Етимологията на термина „ГП” се свързва с латинския термин „ius civile”, но в него са се включвали и публичноправни норми.
Съвременното си значение терминът „ГП” започва да придобива през втората половина на XVIII в. (чрез Френския; Австрийския; Италианския; Испанския; Германския граждански кодекс и пр.). Чрез тези законодателни актове терминът „гражданско право” започва да изразява съвкупността от правни норми, които регулират равнопоставени отношения между ФЛ и ЮЛ.
Отлики на континенталната от англо-саксонската система:
Липса на гражданска кодификация;
Специфична система от източници на обективното гражданско право, съставена от 2 елемента – общо право (основано на съдебни прецеденти) и писано право (приема се от парламента).
У нас понастоящем терминът ГПК = 4 основни значения:

1) отрасъл на действащото право (обективно право);

2) дял от правната наука (научни знания за обективното ГП);

3) учебна дисциплина (уч. дисциплина за общите институти на обективното ГП);

4) Вид субективно право (призната и гарантирана от закона конкретна правна възможност, възникнала от осъществяването на един юридически факт въз основа на гражданскоправни норми, която се изразява в правомощието на субекта да има определено поведение и да изисква спазването на определено поведение от насрещната страна)

è ГП като обективно право: В първото си значение ГП означава система от правни норми, които уреждат

вида и гражданскоправното положение на гражданскоправните субекти (статус на ФЛ и ЮЛ и правното положение на държавата и общините в гражданския оборот) и
равнопоставените отношения между тях (правото признава еднакви правни възможности за придобиване и притежаване на права, като лишава субектите от възможността властнически да въздействат върху чужда правна сфера).

Гражданското право не трябва да се отъждествява с частното право. Извод: ГП представлява система от правни норми, които имат характер на общ закон (lex generalis) спрямо нормите на останалите частноправни отрасли. (пр. ТЗ урежда статуса на т. дружества).

2. Съотношение между понятията публично и частно право

В континентална Европа действащият правопорядък се разделя на публично и частно право.

2.1. Критерии за разграничение на публично и частно право

ИНТЕРЕСЪТ, който е заложен – формулиран от римския юрист Улпиан („Институции”). Първи дели правото на публ. и частно.
МЕТОДЪТ на правно регулиране –
- За публичното право е характерен властническият метод на регулиране;
- За частното право – методът на равнопоставеността –
ПРИНЦИПИ на действие на субектите:
- В публичното право действа специален принцип на „компетенциите” – носителят на публична власт може да извършва само правни действия, които изрично са му възложени от действащата правна норма.
- В сферата на частното право правният субект решава сам дали и с кого да встъпи в определено правоотношение. В основата на частното право стои автономията на правния субект.
Примери:
- чл. 17(2) КРБ (деление на собствеността на частна и публична);
- чл. 19, ал. 1 КРБ (икономиката се основава на свободната стопанска инициатива);

2.2. Публично и частноправни отрасли

1) Публичноправни отрасли: МПП, институционното право на ЕС, КП, АП, АПр., НП, НПр., ФП, ДП, ГПр., Осигурително право и др.

2) Частноправни отрасли: ГП, ТП, Трудово право, Право на интелектуалната собственост, МЧП и т.н.

3. Съотношение между понятията гражданско и търговско право

Научният термин за обособяването на ТП от ГП е партикуларизация – отделяне на частноправни отрасли от ГП. В България това е станало чрез създаване на специални частноправни норми, регулиращи отношенията между търговци. Т.е. обособяване наред с ГП на отделен комплекс от ПН, наречен търговскоправен.

Началните стъпки на отделянето на ТП от ГП се бележат от оформянето на съсловното право на търговците. Френският търговски кодекс от 1807 г. ознаменува отделянето на ТП като отрасъл. В Англия търговскоправните норми възникват въз основа на търговските обичаи. По-късно търговските обичаи са инкорпорирани в общото право. В САЩ развитието на ТП преминава под знака на рецепцията на общото право. Основният източник на търговскоправни норми е общ закон. В Япония се приема търговски кодекс със силно немско влияние. По- късно търговското законодателство се ориентира към англо-саксонското търговско право.

Съществуват 4 групи мнения за мястото на ТП:

Най-разпространено е виждането, че ТП е самостоятелен частноправен отрасъл в системата на частното право, който се дефинира като „специално частно право на търговците”. Доминира т.нар. субективна концепция за търговското право, която произхожда от качеството на субектите.
Втората група признава неговата самостоятелност, но го подрежда извън системата на частното право.
Според третата група ТП е специфична обособена част на ГП, приложена само към търговците.
Четвъртата група отричат самостоятелното съществуване на ТП като отрасъл – „диференциран сбор, но не систематизация от гражданскоправни норми”.

ТП се обособява от ГП, но се намира във връзка с него:
- Носи родовите белези на ГП;
- Функционалната връзка между ГП и ТП се състои в това, че редица институти на ГП се ползват в ТП:
  - Непосредствено: правоспособността, дееспособността, сделките, изпълнението на задълженията, неизпълнението на задълженията, давността.
  - Чрез модификация: договор за продажба, банков залог, банков кредит и др.
- Гражданските закони са изрично посочени като субсидиарни на търговските (пример: чл. 288 ТЗ).

Елементи, отличаващи ТП от ГП:
нормите на ТП имат специфични адресати, специфично приложно поле и предмет на регулиране;
ТП поставя в много по-малка степен в сравнение с ГП изискване за спазване на форма на действителност на сделките (виж например чл. 26, ал. 2 ЗЗД). Правният режим на сделките в ТП трябва да е по-малко формализиран.
нормите на ТП установяват много по-строги правила за отговорност на търговците – напр. законната солидарна отговорност (чл. 304 ТЗ) и отговорността без вина за неточно изпълнение (чл. 373, 374 ТЗ)
ТП се отличава с много по-голям брой императивни норми (за защита сигурността на търговския оборот) – пример: част 4 от ТЗ;
в ТП специфично значение имат обичайноправните норми – особено в областта на търговското представителство (чл.21 и сл.ТЗ)

4. Система на гражданското право

Понятие за система.

Като отрасъл на действащото право, ГП представлява съвкупност от ПН, които са систематизирани и подредени по определени критерии.
Системата на ГП се свежда до разпределение и групиране на гражданскоправните норми в правни институти и подреждане на институтите в дялове на ГП – обща част, вещно право, облигационно право, семейно право, авторско право, наследствено право и пр.

Видове системи.

Институционална система: Нейният първообразец се намира в Институциите на Гай, а за първи път е приложена във Френския граждански кодекс. Институционалната система обхваща три части:

Норми за лицата;
за имуществата (обектите);
норми, посветени на способите за придобиване на имущества.

Пандектната система се формира по-късно благодарение на Германския граждански кодекс (1896 г.). 2 отличителни особености:

има обособена обща част на ГП, която систематизира общите правила, отнасящи се за гражданските правоотношения;
ясно обособяване на вещното от облигационното право.

III. Системата у нас и основни източници.

У нас системата на ГП не е ясно закрепена по нормативен път, но теорията на ГП е построена върху пандектната система.
- ОБЩА ЧАСТ НА ГП: обединява общите правила и институти на ГП. Общите правила обхващат материята на източниците на ГП, действието на гражданскоправните норми, нисшата и висшата критика на гражданските закони, тълкуването на гражданските закони и попълването на празнотите в тях. За гражданските правоотношения се изучават гражданскоправни норми, които се отнасят до субектите, обектите и до съдържанието. Норми на общата част на ГП се съдържат в различни закони като ЗНА, Конституцията на Република България, ЗЮЛНЦ, ЗЛС, ЗЗД, ЗГР и др.
- ВЕЩНО ПРАВО: поставя се на второ място в системата на ГП. Вещното право урежда вещните права, тяхното съдържание, способи за придобиване, за правната им защита. В рамките на вещното право се уреждат двете фактически състояния с правно значение – владение и държане. Основни източници на норми на ВП са: ЗС, ЗДС, ЗОС, ЗСПЗЗ, ЗГ, ЗВ, ЗУТ, всички реституционни закони.
- ОБЛИГАЦИОННО ПРАВО: поставя се на трето място. То обхваща гражданскоправни норми по отношение на изпълнение, неизпълнение на облигационни отношения и способите за тяхното погасяване. В центъра стои едно вземане – правото на кредитора да иска осъществяването на определен резултат. Нормите на облигационното право са групирани в обща и специална част. Преобладаващата част на нормите на облигационното право се намират в ЗЗД, ЗН, СК, ЗПК, ЗЕТ, ЗПУ.
- АВТОРСКОТО ПРАВО: То регулира правоотношенията, възникващи по повод абсолютни имуществени и неимуществени права върху произведения на литературата, изкуството, науката и т.н. и способите за тяхното придобиване, използване, изгубване и защита. Основен източник е Законът за авторското право и сродните му права, отделни норми в Закона за радиото и телевизията, Закон за филмовата индустрия и др.
- СЕМЕЙНО ПРАВО: поставя се на пето място. Семейното право представлява система от гражданскоправни норми, които регулират отношенията при брак, родство и осиновяване. Основен източник е СК, чл. 318-330 ГПК, отделни членове в ТЗ (чл. 614, чл. 615).
Семейното право е част от ГП (Таджер, Павлова);
Семейното право е самостоятелен клон на правото (Л. Ненова; Л. Василев; Н. Меворах).
- НАСЛЕДСТВЕНО ПРАВО: стои на последно място. То урежда имуществени отношения, възникващи от смъртта на ФЛ и свързаното с нея преминаване на имуществото на починалия към други лица по закон или по волята на наследодателя. Източници: Закон за наследството, чл. 59 и чл. 60 ТЗ, чл. 341-355 ГПК.
Основни принципи на гражданското право (Принцип: Основополагащи правни начала, от които се ръководи законодателството при изграждането на определени институти. Касае се за правна абстракция с висока степен на обобщеност. Тези основни принципи обуславят съдържанието на комплекси от правни норми.)
- Общи принципи на правото (законността – чл. 4 КРБ).
- Принципите на отделните правни отрасли – принципи на ГП:

правна автономия и свободно участие в гражданския оборот (напр. свободата на договаряне по чл. 9 ЗЗД);
принцип на справедливостта (защита на всеки признат от закона интерес и гарантиране еквивалентността в ГП);
принцип на равнопоставеността на ГП субекти (липса на властническия правомощия; липса на привилегии; контрол над монополистите);
принцип за гарантираност на субективните ГП (осигуряване на адекватна правна защита в случай на нарушение на гражданските права; охранителни мерки и процесуални средства)
принцип на сигурността в гражданския оборот – изисквания за форма, за вписване и др.;
Принцип на добросъвестността – при сключване (чл. 12 ЗЗД) и изпълнение (чл. 63 ЗЗД) на сделки (спорен принцип).
- Принципи на отделните отрасли (или дялове) на ГП – например принцип за доброволност на брачния съюз, равенство на брачните и извънбрачните деца (чл. 2 СК).
- Принципи на отделни правни институти на ГП – за истинност на произхода, за стабилност на произхода.

Значение на принципите:
1. За тълкуването – чл. 46, ал. 1 ЗНА: „Разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България.“
2. За попълване празнотите в правото – чл. 46, ал. 2 ЗНА: „Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта (аналогия на закона). Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България (аналогия на правото).“
3. За нормотворчеството;
4. Част от „обществения ред“
  - За МЧП – признаване и допускане на изпълнение на чужд. СР.
  - За отмяна на арбитражни решения – чл. 47, т. 3 ЗМТА.

5. Източници на гражданското право

Понятие за източник на ГП.

Източник на ГП е: юридически факт, който има за последица пораждане, изменение или прекратяване (или суспендиране) на действието на ПРАВНА НОРМА (или разкриване точния й смисъл, к законодателят е вложил – отнася се за тълкуването по чл. 50 ЗНА)
Русчев доразвива, цитира Таджер (освен горното): ЮФ – волеизявление на държавен орган или на овластени от закона организации или лица, извършено съобразно установен от правото ред и форма и насочено към създаване на общи правила за поведение (правни норми). Общ белег за всички тях е НОРМАТИВНОСТТА – те съдържат общи абстрактни правила за поведение, адресирани към персонално неопрееделен кръг от субекти и предназначени да се прилагат толкова пъти, колкото се проявят фактите, обхванати в хипотезиса на правната норма (ПН).
Да не се смесва с: източник на ГПО (пак е ЮФ, но са насочени към пораждането и т.н. на субективни права и задължения, а не на ПН).

Видове източници на обективното гражданско право.

Разнородни от гледна точка на своята правна природа.
- Основната част се основава на волеизявленията на компетентен държавен орган, овластен с нормотворчески компетенции. Това са нормативните актове – чл. 1а ЗНА. Т.нар. позитивно право.
- Други се формират стихийно – обичай, морал.
Вътрешни – Външни /Източници на ПЕС/
Критерий: според националния или международен характер на издалите ги органи.
1. ВЪТРЕШНИ ИЗТОЧНИЦИ: според качеството на субекта се делят на:
  1. Държавни източници – приемат се от ДО (на публ. власт).
    1. Нормативни актове – основен източник. Всички останали не са издадени от държавен орган.
    2. Вторични източници:
      - Решения на КС, с които се обявяват за противоконституционни закони;
      - Решенията на ВАС/АС, с които се отменят незаконосъобразни подзаконови нормативни актове.
    3. Недържавни източници (нормативни недържавни източници[1])
      1. Посочените в закона актове на органи на недържавни организации, издадени в изпълнение на публични функции (преценява се във всеки конкретен случай). Напр. 2 наредби на ВАдС (всички останали на ВАдС не са):
        
        Наредба за реда за провеждане на изпита за младши адвокати;
        
        Наредба за минималните адвокатски възнаграждения.
      2. Правният обичай (чл. 5 ГПК).

Не са недържавни източници уставите на корпоративно устроените ЮЛ на ЧП, а в България преобладава възгледът, че уставът има договорна природа. Герджиков нарича устава „квалифицирана форма на дружествен договор”, защото черпи своята сила от волята на учредителите. По характер уставът има организационно-правна природа, а актът с който се приема е сделка-решение.

Спорно е дали са източници на ГП:
1. Справедливостта (преди в чл. 4 ГПК; сега отделни разпоредби)
2. Тълкувателните актове на ВКС и ВАС (Русчев: не са източници; те се отнасят до правоприлагането, а не до правотворчеството и са задължителни само до органите на съда и изпълнителната власт)
3. Основните начала на правото (Русчев: не са източници, а способи, подпомагащи правоприлагането – важи и за морала)
4. моралът или добрите нрави. (Русчев и Калайджиев: моралът е само критерий за тълкуването на закона и прилагането му по аналогия)
  1. ВЪНШНИ ИЗТОЧНИЦИ
    1. Международни договори: ратифицирани, обнародвани и влезли в сила за РБ (Д-рите по чл. 2 ЗМДРБ).
      1. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат (те стават част от вътрешното право с/д КРБ, но не и вътрешни източници според Ив. Русчев).
      2. В тази категория попадат и първичните източници на ПЕС (договорите за присъединяване на България към Европейския съюз и всичките им приложения, Лисабонският договор).
    2. Вторични източници на ПЕС: От 1.01.2007 г. всички имат върховенство над противоречащото им законодателство.
      1. Регламенти: Чл. 288, ал. 2 ДФЕС. Нормите му имат директен ефект. Регламентът е задължителен в своята цялост. Субектите могат да черпят директно права и задължения и да търсят защита за тях в националните съдилища. Регламентите се обнародват в официален вестник на ЕС на български. Това е предпоставка за влизането в сила на регламента. Чл. 297 ДФЕС установява 20-дневен vacatio legis, за разлика от КРБ.
      2. Директиви: задължителна само за ДЧ; тя обвързва РБ по отношение на резултат, който трябва да бъде постигнат за определен срок като оставя на националните власти свобода за форма и средства. Хоризонтален директен ефект.

Решенията са задължителни (общи/адресирани до определени субекти); Препоръки и становища не са задължителни.

2) Писани – неписани

> критерий: формата на източниците;

Писани – НА по смисъла на чл. 1а ЗНА;
Неписани – правен обичай, правила на морала, справедливост;

3) Основни – субсидиарни /-допълнителни/

> критерий: с оглед източника на правната им сила;

Чл. 5 ГПК: Съдът разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, а когато те са непълни, неясни или противоречиви – според общия им разум. При липса на закон съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая и морала.

Основни – нормативни актове; новият ГПК използва термина закон в материален смисъл;

> НА като основен ИОГП се групират според субекта, който ги създава на

НА на: 1) НС; 2) МС; 3) Министър; 4) Общински съвет; /чл. 3 и сл. от ЗНА/

Субсидиарни – основните начала на правото, обичая и морала;
Допълнителни (Ц. Торбов) – общите актове на ВКС и ВАС, доколкото в тях се съдържат тълкувателни правни норми;

III. Особености на източниците

Юридически признаци на системата на ИОГП: а) Плурализъм; б)Разпръснатост и разнородност по вид и правна сила; в) Вътрешна йерархизация (съподчиненост по правна сила)
Нормативният акт като източник на гражданското право

Обща характеристика на НА
- Основен, първостепенен източник на ГП;
- В своята съвкупност те образуват законодателството на България;
- легална дефиниция на понятието нормативен акт: Чл. 1а ЗНА: Нормативният акт съдържа общи правила за поведение, които се прилагат към индивидуално неопределен кръг субекти, има нееднократно действие и се издава или приема от компетентен държавен орган.
Белези на НА (следват от чл. 1а ЗНА) – Русчев
- Волеизявление, с което държавата изрично, специално, а не инцидентно (както напр. РКС) го признава за НА.
- Това волеизявление се прави от изрично посочени от държавата в Конституцията и/или в закон държавни органи, като по този начин снабдява единствено тях с нормотворческа компетентност – пряко или чрез делегиране.
- Това признаване става, като държавата изрично урежда видовете нормативни актове:
  1. Конституция;
  2. Закон – чл. 3 ЗНА: Законът е НА, който урежда първично или въз основа на Конституцията обществени отношения, които се поддават на трайна уредба, според предмета или субектите в един или няколко института на правото или техни подразделения;
  3. Кодекс – чл. 4 ЗНА: Кодексът е нормативен акт, който урежда обществени отношения, предмет на цял клон на правната система или на обособен негов дял.
  4. ПМС – чл. 6 ЗНА: Чл. 6: МС издава постановления:
  5. Когато приема правилници, наредби и инструкции;
  6. когато урежда съобразно законите неуредени от тях обществени отношения в областта на неговата изпълнителна и разпоредителна власт (пр. за законна лихва).
  7. Правилник, наредба, инструкция по чл. 7 ЗНА,
    - Правилник: Правилникът е нормативен акт, който се издава за прилагане на закон в неговата цялост, за организация на държавни и местни органи или за вътрешния ред на тяхната дейност;
    - Наредба: Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен;
    - Инструкция: Инструкцията е нормативен акт, с който висшестоящ орган дава указания до подчинени нему органи относно прилагане на нормативен акт, който той е издал или чието изпълнение трябва да осигури.
  8. Наредби на общинския съвет по чл. 8 ЗНА: Всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение.
- Нещо повече, държавата изрично посочва кой държавен орган какъв по вид източник на правото създава. Така че смисълът на чл. 2, ал. 1 ЗНА е всеки компетентен (т.е. изрично снабден с нормотворческа компетентност) държавен орган да има властта да приема (издава) само изчерпателно посочените от държавата видове държавни източници – НА, предвидени в номенклатурата на ЗНА.
- Матеева: правните последици на всички нормативни актове се изразяват в поставяне в действие на нови правни норми и/или изменение, отмяна, тълкуване или суспендиране действието на влезли в сила преди това правни норми.
Русчев: Като цяло, под нормативни актове следва да се разбират единствено онези нормосъдържащи актове, създавани от овластените с нормотворческа компетентност от КРБ или закон държавни (в посочения широк смисъл, разбирани въобще като органи на публична власт, т.е. обхващащи и общинските съвети) органи.

Решения на Конституционния съд:

А) Тълкувателни решения: „КС дава задължителни тълкувания на КРБ”;

Б) Решения, с които КС се произнася по искане за установяване на противоконституционност на законова норма.

ТР № 22/95 за тълкуване на чл. 151, ал. 2, изр. 3 изтъква, че решението, с което се обявява закона за противоконституционен, го обезсилва, което е „равносилно на отмяна на закон от НС по чл. 84, т.1”. Според Русчев не го отменя, защото това е функция на НС, а просто престава да се прилага (непроверени лекции).

Правният обичай

– типичен неписан източник на правни норми;

– В България правният обичай се признава като зависим, субсидиарен източник на ГП, като мястото му е уредено в чл. 5 ГПК => Съдът може да основе решението си на правния обичай, ако липсва позитивноправна норма и тази празнота не може да се попълни чрез аналогия.

– Признаци на правния обичай, които трябва да съществуват кумулативно:

общо и задължително правило за поведение;
създадено в резултат на продължително спазване;
прилага се от субектите със съзнанието за неговата задължителност;
трябва да се признава и гарантира от закона (държавата да скрепи със санкция неговото неспазване)

– Правният обичай е субсидиарен източник. Той трябва да бъде доказан от страната, която се позовава на него.

– Отграничение от обичая в практиката:

А) Общо:

– и двете представляват продължително следвано поведение;

– доказват се с писмени доказателства, сборници с обичаи и вещи лица.

Б) Разлики:

Обичаите в практиката не са задължителни правила за поведение, а поведение, което се следва от съображения за удобство (пр. за улеснение страните по договора)
Обичаят в практиката представлява установен от правото способ за тълкуване волята на страните по ГПО, т.е. когато страните изрично не са уговорили как да се постъпи в определена ситуация ще се привлекат обичаите в практиката, ако такива съществуват и законът препраща към тях, както е случая в чл. 20 ЗЗД, където се казва,че при тълкуване на договорите отделните уговорки трябва да се тълкуват с оглед на обичаите в практиката, добросъвестността и целта на договора. Друг пример дава чл. 227 от ЗЗД, който допуска отмяната на дарение стига дарението да не е обичайно (рожден ден, раждане, брак и т.н.);
Съзнанието за задължителност може да го превърне в правен обичай.

Тълкувателни актове на ВКС и ВАС

Тълкувателните актове на ВКС и ВАС трябва да стоят извън обхвата на понятието „съдебна практика”! (тя не е източник на право).
Правна сила: чл. 130, ал. 2 ЗСВ: Тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.
Видове тълкувателни актове според действащото право

5.1. Тълкувателни решения – приемат се при противоречива или неправилна практика при тълкуването и прилагането на закона чл. 124, ал. 1 ЗСВ.

> Компетентнo да приемe ТР -чл. 124(1), са общото събрание на:

а) всяка от трите колегии във ВКС – гражданска, търговска, наказателна.

б) гражданска и търговска колегия във ВКС заедно;

в) една от двете колегии във ВАС; (ВАС има „първа” и „втора” колегия)

г) двете колегии във ВАС заедно;

5.2. Тълкувателно постановление – приема се при противоречива или неправилна съдебна практика (т.е. разнобой) между ВКС и ВАС от общото събрание на съдиите от съответните колегии на двете съдилища.

è Липсата на белега нормативност не лишава напълно тълкувателните актове на ВКС и ВАС от значението им на източник на гражданското право, защото тълкувателното решение образува заедно с тълкуваната правна норма едно правно нормативно единство, което се прилага в този си вид.

РУСЧЕВ: Тълкувателните актове на ВКС и ВАС не са източник, защото те не са нормотворчески (а по правоприлагане) – приемат се от органи на съдебната власт, които нямат нормотворческа компетентност. Не са задължителни за всички и не се обнародват в ДВ, а се разгласяват по особен ред. Те са интерпретационни правила, а не правила за поведение.

Правилата на морала

Правилата на морала представляват господстващи в дадено общество етични възгледи, идеи, понятия за добро и зло, за справедливо и несправедливо. От тях се извеждат нравствено-етични правила за поведение.
Правилата на морала се различават от правните норми по това, че не се установяват по предвиден в закона ред и не са обезпечени от държавна принуда.
Термина „добри нрави”: добрите нрави (като част от морала) обхващат само изискванията за честност, почтеност и благоприличие в ГПО. Затова имат най-голямо значение в ГП.

– чл. 26(1) ЗЗД (нищожни са договорите, които … накърняват добрите нрави);

– чл. 42, б. „в” ЗН (завещателното разпореждане е нищожно, когато то или изразеният в завещанието единствен мотив са противни на … добрите нрави);

– чл. 9 ЗЗД (Страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи… на добрите нрави.)

„Добросъвестност”: като морална категория е елемент от добрите нрави – съобразяване с изискванията за честност, почтеност и коректност.

– чл. 12 ЗЗД (При воденето на преговори и сключването на договори страните трябва да действуват добросъвестно)

– чл. 20 ЗЗД (При тълкуването на договорите…. Отделните уговорки трябва да се тълкуват … с оглед… добросъвестността.)

– чл. 63 ЗЗД (Всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно…)

è Съотношение м/у морал, добри нрави, добросъвестност: Най-широката категория е „моралът”, с по-тясно съдържание и приложно поле са „добрите нрави”, а „добросъвестността” е най-тясната по съдържание, но в масовата си употреба те са синоними.

Не винаги в закона те се използват като нравствено-етични категории, а имат специално правно значение => незнанието на определени правнорелевантни обстоятелства е основание за по-благоприятно третиране от закона:

– чл. 70 ЗС казва, че владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена.

Правно значение на правилата на морала
- субсидиарен източник на ГП = чл. 5 ГПК;
- ограничител на свободата на договаряне (заедно с императивните правни норми) – чл. 9 ЗЗД, както и на автономията на волята като цяло (включва и правенето на едностранни волеизявления по чл. 44 ЗЗД). Прекрачването на пределите, очертани от тези правила се наказва с нищожност.

– чл. 26, ал. 1 вр. с чл. 44 ЗЗД: Нищожни са договорите и едностранните волеизявления, които … накърняват добрите нрави;

– чл. 226 ЗЗД: Нищожно е и дарението, когато то или мотивът, единствено поради който то е направено, са противни на закона или на добрите нрави.

– чл. 42,б. „в” ЗН: Завещателното разпореждане е нищожно когато то или изразеният в завещанието мотив, поради който единствено е направено разпореждането, са противни … на добрите нрави;

модел за поведението на субектите на ГП при сключване на сделки и при изпълнение на задължения (добросъвестността):

> чл. 12 ЗЗД – вина при договаряне (преддоговорни отношения);

> чл. 63, ал. 1 ЗЗД повелява, че всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно.

4) при тълкуване на договорите- чл. 20 ЗЗД (добросъвестност)

5) Наименованието на ЮЛНЦ не трябва да накърнява добрите нрави.

6) В семейното право:

> чл. 42, ал 2 СК: Брачният договор може да бъде развален по съд-н ред по чл. 87(1) ЗЗД, ако това не противоречи на принципите на СК и на добрите нрави.

> чл. 48, ал. 3 СК: Разпоредбите относно последиците на развода за личните и имуществените отношения между съпрузите, … се прилагат съответно и при унищожаване на брака. Недобросъвестността при унищожаване на брака има значението на вината при развода.

Справедливост

– Тя е морална категория; един от принципите на правото.

– Справедливостта бе уредена като субсидиарен източник в чл. 4 ГПК, но в новия ГПК (2007) липсва.

– Все пак в определени случаи ГП изрично препраща към нея, когато цели баланс и равновесие между страните.

1) чл. 52 ЗЗД – размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

2) В други случаи бланкетни норми предвиждат „подходящ”, „разумен”, „според обстоятелствата” срок: чл. 87(1)(3) ЗЗД; чл. 363, б. „д” ЗЗД

3) чл. 162 ГПК – при доказан иск по основание, но с неопределен размер, съдът определя размера на иск по своя преценка;

4) Стопанска непоносимост: чл. 307 ТЗ Съдът може по искане на една от страните да измени или да прекрати договора изцяло или отчасти, когато са настъпили такива обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят, и запазването на договора противоречи на справедливостта и добросъвестността

6. Гражданскоправни норми – видове

Понятие

Гражданскоправната норма е общо, абстрактно правило за поведение, съдържа се в признат от правната система източник, притежава юридическа сила и действие, а изпълнението й е осигурено чрез прилагане на публична санкция. ГПН е предназначена да се прилага неограничен брой пъти, т.е. толкова пъти, колкото се осъществяват юридическите факти, визирани в хипотезата й.

Класификационни критерии за разграничаване на видовете ГПН

2.1. според интереса, който се защитава с нормата;

2.2. според приложното им поле;

2.3. според съдържанието им;

2.4. презумпции и фикции

Видове ГПН според интереса – императивни и диспозитивни.

3.1. Императивни ГПН (jus cogens)

Установени в защита на обществен интерес – на правната сигурност, на трети лица. Интересът се установява чрез тълкуване.
Адресатите не могат да се отклоняват от диспозитива на нормата, позовавайки се на автономията на волята;
Примери:
- Форма за действителност на сделки: чл. 18 ЗЗД (вещни права върху имоти – нотариален акт); чл. 18 ЗС (вещни права върху имоти – частна държавна или общинска собственост = писмена форма. Нотариална форма не е необходима.); чл. 23 и сл. ЗН – относно завещанието (нотариално или саморъчно);
- Основания за недействителност на сделки: чл. 26-35 ЗЗД; чл. 42-44 ЗН – „Недействителност на завещанието”; чл. 226 ЗЗД – дарение.
- Нормите, уреждащи видовете субекти, тяхната правоспособност, дееспособност и останалите елементи на гражданскоправния статус на личността, както и реда за възникване, преобразуване и прекратяване на ЮЛ
- Нормите, регулиращи погасителната давност: (чл. 110 – 120 ЗЗД)
Неспазването на тези норми води до невъзникването на желаните гражданскоправни последици.

3.2. Диспозитивни правни норми (jus dispositivum)

Защитава се частен интерес (интересите на отделни правни субекти, а не обществени интереси).
Позволяват на субектите по своя воля да се отклонят от диспозицията (не хипотезата) на нормата. Типично за частното право. Голяма част диспозитивни норми. Гаранция за автономия на волята.
Примери:
- Само някои от диспозитивните норми съдържат изричното указание, че се прилагат, ако не е уговорено друго (напр. чл. 230, 234, 246 ЗЗД и др.).
- В голяма част такъв белег липсва. Трябвало да се потърси отговор на въпроса, дали ако субектите се отклонят от предписаното в диспозицията, биха засегнали обществени интереси. Напр. чл. 231, чл. 186 ЗЗД.
- Една и съща правна норма може да има диспозитивен характер в една насока и императивен в друга – чл. 197 ЗЗД (Исковете на купувача по чл. 195 се погасяват с изтичане на определени срокове. Срокът може да бъде продължен или съкратен със съгласие на страните.) è диспозитивна норма относно продължителността на погасителната давност, но императивна затова, че погасителна давност тече за исковете за недостатъци.

Видове ГПН според приложното им поле

4.1. Общи (lex generalis) и специални (lex specialis)

> критерий: дали гражданскоправните норми се прилагат за всички случаи от даден род или само за определен вид случаи в рамките на рода:

а) общи (lex generalis) – пораждат правно действие за всички случаи, които имат определени родови белези;

б) специални (lex specialis) – прилагат се само за тези случаи от рода, които имат определени видови белези и установяват различия в правния режим в сравнение с общите норми.

пр. ЗОС – ЗС. Специалната дерогира общата.

4.2. Общи (jus commune) и особени (jus proprium)

> критерий: с оглед действието си спрямо лицата ГПН се делят на:

а) общи (ius commune) – прилага се за всички ГП субекти;

б) особени (ius proprium)– отнасят се до определен вид/група субекти.

пр. ЗЛС е общ, а ЗЮЛНЦ, ТЗ е особен закон.

4.3. Общи и местни (локални)

> критерий: с оглед на териториалния обхват на действието им;

а) общи – прилагат се на територията на цялата страна;

б) местни – прилагат се на територията на отделна община, област.

пр. Наредбите на Общинските съвети по смисъла на чл. 8 ЗНА, основаващи се на чл. 21, ал. 2 ЗМСМА.

Видове ГПН с оглед съдържанието им

5.1. Самостоятелни и несамостоятелни

а) самостоятелни – правни норми, чието правно действие не е свързано по необходимост с наличието на други правни норми.

Примери: чл. 18 ЗЗД; чл. 68 (определения за владение и държане); чл. 18 ЗС

б) несамостоятелни – правни норми, които могат да намерят приложение само във връзка с други правни норми. Това са правните норми, които определят предмета на правната уредба в нормативния акт, целите и задачите му, основните принципи възприети в него и т.н.

Примери:

> чл. 8(1) ЗЗД: Договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях.

> чл. 70(1)(2) ЗС (1) Владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание. (2) Добросъвестността се предполага до доказване на противното.

> чл. 110 ЗС – определения за движими и недвижими вещи.

Несамостоятелните ГПН от своя страна се делят на:

1) препращащи – с тях законодателят разпростира действието на една правна норма върху случаи, които не са предвидени в нейната хипотеза.

Препращането е два вида:

а) пряко: когато въз основа на препращането се прилага друга правна норма, без да е необходимо тя да се приспособява към специфичните особености на случаите, за които се прилага.

> чл. 240(3) ЗЗД – постановява към отношенията на обикновения договор за заем да се приложи чл. 247 ЗЗД, който се отнася до заема за послужване;

> чл. 223 ЗЗД – Правилата за продажбата се прилагат съответно и при замяната, като всеки от заменителите се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава.

б) съответно: налага се посочената правна норма да се съобрази със специфичните особености на случаите, посочени в препращащата правна норма, като това препращане е съответно.

> чл. 44 ЗЗД: Правилата относно договорите намират съответно приложение към едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения.

> чл. 84 ЗС: Относно придобивната давност, освен горните правила, се прилагат съответно и чл. 113, 115, 116, 117 и 120 от Закона за задълженията и договорите.

2) отменителни – пораждат своите правни последици само във връзка с правните норми, които отменят > пр. параграф 3 от Преходните и заключителни разпоредби на СК (отменя стария СК)

3) тълкувателни – имат за предназначение да определят смисъла, в който тълкуваната правна норма трябва да се прилага. Макар и по-късно приети от съответните органи и публикувани, те влизат в сила от деня на влизане в сила на тълкуваната норма (чл. 50 ЗНА).

5.2. Заповядващи, забраняващи и овластяващи

> според това, дали ПН предписват определено поведение и какво, те се разделят на 3 групи:

а) заповядващи – задължават адресатите си да спазват предписваното от тях поведение – действие или бездействие;

> чл. 45(1) ЗЗД; чл. 200(1) ЗЗД (Купувачът е длъжен да плати цената и да получи вещта); чл. 183 ЗЗД (С договора за продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати.)

б) забраняващи – съдържат изрична забрана за определен тип поведение;

Забраняващите норми могат да имат за адресат точно определени субекти или неограничен кръг субекти, какъвто е случаят с абсолютните права, на които съответстват задължения за бездействие на всички останали правни субекти.

> чл. 233 ЗЗД: наемателят е длъжен да не уврежда наетата вещ;

в) овластяващи – дават възможност на адресата да има определено поведение за задоволяване на негови интереси, ако това се налага

> чл. 87(1) ЗЗД – ако двустранен договор не е изпълнен надлежно от едната страна по него, другата страна може да иска развалянето му;

> чл. 129 СК – Всеки родител може сам да представлява малолетното си дете и да дава съгласие за правните действия на непълнолетното си дете в негов интерес;

5.3. Абсолютно и относително определени

> в зависимост от това, дали съдържанието на ГПН позволява на правоприложителя да я доразвие гражданскоправните норми биват:

а) абсолютно определени (ius strictum): норми, формулирани с понятия, които не се подават на по-нататъшна детайлизация

> чл. 1-4 ЗЛС; чл. 18 ЗЗД;

б) относително определени (ius aequum): правоприложителят трябва да отчете конкретните обстоятелства във връзка с конкретния случай.

> чл. 16(3) ЗЗД: изисква страната, която иска да измени договор при общи условия, да даде на другата страна достатъчен срок за отговор;

> чл. 63(2) ЗЗД: служи си с абстрактния мащаб „грижа на добър стопанин”, поради което се нуждае от конкретизация;

> чл. 87(1) ЗЗД: трябва да даде на длъжника „подходящ срок” за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален.

5.4. Материални и процесуални норми

> съществуват няколко критерия за разграничаване в доктрината (Тр. Тр. избрах си единият) – според съдържанието:

а) материалните норми уреждат придобиването, упражняването, прекратяването на субективни права, както и съдържанието на защитата им при нарушение; уреждат качествата на субектите и обектите на правото; Материалните норми са адресирани към субектите на частното право и регулират правоотношенията с метода на равнопоставеност.

б) процесуалните норми регламентират реда и процесуалните средства за защита на материалните права; процесуалните норми регламентират дейността на правораздавателните органи, насочена към даване на защита и правно съдействие за осъществаване на субективни права и задължения, т.е. те регламентират реда за осъществаване на материалните права и способите за тяхната защита. Процесуалните норми са адресирани към правозащитния орган, като регулират възникващите процесуални правоотношения с метода на власт и подчинение (в смисъл, че може да се налага санкция; държавна принуда)

> Особеното правно значение на това деление се изразява в това, че материалноправните норми по принцип нямат обратно действие, освен ако изрично не е указано, докато процесуалноправните норми имат пряко действие върху висящи дела.

Презумпции и фикции
1. Презумпции

– законова презумпция (предположение): норма, по силата на която въз основа на известен факт (презумпционна предпоставка) се признава наличието на друг факт, неизвестен (съществуват и човешки презумпции).

– основание: житейската практика; това, което обикновено се случва;

– Видове законови презумпции:

а) оборими презумпции – доказателствената тежест в процеса се размества, като страната, която е заинтересувана от несъществуването на установения с презумпцията факт, трябва да я обори. Този вид презумпции по естеството си имат процесуално значение, защото разместват тежестта на доказването. Доказателство за това е чл. 154 ГПК.

– чл. 45(2) ЗЗД – във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното;

– 135 (2) ЗЗД – изисква се знание за увреждането от другата страна по договора при възмездни договори. Има презумпции за съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.

– 21 (3) СК – презумпция за съвместен принос при придобиване на вещни права по време на брака;

– чл. 30 (2) ЗС – частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното.

– чл. 69 ЗС – Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.

– чл. 83 ЗС – Който докаже, че е владял в различни времена, предполага се, че е владял и в промеждутъка, ако не се докаже противното.

б) необорими презумпции – използват се по-рядко. Те имат материалноправно значение, тъй като при наличие на определени факти, настъпват правни последици, които не могат да се оборват.

> чл. 109 ЗЗД – че дългът е погасен, ако документът за него е у длъжника.

Фикция

> това е норма, чрез която законно с един осъществен юридически факт се свързва настъпването на правни последици, които могат да се породят само от друг юридически факт, който в случая не се е проявил и неговото осъществяване не се и изисква. Така законът приравнява по правни последици два различни юридически факта.

> разлика между фикция и необорима презумпция: при фикциите не се изхожда от типичните връзки между фактите, а напротив установяват се последици, които нормално не биха могли и не би трябвало да настъпят, ако не беше фикцията (законодателят знае!).

> чл. 25 ЗЗД: Фикция, че се е сбъднало условие, ако страната, която има интерес от несбъдването му, недобросъвестно е попречила да настъпи то.

> чл. 50 ГПК: при неизвествен постоянен адрес на дадено лице то се призовава чрез публикация в неофициалния раздел на „ДВ”.

> чл. 51 ГПК: фикции за връчена призовка за дело;

> чл. 11(2) СК: фикция за действителност на брак, сключен пред лице, което публично е изпълнявало функциите на длъжностно лице по гражданското състояние, без да е имало това качество, когато встъпващите в брак не са знаели това.

> Българският закон в два случая третира заченатия за роден:

а) при наследяване по чл. 2,ал. 1, т. „б” ЗН: „Не може да наследява нито по закон, нито по завещание: а) който не е заченат при откриване на наследството” => който е заченат – може. Зародиша се приравнява на субект на правото.

б) при припознаване по чл. 64, ал. 1 СК: освен родени, могат да бъдат припознати и заченати деца /както и починали, ако са оставили низходящи/

7. Действие на гражданските норми

Действие по време (темпорално действие)

Във връзка с темпоралното действие трябва да се отговори на 3 въпроса:

Кога и как влиза в сила гражданскоправната норма?

> чл. 5(5) КРБ – Всички нормативни актове се публикуват. Те влизат в сила 3 дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок. (срокът може да е по-кратък или по-дълъг по преценка на НС; Може една част от закона да влезе в сила в един момент, а друга част в друг – пр. новия ГПК)

> При гражданските закони и кодекси vacation legis по принцип е по-дълъг от 3 дни (vacation legis: е срокът, предвиден за запознаване със съдържанието на закона. Той трае от момента на обнародването на закона до момента на влизането му в сила).

> чл. 37(1) ЗНА – Законите, постановленията на МС и НА на министрите и на ръководителите на други ведомства се обнародват в „Държавен вестник”

> чл. 37(3) ЗНА: НА на ОС по чл. 21(2) ЗМСМА се обнародват в печата или се разгласяват по друг начин на територията на общината.

> чл. 37(2) ЗНА: Регламентите на ЕС се обнародват в „Официален вестник” на ЕС на български език => чл. 297 ДФЕС: Те влизат в сила на датата, посочена в тях, или при липса на такава, на двадесетия ден след тяхното публикуване.

1.2. Как се отменя/суспендира действието на гражданскоправна норма?

а) Същност на отмяната: отмяната на ГПН е юридически факт, който преустановява нейното регулативно действие за в бъдеще, лишава я от правна сила. Отмяната следва да се различава от неприлагането (т.нар. „мъртви норми”).

чл. 13(1) ЗНА: Актът по прилагане на закон губи изцяло или частично сила едновременно с пълното или частичното отменяне на закона съобразно обсега на отменянето.

Чл. 13(2) ЗНА: Новият закон може да разпореди да останат временно в сила всички или някои разпоредби на акта по прилагане на отменения закон, ако те са съвместими с разпоредбите на новия закон.

б) Основание за отмяна: основанието за отмяна на НА може да се съдържа в неговия текст – например срок на действие или определена цел. Може да е предвидено и еднократно действие – Закон за отчуждаване на имуществото на царете от 1947 г., но това за редки случаи. Ако липсват такива основания, отмяна може да се предизвика с по-нов нормативен акт. Дали отменящата ПН е по-нова от отменената се преценява единствено с оглед на датата на влизане в сила, а не датата на обнародване (М. Павлова, Русчев. Обратно – Таджер). Задължително изискване при отмяна с по-нов НА, е отменящият акт да има същия или по-висок ранг.

в) Видове отмяна: изрична и мълчалива

1) изрична отмяна (правило) при нея отменящия нормативен акт изрично изброява нормативните актове или конкретните разпоредби, които загубват силата си.

> чл. 84, т.1 КРБ: Народното събрание отменя законите.

> чл. 11(3) ЗНА: НА се отменят, изменят или допълват с изрична разпоредба на новия, изменящия или допълващия акт.

2) мълчалива отмяна: с по-нова норма със същия предмет на регулиране, която дава различна уредба:

– само ако и двата са от един и същ вид – общи или специални. Новият специален закон само ограничава действието на стария общ закон.

– отмяната на закон води до отмяна и на подзаконовите актове издадени въз основа на него, освен ако бъде предвидено запазване на действието им.

Според Ив. Русчев мълчалива отмяна няма – тя е способ за разрешаване на противоречие между два закона при правоприлагането във всеки конкретен случай. При отмяна на новия закон може да се възстанови действието на „отменената норма“.

Г) Отмяна на подзаконов акт: компетентен съд – ВАС, а актовете на общинските съвети – пред съответния административен съд (чл. 191 АПК). Съдебното решение има действие по отношение на всички (чл. 193 АПК).

Д) Отграничения:

От суспендиране (спиране) действието на ГПН: спиране действието на ГПК, без да се отменя. Суспендирането може да се постанови с по-нов нормативен акт от същата или по-висока степен (пр. при възприемане на нови принципи – параграф 13 на УКАЗ № 56 от 1989 г. относно стопанската дейност; при настъпване на изключителни обстоятелства като природно бедствие – мораториум)
От обявяването на закон за противоконституционен: „не се прилага (чл. 151 КРБ), но КС приема, че ефектът е равнозначен на отмяна > пр. ТР № 22/95 > Диспозитив: „Когато Конституционният съд обяви за противоконституционен закон, с който се отменя или изменя действащ закон, последният възстановява действието си в редакцията преди отмяната или изменението от влизане в сила на решението на съда.“

1.3. Имат ли гражданскоправни норми обратно действие и кога?

>правило – ex nunc: По принцип гражданския закон проявява действие „ex nunc” – от влизането му в сила за в бъдеще => Той урежда ЮФ, проявили се след влизането му в сила, както и заварените граждански правоотношения занапред (Таджер го нарича „незабавно действие“).

> изключение – обратна сила: чл. 14 ЗНА урежда действието с обратна сила

(1) Обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба.

(2) Обратна сила на нормативен акт, издаден въз основа на друг нормативен акт, може да се даде само ако такава сила има актът, въз основа на който той е издаден.

(3) НЕ МОЖЕ да се дава обратна сила на разпоредби, които предвиждат санкции, освен ако те са по-леки от отменените.

> Същност на обратното действие:

1) Й. Фаденхехт – обратно действие на един закон означава, че под неговите норми се подвеждат факти, настъпили преди влизането на закона в сила, за да добият от него своята нова правна преоценка, като се обезсилва или изменя правната преценка, която тези факти са добили от закона, при чието формално действие те са възникнали. Според този автор обратното действие не бива да се схваща в смисъл, че законът поражда правно действие от момент, предхождащ неговото влизане в сила. Повечето български автори са на това мнение.

2) В. Таджер пък смята, че за обратното действие на гражданския закон съществено е именно това, че новият закон поражда правни последици от момент, предшестващ влизането му в сила (нарича се действие „еx tunc”). Това обаче по своя характер е една правна фикция, която доколкото не е забранена в днешното законодателство е възможна като изключение, но днес по правило само тълкувателните правни норми действат с обратна сила (ex tunc) от момента на влизане в сила на тълкуваната норма, с цел да се осигури еднаквото й приложение спрямо всички правни субекти.

– Матеева: Важно – обратното действие трябва да се различава от действието на новия закон спрямо заварени факти – докато обратното действие пренарежда правните последици, действието спрямо заварени факти представлява текущо усъвършенстване на гражданското законодателство и се прилага незабавно към заварени от него юридически факти, които преурежда занапред. Примери:

чл. 155 от стария ЗЛС повеляваше, че към момента на влизане на закона в сила навършилите 18 г. физически лица стават пълнолетни, тъй като възрастовата граница беше намалена от 21 на 18 г.

2, ал. 8 Закон за патентите: предвижда трансформиране на заварените авторски свидетелства в патенти или прекратяването на действието им.
3 ЗС от 1951 г. повелява, че правото на собственост и другите вещни права, придобити до влизането на този закон в сила, се запазват, само че за в бъдеще се уреждат от неговите разпоредби.
4 ЗС Относно придобивната давност, започнала да тече при действието на отменения закон за давността, се прилагат разпоредбите на настоящия закон, ако за завършване на давността по отменения закон е нужен по-дълъг срок от предвидения тук => ако е нужен по-кратък срок се прилага отменения закон.
7 ЗЗД – дава същото разрешение относно заварените давностни срокове.
РУСЧЕВ: общото правило е, че новият закон преурежда заварените правоотношения (чл. 34 УПЗНА). Обратното действие ще е налице само ако се преуреждат погасени елементи на заварено или изцяло погасено правоотношение.

> примери за обратно действие на ГПЗакон:

– само тълкувателните правни норми ще действат по правило с обратна сила (ex tunc) от момента на влизане в сила на тълкуваната норма, с цел да се осигури еднаквото й приложение спрямо всички правни субекти (според Таджер – и процесуалните норми).

– 11 валидизационни закона, които са приети от българския законодател в периода 1885 г. – 1947 г., по силата на които нищожни поради липса на форма за действителност договори за покупко-продажба на недвижими имот са били признати ex lege за действителни.

– § 4. СК (1) Правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове. (2) Съпрузите по заварени бракове могат да изберат законов режим на разделност или да сключат брачен договор по реда на този кодекс.

– § 8. от стария Закон за приватизацията, който повелява, че са унищожаеми сделките на разпореждане с държавно и общинско имущество, както и договорите за гражданско дружество, сключени при явно неизгодни условия след 1 януари 1990 г. => Законът влиза в сила 1992 г., което ще рече, че се връща с две години назад и преквалифицира юридически факти, вече проявили правни последици.

> Същност на преживяването на отменен граждански закон:

чл. 34 УПЗНА: С преходни разпоредби се продължава действието на правила, отменени с новия нормативен акт, или се урежда тяхното прилагане спрямо висящи правоотношения или спрямо юридически факти, които са започнали, но не са завършени при действието на отменения акт. Преживяването е друго изключение в правилото за действие на гражданския закон за в бъдеще за бъдещи юридически факти и трябва да се различава от обратното действие.

Използва се, когато законодателят се стреми да запази придобити права в обем и съдържание преди новия закон => да не подронва авторитета си.

– § 6 Закон за патентите: Патентите за изобретения, както и допълнителните патенти, издадени преди влизането в сила на този закон, запазват срока на действие, предвиден от закона, който е бил в сила при тяхното издаване.

– Новия ГПК: делата по 1 и 2 инстанция продължават да се разглеждат по стария закон, докато приключат.

Действие по място – териториално действие на ГПН.

> По принцип нормативните актове, издадени от държавни органи с обща компетентност действат на цялата територия, върху която се разпростира суверенитетът на Република България (когато не са предвидени изрично ограничения). Суверенната територия на РБ обхваща: сухоземната част, водните пространства и въздушното пространство над тях, самолети, ракети и кораби под български флаг, дипломатическите и консулските представителства на България в чужбина, както и континенталния шелф и изключителната икономическа зона, върху които по силата на чл. 18(2) КРБ България осъществява суверенни права.

> извън тези граници българските ГПН могат да действат само въз основа на норми на МЧП, на междудържавни спогодби или в рамките на автономията на волята на страните.

> НА на Общинските съвети по чл. 21(2) ЗМСМА съдържат правни норми с ограничено териториално действие. Постановления на МС, които съдържат ГПН, могат да имат ограничено действие само за определени области в страната.

Действие спрямо лицата

> гражданскоправните закони се прилагат спрямо всички субекти на ГП (българи, чужденци, апатриди, бипатриди) на територията на Република България (правилото), но в някои случаи се ограничава кръга на лицата по определен признак (изключение).

примерно:

А) СК – правилата на гл. 8 (Осиновяване), раздел 5 (Особени правила при международно осиновяване) се отнасят само до детето с обичайно местопребиваване в Република България и лицето с обичайно местопребиваване в чужбина в рамките на процедурата по осиновяване. Чл. 48(7) КМЧП дава дефиниция за обичайно местопребиваване.

Б) чл. 22 КРБ – (1) Чужденците и чуждестранните ЮЛ не могат да придобиват право на собственост върху земя освен при наследяване по закон. В този случай те следва да прехвърлят собствеността си. (2) При определени със закон условия чужденците и чуждестранните ЮЛ могат да придобиват … други вещни права.

=> ограничително действие спрямо небългарите.

В) Особените гражданскоправни закони – прилагат се само спрямо определен вид или група правни субекти. (СК – само за физически лица; ЗЮЛНЦ – само за ЮЛНЦ, ЗПП – само за политически партии, ЗГР – прилага се само спрямо физическите лица)

8. Тълкуване на гражданския закон и правоприлагане (Good to know, но го няма във въпроса)

1. Тълкуване на гражданския закон

Прилагането на гражданскоправните норми се предшества от два вида мисловно познавателна дейност, с които се гарантира, че нормативният акт ще се приложи точно в съответствие със законодателната мисъл. Това са критиката (нисша и висша) на гражданския закон и тълкуването на гражданския закон.

Вторият етап, който следва логически след критиката на гражданския закон, е тълкуването. Тълкуването представлява мисловна интелектуална познавателна дейност, която е насочена към разкриване на точния смисъл на разпоредбите на гражданския закон и общия им разум. Тълкуването ни помага да изведем съдържанието на правните норми от тълкувания текст. Обект на тълкуване са не нормите, а разпоредбите на нормативния акт.

Под разпоредба разбираме езиковите изразни средства, чрез които законодателят формулира и закрепва съдържанието на тези правила за поведение, които наричаме правни норми.

Нужно е да се изясни точният смисъл, за да се приложи правилно (чл. 46, ал. 1 ЗНА). Много често точният смисъл не може да бъде извлечен от разпоредбата и се налага да се отчете системната връзка с други разпоредби (от същия или от друг акт) или чужд източник на ГП, налага се да се съобразят социално-икономическите условия. Нуждата от тълкуване произтича от многозначността на думите, които законодателят използва. Трябва да се съобрази, че нормата не съществува сама за себе си, тя е част от една система. Тълкуването на гражданския закон винаги предшества правоприлагането.

Тълкуването не бива да се смесва с правоприложната дейност. Правоприлагането е субсумиране на фактите от действителността под хипотезиса на съответната гражданскоправна норма, докато тълкуването представлява разкриване и установяване на точния смисъл на разпоредбата, съдържаща правилото за поведение, което трябва да приложим.

Тълкуването не трябва да се смесва и с нормотворчеството. Това е недопустимо смесване, въпреки че някои от теоретиците на правото смятат, че съдебната практика е източник на гражданскоправни норми. У нас гражданскоправната теория провежда отчетлива разлика между нормотворчеството и тълкуването.

Тълкуването е една производна, зависима по характера си дейност, ограничена от рамките на разпоредбите на нормативния акт, мотивите на законодателя, принципите на правото и пр. Тълкуването е дейност, при която субектът не разполага с тази свобода на дейност, която е характерна за нормотворчеството. Попълването на празнотите в правото и тълкуването не са дейност по създаване на правни норми.

Правна уредба на тълкуването

Разпоредбата на чл. 46, ал. 1 ЗНА оставя неправилно впечатление, че необходимост от тълкуване съществува само при неясни разпоредби. На тълкуване подлежи всяка разпоредба. Чл. 46, ал. 1 ЗНА сочи три групи критерии:

1) необходимост от отчитане на логическата, систематичната и функционалната връзка между тълкуваната и тълкуващата разпоредба;

2) трябва да се държи сметка за целта, която преследва нормативният акт (обикновено изведена в чл. 1 и 2);

3) законодателят изисква да се съобразява с общите начала на правото, с основните правила на съответния правен институт или съответния дял на института. Чл. 46, ал. 1 е много подвеждаща и в друга насока – за това, че дава изчерпателна уредба на критериите за тълкуване. Той всъщност урежда само допълнителни критерии, от които трябва да се ръководим. Следователно може да се твърди, че разпоредбата на чл. 46, ал. 1 урежда фрагментарно материята на тълкуването.

2. Видове тълкуване на гражданския закон.

Налице са три различни класификационни критерии, които разглеждат тълкуването от два аспекта – като мисловно-познавателна дейност и като резултат от такава дейност. Критериите са:

1) кой е субектът на тълкуването и каква е правната сила на тълкувания акт;

2) според метода на тълкуване;

3) според съотношението между резултатите от езиковото и от логическото тълкуване.

Според първия критерий тълкуването се дели на два основни вида – официално и неофициално (доктринално).

Официалното се извършва от компетентен орган или от надлежно овластено от закона длъжностно лице. Официалното тълкуване се дава или служебно, или въз основа на сезиране. Актът, в който е обективирано официалното тълкуване, е задължителен или за всички субекти, или за определен кръг адресати. Това са тълкувателните актове, наречени решения на Конституционния съд – с тях Конституционният съд дава задължително тълкуване на КРБ; тълкувателните актове на върховните съдилища на РБ – ВКС и ВАС (тълкувателни решения и съвместни тълкувателни постановления). Официалното тълкуване се извършва от субект с властническа компетентност в това му качество.

Доктриналното тълкуване се извършва от субекти, които нямат властническа компетентност – от теоретици на правото. То няма задължителен характер.

Официалното тълкуване на свой ред може да бъде нормативно и автентично.

Нормативно тълкуване е налице, когато тълкуването се извършва от орган с нормотворческа компетентност (Народно събрание например).

Ненормативно има тогава, когато актът, в който е обективиран резултатът, няма нормативен характер (напр. тълкувателните актове на ВКС и на ВАС).

Автентичното тълкуване е тълкуване, при което тълкувателният акт изхожда от самия орган, издал тълкувания нормативен акт.

И при трите може да се постави въпрос за характера на тълкуването – дали е общо, или казуално. Общото тълкуване е това, което се дава, без да се съобразяват конкретни хипотези. Именно то много прилича на правните норми. Казуалното тълкуване се дава винаги с оглед на конкретния фактически състав– това, което се съдържа в мотивите на правораздавателните актове.

Тълкувателните правни норми съдържат по дефиниция общо тълкуване.

Общо е и тълкуването в тълкувателните актове на ВКС и ВАС.

От гледна точка на средствата и методите, които се използват, различаваме два вида тълкуване – езиково и логическо. Езиковото се налага поради обстоятелството, че нормите са формулирани чрез разпоредби, което значи чрез езикови средства. Ерго трябва да се изясни смисълът на думите. При езиковото тълкуване спазваме три основни правила, свързани със семантиката:

1) ако думите, употребени в нормативния текст, имат две или повече значения, най-напред изхождаме от обикновеното им значение;

2) в нормативните разпоредби се използват правни термини – необходимо е да се изхожда от правно-техническото значение на тези термини, което се предпочита пред обикновеното. Когато употребената дума изразява две значения – общоупотребимо и правно-техническо, избира се правно-техническото. Терминът добросъвестност (чл. 63 ЗЗД, чл. 70 ЗС и т.н.) – в тези случаи се предпочита правно-техническото значение. Терминът владение, респективно владелец (чл. 68 ЗС). Тогава, когато се изразява правно понятие, за което има легална дефиниция, се разбира смисълът на тази дума от дадената дефиниция. Легалната дефиниция на правни термини присъства в допълнителните разпоредби на съответния нормативен акт.

3) Когато употребените от закона думи имат две значения, се предпочита най-напред по-широкото значение.

Логическото тълкуване е следващият етап. То е задължително, тъй като езиковото тълкуване не е в състояние да разкрие духа на разпоредбата, а показва единствено буквата на закона. Логическото тълкуване се разглежда в широк и в тесен смисъл. Систематичното, телеологичното, историческото и сравнителноправното тълкуване формират понятието за тълкуване в широк смисъл.

При логическото тълкуване в тесен смисъл намират приложение правилата на формалната и правната логика. За да разкрием смисъла на разпоредбите, използваме закономерностите на формалната логика и категориалния апарат, ръководим се от методите на индукцията, дедукцията, изключеното трето, аргумент от по-силното основание (per argumentum a fortiori), аргумент от противното (per argumentum a contrario). Понякога се използва и свеждането до абсурд (reductio ad absurdum).

Що се отнася до прийомите на правната логика – използваме принципите: „от нищо не може да има нищо” (ex nihilo nihil – напр. нищожните сделки); никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение; никой не може да прехвърля повече права, отколкото има; с отпадане правото на праводателя, отпада и правото на правоприемника.

Вторият вид тълкуване е систематичното. При него се изхожда от систематичното място на тълкуваната разпоредба в тълкувания акт и правно- логическата й връзка с другите разпоредби в същия акт. От това се прави заключение за смисъла й.

Третият вид е телеологичното (целево обвързано). Точният смисъл се извежда от контекста на връзката с целите, които преследва този нормативен акт. При историческото тълкуване се държи сметка за условията и причините за приемането на НА. Обикновено occasio legis се извлича от мотивите за приемането на съответния НА. В тази връзка е добра идея мотивите за приемането на съответен НА да бъдат публикувани заедно с него. При сравнителноправното тълкуване, което е особено актуално за България, точният смисъл на разпоредбите трябва да се търси в съпоставка с чужди разпоредби.

Съпоставка между езиково и логическо тълкуване

Според съотношението между резултатите на езиковото и на функционалното (логическото) тълкуване различаваме 5 вида тълкуване: потвърдително, стеснително, разширително, корективно, отменително.

1) При потвърдителното е налице еднакъв резултат от езиковото и функционалното тълкуване. Възможно е да има разминаване в количествено отношение. В тези случаи приоритет се отдава на логическото тълкуване. В случаите, при които смисълът на разпоредбата (изведен чрез функционално тълкуване) е по-тесен от езиковото тълкуване, трябва да приложим стеснително тълкуване.

Пример: чл. 27 ЗЗД относно термина „недееспособни”. В случая разпоредбата трябва да се разбира в смисъл, че унощожаеми са само сделките, сключени от ограничено дееспособни (непълнолетни – от 14 до 18-годишна възраст). Ако лицето е напълно запретено (малолетно), сделката е нищожна, тъй като то няма правновалидна воля.

2) В случаите, когато смисълът, изведен чрез функционалното тълкуване, е по- широк от буквалния смисъл на законовата разпоредба, се пристъпва към разширително тълкуване. Разширителното тълкуване не бива да бъде смесвано с правоприлагането по аналогия. При правоприлагането по аналогия има неуреденост на хипотезата (празнота в ГП уредба), докато при разширителното тълкуване хипотезата е уредена, обаче духът на закона е по-широк от буквата на закона.

Пример: чл. 26, ал. 1, изр. първо ЗЗД – „Нищожни са договорите, които противоречат на закона”. Законодателят е искал да каже, че са нищожни договорите, които са противни на императивни норми въобще (които императивни норми могат да се намират и в ПНА).

3) При тълкуването на специални и на изключителни разпоредби се прибягва до стеснително тълкуване. Там, където има изброяване, се тълкува разширително.

4) При разминаване в качествено отношение трябва да се прибегне до поправително (корективно) тълкуване. До корективно тълкуване трябваше да се прибягва преди изменението на чл. 147, ал. 3 от Кодекса на търговското корабоплаване, където бе използвана думата „помещение” вместо думата „пристанище”.

5) Отменителното тълкуване се налага, когато при функционалното тълкуване се установи противоречие на две разпоредби с еднакви хипотези, които разпоредби уреждат различни правни последици. Правилото е, че ако са приети в един и същи ден, такива разпоредби взаимно се обезсилват, в противен случай по-новата отменя по-старата.

Пример за отменително тълкуване е ТР №1/1998 г. на ВКС, където в т. 3 от диспозитива се посочва, че кръгът на наследниците на братята и сестрите по права линия, предвиден в чл. 10, ал. 2 ЗН, се разширява, като те се наследяват не само от деца и внуци, а и от останалите свои низходящи без ограничение на степените.

Нисша и висша критика на гражданския закон. Прилагане на гражданскоправните норми. Субсидиарно правоприлагане.

Определение: Под критика на гражданския закон се разбира мисловно-познавателната дейност към преценяване автеничността на нормативния акт и неговата правна сила. Това е формално-юридическа оценка на гражданския закон. Критиката на гражданския закон няма нищо общо с критикуването на идеите на законодателя. Критиката е необходим и задължителен етап. Критиката предхожда тълкуването.

В зависимост от равнището, на което се извършва преценката, се разпознават нисша и висша критика.

Нисшата критика има за цел да установи автентичността на нормативния акт и по-точно кой е автентичният текст на съответния граждански закон. Тук е важен текстът на гражданския закон, публикуван в официално печатно издание – „Държавен вестник”.

Действащото законодателство предвижда три типа гаранции за автентичността на текста:

1) съгласно чл. 34 ЗНА текстът на нормативния акт и обстоятелството, че е бил приет в съответствие с КРБ и законите, се установява от председателя на Народно събрание (за закони), от министър-председателя (за постановления), от органа, който ги е издал (при другите нормативни актове); Удостоверение се извършва върху документа (подпис и печат след текста) – чл. 35 ЗНА.

2) редакцията на „Държавен вестник” трябва да получи заверен препис от оригинала на удостоверения текст – чл. 39, ал. 2 ЗНА. Удостовереният текст не напуска касата на органа, издал нормативния акт.

3) императивното изискване на чл. 40, ал. 1 ЗНА – обнародването в „Държавен вестник” да възпроизвежда буквално текста на заверения акт, пристигащ в редакцията.

Грешки или несъответствия в обнародването и приетия текст на нормативния акт не могат да се отстраняват по пътя на нисшата критика. В тези случаи се спазват три групи правила:

1) при несъответствие между приетия и удостоверения текст на нормативния акт тези норми се поправят от органа, удостоверил текста (чл. 36, ал. 3 ЗНА);

2) при несъответствие между приетия и обнародвания текст от закона – тези несъответствия се поправят само по реда на обнародването (поправят се от органа, удостоверил текста);

3) несъответствие между обнародвания и изпратения за обнародване препис се поправя само по реда на обнародването (чл. 42, ал. 1 ЗНА).

Редакционни грешки в текста на нормативния акт, които са плод на разминаване на желания и приетия текст, могат да се поправят само от органа,приел този нормативен акт. В тези случаи поправянето се извършва с нов нормативен акт или се поправя чрез поправително тълкуване – чл. 50 ЗНА. Най-тежки са случаите, когато грешките се установяват, след като

нормативният акт влезе в сила и започне да се прилага. Противоправни ли са действията или бездействията на правните субекти в такъв случай? Чл. 45 ЗНА дава отговор на този въпрос. Актовете на държавни органи, издадени въз основа на грешен нормативен акт, се отменят, освен ако това би засегнало придобити права. Под придобити права се разбират субективни права, които вече са възникнали в резултат на юридическия факт, който е приключил въз основа на сгрешения нормативен акт.

Висша критика на гражданския закон

Висшата критика е следващият етап след нисшата критика. Тя представлява мисловно-познавателна дейност, насочена към това да се установи дали дадена разпоредба е в действие и дали поражда регулативен ефект. Тази формално- юридическа преценка се основава на четири групи правни критерии:

дали гражданският закон е приет от материално компетентен орган;
трябва да се провери дали при приемането на нормативния акт са спазени формалните изисквания за неговото издаване;
преценка дали гражданският закон не е отменен или е суспендирано неговото действие;
дали гражданският закон не противоречи на актове от по-висш ранг.

Във връзка с първите два критерия се приема, че обнародването на гражданския закон в „Държавен вестник” създава оборимата презумпция, че законът е приет от компетентен орган при спазване на процедурните правила. Във връзка с третия критерий попада правилото дали не са налице нормативни актове или решения на Конституционния съд, които са предизвикали изрична или мълчалива отмяна на нормативния акт. Във връзка с четвъртия критерий правоприлагащият орган трябва да се съобрази – преценката за съответствие с КРБ на гражданския закон или с правилата на международните договори е от изключителната компетентност на Конституционния съд. Българският съд(независимо какъв) не е компетентен да откаже прилагането на закон, защото смята, че законът е противен на КРБ или на международен договор. Районният, окръжният и апелативният съд не могат да сезират

Конституционния съд. С такава компетентност разполагат само ВКС и ВАС (чл. 150, ал. 2 КРБ).

Преценка за съответствието на подзаконов нормативен акт със закон може да извърши всеки съд. Тази дейност в рамките на висшата критика се означава като косвен съдебен контрол за законноста на подзаконовите нормативни актове. При констатиране на противоречие чл. 15, ал. 3 ЗНА задължава съда да приложи по- висшия по ранг нормативен акт.

Съдът, който разглежда висящ гражданскоправен спор, не може да отмени подзаконов нормативен акт, чието противоречие е констатирал. Съгласно чл. 185, ал. 1 АПК подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорвани пред съд изцяло или отчасти. Прокурорът може да подаде протест срещу подзаконов нормативен акт, който противоречи на норма. Подзаконовите нормативни актове се оспорват пред ВАС, който разглежда делото в състав от трима съдии. Що се отнася до нормативните актове на общинските съвети, такива актове се оспорват пред съответния административен съд (делото отново се гледа в състав от трима съдии).

Правно действие на оспорването

Съгласно чл. 190 АПК оспорването не спира действието на нормативния акт, но съдът може да постанови с определение спирането на оспорвания акт до приключване на производството. Определението на съда се обнародва по същия начин, по който е обнародван атакуваният нормативен акт. Тази категория дела по чл. 192 АПК се разглежда задължително с участието на прокурор. Съдът може да прогласи нищожността на подзаконовия нормативен акт (или частична нищожност), да го отмени цялостно или частично или да отхвърли искането. Съдебното решение има действие erga omnes. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята отменен от датата на влизане в сил на решението за неговата отмяна. Правните последици на подзаконовия нормативен акт се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от 3 месеца от влизането в сила на съдебното решение (чл. 195, ал. 2 АПК).

Правоприлагане

Терминът правоприлагане се употребява в две значения – в широк смисъл и в тесен смисъл. В широк смисъл правоприлагане означава съобразяване на гражданскоправните субекти с предписанията на закона. В правно-технически смисъл под правоприлагане разбираме правно уредена логическа дейност на компетентен орган с властнически правомощия (на съдебната власт, на изпълнителната власт, на местното самоуправление и т.н.), който подвежда установените от него правнозначими факти под хипотезата на една гражданскоправна норма и извежда от диспозицията (санкцията) на нормата конкретни правни последици. Органът постановява съответния правен акт, който е задължителен за адресатите – съдебно решение, съдебно определение, заповед, индивидуален административен акт и пр. Самата техника на правоприлагане включва три етапа:

1) установяване на правнозначими факти в конкретния случай;

2) подвеждане на установените факти под хипотезата на конкретна правна норма, която е подбрана след нисша и висша критика и тълкуване на гражданския закон;

3) логически силогизъм – извеждане по правно-логически път на конкретните правни последици на приложимата норма.

Конкуренция на закони

Правоприлагащият орган се изправя пред такъв проблем, когато даден ЮФ може да бъде подведен под хипотезата на две различни гражданскоправни норми, които пораждат различни правни последици. Тук трябва да се отбележи, че договорната отговорност изключва деликтната (чл. 45 ЗЗД и 233 ЗЗД напр.). Това правило не е законово уредено, а се прилага обичайно.При решението на проблема с конкуренцията на закони правоприлагащият орган трябва да се съобрази със следните правила:

1) Възможно е кумулативно приложение на всички ГПН. Ще бъде така, ако те защитават различни по характер интереси на увреденото лице. Например едно и също деяние съставлява основание за разваляне на договор и обезщетение за вреди, произтичащи от развалянето.

2) Когато конкуриращите норми защитават един и същ правен интерес и имат еднакви цели, тогава те ще се прилагат алтернативно. Не може да бъде уважена претенцията на двете основания.

3) Възможно е някоя от конкуриращите норми да се окаже субсидиарно приложима. Такова е съотношението между претенцията за връщането на даденото по един нищожен договор и претенцията на основание чл. 59 ЗЗД. Искът по чл. 59 ЗЗД е субсидиарен по отношение на чл. 55, ал. 1, изр. първо ЗЗД.

Празнини в гражданското право и способи за преодоляването им. Аналогия на закона и на правото, прилагане с аргумент от противното, за по-силното основание и др.

Понятие за празноти

Под празноти в гражданския закон се разбира неуреденост на определени хипотези в гражданския закон, въпреки че той урежда този вид отношения. Празнотата означава, че липсва пряка правна норма, която да урежда изрично възникващото гражданско правоотношение. Празнота е налице, когато възниква правоотношение, породено от ЮФ, чиито правни последици са частично уредени или липсват. Фактът трябва да е правнорелевантен.

Причините за празнините се коренят в динамиката на живота, на обществените отношения. Законът не е в състояние пълно и изчерпателно да уреди всички отношения. Самото ГП съдържа потенциал, който поражда празноти – главно поради свободата на договаряне (чл. 9 ЗЗД). Самият законодател допуска да се сключват всякакви договори, които да не са изрично уредени в закона, стига да не противоречат на последния. Именно свободата на договаряне се оказва мощен „генератор” на празнини в правото. Пример за празнота в правото е договорът за гледане и издръжка – той не е изрично законово уреден. Критерии за наличие на празнота: правоприлагащият орган трябва да констатира липсата на ПН; може да съществува ПН, но да е абсолютно неясно съдържанието й; в случай че съществуват разпоредби от еднакъв ранг, които взаимно изключват приложението си.

След като е констатирана празнота, трябва да се установи, че отношенията са уредени в съответния закон, но съответната хипотеза не присъства в НА. Дейността по преодоляване на празнини не бива да бъде разширявана безкрайно. Последното би довело до превръщането на правоприлагането в нормотворчество, а това е недопустимо.

Чл. 2 ГПК урежда принципа за дължимост на поискана защита и съдействие. Посочената разпоредба възлага публичноправно задължение на съда. Съдът е длъжен да дава правосъдие, ерго той не може да се позове на празноти в правото като причина за отказване на правосъдие.

Според проф. Фаденхехт по същността си преодоляването на празнотите в гражданския закон е правно уредена логическа дейност, чрез която се извлича правило за решаване на конкретния случай, но не като се създава нова правна норма, а чрез логическото извличане на неформулирани в закона правила, които произтичат от предполагаемата воля на законодателя.

Законът за логическото тъждество налага извеждането на такива правила, които да са сходни. Попълването на празнотите в гражданския закон е дейност по правоприлагане, а не дейност по тълкуване на гражданскоправни разпоредби.

Способи за попълване

Съвременната доктрина и практика поддържат съществуването на три способа:

1) аналогия на закона и аналогия на правото;

2) аргумент от противното;

3) аргумент от по-силното основание.

Правната регламентация на аналогията на закона и на правото (analogia legis и analogia iuris) се съдържа в чл. 46, ал. 2 ЗНА.

Философията на прилагането по аналогия се основава на правилото, че подобни хипотези трябва да бъдат уреждани по подобен начин. Гаранция срещу съдебен произвол дава разпоредбата на чл. 46, ал. 3 ЗНА. Прилагането по аналогия прилича на тълкуването по това, че и в двата случая има мисловно-логическа дейност. Водоразделът между тях е празнотата в гражданския закон. Тълкуването не е способ за преодоляване на празноти. Същността на прилагането по аналогия се състои в това, че правоприлагащият орган извежда едно правило за поведение относно неуредени случаи въз основа на изрично уредена в закона подобна хипотеза.

Аналогия на закона (analogia legis)

Четири са предпоставките за нейната допустимост:

1) наличие на уреден в закона подобен случай;

2) съответствие на изведеното по аналогия правило за поведение с целта на закона;

3) непротиворечие на това правило с правилата на морала;

4) да не сме изправени пред случай на изчерпателно изброяване на изрично

уредената в закона хипотеза.

Тук ключово е изясняването на понятието „подобен случай”. Подобие е налице, когато съществени елементи на уредения и неуредения фактически състав са еднакви, а различията обхващат несъществени елементи. Трябва да е налице тъждество на елементите в уредения и неуредения ФС.

Договор за издръжка и гледане – аналогия на закона по разпоредбите, отнасящи се до договора за покупко-продажба (чл. 183 и следв. ЗЗД). Договор за прехвърляне – аналогия на закона по чл. 193-195 ЗЗД. При аналогията на закона можем да открием два основни етапа – фаза на индукцията (извеждане на общо правило въз основа на изрично уредено такова); фаза на дедукцията – съобразяване на общото правило със спецификата на неуреденото.

Аналогията на закона не бива да бъде смесвана със съответното препращане. Последното е способ на нормотворческа техника, при който самият законодател посочва кои разпоредби на закона следва да намират приложение към определени хипотези, които законодателят съзнателно оставя без подробна правна уредба. Съответното препращане не означава препращане на право.

Пример за съответно препращане: чл. 223 ЗЗД, чл. 34 СК.

Аналогия на правото (analogia iuris)

Същността на този способ се състои в извеждането на правило за поведение въз основа на общите начала на правото и правилата на морала. Към аналогия на правото може да се прибегне само при липса на предпоставки за аналогия на закона. Аналогията на правото е субсидиарна. И при аналогията на правото може да се обосноват 2 технически фази – индукция (въз основа на общите правила на правопорядъка на РБ – напр. от принципа за автономия на волята); дедукцията.

Пример за аналогия на правото е т. 2 от ТП на ВС №4/1975 г. относно обезщетението на причинени вреди при крайна необходимост във връзка с чл. 46, ал. 2 ЗЗД. Изхождайки от принципа „Комуто ползите, нему и вредите”, се достига до правилото, че вредите се обезщетяват от лицето, чиито блага са защитени.

Прилагане по аргумент от противното (per argumentum a contrario)

Господстващото гледище разглежда аргумента от противното като способ за преодоляване на празноти в правото. Съществува и изолирано становище – aкад. Василев разглежда последното като способ за тълкуване. Съвременната доктрина обаче го причислява към правоприлагането. Сърцевината е извеждането на правило за поведение, което е логически противоположно на изрично уреденото от законодателя правило, предвидено за логически противоположна хипотеза.

Примери: по аргумент от противното отказът от издръжка за минало време по чл. 147 СК е възможен. По аргумент от противното действителен е отказът от изтекла давност по чл. 113 ЗЗД. До този способ може да се пристъпи, когато изрично формулираното правило изчерпателно изброява изключенията от изрично неформулираното правило.

Прилагане по аргумент от по-силното основание (per argumentum a fortiori)

Същността на този способ се изразява в извеждането на правило, което е логическо следствие от изрично формулираното от законодателя правило, като правоприлагащият орган се ръководи от следните пет правила:

1) комуто е разрешено по-голямото, нему е разрешено и по-малкото;

2) който е длъжен да извърши по-голямото (по-тежкото) по обем, той ще е длъжен да извърши по-малкото (по-лекото);

3) комуто е забранено по-малкото (по-лекото), нему е забранено по-голямото (по- тежкото);

4) условията, които законодателят поставя за упражняването на по-ограничено

право, на по-силно основание трябва да бъдат съобразени при едно по-широко по обем правомощие. Пр.: чл. 16, ал. 1 ЗЗД – per argumentum a fortiori трябва да се извърши прекратяване на договора.

5) ако е забранено преследването, постигането на определена цел, на още по- голямо основание следва да се счита забранено използването на всички средства за нейното постигане. Пр.: ако законодателят забрани на определен субект да преследва стопанска цел, то за него ще се счита забранено производството на стоки и услуги, сключването на договори с пазарни цели и т.н.

9. Норми на МЧП (BLAH!) ;(

I. Методи за правна уредба на МЧП

МЧП урежда две категории правоотношения:
- Материални (частноправни) отношения с международен елемент;
- Процесуални отношения с международен елемент.
МЧП си служи с два метода за правна уредба на материалните (частноправни) и процесуалните отношения с международен елемент:
- Непряк метод за правна уредба (стълкновителен, колизионен): Тук МЧП използва едни норми, които са известни като непреки, колизионни, стълкновителни норми. В нормата се съдържа указание за това откъде да се извлече основната част на правилото, с което се регулира отношението. С непряк метод могат се регулират както публичноправните (процесуални) отношения с международен елемент, така и частноправните (материални) отношения с МЕ /пр. чл. 55, 56, 64 от КМЧП/
- Пряк метод за правна уредба (метод на непосредствената уредба). Прекият метод се имплементира с преки норми – уреждат материални и процесуални отношения с международен елемент. В нормата се съдържа самото правило за уредба на отношението.
В МЧП преобладава непрекият метод.

II. Разделение на нормите на материални и процесуални

А) Материалните норми са тези, които уреждат частноправни отношения с международен елемент, т.е. материални правоотношения. Те се съдържат в източниците на МЧП, уреждащи приложимо материално право (РИМ I и т.н.).

Материалните норми подлежат на същата класификация като процесуалните с някои естествени изключения – пр. няма двустранни отпращащи за определяне на международна компетентност.
- Преки – съдържат правилото за поведение;
- Материално норми с несамостоятелно действие – категория норми, различни от преките и отпращащите. Пр. в Международната конвенция за продажба на стоки: ако една от държавите или и двете не са съдоговорителки по конвенцията, нормите на конвенцията се прилагат само ако към нея сочат правила на МЧП (чл.1 §1 б. „b”), т.е. налице са норми от категорията на отпращането – за да се приложат, някаква друга норма следва да препраща към тях.
- Отпращащи /стълкновителни не е правилно – Натов/ – съдържат указание от къде да се изведе правилото за поведение
  1. Едностранни отпращащи (еднопосочни) – определят приложимото право чрез конкретна привръзка посредством „националността” (пр. българското право). Развръща се като се издири вътрешния национален акт, уреждащ ПО.
  2. Двустранни отпращащи (двупосочни) – указанието е с обща привръзка. Съдържат формули за привързване, които сочат приложимото към тези отношения материално право.
    - Пълни: може да се приложи правото на всяка държава
    - Непълни.

С оглед теорията на гражданското право:

Б) Процесуалните норми;

III. Процесуални норми на МЧП

Процесуалните норми на МЧП са разпоредби, които уреждат процесуални отношения с международен елемент. Т.е. ПО между правораздавателния орган (чиято международна компетентност се учредява) и страните по межд. гражданско дело.

Видове процесуални норми на МЧП

Според техния ПРЕДМЕТ НА ПРАВНА УРЕДБА
1. Норми, които уреждат основанията за международна компетентност
  - Чл. 18, ал. 1 от КМЧП, уреждащ международна компетентност на българските съдилища по посочените искове за търсене на извъндоговорна отговорност.
  - Чл. 1 от ЗМТА – нормата урежда основанието за международна компетентност на международния търговски арбитраж със седалище в България.
2. Норми, които уреждат производството по международни граждански дела (по граждански и търговски дела с презгранични последици)
  - Чл. 33, ал. 1 от КМЧП – във връзка с призоваването.
  - Чл.9, пар. 1 от Регламент 805/2004 – формата и езика на удостоверенията за Европейско изпълнително основание.
  - Чл. 30 от Брюксел 1 – момента, в който пред съд на ДЧ се счита образувано гражданско или търговско дело с презгранични последици.
  - Чл. 23 от ЗМТА – началния момент на производството пред международен търговски арбитраж със седалище в България.
3. Норми, които уреждат признаването и изпълнението на чуждестранни решения и други актове
  - чл. 118, ал. 1 от КМЧП – урежда се компетентността на българския орган, който признава чуждестранно решение.
  - Чл. 57, пар. 1 от Брюксел 1 – урежда условията, при които автентичен (официален) документ, съставен в една ДЧ, ще се обяви за изпълняем в друга
  - Член V от Конвенция за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения – урежда основанията, на които съдът по екзекватурата може да откаже признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения. Правилото ги разделя на две групи – основания, релевирани по искане на заинтересуваната страна (ал. 1) и основания, за които съдът по екзекватурата следи служебно (ал. 2)
4. Норми, които определят приложимото процесуално право
  - Чл. 29 КМЧП – определя приложимото процесуално право, като едностранно отпраща към българското право.
  - Чл. 40, пар. 1 Брюксел 1 – урежда приложимото право относно процедурата за подаване на молба за изпълнение (на решение на съд на ДЧ), като отпраща към процесуалното право държавата членка, в която се иска изпълнението.

Според ХАРАКТЕРА НА НОРМАТА

Императивни – изключителна компетентност (задължаващи и забраняващи);
Диспозитивни – позволяващите. Такива са: а) Нормите, с които се допуска мълчаливо учредяване на МК; б) Пророгация; в) Успоредна международна компетентност.

Според ВИДА НА ПРАВИЛОТО ЗА ПОВЕДЕНИЕ – Преки и Стълкновителни.
1. ПРЕКИ процесуални норми
  - Те съдържат в себе си пряко процесуално правило за поведение.
  - СТРУКТУРА: структурата на преките процесуални норми (както и на стълкновителните) включва хипотезис (обем), диспозиция и санкция.
    - Хипотезисът обхваща фактическите състави;
    - В диспозицията се съдържа прякото процесуално правило за поведение. Там е и формулата за привръзка
    - Санкцията – Санкцията обикновено е в чл. 258-260 ДФЕС (ПЕС) и в КМЧП (пр. чл. 28) за норми от там.

СТЪЛКНОВИТЕЛНИ процесуални норми: Те не включват пряко процесуално правило за поведение, а вместо него съдържат едно особено процесуално указание, което може да е конкретно или общо. Това указание има характера на привръзка (конкретна – „националност„; обща – „формула за привързване“ без националност; съдържат се в диспоцията). Делят се на едностранни и двустранни според привръзката (като материалните). Двете се подразделят на такива, уреждащи международна компетентност и такива, уреждащи приложимо процесуално право. Двустранните пак се делят на пълни и непълни (пр. КМЧП – всички права освен българското).

Примери за формули за привързване за межд. компетентност:
Forum loci delicti/damni – съд по мястото на извършване на деликта (loci delicti) или по мястото на настъпване на вредата (loci damni).
Forum loci laboris – съд по мястото на полагане на труда (по-слаба страна);
Forum prorogatio – избран от страните съд (мълчаливия и изричния избор)
Формули, определящи приложимото процесуално право:
Lex fori – право на сезирания съд (орган)
Lex executionis – право, според което се извършва изпълнението.
Lex concursus – право на държавата по несъстоятелността (на държавата, където е образувано производството по несъстоятелност)

Примери за формули за приложимо материално право:
- Lex personalis – право, според което определяме правното положение на физическото лице. Това понятие се среща с три значения: lex patriae – право на държавата по гражданството; lex domicilii – право по местожителството; lex habitationis – право по обичайното местопребиваване.
- Lex rei sitae /lex situs/ – материално право по местонахождението на вещта

Принципи при определяне на приложимо право – звучат като формули, но са по-общи, като всяка формула цели да се въплъти в някой от принципите.

Lex causae

(правото по същество)

Правото по същество на отношението. (чл. 61 КМЧП)

Варира при всеки отделен случай и невинаги то е това, с което отношението е най-тясно свързано.

Lex proximus

(най-тясна връзка)

Право на държавата, с която отношението е най-тясно свързано;

чл.2КМЧП – принцип в КМЧП. Ако не може да се установи приложимото право.

1. Правоотношения в гражданското право – понятие и видове

Понятие за ГПО: ГПО се определя като възникваща въз осова на конкретен юридически факт, предвиден в хипотезата на правна норма, конкретна правна връзка между определени гражданскоправни субекти, която правна връзка има за съдържание едно или повече гражданси субективни права и съответните им правни задължения.

Особености на ГПО:

> съдържание: субективни права и съответстващите им задължения.

> страни по ГПО: гражданскоправните субекти, носители на тези права и задължения – винаги са две /на една страна може да има повече от 1 субект/ => ГПО нямат тристранен характер, както твърди съветската доктрина, тъй като държавата в качеството си на носител на imperiuma не може да участва в правоотношение между равнопоставени субекти.

> Предпоставка – осъществяване на ЮФ:

А) ЮФ не винаги е конкретно предвиден в хипотезата на правната норма. ó Чл.9. ЗЗД – свобода на договаряне

Б) може да е и ЮФ на Публичното право (съдебните решения в гражданското процесуално право, уважаващи конститутивни искове) – чл. 19/3 ЗЗД, а не само ЮФ на ГП (сделки и т.н.)

> Развитие на ГПО:

А) правомерно: води до реализация на правата и изпълнение на задълженията;

Б) неправомерно: води до пораждането на нов юридически факт, ставащ основание за възникването на санкционни правни последици

Разграничения

Правоотношението трябва да се отличава от правните последици в т. см. Правните последици в т. см. нямат идеално, мислено битие, а се изразяват в извършването на определени действия или бездействия, чрез които субективното право се упражнява, съответно задължението се изпълнява.

Следващото разграничение е това между гражданското правоотношение и гражданскоправните институти. Понятието гражданскоправен институт е понятие, което реферира към обективното гражданско право, а не към правоотношението и субективното право. Правният институт е съвкупност от правни норми, които регулират определен кръг обществени отношения. Например институт на правото на собственост, институт на договора и т.н.

Видове гражданско правоотношение

1) Според това дали едната страна има само права или права и задължения:

> едностранни: едната страна има само права, а другата страна има само задължения; – всички прости ГПО (пр. заем за послужване);

> двустранни: всяка от страните притежава едновременно права и задължения, като на всяко право отговаря съотв. задължение/по-често/

– договор за продажба – купувачът има задължението да плати цената и правото да получи вещта; договор за изработка;

– договор за замяна по чл. 222 ЗЗД: С договора за замяна страните се задължават да си прехвърлят взаимно собствеността върху вещи или други права.

2) Според броя на субективните права и задължения:

А) прости: включват само по едно субективно право и съответстващото му правно задължение /малко са/ => винаги са едностранни ГПО;

– договорът за заем за послужване по чл. 243 ЗЗД – с договора за заем за послужване заемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя една определена вещ за временно ползване, а заемателят се задължава да я върне/

– договор за безлихвен заем за потребление по чл. 240 ЗЗД – с договора за заем за потребление заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество; заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено.

– връщане на даденото по нищожна/унищожаема сделка по чл. 34 ЗЗД: Когато договорът бъде признат за нищожен или унищожаем, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея.

Б) сложни: от осъществяването на един ЮФ между едни и същи страни възникват две или повече субективни права и задължения.

/повечето облигационни ПО са сложни: продажба, наем, договор за изработка/

– могат да са:

А) едностранни: договор за заем с уговорка за лихва по чл. 240 ЗЗД => заемодателят има право да получи сумата и лихвата, а заемателят трябва да върне сумата и лихвата => сложно едностранно ГПО;

Б) двустранни: повечето сложни са двустранни:договор за изработка

Договор за продажба по чл. 183/1 ЗЗД: продавачът има право да получи цената, но дължи прехвърляне на собствеността и предаване на вещта, а купувачът дължи цената, но придобива прехвърленото право;

> сложните ГПО имат особено значение в гражданския процес, тъй като за всяко относително самостоятелно субективно право и задължение е възможно да има различен правен режим на упражняване и защитата /пр. защитата на всяко право има иск => може да се стигне до съединяване на исковете; възможно е в различни моменти да настъпва изискуемостта на отделните вземания; да има различия в погасителната давност;/

В) комплексни: съвкупност от самостоятелни ПО (прости, сложни), които са обединени от общ правопораждащ ЮФ и общността на страните, участващи в ПО. За тях е характерно, че включват субективни права от различен вид, които може да се уреждат от други отрасли на частното право – пр. трудовото.

– членствено ПО на участник в сдружение с идеална цел: комплексно, защото може да включва имуществени задължения за вноски, неимуществени права и задължения за участие в управлението на ЮЛ, трудовоправно задължение за извършване на определена работа и т.н.

>> при сложните ПО може да има съвкупност от прости ПО, но разликата между сложните и комплексните е в това, че при комплексните съответното ПО може да се регламентира от различни отрасли на правото, а сложното ПО винаги се регламентира от един. => не е сиг.

2. Правоотношения във вещното право

Понятие: Имуществени отношения между рабнопоставени субекти, касаещи собствеността и другите права върху вещи, тяхното придобиване, изгубване и защита, както и фактическтие състояния (владение и държане) върху индивидуално определни вещи.

От чл. 1 ЗС (предмет на ЗС) може да се изведе, че вещните правоотношения са граждански ПО, свързани с:
- Придобиване, упражняване (извличане на блага и ползи от вещта) и защита на субективните вещни права,
- Фактическите състояние – владение и държането (придобиване, упражняване, защита), и
- Вписванията (Тр. Тр. по-скоро не е вещно правоотношение, а свързано с него охранително публично производство);
Вещните правоотношения са свързани със статиката на материалните блага, регулирани от гражданското право (за разлика от облигационното право, напр., което урежда способите за придобиване и прехвърляне на вещни права, т.е. „динамиката на благата“).

Страни по ВПО: Притежават родовите особености на страните по ГПО. Едната страна по ВПО винаги конкретно определен субект – собственика или титуляр на ограничено ВП, владелец или държател. На другата страна на ПО всички останали субекти, на които вещното право на титуляра е противопоставимо. L Русчев има особено виждане: абсолютните СП съдържат призната и гарантира възможност на титуляра да има свое определено поведение, а това другите да се въздържат от посегателства към вещта не е израз на претенция, а само изискване на забранителна правна норма с пряко регулативно действие.
Съдържание на ВПО: Спецификата на ВПО произтича от техния предмет и определя тяхното съдържание:
ВП^-а имат за обект вещи. Това може да са само индивидуално определени вещи, които реално съществуват в действителността. Нашето право не познава фигурата на собственост върху съвкупности от вещи. Когато имаме съставна вещ това е съвсем самостоятелна вещ (кола). Не може да има ВП^-о, без да има вещ, изчезнели, вещното право се прекратява. Не може да има ВП^-о върху бъдеща вещ.
ВП^-а са абсолютни субективни права, тъй като са насочени към неопределен кръг правни субекти, не е нужно те да бъдат индивидуализирани. Р. има особено виждане: абсолютните СП съдържат призната и гарантира възможност на титуляра да има свое определено поведение, а това другите да се въздържат от посегателства към вещта не е израз на претенция, а само изискване на забранителна правна норма с пряко регулативно действие. Във връзка с абсолютния характер на ВП^-аБоянов прави извода за ефекта на следване на ВП спрямо вещта. Той счита, че ВП^-о следва вещта, където и да се намира тя. Сарафов не счита, че ефектът на следване идва от абсолютния характер на ВП^-а (пр. ако върху една вещ има ограничено право на ползване, правото на собственост си стои, но абсолютният ефект на собственика спрямо ползвателя е неутрализиран).
ВП^-а са притезателни права, което позволява на носителя да изисква определено поведение от другите лица – бездействие. Това, че нямам конкретен адресат не променя правната им природа. Конкретният адресат се проявява при нарушение и към него се насочва претенцията. При ОП^-а изискването е с точно определен характер към точно определен субект. Р. има особено мнение: ВП^-а са непритезателни и изискването за определено поведение може да се открои едва, когато имаме нарушител на ВП^-о. В този случай ще е налице ново право – да се иска възстановяване от преди нарушението. Това право обаче е относително и притезателно, а не ВП^-о.
ВП^-а са имуществени права, което означава, че обектите им се поддават на парична оценка.
Те са сложни права, тъй като в структурата им са заложени няколко отделни възможности – те се обозначават с термина правомощия – владение, ползване, разпореждане.
ВП^-а са главни права – не зависят от съществуването на други права. Изключение са сервитутните права, тъй като те не съществуват самостоятелно, а като обслужващи друго ВП^-о.
Не се погасяват по давност в следствие на неупражняване. В чл. 59, ал. 3 ЗС „Правото на ползуване се погасява и с погиването на вещта, а също и ако не се упражнява в продължение на 5 години“ и чл. 67 „Правото да се построи сграда върху чужда земя (чл. 63, ал. 1) се погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на 5 години“ се говори за погасяване, но се има предвид прекратяване на правото. При изчитане на погасителната давност материалното право преминава в естествено състояние и образно казано се губи процесуалното право на иск, материалното право продължава да съществува. В тези два случая с изтичането на срока се губи самото материално право, тъй като срокът е преклузивен, а не давностен. По отношение на правото на собственост не може да се говори за ПД.
ВП^-а са ограничени на брой – numerus clausus.Този принцип има две измерения. Първото е, че ВП^-а са само тези, които са уредени в закона. Гражданскоправните субекти не са в състояние да учредяват ВП^-а извън кръга на законно определените. Другото измерение на този принцип е, че съдържанието (обхвата на възможностите, които предоставят) на ВП^-а се установява само в закона, а не от волята на субектите. В др. правни системи като англосаксонската и немската този принцип не важи.

Други белези: те са субективни ГП – между равнопоставени лица. На следващо място са прехвърлими и наследими, с изключение на правото на ползване, което е с оглед личността. Освен, че са numerus clausus, ограничени на брой са и способите за придобиване и изгубване на ВП^-а. Друга особеност е, че носителят на ВП задоволява интереса си напълно самостоятелно, чрез непосредствено въздействие над веща.

3. Облигационни отношения

Определение: Облигационното отношение е правоотношение (правна връзка) между две лица (страни), на основата на което едното от тях, наречена кредитор, има право да иска от другото, наречена длъжник, една определена престация или един резултат. (може да има повече от 1 вземане)

Елементи на облигационното отношение (ОО са вид ГПО; носят им белезите)

Страни: обозначават се със специални термини – „длъжник” (страната, върху която тежи задължението) и „кредитор” (страната, която е титуляр на субективното право). Термините са легални. Следва от упр. на Сарафов.

Кредитор

В рамките на ОО Кр е субектът, който е важен, тъй като смисълът на ОО е да постигне удовлетворяване на интереса на кредитора.
Видове кредитори: според начина, по който е обезпечено вземането

хирографарни: наричат се още обикновени, необезпечени кредитори; (хира – ръка, графо – пиша = старогръцка етимология, т.е. хирографарни означава „ръкописни” кредитори); разполагат само с общото обезпечение по чл. 133 ЗЗД;
привилегировани. Разполагат с общото обезпечение по чл. 133, но заедно с това и с друго. Обезпеченията са два вида: i. персонални обезпечения: 1. Поръчителството; 2. банкова гаранция; ii. реални обезпечения: залог и ипотека
Длъжник: Дължи поведение – активно (пр. да плати цената; да изработи вещта; довереникът да извърши правното действие, за което му е възложена поръчката) или пасивно (по изключение). Цялото ОО е изградено на основата на това отношение между кредитор и длъжник. Смисълът на отношението е да се постигне удовлетворяването на кредитора.

Интересното е, че кредиторът за разлика от вещното право не може сам да реализира това поведение, т.е. неговият интерес минава през интереса на длъжника. Облигационното право регулира динамиката на гражданските отношение, а ВП статиката. При ВП цялата идея е да се съхрани статуквото, защото той сам удовлетворява интереса си чрез въздействие върху вещта. Напротив при облигационното отношение идеята е да се реализира поведение, чрез което да се удовлетвори кредиторът. При облигационното отношение статиката е смърт. Основната идея е свързана с изпълнението на задължението.

è Двойственост на качествата кредитор и длъжник: често срещано. Класически пример за това е договор за продажба => всеки е едновременно кредитор и длъжник за определената престация. Само при едностранните договори не е така. Субектът е като двуликият Янус 😀

2) Предмет (Обект) (предмет е легален термин (чл. 26, ал. 2 ЗЗД) за разлика от „обект”) – какъв е предметът на ОО? 3 мнения:

Мнение 1: предметът на ОО може да бъде както поведение на длъжника , така и резултат от поведението на длъжника: а) „задължения за поведение” (задължението на лекаря да лекува, а не да излекува болния); „задължения за резултат” (да се прехвърли собствеността, да се предаде вещта и пр.)
Мнение 2 (Калайджиев; Конов): Предмет на ОО е благото, онова, за което длъжникът се е задължил, облигационният резултат. Предметът на OO е резултатът от поведението на длъжника. Поведението на длъжника, което не води до удовлетворяване на интереса на кредитора, е ирелевантно, а ако резултатът е налице, независимо какво е поведението на Дл, Кр е удовлетворен (чл. 73 ЗЗД). Задълженията за поведение също могат да се представят като задължения за резултат (пр. резултатът, за който лекарят се е задължил, е да лекува болния).
Мнение 3 (Сарафов): Предметът на ОО е поведението, което длъжникът трябва да осъществи. Правата и задълженията между страните гравитират около това поведение. Правото на Кр е с притезателен х-р и се свежда до това да изисква от длъжника съответното поведение, което удовлетворява интереса му.

3) Съдържание: правото се нарича „Вземане“, а задължението си е задължение.

Видове облигационни отношения (прости и сложни; едностранни и двустранни). Има и ОО в тесен и в широк смисъл (Кожухаров)
1. ОО в тесен смисъл включва вземането на кредитора и задължението на длъжника, които образуват едно ядро. Около това ядро могат да се групират други субективни права и възможности.
2. ОО в широк смисъл на думата обхваща всички правни последици, които настъпват вследствие облигационното отношение в тесен смисъл (ядрото).

è Конов: Може да се каже, че реално днешните модели са винаги облигационно отношение в широк смисъл. Според Конов дори едностранните договори създават повече от една възможности (пр. ако петте лева, които сме взели по едностранно ОО са фалшиви, ще се появи възможността за обратен иск). Според Конов ОО в тесен смисъл е теоретична и легална абстракция. То ни помага да изучим елементарното, ефектите на вземането, и тогава да преминем към по-сложното. Легална е защото в много случаи, когато говори за задължение законът гледа на облигационното отношение в тесния смисъл.

4. Семейни правоотношения

(по Учебник по семейно право на Матеева)

СП е система от ПН, която се обособява по критерия предмет на регулиране – а именно семейните отношения.
При липсата на легално определение за това понятие, от тълкуването на разпоредбата на чл. 1 СК може да се направи извод, че семейни са правните отношения,
1. които възникват от юридическите факти на сключване на брак, на родство и на осиновяване. ГПО, основани на семейни връзки. Семейството не е субект. Предмет на регулиране са ПО вътре в рамките на семейството.
2. В предмета на регулиране СП по изричната норма на чл. 1 СК са включени правоотношенията, възникващи, от учредяването на настойничество и попечителство. Не са същински семейни правоотношения, тъй като произтичат от административен акт, а не от ЮФ на брак, родство или осиновяване (стриктно са си институти на личното право, но са в СП кодификация).
Семейство (няма легална дефиниция)
1. От гледна точка на СП семейството е съвкупност от физически лица, между които са установени семейни права и задължения според действащото законодателство. Това са отношенията между: 1) съпрузите; 2) родителите и деца; 3) децата и другите роднини по права и съребрена линия; 4) отношенията осиновен и осиновител, респ. другите роднини по осиновяване (чиито кръг зависи от типа осиновяване – пълно или непълно).
2. В СК се съдържа и тясно понятие за семейство като общност от двамата съпрузи и ненавършилите пълнолетие техни деца, ако не са встъпили в брак (стриктно, стеснително тълкуване).
Семейните правоотношения са вид равнопоставени, граждански правоотношения, които се характеризират със своите страни, съдържание и специфични правопораждащи юридически факти.
- Страни – могат да бъдат само физически лица.
- Съдържанието на СПО се образува от имуществени и неимуществените (лични отношения м/у съпрузи; родители и деца; деца и баба и дядо) семейни права и задължения.
- Специфични правопораждащи ЮФ на СПО са бракът, родството, осиновяването (чл. 1 СК). Това ги отличава от другите ГПО (СПО възникват не от сделка, както много други, а от специфични ЮФ).
Брачните правоотношения възникват от сключване на граждански брак при спазване на правилата на СК и се пораждат от момента на подписване на акта за граждански брак от встъпващите в брак лица и от ДЛГС (Същност на брака – въвеждането на института на брачните договори не променя конституционно прогласената същност на брака като доброволен съюз между мъж и жена – чл. 46 КРБ. Брачният договор – договорен елемент. Вместо насрещност на волеизявленията при учредяване на брачния съюз имаме изразяване на еднопосочна воля за брачно обвързване на мъж и жена един с друг. Особено важно е, че адресат на така изразената воля са не лицата помежду си, а само ДЛГС. Има възможност за субсидиарно прилагане към него на общите правила за договорите по чл. 8-43 ЗЗД. При липса на семейноправна уредба това би било допустимо доколкото се съгласува с принципите на СП по чл. 2 СК).
Отношенията при родство в зависимост от вида му – по права линия или по съребрена линия, възникват от факта на
1. биологичната връзка на произход на две лица пряко или непряко едно от друго или
2. от произхода им от общ родоначалник, макар те да не произхождат едно от друго (чл. 74, ал . 1 и 2 СК).
3. Възможно е да се създадат родствени връзки, основани на осиновителен акт – т.нар. родство по осиновяване (чл. 97 СК).
Правоотношението на настойничество и попечителство се поражда от административния акт на кмета на общината или на определено от него длъжностно лице по чл. 154-155 СК.

5. Търговки правоотношения

(учебник на Калайджиев по Търговско право – обща част)

Както всеки клон на обективното право, търговското право регулира правни отношения, а чрез тях – фактически отношения – действия и бездействия (правните отношения и фактическите отношения са различни видове правни последици, които като цяло са елемент на правното явление – В. Ганев – ОТП). Има разни теории.
ТП урежда онези равнопоставени правоотношения, поне едната страна по които е търговец, които са свързани с неговото предприятие и имат предприемаческа природа. ТПО имат спекулативен характер. Според Калайджиев ТП има за предмет на регулиране:

Правното положение търговците, които са
- особена категория професионалисти,
- отличаващи се по организацията на своята стопанска дейност (търговско предприятие); както и
Равнопоставените отношения, породени от извършваните от търговците спекулативни сделки (по занятие)
- между търговците, както и
- между търговците и нетърговците (поне едната страна трябва да е търговец, но не е задължително и двете да са).

6. Трудови правоотношения

Предмет на трудовото право – чл. 1, ал. 1 КТ è Трудовото право регулира две групи обществени отношения:
1. Трудовите отношения между Р/С и работодателя, възникващи при предоставянето на РС (същински ТПО между носителя на РС и притежателя на средствата за производство);
2. Други отношения, непосредствено свързани с трудовите (несъщински ТПО).
Разграничителен критерий между двете групи отношения:
1. Първата група отношения са такива, възникващи при полагането на труда, докато втората са отношения, които или предхождат, или следват труда, но никога не са налице при полагането му.
2. Двете групи отношения се намират в генетична връзка, защото първо възникват трудовите отношения, а след това възникват отношенията, които са непосредствено свързани с тях, но веднъж възникнали вторите отношения модифицират, въздействат върху трудовите отношения.

1.1. Трудови правоотношения – отношенията между Р/С и работодателя, свързани с труда и възникващи при предоставяне на работната сила (същински ТПО).

Понятието „труд”: целесъобразна човешка дейност, при която човекът, използвайки своя физически и психически капацитет, създава блага, които имат потребителска стойност. (целесъобразна – не е самоцел, инстинктивна; потребителска стойност – създават се блага, служещи за задоволяване на човешките потребности/
Трудовото право като отрасъл възниква с отделянето от гражданското право на договора за наем на труд, който води началото си от римското право.

1.2. Отношения, които са непосредствено свързани с трудовите.

не са трудови отношения в същинския смисъл на думата, но са толкова иманентно свързани с трудовите, че не могат да бъдат отделени от тях, поради което и те влизат в предмета на правно регулиране на ТП.

Професионалното сдружаване на работници и служители (синдикално), както и на работодатели – не са трудови отношения, но за защита на колективния интерес и отстояването му Р/С и работодателите се съюзяват.
Отношенията по социалния диалог:
1. Тристранно сътрудничество в регулирането на ТПО. Вж. чл. 3 КТ – законът установява, кои са тези организации, които имат качеството представителност и се изисква преди да се издаде закон да се чуе мнението на труда и на капитала, най-общо казано. Мнението не е задължително за държавата, но то е условие за социален мир, за адекватно правно регулиране.
2. Колективното трудово договаряне – двустранни отношения (по КТД не се предоставя РС è цялото колективно ТП е свързано с ТПО).
Отношения, свързани с професионалната квалификация – придобиване, повишаване и преквалификация. Тези отношения предхождат трудовите, но са условие за осъществяване на трудови отношения (Глава 11 КТ).
Отношения, свързани с трудовите спорове;
Контролът за спазване на трудовото законодателство и отговорността при неспазване.
Предметът е основният критерий за разделяне на правните отрасли. Спомагателен критерий е методът. Трудовото право е самостоятелен отрасъл на частното право, наред с гражданското и търговското.

7. Граждански субективни права – понятие и видове

1. Понятие за субективни граждански права

А) Субективно право = призната и гарантирана от закона правна възможност, която възниква въз основа на осъществяването на определен юридически факт, даден субект на правото да получи определено имуществено или неимуществено благо. (това е М. Павлова, а според Л. Василев и В. Таджер възможността се състои в това да следва или да изисква от други лица определено поведение).

Б) На субективното право в гражданското право съответства гражданскоправното задължение. В гражданското законодателство това понятие се изразява с глаголни форми като “задължава се”, “дължи”, “отговаря”, “трябва”, “дължи” или с причастията “длъжен е”, “задължен е”, “отговорен е”.

Всяко правно задължение възниква въз основа на закона от юридически факт, който е или конкретно посочен в хипотезиса на някоя правна норма, или с общо правило се допуска неговото пораждане. На второ място връзката с правния ред се проявява и в санкционирането от него на неизпълнението на правното задължение. Гражданскоправното задължение може да се определи като породена от конкретен юридически факт въз основа на закона обвързаност на задълженото лице спрямо носителя на субективното право да съдейства за осъществяване на определено полезно за правоимащия благо или да търпи настъпването на промяна, която засяга неговата правна сфера. Докато носителят на правото има възможност да получи някаква облага при упражняването му, задълженото лице обслужва с поведението си интереса на правоимащия.

Основните характеристики на гражданскоправното задължение са пет:

1) по същността си всяко гражданскоправно задължение е юридическа обвързаност на едно лице (длъжника) към носителя на субективното право (кредитора);

2) с оглед на съдържанието си гражданскоправното задължение може да се изразява в задължение за спазване на определено поведение (действие или бездействие) или понасяне на определено поведение от носителя на субективното право;

3) гражданскоправното задължение възниква от проявлението на определен юридически факт въз основа на правна норма – напр. сключване на договор за наем на вещи (чл. 228 ЗЗД), договор за изработка (чл. 258 ЗЗД) и пр.;

4) изпълнението на гражданскоправните задължения е обезпечено от закона, който предвижда санкции за неизпълнението им (вж. чл. 79, ал. 1; чл. 45; чл. 93, ал. 2; чл. 87; чл. 118 ЗЗД);

5) неизпълнението на гражданскоправното задължение само по себе си е нов юридически факт, от който може да възникне гражданска отговорност за вреди, ако е налице виновно поведение на длъжника (вж. чл. 86, чл. 93, ал. 2 ЗЗД).

В) Право на иск (претенция, притезание): касае способността на СП да бъде принудително осъществявано (иманентно присъща на всяко СП)

1) Теория за процесуалния характер на притезанието (Таджер, Сталев)

Възможността за принудително осъществяване на субективното материално право е процесуалното право на иск;
Принудителното осъществяване на СП изисква намесата наоргани, разполагащи с власт, и спазването на определени процедури, т.е. тази възможност е от публичноправен характер.
Възможността титулярът на СП да се обърне към компетентния орган е процесуално право на иск, което е отделно от материалното СП. Според Таджер не съществува материално, а само процесуално право на иск.

2) Теория за материалния характер на притезанието (М. Павлова; Л. Василев; И. Апостолов). В случай, че насрещно задълженото лице не изпълни задължението си субективното право преминава от латентно състояние в „бойна готовност”, т.е. става годно за принудително осъществяване. Това състояние на субективното право се нарича притезание, претенция или право на иск в материален смисъл. Като се погаси по давност става „естествено право“. (Според Калайджиев и преди да настъпи изискуемостта пак е „естествено право“).

– облигационните права се превръщат в притезание, когато настъпи техния падеж (единствено при задълженията без срок, където Кр може да иска изпълнението веднага, още при появяването си облигационното право възниква като притезание – 69).

– другите субективни права – лични, вещни, семейни и т.н., преминават в притезание, едва когато бъдат нарушени (има и претенции без субективно право – при владелческите искове по чл. 75 и 76 ЗС).

Практическо значение: оправдава материалната основателност на иска и на действията по принудително изпълнение. По това се отличава от процесуалното право на иск.
- Правото на иск следва от твърденията на ищеца, а претенцията трябва да бъде доказана.
- Правото на иск задължава съда да реши спора (да се произнесе с решение), а претенцията го задължава да уважи иска (произнасяне по допустимост – произнасяне по същество).
Значение: дали ще отхвърлим иска като недопустим или неоснователен.

2. Видове субективни права

Дали за осъществяването на субективното право е необходимо спазването на определено поведение от задълженото лице или е достатъчно титулярът на правото сам да го упражни?

А) Притезателни: включват възможността на титуляра им да иска от насрещно задълженото лице спазването на определено поведение; реализират се чрез действие/бездействие на задължената страна.

– притезателните права в рамките на облигационните ПО по силата на свободата на договаряне (чл. 9 ЗЗД) могат да се уговарят свободно;

> вещните права – дава възможност не само за собствени действия, но и да се изисква пасивно поведение от третите лица; облигационните права – вземанията са притезателни (иначе в ОО има и права, които не за „вземания“)

Б) Непритезателни: дават възможност на титуляра на правото едностранно да въздейства върху правната сфера на насрещно задълженото лице и сам да предизвика желаната правната промяна. Последиците настъпват автоматично в сферата на задължения. Правните задължения съответстващи на това право представляват обвързаност да се търпят предизвиканите от титуляра правни промени => само титуляра действа (титулярът няма право да иска определено поведение).

– регламентират се с императивни правни норми (М. Марков – могат да се уговарят по чл. 9 ЗЗД доколкото не засягат трети лица).

XXX Непритезателните права се делят на две групи:

> потестативните /преобразуващи/ права; – има няколко вида – правопроменящи, правопрекратяващи, правопораждащи

– право да се развали двустранен договор поради неизпълнение по чл. 87;

– правото да се отмени дарение по чл. 227 ЗЗД;

– правото да се унищожи един договор поради порок по чл. 27 и сл. ЗЗД;

– правото да се иска обявяване на предварителен договор за окончателен;

> правото на едно лице да действа от името на друго като негов представител (представителят със своите правни действия поражда правни последици в сферата на представлявания)

!!! Делението на притезателни и непритезателни има практическо значение и с оглед на способите за защитата на тези права !!!

– притезателното право се защитава чрез:

установителен иск/осъдителен иск по чл. 124(2) ГПК

– непритезателните права се защитават чрез:

конститутивни искове по чл. 124(3) ГПК – (3) Иск за пораждане, изменение или прекратяване на граждански правоотношения може да се предяви само в предвидените в закон случаи. (аргумент, че са numerus clausus).

Колко правни възможности се включват в съдържанието на субективното право?

А) Прости права: включват само едно единствено правомощие (правна възможност) за титуляра;

> субективното право на продавача по договор за продажба по чл. 183 ЗЗД съдържа възможността да получи цената за това, което е продал.

> правото на наемателя по договора за наем на вещи по чл. 288 ЗЗД съдържа единствата правна възможност да получи от наемодателя за временно ползване вещта, предмет на договора.

Правомощията, които формират състава на едно субективно право са правните възможности, които субективното право дава на своя носител.

Б) Сложни права: включват повече от едно отделно правомощие;

> такова е правото на собственост (като цяло вещните права), тъй като включва в себе си правомощията – владение, ползване, разпореждане.

> облигационните права, доколкото не следва друго от закона или от договора включват две основни правомощия: на използване и на разпореждане. Кр може сам да събере вземането си или да го цедира.

> авторски права;

– практическото значение на това деление: при сложните права отделните правомощия имат относително самостоятелно съществуване и в случаи на неизпълнение на задължение спрямо всяко от тях се защитават с различни правни средства (искове).

Така напр. при нарушение на правото на собственост в зависимост от това кое правомощие е засегнато, може да се предяви в един случай ревандикационен иск, а в други случаи негаторен иск.

Според възможността за извличане на имуществена облага – парично оценима в гражданския оборот? (зависи главно от обекта)

А) Имуществени: при упражняването им може да се получи оценима в пари облага;

> такива по правило са вещните, наследствените субективни права;

> някои семейни права – правото на издръжка; повечето облигационни права (парични вземания, обезпечителни права на залог и ипотека);

> могат да възникват както върху материални блага, така и върху нематериални (патентното право, право за използване на търговска марка)

> по правило са 1) прехвърлими, 2) наследими, 3) подлежат на принудително изпълнение; 4) само те могат да служат за обезпечение.

>> изключения:

правото на ползване по чл. 56 ЗС не е прехвърлимо;
правото на семейна издръжка е непрехвърлимо и ненаследимо.

Б) Неимуществени: упражняването на правото не носи имуществена облага (просто няма такъв обект)

> такива са личните права на ФЛ – право на име, на живот, на телесна неприкосновеност (субективни права, свързани с личността на титуляра);

> организационните неимуществени членствени права – право на глас в общо събрание в ЮЛНЦ; правото да избираш и да бъдеш избиран в органите на управление; правото да се обжалват незаконосъобразни решения на общите събрания на ЮЛ;

> неимуществените права са непрехвърлими, ненаследими, неподлежащи на принудително изпълнение;

> при нарушението на неимуществени права най-често възникват неимуществени вреди. Според чл. 52 ЗЗД „Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост”.

В) Смесени: някои правомощия са имуществени, а други не – 1)авторското право; 2) правото върху търговско предприятие (има неим. елементи);

Дали титулярът на правото може да се сменя?

А) Прехвърлими (и наследими): могат както по волята на титуляра си, така и въз основа на властнически актове да сменят носителя си

> прехвърлят се със сделки между живи (inter vivus) или с оглед на смъртта (mortis causa) – завещание, завет.

> по правило имуществените права са прехвърлими, като се изключат правото на ползване по чл. 56 ЗС и правото на издръжка;

Б) Непрехвърлими (и ненаследими): не могат да сменят носителя си;

> по-голямата част от тях са неимуществени права – право на име, право на живот и т.н.; с изключение на правото на ползване и на издръжка.

> изключение: правото на фирма може да се прехвърли заедно с предприятието въпреки че е неимуществено (чл. 15 ТЗ).

> непрехвърлими, но наследими: правото на наследяване се наследява, ако не е било упражнено (чл. 57 ЗН), но не може да се прехвърля

Дали субективните права са самостоятелни или съществуването им е обусловено от наличието на друго право?

А) Главни (самостоятелни): СП, които могат да съществуват самостоятелно и независимо от наличието на друго СП;

> това е правилото – такива са повечето субективни права.

> главното право е предпоставка за съществуването на акцесорно;

Б) Акцесорни: за възникването и съществуването им е необходимо наличието на главно СП.

> примери:

1) Обезпеченията (поръчителство; залог; ипотека);

2) Правото на неустойка;

3) Право на лихва;

!!! Промените, които настъпват в главните права се отразяват и върху акцесорните => според чл. 119 ЗЗД „С погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.”, но според чл. 148 ЗЗД давността тече отделно спрямо длъжника и спрямо поръчителя.

Дали обектът на правото може да се раздели на части без да загуби стойността си?

А) Делими: обектът на СП може да се разделя на части, които могат да се използват самостоятелно и не загубват значително стойността си или годността за използване в следствие на разделянето;

> примери: 1) парични вземания – възможно е изпълнение на части; 2)вещни права и облигационни права върху вещи, които са реално делими (пр. правото на строеж ще е делимо, ако могат да се построят при упражняването му два или повече самостоятелни обекта; възможно е поделянето между съсобственици)

Б) Неделими: разделянето е недопустимо поради естеството (животно) или по разпореждане на закона (право на собственост върху жилище, което не може да се раздели на самостоятелни обекти); друг пример: право на ползване върху пияно, лека кола и др.

> когато неделимо право се придобие от две или повече лица, между тях може да възникне само съпритежание.

>>>> Практическо значение на делението: проявява се при начина на извършване на делба при съпритежание.

А) При делимите права обектът може да се раздели между съпритежателите, а при неделимите един може да придобие правото и да изкупи дяловете на другите.

Б) Само при делимите права носителят може да прехвърли право върху реална част от обекта. При неделимите може да се прехвърли само дробна част от правото.

В) Невъзможно е изпълнение на части при неделимите права;

Според кръга на задължените лица

А) Абсолютни права: при абсолютните права имаме противопоставяне

erga omnes, т.е. на тях съответстват задължения на всички останали лица (персонално неопределен кръг субекти), като всички те са правно обвързани да не пречат на носителя да упражнява своето право, т.е. имат задължение за non facere (М. М. затова се поддържа, че тук нямаме правоотношение, а правна връзка)

> ползват се със защита срещу всяко нарушение, независимо от кого е извършено; все пак при тях принудата се насочва срещу конкретен нарушител, а не срещу всички; от нарушителя може да се иска не само бездействие (преустановяване на нарушението), но и активно поведение (връщане на вещта).

> такива са:

– вещните субективни права;

– правата intuitu personae (лични) – право на живот; на телесна неприкосновеност и т.н. (глава 2 КРБ)

– правата върху нематериални блага – авторски, патентни, права върху търговски марки;

– редица права в областта на наследственото право.

Б) Относителни права: на тях съответства насрещното задължение на един или повече индивидуално определени субекти.

> поначало тук насрещно задълженото лице има задължение за facere (действие) или за dare, но е възможно и за non facere (пр. при договор за наем наемателят е длъжен да не уврежда вещта);
> такива са: облигационните права – чл. 21(1) ЗЗД: „Договорът поражда действия между страните, а спрямо трети лица – само в предвидените в закона случаи.” (и третите лица са длъжни да не пречат на длъжника да изпълни по чл. 22, ал. 2, но без да са обвързани към Кр., а при нарушаване ще отговарят по чл. 45 ЗЗД за вредите); семейните права; непритезателните права

С оглед на клоновете на гражданското право

8.1. Лични права: имат за обект неимуществени блага и прояви на личността – човешки живот, свобода, име, глас, чест … (ГП – обща част)

> основната уредба е в Гл. 2 КРБ и отделни граждански закони (ЗАПСП, ЗГР)

> тези права в по-голямата си част са абсолютни притезателни права, но има и свързани с тях потестативни права (правото да се промени името при определени предпоставки или местожителството);

> по-голямата част са безсрочни, но някои от правата в/у защитени нематериални блага са срочни (авторското право – 70 г. след смъртта на автора; патент – 20 г.)

8.2. Вещни права: права, които винаги имат за обект телесни обекти – вещи. Т.е. вещното право е признатата и гарантирана от закона възможност на едно лице за (пълно или ограничено) господство по отношение на определена вещ. Господството включва:

1) възможност за непосредствено въздействие върху вещта (при някои сервитути въздействието е непряко);

2) правото да иска от всички останали да се въздържат от действия върху вещта, които биха попречили на титуляра да упражнява правото си (според Венедиков е само това

> те са без изключение:

1) Имуществени – обектите им имат парична оценка;

2) Притезателни – дават възможност не само на собствени действия, но и да се изисква пасивно поведение от третите лица. Претенцията на титуляра възниква само при нарушение.

> във връзка с осъществяването на притезателни вещни права могат да възникнат и някои имуществени потестативни права като правото на изкупуване по чл. 33(2) ЗС, правото да се иска делба по чл. 34 ЗС;

3) Абсолютни – от там идва и правото на следване, което означава, че притежателят на вещното право може да го упражни в чието и владение да се намира вещта, върху която той има право: то следва вещта.

4) Сложни права – всички включват поне правомощието владение, свързано с упражняване на власт върху вещта в рамките на ВП.

5) Numerus Clausus – ВП са само тези, които законът признава – законоустановени по вид и съдържание (ограничение на свобода на дог-не).

> те с изключение: 1) прехвърлими и наследими – с изключение на правото на ползване, което е с оглед личността на титуляра и се погасява със смъртта му; 2) главни – с изключение на сервитутите (обусловени са от ВП в/у господстващия имот);

8.3 Облигационни права: титулярът на тези права – Кр, има правната възможност да изисква определен резултат от Дл. Тези права могат да се отнасят до различен вид престация (dare, facere, non facere).

> Характеристика:

1) относителни субективни права: към Дл. или неговите правоприемници. Известна абсолютност: а) правата на кредиторите на даден Дл. върху имуществото му се конкурират взаимно; б) изискването всички трети лица да не пречат на Дл. да изпълни (чл. 21, ал. 2 ЗЗД).

2) прехвърлими по принцип (най-често чрез цесия по чл. 99 ЗЗД) и наследими, но може по естество или по разпореждане на закона вземането да е с оглед личността на Кр. (уговорката за непрехвърлимост – Калайджиев; Марков – непротивопоставима на трети лица; закона – е.)

3) в преобладаващата си част са имуществени;

4) по-често са притезателни (вземанията са притезателни), а по-рядко са потестативни – чл. 87 ЗЗД, правото да се отмени дарение по чл. 227 ЗЗД (т.е. дарението се отменя и не може да се развали по чл. 87). Потестативните не са вземания.

8.4 Авторски и сродни на тях права: авторските права имат за обект произведения на литературата, науката и изкуството, а сродните на тях права възникват върху изпълнение на артисти, върху звукозаписи и програми по радиото и телевизията.

> те са абсолютни права; > могат да включват както имуществени, така и неимуществени правомощия; > те са numerus clauses (ЗАПСП; ЗРТ) > тези права са срочни – траят определен от закона срок, след к. автоматично се погасяват.

8.5 Семейни субективни права: специфичното при тях е, че винаги възникват въз основа на определен в хипотезата на семейноправна норма ЮФ – сключване на брак, родство, осиновяване, учредяване на настойничество/попечителство.

> могат да са както имуществени, така и неимуществени;

> заради спецификата на семейното право някой от тези права не подлежат на принудително изпълнение – лични отношения между съпрузи; лични отношения между родители и деца. Тук санкцията за неизпълнение е прекратяването на брака по съдебен ред, а при отношенията между родители и деца (ограничаване и лишаване от родителски права по съд. ред)

8.6 Наследствени субективни права: възникват без изключение от юридически факт на смъртта (mortis causa) и свързаното с него право на преминаване на имуществото по закон или по воля на починалия.

> те са имуществени, прехвърлими, наследими – фигурата на наследствената трансмисия по чл. 57 ЗН.

> Разлика между завет и наследство: наследството е универсално правоприемство, докато при завета имаме частно правоприемство. > ЗН; чл. 60 ТЗ – наследяване на фирма; ЗЖСК – наследяване на членство.

Според възможността за принудителното им осъществяване

А) Правни очаквания: напр. когато ФС, от който ще възникне СП, е започнал, но не е завършен, се поражда очакване, че в един по-късен момент ще се породи субективно право, ако и когато настъпят липсващите факти; когато условието още не се е сбъднало и др.

> Правно очакване за придобиване ПС възниква за купувача по продажба, сключена под отлагателно условие; Правно очакване за придобиване на патентно право възниква за правомерния заявител на патентноспособно изобретение след подаване на искането за патент.

è по принцип нямат правна защита (по изключение придобивната давност може да се защити чрез владелчески искове).

Б) Притезания: субективни права в състоянието им на притезания (претенции) са годни за принудително осъществяване.

В) Естествени права: а) право, което е погасено по давност и претенцията за упражняването му може да бъде отблъсната с възражение (може установителен иск за изтекла погасителна давност). б)Калайджиев нарича „естествено право“ и вземане, което е изпълняемо, но още не е изискуемо (чл. 70, ал. 2 ЗЗД – длъжникът може да изпълни предсрочно, освен ако срокът не е уговорен и в полза на кредитора).

Преобразуващи права
I. Понятие: права, при които титулярът разполага с правната възможност едностранно да предизвика промени в чужда правна сфера, като засегнатия субект е длъжен да понесе тези промени (задължение). Последиците настъпват независимо от волята на задължения и не се изисква съдействие.

> Възникват винаги въз основа на изрична ПН!!! => уредени изчерпателно (numerus clausus); винаги са относителни (индивидуално опр. зад. лице).

II. Категории потестативни права според упражняването им:

1) Които се упражняват извънсъдебно с едностранно волеизявление;

> в някои случаи законът определя форма за действителност:

– разваляне на договор по чл. 87(1)(2) ЗЗД (без ВП в/у недвижими имоти);

– припознаване на дете в предписаната от чл. 65 СК форма (с писмено заявление или декларация с нотариално заверен подпис до ДЛГС; заявлението може да се подаде и чрез управителя на болницата, в която се е родило детето); ПРИХВАЩАНЕ и др.

2) Които се упражняват по съдебен ред (две правни средства за упражняване: конститутивен иск или възражение – Тр. Тр. ами при охранителните производства?; съд. решение е правопроменящият ЮФ)

– иск за разваляне на двустранен договор по чл. 87(3) ЗЗД за ВП в/у НИ;

– унищожаване на сделки по чл. 32 ЗЗД: иск или възражение;

– иск за обявяване на предварителен договор за окончателен – 19(3) ЗЗД;

– иск за съдебна делба по чл. 36 ЗС (вещно право);

– иск за упражняване правото на изкупуване на продаден на трето лице дял от съсобственост от страна на непоканения съсобственик по чл. 33(2) ЗС (ВП);

– иск за поставяне под запрещение (лично право);

– възможността да се иска по съдебен ред промяна на име, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо по чл. 19 ЗГР (лично);

– правото да се иска развод по съдебен ред по чл. 49 СК (правото на развод по взаимно съгласие не е потестативно право) (СП)

– право на бившия съпруг да иска по-голям дял от прекратената СИО (СП);

– право на наследника по чл. 30 ЗН да иска намаление на завещания и дарения, направени от наследодателя приживе, до размера, необходим за възстановяване на накърнената му запазена част по чл. 28-29 ЗН; (наследствено право)

– право на отказ от наследство по чл. 52 във връзка с чл. 53 ЗН

III. Видове потестативни права според правните им последици:

1) правопораждащи – два вида:

– пораждат нови права (иск по чл. 19/3/; отказ от наследство по чл. 52 ЗН);

– упражняването им предизвиква пораждане/прекратяване на правен субект (решение на ОС на ЮЛ за разделяне/сливане);

2) правопроменящи – упражняването им предизвиква промяна във вече съществуващи права (правото да се иска изменение на издръжка по чл. 150 СК; правата за получаване на по-голям дял от СИО по чл. 29(1)(3) СК).

3) правопрекратяващи – упражняването им предизвика прекратяване, отпадане на съществуващи права (иск за отмяна на дарение по чл. 227 ЗЗД и по чл. 55 СК; иск за разваляне на договор по чл. 87 ЗЗД)

4) правопогасяващи – упражняването им предизвика погасяване по давност на субективни права (възражение за изтекла погасителна давност)

Ж) Прекратяване на потестативните права

– прекратяват се автоматично с упражняването им;

– погасяване при неупражняването му в установения от закона преклузивен срок (чл.66 СК предвижда преклузивни срокове за оспорване на припознаването на едно дете).

– погасяване по давност (чл. 87, ал 5 ЗЗД – „правото да се разваля договора се погасява с петгодишна давност”) – повечето са с преклузии.

> Съществуват и СП, които не се погасяват нито по давност, нито се преклудират (правото на развод по чл.49, ал 1 СК; правото на делба по 34 ЗС – „(3) Искът за делба не се погасява с давност”).

Възражението като насрещно субективно право
Същност на възражението – легално понятие;

– Защо субективно право? – Защото е призната и гарантирата от закона правна възможност да се осъществи полезен за носителя му резултат. Възражението е право на задължено лице да осуети претенцията на носителя на субективното право, като откаже временно или окончателно) да изпълни свое задължение или като откаже да признае една правна промяна в резултат на упражняване на претендирано преобразуващо право. Все пак са особен вид субективно право, защото възникват само при претенция.

– Защо насрещно право? – Защото е правомерно средство да се отблъсне една неоснователна претенция. Следователно има относителен характер.

– Възражението възниква от ЮФ (правна норма; договор)

Видове възражение

2.1. С оглед на правната им природа:

А) Процесуални възражения: средство за процесуална защита на ответника в гражданския процес (а не защита по същество).

!!! Процесуалното възражение е свързано с развитието на гражданския процес (допустимост и възможности за развитие на процеса), а не с решаването на спора по същество!!!

– примери: а) възражение относно недопустимост на иска; б) недопустимост на свидетелски показания при някоя от хипотезите на чл. 164 ГПК.

Б) Материалноправни възражения: призната от закона възможност на длъжника да осуети осъществяването на правото на носителя му, като откаже да изпълни задължение или да търпи настъпването на промяна, засягаща неговата правна сфера.

– възражението за неизпълнен договор по чл. 90(1) ЗЗД;

– възражение за прихващане по чл. 130 ЗЗД и сл.;

– възражение за опрощаване на задължение по чл. 108 ЗЗД;

2.2 Според правните последици

А) Перемпторни възражения (пресекателни): водят до окончателно осуетяване реализацията на претендираното субективно право;

– за нищожност на сделката по чл. 26 ЗЗД; – за нищожност на брака; – за унищожаване на сделката по чл. 27 ЗЗД; – за изтекъл преклузивен/давностен срок; – за отмяна на дарение по чл. 227 ЗЗД;

Б) Дилаторни възражения (отлагателни): те са временна пречка за осъществяване на СП (тя ще отпадне при настъпването на определен ЮФ):

– възражение за неизпълнен договор по чл. 90 (1) ЗЗД (съдът е длъжен да осъди ответника да престира едновременно с ищеца);

– възражение за задържане по чл. 72(3) ЗС (добросъвестния владелец може да задържи вещта до изплащане на подобренията и разноските)

2.3. Според това дали съществуването на възражението е обусловено от наличието на едно друго субективно право

А) Самостоятелни: не произтичат от други субективни права

– възражението за изтекъл погасителен давностен/преклузивен срок;

Б) Несамостоятелни: основават се на друго СП и не могат да възникнат, ако то не е възникнало/отпаднало; обезпечават другото СП;

– възражение за право на задържане на вещ по чл. 91(1) ЗЗД/за неизпълнен договор; (+неустойка; ипотека; застрахователно право).

2.4. Според това срещу кого могат да се предявят

А) Абсолютни – противопоставими на всяко лице, к. нарушава СП;

> обикновено се извеждат от абсолютните СП (лични права: чл. 28, 29, 30, 32, 33, 34 КРБ и др.; вещни права; авторски права; патентни права и др.);

Б) Относителни – могат да се противопоставят на точно определени лица

> обикновено произтичат от относителни субективни права: семейни, облигационни права: възражение за неизпълнен договор чл. 90(1) ЗЗД, аргумент- чл. 21(1) ЗЗД „Договорът поражда действие между страните..“

2.5. Понятието „лични възражения” – използва се в ЗЗД;

чл. 122(3) ЗЗД – „Солидарният длъжник не може да противопостави на кредитора личните възражения на своите съдлъжници.”

> лични възражения =/= лични права;

> лични възражения: тези възражения, които произтичат от юридически факти, осъществени от лицето или спрямо него, както и от правоотношения, по които то е страна.

> Правилото е, че всеки може да упражнява своите лични възражения. Само с изрична правна норма по изключение е възможно едно лице да черпи възражения и от чужди правоотношения или да използва чужди лични възражения. Такива са случаите на:

1) При поръчителството личните възражения на длъжника срещу кредитора могат да се упражняват от поръчителя (чл. 142 ЗЗД);

2) При залога и ипотеката за чужд дълг личните възражения на длъжника срещу кредитора могат да се упражняват от залогодателя или собственика на ипотекирания имот (чл. 151 ЗЗД).

Ред за упражняване на възражения

> Възраженията могат да се упражняват по извънсъдебен ред или пред съда, в хода на висящ съдебен процес (упражняването на материално възражение пред съд не го прави процесуално).

> При упражняване на възражение по съдебен ред, носителят на субективното право може да му се противопостави с реплика, а на нея може да се отговори с дуплика.

А) Реплика: Правното средство, чрез което може да се обезсилят изцяло или отчасти последиците от възражението. Репликата също може да се разглежда като особен вид СП.

Б) Дуплика: Лицето, което си е послужило с възражение, може да се противопостави на репликата дуплика.

> Самостоятелните възражения не се погасяват по давност (Таджер):

– чл. 32(3) ЗЗД – „Ответникът по иск за изпълнение на унищожаем договор може да поиска унищожението чрез възражение и след като давността е изтекла.”;

– чл. 44(3) ЗН „Възражението за унищожаемост не е ограничено със срок.“.

è Несамостоятелните се погасяват заедно с обуславящото ги СП.

3*. Упражняване на субективни права и изпълнение на правни задължения. Погасяване на правни задължения. Отказ от субективни права. Колизия при упражняването. Граници на упражняването. Злоупотреба с право.

Дефиниция на упражняване на субективните граждански права

Под упражняване на субективни граждански права разбираме най-общо казано реализация на правомощията в съдържанието на субективното право или на част от него чрез действие или бездействие на носителя на субективното право или чрез поведението на други лица, определени от закона, респективно от договора или от правния акт, който е породил субективното право. Субективните граждански права се упражняват чрез извършване било на правни, било на фактически действия.

Правно действие по упражняване на субективно право е например сключването на договор за покупко-продажба, замяна, дарение, внасяне на вещта в търговско дружество срещу придобиване на дял, ипотекиране, учредяване на залог и т.н. Чрез тези действия собственикът упражнява съдържанието на правомощието разпореждане.

Разпоредително правомощие може да бъде осъществено и чрез фактически действия (например събаряне на собствената сграда). Чрез сключването на договор за наем например се упражнява съдържанието на правомощието ползване. Фактическо действие на ползването е например обирането на плодовете от собствената овощна градина. В някои случаи упражняването на субективното право е поставено в зависимост от изпълнение на насрещно задължение на друг субект. Съдържанието на това насрещно задължение включва най-често осъществяването на едно активно поведение, но може да се изразява в задължение за бездействие.

От гледна точка на начина, по който се упражнява субективното право, различаваме следните хипотези:

1) упражняване на правото чрез лично поведение на титуляра;

2) упражняване на правото чрез законен или доброволен представител (това е допустимо не при всички видове субективни права : право на живот, на телсна неприкосновеност, право на завещание, правно на сключване на брачен договор, право на развод );

3) упражняване на правото чрез натоварено по договор лице (това е случаят, когато се възлага на едно лице, което е довереник, да извърши определени правни действия – вж. чл. 280-292 ЗЗД – договор за поръчка; комисионният договор – чл. 343 и следв. ТЗ).

В определени случаи нашият закон позволява правата на длъжника да бъдат упражнени от неговия кредитор, стига тези права да не зависят от чисто личната преценка на длъжника. Чл. 134 ЗЗД – кредиторът иска да бъде овластен да упражни правото на длъжника. Този иск по чл. 134 ЗЗД се нарича косвен иск.

От гледна точка на реда за упражняване на правата различаваме права, които могат да се упражняват само по съдебен ред (чрез първоначален или насрещен иск или чрез възражение), субективни граждански права, които могат да се упражняват извънсъдебно. Само по съдебен ред може да бъде упражнено правото на развод (чл. 49, ал. 1 СК), докато правото на делба може да бъде упражнено както съдебно, така и извънсъдебно. Само по съдебен ред може да се упражни правото на разваляне на двустранен договор (чл. 87, ал. 3 ЗЗД). Само по съдебен ред с конститутивен иск може да се упражни правото на отмяна на дарение на основание чл. 227 ЗЗД. Само по съдебен ред може да се упражни правото на разваляне на брачен договор, независимо дали има транслативен ефект по отношение вещни права (чл. 42, ал. 2 СК). Правото на припознаване на извънбрачно дете може да се упражни само извънсъдебно (чл. 64, 65 СК).

В някои случаи упражняването на субективните граждански права е въздигнато в правно задължение на титуляра на правото и то е, защото упражняването на правото в тези случаи е в интерес на друг правен субект. Пример за това са родителските права по чл. 122 и следв. СК. Ако родителят не упражнява родителските си права, респективно не изпълнява родителските си задължения, семейноправната санкция е отнемане на родителските права или ограничаването им – чл. 131-132 СК.

Колизии при упражняване на субективните права

Колизия при упражняване на субективни граждански права е налице, когато две или повече лица упражняват субективни права, които имат един и същи обект. Могат да се очертаят пет основни случая на колизия на субективни граждански права:

Колизия между вещни права – например върху поземлен имот има право насобственост, учредено е право на строеж на друго лице и отделно в полза на трето лице има учреден сервитут за преминаване. Принципът е, че предпочитание се отдава на най-ограниченото по съдържание и обем субективно право, т.е. в случая това е сервитутът за преминаване.
Колизия между облигационни права – например вземания на няколко кредитори срещу един и същи длъжник. В тези случаи кредиторите се удовлетворят от имуществото на длъжника в зависимост от това, дали са привилигировани, или хирографарни. Редът за удовлетворяване ще се съобрази с правилото на чл. 136 ЗЗД. Първите четири точки са специални привилегии, а останалите са общи привилегии, защото се отнасят до цялото имущество.
Колизия между вещно и облигационно право – приоритет има облигационното право. Ако е отдаден под наем гараж, ще може да се ползва само по начин, по който да не се пречи на наемателя.
Колизия между еднотипни вещни права, придобити върху един и същи имот от различни лица на различни основания – действа принципът „първият по време е по-силен по право“. Който пръв си е вписал правото в имотния регистър, той е по- силен по право. При наличие на две или повече ипотеки върху един и същи недвижим имот поредността за удовлетворяването на ипотекарните кредитори ще зависи от това коя банка е вписала ипотечния си акт по-рано в имотния регистър. Този извод се основава на чл. 169, ал. 2 ЗЗД.
При съпритежаване на вещни права – право на собственост и ограничени вещни права от две или повече лица – всеки от съсобствениците упражнява правото си съобразно с притежаваната от него част от вещта. Този извод следва от чл. 31, ал. 1, 32 във връзка с чл. 30, ал. 3 ЗС. При съпружеската собственост (чл. 24 и следв. СК) съпрузите упражняват съвместно съдържанието на правото на собственост. Всеки от тях може да ползва, всеки може да извършва действия на управление, но действия на разпореждане се упражняват само от двамата съпрузи.
При съпритежание на облигационни права от значение е дали задължението е делимо или неделимо. Ако задължението е делимо, длъжникът ще изпълни към всеки от кредиторите съобразно неговата квота. Като правило делимо е задължението при наследяване по закон. В случая на неделимо задължение то не може да се изпълни на части, затова изпълнението се прави едновременно и общо на всички кредитори при спазване на правилата на чл. 129 ЗЗД. При активната солидарност (множество кредитори, на които един длъжник е задължен), ако е престирано към един от кредиторите, задължението се счита за погасено и към останалите. При активната солидарност изпълнението на целия дълг спрямо който и да е от кредиторите има погасително действие и спрямо останалите, т.е. достатъчно е да се плати цялото задължение на който и да е от кредиторите. При съпричиняване на вреди вредителите винаги отговарят солидарно.

Разгледаните до тук хипотези на конкутенция на права не бива да се смесват с конкуренция на притезания. За конкуренция на притезания говорим, когато в полза на един и същи субект от един и същи юридически факт възникват едновременно две или повече притезания за удовлетворяване на един и същи интерес. Пример за конкуренция е конкуренцията на притезания на договорно и деликтно основание. В константната си практика ВКС и ВС (преди това) приемат, че наличието на договорно основание за търсене на обезвреда изключва деликтното основание. ВКС е особено строг, когато, използвайки конкуренцията на притезания, правоимащото лице се опитва да заобиколи прилагането на по-кратък давностен срок. Доктрината пледира за възможност за избор на правоимащото лице. Нашата съдебна практика допуска избор при конкуренция на притезания само при изрично правило на закона. Чл.195, ал. 1 ЗЗД е пример за това. При договорната отговорност няма иск за неимуществени вреди, какъвто е чл. 52 ЗЗД.

Граници на упражняване на субективните права

Действащото право установява два типа ограничители пред титуляра на субективното право: първият ограничител са правата и законните интереси на другите субекти на правото; вторият ограничител е общественият интерес. Съгласно чл. 57, ал. 2 КРБ не се допуска упражняване на права, ако това накърнява правата или законните интереси на други субекти. Това ограничение се свързва правно-логически с конституционното задължение на гражданите да зачитат правата и законните интереси на другите граждани по чл. 58 КРБ. Смисълът на тези норми е чрез упражняването на тези права да не се накърнява чужда правна сфера. В отделни гражданскоправни закони се съдържат норми, които конкретизират тези общи конституционни принципи и очертават конректно границите на упражняване на субективните граждански права. Пример за такава норма е разпоредбата на чл. 50 ЗС. На свой ред повелята за съобразяване с обществения интерес е закрепена в чл. 8, ал. 2 ЗЗД. Интересът на отделната личност не може да доминира над интереса на обществото. В отделни закони се съдържат норми, които конкретизират тази повеля: ЗУТ, ЗСПЗЗ, ЗГ, ЗВ, Закон за енергетиката и енергийната ефективност, Закон за културното наследство, ЗУЕС и др.

Злоупотреба с права

Злоупотреба с права е налице, когато субективното право се упражнява от титуляра му не за да задоволи свой интерес, а за постигане на неправомерни цели. Терминът злоупотреба с право е легален. Нормата на чл. 57, ал. 2 КРБ изрично забранява злоупотребата с права, но не дефинира понятието. От гледна точка на частноправното законодателство двете основни правни норми, от които извличаме същността на термина злоупотреба с право, са чл. 8, ал. 2 ЗЗД и чл. 289 ТЗ. Те изразяват две различни концепции за същността на злоупотребата с право. Първата от тези норми предвижда, че лицата се ползват от правата си, за да задоволяват своите интереси и не могат да ги упражняват в противоречие с обществения интерес. Що се отнася до чл. 289 ТЗ, той казва, че упражняването на правата по търговска сделка е недопустимо, ако се извършва от субекта с намерение да се вреди другиму. Нашето законодателство на три места забранява злоупотребата с права. Идеята за забрана на злоупотребата с права е основополагащ правен принцип на нашата правна система. Въпросът е защо ЗЗД и ТЗ се различават по своите концепции за същността на злоупотребата с право. Отговорът на този въпрос се крие в наличието на особен субективен елемент във фактическия състав на злоупотребата с права в търговското право, който липсва при злоупотребата с права в гражданското право. Докато нашето конституционно и гражданско право изхождат от обективната теория за същността на злоупотребата с права, то търговскоправната регламентация изхожда от субективната концепция за същността на злоупотребата с права. За гражданското право е без значение дали едно лице упражнява правата си с намерение да увреди друго лице, т.е., преследвайки противоправна цел. От гледна точка на чл. 8, ал. 2 ЗЗД е без значение наличието или отсъствието на съзнание у субекта за превратно упражняване на субективното му право и преследване на цел да увреди някого друг. Напротив, за отношенията между търговци по търговска сделка, за да има правнозначима злоупотреба с право, законът изисква субективното право да се упражнява с намерение да се вреди на друг субект. Разпоредбата на чл. 289 ТЗ забранява злоупотребата с право само при наличието на този субективен елемент.

Извод: в действащото ни законодателство битуват две визии за същността на злоупотребата с права – субективна и обективна визия. Субективната теория за злоупотребата с права е хронологически по-стара. Тя е намерила позитивноправно отражение в ГГЗ, където има своя легална дефиниция. Според тази дефиниция, за да е налице злоупотреба с права, титулярът трябва да осъществява правомощията си с намерение да увреди друго лице. Субективната концепция е много по-тясна, осигурява много по-слаба защита. Намеренията се доказват много трудно, тъй като те са факти от психическата действителност. Обективната теория за злоупотребата с права схваща явлението злоупотреба с право по-широко, поради което улеснява доказването на злоупотребата с права. За да се докаже злоупотреба с право вв гражданското право, е достатъчно да се установи, че е от естество да навреди правата или законните интереси на други лица.

Ако държавен правозащитен орган констатира злоупотреба с права, той следва да откаже на субекта даването на търсената от него правна защита. Втората последица – ако от злоупотребата с права е възникнала вреда за друг правен субект, шиканьозно упражняващият дължи обезщетение за вреда. Съгласно чл. 3 ГПК участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Те са длъжни да изнасят пред съда само истината.

1. Понятие за субекти и видове (ФЛ)

Субект на правото: човешко същество или социална даденост, на които обективното право признава способността да бъдат носители на субективни права и задължения.

> активни СП – носители на права; пасивни – носители на задължения.

Видове субекти на ГП (СГП) – нормите на ГП признават 3 вида субекти, които се различават по своето естество и начин на възникване – ФЛ, ЮЛ, Държавата

2.1. Физически лица: от живите биологични видове само хората са субекти.

> ФЛ означава отделният човек. КРБ говори за граждани и ЮЛ. В Раздел 1 от ЗЛС е употребен терминът ФЛ. Кореспондира на ЮЛ, акцентира, че лицето е естествен организъм.

2.2. Юридически лица: персонифицирано изкуствено социално образувание

2.3. Държавата: Българската държава е призната за равнопоставен на другите СП носител на граждански субективни права и задължения: а) чл. 17 КРБ; чл. 2 ЗС; ЗДС говорят за държавата като титуляр на право на държавна собственост (публична и частна). б) чл. 11 ЗН: изрично обявява държавата за наследник по закон на овакантена наследствена маса, когато тя не се наследява от общините.

> У нас държавата се разглежда като уникален субект на правото с универсална правосубектност (многоотраслова) – не като особен вид ЮЛ.

2. Правоспособността в ГП, ТП и трудовото право

> Правоспособността е правно качество на субекта, което се изразява в признатата му от обективното право способност (абстрактна възможност) да е носител на субективни права и задължения (не е конкретна възможност както субективното право, а абстрактна възможност). Правоспособността е една обща правна годност на лицето да бъде носител на П и З. Т.е. предпоставка за придобиване на права.

– Съдържането на правоспособността: изразява каталога от П и З, които правовия ред позволява да се придобиват и притежават от правните субекти.

I. Режим на правоспособността в гражданското право
Правоспособност в гражданското право

> чл. 1 ЗЛС – „Всяко лице, от момента на раждането си, придобива способността да бъде носител на права и задължения” è От момента на раждането си всяко ФЛ е правоспособно в ГП. Това не е прецизно, защото раждането не е момент, а процес. У нас се приема, че плодът трябва да е отделен от тялото на майката, без да е нужно да е отрязана пъпната връв (т.е. момента на завършване на раждането).

> Наследствена правоспособност – чл. 2 ЗН – може да наследява този, който е 1)роден жив и 2) способен да живее. Има оборима презумпция, че роденият жив е жизнеспособен. Счита се за живородено, ако е поело въздух (манифестира се с изплакване). Приема се живородено и ако извърши мускулни движения (тогава се съставя акт за раждане и акт за смърт). Жизнеспособността е от значение само за наследствената правоспособност. За гражданската правоспособност няма изискване за жизнеспособност.

чл. 2(1), буква „а” – установява правна фикция, че „заченатият се счита за роден, когато се отнася до придобиване от него на наследствени права”. Целта е да се запазят наследствени права за заченатия по време на откриване на наследството, защото кръгът на наследниците по закон се определя към този момент. Ако тази фикция не действа би трябвало заченатият да се изключи от наследниците, защото не е възникнал още като правен субект. НО тъй като заченатият придобива насл. права само ако се роди жив, неговата правоспособност възниква едва след раждането.

> Краят на правоспособността: настъпва с момента смъртта на физическото лице, удостоверена в смъртния акт.

> чл. 26(2) КРБ: „Чужденците, които пребивават в Република България, имат всички права и задължения по тази Конституция с изключение на правата и задълженията, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство.”=> С гражданска правоспособност се ползват у нас и ФЛ, които не са български граждани. Такива лица могат да придобиват права, доколкото отделни ограничения не са пречка за това.

Ограничаване на гражданската правоспособност на физическите лица

> Общо положение: Гражданската правоспособност не може да бъде изцяло отнемана (не се допуска ГРАЖДАНСКА СМЪРТ). Гражданската правоспособност е уредена с императивни правни норми и не може да се ограничава с воля на частни субекти, вкл. титуляра.

> По изключение наказателното и ГП допускат в изрично уредени случаи да се ограничава частично гражданската правоспособност на ФЛ. 2 групи случаи:

1) Ограничаването се налага като санкция за извършени тежки престъпления въз основа на влязла в сила присъда (обикновено временно; рядко доживот). Чл. 37 НК

– лишаване от свобода (временно или в определени случаи до живот),

– лишаване от право да се заема определена държавна/обществена длъжност,

– лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност – лекар.

2) ограниченията, които налага чл. 130(4) СК – изчерпателно изброени случаи. Санкцията е нищожност! Ненавършилите пълнолетие ФЛ с изкл. на встъпилите в брак непълнолетни (дееспособни, но за разпореждане с имот трябва разрешение от РС)

– да прехвърлят свои права безвъзмездно като дарители по договор за дарение,

– да се лишават от правата си чрез едностранно волеизявление за отказ от права,

– да са страна по безвъзмезден договор за заем като заемодатели,

– обезпечаване на чужди задължения („по изключение обезпечаване на чужди задължения чрез залог или ипотека може да се извърши с разрешение на районния съд при нужда или очевидна полза за детето или при извънредни нужди на семейството”.)

è Действията ще са нищожни и ако са извършени от представител от негово име.

II. Режим на правоспособността в трудовото право – не е налице тудова правоспособност, различна от гражданската. Спрецифката е в трудовата дееспособност, която има както общи черти с гражданската дееспособност така и свои особености.

>Спецификата е, че ТПО има две страни: 1) работодател; 2) Р/С. Дееспособността за тях възниква в различен момент.

1) Трудова дееспособност (на Р/С)

1.1. Дефиниция: признатата от КТ способност на ФЛ да е носител на права и задължения, свързани с предоставянето на работната им сила на друго лице – работодателя (деесп. – да придобиват лично тези П и З).

1.2. Възникване на трудова дееспособност

Трудовата правоспособност възниква на 16 години, а не от раждането. От това правило има изключения. В чл. 301 КТ има три групи лица, които придобиват преди 16 г., но тази дееспособност е ограничена.

1.3. Възникване на трудовата праводееспособност преди 16 г.

ЛИЦА ОТ 15 ДО 16 Г: Работата трябва да е ЛЕКА; 2. ДА НЕ Е ВРЕДНА – за здраве/развитие; 3. ДА НЕ Е ОПАСНА – увреждане на живота или здравето; 4. Изпълнението да не е пречка за редовното посещение на училище. (кумулация(.
ЗА УЧЕНИЧЕСКИ ДЛЪЖНОСТИ В ЦИРКОВЕ – момичетата да са навършили 14 г., а момчетата – 13 г. (гъвкави кости; да не са калцирани)
БЕЗ ВЪЗРАСТОВИ ОГРАНИЧЕНИЯ – за участие в снимане на филми, изнасяне на театрални и други представления.

Отделно трябва: 1) Обстоен медицински преглед и медицинско заключение, че са годни да извършват съответната работа; 2)Разрешение на инспекцията по труда (дискреция; без обжалване)

1.4. Продължаване на трудовата дееспособност до смъртта

è трудовата дееспособност може да се отменя и ограничава.

1.5. Отменяне на трудовата дееспособност: допустимо САМО при поставяне на лицето под ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ;

1.6. Ограничаване на трудовата дееспособност

Ограничаването на ТД е намаляване на нейния обем с оглед упражняването на определени трудови дейности.
Указ N1074/1974: забрана за осъден за престъпления с/у собствеността или документни да заема материалноотчетнически длъжности (касиер).
Ограничение на ТД със съдебен акт: а) Лишаване от право да се заема длъжност/да се упражнява определена професия или дейност. б)Съдебно решение за поставяне под ограничено запрещение. За ограничено запретените важи режимът за непълнолетните (302-304 КТ)
Наложено административно наказание – а) Временно лишаване от право да се упражнява определена професия; б) Заличаване от регистрите на съсловните организации (стоматолози, лекари и пр.);

1.7. Ограничаване на гражданите на ЕС: единственото ограничение е за случаите, когато се изисква българско гражданство.

1.8. Ограничаване на чужденците – неграждани на ЕС.

Лица, на които е даден статут на ПОСТОЯННО ПРЕБИВАВАЩ, тяхната трудова праводееспособност се доближава до тази на българските граждани (изкл. на длъжности, които изискват българско гражданство).
По отношение на лицата, на които е разрешено ВРЕМЕННО ПРЕБИВАВАНЕ в България, те могат да осъществяват трудова дейност само след предварително разрешение на Изпълнителния директор на Агенция по заетостта, което е дискреционно (дори усл-ята да ги има,може да разреши или да не разреши). Разрешението не може да е за срок по-дълъг от 1 година. Условия за издаване на такова разрешение:

1) да няма кандидат български гражданин, който да желае да изпълнява тази работа – прави се пазарен тест чрез обява в Бюрото по труда на вакантното място; след опр. период и липса на желание, условието е изпълнено;

2) трябва работодателят, който желае да ги назначи на работа, да има по-малко от 10 % от числения си състав чужди граждани;

3) Искането да се придружи с проект за трудов договор, при к. условията по него трябва да не са по-благоприятни отколкото за българите.

2) Работодателска правоспособност: работодателят трябва да притежава работодателска правоспособност и работодателска дееспособност, които възникват паралелно с гражданските, респ. от раждането и от пълнолетието. Пр. малолетен наследява родителите си. Според СК той се представлява от настойника си. В случай че е в интерес на малолетния може да бъдат наети по ТПО преподаватели, възпитатели и пр., страна по ТПО ще бъде малолетният, трудовите възнаграждения ще се плащат от неговото имущество, а от негово име ще действа настойникът (Топалов – работодателят).

III. Правоспособност в търговското право (Сарафов)

Търговската правоспособност се изразява в абстрактната възможност субектът да:
1. придобива търговски права и да поема търговски задължения;
2. да осъществява дейности, за която по закон субектът трябва да е задължително търговец (пр. на обменно бюро по сключване на сделки с валута; на превозвач на пътници и товари с автомобил);
3. да се възползва от определени форми на правна изява като: откриване на клон и развиване на дейност чрез него; прибягване до търговско представителство; сдружаване като консорциум.
Търговската правоспособност възниква с възникването на ЕТ: не се влияе от вписването в ТР. Нужно е кумулативното наличие на 3 предпоставки: 1) Дееспособен субект на гражданското право (ФЮЛ без държавата); 2) Трябва да извършва абсолютни търговски сделки (чл. 1, ал. 1 ТЗ). 3) Тези търговски сделки той трябва да извършва по занятие, т.е. професионално. (чл. 56 ТЗ + за ЕТ – местожителство в страната)
Разлики между търговската и гражданската правоспособност (примери)
1. Момента на възникване – гражданската възниква автоматично от момента на раждане, а търговската никога автоматично, а като последица от специален ФС и то само ако лицето е пълнолетно или се е еманципирало. (чл. 56 ТЗ).
2. Начина и момента на прекратяване на двете – гражданската се прекратява автоматично с настъпване на смъртта, докато търговската може да се прекрати и докато е живо, при реализирането на прекратителен ЮФ (поставяне под запрещение; загуба на местожителство в страната – чл. 56 ТЗ; прекратяване на търговеца поради несъстоятелност; преустановяване на дейнсотта и отписване от ТР и т.н.)
Търговската правоспособност е винаги по-къса от гражданската.
Универсална правоспособност: субектите на ТП се ползват с универсална правоспособност, т.е. те може да имат всякакъв предмет на дейност, както и да сключват сделки извън обхвата му. Регистриранията в ТР предмет на дейност не ограничава правоспособността на търговеца, нито пък влияе на валидността на сделките. Той има необвързващ характер. По-скоро е индивидуализиращ белег, който откроява търговеца от гледна точка на дейността, която извършва (прави публично достояние услугите, които предлага).
1. Изключение: търговците със специална правоспособност (банки, застрахователни дружества, инвестиционни дружества и т.н.). Само за тях се иска съответствие между регистрирания предмет и сделките, които сключват.
2. Неблагоприятен ефект от сключване на сделки извън предмета може да е основание за непризнаване от данъчните органи на извършеното действие за спадащо към обичайната дейност на търговеца и оттук – отказ да се приеме, че извършените във връзка с такива сделки разходи са нормативно присъщи на дейността. Това на свой ред да обуслови отказ от приспадането им от облагаемия доход при формиране на данъчната основа. Все с оглед на подобни съображения може да се откаже и възстановяването на поискан във връзка с такива сделки данъчен кредит по ДДС.
Ограничения на търговска правоспособност на ЕТ:
1. ЕТ може да извършва само онази дейност, за която закона не изисква да бъде извършвана от търговец ЮЛ – кооперация или ТД (пр. АД – банкова дейност);
2. ЕТ не може да е страна по договор за финансово обезпечение (ЗДФО);
3. ЕТ не може да е част от холдингово обединение (само ЮЛ);
ЕТ е търговецът с най-ограничена по съдържание търговска правоспособност.

„ЕТ е физическо лице, което е придобило качеството си на търговец, като е разширена неговата правоспособност с правото му да извършва търговска дейност по смисъла на чл. 1 ТЗ. Касае се за едно и също лице, със смъртта на което се прекратява търговската му правоспособност“ Р. по ВАД на БТПП.

3. Дееспособност – понятие и видове

> Дееспособност: Признато и гарантирано от закона правно качество на физическите лица със собствени правомерни действия, т.е. лично да предприемат действия за възникване, изменение, упражняване и прекратяване на права и задължения.

> Правна уредба на дееспособността => изцяло императивна (чл. 2-5 ЗЛС; чл. 6(4) СК; чл. 129-130 СК; чл. 301 КТ)

> Правното значение на дееспособността се проявява главно при сключването на правни сделки и извършването на такива други правомерни правни действия. Докато правоспособност може да съществува без дееспособност, обратното е невъзможно. След като е възникнала, дееспособността може да бъде напълно отнета за разлика от правоспособността. Напр. при поставяне под пълно запрещение.

> Степени (видове) на гражданска дееспособност: у нас дееспособността възниква постепенно. Законът различава 3 степени на дееспособност:

Пълна недееспособност – Според чл. 3 ЗЛС „Лицата, които не са навършили 14-годишна възраст, са малолетни”. Те са напълно недееспособни, т.е. „вместо тях и от тяхно име правни действия извършват техните законни представители – родители или настойници”, при условията на чл. 129 СК и сл.

Чл. 129(1) СК – родителите са законни представители на малолетните си деца. Когато малолетен сключва дребна потребителска сделка, третираме малолетния като пратеник на законния представител (nuntius).

Ограничена дееспособност – Според чл. 4 ЗЛС „Лицата от 14 до 18-годишна възраст са непълнолетни.” Те са ограничено дееспособни, т.е. „те извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители, но могат сами да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя труд”. Ограничението: за действителността на някои действия трябват волеизявленията и на други субекти.

> Режим на дееспособността на непълнолетните:

1) Хипотези, в които непълнолетните действат като напълно дееспособни:

а) сключване на обикновени дребни сделки за задоволяване текущи нужди. Нормата е относително определена, защото предпоставя извършването на преценка за стойността и характера на сделката. Критерият за дребна сделка е фактически и конкретен.

б) сделки на разпореждане със средства, които непълнолетният е получил срещу вложен от него труд. (това може да е трудово възнаграждение или възнаграждение за труд по граждански договор; хонорар за авторска творба, стипендия;) без 130(4)

2) Правни действия, изискващи съгласието на родител/попечител.

> всички правни действия извън горните хипотези. Чл. 129(1) СК – „Всеки родител може да дава съгласие за правните действия на непълнолетното си дете в негов интерес.”

3) Правни действия на разпореждане, изискващи разрешение на РС

Чл. 130(3) СК – „Извършването на действия на разпореждане

– с недвижими имоти,

– с движими вещи чрез формална сделка и

– с влогове, както и

– с ценни книги, принадлежащи на детето,

се допуска с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето.”

4) Правни действия, забранени под страх от нищожност – чл. 130(4) СК

> дарение; отказ от права; даване на заем; обезпечаване на чужди задължения от ненавършило пълнолетие дете са нищожни.

Ново в СК: Според чл. 130(4), изр. 2 от новия СК „по изключение обезпечаване на чужди задължения чрез залог или ипотека може да се извърши с разрешение на районния съд при нужда или очевидна полза за детето или при извънредни нужди на семейството”.

5) Хипотеза на еманципация на встъпилия в брак непълнолетен

Непълнолетният може да придобие пълна гражданска дееспособност преди навършване на 18 години – чл. 6 СК. По принцип в брак могат да встъпват пълнолетни лица, но по изключение лице, навършило 16 години, може да встъпи в брак с разрешение на районния съдия по местожителство на непълнолетния. Това обстоятелство се означава като еманципация на встъпилия в брак непълнолетен. Такова лице става дееспособно с едно единствено ограничение – може да се разпорежда с вещни права върху недвижими имоти само с разрешение на РС.

Освен това според чл. 13 ЗН лице, което не е навършило 18 години не може да се разпорежда със своето имущество за след смъртта си със завещание. (т.е. не придобива активна завещателна дееспособност).

– В резултат на еманципацията еманципираният непълнолетен запазва правото си да бъде осиновен до 18 г. възраст (чл. 77 СК), но също така придобива правото да осиновява по чл. 78 (условие: дееспособно лице, к. не е лишено от родителски права);

7) Процесуална дееспособност на ФЛ (на непълнолетните в частност)

Процесуалната правоспособност на лицата в гражданския процес е уредена в чл. 28 ГПК: (1) Дееспособните ФЛ – лично. (тук влизат еманципираните непълнолетни)

(2) Непълнолетните и ограничено запретените извършват съдопроизводствените действия лично, но със съгласието на родителите или попечителите си.

(3) Непълнолетните могат да водят делата си лично за спорове по ТПО или за спорове, произтичащи от сделки по чл. 4, ал. 2 от ЗЛС (и в други случаи по закон).

(4) Малолетните и поставените под пълно запрещение се представляват от законните си представители – родители или настойници.

чл. 15 Закон за закрила на детето: предвижда особена форма за лично участие в административното и гражданското производство на лица, навършили 10 години, ако в конкретния случай се засягат права и интереси на детето. Законът изисква детето да бъде изслушано лично от съда, ако е навършило 10 години, освен ако това би навредило на интересите му. Деца, ненавършили 10 години, могат да бъдат изслушани по преценка на съда. Задължението за изслушване на детето не го превръща в страна по делото.

8) Завещателна дееспособност: Чл. 13 ЗН – всяко лице, което е навършило 18 години и не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действа разумно, може да се разпорежда със своето имущество за след смъртта си със завещание.)

9) Брачна дееспособност (чл. 6 СК): Брак може да сключи лице, навършило осемнадесет години. По изключение, ако важни причини налагат това, брак може да сключи и лице, навършило шестнадесет години, с разрешение на районния съдия по постоянния адрес на лицето. Ако и двамата встъпващи в брак са непълнолетни и имат различен постоянен адрес, разрешението се дава от районния съдия по адреса на единия от встъпващите в брак по техен избор. Районният съдия изслушва двамата встъпващи в брак, родителите или попечителя на непълнолетния. Мнението на пълнолетния встъпващ в брак, на родителите или на попечителя може да бъде дадено и в писмена форма с нотариално заверен подпис. С встъпването в брак непълнолетният става дееспособен, но може да се разпорежда с недвижим имот само с разрешение на районния съдия по постоянния адрес на непълнолетния.

10) Способност за участие в кооперация (чл. 7 ЗК): Кооперацията е открита за членуване на физически лица, които са навършили 16 години, не са поставени под пълно запрещение и са съгласни с устава й. Ненавършилите пълнолетие лица и поставените под ограничено запрещение могат да членуват в кооперация с предварително писмено съгласие на родител или попечител.

11) Трудова дееспособност (по – горе).

4. Поставяне под запрещение

Понятие за поставяне под запрещение: правен способ за отнемане или ограничаването на гражданската дееспособност на ФЛ при наличието на определени предпоставки и по ред, предвиден в закона.

> Пълнолетните (и еманципираните) могат да бъдат поставяни както под пълно, така и под ограничено запрещение. Непълнолетните лица могат да бъдат поставяни само под пълно запрещение, защото те са ограничено дееспособни.

Материалноправни предпоставки за поставяне под запрещение (чл. 5 ЗЛС)
наличието на трайно болестно състояние у лицето, което се изразява в слабоумие или душевна болест.

– Слабоумието представлява вродена умствена неразвитост.

– Душевната болест = в по-късно настъпили душевни разстройства – шизофрения. – Друг вид патологични зависимости също могат да послужат за основание – алкохолизъм, наркомания, клептомания, склонност към разточителство.

неспособност или намаление на възможността на лицето да се грижи за своите работи в следствие от болестното му състояние.

è !!! Сделките, сключени лично от ограничено запретени (и непълнолетни) са унищожаеми, а сделките сключени от пълно запретени (и малолетни) са нищожни поради липса на воля.

Производство по поставяне под запрещение: чл. 336-340 ГПК

> особено исково производство, имащо характер на спорно, състезателно, контрадикторно производство, в което задължително участва прокурор.

> Особена родова подсъдност на окръжния съд чл. 104, т.1. ГПК;

> Право на предявяване на иска: 1) съпруга на лицето; 2) близки роднини;

3) прокурорът в обществен интерес; 4) всяко лице с правен интерес – длъжници кредитори, сътрудници и т.н. 336(1) ГПК

> Особеност на производстово: „Личните впечатления от лицето”, които трябва да добие съдът (да бъде разпитано лично; в болница – съдът е длъжен да придобие непосредствено впечатление за неговото състояние).

Правни последици от съдебното решение

Решението, с което съдът уважава молбата за поставяне под запрещение, има конститутивен ефект; (правото да се иска поставяне под запрещение е потестативно). Това решение на съда има действие erga omnes.

А) Пълно запрещение (чл. 5 ЗЛС): действието на решението се изразява в пълно отнемане на гражданската дееспособност, т.е. лицата става напълно недееспособни и вместо тях и от тяхно име правни действия извършват техните законни представители; (като малолетните)

Б) Ограничено запрещение: действието на решението се изразява в ограничаване на гражданската дееспособност на запретеното лице – поставените под ограничено запретещение (също като непълнолетните) могат да извършват правни действия, но се изисква съгласието на родители или попечители.

> задължения на съда: След като постанови съдебното решение съдът е длъжен служебно да уведоми органа по попечителство и по настойничествно

– кметът на общината (чл. 154 СК), за да учреди той настойничество или попечителство на запретеното лице – чл 338, ал 3 ГПК.

> Възможност за изменение за типа на запрещението, съотв. за вдигането му Възможна е промяна на вида на запрещението (пълно=>ограничено) или за вдигането му, когато има положителна промяна в запретеното лице. Тези промени се извършват по правилата на чл. 336-340 ГПК (чл. 340(1) ГПК) => Съдът може да бъде сезиран освен от лицата, които могат да искат поставяне под запрещение по чл. 336(1) ГПК още от органа по настойничество и по попечитество или от настойника. – при влошаване на състоянието => ограничено > пълно;

5* Правна индивидуализация на физическите лица

Правна индивидуализация е съвкупността от законно установените правни белези, които отличават ФЛ от всички останали лица в качеството му на носител на субективни граждански права и задължения и участник в гражданския оборот. Правни признаци на ФЛ, на които действащото законодателство отдава значение: качеството родител, съпруг, наследник, кредитор и пр. Самото правно понятие извличаме от чл. 1, ал. 3 ЗГР – съвкупността от данни за едно ФЛ, които го отличават от другите лица в обществото. От този тип са името, гражданството, семейното положение, родството, постоянният адрес. Не всички правно индивидуализиращи белези подлежат на вписване. Чл. 8, ал. 1 ЗГР посочва тези правно индивидуализиращи белези, които подлежат на задължителна гражданска регистрация. Съвкупността от всички правни белези, които индивидуализират ФЛ като гражданскоправен субект, се означават с родовото понятие гражданскоправен статус на ФЛ.

Съвкупността от следните данни формират гражданскоправния статус на личността: име, постоянен и настоящ адрес, ЕГН, пол, произход и родство, семейно положение, гражданство, възраст, здравословно състояние, грамотност.

Име.

Първият и най-важен правно индивидуализиращ белег. Уредба – чл. 12-21 ЗГР. Под име се разбира образуваното по определен от закона ред словесно наименование или означение на ФЛ. Гражданското име трябва да се отграничава от псевдонима. Правната уредба на последния се намира в чл. 14, ал. 4 ЗГР. Псевдонимът е наименование, с което лицето е станало известно в обществото. Българският закон допуска псевдонимът да се добавя към името само след влязло в сила съдебно решение. Според чл. 12 СК при сключване на граждански брак като фамилно име може да се приеме или добави името на другия съпруг, с което той е известен в обществото. Името на ФЛ трябва да бъде разграничавано от фирмата на едноличния търговец. Според чл. 7 ТЗ фирмата е наименование, под което търговецът сключва сделки.

2.Промяна на име

Промяната може да се извърши в рамките на два типа производство: по административен и по съдебен ред. Разглеждаме пет хипотези при промяна на името по административен ред:

1) при установяване или оспорване на произхода (чл. 331-335 ГПК);

2) при осиновяване – чл. 16 ЗГР;

3) при сключване на брак;

4) при възстановяване на имена на българските граждани (чл. 19а, ал. 2 ЗГР);

5) при придобиване и възстановяване на българско гражданство.

Промяна на името по съдебен ред:

1) по общия ред в хипотезата на чл. 19, ал. 1 ЗГР – въз основа на молба до районния съд;

2) по реда на бързото производство по глава 25 от ГПК;

3) при осиновяване, когато се променя собственото име на осиновяваното дете според желанието на осиновяващия и съгласието на осиновявания;

4) съществуват няколко самостоятелни хипотези: развод по взаимно съгласие, възстановяване на предбрачното фамилно име; възможност да е налице развод по исков ред със споразумение по чл. 49, ал. 1 СК.

Правото на име е лично право върху нематериално благо, абсолютно субективно право, което е непрехвърлимо и ненаследимо. Съдържанието на това право включва правото на лицето да се индивидуализира и да не му пречат да се индивидуализира.

Гражданство. Правното значение се проявява с оглед разпоредбата на чл. 22 КРБ във връзка с чл. 29 ЗС.
Възраст. Има правно значение за гражданската дееспособност на лицето (чл. 2-4 ЗЛС). Има значение за упражняване правото на издръжка, за придобиване на активна завещателна способност, в случаите, в които законът поставя формална възрастова граница.
Здравословно състояние. В определени случаи определени заболявания представляват брачна пречка (чл. 7 СК). Новият СК обаче въвежда фигурата на информираното съгласие (чл. 9 СК). Здравословното състояние има значение и за поставянето под ограничено или пълно запрещение. В някои случаи законът отдава правно значение на някои физически недъзи (специални правила се съдържат в чл. 189 ГПК).

6. Настойничество и попечителство

Обща характеристика и функция

> от правна гледна точка институтът на настойничеството и попечителството е институт на личното право.

> правна уредба: чл. 153-174 СК; комплексна (обхваща ГП, АП) и императивна;

> настойничеството и попечителството са разновидности на един и същ правен институт, а не са различни институти, защото имат еднаква правна същност и функции: да обезпечат участието в гражданския оборот на недееспособни лица, както и полагането на необходимите грижи за личността и имуществото им¸ освен това настойничеството и попечителството се учредяват от един и същ административен орган (кмета) по един и същ ред.

Компетентност на органа по настойничество и попечителство

> учредяването на настойничество и попечителство се извършва по административен ред (арг. от чл. 155 СК). Орган по настойничеството и по попечителството е кметът на общината или определено от него длъжностно лице (чл. 154 СК). При упражняване на компетентността си той издава административни актове, които се обжалват по специален ред (чл. 161 СК)

> компетентността на органа включва няколко типа властнически правомощия:

1) конститутивни – назначава настойнически съвет или попечител и заместник-попечител (чл. 155 СК)

2) предприемане на превантивни мерки във връзка с личността и имуществото на недееспособния до назначаване на настойник/попечител – чл. 159(1) СК;

3) упражняване на надзор по отношение дейността на настойника/попечителя; 170-1 СК

4) суспензивни правомощия по отношение на действията на настойника/попечителя

– има законното правомощие да спира действието на настойника/попечителя (чл. 170 СК)

5) разпоредителни правомощия по отношение на настойника/попечителя

– предписва извършването на действия (чл. 170, ал. 1, изр 2 СК)

6) правомощия във връзка с внасяне на промени в състава на настойническия съвет, съответно в лицата, осъществяващи функции на попечител и заместник-попечител (чл. 160 СК)

7) правомощия по оказване на съдействие на настойника и на попечителя (162 СК)

8) Функции на административно-наказващ орган по отношение на настойника или попечителя – глоби между 50-500 лв. в случай на неявяване без уважителни причини или за непредставяне на отчет (чл. 171, ал. 6 СК)

> действията/отказът от действия на органа по настойничеството и по попечителството подлежат на съдебен контрол (чл. 161 СК). Право на жалба има всяко заинтересовано лице, както и прокурорът. Компетентен по жалбата е районния съд, който се произнася по същество и решението му е окончателно.

Материалноправни условия за учредяване на настойничество и на попечителство – чл. 153 (1)(2) СК

А) Настойничеството се учредява по отношение на две категории напълно недееспособни:

– такива, поставени под пълно запрещение по смисъла на чл. 5(1) ЗЛС;

– малолетни, чиито родители са неизвестни, починали, поставени под пълно запрещение или лишени от родителски права (чл. 153, ал. 1 СК)

Б) Попечителството се учредява по отношение на две категории ограничено деепособни лица:

– лица, поставени под ограничено запрещение по смисъла на чл. 5(2)(3) ЗЛС

– непълнолетни, чиито родители са неизвестни, починали, поставени под пълно запрещение или лишени от родителски права (чл. 153, ал. 2 СК)

Ред за учредяване на настойничество и попечителство

> с изключение на три изчерпателно уредени хипотези, при които функции по настойничество/попечителство възникват по право за определени лица (173 СК), в другите случаи валидно настойничество и попечителство не може да бъде учредено от никой друг орган по никакъв друг ред, освен от органа по настойничеството и по попечителството по чл. 154 и по административния ред, предписан от разпоредбите на чл. 155 СК.

Ред за учредяване на настойничество и на попечителство
Чл. 155. (1) Органът по настойничеството и по попечителството е длъжен да назначи настойнически съвет или попечител и заместник-попечител в 30-дневен срок. Срокът започва да тече от получаването на препис от съдебно решение за поставяне под запрещение или за лишаване от родителски права, както и от узнаването за смъртта на родителя.
(2) При уведомление по чл. 153, ал. 3 органът по настойничеството и по попечителството незабавно извършва проверка и ако са налице основанията за това, назначава настойнически съвет или попечител и заместник-попечител в срока по ал. 1.
(3) Органът по настойничеството и по попечителството задължително изслушва детето при условията на чл. 15 от Закона за закрила на детето и взема становище от дирекция „Социално подпомагане“. При учредяване на попечителство върху поставен под ограничено запрещение се изслушва и запретеният.

Права и задължения на настойника – 5 групи

1) права и задължения, свързани с полагане на грижи за личността на недееспособния

2) функции по задължително представителство на недееспособния в гражданския оборот –чл. 164(2)(3) СК настойникът е задължителен (законен) представител на недееспособния.

3) права и задължения, свързани с полагане на грижи за имуществото на недееспособния;

4) функции по съвместно живеене с недееспособния: чл. 163(1) СК поставеният под настойничество живее при настойника, освен ако важни причини налагат отделно живеене.

5) задължения по представяне на отчет пред органа по настойничеството и по попечителството и даване на обяснения при поискване от негова страна (чл. 171 СК)

> настойникът се подпомага от зам.-настойника и съветниците в настойническия съвет.

Права и задължения на попечителя –съответното препращане към правилата относно правното положение на настойника (арг. от чл. 168(2) СК)
Прекратяване на настойничеството и на попечителството

= отпадане основанието за учредяване, а не смяна на настойника/попечителя.

А) основания за прекратяване на настойничество: и в новия СК липсва разпоредба, която да изброява тези основания. Уредено е едно единствено основание, а именно навършване на 14-годишна възраст на поднастойния, като с придобиване на ограничена дееспособност, основанието за настойничество отпада и то се прекратява автоматично. Органът по НИП е длъжен в тези случаи да учреди попечителство по общия ред на чл. 155 СК.

> други (неизброени) основания: смърт на поднастойния; преминаване от пълно към ограничено запрещение на лицето; установяване на произход на малолетното дете от неговия родител и т.н., но настаняването на малолетното дете в приемно семейство не е основание за прекратяване на настойничество

Б) основания за прекратяване на попечителство: логичните;

7. Безвестно отсъствие и обявяване на смърт. Обявяване на отсъствие и на смърт на ФЛ

Това е класически институт на личното право. В продължение на шест десетилетия има уредба в ЗЛС (чл. 8-19 ЗЛС) + чл. 443-448 ГПК (новата уредба се намира в чл. 549-552 ГПК), чл. 29, ал. 1 ГПК, който урежда процесуалното представителство на обявени за отсъстващи лица, както и лица, които са безвестно изчезнали.

>>Безвестното отсъствие е юридически факт, с чието проявление законът свързва настъпването на определени гражданскоправни последици както за самия отсъстващ, така и за трети лица. Тълкуването на чл. 8 и следв. ЗЛС позволява да посочим два кумулативно уредени в закона признака на безвестното отсъствие: изчезване и продължително отсъствие на лицето от мястото, където се намира неговият постоянен или настоящ адрес, т.е. лицето да е изчезнало от мястото, където обичайно пребивава; второ, да липсват сведения за лицето. Видът и характерът на правните последици от факта на безвестното изчезване и отстъствие зависят от времетраеното на отсъствието. Разпоредбите на чл. 8 и следв. ЗЛС уреждат три периода на отсъствие и съобразно тях разглеждат три групи правни последици.

Първият период може да означим като безвестно изчезване – лицето изчезва, без да има данни къде е. В тези случаи чл. 8 ЗЛС предвижда назначаването на представител. Такъв представител се назначава, когато отсъствието е необичайно продължително до 1 година. Правомощията на този представител включват: той може да извършва действия на обикновено управление по имотите на изчезналия – действия по запазване и възстановяване на имотите. Този представител ще бъде назначен от съда само ако изчезналият няма свой пълномощник или няма законен представител.
Вторият период, предвиден в закона, е свързан с обявяване на отсъствието на изчезналия от съда. Съгласно чл. 9 ЗЛС към тази стъпка може да се пристъпи само ако безвестното отсъствие е продължило повече от една година, но не повече от пет. При обявяване на отсъствието съдът се произнася с определение. Законна последица от обявяване на отсъствието на лицето е спиране на изпълнението на задължения, които нормално се погасяват със смъртта на кредитора (спира седължимата издръжка, плащането на пенсия за прослужено време или на друго основание и пр.; тези права не са наследими). Тези законни ефекти са уредени в чл. 12, ал. 2 ЗЛС. За всеки от потенциалните наследници по закон или завещание възниква непритезателно право да иска да бъде въведен временно във владение на имуществото на отсъстващия на основание и по реда на чл. 10 ЗЛС. Такъв въведен във владение потенциален наследник има правомощия да управлява имуществото на потенциалния наследодател и става собственик по първичен придобивен способ на плодовете от вещите – независимо дали са граждански, или естествени. Такъв въведен във владение потенциален наследник няма разпоредителни правомощия – не може да продава, залага, ипотекира, да разрушава и пр. Такъв управляващ наследник действа като представител на отсъстващия, т.е. упражнява чужди права, действа от името и за сметка на отсъстващия. Оттук законът казва, че лицето дължи грижа, каквато би полагал за собствения си имот. При обявяване на отсъствието на лице по този ред бракът му не се прекратява.
Третият период е обявяването на смъртта на лицето, което става със съдебно решение. По нашето действащо законодателство към този етап може да се пристъпи, ако отсъствието е продължило повече от 5 години. Към обявяване на смърт може да се пристъпи без обявяване на отсъствие. Съдържание на съдебното решение: в него съгласно чл. 16 ЗЛС съдът е длъжен да посочи датата, а по възможност и часа на предполагаемата смърт. Този момент е важен, тъй като съгласно чл. 1 ЗН в този момент се открива наследството на лицето. В случай че такива доказателства не могат да бъдат събрани, ще се запише датата на последното известие, че лицето е било живо. Съдебното решение за обявяване на смъртта поражда последиците на физиологичната смърт. Това съдебно решение се опира на презумпцията, че лицето е починало. Тя е оборима. Това съдебно решение има не конститутивно, а декларативно действие (аргумент от чл. 17 ЗЛС). В тези случаи чл. 45 СК предвижда, че бракът на обявения за умрял се прекратява.

>> Ако лицето се окаже живо: решението за обявяване на смъртта не прекратява неговите правоспособност, дееспособност, лични права, свързани с неимуществени блага на личността като живот, здраве и т.н. При завръщане решението за обявяване на смъртта и акта за смърт не се обезсилват служебно, а по искане на всяко заинтересовано лице или прокурора (чл. 552/1 ГПК). Ответник в този процес ще е страната, която е искала обявяването на отсъствието или смъртта, и лицата, които черпят права от съответния акт.

è По чл. 18 ЗЛС, ако обявеният за починал е жив, той има следните права:

1) да получи обратно имотите си, които наследниците и други лица са придобили вследствие на обявената смърт, ако са налице.

2) да му бъдат върнати безвъзмездно отчуждените имоти от техните приобретатели.

3) да му се върне всичко, което е придобито срещу отчуждени по възмезден начин негови имоти и да получи цената, дължима от трети лица срещу прехвърляне на негови права;

4) да му се върнат имотите, отчуждени по възмезден начин, ако приобретателите в момента на придобиването им са знаели, че обявеният за умрял е жив.

х Правата, които се погасяват при смърт, като издръжка, пенсия и др., не се прекратяват по силата на решението за обявяване на смъртта, ако лицето е живо. До обезсилването на решението изпълнението на тези задължения се спира. Изпълнението им се възстановява от деня на поканата, отправена до задължените лица (чл. 18, б „в” ЗЛС.) Прекратеният брак не се възстановява.

>> Изменение на решението:По молба на всеки заинтересован или по искане на прокурора решението за обявяване на отсъствието или смъртта на едно лице може да бъде изменено, ако се установи, че точната дата на неговата смърт е различна от тази, обявена от съда. Тогава неговите наследници към тази дата могат да упражнят само правата по букви „а“ и „б“ на чл. 18;

Въпрос 4. Юридически лица – понятие, видове. Системи на образуване. Преобразуване, прекратяване и ликвидация на юридически лица.

1. Юридически лица

Понятие:

> Понятието ЮЛ е правна абстракция, непозната за РЧП. ЮЛ са създадени по определен от закона ред социални образувания, които могат да придобиват субективни права, да поемат задължения и да извършват правни действия чрез своите органи.( Най-важната разпоредба, която признава ЮЛ като самостоятелен носител на граждански права и задължения, е разпоредбата на чл. 131 ЗЛС.)

> Правната уредба: Поради липса на граждански кодекс на Република България правната уредба на ЮЛ е разпръсната в множество закони, като преобладаващата част от източниците съдържат особени разпоредби, които се отнасят до отделни видове ЮЛ. На практика в действащото ни законодателство общите правила за всички ЮЛ са само три: правилата на чл. 131-133 ЗЛС. Извън тях уредбата на ЮЛ се съдържа само в особени закони, които уреждат правното положение и признаците на отделен вид ЮЛ. Такива са: ЗЮЛНЦ, ЗПП, ЗЖСК, Закон за народните читалища, КТ (относно правното положение на синдикалните организации), Закон за адвокатурата и пр:

– чл. 131-133 ЗЛС – общи разпоредби: (останалото е в специални закони)

чл. 131. (1) Юридическите лица са носители на права и задължения. (2) Те придобиват права и задължения чрез своите органи.

чл. 132. Юридическите лица имат своето седалище там, където се намира управлението им.

чл. 133. Държавните предприятия, кооперациите и другите юридически лица със стопанска цел се уреждат с особени закони.

– ЗЮЛНЦ – корпоративно устроените ЮЛНЦ – сдруженията и фондациите;

– ЗЖСК – особен вид кооперации,създавани с цел членовете им да придобият собственост в/у жилища, ателиета и др, в сграда която кооперацията ще построи.

– ЗПП – режимът на политическите партии.

– КТ – синдикалните организации и организациите на работодателите (ЮЛ);

– режим на ЮЛ на търговското право: търговските дружества се уреждат в ТЗ (чл. 62, 63), кооперациите са уредени в ЗК, банките са подчинени на режима по ЗБ, Закон за публично предлагане на ценни книжа, Закон за пазарите на финансови инструменти, Закон за дружества със специална инвестиционна цел. За режима на ЮЛ с държавно участие се прилага Правилникът за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията – ПРУПСДП.

Същност на ЮЛ

Най-важният е, че юридическите лица са признати като самостоятелни титуляри на права и задължения, които са различни от членовете, формулиращи персоналния им състав.
За разлика от ФЛ юридическите лица са социални образования, създадени въз основа на правна норма и по ред, определен от закона. За разлика от човека ЮЛ могат да възникнат само доколкото са спазени императивните изисквания. Доктрината приема, че всяко юридическо лице има материално и персонално съдържание. Материалното съдържание се изразява в имуществото, което първоначално му се предоставя при учредяването, а в хода на съществуването се променя динамично. Персоналното съдържание на юридическото лице се формира от лицата, които образуват неговите органите на управление – общо събрание, управителен съвет. Личностните промени в персоналния състав не се отразяват върху правната идентичност на юридическото лице.
Юридическите лица са правно-организационни форми за обединяване на лица за постигане на определена икономическа или нестопанска цел. Юридическите лица не бива да се отъждествява със съвкупността от лицата, които образуват членската му маса. Не всяка съвкупност от лица е персонифицирана (напр. етажната собственост е неперсонифицирана общност). ЮЛ се създават, за да бъдат самостоятелна страна по правни отношения. Различни от всички останали лица и от тези, които го учредяват.
Юридическите лица имат свое обособено имущество, което е отделно и не съвпада с това на членовете. Тази имуществена обособеност позволява на членовете да запазят личното си имущество и да не отговарят с него за задължения на ЮЛ. На свой ред ЮЛ не отговаря за задължения на лицата, които са го учредили. Само при персонален тип сдружаване (няма капитал) – събирателни дружества и комплементари в командитни дружества – по силата на закона тези неограничено отговорни съдружници отговарят с цялото си лично имущество, помежду си солидарно, неограничено, но субсидиарно за дружествените дългове, които не могат да се покрият от имуществото на дружеството (чл. 88 ТЗ). На свой ред ЮЛ не отговаря нито за частноправните, нито за публичноправните задължения на членската си маса.
Юридическото лице има свое организационно устройство, за да упражнява права и задължения. ЮЛ формира и изразява волята си чрез своите органи, които са определени по вид, състав и компетенции с определени правни норми и с устройствен акт. Обособяването на тези органи е характерен белег на юридическите лица. Самите органи могат да бъдат различни – върховен, решаващ, изпълнителен, с надзорни функции.
Всички ЮЛ имат право на специални белези, чрез които се отличават: наименование (фирма е наименованието, под което търговецът упражнява своята дейност и се подписва), седалище, предмет на дейност, целите (не важи за търговски дружества), националност, регистрация и др.
Юридическите лица трябва да се отличават от държавата – третия вид субект на правото, по това, че като субект на ГП ЮЛ не притежава властнически функции. Изключение от това е, че държавата по установен ред може да делегира на орган на ЮЛ властнически функции, особено когато ЮЛ е натоварено с обществени функции – корпорации на публичното право. (РКС 29/1998)

Видове юридически лица

3.1. В зависимост от това как се създават и дали им е възложено осъществяването на публичноправни властнически функции:

A) ЮЛ на публичното право – ЮЛ на публичното право се създават с властнически актове (административни актове) и обикновено тези ЮЛ имат за цел да обслужват общонационални интереси или интересите на определени териториални общности. На ЮЛ на ПП могат да се възложат държавни функции в областта на управлението, упражняването на държавната власт, здравеопазването, културата и т.н. Към тази категория се отнасят държавните учреждения. ЮЛ от типа на държавните учреждения са: Висшият съдебен съвет (чл. 16 ЗСВ), инспекторатът към ВСС, всички съдилища на Република България – районни, окръжни, административни, военни, апелативни, ВКС и ВАС, прокуратурата (ЗСВ), министерствата, администрацията на МС, държавните и изпълнителите агенции, комисиите (чл. 40), областните администрации (чл. 57 ЗА), КЗК, общините, БАН. Тяхното правно положение е двойствено – подчинени са на нормите на публичното право, но са участници и в гражданския оборот.

Б) ЮЛ на частното право: създават се въз основа на частноправни актове по инициатива на учредителите си; обслужват частноправни интереси. Такива са: сдруженията и фондациите по ЗЮЛНЦ; синдикатите; ТД; кооперациите;

B) Публичноправни корпорации: Сериозен дял като присъствие в оборота имат т.нар. публичноправни корпорации. Терминът е заимстван от англо-саксонската терминология. Те изразяват тези персонифицирани съсловни организации, на които са възложени публичноправни функции: това са например Нотариалната камара, Камарата на частните съдебни изпълнители, Българският лекарски съюз. Членството в публичноправните корпорации е предпоставка за законосъобразно упражняване на определената професия. При тях няма активна и пасивна свобода на сдружаване. Не се делегират държавни функции, те обслужват частноправни интереси.

3.2 В зависимост от това дали имат членска маса или не се разделят на корпоративно устроени и юридически лица от типа учреждения.

А) Корпорациите: имат членска маса, която се състои от ФЛ или ЮЛ, които се намират в членствени правоотношения. Такива са сдруженията с нестопанска цел по ЗЮЛНЦ, кооперациите, търговските дружества.

– възникват по нормативно-контролна или разрешителна система;

– имуществото се формира от членски внос(встъпителни вноски)

– органна структура: Структурата на органите се изгражда на принципа на вътрешнокорпоративната демокрация – има върховен орган, един или повече управителни органи, контролен или надзорен орган.

Б) Учрежденията: Учрежденията нямат членска маса. ЮЛ, които са без членска маса, възникват по правило по разпоредителната система (има обаче и изключение – при фондациите). Имуществото се предоставя от учредителя. При управлението се прилага принципът на единоначалието. В повечето случаи учреждения са ЮЛ на публичното право, а корпорации – на частното, с изключение на фондациите.

> Правното значение на това разграничение е в няколко насоки.

1) Различен е вида на възникване: Корпорациите по правило възникват по нормативно-контролната и разрешителната система, докато учрежденията – по разпоредителната.

2) По различен начин се формира първоначално тяхното имущество: При корпорации това става чрез имуществени вноски на учредителите, а при учрежденията имуществото се формира от този, който учредява.

3) Формирането на органите и управление: При корпоративно устроените се основава на принципа на вътрешнокорпоративната демокрация, докато при учрежденията – по-широко приложение единоначалието (централизиран модел).

3.3. Според образуващия субект ЮЛ

А) Първични: образуват се от държавата или от ФЛ – кооперациите, сдруженията с нестопанска цел. ЮЛ не може да е учредител на първично ЮЛ.

Б) Производните: образуват се от други ЮЛ; те са техни учредители и членове – спортните федерации по З. за младежта и спорта; консорциумите по ТЗ, кооперативните съюзи – чл. 54 и следващите от ЗК. Производните ЮЛ по принцип са подчинени на специални правни норми.

3.4. В зависимост от дейността, която осъществяват и отрасловата принадлежност на правната им уредба ЮЛ на ЧП биват:

1) ЮЛ на гражданското право: преследват по правило нестопански цели. Те могат да развиват синдикална, политически, културна, научна, спортна, религиозна и др. основна дейност. В ограничени размери те също могат да развиват стопанска дейност само доколкото това се налага за реализиране на доходи за основната им дейност (като помощна). Такива ЮЛ са политическите партии, синдикалните организации и други професионални организации, религиозни, спортни, научни сдружения, ЖСК и др.

2) ЮЛ на търговското право: имат за основен предмет някоя от дейностите, изброени в чл. 1, ал 1 ТЗ, които са насочени към реализиране на доходи, или използват правно-организационната форма на търговско дружество или кооперация с изключение на ЖСК.

– Те са подчинени главно на нормите на ТП и само ако липсват специални правни норми, се прилагат общите разпоредби на ГП.

За органи на управление; правоспособност/дееспособност; представителство на ЮЛ вж. стр. 127 от Модуса по ГП.

2.* Правоспособност и органи на юридическите лица. Представителство на ЮЛ

ЮЛ още от момента на възникването си за разлика от ФЛ придобиват гражданска право– и дееспособност и стават пълноценни участници в гражданския оборот. В исторически и сравнителноправен аспект са известни две системи за определение на правоспособността на ЮЛ:

1) признаване на универсална (обща) правоспособност;

2) признаване на специална и ограничена правоспособност.

По-ранна е системата на специалната и ограничена правоспособност на ЮЛ. Във връзка с нея е развита специална доктрина, наречена ultra vires. До края на XIX в. системата на специалната и ограничена правоспособност на ЮЛ е имала преобладаващо място в европейските правни системи. В нашето съвремие тази система е запазена за ЮЛНЦ. При тази система на ограничена и специална правоспособност ЮЛ може да бъде носител само на такива права и задължения, съответно да бъде страна само по такива правни отношения, които са непосредствено свързани с осъществяване на предмета му на дейност и на целите, за които е създадено. Правни действия и сделки, които не са пряко свързани с целите и задачите на ЮЛ, по тази система са нищожни като ultra vires. Тази нищожност действа erga omnes. Доктрината ultra vires има произхода си в английското право. В английското право доктрината е прилагана основно за ЮЛ, създавани с акт на парламента. Парламентът определя целите, задачите и предмета на дейност. Понастоящем се налага мнението и практиката, че излизането извън предмета на дейност и целите на ЮЛ може да има правно значение само във вътрешните отношения на ЮЛ, но не рефлектира върху дейността и сключените сделки от това ЮЛ. Например ако директор на компания сключи сделка извън предмета на дейност на ЮЛ – сделката е действителна, но ultra vires има значение вътре в компанията.

По отношение на ЮЛ с търговскоправно качество се признава обща (универсална) правоспособност, тъй като естеството на търговската дейност прави нецелесъобразно нейното ограничаване. ЮЛ с обща правоспособност могат да бъдат носители на всякакви права и задължения, освен когато това противоречи на характера му на ЮЛ (напр: не може да е страна по семейно право ПО). Само със закон може да се предвиди, че определена дейност може да се извършва от определен вид ЮЛ-търговец – чл.64,ал. 4 ТЗ Със закон може да се предвиди, че определена дейност може да се извършва само от даден вид търговски дружества.

Напр: във формата на акционерни дружества трябва да се организират дружествата, които извиршват дейност на търговска банка, застрахователни дружества, стокови борси, пенсионни дружества и тн.

ЮЛНЦ, както и останалите ЮЛ извън търговското право имат ограничена правоспособност, която се ограничава от предмета на дейност според техния устав и от целите и задачите, предвидени в устава.. Това важи безусловно за ЮЛНЦ по ЗЮЛНЦ, важи за политическите партии, за държавните учреждения. Напр. съгл. чл. 3, ал 3 ЗЮЛНЦ Юридическите лица с нестопанска цел могат да извършват допълнителна стопанска дейност само ако е свързана с предмета на основната дейност, за която са регистрирани, и като използват прихода за постигане на определените в устава или учредителния акт цели

Органи за управление на ЮЛ. Понятие за управление на ЮЛ.

1) Управление Под управление се разбира правно уредена дейност по вземане на решения за организацията и ръководството на дейността на ЮЛ. В широк смисъл на понятието управление се включват и действията по изпълнение на взетите решения, а също така и действията по осъществяване на надзор и налагане на санкции. В тесен смисъл се разбира само процеса на вземане на решения. Управлението на ЮЛ се осъществява от неговите органи.

2) Органи Под орган на ЮЛ се разбира едно или повече ФЛ, които са овластени и задължени от закона и вътрешния устройствен акт на ЮЛ да извършват правни действия по управление от името на ЮЛ. Тъй като органът представлява състав от едно или повече ФЛ, органът не е отделен правен субект. Има ПО м/у ЮЛ и членската маса, како и м/у ЮЛ и ФЛ овластено да осъществява управлението на органа. Органът представлява организационна структурна част от самото ЮЛ.

3)Органната структура на ЮЛ може да бъде едностепенна, двустепенна и многостепенна. Критерият за това делене обикновено е броят на органите. При многостепенната система например имаме 4 органа: общо събрание, управителен съвет, председател и надзорен съвет. Прим: Кооп имат многостепенна структура.

Органите на ЮЛ могат да бъдат еднолични и колегиални – в зависимост от членския състав. Едноличните са по-типични за ЮЛ от типа на учрежденията, колегиалните – за кооперативно устроените ЮЛ.

Според начина на конституирането им се разделят на изборни и назначавани. При ЮЛ от типа на учрежденията преобладава принципът на единоначалието, поради което там има назначаемост. При ЮЛ от типа на корпорациите органите са предимно изборни.

Най-важна е класификацията на органите на ЮЛ според естеството на функциите им: три типа органи – върховен ръководен (волеобразуващ) орган с решаващи функции, управителен (изпълнителен), контролни (надзорни) органи.

1)Върховен ръководен орган на ЮЛ При корпоративно устроените ЮЛ върховният орган се нарича общо събрание или събрание на пълномощниците. Той включва всички членове на сдружението, търговското дружество, кооперацията и т.н. В компетентността на този орган влизат най-важните въпроси: промени в устава, промени в персоналния състав на органите, откриване и закриване на клонове, определяне на размера на имуществените задължения на членовете, разпределяне на печалби и загуби, вземане на решения за преобразуване и прекратяване на ЮЛ.

Прим: Чл. 25 ЗЮЛНЦ. (1) Общото събрание:

изменя и допълва устава;
приема други вътрешни актове;
избира и освобождава членовете на управителния съвет;
приема и изключва членове;
взема решение за откриване и закриване на клонове;
взема решение за участие в други организации;
взема решение за преобразуване или прекратяване на сдружението;
приема основните насоки и програма за дейността на сдружението;
приема бюджета на сдружението;

Върховният орган основава дейността си върху принципа на вътрешнокорпоративната демокрация – всеки член на общото събрание има право на глас. Колко са гласовете, зависи от правно-организационната форма на ЮЛ: В общия случай при корпоративно утроените ЮЛ всеки член има 1 глас; при кооперацията, която е дружество с променлив капитал – всеки член има 1 глас; при търговските дружества – броят на гласовете се определя от броя на дяловете. Характерно за актовете на върховния орган е предвидената възможност за съдебен контрол за законосъобразност на актовете на върховния орган Съгл. чл. 74 ТЗ (1) Всеки съдружник или акционер може да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за отмяна на решението на общото събрание, когато то противоречи на повелителните разпоредби на закона или на учредителния договор, съответно на устава на дружеството. Искът се предявява срещу дружеството . При едноличните ЮЛ функциите на общо събрание се изпълняват от едноличния собственик на капитала. OC не е постоянно действащ орган

Управителни органи на ЮЛ

Управителните органи се наричат обикновено управителни съвети (при кооперациите, при ЮЛНЦ и при търговските дружества), съвети на директорите (при акционерните дружества с едностепенна система на управление) или управители (при едноличните търговски дружества с ограничена отговорност). Управителните органи на ЮЛ са постоянно действащи органи и функцията им е да привеждат в изпълнение решенията на върховния орган на ЮЛ. Управителните органи осъществяват оперативното ръководство на дейността на ЮЛ.

Прим: чл. 26 ЗК. (2) Председателят на кооперацията:

представлява кооперацията;

2.организира изпълнението на решенията на общото събрание, на управителния съвет и на органите на кооперативния съюз, в който членува;

ръководи текущата дейност на кооперацията;
сключва и прекратява трудовите договори, наказва и награждава работници и служители на кооперацията и определя трудовите им възнаграждения;
изпълнява и други функции, определени в устава, съобразно закона

Контролни органи

Контролните органи се наричат най-често контролни или надзорни съвети (характерно за кооперациите и за търговските дружества). При ЮЛ с нестопанска цел се наричат ревизионни комисии, при ЕТД на държавата и на общините се наричат контрольори. Функцията на контролните органи обхваща упражняването на контрол над останалите органи на ЮЛ – главно за съответствието на дейността със закона и устройствените актове на ЮЛ. Контролните органи по правило са подотчетни на върховния орган, а в държавните и общинските ЮЛ са подотчетни на принципала. Контролните органи не са овластени да взимат управленски решения.

Управителните и контролни органи се избират и назначават от върховният волеобразуващ орган.

Представителство на ЮЛ

Всяко ЮЛ участва в гражданския оборот посредством органа, който го представлява. Под орган с представителни функции разбираме орган на ЮЛ, който е овластен по закон и въз основа на вътрешния устройствен акт да действа или да извършва действия от името на ЮЛ, като правните последици от неговите действия настъпват пряко в правната сфера на ЮЛ. Представителният орган на ЮЛ има !!!пълна представителна власт в рамките на правоспособността на ЮЛ!!!. Представителната власт на представителния орган !!!не може да бъде ограничавана с актове на ЮЛ!!!, а ако това бъде направено, ограниченията са непротивопоставими на третите лица.

Прим: Ако управител на ООД е ограничен със заповед от собственика на капитала да сключва сделки до 500 лв. и все пак сключи сделка в размер 1000 лева, то забраната не може да се противопостави на третото лице. Основата на това е заложена в Чл. 20.ЗЗД При тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.

Там където се допуска ограничение на представителната власт по принцип се иска вписване на това ограничение в регистъра, където е вписано ЮЛ.

Представителният орган на всяко ЮЛ се състои от едно или повече ФЛ. Представителният орган може да бъде едноличен или колегиален. По правило функциите по органно представителство на ЮЛ се изпълняват от един или повече членове на изпълнителния орган на ЮЛ – напр. чл.26,ал.2 т.1 ЗК Председателят на кооперацията: 1. представлява кооперацията. При ЮЛ от типа на учрежденията представителните органи са обикновено еднолични. В случаите на колективно представителство за действителността на правните действия се изисква участието на всички членове на органа, който има представителни функции. Органният представител на ЮЛ може да упълномощава отделни служители за извършване на определени правни действия.

3. Системи за образуване

> ЮЛ възникват само по реда, установен с императивни правни норми!!!

I. ВИДОВЕ СИСТЕМИ в сравнителен аспект: разграничението между тях е основно с оглед ЮФ, които е необходимо да се осъществят, за да възникне ЮЛ.
Разпоредителната система: ЮЛ възниква въз основа на властнически акт на орган на държавната власт. Типична за възникване на ЮЛ на ПП.
Разрешителната система: ЮЛ възниква по инициатива на субекти на частното право, но за да се създаде е необходим облагодетелстващ административен акт на компетентен орган на изпълнителната власт, който извършва преценка не само за законосъобразност, но и за целесъобразност на възникването на ЮЛ. (важи за търговците със специална правоспособност – застрахователи, банки, фондова борса – тя е АД)
Нормативната система: нормативен акт определя предпоставките за възникване на ЮЛ, техните органи и допустимите цели и задачи. 2 разновидности:

А) чиста нормативна система – ЮЛ възникват по силата на закона щом бъдат спазени законните изисквания (без да трябва какъвто и да е властнически акт).

Б) нормативно-контролната система – ЮЛ се учредява с частноправен акт – подписва се учредителен договор(устав). Документите се представят пред компетентен ДО, к. упражнява контрол само за законосъобразност (не целесъобразност). Ако е ОК, ЮЛ се вписва в нарочен регистър и от момента на вписването си започва да съществува (ЮЛНЦ; Адв. дружества по ЗА; Религиозни общности по ЗВероизп-та)

Заявителна (регистрационна) система – учредителите правят само искане за регистрация пред компетентен орган, без да е необходимо издаването на облагодетелстващ акт. В учредителния акт трябва да се регламентират целите, органите и дейността им. Тази система се прилага във Франция и Швейцария за ЮЛ, за които няма обща уредба в закона – най-често не преследват печалба.
II. СИСТЕМИ В БЪЛГАРИЯ

1) Нормативно-контролна система в България (най-широко разпространена)

Тя Е смесен ФС от минимум 2 елемента (последователност): 1) гражданскоправен елемент; 2) охранителен елемент – при някои ЮЛ е съдебно-охранителен (при ТД не е съдебно-охранителен елемент, тъй като ТР е към Агенцията по вписванията).

Гражданскоправен елемент: Образуването на ЮЛ започва с учредителен акт, който обхваща волеизявленията на субектите, които желаят да станат членове на бъдещото ЮЛ (наричат се учредители). (минимален брой учредители – 6 за ЖСК, 7 при К.)

> Съдържанието на волеизявленията на учредителите касае вида на ЮЛ, състава на органите му и устава (само за някои трябва устав – К., някои ТД; сдр-я по ЗЮЛНЦ)

> Волеизявленията на учредителите се покриват по съдържание (който не е съгласен не става учредител). Те са многостранна сделка, насочена към обща цел (Учр. събрание е средство за осъществяване на тази сделка, а не орган на бъдещото ЮЛ ), а при едноличните (ЕАД, ЕООД, Фондация) е едностранна сделка.

Охранителен елемент – вторият елемент от ФС е охранително производство за регистрация на ЮЛ (т.нар „Регистърно производство”-чл. 55 ГПК; ЗТР).

> Искането се прави от представителите на бъдещото ЮЛ (+доказателства).

> упражнява се контрол за законосъобразност на учредителния акт. При уважаване на искането се постановява вписване, което има конститутивно действие. От този момент възниква ЮЛ като правен субект (освен ако в специална норма не се изисква за възникването му обнародване на регистрацията в „Държавен вестник”).

Разрешитена система: е издаването и на „разрешителен административен акт” от компетентен държавен орган. По тази система се създават Търговските банки, застрахователи, инвестиционни посредници. В този случай се извършва контрол не само за законосъобразност, но и за целесъобразност.
Разпоредителната система се прилага за създаване на ЮЛ на ПП (най-често органи на изп. власт). ЮЛ се смятат учредени с влизане в сила на постановения акт. Вписването има само декларативна функция за разлика от вписването на ТД.

4. Преобразуване на ЮЛ

4.1 ОБЩО – ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА (ГП)

Преобразуване – внасяне на промени в правното положение на ЮЛ, при което дейността му и поетите права и задължения се запазват.

Действащото законодателство, теория и съдебна практика приемат съществуването на 4 традиционни форми на реорганизация на ЮЛ, които са свързани с промяната на тяхната правосубектност: сливане, вливане, разделяне и отделяне. Правната уредба намираме в чл. 261 и сл. от ТЗ. При сливането, вливането, разделянето и отделянето като форми на преобразуване настъпва прекратяване на засегнатите ЮЛ без ликвидация. Тяхната дейност се продължава, като се поема било от нововъзникнали правни субекти, било от съществуващи до момента правни субекти. При корпоративно устроените ЮЛ преобразуването настъпва при решение на върховния решаващ орган, а при ЮЛ от типа на учрежденията – от органа, който е учредил ЮЛ.

Сливане : Характерно за сливането е, че сливащите се две или повече ЮЛ изгубват качеството си на отделни правни субекти и се прекратяват без ликвидация, а на тяхно място възниква едно ново ЮЛ, към което преминава дейността на преобразуващите се ЮЛ. Новото ЮЛ е универсален правоприемник на слелите се ЮЛ, което значи, че поема всички активи и пасиви по баланса на съответните сливащи се ЮЛ.

Вливане: Едно съществуващо ЮЛ поема правата и задълженията и дейността на друго, вливащо се в него ЮЛ, като вливащото се прекратява своето съществуване като самостоятелно ЮЛ. Поемащото ЮЛ е универсален правоприемник на вливащото се.

Разделяне: Разделянето е вид преобразуване, при което едно ЮЛ преустановява съществуването си като самостоятелен субект на ГП, тъй като дейността му и неговото имущество се разделят (разпределят) помежду две или повече новообразуващи се ЮЛ. Всяко от тези новообразуващи се при разделянето ЮЛ е частен правоприемник на прекратеното поради разделяне ЮЛ, тъй като поема само индивидуално определена част от неговите активи, пасиви и имущество свързани с дейността на правоприемащите. За да се създаде гаранция за кредиторите, нововъзникналите ЮЛ при това разделяне, макар да са частни правоприемници, отговарят солидарно за дълговете на прекратеното ЮЛ (чл. 39, ал. 1 ЗК). Чл. 39. (1) При разделяне новообразуваните кооперации отговарят солидарно за задълженията на прекратената кооперация. Прим: Разделяне на конгломерат занимаващ се с дейности в различни сфери и обособяването на тези дейности в отделни ЮЛ.

Отделяне

При отделянето възниква едно или повече новообразуващи се ЮЛ, които поемат индивидуално определена част от имуществото и дейността на съществуващо ЮЛ, което при преобразуването запазва своята правосубектност и продължава да работи с дейността, която запазва при себе си редом с нововъзникналите ЮЛ. При отделянето нововъзникналите ЮЛ се явяват частни правоприемници на отделената индивидуално определена част от правата и задълженията на съществуващото ЮЛ. Нововъзникналите ЮЛ отговарят солидарно за задълженията на своя праводател, възникнали до момента на отделянето – чл. 39 (2) ЗК При отделяне новообразуваната кооперация отговаря солидарно за задълженията на кооперацията, от която се е отделила, възникнали до момента на отделянето. Прим: Отделяне на клон Варна от ЮЛ със седалище в София

4.2 ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА ТЪРГОВСКИ ДРУЖЕСТВА

ПОНЯТИЕ

Преобразуването е ФС, чиято последица е промяна в правоспособността и имуществото на търговски дружества чрез прекратяване без ликвидация и/или новоучредяване на търговски субекти по пътя на (чрез) правоприемство.

Основни елементи на ФС на преобразуването: може да са повече или по-малко:
- Договор, респ. план за преобразуване;
- Решение на съдружниците или акционерите;
- Вписване в ТР. Това са принципните елементи.
Действие на преобразуването:
- Правопрекратяващо действие без ликвидация (без отделянето);
- Правоучредяващо действие чрез правоприемство (универсално/частно) – в правата и задълженията, както и във фактическите отношения. При всички случаи основанието за придоиване на правата от новоучреденото дружество е деривативно, производно.
- Освен това правоприемство има и едно особено правоприемство на членството. Тое е особено, защото същинското правоприемство на едно членствено правоотношение, на едно членствое е когато един съдружник/акционер бъде сменен от друг съдр/акционер и на мястото на съществуващия встъпва новия (когато си прехвърляме дял от ООД върху трето лице, по пътя на правоприемството той придобива моите права и задължения с дружеството). Преобразуването е особено, защото самият член си остава същия а се сменя другата страна по ПО-то – търговското дружество (пр. бил съм член на оод и по силата на правоприемството ставам член на АД/друго ООД).
Кои са страни по едно преобразуване? Принципно: 1) Преобразуващи се дружества; 2) Приемащи дружества; 3)Новоучредени дружества. Може да е страна в преобразуването дружество в ликвидация, както и дружество в производство по несъстоятелност, когато оздравителния план предвижда такава възможност.

Особеност! Ако „преобразуващото” се дружество е публично, то „приемащите” или „новоучреденото” дружество, също по необходимост трябва да е публично!!!!!!!!

ФОРМИ НА ПРЕОБРАЗУВАНЕ: Има две основни форми на преобразуване – преобразуване чрез реорганизация на ЮЛ. (Това е условно, защото и при другата има някаква реорганизация). Второто е чрез превръщане от един вид в друг вид търговско дружество: 1) реорганизация; 2) превръщане от един вид в друг вид. Нашият ТЗ не си служи коректно с втория вид преобразуване като говори за превръщане в друга форма. Не е превръщане в друга форма, когато ООД се преобразува в АД. Правната форма е една и съща. Това не е смяна на правната форма, а смяна на вида (промяна на правната форма – с/д Герджиков е промяна на вида, правната форма си е ТД; би било ако е в кооперация)

2.1. РЕОРГАНИЗАЦИЯ (стъпва на четирите ни форми – сега съществуват 12 форми).

ВЛИВАНЕ: цялото имущество на преобразуващите се ТД преминава към едно съществуващо дружество (приемащо), което става техен универсален правоприемник. Тук говорим за същинско и несъщинско вливане.
1. Несъщинско вливане – прекратяващото се дружество е съдружник или акционер в приемащото. Т.е. имало е членствено ПО между двете дружества.
2. Същинско вливане – прекратяващото се дружество не е било член в поемащото.
СЛИВАНЕ: цялото имущество на преобразуващите се ТД преминава към едно новоучредено дружество, което става техен универсален правоприемник.

3) ОТДЕЛЯНЕ (7 варианта) – при отделяне ЧАСТ от имуществото на едно ТД (се обособява и отделя) преминава към едно или няколко дружества, които стават негови правоприемници за тази част. Преобразуващото се дружество НЕ СЕ ПРЕКРАТЯВА. Има частно правоприемство. Варианти на отделяне:

Отделяне с учредяване – отделеното имущество служи за учредяване на ново ТД.
Отделяне с придобиване – приемащите дружества съществуват преди отделянето. Своеобразна симбиоза между отделяне и сливане (отделяне съчетано с приемане).
Комбинация между отделяне с учредяване и с придобиване: една част преминава към съществуващо дружество, а друга служи за новоучредяване на едно ТД.
Отделяне на еднолично търговско дружество (от ТД) – ЧАСТ от имуществото на едно ТД (преобразуващо се) служи за учредяване на едно или повече ЕТД, при което преобразуващото се дружество става едноличен собственик на капитала на ЕТД.
Комбинация между отделяне с учредяване/придобиване и отделяне на ЕТД – част от имуществото служи или за новоучредяване, или преминава върху съществуващо дружество, а друга част се обособява, за да може с него да се учреди еднолично ТД (едноличният собственик пак е това дружество, от което се е отделило имуществото).
Други варианти:
1. Обикновено отделяне – двете дружества (преобразуващото се и приемащото или новоучреденото) са от един и същи вид (от едно ООД се отделя част от имуществото, за да се учреди друго ООД и т.н.);
2. Смесено отделяне – дружествата, участващи в преобразуванията не са от един и същи вид (възможни са всякакви комбинации; ООД в АД)

4) РАЗДЕЛЯНЕ –Варианти:

Разделяне с придобиване – приемащите дружества са съществуващи.
Разделяне с новоучредяване – част от имуществото служи за новоучредяване на едно ТД, а друга част служи за новоучредяване на друго ТД.
Комбинация между разделяне с придобиване и с учредяване: част от имуществото преминава върху съществуващо дружество, а друга част служи за новоучредяване.

5) Специфична хипотеза – Прехвърляне на имущество върху едноличния собственик, ако е ЕТ: чл. 265: цялото имущество на ЕТД може да премине в/у едноличния собственик, ако той е ФЛ и е вписан като ЕТ. Преобразуващото се ЕТД се прекратява без ликвидация. Прехвърлянето на имуществото има действие от момента на вписването. Не е баш преобразуване, ама законът така го нарича. Универсално правоприемство и прекратяване на членство. Фактическият състав се свежда до РЕШЕНИЕ на едноличния собственик и ВПИСВАНЕ В ТР (няма план, проверка и т.н.). Недопустимо е ако акции и дялове на ЕТД са заложени или запорирани (иначе относителна недействителност за заложните Кр). Идеята: с прекратяването на ЕТД се погасява членственото ПО и акциите/дяловете, материализиращи членството се кадуцират (обезсилват и унищожават).

2.2. Превръщане от един вид ТД в друг вид ТД (промяна на правната форма):

> законът казва, че „Новоучреденото дружество става универсален правоприемник на преобразуващото се дружество, което се прекратява БЕЗ ЛИКВИДАЦИЯ”

> Възможни са всички варианти с изключение на един: не могат ТД, за които има ограничение за вида с оглед предмета на дейност è Не може банката от АД да стане ООД. Няма други ограничения. Т.е. може капиталово в персонално.

СЪОТНОШЕНИЕ НА ЗАМЯНА (вр. с ПРАВОПРИЕМСТВО НА ЧЛЕНСТВОТО): и при 4-е вида.

Чл. 261б. (1) При преобразуване съдружниците или акционерите в преобразуващите се дружества стават съдружници или акционери в едно или повече от новоучредените и/или приемащите дружества. Придобитите дялове или акции след преобразуването трябва да са еквивалентни на справедливата цена на притежаваните преди преобразуването дялове или акции в преобразуващото се дружество. è ако единият е имал дял 2000 лв. от капитал 5 000 лв. в ООД с имущество 50 000 лв., а другият е имал същият дял при същия капитал в ООД с имущество, равно на капитала, първият ще има право на 10 000 лв. дял от новото, а вторият на 2000 лв., щото цената на дяла на първия е 5 пъти по-голяма.

(2) За постигане на еквивалентно съотношение на замяна могат да бъдат направени парични плащания на съдружниците/акционерите в размер не повече от 10 на сто от съвкупната номинална стойност на придобитите дялове или акции.

è Така трябва да бъде направено разпределението на новите дялове/акции в новоучреденото дружество, че съдружниците или акционерите да имат същото положение като участници в дружеството, каквото са имали преди преобразуването.

В някои случаи не е възможно да се постигне абсолютно еквивалентно съотношение, в който случай се допуска парично обезщетение, което парично обезщетение обаче не може да надхвърля повече от 10 %, освен ако съдружник или акционер предпочете да получи само парично обезщетение като компенсация и да напусне дружеството, т.е. получава парична компенсация вместо членство.

ФАКТИЧЕСКИ СЪСТАВ НА ПРЕОБРАЗУВАНЕТО

СМЕСЕН ФС, т.е. има ЧП и ПП елементи. /Често се среща понятието сложен ФС. Сложен ФС няма. Има сложен ЮФ. Сложен ЮФ се нарича ФС, а ФС вече бива прост (хомогенен) или смесен (хетерогенен)/

4.1. Частноправни елементи на ФС на преобразуването на ТД

ДОГОВОР ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ / ПЛАН ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ
1. Договор за преобразуване: ще има само ако ТД, участващи в преобразуването, са повече от едно – сливане, вливане, разделяне и отделяне с придобиване. Страни са всички участващи в преобразуването дружества. Съдържанието му са зад-та, к. поемат страните във връзка с преобразуването, условията, последиците и пр.

è ФОРМА ЗА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ: писмена с нотариална заверка на подписите. Неспазване = нищожност. Основание или за оспорването на преобразуването, или за недействителност на новоучреденото дружество в случай (ако е с ново учредяване)

è Кога се сключва този договор? По правило се сключва преди ТД, участващи в преобразуването, да вземат решение за преобразуване. Ако се стигне до там, че ТД, които планират да се преобразуват, не вземат решение, тогава този договор се прекратява ex lege с обратно действие (единственият случай, когато прекратяване на договора има обратно действие според Герджиков). Може: проектодоговор => решение.

План за преобразуване – алтернатива на договора, когато дружеството, участващо в преобразуването, е само едно. Такъв е случаят при разделяне и отделяне с новоучредяване, както и специфичната хипотеза на отделяне на ЕТД. Съдържанието (като на договора) – посочват се условията, последиците от преобразуването (ТЗ казва какво трябва да съдържа). Пак планът е преди решението. Форма: писмена с нотариална заверка на подписите. Неспазването: оспорване на преобразуването/недействителност на новоучреденото ТД (като договор).

ДОКЛАД НА УПРАВИТЕЛНИЯ ОРГАН на всяко от ТД (при персоналните от неогр. отг.)
1. Съдържание на доклада: икономическата и юридическа обосновка на планираното преобразуване (особено на съотношението на замяна, а при разделяне и отделяне – на критерия за разпределение на дяловете и акциите. )
2. Целта е докладът да бъде на разположение на съдружниците и акционерите (както и на трети лица) è затова се ОБЯВЯВА В ТЪРГОВСКИ РЕГИСТЪР.
3. ПРОВЕРКА: трябва да бъде проверен от проверител (регистриран одитор, к. трябва да провери достоверността на информацията, която се съдържа в доклада), като на свой ред този одитор прави доклад за достоверността на информацията, за да може на тази основа съответното дружество да вземе решение за преобразуване.
РЕШЕНИЕ ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ – трябва да се вземе от всички дружества, участващи в преобразуването.
1. Мнозинство: а) персонални дружества – единодушно (вкл. командитистите в КД); б)капиталови дружества – с квалифицирано мнозинство от ¾ от общото събрание.
2. Съдържание на решението за преобразуване:
  1. одобри договора, респ. проектодоговора за преобразуване.
  2. Ако в резултат на преобразуването ограничено отговорни участници, трябва да станат неограничено отговорни (АДè СД), те ако не са съгласни, могат да напуснат, като си вземат припадащата им се част от имуществото.

При преобразуване с новоучредяване: с решението трябва да се приемат дружествен договор, респ. устав, както и да се изберат съотв. органи на упр.

Приемащото дружество (ако има такова) трябва С РЕШЕНИЕТО за преобразуване на да се измени договора (устава си), а ако приемащото дружество е капиталово и капиталът може да се увеличи (не е задължително, но може да се увеличи).

4.2 Публичноправен елемент на преобразуването è ВПИСВАНЕ В ТР. От този момент се поражда действието на преобразуването.

4.3. Допълнителни елементи от ФС – УЧАСТВАЩИТЕ В ПРЕОБРАЗУВАНЕТО СА ТД, ВЪЗНИКВАЩИ ПО РАЗРЕШИТЕЛНАТА СИСТЕМА. Преобразуването трябва да стане по разрешителната система, както и учредяването.

4.4. Опростен ФС на преобразуването – не се искат някои от елементите на общия ФС:

ЕТД се влива/слива в ЕТД – един и същ собственик на капитала. Нужно е единствено РЕШЕНИЕ НА ЕДНОЛИЧНИЯ СОБСТВЕНИК НА КАПИТАЛА и ВПИСВАНЕ è Няма нужда от план за преобразуване (съотношение на замяна),доклади, проверки на доклада от регистриран одитор.
Приемащото ТД притежава 90 % + от капитала на вливащото се ТД. Пр. вливане на дъщерно дружество в дружество майка. В тези случаи е необходимо САМО РЕШЕНИЕ ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ и ВПИСВАНЕ. Тук обаче има 10 % от капитала, които са притежание на други дружества, извън приемащото и техните интереси могат да бъдат накърнени, като единствената им защита е, че имат правото да напуснат (ще получат припадащата им се част от имуществото преди преобразуването)
Всички съдружници или акционери в преобразуващите се и приемащите дружества са изразили писмено съгласие да НЕ СЕ ИЗГОТВЯ ДОКЛАД НА УПРАВИТЕЛНИЯ ОРГАН, следователно и ПРОВЕРКА на регистриран одитор.
Последици = прекратяване без ликвидация (без отделянето) +
1. Общо правоприемство – ВЛИВАНЕ И СЛИВАНЕ.
2. Частно правоприемство – РАЗДЕЛЯНЕ И ОТДЕЛЯНЕ. Съставя се РАЗДЕЛИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ (протокол за разпределение на правата и задълженията). Действието на преобразуването НАСТЪПВА ОТ МОМЕНТА НА ВПИСВАНЕ НА ПРЕОБРАЗУВАНЕТО В ТР. Важно е да се знае, че всички правни последици на преобразуването възникват ЕДНОВРЕМЕННО и то в момента на вписване.
3. ФОРМИРАНЕ И ИЗМЕНЕНИЕ НА КАПИТАЛА ПРИ ПРЕОБРАЗУВАНЕ (за КТД)
При преобразуване, засягащо КТД, по правило това води до изменение на капитала, НО!!! (Важно е „но”-то) това не е задължително да стане във всички случаи.
Задължително изменение на капитала – САМО ЕДИН СЛУЧАЙ – САМО КОГАТО СЕ НАЛАГА ИЗДАВАНЕ НА НОВИ АКЦИИ ИЛИ ФОРМИРАНЕ НА НОВИ ДЯЛОВЕ, ЗА ДА БЪДАТ ПОЕТИ ТЕ ОТ СЪДРУЖНИЦИТЕ ИЛИ АКЦИОНЕРИТЕ при правоприемство на членство. Случаите, при които задължително се налага увеличение на капитала е ПРИ ВЛИВАНЕ. Тогава капиталът трябва да се увеличи, за да има нови акции/дялове, които са необходими за новите участници. В този случай не важи предимственото право на акционерите/съдружниците при увеличаване на капитала.
Когато ЩЕ се изменя капитала, не може капиталът на новообразуваното ТД да надвишава чистото имущество на това дружество (пр. при сливане).

ЗАЩИТА НА КРЕДИТОРИТЕ ПРИ ПРЕОБРАЗУВАНЕ

1) ЗАЩИТА НА КРЕДИТОРИТЕ ПРИ СЛИВАНЕ И ВЛИВАНЕ – ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ОТДЕЛНО УПРАВЛЕНИЕ на имуществото на прекратените за 6 месеца. Това задължение няма да важи, ако всички участващи ТД са персонални (неограничено отговорните участват наред с ТД с личното си имущество, затова няма смисъл от отделно управление).

Опасността: ТД, на което си се прекрати и възниква едно ново, чието правно положение може да е по-лошо (пр. при сливане на бедно и богато дружество)

През 6-е месеца кредиторите имат възможността или да искат ИЗПЪЛНЕНИЕ на своите вземания, ако е настъпил техният падеж, или да искат ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на вземането – това право е само за необезпечените кредитори. Ако те не получат изпълнение или обезпечение в 6 месечния срок, по силата на закона получават ПРАВО НА ПРЕДПОЧТИТЕЛНО УДОВЛЕТВОРЕНИЕ от имуществото на ТД, което е било техен Дл– законова привилегия, която замества недаденото обезпечение.
ЧЛЕНОВЕТЕ на органите на управление на дружествата, участващи в преобразуването, носят СОЛИДАРНА ОТГОВОРНОСТ за неосигуряване на отделно управление.

(+ ако ЕТД премине в ЕТ – отделно управление, изпълнение и т.н. + забрана в 6 месечен срок от извършване на преобразуването ЕТ да бъде заличен – допълнителна мярка).

б) ЗАЩИТА НА КРЕДИТОРИТЕ ПРИ РАЗДЕЛЯНЕ И ОТДЕЛЯНЕ

ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ОТДЕЛНО УПРАВЛЕНИЕ – само в хипотезата, в която част от имуществото преминава върху вече съществуващи дружества.
СОЛИДАРНА ОТГОВОРНОСТ НА ДВЕТЕ ДРУЖЕСТВА ПРИ РАЗДЕЛЯНЕ – ако при съставяне на разделителния протокол някое задължение не е разделено.
Ако персонално се преобразува в капиталово, неограничено отговорните продължават да отговарят неограничено и лично за задълженията, поети до преобразуването. Обратното – няма да отговарят с личното си имущество за старите задължения на капиталовото дружество, а само от възникване на персоналното.

ЗАЩИТА НА СЪДРУЖНИЦИТЕ/АКЦИОНЕРИТЕ ПРИ ПРЕОБРАЗУВАНЕ

а) Предварителна защита на съдружниците и акционерите = ИСК ЗА ОСПОРВАНЕ НА ПРЕОБРАЗУВАНЕТО. Този иск е даден за всички форми на преобразуване (реорганизация и превръщане). Целта на иска е да се предотврати вписването на преобразуването. Предявява се НАЙ-КЪСНО ДО ВПИСВАНЕ на преобразуването в ТР. Предявяването на иска спира вписването в ТР и ако се уважи, Агенция по вписванията не го вписва. Основанията са пороци в учредяването. Специален иск по отношение на иска по чл.74.

б) Последваща защита на съдружниците и акционерите: състои се от два иска и едно право на напускане.

Иск за недействителност на ТД по чл.263п – конститутивен иск, който може да се заведе едва след като преобразуването е станало факт – т.е. от момента на вписване в ТР. Този иск препраща към чл. 70 ТЗ – недействителност на ТД (съответно приложение). Успешното провеждане => недействителност на новоучреденото ТД занапред (като всяка недействителност на ТД). Срок – 1 година от вписване в ТР.
Иск за парично уравняване – основание: приетото съотношение на замяна (в договора или плана) е нееквивалентно. Срок – 3 месеца от преобразуването. Това силно наподобява. Този иск е специален по отношение на чл.71 – защита на членствени права (5 г. давност), а тук срокът е по-кратък и е преклузивен.
Право на напускане – ще получи припадащата му се част от имуществото от преди преобразуването. Предпоставки: 1) Участник в капиталово дружество след преобразуването е станал неограничено отговорен съдружник. 2) Да е гласувал против преобразуването. Това право се упражнява извънсъдебно с едностранно волеизявление. Делът на напусналия, ако става дума за ООД, ще се поеме от останалите съдружници или от 3 лице, за да не се намали капиталът, а ако не се поеме, трябва да се намали капиталът, ако не е минималния. Ако става дума за акционер – акциите му се придобиват от самото ТД като собствени, което вече може да ги обезсили, предложи и т.н.

ПРЕОБРАЗУВАНЕ С МЕЖДУНАРОДЕН ЕЛЕМЕНТ („презгранично”). Условия:
- Поне едно от участващите е със седалище в България и е капиталово,
- а другото (-ите) е със седалище в чужда държава (член на ЕС или СЕИП).

Допустими форми на преобразуване – само СЛИВАНЕ И ВЛИВАНЕ.
ФС на преобразуването с международен елемент:
- Общ план за преобразуване – писмена форма (без заверки)
- Проект за дружествен договор, респ. устав (или за тяхното изменение, ако няма новоучредяване)
- Доклад на управителните органи – на преобразуващото се и на приемащото (правна и икономическа обосновка на планираното преобразуване);
- Обявяване в ТВ на плана и доклада;
- Проверка на преобразуването и доклад на проверителя;
- Решение за преобразуване – съотв. кворум и мнозинство.
- Вписване на преобразуването в ТР.

5. Прекратяване на юридическо лице

5.1. ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ЮЛ В ГРАЖДАНСКОТО ПРАВО

Извън хипотезите на преобразуването на ЮЛ най-често прекратяването на ЮЛ се съпътства с прекратяване на неговата дейност, което има за последица откриване на ликвидационно производство. !!! Налице е разлика между прекратяване на ЮЛ и заличаване на ЮЛ. Прекратяването означава прекратяване дейността на предприятието, докато заличаването е този ЮФ, с който ЮЛ изчезва от правния мир. Прекратяването на ЮЛ се свързва с идеята за преустановяване на извършване на дейността, за която лицето е създадено, но като правен субект то продължава да съществува до момента на заличаването от регистъра, в който е вписано.

> Основания за прекратяване на ЮЛ

Решение на върховния орган на ЮЛ (принципа): Типичният ЮФ за прекратяващо действие е решение на органа на ЮЛ за прекратяване на ЮЛ (общо събрание, съответно решение на органа, който е бил компетентен да създаде, преобразува и да прекрати ЮЛ). Има спор дали когато ЮЛ е създадено за определен срок, ЮЛ се прекратява автоматично с изтичането на срока или това се взема с решение на общото събрание на лицето. Становищата клонят към втората възможност, а именно, че е необходимо решение на върховния орган. Изтичането на срока няма автоматичен правопрекратяващ ефект.
Съдебно решение – само в предвидени от закона случаи

> чл. 40 ЗК: „(1) Кооперацията се прекратява: … 2. с решение на окръжния съд по искане на прокурора или на кооперативния съюз, в който членува к-та, когато: а) преследва забранени със закон цели или извършва забранена със закон дейност; б) е останала с членове с брой е под минимума, и в 6-месечен срок съставът й не бъде попълнен;”

> чл. 13 ЗЮЛНЦ: „(1) ЮЛНЦ се прекратява: …3. с решение на окръжния съд по седалището на ЮЛНЦ когато: а) не е учредено по законния ред; б) извършва дейност, която противоречи на КРБ, на законите и на добрите нрави;”

Обявяване в несъстоятелност – за търговските дружества: чл. 710-711 ТЗ

4.Отнемане на лиценз – спец. основание за прекратяване на банки, застрахователи

На основание, предвидено в акта на образуването му – като например срок, изчерпване на предмета, постигане на целите и др. (автоматично)

5.2 ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТЪРГОВСКИ ДРУЖЕСТВА

Значения на термина „прекратяване” на ТД: 1) Преустановяване на търговската дейност и влизане във фаза на ликвидация (основно значение); 2) Прекратяването на самото ЮЛ (юридическа смърт) – това важи за прекратяване без ликвидация.
Основания за прекратяване на ТД:
- Общи основания за прекратяване на едно ТД
  1. изтичане на срок/настъпване на прекратително условие,
  2. съгласие на съдружниците (акционерите) (върховния волеобразуващ орган);
  3. по решение на съда (в предвидените в закона случаи),
  4. обявяване в несъстоятелност,
  5. прогласяване недействителност на ТД.
- Специални основания за прекратяване на ТД:
  1. При персоналните дружества – смърт (прекратяване) или поставяне под запрещение на съдружник (не е абсолютно),
  2. При капиталовите дружества – спадане на размера на чистото имущество под размера на капитала повече от една година; Освен това 1/5 от съдружниците при важни причини могат да искат прекратяване от съда.
- Според чл. 266(1) ТЗ след прекратяването на ТД следва ликвидация.

6. Ликвидация на юридически лица

6.1. ЛИКВИДАЦИЯ В ГРАЖДАНСКОТО ПРАВО

> по правило с оглед прекратяване на ЮЛ се открива ликвидационно производство- чл. 266 и сл. ТЗ; чл. 41 и сл. ЗК, чл 14 и сл. ЗЮЛНЦ.

> Дефиниция: Ликвидацията е уредено в закона производство по събиране на вземания, изплащане на задължения на ЮЛ, осребряване на имуществото (превръщане в пари) и разпределяне на остатъка от осребреното имущество между лицата с право на ликвидационна квота (акционери, сътрудници и т.н.);

> По ЗЮЛНЦ остатъкът от осребреното имущество се предава на лице/а, посочено в устройствения акт на ЮЛ или определено от върховния орган на ЮЛ. Ако няма такива, то се предава на общината, на чиято територия е седалището на ликвидиращото се ЮЛ; (чл. 15, ал. 1 ЗЮЛНЦ)

> Назначаване на ликвидатора: или от орган на ЮЛ, или от съда, когато прекратяването се постановява със съдебно решение. Имената на ликвидаторите се вписват в съответния регистър, където е вписано ЮЛ заедно с образци на подписите им. Възнаграждението им се определя от ЮЛ или от съда, к. е назнач.;

> Функции на ликвидаторите:

1) Представителство на прекратеното ЮЛ по време на производството.

2) Имат правомощията на изпълнителен орган на ЮЛ по време на производството.

3) Довършване на текущите сделки – изпълнение на П и З;

4) Осребряване на имуществото на ЮЛ;

5) Съставяне на начален и годишен ликвидационен баланс (и доклад)

6) Длъжни са да поканят кредиторите на ЮЛ да предявят вземанията си, като на известните от тях се отправя писмена покана (ТД – от търговските книги);

7) Длъжни са да удовлетворят кредиторите – При ТД ликвидаторите може по съгласие с кредиторите да им прехвърлят отделни обекти от ликвидационното имущество (datio in solutum) – условие е да не се увреждат правата на останалите кредитори и съдружници.

8) Длъжен е да събере всички вземания на ЮЛ;

9) Разпределя остатъка от осребреното имущество по ликвидационни квоти;

10) Длъжен е да поиска заличаване на ЮЛ от съответния регистър

6.2. ЛИКВИДАЦИЯ НА ТЪРГОВСКО ДРУЖЕСТВО

Понятие за ликвидация на ТД

Това е последният етап от съществуването на ТД, когато то продължава да съществува като ЮЛ, но е престанало да осъществява търговска дейност и да сключва търговски сделки. Ликвидиращото се ТД обаче може да сключва нови сделки, ако са необходими за довършване на текущите или чрез тях се осъществява целите на ликвидацията.
Обща уредба на ликвидацията: Глава 17 от ТЗ – от 266 до 274 ТЗ. Специална правна уредба има за някои видове ТД (търговските банки, застрахователните дружества, лечебните заведения, които у нас са ТД, дружества със специална инвестиционна цел, стоковите борси и тържищата и др.)

Видове ликвидация според основанието за прекратяване:

а) Доброволна ликвидация: следствие от волята на съдружниците или акционерите;

б) Принудителна ликвидация – когато прекратяването не става по волята на участниците в ТД, а в резултат на намесата на трети лица – съда или АО, отнемащ лиценза. Основание – съдебно решение / административен акт.

Цели на ликвидацията

1) Приключване на висящите правоотношения – довършване на текущи сделки.

2) Осребряване на имуществото на дружеството – превръщането му в пари.

3) Удовлетворяване на кредиторите – изпълнение на задълженията към тях.

4) Разпределяне на остатъка от имуществото между съдружниците или акционерите според ликвидационните им дялове;

5) Заличаване дружеството от ТР.

> Тези цели се осъществят от органа по ликвидацията – т.нар. ликвидатор.

Ликвидатор

едноличен или колективен орган = няколко ликвидатори.
дееспособни ФЛ: най-често за ликвидатор се назначава управителя (в ООД е казано, че управителят става ликвидатор еx lege, ако не уговорено друго или постановено от ОС) или член на управителен орган на ТД или съдружник, но няма пречка да е и 3лице.
Ликвидаторът се вписва в ТР – нотариално заверено съгласие с образец на подписа;
Кои не могат да са ликвидатори? Магистрат, нотариус, адвокат, член на УС на БНБ, кмет, военнослужещ. В УА може да има и допълнителни ограничения.
Назначаване на ликвидатор:
1. Доброволна ликвидация: назначава се от общото събрание или по единодушно решение на неограничено отговорните съдружници.
2. Принудителна ликвидация: назначава се от съда или от длъжностното лице по регистрацията към Агенция по вписванията.
Правомощия на ликвидатора
1. Има П и З на изпълнителния орган на ТД (респ. управляващ съдружник)
2. Той управлява и представлява дружеството във фазата на ликвидацията. Малка част от функциите са запазени за другите органи. Колективен орган: а) могат да представляват дружеството САМО ЗАЕДНО; б) пасивна представителна власт на един, т.е. един е достатъчен да приеме волеизявление към дружеството.
3. Представителната им власт е неограничена, но в рамките на ликвидационните цели è не може да учредява прокура. Може да сключва договори с останалите видове търговски представители, ако това се налага от ликвидационните цели.
4. Право на възнаграждение. è Трябва с грижата на добрия търговец.
Отговорност на ликвидаторите: те носят същата отговорност за дейността си по ликвидацията както управителите и другите изпълнителни органи на ТД. Ръководният орган се произнася за освобождаване от отговорност на ликвидаторите на общото събрание.
Задължения на ликвидатора: само тези, които не са посочени при ГП – Обща част:
1. Да заяви за вписване прекратяването на ТД в ТР – вкл. да заяви промяната в търговската фирма.
2. Да свиква заседанията на ръководния орган и на общото събрание на облигационерите.
3. Да направи ГФО и доклад за дейността в края на годината – това се прави пред ръководните органи, които трябва да ги приемат (още малко правомощия).
4. Правни последици от влизането в ликвидация
Промяна в търговската фирма – включва добавката „в ликвидация”;
Прекратяване и промяна на функциите на дружествени органи (може да се нарече прекратяване на изпълнителните органи и стесняване функциите на ръководния орган с оглед ликвидационните цели). Изпълнителните органи няма какво да правят и затова отпадат. Ръководният орган се запазва, но със силно стеснена компетентност с оглед целите на ликвидацията (може да иска смяна на ликвидатора от съда; освобождаване от отговорност и т.н.)
Промени в правата и задълженията на съдружниците – членствените ПО се запазват, но се губи правото на част от печалбата. Неограничено отговорните губят правото на управление, на вето и силно се редуцира правото на контрол.

Усложнения, свързани с нуждата от защита на кредиторите.

1) Разпределението на остатъчното имущество най-рано 6 месеца след обявяването на поканата към кредиторите да предявят вземанията си в ТР.

2) Когато кредитор, който е уведомен, не предяви вземането си, дължимата сума се влага в банка на негово име.

3) Ако някое задължение към кредитор е спорно (по него се води исков процес), ликвидаторът е длъжен да даде обезпечение по спорното вземане.

Прекратяване на производството по ликвидация:

7.1. Приключване на ликвидацията – осъществяване на ликвидационните цели:

Условия:
1. всички задължения към кредиторите да са изпълнени, непредявените вземания да се внесат в търговска банка, спорните вземания да са обезпечени;
2. остатъчното имущество да се разпредели между участниците в дружеството.
Тогава ликвидаторът прави искане за заличаване на ТД в ТР. Със заличаването от ТР дружеството „умира”. Това е неговата „юридическа смърт”.
Възможно е да се окаже, че са необходими още допълнителни действия – реанимиране на ТД. Пр. ако се открие ново имущество, то да бъде разпределено. Когато възникне такъв проблем длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията отново назначава същия ликвидатор или друг, който да довърши необходимото и отново трябва да се заяви ТД за заличаване. Няма ограничения колко пъти може да се реанимира ТД, но има някакъв срок май.

7.2. Продължаване на прекратено дружество

Условия:
1. доброволно прекратяване: дружеството е прекратено поради изтичане на срока или по решение на ръководния орган.
2. да не е започнало разпределение на имуществото му.
3. Решение на съдружниците или акционерите да продължат дейността на дружеството (АД – 3/4 от капитала; другите – единодушие)
решението за продължаване на дружеството се заявява за вписване в ТР от ликвидатора è ликвидационното производство се прекратява.

7.3. Oткриване на производство по несъстоятелност

> Когато съдът постанови решение за отриване на производство по несъстоятелност, ликвидацията се спира. Ако решението се отмени от по-горната инстанция, производството по ликвидация продължава.

> Когато решението за откриване производство по несъстоятелност влезе в сила (не е оспорвано и т.н.), производството по ликвидация се прекратява.

-За ЖСК вж. стр. 142 от Модус ГП (според Марков е ЮЛНЦ, макар че не осъществява стопанска дейност, но Матеева не го включва към ЮЛНЦ!).

-За представителство на държавата и общините вж. стр. 147 от Модус ГП.

7. Правосубектност на държавата и общините

7.1 Държавата като субект на гражданското право

Държавата е субект с многоотраслова правосубектност – тя е носител на публични правомощия и частноправни права и задължения. Характерна особеност е участието й във властнически правоотношения, тъй като е съставена от органи носители на imperium. Те е носител на законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Тя има и качеството субект на частното право. Държавата придобива и използва средства, необходими й за осъществяването на държавните функции. По КРБ България е носител на правото на собственост върху определени имоти извън гражданския оборот (чл. 18, ал. 1 КРБ Подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение, природните и археологическите резервати, определени със закон, са изключителна държавна собственост). Те се използват в общонационален интерес. Тя има изключителни правомощия при осъществяването на определени дейности (чл. 18, ал. 2 и 3 КРБ (2) Държавата осъществява суверенни права върху континенталния шелф и в изключителната икономическа зона за проучване, разработване, използване, опазване и стопанисване на биологичните, минералните и енергийните ресурси на тези морски пространства.(3) Държавата осъществява суверенни права върху радиочестотния спектър и позициите на геостационарната орбита, определени за Република България с международни споразумения.). Монополното й положение в определени сфери е заложено в разпоредбата на чл. 18, ал. 4 КРБ – Със закон може да се установява държавен монопол върху железопътния транспорт, националните пощенски и далекосъобщителни мрежи, използването на ядрена енергия, производството на радиоактивни продукти, оръжие, взривни и биологично силно действащи вещества. Относно положението й като носител на правото на собственост и участието й в гражданския оборот вж. мотивите към РКС №19/1993 г. Съгласно чл17,ал 2 КРБ собствеността е публична и частна. В решението формират критериите с оглед на които се прави това деление.

Частна е собствеността на гражданите и юридическите лица. Собствеността на държавата и общините е публична и частна. Изключителната собственост на държавата върху обектите, посочени в чл. 18, ал. 1 от КРБ, е публична. Останалите обекти, които са собственост на държавата и общините, са тяхна публична или частна собственост в зависимост от вида и предназначението им. Режимът на тези обекти се определя със закон.
Член 19, ал. 2 и 4 КРБ предвиждат създаването на условия и гаранции за разгръщането на свободната стопанска инициатива, основана на частната собственост. Принципните условия и гаранции се създават чрез закон. При упражняването на частната собственост всички правни субекти са равнопоставени. Член 19, ал. 2 и 4 се отнасят не само за гражданите и юридическите лица, но и за държавата и общините.

Особеност в положението й е, че срещу нея и срещу държавни учреждения не се допуска принудително изпълнение на парични вземания по ГПК – чл. 519, ал. 1 ГПК. Не се допуска принудително изпълнение по банковите сметки на общините и другите бюджетно финансирани учреждения – чл. 520, ал. 1 ГПК. По общ ред се извършват парични вземания на други учреждения от предвидения за това кредит от бюджета им. Изпълнителния лист се предоставя на финансовия орган. Съгласно чл. 520, ал2 ГПК изпълнението на парични вземания върху друго имущество – частна държавна собственост, се извършва по общия ред.

Представителство на държавата

Законодателството ни не съдържа обща норма за материалноправното й представителство, а само за процесуалното – чл. 31, ал. 1 ГПК. Съгласно посочената разпоредба държавата се представлява от министъра на финансите,освен когато в закон е предвидено друго. По дела за права върху недвижими имоти, които са държавна собственост, представителството се осъществява от министъра на регионалното развитие и благоустройството (чл.31, ал. 2 ГПК). С решение на МС се възлага на ресорния министър, ръководител на друго ведомство или областен управител да сключва договори за покупка на имоти или учредяване на ограничено вещно право (чл. 43а ЗДС). Продажбата на имоти – частна държавна собственост, с данъчна оценка над 10 000 лв. се извършва от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол (чл. 44, ал. 1 ЗДС). Продажбата на имоти – частна държавна собственост с данъчна оценка до 10 000 лв., се извършва от областния управител по местонахождението на имота при условията и по реда, определени в закона и правилника за прилагане на закона (чл.44,ал2 ЗДС). При всички останали прехвърлителни сделки териториално компетентен е съответният областен управител (чл. 44, ал. 3 ЗДС). Държавата като субект на ГП не бива да се отъждествява с държавните ЮЛ, държавните учреждения.

Държавата не бива да се отъждествява с държавните учреждения. Те са отделни ЮЛ, които са обособени от държавата макар да са на бюджетна издръжка. Те отговарят отделно от държавата.

Гражданска правосубектност на държавата

Встъпвайки в граждански правоотношения, държавата не е носител на властнически правомощия. Тя, бидейки страна по граждански правоотношения, не може едностранно да въздейства върху другия участник. Държавата съчетава в себе си качествата на носител на властнически правомощия и носител на права и задължения в частното право. Няма как това да не рефлектира върху гражданската и правосубектност Тя създава правната регламентация на частноправните отношения. Държавата с НА определя какви граждански субективни права и задължения може да притежава. Държавата може с административни актове да предоставя и отнема ползването на държавни имоти на други правни субекти (чл80, ал.1 ЗДС Имот – държавна собственост, който се владее или държи без основание, който се ползва не по предназначение или нуждата от който е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на областния управител, въз основа на мотивирано искане на съответния министър или ръководител на ведомство.). Държавата ползва облекчен режим на доказване на правото си на собственост – сама удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за държавна собственост (чл. 5, ал. 1 ЗДС). Държавата разполага с привилегията да придобива имуществени права по някои специфични способи недостъпни за останалите субекти на ГП. Напр: Конфискация, отнемане на предмета на престъплението, отчуждаване на имоти частна собственост по реда на чл.17, ал2 и 3 КРБ и др. Държавата може да е носител на всякакви права и задължения, освен тези, които противоречат на характера и на ЮЛ – лични, семейни; на всякакви вещни – право на собственост и ограничени вещни права, да извършват апорт на тези права, по отношения на публичната държавна собственост – може да дава концесии; по облигационни – може да е кредитор и длъжник, да притежава дялове и акции в търговски дружества, да притежава права върху ценни книги; да притежава обекти на интелектуална собственост – авторски, сродни на авторските и т.н.; да е длъжник по емитирани от нея облигации, бонове; да участва в търговски дружества, но не и като ограничено отговорен съдружник; да носи имуществена отговорност за вреди, за неизпълнение на договори; да е наследник – по закон и по завещание (чл. 11 ЗН Когато няма лица, които могат да наследяват съгласно предходните членове, или когато всички наследници се откажат от наследството или изгубят правото да го приемат, наследството се получава от държавата, с изключение на движимите вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и на парцелите и имотите, предназначени предимно за жилищно строителство, които стават собственост на общината, на чиято територия се намират). Тя е особен субсидиарен публичен наследник по закон – само относно вакантна наследствена маса. Държавата може да е и заветник или да наследява по завещание. Завещание или завет, направен в полза на държавата, се приема от областния управител. В случаите, когато завещанието или заветът е направен в полза на министерство, друго ведомство или юридическо лице на бюджетна издръжка, завещанието или заветът се приема от министъра, ръководителя на другото ведомство или юридическото лице на бюджетна издръжка (чл. 43в ЗДС).Чужда държава по българското законодателство не може да придобива имоти по завещание (чл. 29 ЗС). Българската държава може да е страна по граждански процесуални отношения – като ищец, ответник, взискател (вж. чл. 31, ал. 1 и 2 ГПК относно представителството).

2. Общината като субект на гражданското право

Правното положение на общината като субект на ГП е установенo в чл. 136,ал. 3 КРБ, съответно чл. 14 ЗМСМА : Общината е юридическо лице и има право на собственост и самостоятелен общински бюджет. Индивидуализацията на общината като отделен правен субект се постига чрез наименованието й. Името на общината е името на населеното място, което е общински (административен) център. Като самостоятелен правен субект общината има свое имущество, което се формира от всички парично оценими нейни права и задължения, включително вещни права върху движими и недвижими вещи, вземания, права върху обекти на интелектуалната собственост и др. Вещноправният режим на общинскатасобственост се регламентира в КРБ, ЗОС и Правилника за прилагане на ЗОС. Съгласно чл. 2 и 3 ЗОС определени от закона имоти представляват публична собственост на общината. Те са неотчуждаеми, непрехвърлими,чрез тях общината не може да участва в ГП оборот-те могат да бъдат добавка на концесия. Съгласно чл. 86 ЗС те не могат да се придобиват по давност. Всички останали имоти и вещи са частна общинска собственост – с тях общината участва в гражданския оборот. Редът за придобиване, стопанисване и разпореждане с общинско имущество се намира в ЗОС и Правилника за прилагане на ЗОС, в наредби, приети от общинския съвет на основание чл. 21, ал. 2 ЗМСМА (В изпълнение на правомощията си по ал. 1 общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения)във вр. с чл. 8 ЗОС (Придобиването, управлението и разпореждането с имоти и вещи – общинска собственост, се извършват под общото ръководство и контрол на общинския съвет). Органът на общината, който е овластен да взема решения във връзка с участието в гражданския оборот, е общинският съвет. При сделки общината се представлява от председателя на общинския съвет. Процесуалното представителство на общините се осъществява от кмета на общината съгласно чл. 30, ал. 3 ГПК.

Общината може да участва в гражданския оборот и чрез образувани от нея предприятия, на които предоставя общинско имущество. Правният режим на общинските предприятия е регламентиран в чл. 51-55 ЗОС. Общината може да осъществява стопанска дейност чрез търговски дружества с общинско участие в капитала, чрез граждански дружества по Закона за задълженията и договорите или чрез сдружения с нестопанска цел при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Общината може да осъществява самостоятелно стопанска дейност чрез общински предприятия. Общината може да участва в осъществяването на различните форми стопанска дейност със свободни парични средства( с изключение на целевите субсидии от държавния бюджет) както и с имоти и вещи или вещни права. Mоже да участва само в такива форми на стопанска дейност, в които отговорността й не надвишава размера на дяловото й участие. Общината не може да участва в търговски дружества като неограничено отговорен съдружник. Тя може да внася свободни имоти и вещи или вещни права върху имоти, частна общинска собственост, като непарична вноска в капитала на търговски дружества след решение на общинския съвет, прието с мнозинство от две трети от общия брой на общинските съветници. Търговските дружества с общинско участие в капитала могат да отдават под наем имоти или части от тях, внесени от общината като непарична вноска в капитала им, или да учредяват ограничени вещни права върху такива имоти чрез публичен търг или публично оповестен конкурс. Срокът на договорите за наем и за правото на ползване за тези имоти не може да бъде по-дълъг от 10 години. Когато общината учреди търговско дружество,правният режим на това търговско дружество ще бъде съобразен с правилата на чл.61 и 62 ТЗ. Общината не може да избира такава правноорганизационна форма на сдружаване, при която отговорността е неограничена. Kогато придобива безвъзмездно, общината отговаря ограничено до рамзера на имуществото – чл.4 ЗОС. Особеност по чл. 11 ЗН – общината не е наследник по закон. Общината е частен правоприемник mortis causa.

Въпрос 5. Юридически лица с нестопанска цел

1. Обща характеристика на ЮЛНЦ и видове

Те са вид ЮЛ, чиято дейност няма за цел получаване на печалба от продажба на стоки/услуги, а постигане на културни, спортни, политически и други подобни цели. Правната уредба се намира в различни източници. ЗЮЛНЦ урежда само сдружения и фондации. Други източници са ЗПП, чл. 10, ал. 3 Закон за закрила и развитие на културата, чл. 33 и следв. до чл. 49 КТ, чл. 167 и следв. Закон за защита на потребителите, чл. 2, ал. 2 Закон за народните читалища, чл. 11, ал. 3, чл. 12, чл. 14, чл. 15, ал. 1 Закон за физическото възпитание и спорта, чл. 14 и следв. Закон за вероизповеданията, чл. 2 и следв. ЗБЧК, чл. 40, ал. 5 Закон за закрила на животните и т.н. Те са lex specialis спрямо ЗЮЛНЦ.

Разпоредбите на глава първа ЗЮЛНЦ (чл. 1-18) съдържат общи правила. После следват особените правила – чл. 19 и следв. (за сдруженията), чл. 33 и следв. (за фондациите), чл. 37 и следв. (за ЮЛ с общественополезна дейност).

Целите и средствата за тяхното постигане са посочени в чл. 2 и 3 ЗЮЛНЦ. На преден план е принципът на самоопределението. Определянето се извършва с устава, с учредителния акт или актове за изменения. Юридическите лица с нестопанска цел могат да се самоопределят като организации за осъществяване на дейност в частна или в обществена полза.

Определянето на дейността на ЮЛ като дейност в обществена полза става неотменимо, щом обстоятелството се впише в окръжния съд по седалището (чл. 2, ал. 2 ЗЮЛНЦ). ЮЛНЦ, определени за осъществяване на общественополезна дейност, след възникването си подлежат на вписване в нарочен регистър към Министерство на правосъдието (чл. 2, ал.2 или 3). За тях се прилагат специални правила– глава 3 ЗЮЛНЦ. Ограничения в предмета и средствата се допускат само въз основа на законова норма чл.3 ал.2. За разлика от законодателството до 2001 г. (ЗЛС – чл. 131 и следв.), чл. 3, ал. 3 допуска извършването и на стопанска дейност, ако е свързана с основната дейност и приходите служат за нестопански цели, ако „не разпределят печалба“ (чл. 3, ал. 6). Установява се изискване предметът на стопанска дейност да се посочи в устава. Може ЮЛНЦ да участват в ТД – да създават ЕООД или ЕАД за извършване на стопанска дейност. Това ТД може да сключва всички сделки по ТЗ (чл. 3, ал. 5).

ЮЛНЦ могат да се учредяват само от дееспособни ФЛ или от ЮЛ (спортните федерации). За задълженията, поети от името на учредителите преди регистрацията, се носи солидарна отговорност (чл. 6, ал. 2). След възникването на ЮЛНЦ вече поетите права и задължения в процеса на учредяване автоматично преминават върху ЮЛ от датата на учредяването – чл.6,ал.2

ЮЛНЦ възникват като субекти на ГП от момента на вписването им в регистъра на ЮЛНЦ (чл. 6, ал. 1 във вр. с чл. 17). Самото вписване се извършва по глава 55 ГПК – Вписване на ЮЛ. Съдържанието на правоспособността им е посочено в чл. 6, ал. 3 – Юридическите лица с нестопанска цел са носители на всички права и задължения, които не са свързани с естествените качества на физическите лица и могат да притежават имущество. Юридическото лице с нестопанска цел притежава свое имущество напълно обособено от имуществото на членската маса.

Индивидуализация: Чл. 7 – относно правилата за наименованието – Наименованието трябва да включва ясно означение на вида на юридическото лице с нестопанска цел. Наименованието трябва да не въвежда в заблуждение и да не накърнява добрите нрави. чл. 8 – седалище и адрес : Седалището е населеното място, където се намира неговото управление. Адресът е адресът на неговото управление.

Представляват се в гражданския оборот от управителния си орган (чл. 10,ал. 1). Процесуално представителство може да се осъществи от избрани от общото събрание едно или повече лица.

Устройство на ЮЛНЦ

Вътрешната организация се определя от закона и устава. Законът допуска да има клонова структура. Клонът не е правосубектен, но има относителна правна самостоятелност – има свои органи (управител, който представлява ЮЛ по въпросите свързани с дейността на клона чл.11 или 12, ал. 2). Могат да се преобразуват само в друг вид ЮЛНЦ, не и в ТД или в

кооперации (чл. 12).

Правилата за прекратяване се съдържат в чл. 13-18. Налице са два вида прекратяване:

1) по извънсъдебен ред;

2) по съдебен ред.

ЮЛНЦ се прекратяват по извънсъдебен ред по решение на върховния си орган (чл. 13, ал. 1,2).

По съдебен ред ЮЛ се прекратява по решение на окръжния съд по седалището в три случая:

1) когато е учредено по неустановен ред (недействителност на ЮЛНЦ);

2) когато започва да извършва дейност, която е противна на КРБ, законите и добрите нрави;

3) когато бъде обявено в несъстоятелност (ако е неплатежоспособно).

В 1) и 3) искът за прекратяване може да се предяви от прокурора в обществен интерес или от всяко заинтересовано лице. При противоречие на дейността със закона, устава и добрите нрави компетентен е прокурорът. Производството е спорно, състезателно, контрадикторно. Налице е 6-месечен срок за отстраняване на порока за прекратяване от съда-чл.13,ал.3.

Преди да настъпи заличаване по чл.16 се извършва ликвидационно производство. Ако не е било взето решение за разпределение на остатъчното имущество, остатъкът остава у ликвидатора. Правилата относно разпределянето на останалото след ликвидационното производство имущество се съдържат в чл. 15 – Разпределянето на останалото след удовлетворяването на кредиторите имущество се решава съгласно устава, учредителния акт или от върховния орган на юридическото лице с нестопанска цел. Ако не съществуват лица, които следва да получат ликвидационни квоти, остатъчното имущество преминава в собственост на общината на ЮЛНЦ-чл.15,ал.2. Общината е длъжна да ги използва за сходни или близки цели. Остатъкът се разпределя по ликвидационни квоти. След разпределяне на имуществото ликвидаторът е длъжен да поиска заличаване вписването на юридическото лице с нестопанска цел от окръжния съд по седалището на юридическото лице с нестопанска цел (чл. 16).

Видове ЮЛНЦ: Два основни вида: корпоративно устроените се наричат сдружения (чл. 19-32) и без членска маса – фондации (чл. 33-36).

2. Сдружения

1.Определение – Сдруженията са обединения на лица за осъществяване на нестопанска дейност (такава, която не е насочена към реализиране на доходи от продукция или продажба на стоки/услуги). По-подробно за сдруженията вж. чл. 19-32 ЗЮЛНЦ.

2.Учредяване – израз на конституционното право на сдружаване (чл. 44 КРБ). Забранява се от чл.12 да си поставят политически цели и да осъществяват политическа дейност. Тези за дейност в частна полза възникват по нормативно-контролната система (чл. 19, ал. 1). Сдружението се учредява от три или повече лица, които се обединяват за осъществяване на дейност с нестопанска цел. Сдружение, което е определено за извършване на общественополезна дейност, се учредява от най-малко 7 дееспособни физически лица или 3 юридически лица. Акта се нарича устав –реквизити в чл.20 ЗЮЛНЦ :

наименованието;
седалището;
целите и средствата за тяхното постигане;
определянето вида на дейност съгласно чл. 2;
предмета на дейност;
органите на управление;
клоновете;
правомощията на органите на сдружението;
правилата относно начина на представляване на сдружението;
правилата относно възникването и прекратяването на членството, както и реда за уреждане на имуществените отношения при прекратяване на членството;
срока, за който е учредено сдружението;
реда за определяне на размера и начина на внасяне на имуществените вноски;
начина на разпределение на останалото имущество след удовлетворяването на кредиторите

Членствени права и задължения

Членуването в сдружението е доброволно. Всеки член има право да участва в управлението на сдружението, да бъде информиран за неговата дейност, да се ползва от имуществото му и от резултатите от дейността му по реда, предвиден в устава. Всеки член е длъжен да прави имуществени вноски, когато това е предвидено в устава. За задълженията на сдружението членът отговаря до размера на предвидените в устава имуществени вноски. Членът не отговаря лично за задълженията на сдружението. Членските права и задължения, с изключение на имуществените, са непрехвърлими и не преминават върху други лица при смърт, съответно при прекратяване. Изпълнението на членските задължения и упражняването на членските права може да бъде предоставено другиму, ако е предвидено в устава. Членството се прекратява:

с едностранно волеизявление до сдружението;
със смъртта или поставянето под пълно запрещение;
с изключването;
с прекратяването на юридическото лице с нестопанска цел;
при отпадане.

3.Органна структура на сдруженията: включва:

1) върховен колективен волеобразуващ орган с решаваща компетентност – общото събрание (чл. 25): То се състои от всички членове на сдружението освен ако в устава не е предвидено друго. То: 1. изменя и допълва устава;

избира и освобождава членовете на управителния съвет;
приема и изключва членове;
взема решение за откриване и закриване на клонове;
взема решение за участие в други организации;
взема решение за преобразуване или прекратяване на сдружението;
приема основните насоки и програма за дейността на сдружението;
приема бюджета на сдружението;
взема решения относно дължимостта и размера на членския внос или на имуществените вноски;
приема отчета за дейността на управителния съвет

2) орган с изпълнителни функции – управителен съвет (чл. 30), Управителният съвет се състои най-малко от три лица – членове на сдружението. Той:1. представлява сдружението, както и определя обема на представителната власт на отделни негови членове;

осигурява изпълнението на решенията на общото събрание;
разпорежда се с имуществото на сдружението при спазване изискванията на устава;
подготвя и внася в общото събрание проект за бюджет;
подготвя и внася в общото събрание отчет за дейността на сдружението;
определя реда и организира извършването на дейността на сдружението, включително и тази в обща полза, и носи отговорност за това;

3) един факултативен орган –контролен съвет. :

Членската маса: изцяло на принципа на доброволното членство

3. Фондации.

Правната им уредба се намира в чл. 33-36 ЗЮЛНЦ. За разлика от сдруженията те нямат членска маса. Учредителят предоставя на фондацията определено имущество, определя целите и органната й структура.Отсъствието на членска маса води до това в доктрината фондацията да се определя като „персонофицирано имущество посветено на определена цел”. Фондацията трябва да се отграничава от понятието фонд. Фонд е обособена част от имуществото на един правен субект,което е предназначено за постигането на определена цел без обаче това имущество да се обособява като имущество на определен правен субект, докато фондацията е отделно ЮЛ със собствено имущество.

Фондацията е отделен правен субект с имущество. Възниква по нормативно-контролната система или с едностранен акт между живи, или чрез завещание. Учредителният акт е едностранна формална правна сделка. Когато е между живи, се изисква писмена форма с нотариална заверка, а когато е mortis causa, се придържаме към правилата за завещанието – чл. 27 и следв. ЗН (чл. 33, ал. 1 и 2 ЗЮЛНЦ).Учредителния акт трябва да има минимум необходимо и задължително съдържание – чл.34 т.3 и 5: имуществото и целите, които фондацията иска да обслужва. Имуществото, предоставено с учредителния акт, е имущество на фондацията от датата на извършване на акта приживе, а при mortis causa – от датата на откриване на наследството – чл.33,ал.4. След възникване на фондацията като ЮЛ учредителният акт става неотменим. Чл.33,ал.5 – правото да се отмени учредителния акт – лично,ненаследимо право,погасява се със смъртта на учредителя.

Вписване в окръжния съд

1) от самия учредител или негов пълномощник

2) от изпълнител на завещанието

3) от наследник

4) от лице,което би се явило бенефициент

Органи: Чл. 35. (1) Фондацията има управителен орган, който може да бъде едноличен или колективен. Когато в учредителния акт не са посочени органи на фондацията, те се определят от окръжния съд по местоучредяването .

Допустимо ли е изменение/допълнение в целите на учредителния акт за създаване на фондацията?

Тук компетентен е учредителят – той ще определи реда за изменение, защото той самия е определил реда за вписване на изменението и определянето на учредителния акт. Ако са нужни действия, които не могат да се извършат от учредителя, окръжният съд по седалището на фондацията е компетентен да извърши необходимите промени по искане на всеки заинтересуван заявител (чл. 34,ал. 4 ЗЮЛНЦ-задължение съда да се съобрази с волята на учредителя в учредителния акт.). Производството не е спорно, а е акт на съдебната администрация – съдът се намесва в граждански правоотношения.

Органната структура на фондацията е по правило едностепенна,тъй като не е корпоративно устроена.Управлението се осъществява от едноличен или колегиален управителен орган- чл.45,ал.1.Може по искане на учредителя да е двустепенна – чл.35

4. Политически партии и движения.

Характеристика: Политическите партии са доброволни сдружения на граждани с избирателни права съгласно българското законодателство. Те съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите чрез избори или по други демократични начини. Използват демократични средства и методи за постигане на политическите си цели.
Индивидуализация: Чл. 5. (1) Политическите партии не могат да използват в своите символи герба или знамето на Република България или на чужда държава, както и религиозни знаци или изображения.
Учредяване: Политическа партия се учредява по инициатива на най-малко 50 граждани с избирателни права съгласно българското законодателство, които образуват инициативен комитет. Инициативният комитет приема учредителна декларация в писмена форма. Политическа партия се образува на учредително събрание, което се провежда на територията на Република България в срок до три месеца от датата на приемане на учредителната декларация. Учредителното събрание на политическата партия приема устав на политическата партия с най-малко 500 учредители. Уставът на политическата партия съдържа:
наименованието на политическата партия и нейните символи;
седалището и адреса на управление;
целите и начините за постигането им;
ръководните и контролните органи;
правилата относно представителството на политическата партия;
реда за свикване, избиране и освобождаване на ръководните и контролните органи и техните правомощия;
реда за възникване и прекратяване на членството;
правата и задълженията на членовете;
правилата за създаване на партийни структури и техните права и задължения;
правилата за определяне размера на членския внос;
правилата за набиране и разходване на средства и за разпореждане с партийно имущество;
условията и реда за прекратяване на политическата партия.

Политическата партия се регистрира в регистър на политическите партии в Софийския градски съд по писмена молба от органа на партията, който съгласно устава я представлява, подадена в срок до три месеца от датата на провеждане на учредителното събрание. В едномесечен срок от подаването на молбата Софийският градски съд в открито заседание с призоваване на молителя и при участие на прокурор разглежда молбата по реда на Гражданския процесуален кодекс, като се произнася с решение в 14-дневен срок от заседанието. Решението на съда за вписване на политическата партия в регистъра се обнародва в „Държавен вестник“ в 7-дневен срок от представянето му.

4.Имущество и финансиране: Дейността на политическите партии се финансира от собствени приходи и от държавна субсидия. Собствените приходи на политическите партии са приходите от:1. членски внос; 2. собствени недвижими имоти; 3. дарения и завещания от физически лица;

4.лихви по парични депозити в банки и доходи от ценни книжа, доколкото това не противоречи на чл. 22; 5. издателска дейност, авторски права и ползване на интелектуална собственост, както и от продажба и разпространение на печатни, аудио- и аудиовизуални материали с партийно-пропагандно съдържание. Държавната субсидия се отпуска ежегодно на четири равни транша от централния бюджет за финансиране на политическите партии или коалиции, които са регистрирани в Централната избирателна комисия за участие в избори, участвали са в последните парламентарни избори и имат избрани народни представители.

5. Юридически лица с нестопанска цел за общественополезна дейност.

Правната регламентация на ЮЛНЦ, които са създадени за извършване н общественополезна дейност, се съдържа в глава 3 (чл. 37 и следв. ЗЮЛНЦ). Съществуват специфични изисквания към учредяването и дейността на тази категория ЮЛ. От гледна точка на правно-организационната си форма тези ЮЛ могат да бъдат учредявани само като сдружения или като фондации. Не могат да вземат никаква друга правно-организационна форма.
Във връзка с учредяването им законът изисква участие на поне 7 дееспособни ФЛ или 3 ЮЛ. Това изискване произтича от чл. 19, ал. 2 ЗЮЛНЦ.

3.Съдържанието на устава на тези ЮЛ е подчинено на следните изисквания:

а) уставът трябва да предвижда, че те са създадени за общественополезна дейност;

б) целите могат да бъдат свързани с развитие и утвърждване на духовните ценности, в областта на здравеопазването, образованието, културата, развитието на технологиите и т.н. Тези цели са изброени в чл. 38, ал. 1 ЗЮЛНЦ.

Тази категория ЮЛ е подчинена на специфичен регистрационен режим – съгласно чл. 2, ал. 3 ЗЮЛНЦ във вр. с чл. 45 и следв. ЮЛНЦ за общественополезна дейност подлежат на вписване след възникването си и в нарочния централен регистър при Министерството на правосъдието. Заявяването на тази категория ЮЛ в посочения централен регистър следва да стане не по-късно от 2 месеца след вписването в окръжния съд (чл. 38, ал. 3).
На следващо място подборът на бенефициерите се извършва съобразно критерии и по ред, които са общодостъпни и са вписани и оповестени в централния регистър (чл. 41, ал. 2).
ЮЛНЦ за общественополезна дейност имат законно задължение да водят книги за протоколите от заседанието на своите колегиални органи, както и да изготвят годишни доклади за своята дейност при съобразяване на чл. 40. Освен това ЮЛНЦ за общественополезна дейност са длъжни да изготвят годишни финансови отчети, които подлежат на независим одит при спазване на Закона за счетоводството (чл.39, ал. 3).
Органната структура на тези ЮЛ е подчинена на императивното изискване за колегиалното начало. Съгласно чл. 39 тези ЮЛ имат задължително колективен върховен орган на управление – важи и за фондациите учредени в обществена полза.

8.Съществуват специфични правила за разходването на имуществото. Съгласно чл. 41 ЗЮЛНЦ тези ЮЛ могат безвъзмездно да разходват имуществото си за постигане и само за постигане на целите, които са определени в съответствие със закона. Чл. 41, ал. 4 установява забрана за сключване на правни сделки с лица-членове на управителните органи на ЮЛ или свързани с тях лица (единственото изключение е сделката да е от очевидна полза за ЮЛ за общественополезна дейност). Законът забранява прехвърляне на имущество на това ЮЛ в полза на определени други лица в случай на ликвидационно производство (чл. 43, ал. 2). При приключване на ликвидационното производство остатъчното имущество се предоставя от съда или от общината по местонахождение на седалището на ликвидираното ЮЛ на друго ЮЛ, създадено за извършване на общественополезна дейност.

9.Особеност в режима на ЮЛ за общественополезна дейност е изрично декларираната от закона държавна подкрепа за дейността на тази категория ЮЛ, която се изразява в предоставяне на данъчни, митнически, лихвено-кредитни и други финансови облекчения, държавата също може целево да финансира дейността на такива ЮЛ (чл. 4).

Въпрос 6. Търговски дружества – понятие и видове. Учредяване. Недействителност. Решения на органите на управление и отмяна

1. Търговски дружества – понятие и видове

1.ПОНЯТИЕ ЗА ТЪРГОВСКО ДРУЖЕСТВО

Понятието ТД е двузначно:

Договор между участниците в дружеството – многостранен, организационен, облигационен. В чл. 63 – определение. ТД е;
Правноорганизационна форма за обединение на лица за постигане с общи средства и усилия на стопански цели.

> ТД е правно организационна форма за доброволно обединение на лица за постигане с общи средства и усилия на стопански (търговски) цели. В чл. 63, ал. 1 ТЗ е направен плах опит да се даде определение на ТД, която си има недостатъци: : Търговско дружество е обединяване на две или повече лица за извършване на търговски сделки с общи средства. Според ал. 3 са ЮЛ.

Участници в ТД могат са всички възможни правни субекти – ФЮЛ, държавата и т.н.;
ТД притежава качеството търговец по силата на своята правноорганизационна форма;
Форма на доброволно обединяване (трябва намерение за сдружаване)
Всички търговски дружества са корпорации – те притежават както материален така и персонален субстрат.
Тъй като е отделен правен субект, различен от образуващите го лица, търговското дружество притежава собствено имущество, което се формира от вноските на съдружниците и чрез което се осъществява неговата дейност.

2. Съпоставка между гражданско и търговско дружество

ГД е договор, уреден в чл. 359-365 – многостранен, неформален договор. По българското право ГД не е персонифицирано, т.е. не е признато за субект на правото.

Различен е обхватът на дейност на двата типа дружество. ТД се създават за извършване на търговски сделки, докато ГД се създава за посигане на обща стопанска цел. Стопанската дейност е по – широко понятие от извършването на търговски сделки. Целта на гражданското дружество може да бъде създаване на материална база за удоволетворяване на други потребности, а не непременно реализирането и разпределянето на търговска печалба.

ГД за разлика от ТД не е отделен субект на правото, различен от участниците, които го образуват. Сделки с трети лица сключва не ГД, а отделния съдружник.

ГД възниква от датата на сключване на договор между съдружниците, докато ТД – с вписването му в ТР.

За ТД е установен режим на публичност, който осигурява информация на третите лиа относно правния статус на дружеството. При ГД такъе режим не е налице.

Различен е режимът на управление. ГД няма корпоративно устройство, устав или органи на управление. ТД притежава органи, които формират и изразяват волята му.

Отговорността при ГД е лична и неограничена, но е разделна. При ТД – в случаите, в които съдружниците отговарят за задълженията на ТД (персонифицираните) е лична и неограничена, но и солидарна.

ГД не може да бъде обявено в несъстоятелност, също както не можеда бъде прекратено по иск на кредитор, каквато възможност е налице при събирателното дружество.

Недействителността на ГД се регламентира от общите правила на ЗЗД – чл. 26 и сл. от ЗЗД. По отношение на ТД е налице специална уредба – по чл. 70 ТЗ.

3. Видове търговски дружества

3.1. Легална класификация на ТД: в ТЗ са уредени 5 вида търговски дружества и те са numerus clauses (изчерпателно посочени и уредени). Не може да си измислим друго.

Събирателното дружество (Offene Handelsgesellschaft; general partnership);
Командитно дружество (Kommanditgesellshaft; limited partnership);
Дружество с ограничена отговорност (Limited Liability Company; LLC; Ltd. и др.);
Акционерно дружество (Joint-stock company – JSC; company limited by shares и др.);
Командитно дружество с акции (В Англия го няма; Kommanditgesellshaft auf Aktien)

3.2. Според учредителния акт: дали е договор, устав или нещо друго.

1) Договорни ТД: ООД, събирателното и командитното дружество;

2) Уставни търговки дружества: АД е уставно търговско дружество.

3) И с договор, и с устав: командитно дружество с акции (има и договор, и устав).

4) Едностранен учредителен акт: еднолични дружества – не може да има договор (има само 1 лице), не се учредява и с устав, а с едностранен учредителен акт.

3.3. Дружества с ограничена и с неограничена отговорност

1) Дружества с ограничена отговорност – отговорността е ограничена само до имуществото на дружеството, като участниците в дружеството не отговарят за задълженията му. Такива са АД, ООД, КДА.

2) Дружества с неограничена отговорност – наред с отговорността на самото дружество отговарят И участниците в него. Събирателно дружество – всички участници. Командитно дружество – само комплементарите, а командитистите не отговарят за задълженията на дружеството.

è Това деление е условно понеже дружествата (всички) с ограничена отговорност си отговарят неограничено. Просто участниците в дружеството не отговарят за задълженията на дружеството.

3.4. Персонални и капиталови (легално деление – най-важното);

1) Персонални търговски дружества: СЪБИРАТЕЛНО, КОМАНДИТНО. При тях акцентът е върху личното участие на съдружниците в дейността на дружеството (обединение на усилия), както и личното доверие между тях è

– участието в персонално дружество по правило е непрехвърлимо;

– прекратяването на членството на съдружник води до прекратяване на дружеството.

– характерна е личната неограничена отговорност на съдружниците;

2) Капиталови търговски дружества: АД, ООД, КДА. При тях акцентът е върху капиталовото участие, участието със средства (обединение на капитали).

– при капиталовите дружества няма такава спойка между съдружниците, както при персоналните и членството може да се прехвърля.

– напускането на един съдружник не се отразява на другите.

– няма лична неограничена отговорност на съдружниците.

> Права на характера на дружествата – от най-ясно изразен персонален характер към капиталов характер

>––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––>

Събирателно Командитно ООД КДА АД

3.5. Други деления

1) Еднолични – ЕАД, ЕООД; и Многочленни;

2) Публични и Частни;

3) С чуждестранно участие (Joint venture) и Без чуждестранно участие.

4) Първични и вторични (образувани чрез сдружаване на други дружества – консорциум или холдинг – само капиталови).

Какво е „дружество със съучастие”? Това е дружество, при което de facto има двамата съдружници – един явен и един таен (скрит), но de jure собственик на предприятието е само явният съдружник. Явният съдружник е търговецът, той извършва цялата търговска дейност, а тайният прави вноски (носи риск; финансира) и участва в печалбата (най-често ЕТ). Вътрешните отношения между тях се регулират с ненаименуван договор въз основа на свободата на договаряне (нарича се дружество на търговското право, а не ТД, защото те са изчерпателно посочени).
Търговци публични предприятия: Когато дяловете или акциите на едно Д принадлежата на държавата или общината е налице търговец – публично предприятие. Държавното или общинското предприятие може да бъде ЕООД или ЕАД. Държавните или общински търговски предприятия могат да образуват и други търговски дружества или обединения на търговски дружества (чл. 61 ТЗ).

2. Учредяване на търговско дружество

1. Фактически състав

Фактическият състав на учредяване на търговско дружество следва да бъде определен като смесен, тъй като съдържа както ПП, така и ЧП елементи. Всички ТД се учредяват по нормативно – контролната система, като учредяването включва два задължителни елемента:

1) Универсални (задължителни) елементи, които са налице по отношение на всики видове ТД:

1-ви елемент: Дружествен договор/устав (ЧП елемент): 1) СД, КД,ООД – договор; 2) Устав – АД; 3)Договор и Устав – КДА (у нас са регистрирани само 8 такива, от които само 7 съществуват):

>>Дружествен договор

Форма на дружествения договор: трябва да се сключи в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Това е принципът. Има едно изключение (с нищо не оправдано) по отношение на ООД, където трябва обикновена писмена форма. За КДА също НЕ е предвидена нот. заверка на подписите (АЗ – май въобще няма форма или проста писмена?), но там има и устав, който се приема единодушно, така че нещата са компенсирани.
Съдържание на дружествения договор: В ТЗ за различните ТД е посочено минимално необходимото съдържание (essentialia negotii), без което няма договор. Извън него страните са свободни да включват различни клаузи. В дружествените договори се уреждат две групи отношения: 1) вътрешни отношения: а) м/у съдружника и ТД (членствени ПО); б) м/у съдружниците. Уредба с диспозитивни ПН. 2) Външни отношения: с 3л – м/у ТД и 3л лица или на съдружник с 3л. Уредбата в ТЗ е императивна. /представителство, отговорност/
Промени в съдържанието на дружествения договор: принципът е, че:1) при персоналните дружества промените в дружествения договор се извършват единодушно, по съгласие на всички. 2) При капиталовите дружества (ООД) е предвидено квалифицирано мнозинство, т.е. няма нужда от единодушие.

>> Устав (вместо договор при АД, а при КДА наред с договор)

Правна същност на устава(спор в теорията): 1) Договорна теория – уставът е особен вид договор. По-разпространена и Герджиков е по-склонен да възприеме нея. Като съдържание уставът наподобява на дружествения договор, но има повече реквизити.2)Нормативна теория – вътрешен нормативен акт, който има сила по отношение на акционерите в едно акционерно дружество.
Особености на устава:
1. Приемането: уставът се приема със сделка решение (многостранна сделка, насочена към определяне на устава). Тя трябва да се сключи единодушно. За сделките решение като многостранни, организационни сделки не важат правилата за недействителност на договорите. Самият устав няма потребност да се подписва от участниците в ТД.
2. Стесняване на договорната свободата на страните, приемащи устава: уредбата е почти изключително с императивни правни норми.
3. Изменението: става с квалифицирано мнозинство, а не с единодушие.

>> Учредителен акт (едностранен) – при ЕАД и ЕООД. Той е едностранно волеизявление на учредителя на дружеството (едностранна сделка). Учредителният акт (и при ЕАД, и при ЕООД), трябва да е в писмена форма.

2-ри елемент: Вписване в търговски регистър (ПП елемент) – представлява административен акт. Преди влизане в сила на ТР регистрацията е била съдебна, но от 2008 г. регистрацията е по административен ред.

>> Според чл. 67 ТЗ търговските дружества възникват от деня на вписването им в търговския регистър.

вписването има конститутивен характер.
Кой е длъжен да впише дружеството? Избраният управителен орган. Той е различен при различните дружества: при ООД е управител; при АД е управителен съвет или съвет на директорите; при персоналните дружества – неограничено отговорните съдружници.
Конститутивните вписвания са факултативни (не са задължителни). Никой не може да ни принуди да завършим ФС чрез вписване. Ако не го впишем, няма дружество.
Какво става ако учредителите сключват сделки от името на дружеството преди впиването? Според чл. 69 ТЗ в този случай правата и задълженията се поемат от учредителите, сключили сделките, като при възникване на ТД те преминават ex lege върху новоучреденото дружество. По-различно е при европейското дружество.

*ТЪРГОВСКИ РЕГИСТЪР – действие на вписването (функции на ТР)

I. Задължително (универсално) действие на вписването – важи за всяко вписване.

1) Оповестително (декларативно) действие – уредено в чл. 7, ал. 1 ЗТР: вписаното обстоятелство се смята, че е станало известно на третите лица от момента на вписване. Това е оборима презумпция. Изр. 2 предвижда, че до 15 дни от вписването едно лице може да докаже, че не е съществувала обективна възможност да научи обстоятелството и в такъв случай това лице се счита за добросъвестно, т.е. не е знаело вписаното обстоятелство и то не може да му се противопостави è Тук има презумпция за знание, НО ТАЗИ ПРЕЗУМПЦИЯ ЗА ЗНАНИЕ Е НЕОБОРИМА след като изтече периода.

2) Доказателствено действие (действие на обществено доверие) (чл. 10 ЗТР)

а. Позитивна страна на действието на обществено доверие: Свежда се до това, че вписаните в регистъра обстоятелства се считат за истински и третите лица могат да се доверяват на тях без да се интересуват от това, какво в действителност се е случило. Според чл. 10(1) ЗТР трети добросъвестни лица могат да се позовават на вписването, както и на обявяването, дори ако вписаното обстоятелство, съответно обявеният акт, не съществува. Че вписаното в ТР се счита за истинно е оборима презумпция, тъй като чл. 29 ЗТР казва, че всеки заинтересован, вкл. прокурора може да иска установяване на нищожност, недопустимост или несъществуване на вписаното обстоятелство

б. Негативна страна на действието на обществено доверие: Според чл. 10, ал. 2 ЗТР невписаните обстоятелства се смятат за несъществуващи за третите добросъвестни лица. Имаме едно обстоятелство, подлежащо на вписване, което все още не е вписано, третите добросъвестни лица могат да го третират като несъществуващо, независимо че в действителност то се е случило, съответно да извличат правни последици от липсата му.

II. Факултативно действие на вписването

3) Конститутивно действие = ще рече, че вписването е елемент от фактическия състав на осъществяването на дадено обстоятелство (напр. вписване на търговско дружество). Ако няма вписване, няма правни последици. ТОВА Е ИЗКЛЮЧЕНИЕ! Правилото е, че вписванията нямат конститутивно действие, освен в предвидените от закона случаи!

4) Правосъздаващо действие – само при недействителност по чл. 70 ТЗ. Идеята е, че самото вписване създава дружеството като субект, въпреки че страда от порок/ци. Ако се изпусне 1-годишния срок, не може да се обяви за недействително. Правосъздаващото действие на вписването все пак не е в състояние да заздрави порочното дружество, затова то може да бъде прекратено.

2)Специални частноправни елементи (ЮФ): важат само за някои търговски др-ва.

1)Учредително събрание: при АД и КДА е необходимо учредително събрание, на което се взима решение за учредяване на дружеството.

2)Едностранен учредителен акт: едноличните търговски дружества: ЕООД и ЕАД.

3)Разрешение (лицензия): Някои дружества, с оглед предмета си на дейност, не се образуват по нормативната система, която е основната, а по разрешителната система, т.е. необходимо е освен изброените елементи от ФС и още едно разрешение или лицензия от съответен орган, като такива лицензии са необходими за търговските банки (лицензия от УС на БНБ) или застрахователните дружества.

3)Факултативен елемент = Предварителен договор: незадължителен елемент, може да присъства или не. Предварителният договор е една възможност страните да подготвят учредяването на дружеството, поемайки изрични задължения по подготовката. Рядка възможност, к. се използва най-вече при АД.

Правна уредба на учредяването на ТД: 1) Общата уредба е В ТЗ и Наредбата за вписванията в ТР. 2)Специални уредби за отделните видове ТД: а) ЗКИ за ТБ; б) КЗ за застрахователните дружества; в) ЗППЦК за инвестиционните, публичните и др. ТД.

2. Учредители на ТД

Учредителите на ТД трябва да са 2 или повече лица. Има изключения и в двете насоки: 1) При ООД и АД и едно лице може да е учредител (ЕООД, ЕАД). 2) При КДА трябва да е от 4 или повече лица.

Принципът е че всички субекти на ЧП могат да бъдат учредители на ТД. Наличе са обаче редица изключения:

ЮЛНЦ би могло да бъде учредител в капитаово ТД , тъй като ще участва само с капитал, но не би могло да бъде учрдител в персонално ТД, тъй като за тях е характерно, че съдружниците трябва лично да участват.
Гражданско дружество не би могло да бъде учредител, тъй като същото не е субект на правото.
В АД учредители не могат да бъдат лица , които са обявени в несъстоятелност.

3*. Дружествено имущество – вноски. Правен режим на непаричните вноски.

ДРУЖЕСТВЕНО ИМУЩЕСТВО – Не може да има ЮЛ без свое имущество. Имуществото е една динамична, променлива величина (веществен и стойностен аспект).

Значения на термина „имущество”:
- Съвкупност от парично оценимите права и задължения (най-широко понятие)
- Само парично оценимите права (актива на имуществото): Чл. 133 ЗЗД.
- Конкретни имуществени обекти (характерно само за застрахователното право):
- Разликата между актива и пасива на имуществото, т.е. чистото имущество: Определение в чл. 247а ТЗ. Това е основното значение Търговското (друж-но) право.
Източници на имущество в ТД:
- Вноските на съдружниците, респ. акционерите, каквито те трябва да направят към момента на учредяването (основно тяхно задължение). Вноските биват два вида – парични и непарични (апорт) – и двете имат имуществен характер (т.е. парична равностойност). При капиталовите ТД капиталът се набира именно чрез вноските.
- Стопанската дейност на дружеството.
Съотношение между имущество и капитал:
- Имуществото е променлива величина, а капиталът е константа. Капиталът може да се променя само по установен в закона ред.
- Капиталът има стопанска и гаранционна функция. Гаранционна не означава, че КТД отговарят за задълженията си с капитала. Капиталовите ТД отговарят, както всички субекти на ЧП, с актива на имуществото си. Гаранционната ф-я = знаейки капитала, да очакваме, че ТД има чисто имущество = поне на размера на записания капитал.

ПРАВЕН РЕЖИМ НА НЕПАРИЧНИТЕ ВНОСКИ (апорт)

2.1. Определение: апорт е сделка (многостранна или двустранна) с деривативно основание, с която се учредява или прехвърля имуществено право в полза на ТД.

2.2. Видове апорт

Според страните по сделката (за прехвърляне/учредяване)
- Учредителният апорт – прави се към момента на учредяването на дружеството. Тогава страните по апорта са вносителя и останалите учредители. Учредителният апорт е сделка в полза на трето лице под условие, че дружеството ще възникне
- Последващ апорт – между вносителя и самото ТД (вкл. и от нов съдружник)
Според предмета на апорта (това, което се апортира)
- Апорт на вещни права – най-честият случай. Право на ползване: Не може да се прехвърля (чл. 56 ЗС); 2. Може да се учреди в полза на ТД. Правото на ползване е имуществено право, върху което се допуска принудително изпълнение (ВС), т.е. не влиза с противоречие с гаранционната функция на капитала при КТД, а при персоналните няма никакъв проблем.
- Апорт на права върху нематериални блага: авторски права (без двете неотчуждими неимуществени правомощия), патентни права и т.н.
- Апорт на право на вземане – представлява Цесия.
- Апорт на ценни книги – трябва да се прехвърлят по надлежния ред (ЦК на приносител – предаване; поименни – цесия; заповедни – джиро);
- Апорт на съвкупности – търговско предприятие, наследство.

NB! Според чл. 72, ал. 5 ТЗ вноската не може да има за предмет бъдещ труд или услуги.

2.3. Oсобени изисквания по отношение на апорта.

Пълно описание на непаричната вноска-вид и правно индивидуализиращи белези;
Вносителят да се легитимира като титуляр на правото, което апортира, посочвайки ОСНОВАНИЕТО за притежаване на това право (пред нотариуса – за заверката);
Парична оценка на вноската
1. Персонални дружества: няма изисквания; неограничено отговорните решават.
2. Капиталови дружества (ООД, АД, КДА): паричната оценка трябва да се направи от ТРИ независими вещи лица, посочени от Агенция по впиванията. Заключението им едностранно обвързва вносителя – чл. 72, ал. 4: ако вносителят не е съгласен с оценката, може да участва в ТД с парична вноска или да откаже да участва в дружеството. Друго не може да направи.

Защо има разлика? Отговорът е свързан с гаранционната функция на капитала, тъй като към момента на учредяване на ТД в стойностно отношение капитал и имущество съвпадат. Напр. ако искаме да апортираме химикалка и я оценим на 2 000 лв., а тя струва левче, ще наберем много лесно капитала. Затова вещи лица трябва да оценят апорта в капиталово ТД.

2.4. Форма на апорта

А) Апорт на вещни права върху имот: няма нужда от нотариален акт в ТП, достатъчна и нужна е писмена форма с нотариална заверка на подписите (най-тежката в ТП).

Договорни дружества: според чл. 73(1) ТЗ апорта на право, за разпореждането с което се иска нотариална форма, се извършва с дружествения договор. Идеята е, че дружественият договор е с нотариална заверка така или иначе (освен ООД)
Акционерно дружество: според чл. 73(1), изр. 2 ТЗ при вноската в АД към устава се прилага отделно писмено съгласие на вносителя с описание на вноската и нотариална заверка на подписа МУ. (при АД уставът не се подписва, а още по-малко се заверява; затова – съгл.)
Апорт в ООД – проблем: Дружествения договор – писмена форма, а за апорта трябва нотариална заверка. Преодолимо по два начина: 1) Сключване на друж. д-р с нот. заверка; 2)Може друж. договор да остане в писмена форма, но вносителят трябва да даде отделно съгласие за апорта с описание на вноската с нот. заверка на неговия подпис по аналогия с АД.
Вносителят е държавата или общината: достатъчна е обикновената писмена форма, независимо какво се апортира. Но държавата и общината може да апортират само частна държавна/общинска собственост, защото публичната е extra commercium.
Изискване за вписване на апорта в имотния регистър: Когато ТД се апортира имот, това подлежи на вписване в имотния регистър за противопоставимост на 3-ти лица.

Б) Апорт на вземане: според ТЗ апорт на вземане се извършва с друж-я договор/ устава, като вносителят прилага доказателства, че е съобщил на длъжника за цесията. Изискването за съобщение не се прилага, когато вземането е срещу самото ТД.

> Форма на апорта на други права: „Вноската на други права се извършва в предписаната от закона форма за тяхното учредяване или прехвърляне“. (чл. 73, ал. 2 ТЗ).

Неизпълнение на задължение за вноска

Задължението за вноска е едно облигационно задължение към дружеството, к. ако не се изпълни, води до неблагоприятни последици за неизправния длъжник (законната лихва при парични задължения или обезщетение за непарични).
При капиталите търговски дружества:
- неизпълнението на задължение за вноска е основание за изключване на неизправния съдружник, респ. акционер.
- При изключване неизправният съдружник ще загуби всичко, което е внесъл, ако е внесъл.

Забрана за опрощаване и прихващане на задължението за вноска.

Принципът, който е въвел ТЗ за капиталовите дружества (ООД, АД, КДА), е забрана за опрощаване и прихване на задължението за вноска:
- не може да бъде опростено – това ще доведе до декапитализация на дружеството; От това правило има изключение: задължението за вноска може да бъде опростено при намаляване на капитала. è забраната за опрощаване не е абсолютна, а относителна.
- не може се прихваща с насрещни задължения на дружеството. Прихващането е забранено независимо кой го извършва – съдружник или дружеството.
Съпоставка между възможността за апортиране на вземане срещу дружеството (чл.73, ал. 3) и забраната за прихващане на задължението за вноска (чл. 73а ТЗ): В 73, ал. 3 ТЗ е заложена хипотезата, в която съдружник има вземане срещу дружеството. Логично е с апортиране на това вземане, той да прихване срещу задължението си за вноска. Това е общото положение. Чл. 73а ТЗ е специален спрямо чл. 73, ал. 3 ТЗ, тъй като се отнася само за съдружниците в ООД и акционерите в АД (Не спомена КДА, но има съответно приложение на разпоредбите за АД). Само там е изключено прихващането. При останалите дружества може да има прихващане.
Други забрани по отношение задължението за вноска /скрити/:
- Забрана за вноска под условие – отлагателно или прекратително: единственото условие си е законното по чл. 73(4) ТЗ, че правото в/у вноската се придобива от възникване на ТД.
- Не може да има обещание, че дружеството ще върне направената вноска.
- Не може да се прави вноска със средства на дружеството – заем или нещо подобно.
- Не може дружеството да гарантира средствата, използвани за вноската.

Скрита непарична вноска (само при АД и КДА)

Проблемът за скритата непарична вноска е налице само по отношение на акционерното дружество и при командитното с акции (съответно).
В чл. 73б, ал. 1 ТЗ се казва „Когато акционерно дружество в 2-годишен срок след учредяването си придобива права по цена, която надхвърля 10 на сто от капитала, от лице, записало акции при учредяването на дружеството, за това се взема решение на общото събрание на акционерите и за прехвърлените права се прилага чл. 72, ал. 2.”. (Чл. 72, ал. 2 ТЗ – правилата за оценяване на непарични вноски от 3-а независими вещи лица).
Какъв е смисълът на тази разпоредбата на чл. 73б, ал. 1 ТЗ?
- Хипотезата:
  - възмездно придобиване на права от страна на АД, като цената надхвърля 10 % от капитала.
  - в срок 2 години от учредяването.
  - праводател е учредител на дружеството, а приобретател е АД-то.
- Опасност: В тази хипотеза има една потенциална опасност цената да е завишена. В този случай от патримониума на АД-то излизат парични средства, а се придобива имущество на по-ниска стойност, което всъщност заплашва дружеството с декапитализацията, т.е. да се получи стойност на чистото имущество по-ниска от числото на записания капитал. Този режим е насочен към лица, които са учредители, защото се предполага, че те имат влияние върху първите дни от дружеството (2 г.) и могат да въздействат върху това какво придобива ТД и срещу каква цена.
- Правен режим:
  - Режимът на тази сделка се приравнява на режима на апорта, като законът изисква оценка от три вещи лица, за да може дружеството да придобие вещта съобразно действителната й цена.
  - Освен това се изисква решение на общото събрание за подобна сделка, което се вписва в търговския регистър. Сделката поражда действие от момента на вписването.

è Целта е да се създадат гаранции, че няма да се заобиколи закона относно изискванията за непаричните вноски.

Изключения – правилото не се прилага за:
- права, които са придобити в рамките на обичайната дейност на дружеството (напр. купуване на имот на учредител от АД, което е агенция за недвижими имоти).
- сделки, сключени на борсата – там има други защитни механизми;
- ако сделката е под надзора на съдебен или административен орган.

è Тези изключения са дадени, защото при тях или има механизъм за определяне на цената или има засилен контрол.

Плащания на съдружниците или акционерите при залог или запор

Според чл. 73в ТЗ „плащания (вземания) на съдружници и акционери, произтичащи от дялове или акции в търговско дружество, които са заложени или запорирани, се извършват, ако кредиторът със залог или запор не се противопостави (съгласи се) в едномесечен срок след писмено уведомление. При противопоставяне дължимата сума се влага в банка за обезпечение на кредитора”. – следваща защитна мярка. Иначе казано това става само със съгласието на кредитора è законът предпочита интереса на кредиторите пред интереса на съдружниците и акционерите.
Хипотеза: а) съдружник има вземане срещу дружеството; б) това му вземане е запорирано или заложено от него; в) дружеството може да му изплати вземането само ако кредиторът се съгласи, като г) ако се противопостави, дължимото се влага от дружеството в банка за обезпечение на кредитора.

3. Недействителност на търговските дружества

ПОНЯТИЕ за недействителност на учредяването на търговското дружество

Тази недействителност е уредена в един единствен текст – чл. 70 ТЗ.
Недействителността на ТД означава или порок на учредителния акт, или неспазване на императивно законово изискване по отношение на учредяването.
Съпоставка между недействителността по ЗЗД и недействителността на ТД: Въпросът е дали и доколко основанията за недействителност по ЗЗД имат някакво отношение към недействителността на ТД. Отговорът е много деликатен. По принцип недействителността на сделките няма никакво отношение към недействителността на ТД. Все пак ако се сключва дружествен договор, то при сключването на този дружествен договор може да има опорочено волеизявление на някой от участниците – учредители (да е в грешка, да е измамен, да е заплашван и пр.). Единствено тук може да се намери допирна точка между недействителността по ЗЗД и тази на ТД. Наличието на такъв порок във волеизявлението не може да доведе до унищожаване на договора. Опорочаване на волеизявлението може да доведе само до излизането на този с опорочената воля от дружествения договор и той няма да стане съдружник. Това няма да влияе върху учредяването, освен ако не става дума за дружество от двама души.

ОСНОВАНИЯ за недействителност на ТД – изчерпателно изброени. Не търпят разширително тълкуване или аналогия. (чл. 70, ал. 1 – „учредяването на ТД е недействително САМО когато е допуснато някое от следните нарушения:”)

NB! Приложното поле на недействителността на дружеството е само по отношение на вече вписвано, учредено ТД. Не може да се говори за недействителност на дружеството, когато още не е вписано. Освен това не всички основания имат универсален характер (някои важат само за някои от видовете ТД, а други за всички).
Липсва учредителен договор или (има, но) той не е съставен в предписаната от закона форма. Формата е писмена с нотариална заверка на подписите (СД, КД) с изкл. на ООД и КДА (където е проста писмена?). Това основание не важи за АД (няма д-р).
Не са спазени изискванията за учредяването на АД и КДА, посочени в чл. 159 и чл. 163 ТЗ (брой на учредителите и учредително събрание). Само за АД и КДА.
В учредяването са участвали по-малко от нужния по закон брой дееспособни лица
Предметът на дейност на ТД противоречи на закона или на добрите нрави.

Какво трябва да се разбира под предмет на дейност тук? Вписания/фактическа дейност?

– Недействителността на ТД касае случая, когато във вписания „предмет на дейност” се включва дейност, противоречаща на закона/морала. Пр. ООД по закон не може да извършва застрахователна дейност, но вписва в предмета си извършване на застраховки.

– Фактическото извършване на непозволената дейност, без вписването й в предмета на дейност, не е основание за недействителност на дружеството, а основание за недействителност на извършените сделки. Пр. ООД без да впише в предмета си извършване на застрахователни сделки, започне да сключва застрахователни договори.

Учредителният договор или уставът не съдържат минимално необходимото съдържание (essentialia negotii): фирмата, предмета на дейност, размера на вноските, както и капитала, когато законът го изисква.
Не е внесена предписаната от закона част от капитала, т.е. ако внесеният капитал е под минимално необходимия размер, изискван при учредяване на дружеството.
Отстраними и неотстраними пороци: От тези 6 основания половината (последните три) са отстраними като пороци, а другите три са неотстраними.
1. Отстраними недостатъци: Агенцията по вписванията, отказвайки вписването, трябва да насочи към отстраняването им. Съдът обявява ТД за недействително само ако нарушението не е вече отстранено или не бъде в подходящ срок, даден от съда (Непозволен предмет на дейност; Липса на необходими реквизити в договора или устава; Не е внесена предписаната от закона част от капитала.)
2. Неотстраними недостатъци: недостатъчен брой учредители, неспазени изисквания за учредяване на АД и КДА, липсва учредителен акт или не е спазена формата. Тези основания са неотстраними, защото отстраняването им ще означава ново учредяване.

ПОСЛЕДИЦИ от недействителността

чл. 70, ал. 2 ТЗ: всеки заинтересуван, както и прокурорът, може да поиска от окръжния съд по седалището на дружеството да обяви дружеството за недействително в едногодишен срок след възникването му.
чл. 70, ал. 3 ТЗ: дружеството се смята прекратено от влизане в сила на решението (занапред) на съда за обявяването му за недействително (съдът изпраща решението за вписване в ТР, след което се извършва ликвидация)
Различия с последиците от недействителността по ЗЗД:
1. ТД може да се обяви за недействително само ако порокът не е бил отстранен (за отстранимите), докато по ЗЗД няма такова условие.
2. Недействителността по ЗЗД има обратно действие, докато по ТЗ действието на недействителността е ex nunc, занапред. Затова обявяването на недействителността на дружеството има ефекта на ПРЕКРАТЯВАНЕ на дружеството занапред. Горното обстоятелство разкрива същността на т.нар. правоучредяващо или правосъздаващо действие на вписването. Дори дружество да е създадено при всички възможни пороци, ако е вписано в ТР, то има дружество! То функционира като ТД, сключва сделки и те са перфектни, докато не бъде обявено занапред за недействително (може никога да не бъде)

Правен режим на недействителността:
- тя се обявява от съда – срок: 1 година.
- Легитимацията е широка: всеки заинтересуван (съдружник, акционер, членовете на управителни/надзорни органи, ликвидатори, синдици), както и прокурора.
- Искът за обявяване на недействителност е конститутивен, защото ще се упражнява преобразуващо право, а не установителен, както е по ЗЗД.
- Компетентният съд е окръжният съд по седалището на дружеството.
- Действието на решението е занапред! Няма обратно действие. Но от момента на обявяване на недействителността на дружеството правата и задълженията на ТД (придобити преди обявяване на недействителността от момента на учредяване) преминават върху учредителите, които отговарят солидарно и неограничено.

4. Решения на органите за управление и тяхната отмяна

(Коментар Герджиков) (чл. 74/75 се отнасят само за капиталовите ТД – АД, ООД, КДА. НЕ СЕ ОТНАСЯТ ЗА ПЕРСОНАЛНИТЕ – ТЕ НЯМАТ ОРГАНИ!!!!)

1. Решения на органите на управление

В капиталовите и персоналните ТД

а) Капиталови ТД: основно значение за капиталовото ТД има неговото общо събрание. То решава най-важните въпроси на дружеството. Неговите решения са решения на дружеството и като такива могат да засегнат членовете му, които имат защита срещу тях.

б) Персонални ТД: СД и КД нямат общо събрание, а решенията се вземат от съдружниците. Не може да се прилага по аналогия режима на решенията на ОС към персоналните дружества. Основната разлика е в това, че неограничено отговорните съдружници имат право да спират решенията на останалите /чл. 105, изр. 2/, докато участниците в капиталовите дружества нямат такова право.

Правна същност на решенията на ОС на КТД

Решенията на общото събрание са особен вид сделки решения, които се отличават от уредените в ЗЗД договори и едностранни сделки:

– При решенията волеизявленията се правят от лица, включени в състава на орган на ЮЛ.

– Волеизявленията не са насрещни, а са насочени към формиране на обща воля.

– Приетото решение е задължително за онези, к. не са гласували или са гласували против.

– Решенията са организационни сделки, тъй като при тях не е налице разместване на имущество.

è Особената им природа изключва приложението на режима на недействителните сделки, установени в ЗЗД.

Нищожни, оспорими и валидни решения на ОС (с/д действителността им)

> За решенията важи уредбата, която се съдържа в чл. 74, чл. 75 и чл. 197, ал. 3 ТЗ. Въз основа на тези текстове решенията на общото събрание могат да се класифицират според действителността им на: нищожни, оспорими /унищожаеми/ и валидни.

1) НИЩОЖНОСТ на решения на ОС (три случая) ТР 1/2002.

Липсващо /невзето/ решение: не е проведено ОС или има такова събрание, но въпросът не е бил предмет на решение, или взетото решение не е формирало изискуемото мнозинство.
Решение извън компетентността на дружествените органи.
чл. 75, ал. 2 ТЗ: Решения или действия на органи на КТД, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни.

2) ОСПОРИМОСТ на решенията на ОС – чл. 74 (Герджиков ги нарича и унищожаеми, защото приличали на тях, макар че има практика на ВКС, че не са унищожаеми). Основание за атакуване на решения на общото събрание е то да е противозаконно или противоуставно /респ. нарушение на дружествения договор/.

– Противозаконност ще рече противоречие с императивни законови норми.

– Противоуставно, респ. противодоговорно, означава решението да е постановено в нарушение на устава или на учредителния /дружествения/ договор.

è Съдът няма право да решава въпросите от гледна точна на стопанска целесъобразност. Затова не подлежат на атакуване решения, за които се твърди, че са несправедливи, стопански неоправдани или неизгодни за дружеството и т.н.

Противоречието със закона и договора, съответно с устава, следва да се преценява както с оглед материалното, така и с оглед процесуално право.
На атакуване и отмяна подлежат решенията на общото събрание на ТД, НЕ И НА УЧРЕДИТЕЛНО СЪБРАНИЕ!!! (релевират се по чл. 70 ТЗ).
ТЗ не предвижда възможност за атакуване на решения на другите органи на съответните ТД. В случай, че актовете на тези органи са засегнали членствени права на съдружниците или акционерите, те могат да бъдат атакувани с иск по чл. 71.

3) ВАЛИДНОСТ – ако не е нищожно или оспоримо.

2. Отмяна на решенията

Иск за отмяна на решение на ОС (иск срещу оспорими решения)

С този иск могат да се отменят само решения на ОС, а ОС имат само капиталовите, респ. искът е приложим само за ООД, АД, КДА.
Основания за отмяна на решенията на ОС
Противоречие на императивни норми на закона – пр. императивните правила за свикване и провеждане на ОС; решение да се извърши престъпление;
Противоречие на учредителния договор или устава – правилата за изключване на съдружници, лишаване от дивидент и т.н.
активно легитимиран да води иска е ВСЕКИ съдружник или акционер (вкл. изключеният). Важно е качеството към момента на вземане на решението (Герджиков в коментара пише, че легитимирани са и синдика – чл. 658 и облигационерите – чл. 215, без кредитори).
Ответник е дружеството: Искът се води срещу дружеството. Ако искът се предявява от съдружник, който има право да представлява ТД и в ТР не е вписано друго лице, което самостоятелно да може да представлява дружеството, съдът трябва да назначи на дружеството особен представител.
Встъпване в процеса: Всеки съдружник или акционер може да встъпи в процеса и да подържа иска дори ищецът да се откаже от него (необходим другар);
Срок: за Искът се предявява в 14-дневен срок от деня на събранието, когато ищецът е присъствувал или когато е бил редовно поканен, а в останалите случаи – в 14-дневен срок от узнаването, но не по-късно от 3 месеца от деня на общото събрание.
Компетентен съд е окръжният съд по седалище на дружеството;
Искът е конститутивен, защото с него се цели промяна в съдържанието на правоотношенията в дружеството.

è Ако искът е основателен, съдът постановява диспозитив, с който отменя решението на дружеството. Отмяната няма обратно действие. Това положение се налага с оглед защита интересите на третите лица и стабилността на търговския оборот.

Съдът не може да направи нещо повече от това да отмени решението. Неговият акт не може да замести волята на общото събрание и да извърши разпореждания, които са от компетентността на дружеството.

Различни са последиците на отменителното решение в зависимост от характера на допуснатото нарушение. Ако то е отменено по процесуални съображения, свързани със свикване на събранието, неговото провеждане и начина на вземане на решението, решените въпроси не се преюдицират. Общото събрание ще може да вземе същото решение по същество, стига да спази процесуалните изисквания.

Когато обжалваното решение е порочно по същество поради нарушение на материалноправни правила, съдът обвързва с решението си общото събрание, което трябва да се съобрази с постановеното от съда. Това е предвидено изрично в чл. 75, ал. 1

Нищожност при повторност на отмененото решение – чл. 75 ТЗ

1) Задължителни указания: Според чл. 75, ал. 1 ТЗ: „Указанията на съда, дадени при отмяна на решенията на общото събрание по тълкуването на законите, учредителния договор и устава, са задължителни за общото събрание при повторно разглеждане от него на същия въпрос.“ è Общото събрание може да постанови решение в отклонение на предписаното от съда само в случай на нововъзникнали обстоятелства. Извън тази хипотеза, ако повторното решение на дружеството е в противоречие с влязлото в сила решение на съда, то е нищожно /чл. 75, ал. 2/.

2) Иск по чл. 75, ал. 2 от ТЗ за нищожност:

> Всеки съдружник или акционер може да се позове на нищожността или да поиска от съда да я прогласи.

> Срок: Нищожността по чл. 75, ал. 2 се релевира безсрочно.

> Последици: Обявената нищожност на решението на общото събрание означава, че то не е произвело правните последици, към които е било насочено. Все едно, че такова решение не е било взето.

> Нищожното дружествено решение по чл. 75, ал. 2 не може да се атакува с иск по чл. 74. Последният иск се предявява само срещу оспорими решения.

> Искът по чл. 75, ал. 2 може да се съединява обективно с иска по чл. 74, ал. 1 в рамките на преклузивния срок за предявяване на втория иск. При съединен конститутивен иск по чл. 74, ал. 1 с установителен иск по чл. 75, ал. 2 срещу едно и също решение на дружество при решаването им приоритет има искът за прогласяване на нищожност. Конститутивният иск има качество на евентуален.

> Спиране на вписването е недопустимо, тъй като чл. 6, ал. 2 ЗТР въвежда задължение за търговеца да сезира Службата по вписванията в 7-дневен срок от възникването на подлежащото на вписване обстоятелство и за неспазването на този срок е предвидена санкция – чл. 40 ЗТР. Заинтересуваните лица в случай на нищожност или недопустимост на вписването имат иска по чл. 29 ЗТР.

Защита на членството – чл. 71 ТЗ – ИСК

> чл. 71 ТЗ Всеки член на дружеството може с иск пред окръжния съд по седалището на дружеството да защити право на членство (членственото си правоотношение) или отделни членствени права, когато бъдат нарушени от органи на дружеството.

> Нарушението може да се извърши от ВСЕКИ ОРГАН НА ДРУЖЕСТВОТО – управител, съвет на директорите, управителен съвет, надзорен съвет.

> Искът не е насочен към промяна на членствените правоотношения, а само към съобразяването им с действителните права на съдружника или акционера от страна на органите на дружеството.

> Легитимацията възниква от момента на придобиването на качеството съдружник или акционер (облигационерите не са легитимирани да го предявят).

> Ответник е дружеството.

> Искът се предявява пред окръжния съд по седалище на дружеството.

> Варианти за характер на иска:

1) Установителен иск: Искът по чл. 71 може да бъде, на първо място, установителен. Той е такъв, когато се иска да се установи със сила на пресъдено нещо членствено право.

2) Осъдителен иск: в петитума на осъдителния иск се съдържа искане да се осъди дружеството да преустанови нарушението на членствените права.

3) Конститутивен иск: той е такъв, ако например се иска отмяна на решение на съвет на директорите на АД за увеличаване на капитала по чл. 198.

СРАВНЕНИЕ МЕЖДУ ИСКОВЕТЕ ПО 74 и 71:
- Предмет на исковете по чл. 74 и чл. 71 са решения на различни органи.
- Искът по чл. 71 е специален по отношение на иска по чл. 74.
- Ако се атакува решение на общото събрание, искът по чл. 71 е недопустим.
- Изключеният съдружник в ООД може да се защити с иск по чл. 74, а не с иск по чл. 71 (петчленка на ВКС от 1998 г.)
- Искът по чл. 71 може да се съедини кумулативно с иск по чл. 74, както и с иск за обезщетяване на съдружник / акционер за причинените му от дружеството вреди.
- Предявяването на иска не е обусловено от спазването на преклузивен срок, подобно на срока по чл. 74. Защитата по чл. 71 може да се търси в рамките на общия петгодишен давностен срок.

I. Събирателно дружество

1. Събирателното дружество – обща характеристика.

събирателното дружество е най-яркият представител на персоналните дружества.
В чл. 76 ТЗ е направен опит да се даде легално определение на СД. Същото търпи значителна критика от страна на теорията. Според разпоредбата събирателно е дружеството, образувано от две или повече лица за извършване по занятие на търговски сделки под обща фирма. Съдружниците отговарят солидарно и неограничено.

Признаци на събирателното дружество:
Персонално ТД – корпоративно ЮЛ (има членска маса);
Учредява се по силата на учредителен договор;
Учредителите трябва да са две или повече лица: ФЮЛ; ЕТ; чуждестранно ФЛ може да е учредител, ако има постоянен адрес в РБ; Капиталови ТД. НЕ може да бъде съдружник: Кооперация; 2.Банки и застрахователни дружества; 3. ЮЛНЦ, държавата и общините.
Събирателното дружество трябва да има търговска фирма. Това включва общите изисквания[2]. Специфични изисквания: а) Фирмата трябва да съдържа фамилията (или фирмата) на поне един от съдружниците в събирателното дружество. Б) Да е указано, че става дума за СД: „събирателно дружество”, „съдружие” или „сие”.
Отговорност на съдружниците – най-характерното за СД. Отговорността на съдружниците е лична, неограничена, солидарна, субсидиарна и ретроактивна.
1. Лична отговорност – означава, че съдружникът отговаря с личното си имущество за задължението на дружеството.
2. Неограничена отговорност – съдружникът отговаря с цялото си лично имущество, но без да се включва несеквестируемото.

Солидарна отговорност – тази солидарност има две измерения:
1. Солидарност между съдружниците: т.е. кредиторът може да насочи претенция срещу всеки от тях за цялото задължение;
2. Солидарност с дружеството, което е главния длъжник: Кр. може да насочи претенцията си към дружеството/съдружниците като солидарни.

Субсидиарна отговорност – солидарността не е проведена до край – важи само до изпълнителния процес. Ако се стигне до изпълнителен процес идва субсидарността – изпълнението се насочва първо върху имуществото на самото дружество и ако не се удовлетвори идва имуществото на длъжниците, които всички отговарят солидарно за това задължение.
Ретроактивна отговорност – всеки съдружник отговаря и за старите задължения на дружеството, възникнали преди той да му стане член.

Не стига всичко, ами отговорността на съдружниците преживява дружеството и ако СД се прекрати, съдружниците ще продължат да отговарят за задълженията му. Отговорността на съдружниците е пробив в концепцията за ЮЛ. Разумът на закона се крие в това, че събирателните дружества не формират капитал (няма гаранционна функция).

2. Учредяване на събирателно дружество: два елемента (няма учр. Събрание)

Събирателното дружество възниква по нормативно – контролната система като ФС на учредяването му се състои от два елемента:

А) Учредителен договор.

Формата е писмена с нотариална заверка на подписите на съдружниците.
В закона е определено минималното съдържание на учредителния договор:
1. правната индивидуализация на всички съдружници (име, адрес, ЕИК за ЕТ) и на дружеството (фирма, седалище, адрес на управление)
2. предмет на дейност,
3. какви вноски правят съдружниците – вид, размер, оценка,
4. как се управлява и представлява дружеството,
5. как се разпределят печалбите и загубите между съдружниците.

Б) Вписване в ТР: за да възникне дружеството трябва да се впише в ТР. Заявлението за вписване трябва да бъде подписано от всички съдружници! (важно да се отбележи) и към него се прилага учредителния договор. Лицата, които според договора представляват дружеството представят образци от подписите си.

3. Вътрешни отношения в СД (права и задължения на съдружниците)

Вътрешните отношения в СД включва две групи правоотношения:
- Членствени правоотношения: имат основно, водещо значение. Това е правоотношението на всеки съдружник с дружеството като ЮЛ. Съдържанието на това членствено ПО са членствените права и задължения.
- Отношенията между съдружниците помежду им.

Принципът, който лежи в основата на тези вътрешни отношения, е, че уредбата на вътрешните ПО в ТЗ е диспозитивна (съдружниците могат да се отклонят). Има едно единствено изключение: чл. 87 ТЗ „когато според учредителният договор решенията на дружеството се вземат с мнозинство, всеки съдружник има право на един глас”. Нормата е императивна, независимо че се отнася за вътрешни ПО.

ПРАВА на съдружника в СД – имуществени и неимуществени.
ИМУЩЕСТВЕНИ ПРАВА
- Право на част от печалбата: това право понякога се означава като право на дивидент (не е коректно – дивидентът е при КТД). Това право е условно право, то е в потенция, защото може никога да не се реализира като конкретно право на вземане, защото дружеството може никога да не излезе на печалба. Затова е коректно да се говори, че това т.нар. право на част от печалбата е елемент от членствената правоспособност, т.е. една абстрактна възможност. Всеки съдружник участва задължително в загубите и печалбата. Недопустимо е едни да участват само в загубите, а други само при разпределение на печалбата.
- Право на ликвидационен дял: възниква чак при прекратяване на дружеството. Когато се изпълнят всички задължения спрямо третите лица, съдружниците имат право да си разпределят остатъка от имуществото. При напускане на дружествтото съдружникът има право на стойността от неговия дружествен дял. Тази стойност се определя сс оглед имуществото на дружеството към момента на прекратяване на членственото правоотношение.
- Право на обезщетение за разноските, които съдружникът прави при и по повод осъществяване на дейността на дружеството – чл. 81 ТЗ ги нарича необходими разноски, направени за дружествени работи. Понеже в СД всички са длъжни да участват в дейността, то могат да харчат собствени пари. Затова имат право на обезщетение за направените за дружеството разходи.
- Право на обезщетение за вредите, претърпени при и по повод осъществяване на дружествената дейност. – Злополука, материални и др. загуби
- Право на мораторна лихва за забавяне на обезщетенията.

НЕИМУЩЕСТВЕНИ ПРАВА
- Право да управлява и представлява – всеки от съдружниците може да управлява и да представлява дружеството. Това е принципът.
- Право на глас – Съгласно чл. 87 ТЗ , когато според УД решенията се взимат с мнозинство всеки съдружник има право на един глас. Правото на глас не може да се отмени и има императивен характер.
- Право на контрол – всеки от съдружниците има право да контролира дейността на останалите съдружници. Според чл. 86 ТЗ, озаглавен „право на контрол на съдружника”, съдружникът, който не участва пряко в управлението, може да се осведомява лично за работите на дружеството, да преглежда търговските книги и другите книжа и да иска обяснения от управителите.
- Право на вето – защита срещу правото на всеки да управлява. Това означава правото на съдружника да спира действията (решенията) на другите съдружници. Това право на вето може да се извлече от правилата за КД, където според чл. 105, изр. 2 ТЗ „ограничено отговорните съдружници не могат да спират решенията на останалите” è аргумент от противното – неограничено отговорните може да спират решенията на останалите. В събирателното всички съдружници са неограничено отговорни.

ЗАДЪЛЖЕНИЯ на съдружниците в СД – имуществени и неимуществени.

Имуществени задължения
- Задължение за вноска – основното имуществено задължение (опр. в учр. договор);
- Задължение за мораторна лихва – при забавяне изпълнението на задължението за вноска. (Аз – в ТЗ е предвидено и задължение за законната лихва, когато съдружник вземе пари за себе си от дружеството, без да има право на това. При по-големи вреди – обезщет-е).
Неимуществените задължения
- За лично участие в дейността на СД и полагане на грижата на добрия търговец.
- Въздържане от конкурентна дейност:
  1. Без съгласието на останалите съдружници, съдружникът: 1. не може да участва в друго ТД със същия предмет на дейност, както и 2. не може да извършва сделки от предмета на дейност на СД за себе си или за другиго (явява се конкуренция).
  2. В случай че съдружникът наруши забраната за конкуренция, в полза на дружеството възникват две алтернативни възможности:
    1. да иска обезщетение от съдружника, нарушил забраната, за претърпените вреди;
    2. да заяви, че встъпва в правата и задълженията сключените сделки, т.е. СД да встъпи на мястото на съдружника в сделката. (Тази възможност я има и при търговското представителство за прокуристите и на търговските пълномощници. На тях също им е забранено да сключват търг. сделки за своя или чужда сметка – ако го направят за търговецът възникват същите опции).

Задължение за лоялност – към дружеството и останалите съдружници. Няма го изрично, но се извлича от философията на ТД. То е толкова силно изразено, колкото е изразен персоналният х-р на ТД. Какво включва това задължение? Необходимостта със своето поведение да не уврежда доброто име или имуществото на дружеството и на останалите. Задължението за лоялност е най-слабо изразено в АД.

УПРАВЛЕНИЕ на събирателното дружество – СД НЯМА ОРГАНИ!!!!!

Въпреки че СД е персонифицирано, то няма институционализирани органи – няма Общо събрание, УС, Контролен съвет, Надзорен съвет, защото всеки от съдружниците играе такава роля, всеки от съдружниците може да управлява дружеството по отделно. Това е не само право, но и тяхно задължение. Това принципът.
С дружествения договор, обаче, може управлението да бъде възложено на един или няколко съдружници ИЛИ на друго лице (трето за дружеството лице). Това не означава, че останалите губят всякаква възможност за управление, а само по отношение на рутинните въпроси. Чл. 84, ал. 2 ТЗ определя въпросите, за к. се иска съгласието на всички: 1) придобиване и разпореждане с вещни права върху имоти; 2)назначаване на управител, който не е съдружник; 3) за вземане на заем. Освен това всеки съдружник може да иска отмяна на решението за възлагане на управлението от окръжния съд, ако управителите са нарушили задълженията си или на други основания от договора (може да се спомене към отмяната на Р.)

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ЧЛЕНСТВО в СД – основания:

Смърт на съдружника или поставянето му под пълно запрещение – прекратяване на цялото СД или само членството (ако е уговорено в договора);
Обявяване на съдружника в несъстоятелност – цялото или само членството.
По решение на съда при неизпълнение на задължения на съдружника може да се стигне до прекратяване на членството му, ако друг съдружник е поискал.
Изплащане на личен дълг на съдружник от дружеството или от останалите съдружници в хипотезата на чл. 96 ТЗ (може съдружниците да решат да не се прекратява).
Изключване на съдружник
Как се изключва съдружник в СД? (много го пита на изпит) – Отг.: само по съдебен ред – от окръжния съд по искане на съдружник. Според чл. 95, ал. 2 ТЗ по искане на съдружник съдът може, вместо да прекрати дружеството, да изключи виновния съдружник. Основанията са споменати по-долу като основания за прекратяване СД: 1) виновно неизпълнение (умисъл или груба небрежност); 2) обективна невъзможност за изпълнение на задължение по договора; 3) действие против интересите на дружеството.
Последици от прекратяване на членството, вкл. изключването: съдружникът става трето лице и останалите съдружници изплащат припадащия се дял от имуществото на прекратилия участието си съдружник и съответния дял от годишната печалба, за тези си вземания той е хирографарен кредитор. При смърт същите ще бъдат изплатени на неговите наследници (ако те не изявят желание да встъпят в дружеството).

6) Оттегляне на членство – това е голяма особеност на СД. Не може всеки, когато иска да оттегли членството си, а е необходимо съгласието на останалите съдружници. Чл. 94, ал. 1 урежда само хипотеза на прекратяване на дружеството, но не и на оттегляне на членството, като последното не може да стане дори с предизвестие.

4. Външни отношения в събирателното дружество

Докато във вътрешните отношения господства принципът за диспозитивност на уредбата във външните отношения е уредбата на ТЗ е императивна.
Какво се включва във външните отношения? 1) Представителство на СД; 2)Отговорността на дружеството и съдружниците; 3) Правата на третите лица по отношение на СД и съдружниците. 4) Съдружникът като трето лице.

1. ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО в СД (законно)

Принципът е, че който управлява, той представлява. Както всеки може да управлява така и всеки съдружник може да представлява СД по отделно. С/д чл. 89(1) всеки съдружник представлява СД, ако в дружествения договор не е предвидено друго.
Представители са лицата, които формират и изразяват волята на дружеството.
Възлагане на представителната власт: Както управлението може да бъде възложено на един или неколцина, така и представителството може да бъде възложено на един или неколцина. Трябва обаче в търговския регистър да е вписано изрично кой може да представлява, тъй като в противен случай всеки може. Чл. 89(2) ТЗ: ограничаване на представителната власт на съдружника няма действие спрямо трети добросъвестни лица, ако не е вписано в ТР.
Отменяне на представителството по съдебен ред: представителната власт на съдружник може да бъде отнета от окръжния съд по искане на някой от съдружниците, ако представителят е нарушил задълженията си или на други основания в договора (препращане към отмяна за оттегляне възлагането на управление).

ОТГОВОРНОСТ на дружеството и на съдружниците

Всеки съдружник има правото да:
1. прави възраженията на СД с/у кредиторите на СД – перемпторни или дилаторни.
2. противопоставя и лични възражения по отношение на кредиторите на дружеството (вкл. прихващане). Това е в отклонение от изискването за идентитет на страните. Допуска се заради личната и неограничена отговорност на съдружниците.
Съдружниците отговарят за задълженията на дружеството лично, неограничено, солидарно, субсидиарно и ретроактивно. (тук е материята за отговорността)
Събират. дружество отговаря ли за задълженията на съдружниците? Да. В една хипотеза има подобно нещо (аз – няма юридическа, а фактическа принуда). Според чл. 96 ТЗ ако Кр. на съдружник 6 месеца не може да се удовлетвори от принудителното изпълнение върху движимото имущество на този съдружник, той може да наложи запор върху ликвидационния дял на съдружника (Дл.) и да иска прекратяване на СД. Идеята е след прекратяване на дружеството да възникне имущественото право на ликвидационен дял и кредиторът да може да се удовлетвори от този дял.
1. В ал. 2 е предвидена една възможност за спасяване на дружеството от юридическа смърт, като е предвидено, че дружеството не се прекратява, ако ДРУЖЕСТВОТО или останалите съдружници изплатят дълга след налагане на запора.
2. В случая е налице изпълнение на чужд дълг по чл. 74 ЗЗД („Този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора.”) и ще има законна суброгация на СД в правата на удовлетворения Кр.
3. Друга последица е, че се прекратява участието на съдружника длъжник в дружеството, освен ако съдружниците не решат друго.
Погасителна давност за искове с/у съдружник за задължения на СД – чл. 98 ТЗ

Според чл. 98(1) ТЗ искове срещу съдружник за задължения на дружеството се погасяват с 5-годишна давност, ако искът срещу дружеството не подлежи на по-кратка давност (повтаря чл. 110 ЗЗД;Грешката: в немския закон, от където е реципиран ТЗ, 5-год. давност е специална спрямо общата 8- 10 давност)

Според чл. 98, ал. 2 ТЗ (по-интересната алинея) давностният срок започва да тече от деня, в който прекратяването на дружеството, неговото преобразуване или напускането на съдружника е вписано в ТР. Тази алинея поставя два въпроса:

Какво се разбира под прекратяване? Основания смисъл (прекратяване на дейност) или прекратяването на ЮЛ (юридическата смърт)? Отговорът юридическата смърт.
Напускането на съдружника не е единственото прекратително основание, т.е. трябва да се тълкува разширително като „прекратяване на членството на съдружника”!

СЪДРУЖНИКЪТ КАТО ТРЕТО ЛИЦЕ (съдружниците са отделни субекти и може да влязат в ПО със СД, в което членува). Усложнения: 1) Забрана за договаряне сам със себе си по чл. 38 ЗЗД (съдружникът действа като законен представител на едната страна и като самостоятелна страна) – може да се преодолее със съгласие на представлявания. Т.е. необходимо е съгласието на останалите съдружници. 2) Сливане на качеството кредитор и длъжник – пр. съдружникът дава пари на заем на СД и се явява и длъжник. По чл. 124, ал. 3 ЗЗД „сливането в едно и също лице на качествата на кредитор и солидарен длъжник погасява задължението на останалите за частта на този съдлъжник.” Т.е. съдружникът кредитор може да търси от другите вземането си без припадащата му се част. Останалите отговарят солидарно за разликата.

V. ПРЕКРАТЯВАНЕ на събирателното дружество (ОСНОВАНИЯ – не ликвидация!)

Срок/ Прекратително условие / Обявяване в несъстоятелност
По съгласие на съдружниците: ако бъде прекратено по взаимно съгласие (не по съдебен ред), съдружниците във фазата на ликвидацията могат да вземат решение за продължаване на прекратеното дружество. Условието е да не се е стигнало до разпределянето на имуществото.
Смърт или поставяне под пълно запрещение на съдружник ИЛИ прекратяването на съдружник – ЮЛ. Показва колко е тясна връзката между съдружниците в СД. Може в дружествения договор да се уговори, че смъртта – факт./юридическа няма да води до това.
При искане на синдика на изпаднал в несъстоятелност съдружник: ако някой от съдружниците изпадне в несъстоятелност, синдикът му може да поиска прекратяване на дружеството, за да може ликвидационният му дял да отиде за удовлетворяване на Кр.
С предизвестие за прекратяване от съдружник – всеки може с предизвестие да иска прекратяване на дружеството. Условие – да е безсрочно дружеството. Срок на предизвестието – 6 месеца (в договора може да се уговори друг).
Със съдебно решение – 3 основни хипотези, свързани с поведение на съдружник. Чл. 95 ТЗ: окръжният съд може да прекрати СД по искане на съдружник, когато друг съдружник:
1. Виновно не изпълни свое задължение (умишлено/с груба небрежност) по договора;
2. В обективна невъзможност да изпълни свое задължение по договора
3. Действа против интересите на дружеството. è Според чл. 95, ал. 2 по искане на съдружник съдът може, вместо да прекрати дружеството, да изключи виновния съдружник, т.е. да му прекрати членственото правоотношение.
С предизвестие от личен кредитор на съдружник, които 6 месеца не може да се удовлетвори от принудителното изпълнение върху движимото имущество на съдружника (чл. 95) Срок на предизвестието – 6 месеца.
При преобразуване на дружеството (прекратяване без ликвидация).

Kомандитно дружество

Легално определение – чл. 99(1) ТЗ

Според чл. 99 ТЗ. Ал. 1 „Командитното дружество се образува с договор между две или повече лица за извършване търговска дейност под обща фирма, като един или повече от съдружниците са солидарно и неограничено отговорни за задълженията на дружеството, а останалите са отговорни до размера на уговорената вноска.” От това определение става ясно, че КД е:
- Договорно дружество: дружествен договор в писмена форма с нотариална заверка.
- Носи всички родови белези на персоналните дружества.
- СЪОТВЕТНО И СУБСИДИАРНО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВИЛАТА ЗА СД – 99(2).
- Differentia specifica: това, което отличава командитното дружество от събирателното е това, че има два вида съдружници:
  - неограничено отговорните съдружници – комплементари: за тях се прилагат същите правила като за съдружниците в СЪБИРАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО.
  - ограничено отговорните съдружници – командитисти. Докато за комплементарите няма специфични правила, за командитното дружество има специфични правила само за командитистите.

Примерно: Открил си ниша на пазара, уред за бръснене на глава. За да започнеш този бизнес, ти трябват финанси и средства, които нямаш. Затова се обръщаш към заможни приятели и им казваш, че те няма да правят нищо, няма да носят риска от нищо, а само трябва да финансират и да чакат печалбата, а ти става неограничено отговорен.

Специфика относно фирмата: фирмата на дружеството трябва да съдържа освен обозначението „КД” или „командитно дружество”, и името поне на един от неограничено отговорните съдружници. Важно! Името на ограничено отговорен съдружник не се вписва във фирмата, но ако това е станало, той се смята за неограничено отговорен по отношение на кредиторите на дружеството.

ВЪТРЕШНИ ОТНОШЕНИЯ в командитното дружество.

и тук се регулират с диспозитивни правни норми. Даже чл. 104 ТЗ дава изрично предимство на договора пред всички норми относно вътрешните отношения.

2.1. Права и задължения на комплементарите – имуществени и неимуществени = същите като тези на съдружниците в СД. Правото на вето е изрично (чл. 105).

2.2. Права и задължения на командитистите – специфично за КД.

А) ПРАВА НА КОМАНДИТИСТИТЕ – стеснени в сравнение с тези на комплементарите.

Право на част от печалбата, но нямат право на обезщетения и лихви, защото не осъществяват търговска дейност;
Право на ликвидационен дял;
Неимуществени права: командитистите нямат правото да управляват и да представляват дружеството, нямат право на вето, но имат определено право на контрол (108 ТЗ): да преглежда търговските книги и да иска препис от годишния финансов отчет (може да ползва съдействието на окръжния съд при отказ).

Б) ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА КОМАНДИТИСТИТЕ: имат едно единствено имуществено задължение, а именно ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ВНОСКА, т.е. да направят уговорената вноска, съотв. МОРАТОРНА ЛИХВА при забава. Те НЯМАТ НЕИМУЩЕСТВЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ.

2.3. Разпределяне на печалбите и загубите в КД

Основата за разпределението е балансът, сметката „печалба и загуба”, като в дружествения договор трябва да е описан начина за разпределение на печалбата.
При разпределение на печалбата водещ принцип е, че който повече рискува, има повече право на печалба è правото на печалба на командитистите е редуцирано в сравнение с това на комплементарите.
- ако командитистът не е внесъл изцяло предвидената вноска, полагащата му се част от печалбата се прихваща до размера на вноската.
- ако командитистът веднъж е получил дела от печалбата, който му се следва, той не е длъжен да я върне при последвали загуби.
Разпределение на загубите: според чл. 109, ал. 2 ТЗ ограничено отговорният съдружник участва в загубите до размера на предвидената вноска. При командитистите с получената печалба те не дължат да покриват минали загуби. Това е задължение на комплементарите. Обаче ако има претърпени загуби, при следващите печалби, трябва да се изравни и да се излезе на плюс. Според чл. 110 ТЗ когато след приключване на календарната година се установи, че дружеството има загуби, които се отразяват на направените вноски, до възстановяване на предвидения им размер не се разпределя печалба.

2.4. Управление

Управлението (както при СД) се извършва от комплементарите. Командитистите нямат право на управление и не могат да спират решенията на неограничено отговорните (чл. 105 ТЗ).
Заради диспозитивния характер на нормите, съдружниците могат да се уговорят да предоставят управлението на един или неколцина.

ВЪНШНИ ОТНОШЕНИЯ в КД (императивни норми)

3.1. Представителство – КД се представлява от неограничено отговорните съдружници. Правилото е, че всеки от тях може по отделно да представлява КД. Може обаче в учредителния договор да бъде предвидено, че представителството ще бъде колективно. Това трябва да е вписано в търговски регистър, за да има действие спрямо трети лица.

Командитистите нито управляват, нито представляват, но е възможно да се натовари командитист с представителство или управление. Това изрично трябва да е отразено в ТР (нетипична хипотеза).

3.2. Отговорност на дружеството и на съдружниците.

За задълженията на дружеството отговорността се носи от дружеството и неограничено отговорните съдружници. Отговорността е със същите характеристика като при СД – лична, неограничена, солидарна, субсидиарна, ретроактивна.
Отговорност на командитистите
Ако командитист е изпълнил изцяло задължението си за вноска, той НЕ НОСИ никаква отговорност за задълженията на дружеството. Той само рискува направената вноска (т.е. той носи риска, но не и отговорността).
Ако командитист не е изпълнил задължението си за вноска – изцяло или частично, тогава съгласно чл. 111 ТЗ, кредитор може да насочи срещу командитист своята претенция до размера на дължимата вноска.

Въпрос за изпит: Има ли случаи, в които ограничено отговорен съдружник ще трябва да отговаря неограничено? ИМА. Случаите са три:

Ако името му се впише във фирмата;
Ако сключи сделки от името на дружеството преди неговата регистрация, ще отговаря неограничено за тези сделки. Условие – кредиторът да не е знаел, че договаря с ограничено отговорен съдружник. Разум – преди регистрацията не се знае кой ограничен, кой неограничен, респ. кой управлява и кой представлява.
Ако сключи сделка от името и за сметка на дружеството без да е упълномощен за това по време на съществуване на дружеството, това влече неговата лична, неограничена отговорност. Той няма да отговаря неограничено, ако дружеството потвърди сделката.

3.3. Прекратяване на КД и членството в КД.

важат правилата за СД (има съответно препращане, доколкото друго не е уредено в главата за КД), но тясната връзка е между комплементарите и дружеството и няма такава между командитистите и дружеството.
Има особености само по отношение на командитистите:
1. Командитист може да бъде изключен, само ако не изпълни задължението си за вноска. (няма други прекратителни основания за него);
2. Прекратяването на членството на командитист не води до прекратяване на самото дружество.
3. При прекратяване има право на припадащата му се част от дружественото имущество – независимо дали е комплементар или командитист.

1. Обща характеристика на ООД.

J История на възникването на ООД: ООД е единственото дружество, което е създадено като кабинетен продукт на немските учени. Първата основна функция на правото е отразителната функция на правото (ОТП). От нуждите на живота възникват определени явления, които правото впоследствие регулира. Всички ТД възникват заради потребността да се сдружават хората за едни или други цели, като правото ги закрепва. При ООД нещата са обърнати. Тук е налице изпреварващата функция на правото. Немските учени от края на 19 в. се събират и решават да изобретят нова дружествена форма, която да преодолее недостатъците на съществуващите дотогава. Това са били персоналните дружества, чиито основен недостатък е личната и неограничена отговорност на съдружниците. Другата заварена форма е АД, което е тромаво, тежко, с усложнена процедура на учредяване и дружество на едрия капитал. Затова те изобретяват през 1892 г. ООД (тогава е първият немски закон за ООД). Немците се гордеели, че това е най-успешният им научен артикул. ООД се счита за дружество на дребния и средния капитал, но няма пречка чрез него да се осъществяват по-мащабни стопански дейност. Все пак има дейности, които не могат да се осъществяват от ООД като банковата и застрахователната дейност, които може да се осъществяват само от АД.

Определение на ООД:

В чл. 113 ТЗ е даден опит да се даде легално определение на това дружество – ООД може да се образува от едно или повече лица, които отговарят за задълженията на дружеството с дяловата си вноска в капитала на дружеството. Проф. Герджиков има сериозни резерви по отношение на това определение. Недостатъци на легалното определение:
1. Не съдържа всички основни признаци на ООД;
2. „За задълженията на дружеството съдружниците отговарят до размера на дяловата си вноска”:
всъщност СЪДРУЖНИЦИТЕ НЕ ОТГОВАРЯТ ИЗОБЩО за задълженията на това дружество. За задълженията на дружеството отговаря самото то със своето имущество. За да се види тази некоректност, трябва да се сравни с чл. 158 ал. 1 (при АД) – там се казва, че АД отговаря с имуществото си. Така се създава впечатлението, че двата вида дружества отговарят различно, а това не е така – те отговарят по един и същи начин.
Защо съдружниците не отговорят за задължението на ООД? Защото задължението за дялова вноска е задължение към самото дружество, т.е. ако съдружниците носят някаква отговорност, то това е отговорност по отношение на дружеството за задължението да направят дяловата вноска. От там нататък, когато ООД влиза в ПО с трети лица съдружниците не носят никаква отговорност за тези задължения, те не са страни по ПО.
- Определение на ООД на проф. Герджиков: ООД е търговско дружество, образувано с договор, чиито капитал е разделен на дялове. От това определение става ясно, че
  1. Търговско дружество – ООД като ТД носи всички родови белези на ТД (вид търговец, корпоративно ЮЛ и т.н.).
  2. Договорно дружество – ООД е от категорията на договорните дружества, тъй като се учредява чрез дружествен договор.
  3. Капиталово дружество – следващата особеност на ООД е, че има капитал. От тази гледна точка ООД прилича на АД, защото то също е капиталово, само че специфичното при ООД е, че капиталът е разделен на дялове, докато при АД капиталът е разделен на акции.

ООД макар, че е капиталово дружество, крие в себе си и някои от елементите на персоналните дружества, защото при него също играе роля личността на съдружника, докато при АД това няма никакво значение. Затова ООД в някаква степен е междинно между персоналните и капиталовите, но все пак то е капиталово, защото формира задължително капитал.
- Доказателство за това е, че членството (дяловете) не може да се прехвърлят свободно, то може да се прехвърли само вътре в дружеството. Ако някой иска да прехвърли своя дял на трето лице, той трябва да поиска съгласието на другите съдружници.
- Изисква се лично участие и съдействие при постигане на дружествените цели.

Видове ООД – ООД може да се представи в различни модификации:

Според членския състав:

Еднолично ООД: тогава е необходим едностранен учредителен акт. Може да е на държавата, община, обикновено ФЛ/ ЮЛ и т.н.
Многочленно ООД – 2+ съдружници.
Паритетно ООД – характерно за него е, че има двама съдружници с равно дялово участие в капитала (фифти-фифти). Това паритетно дружество създава големи проблеми в практиката, тъй като при спор между съдружниците стават много трудно решими практическите въпроси. Затова трябва ясно да се разпишат правилата при спор.
ООД с чуждестранно участие: има само някои особени нормативни изисквания, свързани с чуждестранния участник. Те почти изчезнаха, тъй като тенденцията е законите да приравняват чуждестранните участници на българските.

Според учредяването:

1) Първично ООД – учредява се първоначално от ФЛ и ЮЛ, които не са дружества.

2) Производно ООД – когато въз основа на създадени дружества се създава едно ООД (пр. един консорциум или холдинг може да е създаден от съществуващи дружества).

Учредяване на ООД – смесен ФС, тъй като има ЧП и ПП елементи, a системата е нормативно – контролната (както всички ТД).

Съдружници:
- В България няма ограничение на броя на съдружниците;
- Няма и ограничение по отношение на вида съдружници: съдружник може да е всеки един правен субект – ФЛ, ЮЛ, община, държава, ЕТ, чуждестранно лице и т.н.
- При ООД има елемент на интиуту персоне, защото освен съгласието от съдружниците се изисква лично участие и усилия при осъществяване на търговската дейност.

Дружествен договор (Едностранен учредителен акт при ЕООД): Необходимо е да има учредителен акт, който е дружествен договор, освен ако не става дума за учредяване на еднолично ООД, при което учредителният акт е едностранен. Ако става дума за ЕООД, където единственият съдружник е държавата или община, о се учредява с индивидуален административен акт.
1. Функции на дружествения договор – две основни функции:
  1. Съгласие на съдружниците да образуват дружеството. От тази гледна точка той е многостранен договор.
  2. Дава статута на дружеството. Това се постига чрез разписване на правила, на които се подчинява това дружество.
2. Съдържание на дружествения договор: има минимално необходимо, задължително съдържание (essentialia negotii) – не е изчерпателно. В него се включва:
  1. правна индивидуализация на самото дружество (търговска фирма – трябва да съдържа означението ООД, седалище, адрес) и на съдружниците;
  2. предмет на дейност;

размер на капитала;

дяловете на съдружниците,
управлението и представителството на дружеството;
предимства на съдружниците, ако са уговорени;

други права и задължения на съдр.: ТЗ отваря широко вратата.

Форма на дружествения договор: обикновената писмена форма за разлика от предходните, където се изисква нотариална заверка. Проблем възниква, когато непарична вноска е учредяване или прехвърляне на ВП върху недвижим имот. В тази ситуация са налице 2 варианта:

Съдружниците да сключат договора с нотариална заверка на подписите;
По аналогия с АД и тук да се изиска допълнително писмено съгласие на апортьора с нотариална заверка на подписа му.

Ако апортът се прави от държавата/община – достатъчна е само писмената форма, независимо от това какво апортира, но може да се апортира само частна държавна/общинска собственост. Когато ТД придобива недвижим имот – вписване в слъжбат по Вписванията. Форма на апорта на други права – за тях се отнасят изискванията за съответните правила и изисквания за прехвърлянето им.

Внасяне на установения в закона минимум от капитала (Записване на капитала)- изплащане на поетите дялове: минимум капитал е 2 лв.
1. в случай, че дружеството се учредява с капитал, по-висок от установения в закона минимум (2 лв.) – да е внесен поне 70 % от записания капитал.
2. Записването на капитала като елемент на ФС означава съдружниците да направят своите дялови вноски в капитала. Чл. 120 ТЗ казва, че всеки съдружник е длъжен да изплати или внесе дела си по реда, посочен в дружествения договор. Истината е, че дял не се внася. Внася се дяловата вноска, а срещу дяловата вноска съдружникът придобива дял в капитала (корективно тълкуване).

Да е „назначен” управител(и) на дружеството.
1. Това не е същинското назначаване, а е избор на управител и приемане на избора. Той може да бъде избран още към момента на сключване на договора и това да е отразено в самия дружествен договор, а може да бъде избран и в последващ момент и това да е отразено в един последващ акт. Така или иначе, за да се стигне до вписване, трябва този управител да е избран и да е приел своето избиране, като това се осъществява чрез сключване на договор за управление. Дори да няма разписан такъв договор за управление expressis verbis, то при всички случаи такъв договор съществува, дори неформализиран. Със самия факт, че управителят приема избора, той приема правата и задълженията, свързани с това му качество.
2. Този назначен управител трябва да осъществи последния елемент от учредителния ФС. Заявяването на вписване се прави от управителя.
3. Управителят може да бъде един или няколко. Ако са повече от един, има 2 варианта:
  1. да има множественост на управителите – всеки от тях да може да осъществява сам функциите на управител, т.е. сам да ангажира със своите действия дружеството;
  2. колективно управление – управителите трябва да действат съвместно, за да бъде действителна сключената сделка. За да е това така и да ангажира това третите лица, изрично трябва в търговския регистър да е посочено, че става дума за колективно управление.

Вписване в търговския регистър: Както при всички дружества, то възниква от момента на вписването.
1. Условия за вписване: 1) сключен дружествен договор; 2) записан капитал; 3) внесен законов минимум; 4) назначаване на управител.
2. Ако капиталът не се внася в момента на вписването, трябва да се посочи срок, в който капиталът да бъде довнесен, като този срок не може да е по-голям от две години.
NB! ПРИ ООД НЯМА УЧРЕДИТЕЛНО СЪБРАНИЕ! Възможно е да има т.нар. подготвителен договор, който е факултативен елемент от ФС.

Законът съдържа 2 специални правила за отговорността на учредителите по чл. 118.
- По ал. 1 има предвидена отговорност на учредителите към дружеството – солидарна отговорност за вреди. По съществото си това е договорна отговорност.
- В ал. 2 има едно интересно правило, което дава ясна представа за същността на ООД и разликата между него и АД – Учредителите нямат право на възнаграждение от капитала за образуване на дружеството. Под възнаграждение се разбира лихва, която съдружниците биха получили върху вноската си от момента на внасянето до момента на учредяването на дружеството. При ООД се смята, че доколкото съдружниците имат задължение за вноски, а и за съдействие и лоялност, не могат да събират лихви върху вноската.

2. Капитал

1. Имущество

Терминът „имущество” има 4 значения:
- Съвкупност от парично оценими права и задължения (освен смисъл в правото;
- Парично оценимите права – т.е. само актива (ЗЗД);
- Конкретни имуществени обекти – само в застрахователното право;
- Чисто имущество – разлика между актива и пасива (характерно за ТП).
Няма правен субект без свое имущество, защото няма как да участва в оборота!
Наред с имуществото при капиталовите ТД се появява още едно понятие, което в някаква степен се доближава до имуществото, но е различно от него. Това е капиталът.
Източници на имущество – два:
- Вноските на съдружниците;
- Стопанската дейност на дружеството.

Имуществото има две измерения: стойностно и веществено.
Имуществото винаги е на дружеството. Грешно е да се каже, че има дружество с държавно имущество.

2. Капитал и атрибутивните прилагателни към него.

2.1 Капитал и атрибутивните прилагателни към него.

ТЗ използва понятието капитал без никакви определения. В някои други закони, а също така в теорията и в практиката се наложиха различни атрибутивни прилагателни, наслагвани към „капитала”, а именно: основен капитал, уставен капитал (преди по Указ 56 се е говорело за уставен фонд), дружествен капитал, учредителен капитал, вписан капитал, записан капитал, първоначален капитал, номинален капитал, регистриран капитал, обявен капитал. Всички тези са синоними на капитал. Не се казва нищо друго, освен капитал.

Има и определения, които се отклоняват от гореизброените, т.е. от „капитал”.
Внесен капитал – това означава тази част от капитала, която е реално внесена към момента на учредяване на дружеството (пр. капитала е 100 000, но реално внесен към момента на учредяването е 70 000).
Допълнителен, запазен, резервен капитал: това, което е част от имуществото над размера на записания капитал (записан капитал 20 000, чисто имущество – 100 000, разликата между тях сенаричат допълнителен, резервен или запасен капитал).
Собствен капитал: представлява цялото чисто имущество на дружеството към определен момент – капиталът + това чисто имущество, необхванато от него
Привлечен капитал: средствата, получени чрез кредити (нищо общо с ТП);
Рисков капитал: банково понятие.

2.2. Какво представлява капиталът?

Капиталът е ЧИСЛО, което изразява стойност – стойността на внесените имуществени права в дружеството. Това число е константна величина. Самоволно то не може да се променя. То е замръзналата величина към определен момент, статична величина. Това е според континенталната система на постоянния капитал, защото не навсякъде по света е така. Континентална Европа си служи с тази система.
Ако искаме да погледнем капитала под друг ъгъл ще кажем, че това е сборът от остойностените вноски на съдружниците è капиталът има само стойностно измерение, а не и веществено. Капиталът е число, изразяващо стойност, която задължително трябва да е в български лева. Независимо какви са тези вноски – парични или непарични, в лева или в чуждестранна валута. Във всички случаи капиталът е число, което изразява стойността в български лева. Ако се правят вноски във валута, се преизчислява. Ако се правят апорти, се оценява от вещи лица.
Капиталът е константа величина, която си седи такава, каквато е записана в търговския регистър. Той не може да бъде самоволно променян. Това понятие за капитал важи за търговските дружества. Отделно има понятие капитал по смисъла на Закона за кооперациите /той е променлива величина/, по смисъла на ЗППЦК. по смисъла на директивната за Европейско кооперативно дружество. Всичко това замъглява представата за капитала.
Функции на капитала: всъщност тези функции са на имуществото, а не на капитала, защото дружеството полза имуществото си и отговаря с него. Тези функции на капитала са опосредени:
- 1) Вътрешна (стопанска) функция – набраните вноски са в основата на осъществяването на стопанската дейност на дружеството;
- 2) Външна (гаранционна) функция – с оглед защитата на третите лица: знаейки капитала, те знаят, че дружеството има чисто имущество, равно поне на размера на записания капитал. Има система от разпоредби в ТЗ, чиято цел е чистото имущество да не пада под числото на капитала.

Капиталът винаги се отразява в пасива на баланса.

3. Съотношение между капитал и имущество

ИМУЩЕСТВО И КАПИТАЛ НЕ СЪВПАДАТ!!!
Разлика между капитал и имущество с оглед правилото, че източник на капитала са имуществените вноски, които правят съдружниците:
- когато се правят вноските в едно дружество, стойността на капитала се отпечатва върху пасива на баланса – „Капитал 10 000 лв.”, но самото това имущество като такова отива в актива на баланса.
- Докато в пасива перото „капитал” е постоянна величина, имуществото непрекъснато сменя своя състав и размери, то непрекъснато се променя.
Разлика между капитал и имущество с оглед функциите на капитала: когато казваме, че капиталът има първо вътрешната (стопанска) функция, всъщност тази функция е на имуществото, а не е на капитала. Имуществото ползва дружеството за развиване на стопанската си дейност. На капитала тази функция е опосредена. По същия начин е и гаранционната функция на капитала. Самият капитал няма такава функция, защото дружеството отговаря не с капитала си, а с имуществото си. Но благодарение на числото на капитала ще знаем, че към определен момент това дружество има чисто имущество, равно поне на стойността на записания капитал.
Баланс към момента на учредяване: Актив (6 000 лв. компютри, налични пари 2 000 лв., вземания 2 000 лв.) <> Пасив („Капитал 10 000 лв.”). Следователно срещу записания капитал имуществото е в актива. Активът може да е по-голям от 10 000, но не по-малък от това. Възможно е да има декапитализиране на чистото имущество, но законът отчита това. Законът не може да осигури 100 % към всеки един момент абсолютен баланс, но ако се получи дисбаланс това е основание за прекратяване на дружеството по чл. 252, т.5 ТЗ.
Капиталът има единствено стойностен израз – число, което изразява стойност и нищо друго, докато когато говорим за имущество веднъж можем да го видим като стойностен израз на правата. Втори път, обаче, имуществото има веществен състав. Това са обектите на вещните права. Капиталът няма веществен състав, има само стойностен израз – число. Това е супер важно.
Дружеството не отговаря с капитала си, а отговаря с имуществото си.
Декапитализация (отрицателен баланс): спадане на имуществото под размера на записания капитал.
Нито капиталът е част от имуществото, нито имуществото е част от капитала.
Мерки, които законът взема за да може да осигури това равновесие – имуществото да е в размер поне равен на размера на записания капитал.

Изискване непаричните вноски да се оценяват от три вещи лица.
Забрана задължението за вноска да се опрощава или прихваща.
Забрана учредителите/съдружниците да получават възнаграждение от капитала.
Забранява за уговаряне и получаване на лихви за направените вноски.
Ако загубите надхвърлят ¼ от записания капитал, управителят е длъжен незабавно да свика общо събрание – чл. 138, ал. 3 ТЗ.
Ако чистото имущество спадне под записания капитал, пак управителят трябва да свика общо събрание и др.
Забрана съдружниците да искат дяловете си, докато дружеството съществува (ООД)

Коментар на минимално изискуемия капитал от 2 лв. Българският закон от 2 г. предвижда една промяна и направи минимално изискуемия капитал на ООД от 5 000 лв. на 2 лв. Законът иска да каже, че гаранционната функция на капитала може да бъде сведена до 2 лв.

Светът е разделен на две по отношение на капитала: от една страна е англо-американският свят, където на капитала не се придава никаква гаранционна функция и там може да се учреди компания с грандиозен предмет на дейност с капитал 1 долар. Там има други механизми, които идват да осигурят сигурността на оборота. От друга страна е континентална Европа, където на капитала се придава гаранционна функция, но в някаква степен под влияние на американското право и в друга степен, за да се мотивира оборота и облекчаване на сдружаването, французите и немците около 2008 г. са предвидили възможността за създаване на такива дружества с капитал 1 евро (не са ООД, а са специфични). Така те предвиждат една разновидност на ООД, при която обаче са предвидили други механизми на защита. Напр. в Германия е казано, че това дружество ще може да започне да разпределя печалба едва от момента, в който достигне стойност на чистото имущество над стойността, изискуема за едно ООД, т.е. над 25 000 евро. Във Франция е казано, че ако третите лица не бъдат удовлетворени се стига до отговорност на учредителите и управителите на дружеството. Т.е. взети са мерки за компенсиране.

Нашият законодател – видяла жабата, че подковават коня и си вдигнала крака. Нямаме никакви гаранции. Няма такова дружество в света с тези никакви гаранции, каквито са нашите.

Пет извода (много важни):
Имуществото е променлива величина и има две измерения – стойностно и веществено. Капиталът е статична, константна величина и има само стойностен израз.
Търговските дружества отговарят с имуществото си, а не с капитала си. Капиталът само дава индикация за размера на чистото имущество.
Няма правна фигура „изваждане от капитала”, „деапортиране”. Няма такова животно. Нищо не може да се вади от капитала.
Няма никаква пречка дружеството да се разпорежда с това, което е внесено (апортирано) в капитала и е остойностено като капитал. Това няма да доведе до намаляване или увеличаване на капитала, защото капиталът е константа.
Няма и не може да има търговско дружество с държавно или общинско имущество. Търговското дружество има свое имущество.

4. Дружествен дял и основен дял

Един дял може да е поет от няколко лица.
Дяловете може да са различни по размер за отделните съдружници.

4.1. Основен дял (дела в капитала)

Понятието „основен дял” е синоним на „дял в капитала”.
Основният дял е дял в капитала, който се получава срещу имуществената дялова вноска. Основният дял трябва да бъде минимум един лев или друго число, кратно на едно (то всяко число е кратно, дели се на едно и на себе си).

4.2. Дружествен дял – има две значения:

а) Дружествен дял е част от чистото имущество на дружеството, пропорционална на дела в капитала. Принципът е, че дружественият дял е съразмерен на дела в капитала, но нормата е диспозитивна, което означава, че може съдружниците да определят и друго съотношение на дружествен към основен дял.

а) Другото значение на „дружествен дял” е членствено правоотношение или членството на съдружника в дружеството, т.е. съвкупността от членствените права и задължения на съдружника.

5. Изменение на капитала

Капиталът е една константна величина и не може да се променя самоволно, но може да се увеличава или намалява по нарочен ред. Изменението на капитала представлява изменение на дружествения договор понеже капиталът се отразява, той е един от реквизитите в един дружествен договор. Изменението на капитала бива два вида: увеличаване и намаляване на капитала.

3. УВЕЛИЧАВАНЕ НА КАПИТАЛА НА ООД.

Увеличаването на капитала е случай на изменение на капитала и по-точно то е случай на набиране на капитал или допълнително образуване на капитал, с което числото на капитала се увеличава. Това допълнителни образуване или набиране на капитала може да стане чрез нови вноски от съдружниците или от трети лица, или пък да стане без никакви вноски от никого.

1. Предпоставки за увеличаване на капитала – фактически и юридически.

А) Фактическите предпоставки, т.е. необходимостта да се увеличи капитала може да бъде продиктувано от:

Необходимостта да се наберат нови средства за нуждите на дружеството, напр. защото се разширява стопанската дейност.
Желанието на съдружниците да подобрят имиджа на дружеството, защото различно доверие ще буди дружеството, ако е с 2 лв. или 100 000 лв. капитал.

Б) Юридически предпоставки – ФС на увеличаване на капитала:

Решение на Общото събрание за увеличаване на капитала: Общото събрание е единственият орган на ООД, който може да вземе решение за увеличение / намаление на капитала (при АД не е така). Трябва решението да се вземе единодушно (единствено решението за изменение на капитала). Това решение трябва да съдържа в себе си вида на увеличението – ефективно или номинално, начина на увеличението, размера на това увеличение, евентуално увеличението може да е под условие, че определени нови съдружници ще бъдат привлечени. Принципът е, че съдружниците участват съразмерно в увеличението, но нормата е диспозитивна и може да се вземе и друго решение. Възможно е капиталът да бъде увеличен под условие. Например, капиталът ще се увеличи при условие, че бъде привлечен нов съдружник.
Провеждане (изпълнение) на решението на ОС: трябва съдружниците, респ. третите лица да направят съответните вноски, ако става дума за ефективно увеличение на капитала. Чак когато се наберат средствата чрез допълнителните вноски, чак тогава се вписва в ТР увеличението и се завършва ФС. (ама това не е уредено в ТЗ; по аналогия от първоначалното внасяне – поне 70 %)
Вписване на увеличаването на капитала в търговски регистър – има конститутивно действие.

2. Видове увеличаване на капитала на ООД – ефективно и номинално.

2.1. Ефективно увеличение на капитала

Ефективното увеличение на капитала означава, че в дружеството влизат нови средства, било от съдружниците в дружеството, които правят допълнителни нови вноски, било от трети лица, които биват приети за съдружници.
Ако се увеличи капитала, се увеличава записания капитал, респ. се увеличава и имуществото, заради вливането на нови средства.

2.2. Номинално увеличение

при номиналното увеличение не се правят никакви вноски, а увеличението е за сметка на имуществото, което е над числото на записания капитал (т.нар. допълнителен, резервен, запасен капитал).
Номиналното увеличаването става за сметка на свободното имущество – това, което е над размера на записания капитал.
Това е една образно казана счетоводна операция.

NB! Може да има комбинация между ефективно и номинално увеличаване на капитала ,т.е. хем да има нови вноски, хем част от чистото имущество над размера на записания капитал да се привлече.

3. Начини за увеличаване на капитала

Чрез увеличение на основните дялове на съдружниците – пр. моят дял е 2 000 лв., решаваме да увеличим дяловете двойно и се налага да направя допълнителна вноска от 1000 лв. и така основният ми дял става 3000 лв.
Чрез записване на нови дялове – увеличаване броя на дяловете, когато капиталът е разделен на равни части: пр. всяка част по 100 лв. и в 10 000 лв. има 100 дяла по 100 лв., но решават вместо 100 дяла да направят 150 дяла, пак по 100 лв., и тези дялове се поемат от съдружниците съразмерно.
Чрез приемане на нов съдружник – увеличаването ВИНАГИ Е ЕФЕКТИВНО. Възможно е записването на нови дялове да не е от съдружниците, което е принципът, а от трети лица, които се приемат за нови съдружници. Тук има една тънкост – когато дойде трето лице като съдружник и му се предлагат 5 дяла по 100 лв., той не би трябвало да плати 500 лв., защото ще придобие срещу тези 500 лв. дружествен дял, чиято стойност при едно печелившо дружество е над 500 лв. При губещо е друг въпрос, но при печелившо трябва да плати 800 лв. примерно, за да получи дял 500 лв.
Принципът е, че при увеличение на капитала съдружниците съразмерно участват в това увеличение! Освен ако в дружествения договор или в решението на общото събрание не е предвидено друго. Т.е. правилото е диспозитивно, но е принцип.

4. Намаляване на капитала на ООД

Фигура, огледална на увеличението. Намаление на капитала означава намаление на числото, изразяващо стойността му. И тук има ефект. и номин.
До намаление на капитала се стига тогава, когато дружеството е закъсало. Когато стойността на неговото чисто имущество (разликата между актива и пасива) е спаднала под размера на записания капитал, говорим за „декапитализация” или отрицателен баланс

1. Ефективно намаление на капитала

Tова е намаляване числото на записания капитал, при което неговата стойност става ПО-МАЛКА от стойността на чистото имущество.

Ефективното намаление води до освобождаване на имущество извън стойността на записания капитал.
За препоръчване е именно ефективното намаление, защото по този начин се постига ефектът на т. нар. счетоводна печалба – тоест имущество извън стойността на записания капитал, което теоретически може да се разпределя между съдружниците. Ако няма такова имущество, има много голяма вероятност съдружниците да не получат дивиденти.

1.2. Номинално намаление на капитала – това е намаляване на числото на записания капитал, при което неговата стойност става РАВНА на стойността на чистото имущество è има един вид нагаждане.

2. Предпоставки за намаление на капитала

2.1. Фактически предпоставки:

Има загуба и ООД-то решава, че трябва или номинално, или ефективно да намали капитала, за да избегне декапитализация на дружеството (най-често)
Възможно е дружеството да констатира към определен момент, че числото на капитала е прекалено голямо (да го свали от 5 на 3 милиона лв. примерно)

2.2. Юридически предпоставки – елементи на ФС на намалението:

Решение на Общото събрание за намаляване на капитала:
1. Решението трябва да е взето с единодушие (само ОС);
2. Не може да се слезе под минимума, установен за ООД (2 лв.).
3. Решението трябва да сочи: целта, размера и начина на намалението.
Обявяване на решението в търговския регистър: с обявяване решението за намаляване на капитала се преследва една особена цел, която при увеличаването я няма, а именно да бъдат уведомени кредиторите на дружеството, че капиталът му се намалява. („предизвестие на Кредиторите”)
Обезпечаване или изпълнение на задълженията на кредиторите, които не са съгласни с намалението.
1. Ако кредитор, к не е съгласен с намалението, не получи исканото обезпечение или изпълнение, той следва да се обърне към съда, който да постанови запор и възбрана.
2. Едва когато кредиторите, които не са съгласни с увеличението, получат обезпечение или изпълнение, управителят може да впише намалението.
3. Съгласието на кредиторите за намаляването се предполага, ако до 3 месеца от обявяването те не изразят писмено несъгласието си.
Вписване в търговски регистър – конститутивно действие. Когато управителят отиде да впише намалението, подава декларация, че кредиторите са съгласни, а тези, които не са съгласни, са обезпечени или удовлетворени.

Начини за намаление на капитала.

Чрез намаляване на номиналната стойност на дяловете в капитала: пр. от 20 дяла по 3 000 лв. стават 20 дяла по 2 000 лв.
Чрез връщане на дела от капитала на прекратил участието си съдружник: Когато съдружник напусне дружеството, той има вземане срещу него за дружествения си дял. На този дружествен дял, който трябва да бъде даден на съдружника съответства число от капитала и ако някои от останалите съдружници не направи допълнителна вноска, капиталът трябва да се намали.
Чрез освобождаване от задължение за внасяне на неизплатената част на дела от капитала. Към момента на учредяване на дружеството не е внесен ефективно целият капитал, а само част от него. Законът позволява 70 % от стойността на записания капитал да се внесе към момента на учредяването и има 2-годишен срок, в който съдружниците са длъжни да довнесат до пълния размер на записания капитал. Ако в рамките на тези 2 години ОС на дружеството реши да намали капитала, тогава може да освободи съдружниците от задължението да довнесат (пр. записват капитал 10 000, към момента на учредяването внасят 7000 лв., но в края на третата година намаляват капитала от 10 000 на 7000 и така се освобождават от задължението да внасят). Това е единственото изключение от правилото, че задължението за вноска не може да се опрощава (не изцяло, а частично)!!!!

4. Едновременно намаление и увеличение на капитала

Тази операция е измислена от французите и се нарича операция „акордеон”. Прилага се обикновено, когато дружеството върви на зле (декапитализирано е), като не иска да тегли кредити, за да не зазлее още повече и не иска да намалява капитала, за да може все пак да върви напред и да излезе на печалба, а при увеличаване на капитала пак баланса ще е отрицателен (пр. разполага с амортизирани машини, а за да е конкурентноспособно му трябват нови машини, но имуществото му е по-малко от капитала).
Фигурата е следната: записаният капитал е 10 000 лв.; стойността на чистото имущество е спаднала на 8 000 лв. Идеята е:
- числото на капитала първо да се свали под стойността на чистото имущество – От 10 000 на 5 000 лв. Така дружеството ще излезе на плюс и ще му дават кредити с по-добри лихви, оперативни лизинги и т.н.
- да се влеят новите свежи средства в имуществото – пр. 10 000 лв.
- да се увеличи капитала в резултат на получените свежи пари – пр. пак на 10 000 лв. или на 12 000 лв. Така дружеството ще е с чисто имущество 18 000 лв. и капитал 12 000 лв. Пак ще е на плюс.

Ако дружеството вместо да използва тази възможност, вземе заем, е твърде възможно да изпадне в свръхзадълженост.

Прилагат се правилата на чл. 203:
- намаляването има действие само ако бъде извършено предвиденото увеличаване в капитала;
- Капиталът може да бъде намален под установения минимум, ако с увеличаването му се достигне поне установения в закона минимум.
- Защитата на кредиторите при намаляване на капитала отпада, ако вследствие на увеличението бъде достигнат или надвишен размера на капитала преди изменението му.

Защита на кредиторите при намаляване на капитала на ООД (150-153)

Обявяване на намаляването в ТР и право на изпълнение или обезпечение: изискването за обявяване на намаляването в ТР и правото на кредиторите да не се съгласят с намаляването и да искат изпълнение или обезпечение, както и процесуалното им право да искат от съда обезпечение, ако дружеството не изпълни или не ги обезпечи.
Отговорност на управителя при вписване на неверни данни, свързани с намаляването: Ако управителят(-те – солидарно) на дружеството е дал за вписване неверни данни, свързани с намалението на капитала, той отговаря за причинените на кредиторите вреди до размера, до който те не са могли да се удовлетворят от дружеството.
Предимство на кредиторите при конкуренция със съдружниците на вземания, свързани с намаляването на капитала: На съдружниците могат да се правят изплащани поради намаляване на капитала само след като намаляването бъде вписано в ТР и след като кредиторите, изразили несъгласие с намаляването, са получили обезпечение или изпълнение. Т.е. при намаляване на капитала, когато се стигне до конкуренция на вземания на съдружници и кредитори, се предпочитат кредиторите.

5. Членство в ООД. Придобиване, прехвърляне и прекратяване на членство. Наследяване на дружествен дял.

1. Понятие за членство в ООД

Под „членство” разбираме две неща:

Правопораждащия ЮФ, от който възниква членственото правоотношение между всеки съдружник и дружеството;
Членствено правоотношение – ползва се като синоним.

Значения на понятието „дружествен дял”
- Част от чистото имущество, пропорционално на основания дял.
- Синоним на членствено правоотношение – т.е. като съвкупността от правата и задълженията, които има съдружника в дружеството (не само имуществените).
Всеки съдружник е член на дружеството.
За членството в ООД се издава удостоверение за участие (за членство), което не е ценна книга, тоест не материализира членствените права, за да могат те да се упражняват чрез предявяването на удостоверението. То само удостоверява членството в дружеството, има само доказателствено значение.

2. Придобиване на членство – първично и чрез правоприемство.

Първично/оригинерно придобиване на членство – то става по два начина:
1. Първоначално придобиване на членство – участие на съдружника в учредяването на ООД-то, в резултат на което придобива членствено качество към момента на учредяването.
2. Чрез приемане на нов съдружник във вече съществуващо дружество:
  1. Приемането на нов съдружник става с писмена молба от този, който иска да стане съдружник, в която се декларира, че желаещият да стане съдружник приема условията на дружествения договор и неговата молба става неразделна част от този дружествен договор.
  2. Иска се и решение на общото събрание за приемането на такъв нов съдружник, което подлежи на вписване в ТР.

Последици от приемането на новия съдружник: трябва да направи съответната вноска, което води до увеличаване на капитала.

Придобиване на членство чрез правоприемство – може да е в два варианта:
1. Универсално правоприемство:
  1. Вливане – преобразуване на дружеството: дружеството се прекратява и имуществото му преминава върху приемащото дружество;
  2. Наследяване – когато почине съдружник, на негово място идват наследниците му. ;
2. Частно правоприемство
  1. Прехвърляне на дружествен дял от съдружник на трето лице, т.е. един съдружник продава дела си.
  2. Разделяне – преобразуването на едно търговско дружество: прави се разделителен протокол – посочва кои права и задължения къде отиват

3. Прехвърляне на дружествен дял

Как става? Най-често говорим за продажба, но може и замяна, дарение, спогодба.
Фактически състав на прехвърлянето – различия по това кой е правоприемник:

Правоприемникът е трето лице:
1. Съгласието на дружеството в лицето на неговото общо събрание – решението се взема с мнозинство 3/4. Това е едно от доказателствата, че ООД макар капиталово дружество има елемент на intuitu personae, т.е. на персонално дружество. Не може да се напрапи волята – при АД такива неща няма.
2. Писмен договор за нотариална заверка на подписите;
3. Вписване на прехвърлянето в търговския регистър.
Правоприемник е съдружник – няма нужда от съгласие на ОС.
1. Писмен договор с нотариална заверка на подписите;
2. Вписване в търговския регистър.
Самото дружество не може да придобива дялове, така както е възможно при АД

Солидарна отговорност за задължения към дружеството: При прехвърлянето на дела правоприемникът и праводателят отговарят солидарно за задължения към дружеството – напр. продавачът на дела не си е изпълнил докрай задължението за вноска и си прехвърля дела. После и продавача, и купувача ще отговарят солидарно за задълженията към дружеството за тази вноска.
При прехвърляне на дела не може да има увеличение или намаление на капитала, защото има заместване.
Възможно е частично прехвърляне на дял, т.е. да се прехвърли не целия, а част от дела, защото е възможна съсобственост върху дела (няма го при акциите).

Залог на дружествен дял: Дружественият дял може да се залага като обезпечение за свое или чуждо задължение. Това е особен залог и е уреден в Закона за особените залози. Ако един заложен дружествен дял се прехвърли, действа правилото, че залогът следва вещта. Респ. върху новият съдружник ще тежи това обезпечение.

а) Изисква се писмена форма с нотариална заверка на подписите.

б) Вписва се в Централен регистър за особените залози.

4. Прекратяване на членство

Прекратяването на членството е прекратяване на участието в дружеството, което е равносилно на погасяване на членственото правоотношение.
Основанията за прекратяване на членството биват законоустановени и договорни – предвидени в самия дружествен договор.

Законоустановени основания за прекратяване на членство:

Смърт или поставяне под пълно запрещение;
Прекратяване с ликвидация – за ЮЛ.
Обявяване в несъстоятелност на съдружник.
Изключване на съдружник – основания:
1. Неизпълнение на имуществено задължение:
  1. Имуществените задължения са задължението за дялова вноска и евентуално задължението за допълнителна парична вноска (ако съдружникът не е упражнил правото си за напускане).
  2. Предизвестие за изключване: При неизпълнение на имуществено задължение се определя срок за изпълнение от ОС (минимум 1 мес) като съдружникът бива предизвестен от управителя, че след безрезултатното изтичане на срока, той се смята за изключен.

Последици от изключването:
1. Прекратяване на членственото правоотношение;
2. Загубва всичко, което е внесъл в дружеството!

Неизпълнение на неимуществено задължение: задължение за оказване на съдействие за осъществяване дейността на дружеството; неизпълнение на решенията на ОС; действия против интересите на дружеството. Изключването става по решение на общото събрание, като се дава писмено предупреждение. Последица: прекратяване на членството, НО съдружникът си запазва (не губи) правото да получи припадащата му се част от имуществото, т.е. за такъв съдружник няма тази неблагоприятна имущественоправна последица.

Писмено предизвестие на съдружник за напускане на дружеството:
1. срок на предизвестието – минимум 3 месеца; (1 месец, когато не е гласувал „за” допълнителни парични вноски – чл. 134,ал.2).
2. право да получи припадащата му се част от имуществото по счетоводен баланс, направен към края на месеца, към който прекратяването ще се осъществи.;
3. принципно напускането води до намаляване на капитала, освен ако друг съдружник или 3-ти лица „не дойдат на мястото” на напусналия, за да направят дадената вноска и да не се стигне до намаляване на капитала.

Други прекратителни основания (не са посочени в закона):
- Прехвърляне на дял;
- Прекратяване на дружеството;
- Прекратяване на членството по взаимно съгласие межуд дружеството и съдружника (не е казано изрично, но може).

5. Наследяване на дружествен дял.

чл. 129 ТЗ – пределно лаконична уредба: дружественият дял може да се прехвърля и наследява.
Въпросът е длъжно ли е дружеството да приеме наследника като съдружник или за това се изисква неговото съгласие? Въпросът не е уреден изрично.
- Ако приемем, че се изисква съгласието на дружеството за приемане на нов член е възможно то да откаже и ще изплати дела.
- Въпросът може да се изведе по тълкувателен път чрез съпоставка със събирателното дружество (най-яркият представител на персоналните дружества), където е казано изрично, че наследникът може да встъпи на мястото на починалия съдружник. Затова няма как да не признаем и тази възможност при ООД – като почине съдружник неговият дружествен дял да бъде наследен, без да е необходимо съгласието на ОС на дружеството.

6. Права и задължения на съдружниците в ООД. Последици от неизпълнението на задълженията.

1. Права на съдружниците в ООД – имуществени и неимуществени.

А. Имуществени права – условни права (може никога да не се реализират като конкретно вземане), не са права в същинския смисъл на думата, а са елемент от членствената правоспособност (така е по-коректно да се каже)

Право на дивидент – това е правото на съдружника да участва в печалбата, т.е. право на част от чистата печалба, което тук вече с пълно основание се означава като право на дивидент. Условно е, защото зависи от няколко предпоставки, които ако не се осъществят не може да възникне правото на дивидент като конкретно субективно право:
1. Дружеството да е реализирало печалба: на края на финансовата година печалбата трябва да е установена по съответния ред;
2. Решение на общото събрание какво да прави с тази печалба: ОС може да реши и да я капитализира – номинално увеличение на капитала на дружеството. Трябва нарочно решение на общото събрание печалбата да се разпределя като дивидент.
Право на ликвидационен дял. Правото на ликвидационен дял възниква при прекратяване на дружеството. След като приключи ликвидационното производство, ако остане имущество, то едва тогава може да възникне конкретното право на вземане на съдружниците върху това имущество. Може да се окаже, че към момента на прекратяване на дружеството, когато приключи ликвидационното производство нищо не е останало и правото на ликвидационен дял остава само на книга.
Право на вземане от остатъчното имущество. Ако остане имущество (остатъчно имущество), тогава може да възникне право на конкретно вземане на съдружниците към това вземане. Това са условни имуществени права на съдружниците, защото може никога да не се реализират като конкретни вземания.

Б. Неимуществените права на съдружника в ООД. Могат да се разделят на три групи – управителни, контролни и защитни.

Управителните права:
1. Право на участие общото събрание – може да се нарече право на участие в управлението или право на участие в работата на ОС.
2. Право на глас в общото събрание – принципът е, че правото на глас е обусловено от размера на дяловото участие (освен ако в договора не е предвидено друго). Т.е. всеки съдружник има правото на толкова глава в ОС, колкото е неговият дял в капитала (не е 1 човек, 1 глас). Съдружниците могат да гласуват чрез представител.
3. Правото да избира и да бъде избиран в органите на управление на дружеството, т.е. активно и пасивно избирателно право (условно).
Контролни права:
1. Право да бъде информиран за хода на дружествени дела;
2. Право да преглежда търговските книги, т.е. счетоводството.
Защитни права:
1. Правото да се иска отмяна на актовете на управителя на дружеството пред общото събрание (ако с тях се нарушават права на съдружника).
2. Правото да се иска отмяна на решения на общото събрание, които противоречат на закона или на дружествения договор. Това право се упражнява по съдебен ред – по реда на чл. 74 ТЗ.
3. „Малцинствени права” – те са колективни по замисъл, но на практика може да не са, защото могат да се упражняват от един съдружник, който притежава определена част от капитала.
  1. Съдружници с 1/10 от капитала могат да искат свикване на общото събрание.
  2. Съдружници с 1/5 от капитала могат да искат прекратяване на дружеството, ако важни причини налагат това – прекратяването става по решение на съда.

Съдружници с 1/10 от капитала могат да иска назначаването, респ. смяната на ликвидатор при прекратяване с ликвидация.

2. Задължения на съдружника в ООД – имуществени и неимуществени.

А. ИМУЩЕСТВЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ:

Задължението за дялова вноска: основно, безусловно задължение. ОСНОВНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ, А НЕ ФАКУЛТАТИВНО.
1. Вноската може да е парична, която трябва да се изплати, или непарична, която трябва да се внесе.
2. Срокът за довнасяне е 2 години от вписването на дружеството в ТР.
3. Забрана за прихващене или опрощаване на задължението за вноска. Изключение: намаляване на капитала за сметка на неизплатената част от вноските.
Задължение за допълнителна парична вноска:
1. Факултативно задължение: е, защото ще се породи само, ако за това има РЕШЕНИЕ НА ОБЩОТО СЪБРАНИЕ. ОС може да вземе такова решение при наличието на следните предпоставки (алтернативно):
  1. Ако дружеството е понесло загуби – с оглед тяхното покриване;
  2. При временна необходимост от парични средства.
2. Парично задължение: не може да се уговаря задължение за допълнителна непарична вноска.
3. Не се отразява на капитала: Тези допълнителни парични вноски не се отразяват на капитала, а отиват към т.нар. свободно имущество (извън капитала). Затова и може да се олихвяват.
4. Съразмерно участие: участието на съдружниците в това задължение пак е съразмерно, пропорционално на тяхното дялово участие (това принципът). Нормата обаче е диспозитивна и общото събрание може да реши да се внася по равно например.
5. Особен вътрешен заем на дружеството: тази допълнителна парична вноска всъщност е един особен вътрешен заем (различен от едностранния договор по ЗЗД, тъй като тук източника на това задължение не е договор, а е решение на ОС), който съдружниците дават на дружеството.
6. В самото решение за допълнителни парични вноски трябва да се определи какъв ще бъде режима, при който ще се върне заетата сума (с лихви или без; в какъв срок; изцяло или на части).
Допълнителни имуществени задължения:
1. факултативна възможност è трябва задължително да бъдат предвидени в дружествения договор.
2. Примери: задължение съдружниците да станат гаранти по банков кредит на дружеството като поръчители; отделни съдружници да поемат задължението да осигуряват суровините за производството; да предоставят вещи за ползване от дружеството или поемат задължението да отпуснат заем на дружеството и т.н.

Б. НЕИМУЩЕСТВЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ:

Задължение за участие в управлението: то се оказва не само право, но и задължение на съдружниците за разлика от акционерното дружество, където акционерът няма никакво задължение за участие в нищо.
Задължение за оказване на съдействие за осъществяване дейността на дружеството, т.е. изисква се полагане на лични усилия за осъществяване на дружествената дейност (прилика с персоналните дружества).
Да изпълнява решенията на общото събрание: конкретен израз на това задължение е задължението за допълнителна парична вноска.
Задължение за лоялност – не е изрично формулирано, но следва от общата философия на дружественото право. Имаме го и при персоналните. Това е една обща рамка за поведение. (Действието против интересите на дружеството е основание за изключване – аз).
Други неимуществени задължения, ако такива са предвидени в друж-я договор.

3. Последици от неизпълнението на задълженията.

Последиците от неизпълнението зависят от това какво задължение не е изпълнено. Най-тежката последица от неизпълнението е изключването на съдружник, като винаги се предвижда даване на предизвестие (писмено предупреждение), за да може съдружникът в рамките на този срок да изпълни каквото не е изпълнил.

3.1. Неизпълнение на задължението за дялова вноска

Общото събрание определя допълнителен срок, в който трябва да се изплати/внесе дела, който е минимум 1 месец.
Управителят предизвестява писмено съдружника, че след безрезултатното изтичане на срока съдружникът ще се смята за изключен.
Последици:

Прекратяване на члественото правоотношение è не може да получи частта от печалбата.
Съдружникът губи всичко, което е направил като вноска в дружеството (много тежка имуществена последица). Получава се парадокс, че колкото по-голямо е неизпълнението ни, толкова по-малко ще бъдем санкционирани и обратното. (пр. имам задължение за вноска 1000, а съм изпълнил 1 лв. è ще загубя лев; Ако съм изпълнил 999 лв., ще изгубя 999 лв.)

3.2. Неизпълнение на неимуществени задължения:

– не оказва необходимото съдействие, не полага дължимата грижа, не изпълнява решенията на ОС или действа против интересите на дружеството.

Единствената последица е загуба на членствените права, но съдружникът ще получи припадащата му се част от имуществото, изчислено въз основа на счетоводен баланс, който се прави в края на месеца, в който е бил изключен. Т.е. няма я тежката имуществена последица.

3.3. Неизпълнение на задължението за допълнителна парична вноска:

недобра формулировка на закона, водеща до неяснота на въпроса.
Тълкуване на проф. Герджиков – трябва да се извърши диференциация според това дали съдружникът е гласувал „за” или „против” (респ. „въздържал се” – аз) решението за въвеждане на допълнителна парична вноска.

Ако съдружникът е гласувал ПРОТИВ, т.е. не е съгласен да се задължи, съдружникът има право да напусне в едномесечен срок. Това право на напускане му позволява да получи припадащата се част от имуществото;
Ако съдружникът е гласувал ЗА, по аргумент от противното следва да се приложи по-неблагоприятният режим è той следва да загуби вноските, които е направил. Иначе няма смисъл.

7. УПРАВЛЕНИЕ НА ООД. ОРГАНИ И КОМПЕТЕНТНОСТ. ОСНОВАНИЯ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ООД. Управление на ООД

1. Управление на ООД

Определение за управление – това е правноуредена дейност по формиране и изявяване волята на ЮЛ и организация на нейното изпълнение.
Управлението на ООД става чрез неговите органи. ООД е институционализирано дружество. Събирателното и командитното не формират органи, защото при тях всички неограничено отговорни съдружници управляват и представляват. Тук при ООД, както и при останалите дружества, има органи на управление.

2. Органи (на управление) на ООД – задължителни и факултативни.

Задължителни органи на управление на ООД са общото събрание и управителя(-и), а факултативен орган е контрольора.

2.1. Задължителни органи на ООД

1)ОБЩО СЪБРАНИЕ НА СЪДРУЖНИЦИТЕ

Върховен орган на ООД: ОС е волеобразуващият орган на дружеството. ОС е върховен орган на дружеството, защото той избира другите органи (управителя, респ. контрольора), като има и най-широка компетентност.
Състав на общото събрание в ООД:
1. Съдружниците – в състава на ОС влизат ВСИЧКИ съдружници.
2. Управителят участва в заседанията на ОС със съвещателен глас, ако не е съдружник. Т.е. участва в работата на ОС, дебатите, но не може да гласува.

Представител на работниците и служителите – ако те са повече от 50 души. Той също има право на съвещателен глас.

Начини на вземане на решение (действие) на ОС:
1. Присъствено вземане на решение – по принцип ОС действа присъствено (като същинско ОС): свикване чрез покана, заседаване и гласуване на решение.
2. Неприсъствено вземане на решение – т.нар. в практиката „решение на подпис”. Според чл. 139(1) решенията на ОС могат да се вземат неприсъствено, ако всички съдружници са заявили писмено съгласието си за решението. è винаги се изисква единодушие, за да се вземе решение, независимо от въпроса (дори законът да не изисква пълно мнозинство).
Видове общо събрание- РЕДОВНО И ИЗВЪНРЕДНО.
1. Редовно общо събрание – свиква се веднъж годишно, след приключване на финансовата година, която съвпада с календарната по българското право (За разлика от америка). На това редовно ОС се гледа финансовия отчет, взема с решение за разпределението на печалбата и т.н.
2. Извънредно общо събрание – всяко общо събрание, извън редовното. Могат да се свикват по всяко време за решаване на всякакви въпроси, които се поставят за решение.
Компетентност на общото събрание: ОС може да се счита за върховен волеобразуващ орган на дружеството, но това не означава, че е всекомпетентен орган (с най-широка компетентност е).
1. В чл. 137, ал. 1 ТЗ са посочени правомощията на ОС. Това, което трябва да се отбележи, е, че въпреки опитът на законодателя да представи пълен списък на правомощията на ОС, не му се е отдало докрай, защото има въпроси, които неминуемо трябва да са от компетенцията на ОС, макар да не фигурират в чл. 137. Напр. там е посочено, че ОС освобождава от длъжност управителя, но не казва, че прави същото по отношение на контрольора, но няма кой друг да го прави, така че по аналогия приемаме, че ОС освобождава от длъжност и контрольора.
2. Списък с правомощия: а) изменя дружествения договор; б) приема и изключва съдружници; в) дава съгласие за прехвърляне на дружествен дял на нов член; г) разпределя печалбата; д) взема решение за намаляване и увеличаване на капитала; е) избира управителя и го освобождава от длъжност; ж) взема решения за откриване и закриване на клонове и участие в други дружества; з) взема решение за придобиване и отчуждаване на вещни права върху имоти; и) взема решение за допълнителни парични вноски;

NB ! С ТР 3/2013г. ОСГТК на ВКС поставнови, че решение на ОС на ООД по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ не е необходимо условие за действителност на разпоредителна сделка с недвижим имот, собственост на дружеството или вещно право върху него, сключена от представляващия дружеството орган (управител /управители).
- ОС не може да делегира правомощията си на другите органи на дружеството.

По принцип ОС приема решения с обикновено мнозинство (над ½ от капитала), като за изменение на договора, приемане и изключване на съдружници и съгласие за прехвърляне на дял действа с квалифицирано мнозинство 3/4, а за увеличаване и намаляване на капитала с единодушие. Обикновеното мнозинство е диспозитивно, като може да се дерогира с договора. (ii и iv Герджиков не ги каза на лекции).

2) УПРАВИТЕЛЯ

Освен задължителен той е и необходим орган, защото само чрез него може да се изявява волята на ЮЛ навън, защото управителят освен управителни има и представителни функции.
Управителят може да се представи в две разновидност– като едноличен орган, но може да има и множество управители, като в практиката често се е наложило да има и заместник управител (изрично не е регламентирано, но няма пречка). Всичко това е въпрос на конкретно решение на ОС и вписване в ТР, защото ако не е вписано не може да се противопостави на третите добросъвестни лица. При всички положения е необходимо нотариално заверено писмено съгласие на управителя, че се съгласява да върши тази дейност.

Когато са повече от един, управителите могат да действат в два варианта:

Всеки управител може да действа самостоятелно – това е принципът на ТЗ, който може да се дерогира от дружествения договор.
Колективното управление: управителите могат да извършват само заедно, съвместно правните действия, за да породят те ефект.

Кой не може да е управител? Управителят трябва да е дееспособно ФЛ:

Лице, обявено в несъстоятелност;
Лице, което е било в органите на управление на ТД, прекратено поради несъстоятелност И са останали неудовлетворени кредитори. (при несъстоятелността по правило в 99 % от случаите остават неудовлетворени кредитори).
Разните му там длъжности: конституционен съдия, съдия, прокурор, адвокат…

Относително правно състояние: дейността на управителя е изпълнителна, защото той изпълнява решенията на ОС. От тази гледна точка управителя е подчинен на решенията на ОС, но тук има едно голямо НО!!! Тази подчиненост на управителя на ОС важи само за вътрешните им отношения! Следователно, ако управителят извърши действия, които са в нарушение на решение на ОС, тези действия са валидно извършени. Те задължават дружеството независимо, че ОС expresis verbis (с изрично думи) са ограничили в една или друга насока управителя. Това е пак т.нар. относително правно състояние, за което говорихме още при търговското представителство и е много характерно за ТП.

NB! Отново ТР 3/2013 ОСГТК: Към органното представителство на търговските дружества при сключване на търговска сделка от едно и също лице, като органен представител по силата на закона на две търговски дружества, не се прилага забраната на чл. 38 ал. 1 ЗЗД

Разграничение на управителя от прокурист (и въобще търговските пълномощници):

Основната разлика е, че управителят е органен представител на дружеството, докато прокуристът е доброволен представител.
Управителят работи на основата на мениджърски договор (договор за възлагане на управление – писмена форма), докато прокуристът работи на основата на трудов договор в огромния брой случаи, но може да е и на основата на граждански договор. Договорът за управление най-много се доближава до мандата по ЗЗД.

Как се избира и освобождава управителя? С решение на общото събрание на съдружниците. Ако е освободен, но не е заличен от ТР, може сам да иска да се заличи.
Забрана за конкурентна дейност: не може от свое или чуждо име да сключва търговски сделки от предмета на дейност на дружеството; не може да е част от ръководен орган на друго дружество; да участва в персонални дружества и други ООД-та. Относителна забрана – в частен интерес. Преодолява се със съгласие на дружеството.
Права и задължения на управителя

ПРАВА НА УПРАВИТЕЛЯ

Право на възнаграждение.
Право на ТАНТИЕМИ – факултативно. Тантиемите са част от печалбата на дружеството, на която участник в управлението може да има право. Предвиждането на тантиеми (участието в печалбата) служи за стимул. Освен това правото на тантиеми се реализира преди разпределянето на печалбата на съдружниците (дивидентите).
Право на социално осигуряване – от тази гледна точка мениджърския договор се доближава до трудовия договор
Други права, предвидени в мениджърския договор.

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА УПРАВИТЕЛЯ

Да управлява дружеството с грижата на добрия търговец – въпреки че управляването не го прави търговец, той няма търговско качество, трябва да полага тази квалифицирана грижа. Според чл. 141(1) управителят организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона и решенията на ОС
Задължение за лоялност – конкретен неин израз е изричната забрана за извършване на конкурентна дейност
Други задължения, визирани в неговия договор за управление
Отговорност на управителя пред дружеството: за своята дейност управителят носи имуществена отговорност за причинените на дружеството вреди.
- Какъв е характерът на тази отговорност – договорна или деликтна?. ДОГОВОРНА: , защото имаме договор за управление, по силата на който той поема задължението да управлява дружеството, така че да не причинява вреди, дори и да не е изрично казано – извлича се от философията на този тип договори (Герджиков).
- Освобождаване на управителя от отговорност: На редовното общо събрание (на края на годината) една от точките в дневния ред е освобождаване от отговорност на управителя. Трябва да се даде отговор на въпроса дали управителят е причинил вреди през своето управление за изтеклата година или не. Вариантите са два:

1) Констатиране, че управителят не е причинил никакви вреди è „освобождаването от отговорност на управителя”, не е същинско освобождаване, защото няма отговорност без вреди. Декларация.

2) Констатиране, че управителят е причинил вреди. Дори в този случай няма пречка общото събрание да вземе решение да освободи управителя от отговорност, което означава отказ на дружеството да упражни правото си на обезщетение. Това е вече същинското освобождаване от отговорност на управителя. Актът между две лица нито ползва другиго, нито му вреди! (Това е правило в правото). Дори и дружеството да се отказва да търси вреди като правен субект, съдружниците (дори гласувалите „за”) са отделни субекти и няма никаква пречка те да претендират претърпените вреди от управителя, но тук основанието е деликтно.

2.2. Факултативен орган – КОНТРОЛЬОРА

Изпълнява две функции:
Да следи за спазването на дружествения договор;
Да се грижи за опазването на дружественото имущество;
За изпълнението на тези две задачи контрольорът на всяко редовно общо събрание се отчита пред ОС. В случай, че няма контрольор тези функции се изпълняват от самото ОС, но е желателно да бъде избран такъв.
Контрольорът е специализиран орган, който следи за спазването на дружествения договор и опазването на дружественото имущество.
Обект на контрола: дейността на управителя и дейността на персонала:
- дейността на управителя. Контрольорът следи за дейността на управителя, без да може да му нарежда. Той трябва да докладва на ОС.
- действията на персонала – да не разпиляват имуществото.

ПРОВЕРИТЕЛИ: Това са регистрираните одитори – трети лица, чиято задача е официално да удостоверят редовността на годишния финансов отчет. Всяко редовно ОС включва точка „приемане на годишния отчет”, но за да бъде приет трябва доклад на проверител.

3. Основания за прекратяване на ООД

Прекратяването има две значения:
- Преустановяване на активната търговска дейност и влизане във фазата на ликвидация – основно значение;
- Прекратяване без ликвидация – преобразуване

Основанията за прекратяване на ООД – в ТЗ и в дружествения договор.
- Изтичане на прекратителен срок/прекратително условие/несъстоятелност
- Решение на общото събрание, взето с мнозинство 3/4 от капитала (ако в договора не предвиден по-голям размер);
- Прекратяване без ликвидация – случаите на преобразуване при сливане, вливане, разделяне (прекратяване без ликвидация).
- По решение на окръжния съд в предвидените от закона случаи:
  - По искане на съдружниците с 1/5 от капитала, ако важни причини налагат това.
  - По искане на прокурора – ако дейността на дружеството противоречи на закона.
  - По иск на прокурора – когато в продължение на три месеца дружеството няма вписан управител. Ако в продължение на повече от 3 месеца няма избран управител.
- Последици от прекратяването:
  - Ако не става дума за преобразуване, се открива производство по ликвидация.
  - Назначава се ликвидатор, който по правило е управителят, освен ако с договора или по решение на ОС не е определено друго лице.
  - По искане на съдружници с 1/10 от капитала или контрльора на контрольора съдът може да назначи други ликвидатори.

8. ЕООД

Учредява се с учредителен акт, който е на мястото на дружествения договор. Единственият съдружник съставя учредителен акт, който трябва да съдържа реквизитите, необходими за дружествен договор за учредяване на обикнвено ООД (ама няма как да сключи договор със себе си).
Едноличният съдружник в ЕООД влиза в членствено правоотношение с дружеството, създадено от него.
Фирмата трябва да указва едноличния характер – „ЕООД”/ „Еднолично ООД”,
Предимства на създаването на ЕООД:
- Ограничаване на отговорността – той ограничава отговорността си само до имуществото на това дружеството (не до капитала!!!);
- Много удобна форма за образуване на дъщерни дружества – като част от имуществото на ТД се обособява и единственият съдружник става ТД – майка.
- Ако ЮЛНЦ иска да реализира по-сериозни доходи от стопанска дейност може да си учреди едно ЕООД (може и ЕАД ама е в по-тежка форма), в което то е единственият съдружник.
- Създаването на такова дружество е една от формите на преобразуване на съществуващите държавни и общински предприятия, което е т.нар. приватизация.
Управление на ЕООД: Общо събрание и Управител (може да е едноличния собственик на капитала или друг); Факултативен – Контрольор (полезно е ако друг е управител).
- особеност – Общото събрание се представлява от едноличния собственик на капитала. Той има правомощията на общо събрание.
- Същият този едноличен собственик освен, че играе ролята на ОС, може да играе и една втора роля – на управител. Ако играе такава роля – на управител, тогава ще трябва да сключва от името на дружеството писмен договор за управление на дружеството. Трябва да е писмен. Възможно е обаче едноличния собствнеик на капитала да не управлява лично създаденото от него дружество, а да назначи управител (тогава пак трябва да има мениджърски договор).
- Ако назначи управител, може да използва възможността да назначи и Контрольор, който да му докладва какво върши управителя. Най-често не се прави това и едноличния си е ОС и управител.
Прекратяване на ЕООД: Чл. 157 ТЗ

Ал.1 ЕООД се прекратява със смъртта на едноличния собственик на капитала, ако не е предвидено друго в учредителния акт или наследниците не поискат да продължат дейността. (членството в ООД е intuitu personae – тук няма гаранция, че ще има кой да управлява, както е при ЕАД)

Ал. 2 – когато капиталът е притежание на едно ЮЛ, с прекратяването му трябва да се прекрати и дружеството.

1. Понятие за акционерно дружество. Видове. Разграничение от АД

АД е най-типичният представител на капиталовите дружества и възниква тогава, когато се е почувствала остра нужда от големи капиталовложения. Преди това още има форми, които имат доста сходни черти с АД. Английската и Холандската Остиндийската търговска компания. 1407 – Св. Георги от Геноа – на акционерен принцип.
Предимства на АД:
- Рискът от стопанската дейност се споделя от много лица, които влагат сравнително ограничени средства и затова рискуват малко.
- няма изискване за лично участие и за усилия и грижи, участието е чисто капиталово.
- няма пречка едновременно да участваме в няколко АД-та;.
- участието в АД би могло да бъде запазено в тайна, затова не случайно в много страни то се означава като „анонимно дружество”, това се постига чрез т.нар. акции на приносител (няма никъде име, никъде не се вписва)
- Възможността за участие на борсата, на вторичния капиталов пазар. Големите печалби всъщност идват от играта на борсата, а не от дивидента, защото дивиденти може да има или не
- с акционерните дружества се достига една интернационализация на капитала чрез формирането на транснациолални, мултинационални компании, събирайки се капитали от много страни.
- АД е един от най-ефикасните механизми за денационализацията, приватизацията (Меката е Англия при Маргарет Тачър).

1. Определение за АД

В чл. 158 ТЗ е дадено легално определение на АД, което е скромно. Според закона акционерно е дружеството, чийто капитал е разделен на акции. Дружеството отговаря към кредиторите с имуществото си.

Търговско дружество – търговец, корпоративно ЮЛ;
Уставно дружество – учредява се с устав;
Капиталово дружество – най-типичният представител. Differentia Speciffica е това, че капиталът е разделен на равни части, наречени акции (за разлика от ООД, където могат да са и равни, и неравни дялове). Собствеността е на дружеството. Акционерите не са собственици на нищо, а са титуляри на облигационни права.

2. Видове АД

Според броя на акционерите: Еднолични – Многочленни;
Според системата на възникване:
1. С публична подписка – системата се нарича сукцесивна и е характерна за т.нар. публични дружества. Тя включва провеждането на подписка, чрез която се набира капитала. Подписката се извършва въз основа на публично предложение (проспект) и при записване на акции се поема задължение за извършване на вноска
2. Без публична подписка – системата се нарича симултанна система. Тя включва провеждане на учредително събрание, на което учредителите записват акциите. Следва извършване на вноските и вписване в търговсия регистър.

ТЗ урежда единствено симултанната система за учредяване на АД. Сукцесивната система е приложима единствено ако закон изрично предвижда условията и реда за това (чл. 169 ТЗ). Такова изкл. е налице в хипотезата при първично публично предлагане на ЦК за записване при публичните дружества по ЗППЦК.

Според начина на учредяването – дали има нужда от разрешение на ДО или не:
1. Образувани по разрешителната система – изисква се разрешение или лиценз (банки, застрахователи).
2. Образувани по нормативната система – правилото.
Според начина на управление:
1. С едностепенна система на управление – ОС и Съвет на директорите.
2. С двустепенна система на управление – ОС, УС и надзорен съвет.
Според начина за учредяване на АД:
1. Първично (ново) учредяване на АД;
2. Учредяване чрез преобразуване – има два начина на проявление (по – долу).

3. Разграничение между АД и ООД

Общото между АД и ООД:
- Капиталови търговски дружества;
- Отговарят с имуществото си – участниците в дружеството не отговарят лично за задълженията на дружеството.
- И съдружниците, и акционерите имат право на дивидент, ликвидационен дял, право да участват в управлението (и при двете трябват вноски с/у участие в капитала).
Разлики между АД и ООД: ООД е творение на теорията, за разлика от АД и води произхода си от немските минни дружества
- Дялове <> Акции: Срещу вноските си съдружниците в ООД получават дялове от капитала, докато акционерите получават акции. Разлика между дял и акция:
  - делът не е ценна книга, а акцията е ценна книга – Участието в ООД не е материализиран в ЦК, това различие е най-съществено и е закрепено императивно в чл. 128: Удостоверението, издадено на съдружниците за участието им в дружеството, не е ценна книга. Когато ТЗ казва, че капитала при АД е разделен се разбира, че правата на акционерите са материализирани върху акции. При ООД участието не е материализирано в ЦК – не може да се опрости прехвърлянето на дялове, а при АД участието е материализирано в ЦК и не може да се усложни прехвърлянето на акции. Ако съдружниците в ООД искат да материализират участието си в акции трябва да преобразуват ООД в АД, а в обратната хипотеза АД в ООД.;
  - делът е делим (делба на дял, чл.131 ТЗ), а акцията е неделима;
  - дяловете могат да имат различна стойност според дружествения договор, а акциите задължително имат еднаква стойност;
  - Основополагащото различие е във формата на прехвърляне на дялове и акции.
    - Прехвърлянето на дялове става в писмена форма с нотариална заверка на подписите, като е необходимо и вписване в търговския регистър.
    - При акциите има различни режими:
      - акциите на приносител се прехвърлят с просто предаване;
      - поименните акции с джиро, което трябва да е вписано в книгата на поименните акционери, за да има действие спрямо дружеството;
      - безналичните чрез вписване в Централния депозитар.И в трите хипотези не е необходимо вписване в търговския регистър.
    - Задълженията: съдружникът в ООД има редица имуществени и неимуществени задължения: да направи вноската, евентуално да направи допълнителна вноска, да участва в управление на дружеството, да съдейства за постигане целите на дружеството, да изпълнява решенията на дружеството и пр., докато АКЦИОНЕРА В АД ИМА ЕДНО ЕДИНСТВЕНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ – ДА НАПРАВИ ВНОСКАТА. НИЩО ДРУГО. (каза, че обичал да провокира на изпит с въпроса „какви са задълженията на акционера в едно АД”).
    - Персонален елемент: В едно ООД сцеплението между съдружниците е по-голямо, то е до някаква степен intuitu personae, има го личния елемент, докато при АД няма никакво сцепление между съдружниците.
    - Отговорност: при АД размерът на отговорността на акционера е до размера на номиналната (емисионната) стойност на акциите. При ООД се отговаря до размера на дела. При определени обстоятелства обаче съдружникът може да отговаря и за повече – чл. 121, ал.2: Когато делът не може да бъде изплатен или внесен от съдружника, който ги дължи, и няма възможност той да бъде продаден на друго лице, останалите съдружници са длъжни да изплатят недостига съразмерно дяловете си или да намалят с него дружествения капитал по съответния ред, т.е. максималната отговорност на съдружник може да бъде до размера на капитала. Това също е императивно различие. Съдружникът трябва да направи вноската си до 2 години + 5 години обща погасителна давност. Ако вноската не се събере от дружеството, тя може да се търси от кредиторите по чл. 134 ЗЗД.

2. Учредяване на АД. Устав.

1. Начини за учредяване на АД:

Първично (ново) учредяване на АД;
Учредяване чрез преобразуване – два начина на проявление:
1. По разпоредителната система (пътя на приватизацията) – преобразуване с държавни актове на акционерните фирми по Указ 56 и държавни и общински предприятия в акционерни дружества. В резултат на това собствеността се превърна от държавна в дружествена (на АД-то). Принципал стана държавата, която може да продава всички или част от акциите на трети лица.
2. Други преобразувания: възникнали по нормален начин АД-та могат да се преобразуват по пътя на сливане, вливане, отделяне и пр.

2. Фактически състав на учредяването на АД /нормативна система/:

Симултантната система включва три фази, т.е. учредяването има сложен ФС, който включва три трупи юридически факт: 1) правни действия, които се извършват на Учредителното събрание; 2) действия по набиране на капитала; 3) вписване в търговския регистър.

2.1. Провеждане на УЧРЕДИТЕЛНО СЪБРАНИЕ:

Учредители:
- това са лицата, записали акции на учредителното събрание. На учредителното събрание трябва да присъстват всички учредители било лично, било чрез пълномощник.
- Учредител може да бъде всяко физическо или юридическо лице, но има две забрани: 1) с оглед на сигурността в оборота, не могат да бъдат учредители обявените в несъстоятелност и 2) самото дружество не може да бъде учредител на себе си, т.е. да запише акции за себе си (извежда се от чл. 161, ал. 4 като целта е да се спази принципът за реално внасяне на капитала).
- Учредителите имат две особени права – те могат: 1) да запазят са себе си преимуществата по т. 6 на чл.165 (да запишат привилегировани акции) 2) могат да назначат първия Надзорен съвет или Съвет на директорите за мандат не по-дълъг от 3 год;
- Учредителите носят солидарна отговорност към третите лица за задължения, които поемат за дружеството на основание чл. 69. Ако се запишат акции преди учредяването, учредителите отговарят и за задължението за вноска.
Учредително събрание. УС не е ОС, затова за него се прилагат само някои от правилата за ОС (решенията на УС не могат да се атакуват по чл. 74, но според Калайджиев могат по чл. 70). На УС трябва да присъстват всички лица, които записват акции лично или чрез пълномощник с изрично пълномощно с нотариална заверка на подписите, като формата е за действителност. Няма законова регламентация колко лица могат да бъдат представлявани от 1 пълномощник. Според Калайджиев ако на УС не присъстват всички учредители това ще доведе до неговата нередовност. УС трябва да реши 4 задачи, т.е. да приеме поне четири решения:

Да вземе решение за учредяване на АД – приема се с единодушие задължително. Който не е гласувал „за” не става акционер.
Да приеме УСТАВА на АД – приема се задължително с единодушие (който не е гласувал „за” няма да стане акционер). Уставът е от изключително значение за АД. Той е т.нар. конституция на дружеството. В ТЗ е записано подробно какво трябва да съдържа устава:
1. Индивидуализация на АД-то;
2. Предмета му на дейност;
3. Размера на капитала, вида и броя акции;
4. Органите на дружеството – мандат и брой членове;
5. Начина на разпределение на печалбата и т.н.

Според Калайджиев предвиждането на т. 8 и т. 9 е излишно, защото въпросите уредени в тях са уредени достатъчно подробно на други места. Останалите елементи имат факултативно значение.

Да установи какъв е размерът на разноските, които са направени по учредителното събрание (наемане на зала и пр.)
Да избере органи на управление. Ако избере едностепенната система, трябва да избере Съвет на директорите („борд”), а по двустепенната система се избира само Надзорния съвет, защото след това този Надзорният съвет избира Управителния съвет (но трябва да го е избрал преди вписването в ТР).
- Ако се учредява ЕАД, е необходим само един едностранен учредителен акт, с който се приема Устава и не е необходимо покриването на горните изисквания.

Всички решения имат характер на многостранни сделки. По това УС се различава от ОС, на което се приемат решения от типа “сделки-решения” – многостранни сделки се сключват, когато все още няма правен субект, те имат за цел създаването на нов правен субект, а когато се конституират неговите органи, те приемат решения с характер на сделки-решения. LКалайджиев обаче твърди, че характерът на 4те решения е различен – първите 2 според него са от типа на многостранните сделки и за това законодателят е предвидил те да се взимат с единодушие, вторите 2 решения по-скоро са от типа сделки-решения, въпреки че дружество на практика още няма, и могат да се вземат с по-малко мнозинство. За УС се съставя протокол – правилата са същите с тези за ОС, но се прилагат субсидиарно.

2.2. Набиране на капитал

Набирането на капитала се извършва чрез вноски, въз основа на които се създава и имуществото. Вече по начало капиталът не може да се набира преди УС, защото на него се записват всички акции и едва след това може да се изпълни задължението за вноска. Самото набиране става по различен начин, в зависимост от това, дали вноските са парични или непарични:

1) Парични вноски. Внасят се по банкова сметка на името на дружеството с посочване името на вносителя – нарича се “набирателна сметка”. Тя се открива от управителния орган на дружеството – СД или УС. Сметката се открива на името на учредяващото се дружество. Гаранция за акционерите е, че разпореждането с вноските става по единодушно решение на съответния управителен орган. След това средствата се разхвърлят по други сметки на дружеството. Ако в тримесечен срок управителният орган не удостовери пред банката, че дружеството е заявено за вписване, вносителите могат да изтеглят обратно направените вноски в пълен размер, като членовете на съответния съвет отговарят солидарно за изплащането на вноските. Характерът на тази отговорност е договорен.

2) Непарични вноски: Става по ред, установен в чл. 72 и 73.

3) Срещу вноската лицето, записало акции получава временно удостоверение, което се подписва от упълномощен член на управителния орган. То е ЦК, която материализира всички права на акционера + правото му да получи акции.

а. Временното удостоверение се издава по правило преди учредяването на дружеството, но може да се издаде и след това стига дружеството да даде разписки на записалите акции, с което да удостовери тяхната вноска, или при увеличаване на капитала.

б. Законът не урежда съдържанието на временното удостоверение, но според LКалайджиев то следва да съответства на съдържанието на акцията по чл. 179 (практиката не възприема това мнение).

в. Временното удостоверение се поставя под режима на поименната акция (то се прехвърля с джиро и трябва да бъде вписано в книгата на поименните акционери, за да има действие за дружеството). Поставя се и въпросът дали могат да се издават временни удостоверения за акции на приносител, според LКалайджиев могат, но временното удостоверение за акции на приносител си остава ценна книга на заповед и за него не важи режима за ЦК на приносител.

г. Може ли да се издава временно удостоверение за безналични акции – не. Документът, който се издава за безналични акции е вносна бележка за направените парични вноски срещу безналичните акции.

Според Кацарски ако АД иска да функционира с безналични акции има интерес да емитира акции, а ако действа с поименни акции е все едно дали ще действа с тях или ще остане с временни удостоверения. Няма гаранция, че АД ще замени временните удостоверения на акционера с акции. В този случай акционера може да съди АД и с решението на съда ще бъде признат за акционер, но няма да получи акциите си.

2.2. Вписване в търговския регистър

Условия за вписване:

Уставът да е приет;
Органите да са избрани, като при двустепенната система Надзорният съвет трябва вече да е избрал Управителен съвет.;
Капиталът да е изцяло записан (всяка част от капитала трябва да се знае на кого ще принадлежи при учредяването на дружеството).
Трябва поне 25 % от записания капитал ефективно да е внесен и то всеки от акционерите, записали акции, трябва да е внесъл поне 25 % от стойността на записаните акции, т.е. не може някой да е внесъл 50 %, а друг нищо. В ТЗ пише „да е внесена предвидената в устава част от стойността на всяка акция, но не по-малко от 25 % от номиналната или от предвидената в устава емисионна стойност на всяка акция.”

à Членовете на Управителния съвет, респ. на Съвета на директорите трябва да заявят дружеството за вписване в 3-месечен срок. Ако не го направят, учредителите имат право да поискат обратно направените вноски и да претендират вреди.

3.Капитал и имущество на АД. Набиране и запазване на капитала.

1. Капитал на АД

И тук, както при ООД, капиталът не е нищо друго освен число, изразяващо стойност и като цяло не се отличава почти по нищо от капитала на ООД. Само че тук особеността е, че това е стойността на сумата от НОМИНАЛНИТЕ стойности на направените вноски. Номиналната стойност е стойността, отразена на лицевата страна на акцията.
Акцията има номинална стойност – стойността, отразена върху лицевата страна на акцията – 1, 5, 10, 100, 1000 лв. и други. Акцията може да има и емисионна стойност. Тя е тази стойност, която е на т.нар. първичен капиталов пазар или иначе казано – това е стойността, която трябва да плати акционерът, за да придобие акцията. Тази стойност е по-висока от номиналната стойност. Например 1 акция от 100 лв. се предлага на акционерите за 110 лв. Разликата се нарича – ажио. Тя не се отразява на капитала на АД, а отива в свободното имущество – фонд резервен ;). Учредяваме АД с 1000 акции по 100 лв, а се плащат по 110 лв.  имаме свободно имущество. Капиталът трябва да е в български лева. Функциите също като ООД. Направо си го гледам от там и го говоря тук.
Размерът на минималния капитал на АД е 50 000 лв., освен за АД-тата с по-особен предмет на дейност, където размерът на капитала е многократно по-голям (милиони)

2. Имущество – важат общите положения.

Много е важно да се знае, че ПРЕХВЪРЛЯНЕТО НА АКЦИИ НЕ СЕ ОТРАЗЯВА ПО НИКАКЪВ НАЧИН НА ИМУЩЕСТВОТО НА ДРУЖЕСТВОТО. При прехвърлянето не се придобива нищо от имуществото на дружествата, а само облигационните права, инкорпорирани в акцията (право на глас, на дивидент, на ликвидационен дял).

3. Набиране на капитала – виж по – горе

4.Изменение на капитала на АД

Капиталът е константна величина, но това не означава, че трябва да си остане неизменен. Така че той може да се изменя но само по определен ред. Може да е в двете насоки – увеличаване и намаляване на капитала.

1.Увеличаване на капитала на АД – понятие, предпоставки, видове. Процедура. Защита на акционерите при увеличаване на капитала.

Понятие: увеличението на капитала на АД е същото, което е увеличението на капитала на едно ООД, т.е. в случаи на набиране на капитал или на допълнително образуване на капитал. Предпоставките за увеличаване могат също да се разделят на две: фактически (основанията, които карат дружеството да увеличи капитала си) и юридически.

1. Предпоставки за увеличаване на капитала на АД

1.1. Фактически представки

Ако дружеството реши да разшири своята дейност със собствени средства, това е адекватния начин – да увеличи своя капитал.
Може дружеството да реши, че ще стои по-сериозно на пазара, ако капиталът му не е на законоопределения минимум от 50 000, а да е на 500 000 примерно.

1.2. Юридически предпоставки (ФС)

1) Старият капитал трябва да бъде изцяло внесен

2) Решение на общото събрание, взето с квалифицирано мнозинство (2/3) ИЛИ Решение на Управителния съвет, респ. СД (по делегация), но това може да се случи само, ако тази възможност изрично е предвидена в устава, като в устава трябва да се посочи в какъв срок от учредяване на дружесдтвото това може да се случи или от изменението на устава, к срок не може да бъде повече от 5 години. Следователно устава може овласти УС, респ. СД, да увеличи капитала, но срокът в който това може да стане е най-мн 5 г. и то в устава трябва да се посочи до какъв размер може да стане това увеличение. Т.е. съответния изпълнителен орган е ограничен във възможността си да увеличи капитала от параметри, посочени в самия устав. Интересно тук е, че при наличие на двете предпоставки (овластяване от устава и 5-годишен срок от овластяването) Управителният съвет или Съветът на директорите може да увеличи капитала /ТАКАВА АЛТЕРНАТИВА ПРИ ООД НЯМА/. Тази възможност е предвидено само за увеличение, но не и за намаляване на капитала и то в устава трябва да се посочи до какъв размер може да стане това увеличение.

– При акции от различни класове, решението на трябва да се вземе с квалифицирано мнозинство 2/3 във всеки клас.

– Изискване към съдържанието на решението: да се посочат видовете акции, с които се увеличава капитала, ако са по емисионна стойност, разликата (“ажио”) между нея и номиналната стойност също се посочва, правната техника за увеличаване на капитала, начина за увеличаване – с парични или непарични вноски, под условие или със средства на дружеството. Решението за увеличаване се вписва в търговския регистър, то има конститутивно действие.

2.Провеждане на увеличаването

Това означава:

да са записани новите акции, с които ще се увеличава капитала;
да са внесени най-малко 25 % от номиналната стойност на записаните нови акции (а старите трябва да са внесени 100 %, иначе увеличаване е изначално недопустимо).
да е внесена разликата между номиналната и емисионната стойност на новите акции (АЖИО);

Вписване в търговски регистър.
Когато дружеството е взело решение да увеличи капитала на от 100 000 на 200 000, но се наберат само 50 000 (запишат се само толкова), ще има ли увеличаване или не? Отг. Ще има увеличаване само, ако решението на общото събрание а увеличаване допуска такава възможност.

3. Видове увеличение на капитала

Ефективно увеличение – за сметка на внасяне на ново имущество;
Номинално увеличаване – за сметка на имущество, което дружеството притежава. То може да стане: 1) чрез капитализиране на неразпределена печалба или 2) са сметка на някои фондове.

Особеност – нашият закон не урежда възможността за увеличаване на капитала чрез преоценка на имуществото.

4.Способи за увеличаване на капитала.

Способите за увеличаване на капитала могат да се разделят на три групи: правно-технически; според източника на средствата; увеличаване на капитала по условие.

Правно-технически способи за увеличаване на капитала
- Издаване на нови акции по няколко начина:

(1) Всички нови акции се разпределят на ОС, на което се приема решение за увеличението. То се извършва съразмерно на притежаваните до момента акции от акционерите. Ако има акции от различни класове, правилото важи за акционерите от съответния клас, останалите акционери имат възможност за предпочитително изкупуване едва след упражняването на това право от тези акционери. Правото да се запишат акции, пропорционално на старите може да бъде ограничено или да отпадне по решение на ОС, което се приема от мнозинство 2/3 от представените на събранието акции. Налице е изискване по чл.194, ал. 4 – управителният орган да представи доклад за причините за отмяна или ограничаване на предимствата на акционерите да запишат новите акции и за да обоснове емисионната стойност на новите акции. Решението, с което се ограничава или отменя предимството на акционерите трябва да бъде оповестено чрез вписване в търговския регистър и обнародване в ДВ.

Увеличаване на номиналната стойност на вече издадените вече акции.- може да стане по два начина: а) на съществуващите акции се удря щемпел с друга цена (номинално или ефективно); б) обезсилват се издадените акции и се издават нови (по-скъпо).

Според източника на средствата увеличението на капитал може да стане чрез:
- Капитализиране на печалбата или трансформиране на част от фонд „Резервен” в капитала – способи за номинално увеличение.
  1. Според Герджиков може да се капитализира цялата печалба, а според съдебната практика не може. Всеки акционер има право да получи припадащата му се част от капитала си в акции (предимствено право).
  2. Фонд „Резервен” не трябва да пада под 10 %.
- Увеличение на капитала чрез непарични вноски – случай на ефективно увеличение на капитала. В случаите на увеличение на капитала чрез непарична вноска няма предимствено право на акционерите, защото акции ще получи този, който прави съответната непарична вноска
- Конвертиране (превръщане) на облигации в акции;

Увеличение на капитала под условие. Условието, което се има предвид е ОТЛАГАТЕЛНО. Според чл. 195 ТЗ капиталът може да бъде увеличен под условие, че акциите се закупят от определени лица на определена цена, както и под условие, че увеличението ще бъде срещу облигации. Тук също няма предимствено право на акционерите, защото няма откъде да дойде.

5. Защита на акционерите при увеличаване на капитала (предимствено право)

Същността защитата на акционерите при увеличаване на капитала се изразява в т.нар. предимствено право: възможността на всеки от акционерите да придобие част от новите акции (т.е. да участва в увеличението на капитала), която съответства на неговия дял капитала преди увеличаването. Иначе казано, ако имам две акции и капиталът се увеличава двойно, аз имам право да запиша още 4 акции, като имам и срок. (участвам съразмерно в увеличението).
Особеност при емитиране на привилигировани акции: При емитиране на нови привилигировани акции предимственото право възниква на първо място за акционерите, притежаващи акции от този клас, в който попадат новоемитираните акции. Ако те не упражнят правото да запишат нови акции, тогава предимственото право преминава върху акционерите извън класа за останалите незаписани акции. Те могат да придобият част от тях, съотвестваща на дяловото им участие в капитала.
Ред за упражняване на предимственото право:
1. Заедно с решението за обявяване на капитала в ТР се обявява и покана за записване на акциите;
2. ОС определя срок, не по-малък от 1 месец, с изтичането на който предимството право на акционерите се преклудира.
3. Предимственото право може да бъде ограничено или да отпадне само по решение на ОС, взето с квалифицирано мнозинство (2/3).

2.Намаляване на капитала на АД – предпоставки, видове, способи, процедура.

1. Предпоставки за намаляване на капитала на АД.

А. Фактически предпоставки

Тогава, когато дружеството търпи загуби, които водят до декапитализация
Ако се констатира, че капиталът е прекалено голям, той блокира възможността да се раздават по-големи дивиденти, затова се взема решение да се осовободи имущество, което формира т. нар. счетоводна печалба.

Б. Юридически предпоставки

Решение на общото събрание – което се приема с квалифицирано мнозинство от 2/3 от представените на ОС акции. В решението трябва да е посочена целта на намаляването и начина, по който ще се извърши. Ако има няколко класа акции (напр. освен обикновени – привилегировани) всеки клас акции трябва да вземе решение, като за всеки отделен клас важи правилото за мнозинство. Ако един клас не е съгласен не се намалява капитала. Само ОС може да вземе решение за намаляване на капитала на АД.
Вписване на решението в търговски регистър – то не е елемент от фактическия състав и има само оповестително действие.

2. Видове намаляване на капитала на АД

Номинално – нагаждаме капитал нагоди към стойността на чистото имущество.
Ефективно – намаляваме капитала под стойността на чистото имущество, за да може да има свободно имущество над стойността на записания капитал, т. к. това дава възможност да се разпределя печалба след края на финансовата година – т.нар. счетоводна печалба.

3. Начини за намаляване на капитала

Намаляване на номиналната стойност на акциите. Частен случай: ако номиналната стойност на акциите към момента на учредяване не е изплатена изцяло, ОС може да реши да намали капитала за сметка на неизпълненото докрай задължение на акционерите. Единствен случай на опростяване на задължението за вноска.
Чрез обезсилване на акции: може да стане по два начина
1. Принудително обезсилване на акции – без да се пита акционерът иска ли. Трябва:
  1. трябва да е изрично предвидено в Устава като възможност и
  2. трябва акциите да са записани при условието, че могат да бъдат принудително обезсилени (акционерът си е знаел, че могат да му ги обезсилят)

Освен това в Устава трябва да са предвидени условията и начинът (фактическият състав) на обезсилването. Иначе съществуват различни способи за обезсилване на акции, но трябва да се държи сметка за принципа на равното третиране на акционерите с еднакво положение и да се предвиди способ, който гарантира равно засягане на акционерите с еднакви права.

След обратно изкупуване на акциите – тук няма принудителност – АД в лицето на своя изпълнителен орган прави публична оферта, че изкупува дадено количество акции при определена цена. Като ги изкупи, ги обезсилва и унищожава и по този начин капиталът се намалява. Това е една от хипотезите на купуване на собствени акции. Ако са безналични акциите, само се обезсилват, защото няма какво да се унищожава.

4. Защита на кредиторите при намаляване на капитала (като при ООД)

Намалението на капитала поставя под заплаха третите лица, затова се изисква особена грижа за тях и тя се изразява в защитата на кредиторите. Тя е същата като при ООД.

Решението се обявява в ТР, с което АД изразява готовност да изплати задълженията към третите лица или да ги обезпечи според техните права. Ако междувременно е настъпил падежът, трябва да ги удовлетвори. Кредиторите имат 3-месечен срок да поискат обезпечение или изпълнение. След изтичането на срока АД може да иска вписване в ТР на намалението, като декларира, че третите лица, които са поискали това, са получили изпълнение или обезпечение. Ако се получи счетоводната печалба, то акционерите могат да получат вземания, произтичащи от намалението само след като кредиторите са удовлетворени/обезпечени.

В някои случаи се защитата на кредиторите е изключена и те не могат да се противопоставят на намалението на капитала. Кредиторите не са заплашени и затова им се отнема правото на защита.

А. Такъв е случаят, ако намалението е с цел покриване на загубите – в този случай интересът на кредиторите не се накърнява, тъй като така или иначе патримониумът на дружеството е намален и става дума само за една счетоводна операция. Това се счита за оздравителна мярка. Сумите получени от намаляването на капитала не могат да се използват за плащания на акционерите. Нещо повече дори и в този случай акционерите не се освобождават от задължение за вноска за акциите, с които се е намалил капиталът (загубите трябва да се покрият от някъде).

Б. Също така, ако се обезсилват собствени акции, изплатени от дружеството изцяло, или придобити безвъзмездно от дружеството, или придобити от него със свободни средства.

5. Едновременно намаление и увеличение на капитала

вж. ООД. Възможно е едновременно намаление и увеличение на капитала (операция „акордеон”). Когато стойността на чистото имущество спадне под размера на записания капитал, а има нужда от инвестиране на нови средства.

6. Принцип за запазване на капитала на АД

Акционерното право смята капитала за гаранция на кредиторите и за това законът предвижда редица правила, с които да не се допусне накърняване на капитала и имуществото зад него, които са:
- Реда за разпределение на дивидент и лихви. Този ред цели да бъде запазен капитала.
- Правилата регламентиращи придобиването на собствени акции от АД.

5. Временно удостоверение. Акции – понятие, видове и класове. Стойности на акциите.

1. Временно удостоверение

Когато се учредява едно дружество, още няма емитирани акции, те евентуално ще се емитират по-късно. Но акциите са от категорията на т. нар. удостоверителни (легитимационни) ценни книги – правата се пораждат вън и независимо от емитирането на ценната книга. Докато при конститутивните правата се пораждат с издаването на ценната книга (запис на заповед).

В самото начало, когато се учредява АД, преди да са емитирани акциите, се получават временни удостоверения. Те се издават на акционерите срещу направените вноски за сметка на записаните акции. От тази гледна точка временните удостоверения заместват акциите и имат същото съдържание като реквизити. Има решение на ВКС, което не иска да слага знак на равенство между временни удостоверения и акции и казва, че временното удостоверение само дава право да се получи акция срещу него. Всъщност временното удостоверение е ЦЕННА КНИГА, подчиняваща се на режима на поименните акции.

Чл. 167(2) акции се дават на акционерите срещу представяне на временно удостоверение.
Чл. 187 ТЗ регламентира прехвърлянето на временното удостоверение:
- ал. 1 временното удостоверение не може да се прехвърли преди възникване на АД;
- ал. 2 временното удостоверение се прехвърля по реда на прехвърляне на поименните акции, т.е. с джиро и трябва да бъде вписано в книгата на поименните акционери, за да има действие за дружеството.
- Прехвърлянето на временно удостоверение има действие на прехвърляне на акциите, които то удостоверява.

2. Понятие за акции

Под акции се разбират три неща:

Част от капитала или иначе казано книжен еквивалент на част от капитала. Сумата от акциите прави капитала, но акциите имат различна стойност и тук се има предвид сумата от номиналната стойност на акциите. За разлика от ООД номиналът на всички акции трябва да е еднакъв. Когато номиналната стойност на акциите е по-голяма от 1 лв. тя трябва да е определена в цели лева. В чужди правни системи съществуват и акции без номинал (квотни), но у нас такива не са уредени
Ценна книга: ЦК – материализира права, които се упражняват чрез предявяване на ценната книга. Акцията е от легитимационно-разпоредителните ЦК, тъй като правата, инкорпорирани в нея, се пораждат независимо от издаването на ценната книга. /Другият вид ЦК са конститутивни ЦК – правото възниква едва когато е издадена ценната книга: такива са ЦК на заповед – запис на заповед, менителница…/. Веднъж издадени документите правата могат да се упражняват само ако се упражнява фактическа власт върху документа. ЦК освен че материализира членствените правата на акционера, тя ги и доказва, т.е. има удостоверително значение. Разглеждани като ЦК акциите имат реквизити (задължителни елементи), посочени в чл. 183.

L Калая:Това общо положение (че акциите са ЦК) търпи корекции, защото търговското право дава възможност да се издават и безналични акции, а те не са ЦК, защото няма документ, който да материализира правата. Безналичните акции са само права и задължения. Има документ, който ги доказва, но той не е ЦК. Безналични ЦК са всички акции издадени в процес на масовата приватизация.

Титул за участие на акционера в дружеството – материализира участието на акционера в АД-то; документ, който удостоверява членството. Чл. 177: Акциите са неделими.Това означава, че когато акцията е ЦК (хартия, която материализира права), тази хартия е обект на право на собственост, защото е вещ и принципът е, че правата върху акцията (членствените права, които акцията материализира) не могат да се отделят от правото на собственост върху ЦК. В латентна форма правата не са отделими, когато възникне като вземане правото на дивидент е прехвърлимо като всяко друго вземане. Самите права също не могат да се делят – който е титуляр на правото на дивидент е титуляр и на правото на глас и на всички останали права. Акцията може да принадлежи на повече от 1 лица, но или всички акционери упражняват правата заедно или избират пълномощник, който да упражнява правата. Възможно е да се издадат акции с различни права, които формират различните класове, всеки клас акции се състои от акции с еднакви права.
Акцията може да бъде в различни купюри (1, 5, 10 и т.н.), като на лицевата част на самата акция има реквизити, които не е необходимо да се знаят всичките: вида на акцията, фирмата и седалището на АД-то, размера на капитала му; общият брой на акциите; подписите на две лица, които могат да задължават дружеството и т.н.

3. Видове акции.

LКалая: В зависимост от това дали акциите са ЦК или не – налични и безналични.

Според начина на легитимация(L Калая: според начина им на прехвърляне)
1. Поименни акции: върху лицевата част на акцията е изписано името на първия титуляр. В качеството си на ценна книга тя не е поименна, а е ЦЕННА КНИГА НА ЗАПОВЕД. Затова тя се прехвърля чрез джиро, има особеност при джиросването – тук няма регресна отговорност на джиранта така, както е при менителничните ефекти. За да се придобие поименна акция може акционерът да изпълни частично задължението си за вноска, в който случай в/у самата акция се отбелязва, че е платена пр. 25 % от стойността (минимума), но така или иначе е възможно частично изпълнение. Фактическият състав на джирото обхваща изписване на името на приобретателя и поставяне на подписа на прехвърлителя на гърба на ЦК + предаване на фактическата власт върху ЦК. Джирото обаче не е достатъчно, за да има действие спрямо дружеството и 3тите лица прехвърлянето трябва да е записано в книгата на акционерите – книга в която се записват само поименните акционери. Прехвърлянето на поименни акции може да е предпоставено от други условия, предвидени в Устава (напр. акционера да не може да ги прехвърли свободно на 3то лице, а да трябва първо да ги предложи на съдружниците – тези акции се наричат винкулирани (могат да бъдат само поименни). Джирото не е единствения начин за прехвърляне на поименни акции, а характерния начин. Поименните акции могат да бъдат прехвърляни по всички познати на гражданското право начини само с договор без джиро. Но, за да има действие прехвърлянето при всички случаи трябва да се впише в книгата на акционерите. Поименните акции могат да се придобиват и преди да се плати номиналната или емисионната им стойност. Това е така, защото при тях се знае кой е задължен да направи вноската. Ако поименните акции са поети с частична вноска, частичната вноска трябва да се запиша върху самата акция, тъй като ако се прехвърли акцията на 3то лице то трябва да е наясно, че цялата стойност на акцията не е платена. В тази хипотеза законът предвижда солидарна отговорност между прехвърлителя и преобретателя, но отговорността на пр

1. Обективно гражданско право