1. СУБЕКТИ на правото – определени са в чл.2, ал.3-ал.4 ЗСП. На какво трябва да отговарят:

• български граждани – ФЛ, семейство – ал.3 (определено е в §1,ал.1,т.2 ДР на ППЗСП) или съжителстващи лица (определено е в §1,т.2 ДР на ЗСП) или чужденци с постоянно пребиваване, право на убежище или хуманитарен статус и др. – ал.4;
• трябва да имат основна жизнена потребност (т.е. свързана с физическото им оцеляване), която не могат да задоволят сами. Какво е тя е определено в §1,т1 ДР на ЗСП;
• има и няколко групи по-уязвими субекти – деца, майки, лица с увреждания на здравето, старите хора;

 

1. СЪЩНОСТ на правото – изразява се в получаване на социални помощи (средства в пари и/или натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите лица и семейства – чл.11,ал.1 ЗСП) или социални услуги (фактически действия, които лицата не могат да извършват сами, а са им необходими – напр. Приготвяне на храна, общуване);

 

1. ВЪЗНИКВАНЕ – 3 общи предпоставки. Общи са, защото са необходими за всички граждани и всички форми на социално подпомагане

• наличие на основна жизнена потребност (т.е. свързана с физическото им оцеляване);
• тя е настъпила поради независещи от нуждаещия се причини (изброени примерно в чл.2,ал.3 – здравни, възрастови)
• невъзможност за преодоляването й по друг начин (напр. С имущество и др. виж чл.10-чл.12 ППЗСП)
• Освен тези 3 общи, отделни форми на СП изискват и специфични – например наличие на определена степен на неработоспособност за добавка за соц. Интеграция и др.

 

1. ЗАДЪЛЖЕНИЯ, за да може да се упражнява правото:

• да полагат грижи за задоволяване на своите жизнени потребности (напр. Не може да откаже предложена му работа от БТ към АЗ);
• да уведомяват писмено в 1-месечен срок от настъпването й за промяна в обстоятелствата, която има значение за правото и размера на СП – чл.15 ЗСП.

 

Право на социално подпомагане:

Субекти:

Общите изисквания се извличат от чл.2,ал.3 ЗСП- те са 3:

• Субект на правото на СП, за разлика от Общ осигуряване може да е ФЛ, семейство или съжителстващи лица.
• Семейството-параграф 1,т.2 ДР ППЗСП– съпрузите, ненавършилите пълнолетие деца и навършилите пълнолетие ако продължават да учат до придобиване на образование, но не повече от 20 г. Установено е по-широко от основното понятие за семейство по СК- не само общите деца, а и доведените и заварените
• Съжителстващи лица- параграф 1, т.2 ДР ЗСП- съвместно живеещите в едно жилище със или без родствена връзка, регистрирани на един адрес- т.е. не само живеещите на семейно начала.
• Гражданство– всяка д-ва признава право на СП основно на своите граждани- чл.2,ал.1 ЗСП- право на СП имат преди всичко БГ граждани. Това се потвърждава и от чл.2,ал.3 ЗСП. Право на СП се предоставя и на небългарски граждани, но с трайна териториална връзка с БГ държава- чл.2,ал.4 ЗСП.
• Наличие на основна жизнена потребност- чл.2,ал.2 ЗСП- основна жизнена потребност-> параграф 1, т.1 ДР ЗСП- достатъчно храна, облекло и жилище съобразно социално икономическото развитие на страната.

Особени категории субекти:

• Децата- чл.47,ал.1,ал.4 и чл.51,ал.3 КРБ- отглеждането им се подпомага от държавата, а децата без близки се ползват с особена закрила от държавата.
• Майките- чл.47,ал.2 КРБ- жената майка се ползва от особената закрила на държавата.
• Лица с увреждане на здравето- чл.51,ал.3 КРБ- предоставя им се добавка за социална интеграция; на родителите на деца с увреждания се предоставят по големи размери на семейните помощи.
• Старите хора- чл.51,ал.3 КРБ- да нямат близки или да са останали без грижа от близките си и да не могат да се издържат с личното си имущество- предоставят им се социални услуги- домашен патронаж и др.

Предпоставки, при които възниква правото на СП:

1. Общи предпоставки- 3 са- чл.2,ал.2,ал.3,ал.5 ЗСП

• Наличие на основна жизнена потребност- необходимост от материални средства или фактически действия. Потребността има връзка със живота като биологичен процес(затова е жизнена); основна е защото е свързана с оцеляването.
• Потребността да е обусловена от независещи от човека причини- чл.2,ал.3 ЗСП- здравни, възрастови, социални и др.
• Невъзможност за задоволяване на потребността по друг начин- от самия нуждаещ се- чл.2,ал.1,ал.2 ЗСП и чл.10-чл.12 ППЗСП- може да се изразява в използване на жилищната площ, участие на безработни в програми за заетост. Може да бъде и чрез задължените по закон да издържат нуждаещото се лице- чл.140 СК.

1. Специфични изисквания- например за да получи помощ за заплащане на наем за общинско жилище доходът му трябва да надвишава 250% от……

Правото на СП се изразява в получаване на определени материални блага. Това са социални помощи(средства в пари или натура) и социални услуги.

Правото на СП може да е субективно право или правна възможност:

• Субективно право- семейните добавки за деца, месечната социална помощ
• Правна възможност- помощ за задоволяване на инцидентно възникнали потребности.

Подпомаганите лица имат две задължения:

1. За полагане грижи за задоволяване на жизнените си потребности- чл.2,ал.1 ЗСП
2. Да уведомяват за промени в обстоятелствата относно правото и размера на подпомагането- чл.15,ал.1 ЗСП- при неизпълнение се лишава от право на подпомагане за 1 година.

УПРАВЛЕНИЕ – гл.2 ЗСП.

Всички държавни органи по управление на СП се намират в системата на изпълнителната власт.

Органи с обща компетентност са  МС, министърът на труда и соц.политика, който провежда държавната политика в областта на СП, областните администрации (чл.4,ал.1-3 ЗСП);

Органи със специална компетентност са Съвет за СП – консултативен орган, който обсъжда състоянието на държавната политика, промени в НА (чл.4,ал.4); Агенция за СП (чл.5 ЗСП) – има регионални дирекции в областните центрове – РДСП и дирекции – ДСП в общините; Държавна агенция за закрила на детето; Агенция за хората с увреждания;

Недържавни органи – такива съгласно чл.1,ал.2, т.5 ЗСП са доставчиците на соц. Услуги – ФЛ и ЮЛ. Важно значение имат и общинските съвети по социално подпомагане по чл.35 ЗСП, които упражняват обществен контрол върху спазването на законодателството.

От др: лекции – Органи, осъществяващи СП:

1. Държавни: органи на изпълнителната власт- глава 2 ЗСП урежда компетентността им

• С обща компетентност:

• МС- чл.4,ал.1 ЗСП- определя държавната политика в областта на СП- издава НА, отпуска финансови средства
• Министъра на труда и социалната политика- чл.4,ал.2- организира и провежда политиката в областта на СП.
  • Със специална компетентност:
• Чл.5,чл.6 ЗСП- Агенция за социално подпомагане- тя е изпълнителна агенция към МТСП- възложена и е държавната политика и контрола на правилата за СП.
• Държавна Агенция за закрила на детето- организира съвместно с агенцията за соц подпомагане специалните социални услуги за деца
• Агенция за хора с увреждания- изпълнителна агенция към МТСП. Съвместно с АСП тя провежда предоставянето на целеви помощи за хората с увреждания и предоставянето на социални услуги за хора с увреждания.

1. Недържавни органи- създават се в изпълнение на принципа на насърчаване на предприемачеството в социалната сфера- чл.1,ал.2, т.5 ЗСП. Те имат компетентност само в предоставянето на социални услуги:

• Благотворителни организации
• Други ЮЛ
• ФЛ
• Обществените съвети по социално подпомагане- чл.35 ЗСП- създават се към общинските съвети и имат задача да осъществяват обществен контрол в СП.

Пр. уредба на соц. подпомагане изхожда от опр. ръководни правила, които опр. нейното съдържание.  Това са нейните основни принципи. Те улесняват тълкуването и прилагането на  правната уредба. Някой от тях са изразени изрично в законодателството, а други се извличат чрез логическо и сист. тълкуване

обществена солидарност – чл.1,ал.2,т.2. Изразява се в преодоляване състоянието на нужда на отделните ФЛ чрез средства и с участието на обществото; натрупаните с участието на всички или по-голяма част от гражданите средстава се разхождат за нуждите на отделни лица; принципът намира израз в правилата относно източнитците за набиране и условията за разходване на срествата за соц.подпомагане;

индивидуализация на престациите – осъществява се за задоволяване на конкретна нужда след нейното преценяване; осъществява се според особеностите на всеки конкретен случай – доходи, сем. положени, здравно състояние и др. (чл.13 ал 2-3 ЗСП); нуждата е винаги конкретна и за преодоляването и се предоставят конкретни престации – различни видове соц. помощи и соц. услуги; проявява се в индивуалното установяване на състоянието на нужда; инд. опр. на предоставената престация;

зачитане на човешкото достойнство – съгласно чл.1,ал.5 ЗСП СП се отпуска само при искане; осигуряване на средства за подходящ начин на живот или със съдействието за жизнено важни дейности, които индивидът иначе не би могъл да извършва; проявява се в правилата относно определяне на вида и размера на помощите и услугите, предоставянето им по искане на нуждаещите се и др;

помощ за самопомощ – чл.1,ал.2,т.4 и чл.2,ал.1 ЗСП – СП е само преходно средство за развитие на собствените си възможности; не само да стимулира задоволяването на конкр. материална нужда, но и да помогне за избягване на други такива нужди в бъдеще;ж

субсидиарност – чл.2,ал.2 – ЗСП – СП се отпуска, когато не е възможно да се използват други средства (трудова дейност, налично имущество и др.) в предпоставките за соц. подпомагане се проявява тоя принцип

57. Метод на правно регулиране на отношенията по соц. подпомагане

Координация на системите за социална сигурност в ЕС

За да се гарантира една от основните свободи в ЕС- свобода на движение на трудещите се. Още при създаване на ЕИО се мисли не само за трудовите права, но и за правата, производни на тях.

Още през 1958г се приема Регламент 3 относно координацията на системите за социална сигурност.

Предмет на координацията

Общозадължителни правила, установени от компетентни институции на ЕС за регулиране на осигурителните отношения, отношенията по социалното подпомагане и др. системи за социална сигурност в д.чл. на ЕС при упражняване на свободата на движение на трудещите се.

Тези общозадължителни правила имат за цел да предотвратят положение, при което гражданин на една държава, пребиваващ в друга държава, да бъде осигурен и в двете държави, или пък в нито една от тях.

 

Основни източници на правна уредба

• Първично право – чл.151 и чл.153 т.1 б. „б” ДФЕС

Чл.151 –задтлжение на  държавите- страни по договора да осъществяват подходяща социална политика

Чл.153 т.1 б. „б” задължение на ЕС и на д.чл да полагат усилия за гарантиране на социалната закрила и социалната сигурност на трудещите се.

• Вторично право – уредбата е кодифицирана

Регл. 883 от 2004г за координация на системите за социална сигурност

Регл. 987 от 2009г за прилагане на Регл. 883 от 2004г.

 

Регламентът  – на страницата на МТСП. (На изпита тя ще ни го осигури, така че да не си го разпечатваме. Ще ни осигури и Директивите)

Директиви за гарантиране на принципа на равенство

Практика на СЕС – много важен източник

 

Характерното тук е, че за разлика от други области на обществените отношения, в областта на социалната сигурност се прилага принципът за координация – т.е. не се установяват еднакви задължителни правила за вътрешните правни системи (например колко да бъде възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст). Създават се правила за съгласуване на различните национални разпоредби.

Възможност за упражняване на придобитите в една държава социални права във всяка друга държава, на чиято територия се намира гражданинът.

 

Цели на координацията:

1. Преодоляване на колизията на закони – Регл. 883 определя кое е приложимото право.

Правилото е, че за трудещите се  („ икономически активни граждани”), независимо от основанието, на което се прилага трудът, се прилага lex loci laboris – мястото, където се полага труда.

За икономически неактивни лица (например студенти) се прилага законът на държавата по местопребиваване. ( lex loci habitationis)

 

Специални правила относно приложимото право

Отнасят се до командированите лица – лица, изпрагтени от работодател на една държава да осъществяват за него трудова дейност в друга държава

Установени са в чл.12 Регл. 883

Относно самостоятелно заетите лица, които упражняват временно трудова дейност в чужбина (например ЕТ или лице, упражняващо свободна професия)

За тези лица, специалните правила се съдържат в чл.14 Регл. 883

Относно лицата, които осъществяват трудова дейност в повече от една държава  – правилата са установени в чл.13 и чл.14 Регл. 883

 

2. Да се преодолее нееднаквото третиране на база различия в гражданството на лицата, пребиваващи на територия на д.чл.
3. Преодоляване на териториалните изисквания за придобиване на права и предоставяне на осигурителни обезпечения

(има държави, в които някои осигурителни плащания са свързани и с пребиваване на съответната територия – например в Дания, Финландия. За да не се лишат гражданите на др. държави, които не са пребивавали толкова време на съот територия, са създадени механизми за зачитане на придобитите от тях другаде права)

 

Основни принципи на координацията

1. Принцип на еднакво третиране на субектите на права – чл. 2 Регл. 883 – определя персоналния обхват на координационните правила; чл.4 – предвижда равно третиране на субектите на права.

Чл.2 – … и преживелите ги лица – неточен превод – в оригиналния текст е само низходящите, а не всички преживели лица.

Става въпрос за ФЛ – граждани на ЕС, а действието на Р е разпростряно и върху граждани на държавите от Договора за ЕИП и Швейцария, както и за лица без гражданство и бежанци, които упражняват свободата на движение.

Правилата не се прилагат към гражданите на държавата, които живетя там, а само когато упражняват свободата на движение на трудещите се.

Няма значение характерът на упражняваната дейност. Важно е при упражняването на свободата на движение да е била прилагана друга система за социална сигурност. (А не например, когато за пръв път се полага трудова дейност)

2. Принцип на еднакво третиране на обектите на права – (в Р – „обекти, доходи, факти и събития”)

Чл.5

Означава – правила за получаване на обезпечения в компетентната държава, където лицето е осигурено и е възникнало правото на обезпечение, да се приравнява на получаването на такива обезпечения във всяка друга държава

(пример: придобито право на пенсия в България, да може пенсията да се получава и в Австрия)

Става въпрос за възможност за упражняване на придобити права, но и за износ на обезпечения (например придобит трудов стаж)

 

Предметен обхват на координацията

Чл.3 Регл. 883 – изрично и изчерпателно

Важното е предназначението на съответните плащания, а не кой е техният източник.

Чл.3 т.5 – изрично изключва от координацията плащанията по социалното подпомагане, но само за обща издръжка на живота; медицинското подпомагане; отговорността за причинени вреди (например по чл 200 КТ – отговаря само бълг. Работодател към работник, който полага труд в България. Не може например р/сл да претендира такова обезщетение от гръцкия си работодател)

С оглед на предназначението им обаче, някои от тях могат да бъдат включение чрез изрична декларация на съответната д.чл. – в България – това е направено само за социалната пенсия за инвалидност).

Координацията се отнася както до паричните, така и до натуралните престации. Дължимите парични престации (например пенсии)могат да се получават във всяка д.чл., в която пребивава лицето, независимо от това къде е придобито правото. Натуралните престации (преди всичко дължимата  медицинска помощ0 се предоставят от институцията по местопребиваване за сметка на компетентната институция.

Инсититуция по местопребиваване – органът осигурителен или друг, който предоставя съответните престации в държавата- членка (за България например това е НЗОК)

Компетентна институция – институцията, в която е осигурено лицето.

(например ако временно пребивавам в Германия и трябва да ми се предостви мед. помощ, предоставя ми я компет ентната институция в Германия, но за сметка на компетентната за мен институция – НЗОК). Става дума за възстановяване на разходи.

3. Принципна зачитане на осигурителен стаж и продължителност на пребиваване (нарича се още сумиране на периоди)

Уреден в в чл. 6 Регл. 883

Когато за придобиване на някакво право е необходим придобит осигурителен стаж или определен период на пребиваване в една държава, придобитият стаж/пребиваване се зачита във всяка друга д.чл.

4. Недопустимост на кумулиране на обезпечения

Чл.10 Регл. 883

Не може да се получава повече от едно обезпечение, на едно и също основание.

 

За целта на прилагането на координационните правила, всяка държава е длъжна да определи компетентна институция. В България това са НОИ, НЗОК, Агенция за хората с увреждания, Министерство на здравеопазването (за редките случаи, когато мед. помощ се заплаща не от НЗОК, а от министерството на здравеопазването).