Тази материя е уредена в : Закон за защитените територии и Закон за биологичното разнообразие.

Закон за защитените територии :

Дава определение за защитените територии. Цел : опазване на биологичното разнообразие в екологичната система, а също така и обекти на неживата природа. (чл.2 , чл.4) Държавата е длъжна да изгражда такива територии като част от регионалната и световната мрежа.

За лечебните растения в защитените територии се прилага отделен закон. За населените места и селищните образувания в защитените територии действа отделен закон ( Закон за устройство на територията).

За паметниците на културата в защитените територии действа друг закон. ( Закон за културното наследство).

Защитените територии се обособяват на 6 вида :

• Резерват – Същност – чл.16, ал.1. Образци от екосистеми, включващи характерни или забележителни видове. В България има 55 резервата. Забрани : чл.17, ал.1.
• Национален парк – В България са 3 – Рила, Пирин и част от Централния Балкан. Същност – чл.18, ал.1. Това е изключителна държавна собственост. Територии, които не попадат в населените места или селищни образувания. В тях се обособяват резервати и поддържани резервати, туристически зони и др. Забрани – Чл.21.
• Природна забележителност – чл.23, ал.1. Това са обекти на неживата природа. Забрани – чл.24.
• Поддържан резерват – Общо 35 в България.
• Природен парк – Същност – чл.29, ал.1. Забрани – чл.31.
• Защитена местност – над 400. Същност – чл.33, ал.1. Забрани – чл.34.

 

С оглед обхвата на защитените територии се включват гори, земи, обработваеми площи и водни площи. Няои от тях са свързани с характеристиката изключителна държавна собственост.

Ако се увеличи площта на един национален парк се прилага формата на принудително отчуждаване при засягане на частни лица.

Съществува административна процедура за преминаването в защитена територия – чл.36, ал.1 : Предложения за обявяване на национални и природни паркове се правят от министерства и ведомства, от общини и областни управители, научни и академични институти и обществени организации, а за останалите категории защитени територии – и от всички заинтересовани физически и юридически лица.

Чл.39 и 40 съдържат административни актове : чл.39 : Министърът на околната среда и водите издава заповед за обявяване на защитената територия при положителни решения. Чл.40 : При обявяване на национален парк или резерват по предложение на министъра на околната среда и водите Министерският съвет внася в Народното събрание проект за закон за изменение и допълнение на този закон.

 

Трите национални паркове имат свои дирекции.

Чл.78,79 – Принудителни административни мерки : взимат се от Министъра на околната среда и водите; Директорите на регионалните органи на Министерството на околната среда и водите; Директорите на регионалните управления на горите, държавните лесничейства и дирекциите на природни паркове, както и кметовете нa общини.

 

 

 

 

Закон за биологичното разнообразие :

България е на второ място в Европа по биологично разнообразие. Цел : опазване на биологичното разнообразие – чл.1, ал.1. Според закона държавата е длъжна да създаде разнообразна екологична мрежна. В защитените зони могат да попадат и защитени територии, но всички са част от националната екологична мрежа.

Административен процес за обявяване на защитените зони – по инициатива на Министерството на околната среда и водите.

Национален съвет за биологичното разнообразие – консултативен орган, през който минават обсъжданията. След това министъра внася обсъждането в правителството. Следва решение на МС, а в някои случаи и на европейска комисия. След одобрението от правителството министъра на околната среда и водите издава заповед. Чл.8,9,10,11,12.

По отношение на собствеността съгласно чл.13 тя не се променя.

Защитени диви и животински видове – обявени са в Приложение №3 към Закона за биологичното разнообразие.

Чл.38,40 – забрани по отношение на животинските и растителните видове.

По отношение на опазване на реколтата и дърветата – чл.109 и чл.111.

Управлението се извършва от министеството на околната среда и водите със своите органи, общините, специализираната администрация.

Принудителни административни мерки за нарушение – чл.121 до чл.123.

Административно наказателна отговорност – глоби за нарушителите до 10 000 лв.

Основен закон – Специална разпоредба : чл.53 от Конституцията – фиксирани са някои принципни положения, свързани с дейността на управелние на образованието : 1.Принципът за задължителност на образованието до 16 годишна възраст; 2.Принципът за безплатност – за основното и средно образование; Самата Конституция допуска създаването и на частни училища – чл.55 Конституцията. 3.Допускането на безплатно образование и във висшите училища, а също и на платено. 4.Обезпечаването на академична автономия. Конституцията създава задължение на държавата да насърчава образованието. Държавата не може да се десезира по този проблем. Държавният контрол, който следва да се упражнява върху образователната система. Държавата на основата на Конституцията контролира всички видове училища без изключение.

У нас образованието е тристепенно : основно, средно и висше. Полувисше образование няма отдавна в България.

Система на народната просвета : обхваща : Закон за народната просвета – тук влизат всички детски градини и училища. Висшето образование не се включва в системата народната просвета – Закон за професионалното образование и обучение. Държавното управление на тази система е начело с Министерство на образованието, младежта и науката.

По места РИО – Регионални инспекторати по образованието във всяка административно-териториална единица. Директорите на държавните училища са също в тази система. Училищата се създават на основание на разпоребите на Закона за народната просвета с разрешение от министъра на образованието, младежта и науката. Частните училища и детски градини също с разрешение на министъра на образованието, младежта и науката. Общинските детски градини и училища също с разрешение на министъра на образованието, младежта и науката. У нас могат да се откриват и чуждестранни училища и детски градини,а също и български детски градини и училища с чуждестранно участие, но се създават с решение на Министерският съвет по предложение на министъра на образованието, младежта и науката. Има възможност да се откриват и духовни училища за нуждите на основни институции – в такива училища се обучават лица със завършено основно образование.

Училищното образование се разграничава според два критерия :

1)според степента : според съдържанието на подготовката – 1.основно и средно. Училищното образование бива също – 2)общо и професионално.

Висшето образование, за което има специална регламентация – Закона за висшето образование, от който следват Правилниците на съответните висши учебни заведения.

                        Закон за развитието на академичния състав в Република България от 2010г – все още няма изменение J. Старият – Закон за научните степени е отменен.

 

В държавното управление на  образованието участва НС. За да се открие висше училище е нужно решение на парламента. МС взема участие в създаване на факултетите по решение на правителството. Министъра на образованието, младежта и науката има своите компетенции също в тази област.

На национално равнище – Национална агенция за оценяване и акредитация – Оценява висшите училища, акредитира ги и при положителна акредитация могат да продължат да изпълняват функциите си.

Висши училища и управлението им – 1.Общо събрание – управленчески орган на съответния университет. Избира ректора на висшото училище, академичният съвет.2.Ректор – едноличен орган. Съчетаване на колективното с личното ръководство.

3.Общо събрание на факултетите, факултетен съвет и ректорите. 4.Катедри и ръководителите на катедри.

Научни степени – два вида : доктор – примерно : доктор по право –  образователна и научна степен. Придобива се след завършена степен магистър. Връчва се след успешно положен дисертационен труд. 2. доктор – примерно : доктор на юридическите науки – като по-висока образователна степен.

Академични длъжности – 1)асистенти; 2)главен асистент, но в резултат на защита на докторска степен.

                   Хабилитирани длъжности : 1)доцент и 2)професор – най-високата академична длъжност е професорът.

Правно понятие, защото се среща в нашето законодателство и то в един от важните закони – Конституцията – разпоредбите, които определят правомощията на МС чл.105; чл.143 – определяне на дейността на областните управители; ЗМСМА – чл.44; НК ; ЗМВР; ЗАдм;

Съдържание на понятието – обхваща обществените отношения, свързани на първо място с 1) действие на обществени места (улици,транспортни средства, търговска мрежа и др); 2) действия свързани с опазването на живота, здравето, достойнството на личността; 3)действия, свързани с опазването на конституционните права и свободи; 4)действия, свързани с осигуряване на нормални условия за труд, за почивка; 5)действия при обществени бедствия, природни бедствия (юридически събития);

Във връзка с опазването на обществения ред има създадена централна специализирана администрация в лицето на МВР – упражнява своята дейност на основание на закона – ЗМВР (2006г.); Защитата на обществения ред се извежда от законодателя на приоритетно място.

Според ЗАдм, където имаме главни дирекции по места има и дирекции. Дирекция за борба с организираната постъпност, Охранителна полиция, Противопожарна безопасност и др.

Дирекция охранителна полиция – главна цел : опазване на обществения ред.

Областни дирекции на министерство на вътрешните работи –  РПУ, ПУ; Законодателя разрешава на кметовете да създават общинска полиция.

                        Полицейски органи – понятие. Не всички органи в МВР имат този статут. Работещите в Охранителна полиция, Гранична полиция, Дирекция на вътрешната сигурност примерно са със статут на полицейски органи. Разследващата полиция в досъдебните производства, Противопожарна безопасност нямат статут на полицейски органи.

Правомощия на полицейските органи, за да изпълняват задачите по опазване на обществения ред : съдържат се в ЗМВР : полицейските органи имат право да издават административни актове, да извършват други законни действия, които не са административни актове, но пак са във връзка с изпълнение на тази функция;                                                      могат да предприемат принудителни административни мерки; да реализират административнонаказателна отговорност;

Полицейските органи имат право :

1)да издават разпореждания – например : определен държавен орган да достави определена информация, съответна документация; Чл.55 ЗМВР; Всеки е длъжен да изпълни разпореждането на полицейския орган.

2)да издават предупреждение – на основание на чл.56 ЗМВР. Когато имат информация, че дадено лице може да извърши нарушение. Предупреждението действа превантивно.

3)да издават призовавания по чл.60 ЗМВР.

4)имат правото да извършват проверки за установяване на самоличността – чл.61 ЗМВР.

5)имат право на задържане на лицата – чл.63 ЗМВР.

6)имат право да използват технически средства за явно наблюдение – чл.66 ЗМВР.

7)имат право на личен обиск – чл.68 ЗМВР.

8)право да проверяват личните вещи – чл.69 ЗМВР.

9)право да извършват проверки в жилищни и други помещения – чл.71 ЗМВР.

10)използване на физическа сила и помощни средства – законодателят го предвижда като крайно средство – чл.72 и чл.73 ЗМВР предвиждат тези правомощия.

Помощните средства са изрични предвидени от законодателя – чл.72, ал2.

11)използване на оръжие – отново като крайна мярка – чл.74 ЗМВР.

12)настаняване в заведение за отрезвяване.

13)издаване на разрешения и удостоверения – индивидуални административни актове по различни въпроси на основание на чл.75 ЗМВР.

14)да предприемат принудителни административни мерки – чл.80,268 ЗМВР.

15)реализиране на административно-наказателна отговорност – т.е могат да налагат глоби по отношение нарушенията на закона – чл.270-275 ЗМВР.

 

Законът за МВР не е единственият закон, който съдържа разпоредби в тази област. Предвиждат се и разпоредби в някои специални закони. Организация и контрол относно безопасността на движенията по пътищата – ЗДвП. Контролът върху общоопасните средства – Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите средства – 2010г. Контрол върху паспортния режим в страната- Закон за българските лични документи, Закон за чужденците в Република България.

Закона за администрацията – възлагат се функции на областните управители за опазване на обществения ред.

                        ЗМСМА – кметовете на общините и общинските съвети също имат тази задача. В практиката на обшинските съвети е възприето издаването на специални наредби за опазването на обществения ред на територията на самата община. Законът за събранията, митингите и манифестациите. Законът за опазване на обществения ред и провеждане на спортни мероприятия. Указ за борба с дребното хулиганство.

Всички действия на полицейските органи са на законова основа.