5. Доставчици на социални услуги. За разлика от социалните помощи, които се предоставят винаги от държавата, СУ се предоставят от различни категории правни субекти, които се наричат доставчици на СУ.

 

• Правна уредба: чл. 18 ЗСП и гл.3 и гл.4 от ППЗСП; ППЗЗД- относно СУ за деца;

 

• Понятие: пар. 1, т. 15 ДР ППЗСП- държавата и общините, както и вписаните в регистъра на Агенция за социално подпомагане лица по чл. 18, ал.1 , т.3 и 4 от ЗСП. Тази точка не дава легална дефиниция, а посочва категориите доставчици. Доставчик- правен субект, който предоставя социалната услуга. Той е страната по ПО по социалното подпомагане, която предоставя социалната услуга (аналогично на осиг оран, който предоставя осиг престации)

 

 

• Категории: пар. 1, т.15 ДР ППЗСП и чл. 18 ЗСП.

В зависимост от техния х-р:

• Публични – тези, които са включени в системата на държавния апарат.

à Държавата. Според чл. 18, ал.1, т.1 от ЗСП СУ се извършват от държавата. Тя извършва СУ като делегира тези правомощия на местните органи и открива специализирани институции и финансира част от дейността на инситуциите.

• Общините – когато са им делегирани правомощия или когато осъществяват конкретни дейности с оглед конкретната община;
  • Частни– ФЛ/ЮЛ;
• Всякакви ЮЛ- чл. 18 ЗСП може да предоставят СУ;
• ЕТ: чл. 18, ал.1, т.3 ЗСП – български ФЛ, регистрирани по ТЗ и ФЛ по т. 4;
  • Изисквания за доставчиците:
    • Регистрация в АСП-редът е установен в гл. 4 ППЗСП – АСП води регистър на лицата по чл. 18, ал.1, т.3 и 4 от ЗСП, които могат да предоставят СУ. Регистрацията се извършва въз основа на Заявление – чл. 43 от ППЗСП. Производството е едностранно. Акт: Удостоверение по чл. 44, което се издава от изпълнителния директор. Изп. Директор – издава удостоверение за регистрация или издава мотивиран отказ. Регистърът към АСП е публичен. Достъпът до неговото ползване е безплатен.
    • Предварителен лиценз от Държавна агенция за закрила на детето по правила, установени в гл. 4 от ППЗЗД. Лицензията се извършва въз основа на заявление – чл. 35 от ППЗЗД. Това изискване е необходимо във вр с особения х-р на услугите, които се предоставят на деца и във вр със специалната закрила, която се дължи на децата
    • Частните доставчици дължат ежегоден отчет за своята дейност пред Агенцията за социално подпомагане. На частни доставчици на СУ може да се предоставят извършването на такива услуги, когато те се финансират от Д/общини и това става чрез конкурс, който се провежда по реда на чл. 37-39а от ППЗСП. Специален ред, а не общия ред от Закон за обществените поръчки. Конкурсът се обявява от кметът на общината. Със спечелилият конкурса се сключва договора, условията при които СУ ще се предоставя и тн.

 

6. Видове социални услуги.

 

• Според доставчика:

• Публични услуги– предоставят се от държавата и общините. Правото на такава услуга се дава/отказва от Директора на дирекцията СП или кмета на общината- например: услугата личен асистент- чл. 36, ал.1, т.1 и пар.17 ДР на ППЗСП. Личен асистент- лице, което полага цялостни ежедневни грижи за възрастни или за тежко болни. Публична услуга е също и дневен център за деца с увреждания- чл. 36, ал.1, т.5 буква А от ППЗСП.
• Частни услуги- тези, които се предоставят от ФЛ/ЮЛ. Тези доставчици се определят въз основа на конкурс. Съгласно чл. 37, ал.1 от ППЗСП кметът на общината може да възлага управлението на СУ след провеждане на конкурс. В конкурса могат да участват само регистрирани в АСП участници. Тези доставчици дължат ежегоден отчет за предоставените от тях услуги на АСП. Съгласно чл. 47 от ППЗСП- до 31 май всяка година регистрираните лица предоставят в АСП отчет за дейността си, св с предоставяне на СУ. Например: дом за стари хора, където се осигурява цялостно битово обслужване на лицата. Дом за лица с умствени нарушения също и тн.
• Това разграничение има значение за тяхното финансиране: публични- от Д/ общините, а потребителите заплащат определени такси, а частните въз основа на д-р с подпомаганите лица и това разграничение има значение за отчетността и частните доставчици дължат такъв ежегоден отчет.

 

6.1. Според продължителността на услугата:

– Краткосрочни- пар.1, т. 46 ДС от ППЗСП- кратка СУ – тази , която има продължителност до 3 месеца.

– Дългосрочни – пар. 1, т. 45 ДР от ППЗСП – тези, които се предоставят за период повече от 3 месеца. Може да има/няма определена продължителност, но важното е да е за повече от 3 месеца.

Допълнителни задължения на доставчиците на дългосрочни услуги- приемане на *индивидуален план за съответното лице съгласно чл. 40г от ППЗСП след оценка на всеки потребител. Вън от индивидуалния план се приема и* план за здравни грижи от лице с подходящо мед. Образование. Тези планове подлежат на 6- месечна актуализация от доставчика на социална услуга.

 

1. ДОСТАВЧИЦИ на СУ – по силата на чл.18 ЗСП и на легалната дефиниция в §1,т.15 ППЗСП такива са:

 

1.1. държавата – когато държавата самостоятелно финансира, организира и предоставя СУ се спазва следният ред – Изпълнителният директор на Агенцията за СП със заповед открива, променя съставя или закрива съответната СУ, която се предоставя в спец. Институции или в общността. Услугите и доставчикът – държавата не подлежат на вписване в регистъра на Агенцията;

1.2. общини – когато самостоятелно финансира, организира и предоставя СУ се спазва следният ред – Директорът на РДСП прави мотивирано предложение, към което се прилагат посочените в закона документи (те се отнасят до собствеността на сградите, където ще се предоставя услугата и нейния вид). Въз основа на него Изпълнителният директор на Агенцията за СП в 14-дневен срок издава заповед, с която открива съответната СУ. Заповедта е ИАА и подлежи на обжалване по реда на АПК. Услугите и доставчикът – общината не подлежат на вписване в регистъра на Агенцията;

1.3. по силата на чл.18, ал.1,ал.2 и ал.3 ЗСП доставчици могат да бъдат и ФЛ-ЕТ или ЮЛ, които са вписани в регистъра на Агенцията по СП. Ако се доставят СУ на деца до 18г. трябва да имат и лицензия, издадена от Държавната Агенция за закрила на детето;

1.4. Държавата и общините освен самостоятелно могат да предоставят СУ и съвместно с договор с ЧП доставчици по т.1,т.3. Преди скл. му се осъществява конкурсна процедура, която е специална по отношение на Закона за Общ. Поръчки.

 

2. ОБЩА Х-ка на режима за ВПИСВАНЕ –

2.1. към Агенцията по СП се води регистър на доставчиците на СУ

• функции – да предоставя достъпна инфо относно доставчиците на услуги на всички нуждаещи се лица; да осигурява прозрачност в конкурсните процедури, които се провеждат от кметовете по реда на ЗСП;
• регистърът е публичен, а достъпът – безплатен;
• данните, подлежащи на вписване се отнасят до идентификация на доставчика, лицензията, ако такава се иска, промени след първото вписване и др.

2.2. Производството е едностранно. Реализира се между лицето и Агенцията. Охранително е, тъй като целта му е да се проверят определени факти. Започва със заявление, към което се прилагат съответните документи (чл.43,ал.2 ППЗСП) Ако са ок, ИЗп. Директор на Агенцията или упълномощено от него лице издава удостоверение за регистрация в 2 екз. Ако има пропуски се дават указания за преодоляването им и ако не бъдат преодолени – отказ, който може да се обжалва по АПК. Заличаване става на основанията в чл.46 ППЗСП. То лишава автоматично лицето от правото да осъществява съответната услуга. Става със заповед на изп. Директор, която е ИАА и подлежи на обжалване по АПК, но обжалването не спира изпълнението.

2.3. Лицензиране (Ако се доставят СУ на деца до 18г.)-  по реда на чл.43б-чл.43з ЗЗДетето и гл.4 ППЗЗДетето. Лицензът е личен и е за 3г. Производството е охранително, а лицензът се издава/отнема със заповед на Председателя на Държавната агенция за закрила на детето и е ИАА – съответно подлежи на обжалване по АПК.

 

3. РЕД за ПОЛЗВАНЕ на СУ – с молба в писмена форма за действителност

до изпълнителния директор на Агенцията, ако държавата е доставчик;

до кмета, ако община е доставчик;

до органа на управление на сътоветния доставчик (напр. Ако е ООД – до управителя).

И в трите случая въз основа на молбата се извършва социална оценка. С нея се проверяват декларираните в молбата факти и се изготвя доклад. Въз основа на него ИД на АСП или кметът издават заповед за предоставяне на услуги или отказ; при доставчик ЕТ или ЮЛ – се скл. Договор.

Настаняване на деца в приемно семейство или спец. Институция става със съдебно решение съгласно чл.226 ЗЗДет. До постановяването му то се настанява временно със заповед на директора на ДСП.

 

Ред за предоставяне на социални услуги

Общ ред

Социална услуга се предоставя винаги по искане на нуждаещия се – чл. 40 ,ал.1 и ал.2 ППЗСП – лицето подава писмена молба…

 

Искането на нуждаещия се – волеизявление за наличието на основна жизнена потребност и необходимото съдействие за нейното задоволяване.

Форма на искането – писмена молба – чл 40,ал.2 ППЗСП – към нея се прилагат определени доказателства – това са документи, които удостоверяват характера на нуждата(например експертно решение за трайна неработоспособност, личен амбулаторен картон и т.н.).

Адресат на волеизявлението на нуждаещия се зависи от доставчика на социални услуги

Чл 40,ал.1 ППЗСП – адресат на искането е директора на дирекция „Социално подмопагане”

ААДРЕСАТ на искането за услуги, предоставяни от общината е кмета на общината, а адресат на изкането за социални услуги, предоставяни от частни лица е органът на управление на дружеството/ ЕТ.

Необходимо е да се извърши оценка на необходимостта и възможностите за нейното задоволяване. Чл 40,ал.4 ППЗСП – в 20 дневен срок се извършва оценка на потребностите а лицето.

Оценката се извършва от социални работници.

Въз основа на оценката се изготвя доклад –предложение –чл. 40,ал.4 ППЗСП – по образец.

Докладът се изготвя в типизирана форма – установява установените фактически обстоятелства при оценката и ….. дали да бъде предоставена услугата

Предоставяне на услугата – чл. 40а и чл.40в-чл.40д ППЗСП

Предоставянето на услугата става със заповед на доставчика.

Когато се предоставя социална услуга за настаняване със специализрана институция, въз основ ана заповедта за настаняване, се сключва договор с доставчикА. Договора ОПРеделя съдържанието на услугата, правата и задълженията на страните.

По изключение една социална услуга може да бъде предоставена със съдебно решение – приемна грижа.

ЗЗакр детето – …. и със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане”

 

Особени правила при настаняването в специализирано заведение:

–              След сключването на договора се изготвя индивидуален план –

–              чл.40г,ал.3 – ал.5 ППЗСП – планът включва различни специфични дейности в зависимост от конкретните нужди на лицето.

Освен него- за настаняване в специлизрани заведения за лица с увреждания – изготвя се и план за здравни грижи – чл.40,ал.4 ППЗСП

Всички настанени в заведение за социални услуги се вписват в нарочен регистър – чл.40д ППЗСП – съдържа данни за името и адреса на подпомаганото лице и др.

Чл.40д,ал.3 и ал.4 ППЗСП – доставчикът на социални услуги води и книга на настанените лица

Помощи при увреждане на здравето – тяхното предназначение е да облекчат ежедневието на лица с трайни увреждания, които затрудняват техния бит и общуване с други хора. Едни от тях се предоставят за лечение – за подобряване на състоянието или намаляване на увреждането.

Помощ при инцидентно възникнала здравна нужда – чл. 16 ППЗСП. Предпоставки за отпускане – общите предпоставки за отпускане на социални помощи, свързани с инцидентно възникнали потребности. Размерът на помощта се определя по преценка на органа по социално подпомагане, като законът установява само максималната величина – до 5 гарантирани минимални доходи.

Помощ за лечение в чужбина – чл. 17 ППЗСП. Право на такава помощ има всеки нуждаещ се, независимо от характера на заболяването и степента на увреждане на здравето. За отпускането на тази помощ е необходимо да има разрешение от МЗ за лечение в чужбина – такова разрешение се издава в две хипотези: когато с наличните специалисти и апаратура в страната не може да се постави точна диагноза или заболяването е диагностицирано, но не може да се извърши адекватно лечение. Министерството поема разходите за самото лечение и престоя в чужбина. Преценява се общото имуществено състояние на лицето. Тази помощ е еднократна и не може да се отпуска повече от веднъж. Размерът се определя от стойността на пътните, дневните и квартирните разходи съгласно НСКСЧ. Заплащат се разходи, които не са поети от Министерството.

Помощ за диетична храна и лекарствени средства – чл. 42, ал. 2, т. 7 ЗИХУ, чл. 4, т. 1 ЗВВ. Условията за нейното предоставяне са определени в чл. 29 ППЗИХУ и гл. 3 ППЗВВ. Тя трябва да се различава от еднократната помощ за инцидентно възникнали здравни нужди, която също може да се отпусне за лекарствени средства, тъй като тази помощ се предоставя периодично (месечно). ЗИХУ предвижда общо правото на такава помощ на всеки инвалид. За ветераните от войните те трябва да са признати като такива; кога едно лице е ветеран е определено в чл. 3, т. 1 от закона; помощта се предоставя не за закупуване на всякакво лекарство, а когато лекарството е включено в нарочен списък на МЗ; за да бъде предоставена помощта, лекарството трябва да бъде изписано от рецепта от лекуващия лекар. Размер – общата помощ, на която има право всеки инвалид е 15 на сто от гарантирания минимален доход; за ветерани – 75 на сто от стойността на лекарството.

Помощ за санаторно-курортно лечение (балнеолечение и рехабилитационни услуги) – тази помощ е предвидена в чл. 4, т. 2 ЗВВ и чл. 28 ППЗИХУ, гл. 4 ППЗВВ. Правото на тази помощ принадлежи на всеки инвалид, на ветераните от войните, независимо дали са инвалиди. Предпоставка за предоставяне на помощта е преценка за необходимостта от такова лечение, отразена в направление от личен лекар. Размерът на общата помощ, на която има право всеки инвалид е до трикратния размер от гарантирания минимален доход; за ветераните – 75 на сто от разходите за храна, нощувка и процедури.

Помощи за медицински изделия, помощни средства и приспособления – чл. 44, ал. 2-5 ЗИХУ, чл. 39-47 ППЗИХУ. За да се отпусне такава помощ, съответното изделие, средство или приспособление трябва да е включени в списък към чл. 35, ал. 1 ЗИХУ. Размерът се определя в паричната равностойност на съответното изделие; когато изработването или ремонтът на изделието не може да стане на мястото на постоянното живеене на инвалида, тогава помощта покрива и транспорните разходи.

 

Помощи за социална интеграция на инвалидите – имат за предназначение да облекчат възможностите за живеене на инвалидите в обществото, а не здравното им състояние.

Месечна добавка за социална интеграция – чл. 42-42ж ЗИХУ, гл. 5, разд. 1 ППЗИХУ. Субектите на правото на добавка са инвалиди – лица с определени трайни увреждания на здравето. Съдържанието на месечната добавка – според увреждането и обусловената от него нужда; преценката се изразява в социална оценка, която се прави от комисия към органа по социално подпомагане въз основа на заявление и попълнена от нуждаещия се анкета. В месечната добавка се включват различни конкретни целеви помощи – за информационни и телекомуникационни услуги (чл. 26 ППЗИХУ; размерът ѝ е 20 на сто от ГМД); за транспортни услуги; за обучение (чл. 29 ППЗИХУ; за придобиване на допълнителни знания и умение за използване на остатъчната работоспособност на инвалида; 20 на сто от ГМД); за достъпна информация (чл. 30 ППЗИХУ); за наем на общинско жилище (чл. 31 ППЗИХУ).

Помощи за транспортно обслужване – помощ за използване на обществен транспорт (чл. 42, ал. 2, т. 1 ЗИХУ, чл. 19-20 ППЗСП, чл. 25 ППЗИХУ, чл. 12 ЗВВ; изразява се в безплатен селищен транспорт; размерът за инвалиди е 15 на сто от ГМД, а за ветераните – безплатна карта; когато инвалидът е с придружители, се издава карта и за тях; субекти на правото – инвалиди с поне 70 на сто изгубена работоспособност; военноинвалиди, независимо от степента на увреждане; деца до 16 години с трайни увреждания; придружители; предоставя се и помощ за безплатен железопътен транспорт на посочените категории лица – чл. 19-20 ППЗСП, чл. 25 ППЗИХУ, чл. 12 ППЗВВ)

Помощи за личен транспорт – за внос на МПС (чл. 49 ППЗИХУ), която се предоставя по условия и размери, определени по методика, установена от министъра на труда и социалната политика; за закупуване и приспособяване на МПС (чл. 48 ППЗИХУ) – предоставя се на изрично предвидени категории инвалиди (учащи и работници/служители). За отпускането на тази помощ е необходимо на лицето да бъде призната трайна неработоспособност поне 90 на сто, свързана със затруднение в придвижването (уврежане в долните крайници) както и за последните 12 месеца преди кандидатстването лицето да има доходи, не по-големи от трикратния размер на гарантирания минимален доход; необходимо е също лицето да не е получавало помощ за внос на МПС (може само една от двете помощи); размерът е 1200 лева.

Помощ за преустройство на жилище – чл. 44, ал. 1, т. 3 ЗИХУ, чл. 50 ППЗИХУ; за да възникне правото на такава помощ е необходимо лицето с трайна неработоспособност да има призната най-висока степен на загубена работоспособност (поне 90 на сто); състоянието трябва да налага придвижване с инвалидна количка; доходът на лицето трябва да е не по-висок от двукратния размер на гарантирания минимален доход за последните 12 месеца преди кандидатстването. Размерът се определя по преценка на органа по социално подпомагане – максималната стойност е 600 лева.

Помощи за общуване – помощи за придружител (когато едно лице не може само да осъществява не само физически, но и психични контакти) -> правната им уредба се съдържа в чл. 52-53б ППЗИХУ; субектите на правото са посочени изрично – слепите, трудноподвижните, лица с интелектуални увреждания и психични разстройства, лица със слепо-глухота; тези лица трябва да имат призната неработоспособност поне 90 на сто и необходимост от чужда помощ, призната от ТЕЛК или НЕЛК при определяне на степента на инвалидност и нейните последици; размерът на помощта е равностойността на придружител до 10 часа годишно до 5 лева на час; помощ за жестомимични услуги (чл 51 ППЗИХУ) – за глухонеми лица, когато е необходимо например да посетят административни органи; до 10 часа годишно до 10 лева на час.

• Същност и правна уредба
• тези помощи се предоставят за задоволяване на текущи жизнени нужди на гражданите и се изразяват в предоставяне на финансови средства до определен от държавата размер;
• Уредбата е в чл.11-чл.15 ЗСП и чл.9-чл.17 ППЗСП;

 

1. ПРЕДПОСТАВКИ

• лицето да има доход под установения от държавата размер. Как се установява той – при съобразяване на 2 величини: 1. гарантиран минимален доход – общата средна сума, необходима за живот – определя се месечно от МС – напр. 70 лева ; 2. диференциран минимален доход (чл.9,ал.1 ППЗСП) – той е съобразен с особените обстоятелства, свързани с конкретното лице, които се отразяват на неговите потребности (възраст, здравословно с-ние и т.н.) – определя се като % от ГМД;
• общо имуществено състояние – чл.10 ППЗСП. Свързва се с големината на жилището, размер на спестяванията и др.;
• материалната нужда да не може да се задоволи чрез личния труд на лицето – т.е. то да е неработоспособно или да има други обективни причини, които да го възпрепятстват да участва в трудовия процес

 

1. Изплаща се ежемесечно в размер = на разликата между диференцираният минимален доход и собствените средства (например лице над 75г. живее само и взима 40 лева месечно. Горе приехме ГМД за 70 лева, следователно ДМД е 165% от ГМД съгласно чл.9,ал.3,т.1 ППЗСП – 115,50 лева – 40 = 75,50 лева ще е помощта)

 

1. Обща помощ– нарича се още помощ за обща издръжка на живота- чл.11-чл.15 ЗСП, чл.9-чл.12 ППЗСП

 

Социалното предназначение на тази помощ е задоволяване на текущи жизнени нужди на нуждаещото се лице. Изразява се във финансови средства до определен от държавата размер.

 

Предпоставки за отпускане:

• Наличие на собствени доходи под определен от д-вата размер- чл.12,ал.3 ЗСП и чл.9 ППЗСП- изразява минимално необходимите парични средства за биологичното оцеляване на индивидите.

Държавата установява гарантиран минимален доход- МС го определя. Той подлежи на периодично осъвременяване и е основа за определяне правото на СП на отделните лица- чл.9,ал.1,ал.2 ППЗСП. За да се определи необходимия доход е необходимо да се определи гарантиран минимален доход от МС. Въз основа на него се определя диференциран минимален доход- необходим съобразно особеностите на съответно лице. Определя се в съотношение с гарантирания минимален доход. Диференцираният доход зависи от здравното състояние, семейното положение и др. на лицето

Пример: Чл.8,ал.3,т.1- 165 на сто от гарантирания минимален доход за лица над 65 г. живеещи само

Чл.9,ал.3,т.3- ако лицето не живее само- 100 % от гарантирания МД- и за двамата

• Общо имуществено състояние- чл.10 ППЗСП– посочва показатели въз основа на които се определя то- големина на жилището, спестявания.
• Невъзможност за задоволяване на нуждата чрез личен труд– чл.2,ал.2 ЗСП, чл.13.ал.2 ЗСП, чл.10,ал.1,т.7 и ал.3,ал.4 ППЗСП

Как се отчита невъзможността:

• Лицето да е работоспособно
• Да е регистрирано в Бюрото по труда
• Да участва в програми за заетост- да не е отказвало участие в тях
• Да участва в осъществяване на обществено полезни дейности.

СП за обща издръжка на живота биват:

• Месечни- чл.12,ал.1,т.1 ЗСП и чл.9-чл.12 ППЗСП– те са субективно право на лицата- размерът е разлика между диференцирания минимален доход и наличните средства.
• Еднократна– чл.12,ал.1,т.3 ЗСП и чл.16 ППЗСП- има предназначение да задоволи инцидентно възникнали нужди- правна възможност е.

Размер- чл.16,ал.2 ППЗСП– определя се от органа по социално подпомагане- до 5 кратния размер на гарантирания минимален доход.

СЪЩНОСТ на правото – изразява се в получаване на социални помощи (средства в пари и/или натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите лица и семейства – чл.11,ал.1 ЗСП) или социални услуги (фактически действия, които лицата не могат да извършват сами, а са им необходими – напр. Приготвяне на храна, общуване);

ВЪЗНИКВАНЕ – 3 общи предпоставки. Общи са, защото са необходими за всички граждани и всички форми на социално подпомагане

наличие на основна жизнена потребност (т.е. свързана с физическото им оцеляване);

тя е настъпила поради независещи от нуждаещия се причини (изброени примерно в чл.2,ал.3 – здравни, възрастови)

невъзможност за преодоляването й по друг начин (напр. С имущество и др. виж чл.10-12 ППЗСП)

Освен тези 3 общи, отделни форми на СП изискват и специфични – например наличие на определена степен на неработоспособност за добавка за соц. Интеграция и др.

ЗАДЪЛЖЕНИЯ, за да може да се упражнява правото:

да полагат грижи за задоволяване на своите жизнени потребности (напр. Не може да откаже предложена му работа от БТ към АЗ);

да уведомяват писмено в 1-месечен срок от настъпването й за промяна в обстоятелствата, която има значение за правото и размера на СП – чл.15 ЗСП.