Създаване на новобългарското гражданско и наказателно съдопроизводство

1) Гражданското и наказателното съдопроизводство до Освобождението
– незадоволително уредено;
– османското право не познава делене на двата процеса;
– ищецът и обвинителят се ознавават по един начин;
– прокурорският институт и професионалната защита са непознати;
– разпоредите на Търговския закон (1862) започват да се прилагат и по гражданските дела;
– османският наказателен процес се х-ризира със съдебен произвол и инквизационен характер;
– българското население прибягва до своите обичайни съдебни органи;
– българското обичайно съдопроизводство е състезателно и публично.

2) Временни правила за устройство на съдебната част в България (1878) – приети от Съвета на руския императорски комисар.
Раздел втори и трети нормират гражданското и углавното съдопроизводство, които не изчерпват цялата процесуална материя; гласност, състезателност, устност и непосредственост.

3) Закони, които се приемат в в първите години след Освобождението за доразвиване на основните положение на ВСП
3.1) Гражданско-правни:
> Закон за допълнение на ВСП
> Закон за изменение на някои статии от ВСП и съдопроизводство по гражданските дела, които са подсъдни на мировите съдии
> Закон за съкратеното съдопроизводство
> Закон за изменение и допълнение на някои статии от гражданското съдопроизводство.

> Закон за гражданското съдопроизводство (ЗГС) – 1892 г.
Първата му част нормира производството пред съдилищата и се състои от общи положения в шест книги. Втората нормира различни производства, ненормирани в първата.

3.2) Наказателно-правни:
> Закон за устройство на съдилищата
> Допълнение към ВСП
> Съдопроизводство по углавните дела, които са подсъдни на мировите съдии.

> Закон за углавното съдопроизводство (ЗУС) – 1897 г.
Състои се от общи наредби, книга първа, която съдържа постановления за подсъдността, книга втора – за предварителното следствие, книга трета – за производството в окръжните съдилища, книга четвърта – за обжалване решенията на общите съдилища и книга пета – изпълнение на присъдите.

4) Принципи в съдопроизводствата
> принципът на диспозитивността – в гражданския процес – от ищеца зависи да заведе дело, да оттегли иска си; триинстанционно производство – първа, апелативна и касационна система; страните имат права и процесуални задължения към съда, а не един към друг.

> принципът на официалността – в наказателния процес – държавните органи са длъжни да разкрият извършителя на престъплението, да съберат обвинителния материал, да изяснят материалната истина в съдебното производство и да приведат присъдата в действие; има две фази – досъдебна (дознание или предварително следствие) и съдебна:
>> полицейско дознание – когато признаците са съмнителни;
>> предварително следствие – от съдебен следовател
>> събиране на обвинителния материал
>> прокурор изготвя обвинителен акт
>> внасяне на акта в съда
>> разглеждане в трите инстанции.

5) Начала, върху които се изграждат гражданското и наказателното съдопроизводство
> начало на публичност (гласност) – делата се разглеждат в присъствието на участващите в процеса лица (ищец, ответник, подсъдим, прокурор, свидетели, вещи лица), както и граждани, които искат да наблюдават процеса; в печата могат да се правят съобщения как върви делото; упражнява се контрол над независимата съдебна система; въвежда се два вида публичност – публичност за страните по делото и публичност всички останали.
> състезателно начало – отменя се иквизиционният процес от Средновековието; обвиняемият се превръща в субект на престъплението; страните по делото имат еднакви процесуални права и задължения; съдът е пасивен наблюдател на състезанието между ищеца и ответника.
В гражданския процес държавата няма право да се намесва, съдът има право единствено да събира доказателства, но в пределите на исканията. При наказателния процес съдът е отделен от обвинителната власт, разрешават се публичноправни отношения между държавата (обвинителя) и подсъдимия, т.е. тези дела не са с публично-частен характер. Това е възможно в отделни случаи, коато пострадалия е и частен обвинител. Съдът в наказателния процес не си позволява да осъжда на базата на процесуалното състезание, ами се намесва във воденето на състезание.
Състезателното начало в наказателното съдопроизводство се съчетава с инструктивното (служебното) начало.
> инструктивно начало (служебно) – х-ризира се със следствена форма на предварителното разследване. Адвокатското присъствие е недопустимо, характерно за ЗУС е, че за разлика от европеските законодателства, забранява напълно насилственото отнемане на самопризнания. Не е сигурно доколко това се спазва, още повече, че ВКС оправдава подобна намеса: „…употребеното насилие над подсъдимия при извършване на полицейското дознание не всякога е причина да се отхвърли като невярно направено самопризнание“. По всичко личи, че обвинителят в наказателните дела доминира над подсъдимия в много отношения, чрез мерките за неотклонение и в някои случаи дори може да попречи на неговата защита.
> начало на непосредственост – съдебният състав се поставя в пряко отношение към цялото производство и разполага с възможността да прави изводи непосредствено от доказателствата. Не е формулирано изрично, извежда се от закона.
> начало на устност (словесност) – страните и участниците в делото имат възможността да се изказват свободно за всичко, което би имало значение за решаването на гражданското или наказателното съдопроизводство. То също се извлича от съдържанието на съдопроизводствата.
> начало на народното участие – съдът със съдебните заседатели е продукт на буржоазните революции в Европа; идеята е да се ликвидира съсловността, да се гарантира справедлив и безпристрастен процес, в който коронните съдии нямат пълната свобода за разрешаване на делото. У нас се въвежда със Закона за устройството на съдилищата и Допълнението към Временните съдебни правила от 1880 г.; въведени са различни цензове и навършени 25 г., които ограничават част от гражданите да бъдат съдебни заседатели. Началото на съдебните заседатели е предвидено само при окръжния съд и то само по определени категории наказателни дела. В организационно отношение нашият съд със съдебни заседатели се доближава до шофенския съд, а с оглед на предоставените им правомощия – наподобява съда с жури. Представителите нямат право да решават размера и характера на санкцията.
С приемането на Наказателния закон (1896) се изменя чл. 20 от Допълнението към ВСП – участие на съдебни заседатели се предвижда във всички наказателни дела с наказание повече от 5 години строг тъмничен затвор.

6) Различия между гражданското и наказателното съдопроизводство – обобщение
> гражданските дела се започват само по искане на ищеца; наказателните – служебно;
> гражданското дело може да се прекрати по искане на ищеца; наказателното се води до обявяване на присъда;
> в гражданското дело се търси формалната истина, онази, която излиза от дадените от страните доказателства; в наказателното съдът не стои безучастно и търси материалната истина;
> съдът в граждански процес може максимално да присъди колкото иска ищецът; в наказателния – може и повече, и по-малко;
> в граждансия процес самопризнанието на ответника решава изхода на делото; в наказателния – то би било само едно от доказателствата;
> изпълнението на решенията по гражданските дела става по желание на страните, но служебно; в наказателните – задължително и служебно.

Законодателството за местното управление и самоуправление

Етикети: История на Българската държава и право

1) Условия за създаване на местно самоуправление
За първи път след османското нашествие, проблемът за местно самоуправление на българите се поставя в периода на Руското гражданско управление у нас. Създадените от Гражданската канцелария Проект за гражданското управление в санджаците и окръзите и Проект за временни правила за управителните съвети в окръзите и градовете от 1877 г. сравнително подробно определеят правата и задълженията на местните власти. Въпроса за самоуправлението се поставя и на Учредителното събрание, един от основните конституционни принципи е началото на самоопределението. Обсъжда се чл. 3 ТК, който дели територията на окръжия, околии и общини. Приемат втора алинея, според която ще се изработи особен закон за самоуправлението на общините. Но реално, за да стане факт самоуправлението, трябва да съществува и съответната законова уредба.

2) Конституиране на местното самоуправление
> демократични възгледи, заложени в ТК: конституиране на общинските власти – общински съвет и общинска управа (кмет, помощник-кмет, кметски наместник) да се излъчват чрез местни избори от населението;
> на практика обаче действат консервативните тенденции в българския политически живот:
>> местното управление се урежда с акт на правителството (противоконституционно – трябва със закон);
>> налага се принципът на назначаване (противоконституционно);
>> уреждане на местното управление:
– общински съвет: от 7 до 21 души; в изборите участват български граждани над 21 години, живущи в общината най-малко от 1 година; с граждански и политически права; заседава веднъж месечно, или извънредно по искане на кмета или двама членове на съвета;
– кмет: над 30 г.; с недвижимо имущество; книжовни; назначава се от княза в големите градове и от губернатора в малките, като се одобряват от министъра на вътрешните работи;
>> Проектозакон за общините на Драган Цанков (1880) – опит местното самоуправление да се уреди демократично: общинският съвет и управата се избират от всички мъже над 21 г., живущи в общината, без ценз; законът не се приема окончателно от НС.
>> суспендирането на Конституцията (1881) – Княжество България се дели на пет административни области, начело с извънредни комисари;
>> Закон за общините и градското управление (1882) – определя общинския съвт, кмета и неговите помощници за органи на местното самоуправление, назначават се вече пряко от княза; в начина, по който се конституират органите на общинското самоуправление има отклонение от Привременните правила – предвидени са цензове, които ограничават активното и пасивното избирателно право:
– избирателите са над 21 г. и отслужили военната си служба, или имат недвижим имот, или са се занимавали със самостоятелно занятие поне година; завършил гимназия или университет;
– кандидатите са над 30 г. и имат недвижим имот.
Законът също така разширява административния контрол върху общинските органи.
>> Закон за градските общини (ЗГО) и Закон за селските общини (ЗСО) (1886) – действат до 1934 г.; изоставят установената двустепенна избирателна система и изискванията за цензове от различен х-р: активно избирателно право има всеки български поданик над 21 г., който изпълнява някаква тегоба в общината; пасивно избирателно право – трябва да има недвижимо имущество или да упражнява занаят; начело на общината стои общински съвет (членовете се избират пряко от населението) – работи на сесии (градските – 4 пъти годишно; селските – 3), ръководени от кмета; помощник-кметовете се избират с тайно гласуване; в градските общини избират се още секретар, бирник и контрольор, а в селските – секретар-бирник; кметът е постоянно действащият орган (представлява общината пред всички държавни и обществени учреждения и лица, правомощията му се изброяват в законите).

3) Обобщение
Първите десетилетия след Освобождението като цяло бележи тенденция към по-либерално и демократично развитие на българското общество, с малки изключения. Правната регламентация и конституиране на местното управление се определя от характера на политическия режим. С времето обаче се утвърждава положителната практика за сравнително широко и демократично самоуправление.

Административно правосъдие в Царство България

1) Административните съдилища до Закона за административното правосъдие
> в записката на проф. Марин Дринов – да се дават жалби към върховния административен съд;
> в проекта за Органически устав – ролята на административен съд – от Държавния съвет;
> 1880 г. – Закон за устройството на съдилища – ликвидира административните съдилища;
> в Органическия уства на Източна Румелия – със Съединението се ликвидират и там.
защитата на правовия ред и гарантирането на законността на управлението исторически налагат необходимостта от учредяване на орган, който да може да съди администрацията, орган, който лесно и бързо да търси отговорност от виновните длъжностни лица – това е административният съд – средство за защита на законността.

2) Закон за административното правосъдие (1912)
> изработване:
>> 1911 г. правителството на И.Е.Гешов създава специална комисия от юристи, които да съставят доклад за състоянието на административното правосъдие в европейските страни и САЩ и законопроект – за него се ръководи от френската система за отмяна на административни актове;
>> 1912 г. – влиза в сила:
– създава се Върховен административен съд (ВАС), подчинен на МС;
– учредява се 4 ное 1913 г. (това се забавя заради Балканските войни): едно отделение с председател, трима съдии и един прокурор; 1914 г. – открива се и второ отделение;
– състои се от 8 души: председател, председател на отделение и 6 член-съдии; към него има и главен прокурор и прокурор на отделение;
– 1920 г. – трето отделение – предедател, трима съдии и прокурор;
– правораздаване – чрез Общо събрание на ВАС;
> изменение: 1921 г. – Закон за изменение на Закона за административното правосъдие – запазва се съставът; прокурорите не се назначавт с царски указ, а с постановление на МС; назначават се и четирима секретари.
> правомощия на ВАС (уредени са несъвършено):
чл. 11 ЗАП посочва актовете, които за извън правомощията на ВАС:
– Делата, които по действащото законодателство са в подведомствеността на общите, гражданските съдилища – гражданските, търговските, наказателните дела, к. са подсъдни на мировите, окръжните и апелативните съдилища и ВКС.
– Висшите правителствени актове – издавани от МС по въпроси от ТК.
– Делата, чието решаване е предоставено от законите на свободното усмотрение на органите на властта – в случай че законите са предоставили на административните органи сами да решават даден въпрос.
– Всички дисциплинарни дела.
ВАС действа в качеството си на три инстанции:
>> Първа – по жалби за отмяна на незаконни административни актове или когато законите не определят друга подсъдност (отмяна се налага при: некомпетентност и превишаване на власт; неспазване на съществени законови форми; нарушение на закон или наредба; превратно упражняване на власт и извращение на фактите);
>> Апелативна – жалби против решенията на специалните юрисдикции;
>> Касационна – жалби срещу окончателни решения на различните административни юрисдикции (чл. 706 ЗГС): когато е нарушен или неправилно тълкуван законът; когато съществено са нарушени съдопроизводствените форми; когато са нарушени пределите на ведомство или на властта и когато в едно и също решение се съдържат разпоредби, които си противоречат.

ЗАП се отменя през 1922 г., а неговите разпоредби се включват в глава XXII на действащия Закон за устройството на съдилищата под заглавие „За административния съд“ – ВАС се нарича Административен съд и става подчинен на министъра на правосъдието.

Законодателството на БЗНС за организиране на трудовата повинност

1. Въведение за БЗНС
БЗНС се формира като масова партия със съсловен характер в началото на 20-век. След поредицата войни и компрометирането на традиционните партии БЗНС овладява политическата власт, първоначално в коалиция а в последствие и самостоятелно. В условията на разруха на националното стопанство, изострено социално напрежение, след като получава изпълнителната власт, правителството на БЗНС предприема извършването на няколко реформи.

2. Трудовата повинност
Идеята за организиране и провеждане на трудовата повинност принадлежи на Александър Стамболийски. Тя се формира у него вселсдтвие на несправедливите клаузи на Ньойския мирен договор. Въвеждането на трудовата повинност се свързва с тежката икономическа разруха на страната след ПСВ и непосилните задължения, които са наложени на страната ни с договора от Ньой. На всички е ясно, че правителството няма да бъде в състояние да финансира редица стопански и благоустройствени мероприятия. По тези причини се формира идеята да се използва безплатно трудът на младежите, които поради ограничителните клаузи на Ньойския договор остават извън казармите.

3. Закон за трудовата повинност (1920)
въвежда 2 вида трудова повинност:
редовна
– на нея подлежат всички български поданици от двата пола:
младежи, навършили 20 години – 12 месеца
девойки, навършили 16 години – 6 месеца
– допуска се приемането на доброволци с минимално изискване за възраст:
младежи, навършили 17 години
девойки, навършили 12 години
– редовната трудова повинност е лична и заместване не се допуска
– от нея се освобождават:
девиците от мохамедански произход
лица по медицински критерии
омъжените жени
доброволците в армията и жандармерията
– трудовозадължените, които са единственият работоспособен човек в семейството, изпълняват трудовата повинност за половината от определения срок
– отлагане се допуска при:
болни, докато оздравеят
ученици в средните училища
задържаните под следствие
осъдените на лишаване от свобода
извънредна
– на нея подлежат всички мъже от 20 до 50 години
– по изключение МС може да свика на трудова повинност и младежи под 20
– освобождаването става по същите критерии като при задължителната
– свикването се извършва при големи стихийни нарушения, национални бедствия и други неотложни случаи
– продължителността е до 4 седмици

4. Целите на правителството чрез трудовата повинност (чл. 2 от ЗТП)
да организира и използва работната сила в страната за развитие на производството и благоустройството
да развие у гражданите любов към обществените работи и физическия труд
да култивира у гражданите съзнание за задълженията, които имат към себе си и към обществото и др.

5. Отраслите, в които ще се използва безплатният труд на трудоваците
направа на пътища, железници, канали, водопроводи, бараки, сгради
планиране на села и градове
укрепване на пороища, корекции на реки, пресушаване на блата
прокарване на телефонни и телеграфни линии
залесяване
отглеждане на буби, пчели и добитък
работа в мини и др.

6. Реакцията спрямо закона и измененията му
противопоставят се на реформата
под натиска на страните-победителки през есента на 1921 БЗНС внася промени в закона:
премахва се личната задължителност, като се създава възможност за откупуване
намалява се продължителността – 8 месеца за младежите и 4 за девойките
става възможно повинността да се изпълни на няколко пъти
създава се Главна дирекция на трудовата повинност
територията на страната се разделя на 8 производителни области, като се предвижда във всяка от тях да се създаде по 1 трудова задруга
– задруга = 4 дружини
– дружина = 4 чети
– чета = 4 ядра
– ядро = 2 отделения
след свалянето на БЗНС от власт трудовата повинност се запазва и на нейна основа се създават Трудовите войски в България, които са разформировани през 2000 година.

66. Промени в механизма на българската държава след преврата на 19 май 1934 г.

Етикети: История на Българската държава и право

>> На 19 май 1934 г. след преврат на власт идва политическият кръг „Звено“ и Военният съюз. Правителството на Кимон Георгиев се посреща от обществото без ентусиазъм, но с облекчение, че се преустановяват действията на партизанстващите управляващи от Народния блок. Превратът обаче налага своя авторитарен отпечатък върху по-нататъшното развитие на политическия режим у нас.

>> Политическият кръг „Звено“:
– отрича либерално-демократичното управление, счита го за негоден да защити съществуващия социално-икономически ред;
– под влиянието на успехите на авторитаризма, фашизма и националсоциализма в Португалия, Испания, Италия, Унгария, Германия и Полша и на болшевизма в Съветска Русия, у нас вземат връх сили, които се опитват да наложат възгледите си за установяване на авториатарна власт;
– смятат новото правителство за „надпартийно“;

>> Промени в механизма на българската държава:
– засилване на централизацията на държавата и налагане на изпълнителната власт над законодателната – > превратът е противоконституционен;
> узаконен е от царя;
> царят мълчаливо суспендира Конституцията, тя не се спазва, въпреки, че не е отменена;
> когато деветнадесетомайците идват на власт имат идея да:
– имат намерение да променят начина на конституиране на НС – да се назначат 120 депутати, 1/3 от които да са политици, да се създадат съсловни организации, които фактически да упражняват властта;
– изработва се Наредба-закон броят на депутатите да бъде 160;
– министрите могат да се кандидатират за народни представители, запазвайки длъжността си до изборите, но останалите държавни чиновници трябва да подадат и след това да издигнат кандидатура;
– жените и студентите имат активно избирателно право;
– изборите се провеждат последователно в различните области, а не в един ден;

– ликвидиране на парламентаризма и партийно-политическия плурализъм – правителството на Кимон Георгиев се обявява против политическите партии и се забраняват с издаването на: Наредба-закон за разтуряне на партийно-политическите организации, Наредба-закон за ликвидиране на имуществата на разтурените партийно-политически организации и Наредба-закон за отнемане в полза на държавата имотите на нелегалните организации.
– създава се Дирекция за обществена обнова: 1) насочва духовния живот на страната към единение и обновяване в служба на нацията и държавата, като изяснява делата на правителството пред пресата; 2) да работи за издигане на престижа на нацията, като следи духовния живот в чужбина и за състоянието, развитието и нуждите на българската материална култура; 3) да съдейства за организиране на гражданството в идейно-единна общонародна групировка, като прониква със своите органи във всички среди икултивира нов дух в спортните и другите организации и извършва агитация;
– промени в министерствата:
>> сливане на Мин. на обществените сгради, пътищата и благоустройството с Мин. на железниците, пътищата и телеграфите Мин. на съобщенията;
>> сливане на Мин. търговията, промишлеността и труда с Мин. на земеделието и държавните имоти Мин. на стопанството – след няколко дни – Мин. на народното стопанство
Сливат се с укази – противоконституционно.

– деформиране на местното (общинско) самоуправление –
промяна в административно-териториалното деление на страната: 16 окръзи преминават в 7 области; 2552 селски общини – в 800 големи общини – „икономично управление“; премахва се изборността на общинските органи: общинско управление и общински съвет.