6. Казуси по гражданскоправни науки

Казус държавен изпит ГПН 13.10.2012

 

Съпрузите Анелия и Иван Иванови притежавали панелен апартамент в София, придобит от тях в СИО. За да осигурят по -добри жилищни условия на родилото им се дете, Иванови купили едноетажна къща в Елин Пелин и се регистрирали адресно там. Тъй като Анелия настоявала да не се продава апартамента в София, съпрузите решили да го дават под наем и на 1 октомври 2007 г. сключили наемен договор с Христов за срок от 8 години. Договорът бил сключен в писмена форма с нотариално удостоверени подписи на страните. Било уговорено, че наемната цена няма да бъде увеличавана до края на срока на договора,, срещу което наемателят Христов ще извърши до 30 март 2008г. За своя сметка основен ремонт на апартамента и саниране. Христов изпълнил точно задълженията си по ремонта и санирането на апартамента, като похарчил общо 19 800 лв. за тази цел и плащал редовно наемната цена.

В началото на 2009г. Иван Иванов започнал дейност като ЕТ и задлъжнял към доставчика си „Стар“ ЕООД със сумата  57 000 лв., която не могъл да заплати на падежа. След преговори Иван Иванов предложил на Захариев, който бил едноличен собственик на капитала на „Стар“ ЕООД, да му прехвърли едностайния апартамент в София като гаранция за погасяване на дълга, а след плащането на главницата и лихвите, апартаментът да бъде прехвърлен обратно на Иванови с нотариален акт. Иван Иванов предупредил Захариев, че сделката трябва да остане в тайна от Анелия, тъй като тя държи апартаментът да не се продава. Иванов и Захариев уговорили, че ако Иванов не погаси изцяло задължението си към „Стар“ ЕООД в срок до 31 декември 2009г., Захариев ще има правото да се разпореди с апартамента както намери за добре. Захариев поискал това споразумение да се състави в три еднообразни екземпляра, за да даде единя от тях на управителя на „Стар“ ЕООД.

На 1 юни 2009 г. Иван Иванов прехвърлил на Захариев апартамента при уговорените условия с нотариален акт.

Иван Иванов не успял да заплати в срок дълга си към „Стар“ ЕООД и на 15 януари 2010г. Захариев обявил апартамента за продажба. При огледа, извършен съвместно с кандидат-купувач, Захариев заварил в апартамента Христо и поискал от него да го опразни незабавно. Христов се легитимирал като наемател и отказал да допусне посетителите в жилището. Възмутен от станалото, Христов се обадил веднага по телефона на Иван Иванов и му заявил, че при това развитие на нещата разваля договора за наем, като иска Иванови да му възстановят сумата на заплатените до момента наеми, както и разноските по направения от него основен ремонт на наетото жилище в размер на 19 800лв съгласно разходните документи, които ще им представи.

Захариев предявил ревандикационен иск против Иван Иванов пред РС Елин Пелин. Поради това, че връчителят не заварил Иван Иванов у дома, преписът от исковата молба бил връчен на съпругата му Анелия на 20 март 2012г. Адвокатът, при който Анелия отишла да се консултира, я посъветвал да заведе иск, който тя, предвид влошените съпружески отношения предявила на 20 септември 2012г. Освен това, пак по съвет на адвоката си, Анелия поискала да бъде конституирана като помагач на Иван Иванов по предявения против него ревандикационен иск.

 

ВЪПРОСИ:

1. Квалифицирайте сделката между Иван Иванов и едноличния собственик на капитала на „Стар“ ЕООД Захариев и с оглед на това отговорете, действителна ли е тя.
2. Нищожна ли е продажбата на апартамента, извършена от Иван Иванов без участието на Анелия?
3. С какъв иск разполага Анелия, срещу кого трябва да го предяви, в какъв срок и какви ще бъдат правните последици от уважаването на иска? Допустим и основателен ли ще бъда така предявения от нея на 20 септември 2012 г. иск?
4. Кои са надлежните страни по ревандикационния иск в процесния случай? Следва ли съдът да уважи искането на Анелия да бъда конституирана като помагач на Иван Иванов по предявения против нето ревандикационен иск?
5. Компетентен ли е съдът в Елин Пелин да се произнесе по предявения от Захариев ревандикационен иск? Ако приемете, че исковата молба по него подлежи на вписване, откъдесе извежда това изискване?
6. Развален ли е в процесният случай наемният договор и основателни ли са предявените от наемателя Христов претенции? Какви други претенции би могъл да предяви той против Иванови в случай на разваляне на наемния договор?
7. Какви възражения би могъл да противопостави Христов на Захариев?

 

 

Държавен изпит по ГПН 16.02.2013

 

Камен Петров от град Варна сключил с Иванов писмен договор за продажба на пазарен урегулиран поземлен имот в Созопол, който той притежавал в съпружеска общност с жена си Дафинка. При плащането на цената Петров предал на Иванов владението върху имота, както и всички строителни книжа за него, съгласно които на собствениците се разрешавало да построят в имота двуетажна масивна жилищна сграда. Тъй като Дафинка работела в чужбина, Камен Петров обещал на купувача Иванов, че тя ще изпрати до няколко месеца пълномощно за продажбата и страните уговорили, че веднага след получаването му сделката ще бъде изповядана с нотариален акт.

Десетина дни по-късно Иванов препродал на Филаретов от гр. София имота с предварителен договор, като му предал владението и получените от Петров строителни книжа. Филаретов започнал веднага строителство в имота и за кратко време изградил двуетажна сграда в груб строеж.

Дафинка отказала да даде исканото пълномощно, тъй като разбрала от познати, че имотът може да бъде продаден на значително по-висока пазарна цена от тази, която съпругът й получил от Иванов. Тя написала писмо до адвоката си в България с молба за правен съвет по следните въпроси:

1. Действителен ли е договорът между Камен Петров и Иванов и може ли Дафинка да го развали?
2. Ако Иванов предяви иск за обявяване на договора му с Камен Петров за окончателен, следва ли съдът да го уважи изцяло или само отчасти?
3. Възникват ли за Камен Петров някакви неблагоприятни последици от отказа на Дафинка да го упълномощи за изповядването на нотариалния акт за продажба на имота?
4. Действителен ли е договорът между Иванов и Филаретов? Ако Филаретов предяви против Иванов иск за обявяване на предварителния договор за окончателен, следва ли съдът да го уважи?
5. Ако Филаретов предяви против Иванов иск за обявяване на предварителния договор за окончателен, може ли Иванов да привлече Камен Петров като помагач в производството, до кой момент и какви биха били последиците от това?
6. Тъй като Дафинка иска да си върне владението върху имота, като е готова да възстанови на Иванов незабавни пълния размер на получената от съпруга й сума, какво трябва да предприемат съпрузите, с какъв иск следва да се защитят, пред кой съд следва да бъде предявен искът, кои са надлежните страни по него и подлежи ли на вписване исковата молба?
7. Какви права има Филаретов във връзка с построяването на сградата, по отношение на кого следва да ги упражни и по какъв ред?

ГПН-2012

Съпрузите Анелия и Иван Иванови притежавали панелен апартамент в София, придобит от тях в съпружеска имуществен общност. За да осигурят по-добри жилищни условия на родилото им се дете, Иванови купили едноетажна къща в Елин Пелин и се регистрирали адресно там. тъй като Анелия настоявала да не се продава апартаментът в София, съпрузите решили да го дават под наем и на 1.10.2007 г. сключили наемен договор с Христов за срок от 8 години. Договорът бул сключен в писмена форма с нотариално удостоверени подписи на страните. Било уговорено, че наемната цена няма да бъде увеличавана до края на договора, срещу което наемателят Христов ще извърши до 30.03.2008 г. за своя сметка основен ремонт и саниране на наетия апартамент. Христов изпълнил точно задълженията си по ремонта и санирането на апартамента, като похарчил общо 19 800 лв. за тази цел и плащал редовно наемната цена.

В началото на 2009 г. Иван Иванов започнал дейност като едноличен търговец и задлъжнял към доставчика си „Стар“ ЕООД със сумата 57 000 лв., която не могъл да заплати на падежа. След преговори Иван Иванов предложил на Захариев, който бил едноличен собственик на капитала на „Стар“ ЕООД, да му прехвърли едностайния апартамент в София като гаранция за погасяване на дълга, а след плащането на главницата и лихвите апартаментът да бъде прехвърлен обратно на Иванови с нотариален акт. Иван Иванов предупредил Захариев, че сделката трябва да остане в тайна от Анелия, тъй като тя държи апартаментът да не се продава. Иванов и Захариев уговорили,че ако Иванов не погаси изцяло задължението си към „Стар“ ЕООД в срок до 21.12.2009 г., Захариев ще има правото да се разпореди с апартамента както намери за добре. Захариев поискал това споразумение да се състави в три еднообразни екземпляра, за да даде един от тях на управителя на „Стар“ ЕООД.

На 1.06.2009 г. Иван Иванов прехвърлил на Захариев апартамента при уговорените условия с нотариален акт.

Иван Иванов не успял да заплати в срок дълга си към „Стар“ ЕООД и на 15.01.2010 г. Захариев обявил апартамента за продажба. При огледа, извършен съвместно с кандидат-купувач, Захариев заварил Христов в апартамента и поискал от него да го опразни незабавно. Христов се легитимирал като наемател и отказал да допусне посетителите в жилището. Възмутен от станалото, Христов се обадил веднага по телефона на Иван Иванов и му заявил, че при това развитие на нещата разваля договора за наем, като иска Иванови да му възстановят сумата на заплатените до момента наеми, както и разноските по направения от него основен ремонт на наетото жилище в размер на 19 800 лв. съгласно разходните документи, които ще им представи.

Захариев предявил ревандикационен иск против пред районния съд в Елин Пелин. Поради това, че връчителят не заварил Иван Иванов у дома, преписът от исковата молба бил връчен на съпругата му Анелия на 20.03.1012 г. Адвокатът, при който Анелия отишла да се консултира, я посъветвал да заведе иск, който тя, предвид влошените съпружески отношения предявила на 20.09.2012 г. Освен това, пак по съвет на адвоката си, Анелия поискала да бъде конституирана като помагач на Иван Иванов по предявения против него ревандикационен иск.

Въпроси:

1.Квалифицирайте сделката между Иван Иванов и Захариев и с оглед на това отговорете действителна ли е тя.

2. Нищожна ли е продажбата на апартамента, извършена от Иван Иванов без участието на Анелия?
3. С какъв иск разполага Анелия, срещу кого следва да го предяви, в какъв срок и какви ще са последиците от уважаването му? Допустим и основателен ли е заведеният от нея на 20.09.2012 иск?
4. Кои са надлежните страни по ревандикационния иск в процесния случай? Следва ли Анелия да бъде конституирана като подпомагаща страна?
5. Компетентен ли е съдът в Елин Пелин да се произнесе по ревандикационния иск? Ако приемете, че исковата молба подлежи на вписване, откъде се извежда това изискване?
6. Развален ли е в процесния случай наемният договор и основателни ли са претенциите на Христов? Какви други претенции би могъл да предяви срещу Иванови в случай на разваляне на наемния договор?
7. Какви възражения би могъл да противопостави Христов на Захариев?

ГПН-2010

Ангел Борисов бил възпитател в 1-во училище в гр. Габрово. На 01.09.2006 г. поискал от директора справка за размера на получаваното от него възнаграждение. Тя му била необходима, защото синът му Димитър бил приет за студент в СУ и трябвало да я представи за кандидатстване за общежитие. Справката била издадена на 01.12.2006 г., когато срокът за кандидатстване за общежитие бил изтекъл, поради което синът на Борисов наел квартира на свободен наем за 150 лв. на месец и отделно режийни разноски. Борисов, по съвет на сина си, който завършвал право, на 01.11.2009 г. подал иск срещу училището за имуществени вреди в размер на 20000 лв. и неимуществени в размер на 10000 лв. Съдът уважил иска, но присъдил вреди в размер 15000 лв. – имуществени и 5000 лв. – неимуществени. Съдебното решение влязло в сила на 10.03.2010 г. Борисов поискал от директора да му заплати присъдените суми, но той отказал поради липса на бюджет за това. Здравето на Борисов се влошило и той получил инсулт на 30.03.2010 г., поради което излязъл в отпуск поради временна неработоспособност за 30 дни, който впоследствие бил продължен от ТЕЛК с още 5 месеца. На 07.05.2010 г. директорът издал заповед за уволнението на Борисов, считано от 06.05.2010 г., поради обективна невъзможност, като заповедта била изпратена по пощата и получена на 10.05.2010 г. На 07.06.2010 г. Борисов подал иск за отмяна на уволнението като незаконно, възстановяването му на работа и обезщетение за времето, през което е бил без работа. Преди първото насрочено по делото заседание на 07.09.2010 г. Борисов починал, а съпругата, синът, настаненото в семейството по чл. 27 ЗЗДет 10-год. момиче и родителите му подали молба да продължат от негово име участието в процеса. Междувременно 1-во училище се сляло с 2-ро училище, считано от 01.09.2010 г.

 

1. Какво е правното основание и пред кой съд е подаден искът на Борисов за вреди?
2. На какви доказателства е основал решението си съдът?
3. По какъв начин Борисов е могъл да получи изпълнение на съдебното решение, след като директорът не е изпълнил доброволно?
4. По какъв начин училището е могло да организира изпълнението на трудовата функция на Борисов в негово отсъствие?
5. От кой момент се счита за прекратено трудовото правоотношение на Борисов и законосъобразно ли е то?
6. Възможно ли е съединяването на исковете на Борисов и ако да – от какъв вид ще е то?
7. Възможно ли е конституирането на сина, съпругата, приемното дете и родителите на Борисов в процеса?
8. Какви да материалноправните и процесуалноправните последици от сливането на двете училища?

0т 2012 г.

През 1992 г., когато се споминал техният баща Иван Желев, Лидия Атанасова и Стоян Желев получили поземлен имот – дворно място с жилищна сграда и други постройки в Казанлък. Иван Желев живял там постоянно от 1986 г., след като го купил от братовчеди по силата на устна уговорка. Дължимата сума по нея той превел още тогава с пощенски запис.
Веднага след смъртта на бащата, със съгласие на сестрата, Стоян заживял на свой ред в същия имот. Девет години по-късно той се разболял тежко, като оздравял благодарение на грижите на Лидия. Тъй като вече били на преклонна възраст, братът и сестрата искали да уредят приживе своите отношения. Едва тогава те се натъкнали на сериозна пречка за това – за имота, оставен им от бащата, липсвал документ за собственост. Намерила се само разписката от пощенския запис от 1986 г., както и квитанции за платени данъци за имота оттогава насам.
През 2006 г., след като говорил с Лидия, Стоян извършил за своя сметка саниране в имота на стойност от 6 000 лв. То повишило първоначалната му цена от 30 000 на 38 000 лв. След настъпване на финансовата криза, през есента на 2008 г. пазарната цена на имота се понижила на 35 000 лв.
На 20.12.2008 г., срещу Лидия и Стоян бил предявен иск по чл. 108 ЗС от СД „Чонов и с-ие”. Дружеството претендирало връщане на собствеността върху имота, тъй като имотът му бил прехвърлен чрез даване вместо плащане през август с.г. от наследниците на братовчедите-продавачи по сделката от 1986 г.

Въпроси:

1.   Моля, определете подсъдността на предявения иск. Какво е процесуалното положение на ответната страна? Защо?
2.   Как могат да се защитят Лидия и Стоян? Има ли някой от тях на разположение други способи за защита във висящия процес, важащи само за него?
3.   Кой е собственик на имота?
4.   Има ли правно значение съгласието на Лидия Стоян да живее в имота?
5.   Променя ли се изходът от спора, ако се установи, че през 1989 г. в имота е горял силен пожар, в резултат на което Иван не е живял там за година време?

 

 

КАЗУС

от държавния изпит по гражданскоправни науки

март, 2013г. /но не е моят казус в СУ/

 

В началото на 2002 г. Тодоров от Сандански, който живеел в София починал.

Скоро след това дъщеря му Десислава Тодорова извършила ремонт на двуетажната

къща, където живеел баща й, а през есента на същата година, се преместила да живее в

нея със семейството си. През есента на 2002г. другата дъщеря на Тодоров – Радослава

Тодорова – направила отказ от наследството на баща си. От първия си брак Тодоров

имал и син – Румен Тодоров, който живеел в САЩ и не научил за неговата смърт.

През 2004 г. Десислава Тодорова сключила с Костадинов от Сандански договор,

по силата на който тя му предала владението върху къщата и двора, в който е

построена. Нотариална заверка на подписите по договора извършил нотариус в

Сандански. Костадинов заплатил на Десислава 49 000 лева, представляващи 90% от

цената. Десислава се задължила след завръщането си от Германия между нея и

Костадинов да бъде сключен договор за продажба в надлежната форма, а Костадинов –

да заплати останалите 10% от цената.

Десислава се завърнала в началото на 2010 г. и поискала от Костадинов да

сключат договора за продажба, като той заплати останалата част от цената. Костадинов

отказал, като й заявил, че е станал собственик на имота. Десислава Тодорова предявила

срещу Костадинов иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, като го съединила с

ревандикационен иск за собственост.

Пред съда Костадинов противопоставил на Десислава Тодорова следните

възражения:

1) че предварителният договор е недействителен, понеже нотариалната заверка

на подписите е извършена от некомпетентен нотариус;

2) че договорът е недействителен, тъй като липсвало съгласие на нейния съпруг;

3) че искът по чл.19 ЗЗД е погасен по давност.

Освен това Костадинов противопоставил и възражението, че е придобил имота

по давност в периода от 2004 до 2010 г. Междувременно той изцяло бил завършил

строителството на трети и четвърти етаж върху съществуващите два.

 

 

ВЪПРОСИ:

1. Налице ли е валиден предварителен договор между Десислава Тодорова и

Костадинов?

2. Станал ли е Костадинов собственик на парцела и къщата по давност?
3. Основателни ли са направените от Костадинов възражения?
4. Каква е подсъдността на предявените от Десислава Тодорова срещу

Костадинов искове? При какви условия е допустимо тяхното обективно съединяване и

от кой вид е то?

5. Кой е собственик на третия и четвъртия етажи и какво обезщетение се дължи

във връзка с изграждането им?

6. Какви искове има на разположение Румен Тодоров, за да защити правата си

върху наследството?

 

 

 

 

КАЗУС

 

Асен Пеев имал двама братя от брака на починалите си родители, както и една сестра от първия брак на майка си, на която бил назначен за попечител. През 1992 г. той сключил граждански брак, от който нямал деца. Със съпругата си живеели в Смолян.
През 2001 г. Асен учредил заедно с П. Раев ООД със седалище в Банско и с капитал от 5 хил. лв., като записал дял в капитала от 2 хил. лв. Като управител на ООД, Асен получавал ежемесечно възнаграждение от 4 хил. лв. Част от тази сума той влагал на влог, който към м. септември 2010 г. достигнал 65 хил. лв.
През 2006 г. ООД увеличило капитала на 50 хил. лв. Асен записал дялове за 18 хил. лв., срещу които апортирал в ООД един УПИ – СИО без съгласието на съпругата си. Като управител на ООД, Асен купил съседния (на апортирания) УПИ и върху двата УПИ ООД построило цех за производство на олио. Купена била и поточна линия за олио. В резултат от успешната дейност, чистата стойност на имуществото на ООД към 30.10.2010 г. (а също и към 31.12.2010 г.) била 80 хил. лв., а гласуваната печалба за разпределение като дивидент – 15 хил. лв.
През 2008 г. Асен купил вила за нуждите на семейството на цена от 450 хил. лв., която платил изцяло с кредит от банка. Падежът на главницата по кредита бил на 15.01.2011 г.
На 30.10.2010 г. Асен починал. Наследниците приели наследството с конклудентни действия при условията на чл. 49, ал. 2 ЗН, а само сестрата на Асен го приела под опис. При разделянето на наследството възникнал спор за наследниците и техните дялове, както и дали целият влог на Асен от 65 хил. лв. или само част от него се включва в наследството. Всички наследници декларирали, ч встъпват като съдружници в ООД на мястото на Асен и поискали да им се изплати неговата част от печалбата за 2010 г., но не били допуснати до участие в насроченото ОС на ООД; не им била изплатена и исканата част от печалбата.
На падежа на главницата на кредита, банката поискала от съпругата да погаси кредита от 450 хил. лв., но тя отказала. Кредиторите предявили срещу нея иск в съда.

Въпроси:

1.   Какъв е режимът на имуществените отношения между съпрузите към момента на смъртта на Асен;
2.   Кои имуществени права формират актива на наследствената маса и с каква стойност;
3.   Кои са наследниците на Асен и какъв е техният дял от наследството;
4.   Станали ли са наследниците съдружници в ООД, какви права към ООД имат те, и всеки от тях поотделно, във връзка с членството на Асен;
5.   Основателен ли е искът на кредиторите към съпругата на Асен. Кой и в какъв размер щ отговаря за погасяване на получения от него кредит.
6.   Действителен ли е апортът на УПИ-СИО в ООД. Срещу кого и пред кой съд съпругата може да предяви иск за отмяна на апорта, ако е узнала за него в началото на 2010 г. Ще уважи ли съдът иска.

За верни ще се приемат само мотивирани отговори, аргументирани със съответното правно основание. Отговорите с „да” или „не” ще се считат за неверни. За успешното решаване на казуса са нужни поне 3 верни отговора. Не е задължително стойността на наследствените дялове на наследниците да бъде точно определена; достатъчно е принципното й определяне.

 

 

 

КАЗУС

 

На 04.04.2010 г. съпрузите Петя и Иван Зеленогорски от град Пазарджик претърпели тежко пътно-транспортно произшествие (ПТП), след като автомобилът им „Рено Клио” бил засечен в покрайнините на град София от автомобил „Ауди”, собственост на „Марина” ЕООД, със седалище гр. Трън. Вследствие на катастрофата Петя претърпяла средна – счупена лява подбедрица, а Иван – тежка телесна повреда – увреждане на далака, което предизвикало необходимост от отстраняване на този орган. Автомобилът  „Ауди” бил управляван от неправоспособната Ваня Грашова – дъщеря на едноличния собственик на „Марина” ЕООД –  Никола Грашов. Същевременно Ваня имала сключен консултантски договор за счетоводно обслужване на „Марина” ЕООД.
Два месеца по-късно съпрузите Петя и Иван Зеленогорски предявили пред компетентния съд иск/ове за обезщетение на претърпените от всеки един от тях имуществени (5 000 лв.) и неимуществени (25 000 лв.) срещу Ваня и „Марина” ЕООД.
Междувременно във връзка със станалото ПТП било образувано досъдебно производство, по което се извършвали съответни действия.
Първоинстанционният съд уважил изцяло предявените искове срещу Ваня и „Марина” ЕООД.
Така постановеното решение било обжалвано пред въззивния съд от „Марина ” ЕООД. Жалбоподателят се оплаквал, че първоинстанционният съд неправилно е приел за разглеждане исковете, тъй като не е бил родово компетентен за това (общата цена на предавените обективно и субективно съединени искове възлизала на 60 000 лева). Освен това, той се оплаквал, че съдът неправилно е приел, че процесното деяние на Ваня е било извършено във връзка с възложена й работа по смисъла на чл. 49 ЗЗД.
Въззивният съд приел за разглеждане жалбата, като служебно конституирал като страна във въззивното производство и Ваня.
В хода на въззивното производство Иван Зеленогорски починал.

Въпроси:

1. Характеризирайте предявените искове от материалноправна гледна точка.
2. Кой съд е родово и местно компетентен да разгледа предявените искове.
3. Имали ли са възможност пострадалите да предявят искове и срещу други лица и на какво основание.
4. Правилно ли второинстанционният съд е конституирал Ваня като страна във въззивното производство.
5. Какви са материалноправните и процесуалните последици от смъртта на Иван и съответно с какви възможности разполагат неговите наследници.
6. Какво е значението на образуваното досъдебно производство с оглед развитието на гражданския процес?

* Необходимо е отговорите да бъдат логически обосновани и правно аргументирани.