Въпрос 43:
Невиновна невъзможност за изпълнение. Непреодолима сила. Случайно събитие

Когато облигационното отношение не се изпълни, се поставя въпросът доколко и как е отговорен длъжникът.
– когато на падежа на изпълнението на задължението било невъзможно то да се извърши, се говори за неизпълнение;
– когато на падежа изпълнението не е извършено, въпреки че е възможно, говорим за забава.

1) Отговороността при неизпълнение
– в Древното римско право:
не е имало значение поради каква причина не е извършено изпълението; същевременно длъжникът отговарял единствено за своите действия, а не и за своите бездействие;
– в класическото римско право:
длъжникът трябвало да направи всичко необходимо, за да извърши изпълнението и да не прави нищо, което би го осуетило; ако той действал съзнателно в противоречие на тези изисквания, говорим за злоумисъл и поражда отговорност;
имало и случаи на небрежност, като отговорността за нея била изградена с оглед на особеностите на конкретните договори.
– при Юстиниановото право:
се различавали две форми на вина:
> умисъл
> небрежност (видове: груба, абстрактна лека и конкретна лека).

2) Случайно събитие
Развитието на отговорността за неизпълнение на задължението не е вървяло само по линия на виновната отговорност, била тя и до някаква степен. Когато погиването на вещта било следствие от независещи от длъжника обстоятелства (например кражба), говорим за случайно събитие.
При случайното събитие длъжникът се освобождавал от отговорност само при погиване на вещта поради такава стихия или напаст, която не можела да бъде предотвратена с обикновените човешки сили. Тя се означавала с термина vis maior – пожар, земетресение, корабокрушение, разбойническо нападение и т.н.

Въпрос 45:
Договорът в римското частно право. Понятие. Историческо развитие.

1. Понятие
– Договорът е признато от цивилното право съглашения, скрепено с иск, което поражда облигационна връзка. РП не считало всяко съглашение за източник на права и задължения.

2. Историческо развитие.
– Еволюцията на договорите в римското право е пряко свързана и обусловена от основните промени в икономиката на римското общество. Договорните правоотношения са юридически израз на определени икономически отношения и затова промените в същността, формата и последиците на договорите са обусловени от съответните промени в икономиката.

2.1. Древното римско право
– до юридическо обвързване се достигало, чрез извършване на определени ритуали, жестове, чрез произнасянето на определени солонелни формули.
– период, в който преобладава натуралното стопанство и стоп. обмен бил слабо развит- договорите отразявали примитивната стопанска структура на обществото ( заемът nexum и стипулацията).
– характерен бил строг формализъм- формата фиксирала момента на сключване на договора и го отделяла от преговорите, които го предшествали. Тя създавала яснота в съдържанието на договора.

2.2. Републиката
>> Първите столетия на Републиката
– успешни завоевания на Рим; наред с натуралното стопанство се явило робовладелското стоково стопанство, развит стокообмен
– формалните договори утежнявали търговските взаимоотношения и това довело до отпадане на няки от тях (nexum) и до санкциониране на много неформални съглашения. Най – важните договори започнали да се сключват по цивилното право. ( поява на консенсуалните, реалните, ненаименуваните договори, преторските пактове).
– Формалните договори не отпаднали, но били отчасти изместени.

>> Последните столетия на Републиката
– изменение на формата и съдържанието на договорите
– като договори на стриктното право, формалните договори се тълкували строго и задължавали за всичко, което страните са уговорили, но без оглед на това, дали има грешка, насилие или измама.
– При развитите и усложнени икономически отношения в този период било необходимо договорите да бъдат по- гъвкави и да обхващат непредвидени при сключването отношения и хипотези. Правата и задълженията, проихождащи от реалните и консенсуалните договори, се тълкували и изпълнявали именно съобразно добросъвестността- negotia bonae fidei (определяна от правила, обичаи, практика на добрите римски граждани). Придобилите права чрез насилие нямали договорен иск в защита на придобитото чрез насилие или измама.

2.3. Следкласическото право

– пради премахване на формуларната процедура и поради упадъка на римската юриспруденциясе загубват ясните очертания на отделните договори. Достига се до преливане и смешение на отделните договори.
– за договори били признати всички съглашения, които пораждат правни последици. Наред със съглашенията, които имат облигационноправен ефект, за договори се считат и съглашенията с вещноправно действие. Ненаименуваните договори се утвърждават напълно като източници на договорен иск. Формата на формалните договори бива заменена от нови формални изискваня с цел обслужване на правната сигурност и фиска.
– изчезване на манципацията и ин юрецесията, остава традицията, но тя престава да бъде самостоен акт за прехвърляне на собствеността.. Това става чрез дог-р за продажба, дарение.
– запазва се правилото , че никой не може да прехвърля повече права, отколкото сам има.

2.4. Юстиниановото право

Собствеността се прехвърля не по силата на дог-ра за продажба или дарение, а чрез традирането й.

Въпрос 47:
Основни и допълнителни елементи на договора.

1. Основни елементи
1.1.Съгласие

– Онзи елемент, който отличавал договорите от другите източници на облигационните отношения – квазиконтрактите, деликтите и квазиделиктите. То може да се дефинира като съгласуване волите на страните върху предмета на облигационното правоотношение.
Обхваща два елемента: предложение и приемане (съгласие има когато предложението на кредитора или длъжника бъде прието от другата страна).
Предложението може да устно или писмено, може да е отправено към определен правен субект или към неопределен брой лица.
Приемането е свързано с волеизявлението в определена форма (при реалните договори приемането се свързвало с извършването на престация). При договорите между отсъстващи предаването на волеизявления се извършва чрез писмо (известител), не може да го промени.

– Пороци на съгласието: Когато волята на договарящите била засегната от грешка, или изтръгната чрез насилие се поставя въпроса за обезсилване на договора поради опорочаването му. Опорочаването може да доведе до нищожност (при грешка – не поражда правни последици) или само до унищожаване на договора (насилие, измама – последиците могат да бъдат отменени с преторското право).
*Грешка: невярна представа за действителността. Видове:
1) грешка относно естеството на договора – налице е когато една от страните иска да сключи определен договор, а другата – друг;
2) грешка относно предмета – тогава, когато едната страна смятала, че договаря за определен предмет;
3) грешка относно субстанцията, материята на предмета на договора – ако считаш посребрена ваз за сребърна;
4) грешка относно личността на контрахената – изключва съгласието и прави договора недействителен.
*Измама (dolus) – хитрост, излъгване, уловка, употребени от единия договорител по отношение на другия, за да го накарат да даде своето съгласие за склюване на договора. Съществувала стипулация de dolo – договарящите обещават да заплатят при измама, по-късно се създал actio doli – субсидиарен иск, който се давал от магистрата за 1 година от деня, в който била разкрита измамата; exceptio doli – потърпевшият можел да парализира винаги иска на противната страна.
*Насилие (vis, metus) – Има два вида:
1) физическо насилие vis (оковаване във вериги, затваряне в затвор)
2) психическа принуда metus (заплаха срещу живота, честта или свободата).
– Санкциите срещу насилието били създадени от претора с помощта на преторския едикт. Потърпевшият можел да изиска restitutio in integrum – възстановяване на нещата в предишното им положение, или четворна стойност на претърпяна щета.

1.2.Представителство
– Има случаи когато договор трябва да се сключи за друго, трето лице. Сключването на договора може да стане по два начина:
1) косвено представителство – настойникът (пълномощникът) да сключи договор от свое име и след това да прехвърли породените от договора права и задължения на малолетния, упълномощителя
2) пряко представителство – настойникът, пълномощникът да сключи договора от името на малолетния, упълномощителя, така че правата и задълженията по договора да се породят направо в имуществото на последните.
– Римското право познава само косвеното представителство. Отстъпки били направени: Когато римския робовладелец направи някого от робите/ подвластните си капитан на кораб или управител на предприятие, той отговарял неограничено за сключваните от роба сделки.

2. Случайни елементи на договора
– условие и срок – са такива елементи, които не винаги са налице в даден договор.

2.1.Срок (dies) – бъдещо сигурно събитие, в зависимост от което се поставяло изпълнението на породеното от договора право или неговото погасяване. Видове:
– определен (dies certus) и неопределен (dies incertus).
– уговорени в полза на кредитора, срокове в полза на длъжника и срокове в полза на двете страни.
– прекратителни (зависи погасяването на вземането) и отлагателни (отлага изпълнението на вземането).

2.2.Условие – бъдещо несигурно събитие, от което зависело пораждането или прекратяването на правните последици на договора; трябва да е бъдещо, несигурно, възможно и позволено. Видове:
1) произволни (потестативни) – сбъдването зависи от волята на длъжника и случайни (казуелни) – зависи от случайността.
2) oтлагателни (зависи пораждането на права и задължения на договора; признато от класическото римско право) и прекратителни (зависи от погасяването на правни последици). –

– Действие на условието: Отлагателно обусловеният договор преди настъпване на условието не пораждал уговорените правни последици. Условното право било наследимо и може да се новира. Договора, сключен под прекратително условие, пораждал всичките си правни последици от момента на своето сключване. Неговото прекратяване е поставено в зависимост от едно отлагателно условие. Сбъдването на това условие означавало, че договорът се разваля, както и правните последици; несбъдването на условието означава, че правните последици се запазат, така като че ли условие не е имало.

49. Обикновен заем. Заем за послужване

    
    1) Обикновен заем (mutuum)
    Договор, чрез който едно лице (заемодател) прехвърляло на друго (заемател) собствеността на определена парична сума или определено количество заместими вещи, срещу задължението заемателят да върне в определен срок същата сума или вещи от същия вид, качество и количество. Ако заемът не е бил между близки, често се уговаряла лихва.

    – Вещите, предмет на договора за заем, ставали собственост на заемателя в момента на предаването им. Тъй като „вещта погива за нейния собственик”, заемателят като неин собственик е поемал риска.
    – Ако уговорените вещи не били преминали в собственост на заемателя, то не се считало че има договор.
    – За да може вещите, предмет на договора за заем, да преминат в собственост на заемателя, било необходимо: 1) заемодателят да бъде техен собственик; 2) да може да ги отчуждава; 3) да традира (предаде) на заемателя дадените в заем вещи.
    – Заемателят се задължавал да върне вещи от същия вид, количество и качество. Количеството не можело да бъде нито повече, нито по-малко. Лихва се уговаряла с отделна стипулация.
    – Заемателят трябвало да бъде способен да се задължава. Имало няколко случаи на специална неспособност: 1) Управителите на провинциите – заради големит употреби, които вършели; 2) На подвластните за паричен заем без одобрението на pater familias.
    – Морски заем – разновидност на обикновения заем, давал се е за кредитиране на стоки по море. Заемателят се задължавал да върне заетите суми само ако корабът със стоките взети с тези пари е пристигнал благополучно.

    2) Заем за послужване (commodatum)
    Договор, по силата на който едната страна (заемодател за послужване/комодант) предоставяла на другата (заемател за послужване/комодатар) една индивидуално определена вещ, за да я ползва временно и безвъзмездно, след което да я върне.

    – Предмет: само индивидуално определени и непотребими вещи. Потребими можели да се дават само като се използват не по предназначение.
    – Несъвършен, двустранен договор. Възниквали задължения в тежест на заемателя за послужване и не винаги задължения в тежест на заемодателя.
    – Заемателят се задължавал: 1) Да използва вещта според стопанското й предназначение и според условията на договора; ако не – отговарял за кражба; да се грижи за нея като добър домакин; носел отговорност за пазене, независимо в какви условия е поставен, отговарял да пази вещта от погиване, независимо дали то би настъпило по негова вина; 2) Да върне вещта в уговорения срок или при поискване, ако не е уговорен такъв.
    – Можели да възникнат и задължения в тежест на заемодателя: 1) Да предаде годна за послужване вещ; 2) Да обезщети заемателя за разноските по съхранението на вещта (не и по време на нейното ползване).
    _________________

51) Покупко-продажба. Действие на договора. Основни права и задължения на страните

1) Определение и елементи на договора
Консесуален договор, по силата на който една вещ се разменя срещу определена цена.

– Предмет на договора
Предмет на договора можел да бъде: телесна вещ – движима и недвижима, съвкупност от вещи, бъдеща вещ (несъществуваща в момента на сключване на договора), вещно право, облигационно право.

– Цена
Тя трябвало да се състои в пари, да бъде определена, определяла се от трето лице, не трябвало да бъде симулирана или смешна (в противен случай договорът бил недействителен).

– Съгласие
Можело да бъде изразено във всякаква форма. Уговарял се задатък – малка сума пари или вещ, който се давал като доказателство за сключената сделка. Възможно е сключването на договора да се състои и в изготвянето на писмен документ, според Юстиниановото право, в този случай всяка една от страните можела да се откаже от сделката преди съставянето на писмения договор.

2) Основни задължения на продавача
– Да предаде вещта на купувача, заедно с всичките й принадлежности, както и всички плодове от нея, придобити във времето между сключването на сделката и предаването на предмета на договора. Това задължение не е за предаването на собствеността, а за свободното и необезпокоявано владение на вещта – защитa с интердикт владение.
– Макар продавачът да не бил длъжен да прехвърли правото на собственост върху купувача, той бил длъжен да направи всичко възможно купувачът да стане собственик на вещта.

3) Основни задължения на купувача
– Основоното задължение на купувача е да плати уговорената цена за предмета на договора. Това означава, че той трябва да прехвърли собствеността на определеното количество монети върху продавача. Освен това, той трябвало да заплати още и разноските по съхранението, и ако е в забава – лихвата (сакционират се с actio venditi).
В края на Републиката можело двете задължения да не се изпълнят по едно и също време. След II в. обаче, се установила идеята това да става в един и същи момент.
_________________