84. Отговорност за нарушаване на законодателството по соц. подпомагане

Специфичната  отговорност за нарушаване на законодателството по социалното подпомагане е уредена в чл.36 и чл.37 ЗСП и в чл.16 ЗСПД.

Основание за тази отговорност е правонарушение в областта на социалното подпомагане.

Това е противоправно, общественоопасно дейяние, което е извършено виновно.

Субект на отговорността (тя еадминистративна по характер) :

са преди всичко длъжностните лица – чл.36, ал.1 ЗСП („Длъжностно лице, което виновно нарушава законодателството по социално подпомагане, носи административнонаказателна отговорност, независимо от дисциплинарната и имуществената отговорност за същото деяние.”)  и чл.16 ал.1 ЗСП („ длъжностните лица, нарушили разпор на този закон,се наказват с глоба”)

В един случай административно-наказателна отговорност могат да понесат и подпомаганите лица – чл.36 ,ал.3 ЗСПВ един случай административно-наказателна отговорност могат да понесат и подпомаганите лица – чл.36, ал.3 ЗСП – когато не се изпълняват задължителни предписания по чл.34 ,ал.1, т.1 ЗСП.

 

Основание  на отговорността – административно нарушение – виновно противоправно неизпълнение на публичноправни задължения.

 

Общ състав на основанието – чл.36, ал.1 ЗСП – нарушаване на законодателството по социалното подпомагане.

Има и 2 специални състава:

–              Нарушаване на правилата за семейни помощи за деца – чл.16 ,ал.1 ЗСПД.

–              Неизпълнение на задължително предписание на контролен орган –  чл.36, ал.3 ЗСП – специфичен е, т.к. субект на отговорността по него може да бъде всяко лице, а не само длъжностните лица (включително и частен доставчик, на когото е предписано отстраняване на нарушение по соц. Законодателство, а той не го е изпълнил.)

Наказанието – глоба. Размерът зависи от вида на нарушението.

За нарушенията на зак по соц. Подпомагане. Независ дали общия състав или специалния – 600 лв

А за нарушение на ЗСПД – 500- 1000лв.

Квалифициращи състави:

По ЗСП – 1200лв

ЗСПД – 1500лв.

Редът за налагане на административнонаказателната отговорност –     чл.37 ЗСП и чл.16, ал.5 ЗСПД.

Уредбата е скромна, т.к. по начало се прилага общият ред по ЗАНН.

Законодателството по социално подпомагане предвижда:

  • Установяване на нарушението – то поставя началото на административно- наказателно производство.

Установяването се изразява в обвиняване на определено лице в извършване на конкретно административно правонарушение.

Установяването на нарушението става чрез съставяне на акт –      чл.37 ,ал.1 ЗСП –  съставен от инспектор. Актосъставител е инспектор от Инспектората към АСП – този, който извършва проверката и установи съответното нарушение.

Доколкото чл. 37, ал.3 предвижда, че Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания, трябва да се има рпедвид, че по всеки съставен акт обвиненият в извършване на административно нарупшение има право да направи възражение – пред актосъставителя, и той е слъжен да ги отрази в съставения акт. Това е възможността за предварителна защита на обвинения за извършване на нарушението (той още не е нарушител  – ще бъде такъв, само ако бъде наложено административно наказание. Преценява се както отразеното от актосъставителя, така и евентуалните възражения на лицето.)

Административнонаказващ орган в областта на соц. Подпомагане – чл.37, ал.2 ЗСП – изпълнителният директор на АСП. (или упълномощено от него длъжностно лице).

Актът, с който се налага отговорността – наказателно постановление – то е един правораздавателен акт, с който се установява извършено конкретно административно нарушение от конкретно лице и му се налага административно наказание. Наказателното постановление може да бъде обжалвано по съдебен ред – пред РС (а не пред административен съд.)

 

83. Принудителни административни мерки при нарушаване на законодателството по соц. подпомагане

Принудителни административни мерки – контролно средство за въздействие при констатиране на нарушение или вероятност за извършване на такова; всяка ПАМ е властническо правомощие с преобразуващо действие – тя задължава лицето, което е извършило съответното нарушение да съобрази своето поведение с наложената мярка, а в някои случаи и самата ПАМ извършва такава промяна.

Предпоставка на всяка ПАМ е обективно правонарушение – несъответсвие между правната норма и фактическото положение; няма значение дали нарушението се дължи на виновно поведение на дадено лице – достатъчен е фактът на несъответствието.

Целта на всяка ПАМ е предотвратяване или отстраняване на нарушението.

Видове ПАМ по социалното подпомагане:

Задължително предписание за отстраняване на нарушението (чл. 34, ал. 1, т. 1 ЗСП) – то представлява властническо волеизявление на контролния орган за отстраняване на констатирано нарушение; то може да поставя срок за отстраняването, но може и такъв да липсва. За неизпълнението на задължителното предписание чл. 36, ал. 3 ЗСП предвижда административно-наказателна отговорност.

Спиране на изпълнението на неправомерни решения (чл. 34, ал. 1, т. 2 ЗСП) – за решения на органите на социалното подпомагане и на частните доставчици на социални услуги; спирането се изразява във временно преустановяване на действието на съответното решение.

Вписване на нарушението в Регистъра на доставчиците на социални услуги (чл. 34, ал. 1, т. 3 ЗСП) – въз основа на него, когато нарушението е достатъчно тежко, може да се направи предложение за заличаването на вписването от Регистъра.

Ред за налагане на ПАМ – компетентен орган да наложи мярката е инспекторът към Агенцията за социално подпомагане (чл. 34, ал. 1 ЗСП). ПАМ се налагат по реда на АПК – те могат да бъдат обжалвани по правилата на АПК, тъй като актовете по тяхното налагане са индивидуални административни актове.

82. Контрол за спазване на законодателството по социалното подпомагане – понятие, правна характеристика, органи

Правна уредба – чл. 14-15 ЗСПД; чл. 31-35 ЗСП; гл. 5 ППЗСП.

Контролът представлява правно регламентирана дейност, насочена към осигуряване на спазване на правните норми чрез предотвратяване и отстраняване на нарушенията. Той се характеризира преди всичко с това, че е властническа държавна дейност и е част от изпълнителната власт. Контролът се упражнява служебно. Той се изразява в проверка на състоянието на спазването на правната уредба; при него се установява съответствието на фактическото състояние с изискванията на правните разпоредби и винаги оценъчна дейност. Обект на контрола са нормативните актове в областта на социалното подпомагане. Функцията на контрола е да служи като юридическа гаранция за спазването на правната уредба чрез предотвратяване на нейните нарушения и отстраняване на вече допуснатите.

Контрол осъществяват две категории органи:

Държавни – министърът на труда и социалната политика (чл. 15, ал. 1 ЗСПД; чл. 31, ал. 1 ЗСП) осъществява цялостен контрол за спазване на правната уредба; Инспекторатът към Агенцията за социално подпомагане (чл. 15, ал. 2 ЗСПД; чл. 31, ал. 2 ЗСП) осъщестява специализиран контрол.

Недържавни – такива, които не могат да прилагат средства на принуда, а само на обществено въздействие: общински съвети по социално подпомагане (чл. 35 ЗСП; чл. 52 ППЗСП) – те могат да уведомяват общинските съвети и директорът на АСП за констатирани пропуски и нарушения в осъществяването на социалното подпомагане; съвети на потребителите на социални услуги към специализираните институции (чл. 54а ППЗСП) – те имат съвещателни функции в осъществяване на дейността на съответната институция и имат право да уведомяват органите по социално подпомагане за констатирани нарушения.

За осъществяването на контролните им функции на органите са предоставени определени права и са им възложени определени задължения:

Право на посещения (чл. 15, ал. 3, т. 1 ЗСПД; чл. 32, ал. 1, т. 1 ЗСП) – гарантиран достъп до местата и органите по социално подпомагане, за да се запознават на място с дейността им.

Право на информация (чл. 15, ал. 3, т. 2-3, чл. 32, ал. 1, т. 2-3 ЗСП).

Чл. 15, ал. 6 ЗСПД и чл. 33 ЗСП предвиждат задължение на всички длъжностни лица да оказват съдействие на инспекторите при осъществяване на функциите им.

Задължения:

Спазване на изискванията за защита на класифицираната информация (чл. 15, ал. 4 ЗСПД, чл. 32, ал. 2 ЗСП) – става дума за информацията, която са узнали при осъществяването на контролните си функции.

Зачитане на честта и достойнството на нуждаещите се лица (чл. 15, ал. 4 ЗСПД, чл. 32, ал. 2 ЗСП).

Уведомяване на прокуратурата при данни за извършено престъление (чл. 15, ал. 5 ЗСПД, чл. 32, ал. 3 ЗСП).

81.Спорове по социалното подпомагане – понятие, правна характеристика, ред за уреждане  

Правна уредба – чл. 10, ал. 6 ЗСПД; чл. 13, ал. 5 ЗСП; чл. 48, ал. 9 ППЗИХУ; чл. 9 ППЗСПД; чл. 36в, чл. 39, ал. 3, чл. 40б, чл. 44, ал. 3 ППЗСП -> всички препращат към АПК, тъй като става дума за субективни притезателни публични права; само за изпълнение на договорите с доставчици на частни услуги – ГПК.

Няма легална дефиниция за спор по социалното подпомагане – той е разногласие в становищата на участващите в правоотношенията по социалното подпомагане относно правото или размера на подпомагането. Спорът се характеризира с два белега – предмет и страни: предметът е това, което е обект на спора, това, по което са налице различия в становищата на страните по правоотноешението (напр. отказано е настаняване в специализирана институция или неправилно е определен размер на дадена помощ; предмет на спор може да е и лицензирането и регистрирането на частни доставчици на социални услуги); страните са участниците в съответното материално правоотношение (органът по социално подпомагане, доставчикът на социалните услуги, нуждаещото се лице).

Ред за разглеждане на споровете:

Спорове между органа по социално подпомагане и нуждаещото се лице – компетентният орган да разглежда тези спорове е директорът на дирекция „Социално подпомагане“ (чл. 13, ал. 5 ЗСП, чл. 40б ППЗСП във вр. с чл. 81, ал. 1 АПК), когато се оспорва акт на кмета на общината, или директорът на Агенцията за социално подпомагане (чл. 40 б ППЗСП във вр. чл. 81, ал. 1 АПК), когато се оспорва акт на директора на дирекция „Социално подпомагане“, и накрая – административният съд. Производството се образува по жалба на заинтересуваното лице. Спорът се разглежда в закрито заседание въз основа на представените документи. Адмнистративният орган винаги решава спора по същество, като той е длъжен да мотивира решението. Решаващият орган е длъжен в 7-дневен срок от постановяване на решението да го съобщи на жалбоподателя.

Спорове между органа по социално подпомагане и доставчик на социални услуги – решават се по административен ред от по-горестоящия орган.

Спорове между частен доставчик и потребител на социални услуги – по ГПК.

80. Ред за предоставяне на социални услуги  

Общ ред:

Искане от нуждаещия се – чл. 40, ал. 1-3 ППЗСП; то се обективира в писмена молба, към която се прилагат документи, доказващи наличието на нуждата. Молбата по своята правна природа представлява волеизявление на нуждаещото се лица за наличието на жизнена потребност и необходимост от съдействие за нейното задоволяване. Молбата посочва потребността и социалната услуга, която търси нуждаещият се. Документите зависят от характера на нуждата. Адресатът на молбата зависи от доставчика на социалната услуга – молбата се отправя до директора на дирекция „Социално подпомагане“, когато услугата се предоставя от държавата; тя се отправя до кмета на общината, когато услугата е общинска; отправя се органа на управлението на частен доставчик, когато услугата се предоставя от такъв.

Въз основа на искането се извършва социална оценка, предвидена в чл. 40 ППЗСП – основанието на тази оценка е молбата от нуждаещия се; оценката се изразява в преценка за действителното наличие на съответната нужда и на възможността тя да бъде удовлетворена по желания от лицето начин. Въз основа на извършената социална оценка се прави доклад-предложение в зависимост от доставчика на социалната услуга (да се откаже или да се предостави услугата).

Предоставянето на услугата става със заповед на доставчика (чл. 40, ал. 1-4 ППЗСП). При настаняването в специализирана институция или при предоставянето на социална услуга без откъсване от домашната среда се сключва договор с доставчика на услугата (чл. 40в ППЗСП) – страни по него са доставчикът на услугата и потребителят на услугата; задължително в писмена форма; минимално необходимото съдържание е определено в чл. 40в, ал. 2 ППЗСП.

Когато услугата се предоставя в институция, се приемат индивидуални планове – единият е план за цялостното обслужване в институцията (чл. 40 г, ал. 1-3 и 5-6 ППЗСП). Планът подлежи на периодично актуализиране. Другият план е за здравни грижи (чл. 40г, ал. 4 ППЗСП) – в него се включва наличието на алергии, потребности от лечение, хранене и т.н.

За лицата, които са настанени в специализирани институции, всяка институция е длъжна да води регистър (чл. 40д ППЗСП) – в него се включват данни за лицето, на негови близки за контакт, опис на парични средства и материални ценности и др.

Специални правила за отделни категории социални услуги:

При социални услуги за деца – чл. 40 ЗЗДет., глави 3-4 ППЗЗДет., ППЗСП, ПУДДОВДОРГ, Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца.

Такива специални правила са установени най-вече за доставчиците на социални услуги за деца – те трябва да отговорят на определени стандарти и са установени в Наредбата. Необходимо е лицензиране от Държавната агенция за закрила на детето (гл. 4 ППЗЗДет.) – без този лиценз Агенцията за социално подпомагане не може да впише съответния доставчик в регистъра на доставчиците на социални услуги.

Предоставяне на услугите (чл. 40 ЗЗДет.; чл. 40, ал. 4 ППЗСП) – то се извършва въз основа на искане от нуждаещия се в писмена форма (молба), което се подава от родителите на детето; молбата се подава след извършването на социалната оценка (чл. 9-12 ЗЗДет.). Изготвянето на социалната оценка се прави на основание сигнал до дирекция „Социално подпомагане“. Събира се информация от детето, родителите, училището, роднини, близки и пр. Когато се стигне до заключение, че детето се нуждае от социална услуга, се предлага на родителите и на детето да бъде предоставена таква услуга – органът по социално подпомагане е длъжен да предостави информация, предвидена в чл. 19 ППЗЗДет. Изборът на социалната услуга се прави от детето и от родителите и след като бъде избрана се подава молбата за предоставяне. Предоставянето на услугата става със заповед на доставчика на социални услуги и въз основа на нея се издава направление.

Правила за социални услуги за лица в риск (чл. 40, ал. 5-8 ППЗСП) – предоставянето трябва да стане незабавно; ако става дума за майка и дете, те винаги се настаняват заедно. Предоставянето на тези услуги не зависят от постоянния адрес на нуждаещото се лице. Доставчиците на такива социални услуги имат и определени задължения за уведомяване – напр. на органите на МВР.

 

79. Социални услуги за хора в риск

Социални услуги за лица в риск – винаги специализирани институции; правото на тази услуги принадлежи на лица и семейства, които са застрашени от неблагоприятни фактори в живота; целта е да се предотврати риска или неговото преодоляване, ако вече е настъпил:

Център за временно настаняване (пар. 1, т. 23 ДР ППЗСП) – в такъв център се настаняват бездомни, докато е възможно лицето да бъде устроено със жилище; това е краткотрайна услуга за срок до 3 месеца.

Приют (пар. 1, т. 35 ДР ППЗСП) – той също е услуга за бездомни, но когато има необходимост от неотложна грижа (например при влошаване на метереологичните условия); приютът няма за предназначение да подготви и подпомогне устройването в постоянно жилище, както центърът за временно настаняване.

Кризисен център (пар. 1, т. 25 ДР ППЗСП) – в такъв център се настаняват лица, пострадали от насилие, трафик на хора или други форми на експлоатация, когато е налице необходимост от спешна намеса за подпомагане на лицето. Настаняването е за срок до 6 месеца.

Защитено жилище (пар. 1, т. 27 ДР ППЗСП) – малки групи от хора живеят на едно място и се приучват към самостоятелен начин на живот; жилището е защитено, защото има ограничен достъп за външни лица и на живеещите постоянно се предоставя помощ от специалисти.

Преходно жилище (пар. 1, т. 32 ДР ППЗСП);

Наблюдавано жилище (пар. 1, т. 33 ДР ППЗСП) – за оказване на подкрепа и консултиране на лица, които напускат специализирана институция и им предстои да водят независим начин на живот; то е подобно на преходното и защитеното, но е по-малко присъствието на специалисти.

Звено „Майка и бебе“ (пар. 1, т. 30 ДР ППЗСП) – за майки, при които има опасност да изоставят децата си; майката се настанява заедно с детето в такова звено, където се извършват консултации, обучение и др., като целта е да се предотврати изоставянето на детето.

Център за обществена подкрепа (пар. 1, т. 29 ДР ППЗСП) – в него няма настаняване за постоянно пребиваване, а само се извършват консултации и обучение на родителите, когато има опасност детето да бъде изоставено.

Център за работа с деца на улицата (пар. 1, т. 31 ДР ППЗСП);

Социален учебно-професионален център (пар. 1, т. 34 ППЗСП) – в него се извършва професионално обучение на лица над 16 години с намалена работоспособност и на деца в риск с цел облекчаване на положението на пазара на труда.

78.Социални услуги за лица с увреждания на здравето:

Личен асистент (пар. 1, т. 17 ДР ППЗСП) – това е физическо лице, на което е възложено полагането на цялостни грижи на лица с трайни увреждания на здравето; той определен брой часове пребивава в дома на потребителя, приготвя храна, извършва прости медицински манипулации и пр.; може и лицето да не е инвалид, но да има тежко заболяване, което не му позволява само да се грижи за себе си.

Социален асистент (пар. 1, т. 18 ДР ППЗСП) – неговата задача е свързана с организацията на свободното време и осъществяването на контакти на лице с трайно увреждане.

Домашен помощник (пар. 1, т. 19 ДР ППЗСП);

Център за социална рехабилитация и интеграция (пар. 1, т. 22 ДР ППЗСП) – лицето пребивава в домашната си среда, но в центъра има възможност да общува с други хора, да участва в общи занимания и т.н.

Кучета-водачи (пар. 1, т. 47 ДР ППЗСП);

Домове за лица с увреждания според възрастта и характера на увреждането (пар. 1, т. 37-43 ДР ППЗСП) – в тях се осъществява цялостно битово обслужване съобразно характера на увреждането, както и се оказва медицинско подпомагане.

 

77. Социални услуги за стари хора

Домашен помощник (пар. 1, т. 19 ППЗСП) – тази услуга се изразява в осигуряване на лице, което да поддържа хигиената в дома на стария човек, закупува и приготвя храна и пр.

Домашен социален патронаж (пар. 1, т. 20 ППЗСП) – малко по-ограничен е обемът му в сравнение с домашния помощник; той се изразява в ежедневно доставяне на готова храна на подпомаганото лице и поддържането на дома на определени периоди.

Обществена трапезария (пар. 1, т. 28 ППЗСП) – тя се изразява в приготвяне и предоставяне на определено място на храна, когато не е възможно самостоятелното ѝ приготвяне от потребителя поради липса на средства или физическа възможност; трапезариите се организират от органите на социалното подпомагане, благотворителни организации, църквата и др.

Дом за стари хора (пар. 1, т. 44 ДР ППЗСП) – в дом за стари хора могат да бъдат настанявани граждани, които са навършили възрастта за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст (не е нужно да получават пенсията); това лице трябва да е в невъзможност само да полага грижи за своето цялостно ежедневие (заради трайно увреждане, което се удостоверява с решение на ТЕЛК, липса на средства, напреднала възраст и др.). В дома се осъществява цялостно ежедневно обслужване на лицата.

76. Социални услуги за деца

Социални услуги за деца – идеята е те да се представят в общността, без откъсване от домашната среда:

Приемна грижа – пар. 1, т. 24 ДР ППЗСП;

Център за обществена подкрепа – пар. 1, т. 29 ДР ППЗСП; услуга, свързана с превенция на изоставянето, насилието и отпадането от училища и т.н.; обучение и консултации на детето и родителите; тази услуга е предназначена да закриля деца, които са изпаднали или има опасност да изпаднат в неблагоприятно положение; без откъсване от обичайната среда.

Център за работа с деца на улицата – пар. 1, т. 31 ДР ППЗСП; при нея детето не се откъсва от обичайната си среда; услугата се изразява в индивидуална работа с детето и семейството, консултиране, обучение на родителите в родителски умение и др.

Услуги в специализирани институции – целта е все повече да се намалява броят на такива услуги и институции:

Център за настаняване от семеен тип (чл. 41а ППЗСП) – субекти на правото на тази услуга са деца с трайни увреждание и необходимост от постоянни медицински грижи; в него трябва да е осигурена 24-часова медицинска грижа; трябва да е налице и необходимо оборудване за осигуряване на грижата, а не само персонал; откриването на такъв център става след съгласуване с министъра на здравеопазването.

Преходно жилище (пар. 1, т. 32 ДР ППЗСП) – приучване към независим живот с помощта на специалисти като подготовка за извеждането от специализирана институция.

Дом за деца, лишени от родителска грижа (пар. 1, т. 36 ППЗСП) – в него се настаняват деца от 3 до 18 години, а ако не са завършили средното си образование, до завършването, но не повече до 20-годишна възраст; целта е отглеждане и възпитание на деца, чиито родители не полагат грижи за тях по различни причини.

Дом за деца с физически увреждания и дом за деца с умствена изостаналост (пар. 1, т. 37 и т. 38 ДР ППЗСП) – предстои тяхното пълно закриване в страната затова не ги разглеждаме подробно.

 

75. Социални услуги в общността и в специализирани заведения

  • Според мястото на предоставяне на услугата:
  • Услуга в общността
  • Услуги в специализирани институции;

Първите имат предимство.

 Услуги в общността– тези, при които лицето не се откъсва от обичайната си семейна среда, то живее там и услугата му се предоставя или в дома- дом. Помощник или извън дома, но лицето нощува в дома си- дневен център например. Идеята: колкото се може повече лицето да пребивава при обичайните си условия на живот, за да не се стигне до допълнителни психични натоварвания => мястото на предоставяне е без откъсване от обичайната страна -> предоставят се с предимство.

 

Услуги в специализирани институции, посочени в чл. 36, ал.3 от ЗСП – дом за деца, дом за възрастни хора с увреждания, дом за стари хора и тн. Чл. 36, ал. 4 от ППЗСП – изрично изискване- след изчерпване на възможностите за извършване на услуги в общността. Мястото на предоставяне на тези услуги е извън обичайната домашна среда на лицето- там се храни, живее и нощува- извън (в специализираната институция).

За да може да предоставят социални услуги специализираните институции трябва да отговарят на определени стандарти и критерии, посочени в чл. 40е до 41 от ППЗСП. Първо, това са преди всичко стандарти и критерии за местоположение и материална база- да има достатъчно спални помещения, помещения за хранене,санитарни помещения, помещения за социални контакти и тн. Второ, стандарти за хранене- чл. 41, ал.1. Трето, трябва да отговарят на определени стандарти за образователни услуги и предоставяне на информация- чл. 41, ал.4 ППЗСП. Четвърто, стандарти и критерии за организация на свободното време и личните контакти- чл. 41, ал.4 ППЗСП- възможност самостоятелно да организират личното си време; контакти със семейство и близки и тн. Пето, стандарти и критерии относно обслужващия персонал- чл. 41, ал.5 ППЗСП.

 

  • Според тяхното съдържание:
  • Общи социални грижи – съдържанието на тези СУ се изразява в цялостно ежедневно обслужване. Може да се установяват както в домашна обстановка (домашен патронаж по смисъла на пар.1, т.20 ДР на ППЗСП) така и в специализирани заведения (приют по пар.1, т.35 ДР на ППЗСО)- цялостни дейности, които 1 лице би извършвало, ако живееше в дома си. . Поемане на цялостното обслужване и бита на възрастни хора/лица с увреждане, които не могат сами.
  • Специализирани (целеви) грижи за задоволяване на конкретна нужда– например според пар.1, т. 47 ДР на ППЗСП- кучета- водачи на хора с увреждания; дом за деца с умствена изостаналост – детето там пребивава, но то там получава и допълнителни грижи, различни например от тези услуги за децата с физически увреждания.