1) Пенсии – по своята природа пенсията е периодично парично плащане от обособени фондове при трайна неработоспособност или загуба на средства за издръжка. Тя е правен способ за поемане на част от загубените трудови доходи или тези за издръжка. Тя е осигурително плащане – това плащане има компенсационен характер, тъй като замества обичайните доходи. Пенсията се дължи при настъпване на осигурителния случай и независимо от другите доходи на лицето. Тя има алиментен характер – служи за издръжката на осигурения и на неговото семейство. Пенсията е осигурително плащане по дългосрочното обществено осигуряване и се дължи при трайна невъзможност за придобиване на трудови доходи или загуба на издръжка – явления, които не могат да бъдат преодолени. Пенсията е винаги парично плащане – всички конвенции на МОТ изискват пенсията да се изплаща в националната разплащателна единица, за да може да служи за постигане на своето социално предназначение. Тя е периодично плащане – дължи се ежемесечно; само по изключение в допълнителното осигуряване е възможно капиталово изплащане на сумата (да се изплати цялата натрупана в партидата сума).

Видове пенсии:

1.1: Според правната сфера, в която възниква правото – лични и наследствени; правото на лична пенсия възниква в правната сфера на самото осигурено лице; правото на наследствена пенсия възниква в правната сфера на лице, различно от осигуреното – то е производно от правото на осигуреното лице (чл. 80 КСО)

1.2: Според тяхната зависимост от предходно участие в осигуряването – контрибутивни и неконтрибутивни; контрибутивните се наричат още трудови пенсии – това са пенсии, които се изплащат за сметка на натрупани с участие на лицето средства по осигурителните пенсии; правото на контрибутивна пенсия зависи от предходно участие в осигуряването; размерът на пенсията също така зависи от обема на участието; всички контрибутивни пенсии могат да бъдат наследявани; неконтрибутивните пенсии са тези, правото на които и чиито размер не зависят от предходно участие в натрупването на средствата по съответния фонд (Фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност“ – средствата по този фонд са от държавния бюджет) – те се предоставят поради особената значимост на случая, който е довел до трайна неработоспособност (напр. чл. 85, ал. 1, т. 2 КСО; неконтрибутивните пенсии не могат да стават наследствени, освен тази за военна пенсия.

1.3: Според основанието за отпускането им – пенсии заради трайна неработоспособност и пенсии заради загуба на средства за издръжа; в първия случай имаме увреждане на здравето на лицето или спад на функциите на организма поради старост; във втория случай имаме загуба на средства за издръжка от починало лице.

Задължителното основно  е за лицата ,осигурени за всички соц. рискове (чл.4 ал.1); за опред. соц. рискове (чл.4 ал.2 чл.4а, ал1); зад. осигурени а опр. видове пенсии чл.4ал3. Осъществява се от НОИ за сметка на фондовете „Пенсии”, „Трудова злополука и проф. болест”, „Пенсии, несвързани с тр. дейност”. Контрипутивни пенсии(за старост, инвалидност). Неконтрибутивни пенсии;

1) Задължително – то е задължително, защото е основано на закона и не зависи нито от волята на лицето, нито от волята на осигурителния орган. Осигурителните вноски и плащания по него се дължат ex lege.

– основно задължително пенсионно осигуряване – уредено в част I, гл. VI КСО; то предоставя минимално осигурителна закрила на най-широк кръг лица (по чл. 4, ал. 1 и 3 и чл. 4а КСО); то се осъществява от НОИ; то е винаги изградена на разходопокривен принцип – осигурените получават плащанията в полагащия им се размер независимо от фактическия размер на участието им в натрупването на средствата по фондовете;

Задължително допълнително осиг. – 2 критерия – възраст след 31.дек 1959 (доп. пенсия за старост от униве. пенс. фонд); характер на труда (първа и 2ра кат (ранно пенсиниране). Само контр. пенсии.

– допълнително задължително пенсионно осигуряване – част II, дял I КСО; то е допълнително, защото предоставя по-висока закрила на определен кръг лица; допълнителното осигуряване може да бъде в универсален пенсионен фонд, като то предоставя допълнителна пожизнена пенсия за старост на лицата, родени след 31.12.1959 г.; допълнителното осигуряване може да бъде и в професионален пенсионен фонд, който предоставя пенсия за ранно пенсиониране на лицата, които работят при най-неблагоприятни условия (чл. 127, ал. 2 КСО)

1. Чл. 51, ал 2 КРБ
2. м/унарправна уредба:

• ВДПЧ-чл. 23, ал 1
• МПИСКПрава-чл. 6, ал 2
• МОТ-конв 8 и 44
• ЕСХ-чл. 1, ал 2, чл. 12.
• ХОПЕС чл. 34, ал 1
• КСО-част 1, гл 4, раздел 3
• ЗДБОО-опр минималния размер на обезщетението при безработица.
• ЗНЗ-уст на предпоставките и контролът в/у наличието на риска безработица.
• Праваилник за прилагане на ЗНЗ.
• Наредба за отпусканеи изчисляване на обезщет безработица.

Предпостави чл. 54 а КСО:

• Да настъпи рискът безработица-да с епрекра ПО-то по полагане на зависим труд, регистриране е АЗаетост и НОИ-ТПоделение. Изв се в бланка по образец и с рпедставяне на акта за прекр на ПО_то.
• Лицето да не получава трудови доходи от осъщ на дейност трудова за осигуряване.
• Липса на право на пенсия за осиг стаж и възраст, за ранно пенсиониране или за старост от друга Д.
• Осигурителен стаж -9месеца през последните 15 месеца.

Размер на обезщет за безработица-чл. 54 б КСО:

• 60/100 от загубеният осиг доход-най-ниският размер на обезщет от общ осигуряване.
• Минимален размер-отклонение-к на осигуреният се заплаща не 60 процента а минималният размер предв за съотв година в ЗДБОО. Този минимале размер се предост в случаи,св с основанието за прекр на ПО-то к е основание за осигуряване, к е прекратено от осигуреният. –например с предизвестие или к ПО-то е прекратено макар и неедностр, но по волята на осигурения. Например по вз съгласие. Идеята е, е осиг сам се е поставил..

Когато ПО-то е прекратено поради виновно поведение-дисциплинарно уволнение.

Продължителност на периода от предходно получаване на обезщетение-правото на обезщетение е придобито преди изт на 3г от предх получаване на обезщет-чл. 54 б , ал 4 КСО.

Чл. 54 в КСО-период на изплащане-зависи от осиг стаж. Над 25г-12м.

За минимален период-4месеца. Чл. 54 б ,а л3 КСО.

Ред за изплащане-чл. 54 ж КСО, Наредба за изчисляване и изплащане на пар обезщет за безработица. По правило всеки месец се изплаща. Превеждат се по посочена банкова сметка до 15то число на месеца. Има изкл-когато целият размер на дължимото обезщетение се изплаща наведнъж-еднократно-2 предпосставки:

• Дали има одобрен от бюрото по труда бизнес-проект – необх е изрично искане на осиг лице за изплащане наведнъж на цялата дължима сума.

Спиране на изплащането-чл. 54 г КСО-спирането на изплащането на обезщет представлява временно преуст на упр на правото на обезщетение-самото право същ но за опр време се преустановява упр му.  Основанията, нак може да се спре са две-получаване на обезщетение за временна неработосп-чл. 54г, ал 1  КСО-през този период не може да работи поради състоянието на здравето си и защото размерът е по-голям от този за обезщет на безработицата.

Обезщет за без работа по КТ< ЗДСЛл, ЗВО-54г, ал 2 КСО

Ред – осиг лице трябва да представи декларация, че е останало без работа и орг на заетостта..отпуска се с разпореждане на съотв дл лице от РУСО, чл. 54,ж, ал 1 КСО.

Възобновяването става по реда на спирането-чл. 54 г, ал 2 КСО.

Прекратяване на изплащането-чл. 54 д КСО-прекратяването погасява правото на осиг плащане за безработица преди изтичането на предв в закона на чл. 54 в КСО период на неговото изплащане.

Основанията за прекратяване са няколко:

• Прекрна състоянията на безработица. Чл. 54 д, ал 1, т 1 КСО
• Прекратяването на регистрацията в АЗаетостта.
• Придобиване право на пенсия-но само на такава, к е пречка изобщо за отпускане-пенсия за осиг стаж и възраст, за рано пеонсиониране на 1ва и 2ра или за старост от законод на др Д.
• Смърт на безработния

Ред-разпореждане на дл лице от РУСО, чл. 54 д, ал 3 КСО.

Възстановавяване-само по изкл –след по-малко от 9м от нач на изплащането-54д, ал 5 КСО 

Изплащат се и двата вида парични престации – обезщетения и помощи. Най-голям дял в разходите на осигурителните фондове имат обезщетенията. Те са няколко групи, в зависимост от осигурителния случай, за който се изплащат.

Най-типичният случай: временна неработоспособност (такова състояние на здравето на осигуреното лице, което за определен период от време го прави неспособно да полага никакъв труд, но се очаква това състояние да бъде преодоляно).

Правната уредба на обезщетенията при временна неработоспособност има своето конституционно основание по чл. 51, ал. 1 КРБ.

На международно равнище, обезщетението е част от общата уредба на осигуряването при общо заболяване, трудова злополука и професионална болест (например Конвенция 24 относно осигуровката болест в индустрията).

Вътрешното ни законодателство се съдържа в КСО (част 1, глава 4, раздел 1).

От значение за установяването на временната неработоспособност е глава 2 от Наредбата за медицинската експертиза.

Наредба за реда за представяне в НОИ на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им. Тази наредба установява реда за издаване на болничните листове, реда за тяхното представяне в осигурителния орган.

Наредба за паричните обезщетения и помощи по държавното обществено осигуряване.

Предпоставки на обезщетението (чл.40-40а КСО)

Кога възниква правото на обезщетение за временна неработоспособност?

Едната предпоставка е настъпване на временна неработоспособност. ВН е такова увреждане на здравето, водещо до невъзможност за осъществяване на трудова дейност, което според правилата на медицината се очаква да бъде преодоляно.

Състоянието на ВН във всички случаи се установява с болничен лист (издава се от органите на медицинската експертиза, посочени в чл. 113 от Закона за здравето и уредени в Наредбата за медицинската експертиза). В зависимост от продължителността на очакваната нетрудоспособност болничният лист се издава от личния лекар, лекарска консултативна комисия, ТЕЛК, лечебните заведения за болнична помощ.

Освен болничния лист, когато става дума за ВН поради професионален риск, трябва да бъде представен и акт за трудова злополука/експертно решение за професионална болест, тъй като осигуреният социален риск има значение както за предпоставките за изплащане на обезщетението, така и за неговия размер. Актът за признаване на злополуката за трудова е разпореждане на осигурителния орган; актът за признаване на заболяването за професионално е експертно решение на ТЕЛК.

Болничният лист удостоверява факта на ВН и нейната очаквана продължителност. Това е достатъчно за случаите, когато временната неработоспособност е причинена от професионален риск (трудова злополука/професионална болест).

Когато ВН е причинена от общо заболяване, за възникване на правото на обезщетение е необходим предварителен осигурителен стаж  с продължителност 6 месеца. Изискването за такъв стаж е еднакратно, независимо по колко правоотношения е придобит. Веднъж придобил 6-месечния трудов стаж, осигуреният ще има право на обезщетение за ВН до края на трудовия си път.

Изискването за 6 месеца осигурителен стаж не се прилага за осигурените, които не са навършили 18-годишна възраст. От една страна, младежкият организъм е по-податлив на заболявания, а от друга страна на тази възраст по-рядко младите хора имат по-продължителен осигурителен стаж.

Размерът на обезщетението е определен в чл. 41 КСО и раздел 3 от Наредбата за обезщетенията и помощите по държавното обществено осигуряване. Съгласно чл. 41, ал. 1 КСО дневното парично обезщетение за ВН поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на 100, а за ВН поради трудова злополука/професионална болест – в размер на 90 на 100 от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния брутен осигурителен доход…

Основа за определяне на размера на обезщетението: по правило това е осигурителният доход за период от 18 месеца преди настъпване на неработоспособността. Идеята е да се вземе средният дневен осигурителен доход, а не непосредствено преди настъпването на неработоспособността, за да бъде по-реално обезщетението. (Законопроектът за бюджета за държавното ОО за 2016г. предвижда увеличаване на този период до 24 месеца, което на Средкова й се вижда множко.)

Като основа за изчисляване може да служи и минималната работна заплата – например, съгласно чл. 41, ал. 2, т. 3 КСО за дните, включени в периода по ал. 1 се взема предвид среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период, ако лицето е ползвало неплатен отпуск…

Друго отклонение – когато за основа за определянето на обезщетението се взема обезщетението от държавното обществено осигуряване. Например, когато лицето е получавало обезщетение през съответния период за временна неработоспособност. Зачита се това време за осигурителен стаж, но не получава трудово възнаграждение и тогава за основа ще се вземе обезщетението.

Съотношение с основата: обезщетението е винаги в определен процент от загубения доход. Този процент зависи от осигурения социален риск, довел до ВН. По-голям е при професионалните рискове (трудова злополука и професионална болест) – 90 на 100; при общото заболяване е 80 на 100 от загубеното възнаграждение.

Период на плащане на обезщетението – този период е винаги предварително определен и това прави осигуряването краткосрочно. По правило това е периодът на ВН. Съгласно чл. 42, ал. 1 КСО паричното обезщетение за ВН се изплаща до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност (при инвалидност временната неработоспособност преминава в трайна). НО по нашето законодателство обезщетението за първите 3 дни на временната неработоспособност се изплаща от осигурителя, а не от осигурителния орган, и то е в размер 70 на 100 от загубения доход. Така се възлага двоен риск на осигурителя  – един път си внася дължимите осигурителни вноски по сметката на осигурителния орган, и втори път изплаща обезщетението за първите три дни на ВН. (докато международната уредба допуска изчаквателен период до 5 дни- ако ВН продължава до 5 дни, се допуска да не се изплаща обезщетение).

Периодът на ВН се определя до възстановяването или до установяване на инвалидност. Задължително, когато ВН продължава повече от 6 месеца, осигуреният подлежи на освидетелстване от ТЕЛК, за да се прецени дали да продължават да му предоставят отпуск за ВН. Когато достигне до 2 г. задължително подлежи на преосвидетелстване за евентуално признаване на трайна неработпособност.

Има случаи, когато обезщетението се изплаща до възстановяване на работоспособността и когато временната неработоспособност е настъпила до 30 дни след прекратяването на осигуряването.

* (Например работник е работил по ТПО, ТПО е прекратено на 10.11.2015г., разболява се от бронхопневмония на 12.11. – тогава според чл. 42, ал. 2 КСО ще продължи да бъде изплащано паричното обезщетение до навършване на 30 дни от прекратяване на осигуряването).

• Когато временната неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука, професионална болест е настъпила до 30 календарни дни от прекратяване на трудовия договор, паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 30 календарни дни.
• Когато ВН е настъпила преди прекратяване на срочно ПО. Съгласно чл. 42, ал. 3 – парично обезщетение се изплаща за не повече от 30 календарни дни от прекратяването на ТПО.

Ред за изплащане на обезщетенията (чл. 40, ал. 3 КСО и Наредбата за обезщетенията и помощите по ОО): – паричните обезщетения за ВН се изчисляват и изплащат от НОИ на осигурените лица по декларирана от тях лична банкова сметка.

Има случаи, когато законът предвижда лишаване от обезщетение (чл. 46 КСО). Лишаването от обезщетение е проява на принципа за задължение на осигурените да съдействат за намаляване на необоснованите разходи по осигурителните фондове. Основанията за лишаване от обезщетение са определени в чл. 46, ал. 1 КСО:

• Свързани с неправомерно причиняване на неработоспособността. (Например парично обезщетение не се изплаща на осигурени лица, които умишлено увреждат здравето си с цел да получат отпуск/обезщетение; или които са станали неработоспособни поради употреба на алкохол…).
• Свързани с режима на възстановяване на работоспособността (чл. 46, ал. 1, т. 2 КСО предвижда, че парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на осигурени лица, които нарушават режима, определен от здравните органи).

Периодът, за който лицето се лишава от правото на обезщетение, зависи от основанието. Например, когато се нарушава режимът, определен от здравните органи – денят на нарушението. Или когато лицето е станало неработоспособно поради хулигански прояви – периодът на неработоспособността, но не повече от 15 календарни дни.

Приравнени на временна неработоспособност случаи:

• Явяване на належащ медицински преглед или изследване –  в този случай не е установена неработоспособност на лицето, но е необходимо да се извърши преглед или да се направи изследване, което да установи реалното му здравно състояние. Законът изисква прегледът да бъде належащ (а не периодичен, профилактичен и т.н.). В тези случаи законът предвижда, че се заплаща обезщетение, когато прегледът трябва да бъде извършен през работното време и за деня на прегледа. Съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредбата за медицинската експертиза, болничен лист може да бъде издаден само в случаите, когато времето, необходимо за отиване и връщане до и от лечебното заведение и за провеждане на изследванията, ангажира цялото работно време на осигуреното лице. Тогава ще се издаде болничен лист само за деня на явяването на медицинския преглед. Ако се установи ВН, ще се издаде болничен лист както за ВН – за целия период на нейната очаквана продължителност.
• Санаторно-курортно лечение (по чл. 44 КСО) – чл. 35 и 36 НМЕ дават друго (много неточно) наименование на този случай – балнеолечение/климатолечение/таласолечение. Санаторно-курортното лечение е предоставяне на медицинска помощ, която е свързана с климатични фактори (въздух, светлина, лечение чрез движение, физиотерапевтични процедури и други). То се приравнява на ВН поради общо заболяване, когато е предписано от органите на медицинската експертиза като продължение на активното лечение на лицето. Обезщетението се изплаща за предписания период на лечение и още 3 дни за отиване и връщане от съответния санаториум.
• Карантина (чл. 43, т. 1 КСО; чл. 37, ал. 1-2 НМЕ) – това е средство за преодоляване на последиците от заразни заболявания; за предотвратяване на превръщането им в епидемия, което се изразява в ограничаване на свободата на движение на заразеното лице. Когато самото лице е болно, то ще си има нормален болест за ВН. Но е възможно да е носител на вирус поради контакт със заразноболен – тогава се издава болничен лист и се дължи обезщетение за периода на карантината.
• Отстраняване от работа от здравните органи като принудителна административна мярка (чл. 43, т. 2 КСО + редът за установяването му – чл. 37, ал. 3 НМЕ). Не всяко отстраняване от работа, когато лицето е бацилоносител е основание за обезщетение, а само когато това лице не може да бъде преместено на друга подходяща работа (невъзможност за трудоустрояване). Периодът, за който се дължи обезщетението, е периодът на отстраняването, но не повече от 90 дни през една календарна година.
• Гледане на член на семейството (чл. 45 КСО; чл. 38-52 НМЕ – ред за установяване на тези случаи). Едната хипотеза е гледане на болен член на семейството или придружаването му за медицински преглед, изследване или лечение. Тук е необходимо да е установено заболяване на член на семейството. Понятието „членове на семейството“ по КСО е по-широко, отколкото по СК – според чл. 45, ал. 4 КСО за член на семейството на осигуреното лице се считат неговите възходящи и низходящи, съпругът/ съпругата. Трябва медицинските органи да са установили заболяване и необходимост от придружаване на този член от семейството или неговото гледане, когато е на домашно лечение, защото не може сам да задоволява елементарните си битове потребности. В тези хипотези се изплаща обезщетение както за ВН поради общо заболяване, но за не повече от 10 дни през една календарна година. Когато става дума за дете до 18 г. – ограничението е до 60 календарни дни през една година.

Другата хипотеза е гледане на здраво дете – това е един случай, когато детето е настанено в детско заведение и е наложена карантина на заведението. Ако самото дете е карантинирано, ще си се даде отпуск за гледане на болно дете. Но когато е върнато дете поради карантината, тогава обезщетението се изплаща за периода на карантината и този период не се включва в 60-те дни, които се предоставят за гледане на болно дете.

Обезщетение при временно намалена работоспособност

Предпоставки: трудоустрояване – временно намалената работосп е такова състояние на здравето на осиг. лице, което не му позволява за опр. период от време да изпълнява своята работа, но без опасност може да изпълнява друга работа или същата при облекчени условия на труда;

Размер – разликата, но не повече от среднодн. размер на макс. месечен доход (чл.47 ал.2)

Период – периодът на трудоустр. но не повече от 6м.

От значение е само неработоспособността, която е установена по предвидения за това ред. Той се състои от поредица от опр. в акона действия на комп. органи за констатиране на неработоспособността и на причината, която я е породила. Различен за временна и трайна неработоспо.

Временна неработоспособност:

Органи:

– лекуващ лекар или зъболекар (чл.103, ал.2 ЗЗдр; чл. 3, ал.1 ПОМЕ, чл.3 ал1 НМЕ) по правило ВН която продължава до 14 дни непрекъснато или с прекъсване до 40 дни за една календарна година , както и ВНРаботосп, която е основание за трудоустрояване с прод. 1 месец (чл.13 НМЕ);

– ЛКК – установяване на ВН с прод. до 180 дни непрекъснато и 30 дни еднократн, ВНРабот, която е основание за трудоустрояване до 2 години (чл.24 ал1 т2. във вр. с чл. 28 ал 1. т4. ПОМЕ);

– ТЕЛК – установяване на ВМ, която продължава повече от 180 дни непрекъснато или 12 месеца с прекъсване в продължение на 2 предходни години и годината на боледуванет, както и трудоустрояване за повече от 2г.

– НЕЛК обжалване на ТЕЛ или контрол върху ТЕЛ

*обжалване: лекар – ЛКК/ръков. на леч. заведение – ТЕЛК – НЕЛ – Адм. съд София

*удостоверява се със болничен лист – волеизявление на орган на експертизата на работоспособността, с която се удостоверяват фактът, причината и продължителността на временнат неработоспособност (официален (издава се от орган на който със закон е предоставена властническа удостоверителна комп) удостоверителен (свидестекства за факти отразени в него( документ (отразява с писмени знаци инфо относно съществ на опр. факти с правно значение); парично-кредитен док (задължава ос. орган да осъществи пар. му покритие чрез изплащане на обезщетение)

Трайна неработоспособност:

Органи – ТЕЛК (за до 16г. + спец. детски болести

експертно решение което включва – факта на инвалидизирането, степента на загубената работоспособност (чл.61, ал.1 т.1 НМЕ), началната дата на загубената работоспособност (чл.61 ал.1 т.4 НМЕ); срока на ивалидизирането; необходимостта от чужда помост (чл.68 НМЕ); причинан вързка между увреждането на здравето, злополуката и условията на труда (чл. 73-74 НМЕ), противопоказаните условия на труд (чл.78 НМЕ); необх. от трудоустрояване (чл.61 ал.1 т.8 НМЕ)/ експ. решение е оф. удостоверителен документ (експ. мед. заключение и ИАА)