8. Юридически факти

ЮРИДИЧЕСКИ ФАКТИ
1. Понятие за юридически факт (1)

• Място на проблема за юридическите факти в ОТП
• Според В. Ганев
• правна реалност, правно явление, елементи на правното явление
• юридически факти, правни последици, субекти на правото, обекти на правото, правни норми
• Според Д. Милкова
• в рамките на т.нар. механизъм на правно регулиране
• най-често на етапа на индивидуализиране на правната норма (т.е. като свързано с правното отношение и субективното право)
• Според Р. Ташев
• от гл.т. на разделението обективно право – субективно право
  Понятие за юридически факт (2)

Определение

          Обстоятелство (факт) от природната или социалната действителност, предвидено в хипотезата на правната норма, с което диспозцията на тази норма свързва възникването на определени правни последици
1. Понятие за юридически факт (3)

• Обстоятелство (факт)
• Конкретно
• Реално съществуващо (по изключение – презумпции и фикции)
• От природната или социалната действителност
• Годно за сетивно възприемане (понякога опосредено – кражба на електроенергия)
• Предвидено в хипотезата на ПН
• Дали само в правна норма (може ли факт да бъде юридизиран с договор?)
• Съотношение между конкретност (с оглед недопускане на произволно тълкуване) и абстрактност (за да може да се обхване целената група факти от действителността)
• С което диспозицията на ПН свързва възникването на определени правни последици
• Всяка промяна в правния мир се реализира с помощта на ЮФ – правосубектност
• В. Ганев – несъщински (правно отношение, съдържащо насрещни права и задължения) и същински (конкретно човешко поведение)
  2. Видове юридически факти – обща схема
• Класификации на юридическите факти
• Класификационен критерий
• Видове ЮФ според този критерий
• Примери
  Юридически събития и юридически действия
• Критерий – волево съдържание
• Възможности – има или няма връзка между факта и човешката воля
• Когато има връзка – дали самото човешко поведение е прието за ЮФ или се търси причнно-следствена връзка между волево поведение и ЮФ
• Видове
• Юридически събития (имат характер на ЮФ, но най-често са в комбинация с юридически действия)
• Абсолютни (земетресение; изтичане на срок)
• Относителни (пожар, причинен от човек)
• Юридически действия (деяния) – значение на бездействията (неплащане по договор; чл. 248, ал. 1 НК – недоносителство за подправка и използване на фалшиви парични знаци)
• Правомерни (в съответствие с предписанието на ПН – съставяне на завещание)
• Неправомерни (в противоречие с предписанието на ПН – съставяне на неистински или подправен документ)
  4. Правомерни юридически действия
• Юридически актове – правните последици са разбирани и целени (нормативни и индивидуални)
• В публичното право
• В частното право – едностранни сделки и договори (упълномощаване и дарение)
• Условия за действителност – предмет, кауза и форма
• Юридически постъпки – правните последици не са целени, а понякога и не са разбирани (признаване на вземането, което прекъсва погасителната давност – чл. 116, б. “а” ЗЗД)
  5. Неправомерни юридически действия. Вина (1)

Неправомерни юридически действия

• Правонарушения – освен обективна противоправност, вредоносен резултат и вързка между тях, трябва да е налице и вина
• Престъпления (висока обществена опасност + обявено от НК за наказуемо)
• Административни нарушения (по-ниска степен на обществена опасност)
• Гражданскоправни – деликти и договорни неизпълнения
• Нарушения на трудовота дисциплина
• Правни аномалии – налице е обиктивна противоправност, но отсъства вина
• Следва да се различава от малозначителното деяние (чл. 9, ал. 2 НК)
• Пример – неправомерно поведение от невменяемо (малолетно) лице
• Един не докрай изяснен въпрос – по правило не се носи наказателна, административна и дисциплинарна отгоровност (но спрямо малолетните са предвидени определени принудителни мерки); в гражданското право съществува, но там има и презумпция за виновност
  5. Неправомерни юридически действия. Вина (2)

Вина

• Понятие – субективното отношение на дееца към деянието и неговия противоправен резултат
• Интелектуален и волеви момент
• Интелектуален – дали деецът съзнава общественоопасния характер на деянието и възможния му резултат
• Волеви – дали желае този резултат да настъпи
• Форми на вината
• Умисъл – пряк (разбира и желае); евентуален (разбира, не желае, но се съгласява)
• Непредпазливост – небрежност (не разбира, но е могъл и е бил длъжен да разбира); самонадеяност (разбира, не желае, мислейки, че ще избегне резултата)
  5. Неправомерни юридически действия. Вина (3)
• Въпросът за деликтоспособността
• Всяко лице може да извърши обективно противоправно деяние, но за да възникне юридическа отговорност, трябва да е налице вина
• Две основни състояния изключват вината – липса на определена възраст и липса на вменяемост
• Възраст и вменяемост
• Дали деецът разбира свойството и значението на постъпките си (интелектуален момент)
• Дали може да ги ръководи (волеви момент)
  6. Други класификации на юридическите факти (1)
• Според характера на правните последици (несъщинските по В. Ганев)
• Правопораждащи – пораждат права и задължения (договор, деликт)
• Правопроменящи – видоизменят права и задължения (анекс)
• Правопрекратяващи – прекратяват съществуващи права и задължения (прекратяване на договор поради изпълнеание или поради изтичане на срока)
• Правопогасяващи и правосъхраняващи – спорове дали са самостоятелни видове (погасителна давност; признаване на вземането от страна на длъжника)
  6. Други класификации на юридическите факти (2)
• Според проявната им форма
• Положителни – юридизирано е възникването на факт
• Отрицателни – юридизирано е отсъствието на факт (неплащане от длъжника; намаляване на застрахователната премия при отсъствие на застрахователно събитие в определен период от време)

        (Философско-езикови проблеми – наличие на действие = отсъствие на бездействие)

• Според характера на тяхното действие
• С еднократно действие (продажба)
• С многократно действие (чл. 183, ал. 1 НК – неплащане на издръжка на две или повече месечни вноски)
• С продължително действие (състояния) – (придобивна давност – владение на имот за определен срок от време – чл. 79, ал. 1 ЗС – “непрекъснато”)
  7. Прости и сложни юридически факти (1)
• Дали е юридизирано единично обстоятелство или сбор от обстоятелства
• Прости
• Сложни (фактически състави)
• Р. Ташев разграничава сложните ЮФ от фактическите състави – счита, че при първите е налице един факт с различни характеристики (правонарушение), докато при вторите има сбор от отделни факти, които заедно предизвикват обща правна последица (сключване на сделка от непълнолетен)
  7. Прости и сложни юридически факти (2)
• Видове фактически състави
• Еднородни и смесени (В. Таджер и др.) – в замисимост от това дали ПН, които регулират простите ЮФ – участиници във фактическия състав са от един правен отрасъл или от различни (сключване на договор след спечелена обществена поръчка)
• Обикновени и динамични (процес) – логически подредена верига от прости ЮФ, всеки от които предизвиква правна последица, необходима за реализране на следващия прост ЮФ (исково производство)
• Завършени и незавършени – по правило незавършеният фактически състав не предизвиква правни последици; но има и изключения (писмен договор за прехвърляне на вещно право върху недвижим имот – чл. 19, ал. 3 ЗЗД – възможност за обявяване на предварителен договор за окончателен)
  8. Презумпции и фикции (1)
  Общото
• Правно-технически инструменти, които се основават на фигури от логиката
• Предполагат наличие на два факта и една последица, която е в устойчива логическа връзка с единия от тях
• Целят защита на значими социални интереси чрез правни средства
• Матрица на изложението – пример, факти, връзка, юридизиране, ефект, цел

8. 
   8. Презумпции и фикции (2)

Презумпции (praesumptio – предположение)

Пример – презумпция за бащинство (съпругът се счита за баща на детето, родено по време на брака или до 300 дни след неговото прекратяване

• Наличие на два факта – един известен (брак), другият неизвестен (зачеване)
• Наличие на устойчива логическа връзка (съпругът най-често е бащата)
• Установяване в правния ред (у нас – чл. 61 СК)
• Ефект – пренасяне на правните последици, характерни за неизвестния факт, върху известния факт (вместо зачеване = бащинство, брак = бащинство)
• Цел – защита на интереси (в случая на непълнолетното лице и майката) чрез промяна на доказателствената тежест
  8. Презумпции и фикции (3)

Видове презумпции

• Оборими и необорими – в зависимост от това дали по отношение на тях съществува юридическа процедура, която позволява те да бъдат оборени (презумпция за бащинство – оборима; презумпция за знанието на закона – необорима)
• Общи и отраслови (междуотраслови) – в зависимост от това дали са валидни в рамките на един правен отрасъл или в рамките на целия правен ред (презумпцията за знание на закона е обща; а презумпцията за невиновност е валидна в наказателното право, но не и в граждансктото); по отрасли и дялове
• Юридически и фактически (човешки) – фактическите презумпции имат значение в правото, доколкото са свързани с процеса на правна аргументация (подсъдимият е бил на местопрестъплението, неговите отпечатъци са по оръжието, има мотив, не дава смислени обяснения, многократно е заплашвал жертвата, видян е да бяга от местопрестъплението от двама свидетели и т.н.)
  8. Презумпции и фикции (4)

Фикции (fictio – измислица)

• Пример – заченатият, но нероден (заченатият, но още нероден към момента на откриване на наследство, наследява, ако се роди жив и жизнеспособен
• Наличие на два факта – един реализиран (зачеване), другият нереализиран (раждане)
• Наличие на устойчива логическа връзка (зачеването най-често води до раждане)
• Установяване в правния ред (у нас – чл. 2 ЗН)
• Ефект – пренасяне на правните последици, характерни за нереализирания факт, върху реализирания факт (вместо раждане = вазникване на правен субект, зачеване = възникване на правен субект)
• Цел – защита на интереси (в случая на непълнолетното лице)
  8. Презумпции и фикции (5)

Видове фикции

• Юридически (установени в източник на правото с изключение на доктрината) и теоретични (догматични – установени от правната наука) – фикционна теория за ЮЛ (вторите ни интересуват от научна гледна точка, но и като способни да участват в процеса на правна аргументация)
• Фикции относно юридически факти и фикции относно правни последици – спорна класификация (примерът с обратното действие на закона)
• Терминологична фикция (спорно) – недвижима вещ – чл. 110 ЗС