Помощи при увреждане на здравето – тяхното предназначение е да облекчат ежедневието на лица с трайни увреждания, които затрудняват техния бит и общуване с други хора. Едни от тях се предоставят за лечение – за подобряване на състоянието или намаляване на увреждането.

Помощ при инцидентно възникнала здравна нужда – чл. 16 ППЗСП. Предпоставки за отпускане – общите предпоставки за отпускане на социални помощи, свързани с инцидентно възникнали потребности. Размерът на помощта се определя по преценка на органа по социално подпомагане, като законът установява само максималната величина – до 5 гарантирани минимални доходи.

Помощ за лечение в чужбина – чл. 17 ППЗСП. Право на такава помощ има всеки нуждаещ се, независимо от характера на заболяването и степента на увреждане на здравето. За отпускането на тази помощ е необходимо да има разрешение от МЗ за лечение в чужбина – такова разрешение се издава в две хипотези: когато с наличните специалисти и апаратура в страната не може да се постави точна диагноза или заболяването е диагностицирано, но не може да се извърши адекватно лечение. Министерството поема разходите за самото лечение и престоя в чужбина. Преценява се общото имуществено състояние на лицето. Тази помощ е еднократна и не може да се отпуска повече от веднъж. Размерът се определя от стойността на пътните, дневните и квартирните разходи съгласно НСКСЧ. Заплащат се разходи, които не са поети от Министерството.

Помощ за диетична храна и лекарствени средства – чл. 42, ал. 2, т. 7 ЗИХУ, чл. 4, т. 1 ЗВВ. Условията за нейното предоставяне са определени в чл. 29 ППЗИХУ и гл. 3 ППЗВВ. Тя трябва да се различава от еднократната помощ за инцидентно възникнали здравни нужди, която също може да се отпусне за лекарствени средства, тъй като тази помощ се предоставя периодично (месечно). ЗИХУ предвижда общо правото на такава помощ на всеки инвалид. За ветераните от войните те трябва да са признати като такива; кога едно лице е ветеран е определено в чл. 3, т. 1 от закона; помощта се предоставя не за закупуване на всякакво лекарство, а когато лекарството е включено в нарочен списък на МЗ; за да бъде предоставена помощта, лекарството трябва да бъде изписано от рецепта от лекуващия лекар. Размер – общата помощ, на която има право всеки инвалид е 15 на сто от гарантирания минимален доход; за ветерани – 75 на сто от стойността на лекарството.

Помощ за санаторно-курортно лечение (балнеолечение и рехабилитационни услуги) – тази помощ е предвидена в чл. 4, т. 2 ЗВВ и чл. 28 ППЗИХУ, гл. 4 ППЗВВ. Правото на тази помощ принадлежи на всеки инвалид, на ветераните от войните, независимо дали са инвалиди. Предпоставка за предоставяне на помощта е преценка за необходимостта от такова лечение, отразена в направление от личен лекар. Размерът на общата помощ, на която има право всеки инвалид е до трикратния размер от гарантирания минимален доход; за ветераните – 75 на сто от разходите за храна, нощувка и процедури.

Помощи за медицински изделия, помощни средства и приспособления – чл. 44, ал. 2-5 ЗИХУ, чл. 39-47 ППЗИХУ. За да се отпусне такава помощ, съответното изделие, средство или приспособление трябва да е включени в списък към чл. 35, ал. 1 ЗИХУ. Размерът се определя в паричната равностойност на съответното изделие; когато изработването или ремонтът на изделието не може да стане на мястото на постоянното живеене на инвалида, тогава помощта покрива и транспорните разходи.

 

Помощи за социална интеграция на инвалидите – имат за предназначение да облекчат възможностите за живеене на инвалидите в обществото, а не здравното им състояние.

Месечна добавка за социална интеграция – чл. 42-42ж ЗИХУ, гл. 5, разд. 1 ППЗИХУ. Субектите на правото на добавка са инвалиди – лица с определени трайни увреждания на здравето. Съдържанието на месечната добавка – според увреждането и обусловената от него нужда; преценката се изразява в социална оценка, която се прави от комисия към органа по социално подпомагане въз основа на заявление и попълнена от нуждаещия се анкета. В месечната добавка се включват различни конкретни целеви помощи – за информационни и телекомуникационни услуги (чл. 26 ППЗИХУ; размерът ѝ е 20 на сто от ГМД); за транспортни услуги; за обучение (чл. 29 ППЗИХУ; за придобиване на допълнителни знания и умение за използване на остатъчната работоспособност на инвалида; 20 на сто от ГМД); за достъпна информация (чл. 30 ППЗИХУ); за наем на общинско жилище (чл. 31 ППЗИХУ).

Помощи за транспортно обслужване – помощ за използване на обществен транспорт (чл. 42, ал. 2, т. 1 ЗИХУ, чл. 19-20 ППЗСП, чл. 25 ППЗИХУ, чл. 12 ЗВВ; изразява се в безплатен селищен транспорт; размерът за инвалиди е 15 на сто от ГМД, а за ветераните – безплатна карта; когато инвалидът е с придружители, се издава карта и за тях; субекти на правото – инвалиди с поне 70 на сто изгубена работоспособност; военноинвалиди, независимо от степента на увреждане; деца до 16 години с трайни увреждания; придружители; предоставя се и помощ за безплатен железопътен транспорт на посочените категории лица – чл. 19-20 ППЗСП, чл. 25 ППЗИХУ, чл. 12 ППЗВВ)

Помощи за личен транспорт – за внос на МПС (чл. 49 ППЗИХУ), която се предоставя по условия и размери, определени по методика, установена от министъра на труда и социалната политика; за закупуване и приспособяване на МПС (чл. 48 ППЗИХУ) – предоставя се на изрично предвидени категории инвалиди (учащи и работници/служители). За отпускането на тази помощ е необходимо на лицето да бъде призната трайна неработоспособност поне 90 на сто, свързана със затруднение в придвижването (уврежане в долните крайници) както и за последните 12 месеца преди кандидатстването лицето да има доходи, не по-големи от трикратния размер на гарантирания минимален доход; необходимо е също лицето да не е получавало помощ за внос на МПС (може само една от двете помощи); размерът е 1200 лева.

Помощ за преустройство на жилище – чл. 44, ал. 1, т. 3 ЗИХУ, чл. 50 ППЗИХУ; за да възникне правото на такава помощ е необходимо лицето с трайна неработоспособност да има призната най-висока степен на загубена работоспособност (поне 90 на сто); състоянието трябва да налага придвижване с инвалидна количка; доходът на лицето трябва да е не по-висок от двукратния размер на гарантирания минимален доход за последните 12 месеца преди кандидатстването. Размерът се определя по преценка на органа по социално подпомагане – максималната стойност е 600 лева.

Помощи за общуване – помощи за придружител (когато едно лице не може само да осъществява не само физически, но и психични контакти) -> правната им уредба се съдържа в чл. 52-53б ППЗИХУ; субектите на правото са посочени изрично – слепите, трудноподвижните, лица с интелектуални увреждания и психични разстройства, лица със слепо-глухота; тези лица трябва да имат призната неработоспособност поне 90 на сто и необходимост от чужда помощ, призната от ТЕЛК или НЕЛК при определяне на степента на инвалидност и нейните последици; размерът на помощта е равностойността на придружител до 10 часа годишно до 5 лева на час; помощ за жестомимични услуги (чл 51 ППЗИХУ) – за глухонеми лица, когато е необходимо например да посетят административни органи; до 10 часа годишно до 10 лева на час.

• Същност и правна уредба
• тези помощи се предоставят за задоволяване на текущи жизнени нужди на гражданите и се изразяват в предоставяне на финансови средства до определен от държавата размер;
• Уредбата е в чл.11-чл.15 ЗСП и чл.9-чл.17 ППЗСП;

 

1. ПРЕДПОСТАВКИ

• лицето да има доход под установения от държавата размер. Как се установява той – при съобразяване на 2 величини: 1. гарантиран минимален доход – общата средна сума, необходима за живот – определя се месечно от МС – напр. 70 лева ; 2. диференциран минимален доход (чл.9,ал.1 ППЗСП) – той е съобразен с особените обстоятелства, свързани с конкретното лице, които се отразяват на неговите потребности (възраст, здравословно с-ние и т.н.) – определя се като % от ГМД;
• общо имуществено състояние – чл.10 ППЗСП. Свързва се с големината на жилището, размер на спестяванията и др.;
• материалната нужда да не може да се задоволи чрез личния труд на лицето – т.е. то да е неработоспособно или да има други обективни причини, които да го възпрепятстват да участва в трудовия процес

 

1. Изплаща се ежемесечно в размер = на разликата между диференцираният минимален доход и собствените средства (например лице над 75г. живее само и взима 40 лева месечно. Горе приехме ГМД за 70 лева, следователно ДМД е 165% от ГМД съгласно чл.9,ал.3,т.1 ППЗСП – 115,50 лева – 40 = 75,50 лева ще е помощта)

 

1. Обща помощ– нарича се още помощ за обща издръжка на живота- чл.11-чл.15 ЗСП, чл.9-чл.12 ППЗСП

 

Социалното предназначение на тази помощ е задоволяване на текущи жизнени нужди на нуждаещото се лице. Изразява се във финансови средства до определен от държавата размер.

 

Предпоставки за отпускане:

• Наличие на собствени доходи под определен от д-вата размер- чл.12,ал.3 ЗСП и чл.9 ППЗСП- изразява минимално необходимите парични средства за биологичното оцеляване на индивидите.

Държавата установява гарантиран минимален доход- МС го определя. Той подлежи на периодично осъвременяване и е основа за определяне правото на СП на отделните лица- чл.9,ал.1,ал.2 ППЗСП. За да се определи необходимия доход е необходимо да се определи гарантиран минимален доход от МС. Въз основа на него се определя диференциран минимален доход- необходим съобразно особеностите на съответно лице. Определя се в съотношение с гарантирания минимален доход. Диференцираният доход зависи от здравното състояние, семейното положение и др. на лицето

Пример: Чл.8,ал.3,т.1- 165 на сто от гарантирания минимален доход за лица над 65 г. живеещи само

Чл.9,ал.3,т.3- ако лицето не живее само- 100 % от гарантирания МД- и за двамата

• Общо имуществено състояние- чл.10 ППЗСП– посочва показатели въз основа на които се определя то- големина на жилището, спестявания.
• Невъзможност за задоволяване на нуждата чрез личен труд– чл.2,ал.2 ЗСП, чл.13.ал.2 ЗСП, чл.10,ал.1,т.7 и ал.3,ал.4 ППЗСП

Как се отчита невъзможността:

• Лицето да е работоспособно
• Да е регистрирано в Бюрото по труда
• Да участва в програми за заетост- да не е отказвало участие в тях
• Да участва в осъществяване на обществено полезни дейности.

СП за обща издръжка на живота биват:

• Месечни- чл.12,ал.1,т.1 ЗСП и чл.9-чл.12 ППЗСП– те са субективно право на лицата- размерът е разлика между диференцирания минимален доход и наличните средства.
• Еднократна– чл.12,ал.1,т.3 ЗСП и чл.16 ППЗСП- има предназначение да задоволи инцидентно възникнали нужди- правна възможност е.

Размер- чл.16,ал.2 ППЗСП– определя се от органа по социално подпомагане- до 5 кратния размер на гарантирания минимален доход.

СЪЩНОСТ на правото – изразява се в получаване на социални помощи (средства в пари и/или натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите лица и семейства – чл.11,ал.1 ЗСП) или социални услуги (фактически действия, които лицата не могат да извършват сами, а са им необходими – напр. Приготвяне на храна, общуване);

ВЪЗНИКВАНЕ – 3 общи предпоставки. Общи са, защото са необходими за всички граждани и всички форми на социално подпомагане

наличие на основна жизнена потребност (т.е. свързана с физическото им оцеляване);

тя е настъпила поради независещи от нуждаещия се причини (изброени примерно в чл.2,ал.3 – здравни, възрастови)

невъзможност за преодоляването й по друг начин (напр. С имущество и др. виж чл.10-12 ППЗСП)

Освен тези 3 общи, отделни форми на СП изискват и специфични – например наличие на определена степен на неработоспособност за добавка за соц. Интеграция и др.

ЗАДЪЛЖЕНИЯ, за да може да се упражнява правото:

да полагат грижи за задоволяване на своите жизнени потребности (напр. Не може да откаже предложена му работа от БТ към АЗ);

да уведомяват писмено в 1-месечен срок от настъпването й за промяна в обстоятелствата, която има значение за правото и размера на СП – чл.15 ЗСП.

1. СУБЕКТИ на правото – определени са в чл.2, ал.3-ал.4 ЗСП. На какво трябва да отговарят:

• български граждани – ФЛ, семейство – ал.3 (определено е в §1,ал.1,т.2 ДР на ППЗСП) или съжителстващи лица (определено е в §1,т.2 ДР на ЗСП) или чужденци с постоянно пребиваване, право на убежище или хуманитарен статус и др. – ал.4;
• трябва да имат основна жизнена потребност (т.е. свързана с физическото им оцеляване), която не могат да задоволят сами. Какво е тя е определено в §1,т1 ДР на ЗСП;
• има и няколко групи по-уязвими субекти – деца, майки, лица с увреждания на здравето, старите хора;

 

1. СЪЩНОСТ на правото – изразява се в получаване на социални помощи (средства в пари и/или натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите лица и семейства – чл.11,ал.1 ЗСП) или социални услуги (фактически действия, които лицата не могат да извършват сами, а са им необходими – напр. Приготвяне на храна, общуване);

 

1. ВЪЗНИКВАНЕ – 3 общи предпоставки. Общи са, защото са необходими за всички граждани и всички форми на социално подпомагане

• наличие на основна жизнена потребност (т.е. свързана с физическото им оцеляване);
• тя е настъпила поради независещи от нуждаещия се причини (изброени примерно в чл.2,ал.3 – здравни, възрастови)
• невъзможност за преодоляването й по друг начин (напр. С имущество и др. виж чл.10-чл.12 ППЗСП)
• Освен тези 3 общи, отделни форми на СП изискват и специфични – например наличие на определена степен на неработоспособност за добавка за соц. Интеграция и др.

 

1. ЗАДЪЛЖЕНИЯ, за да може да се упражнява правото:

• да полагат грижи за задоволяване на своите жизнени потребности (напр. Не може да откаже предложена му работа от БТ към АЗ);
• да уведомяват писмено в 1-месечен срок от настъпването й за промяна в обстоятелствата, която има значение за правото и размера на СП – чл.15 ЗСП.

 

Право на социално подпомагане:

Субекти:

Общите изисквания се извличат от чл.2,ал.3 ЗСП- те са 3:

• Субект на правото на СП, за разлика от Общ осигуряване може да е ФЛ, семейство или съжителстващи лица.
• Семейството-параграф 1,т.2 ДР ППЗСП– съпрузите, ненавършилите пълнолетие деца и навършилите пълнолетие ако продължават да учат до придобиване на образование, но не повече от 20 г. Установено е по-широко от основното понятие за семейство по СК- не само общите деца, а и доведените и заварените
• Съжителстващи лица- параграф 1, т.2 ДР ЗСП- съвместно живеещите в едно жилище със или без родствена връзка, регистрирани на един адрес- т.е. не само живеещите на семейно начала.
• Гражданство– всяка д-ва признава право на СП основно на своите граждани- чл.2,ал.1 ЗСП- право на СП имат преди всичко БГ граждани. Това се потвърждава и от чл.2,ал.3 ЗСП. Право на СП се предоставя и на небългарски граждани, но с трайна териториална връзка с БГ държава- чл.2,ал.4 ЗСП.
• Наличие на основна жизнена потребност- чл.2,ал.2 ЗСП- основна жизнена потребност-> параграф 1, т.1 ДР ЗСП- достатъчно храна, облекло и жилище съобразно социално икономическото развитие на страната.

Особени категории субекти:

• Децата- чл.47,ал.1,ал.4 и чл.51,ал.3 КРБ- отглеждането им се подпомага от държавата, а децата без близки се ползват с особена закрила от държавата.
• Майките- чл.47,ал.2 КРБ- жената майка се ползва от особената закрила на държавата.
• Лица с увреждане на здравето- чл.51,ал.3 КРБ- предоставя им се добавка за социална интеграция; на родителите на деца с увреждания се предоставят по големи размери на семейните помощи.
• Старите хора- чл.51,ал.3 КРБ- да нямат близки или да са останали без грижа от близките си и да не могат да се издържат с личното си имущество- предоставят им се социални услуги- домашен патронаж и др.

Предпоставки, при които възниква правото на СП:

1. Общи предпоставки- 3 са- чл.2,ал.2,ал.3,ал.5 ЗСП

• Наличие на основна жизнена потребност- необходимост от материални средства или фактически действия. Потребността има връзка със живота като биологичен процес(затова е жизнена); основна е защото е свързана с оцеляването.
• Потребността да е обусловена от независещи от човека причини- чл.2,ал.3 ЗСП- здравни, възрастови, социални и др.
• Невъзможност за задоволяване на потребността по друг начин- от самия нуждаещ се- чл.2,ал.1,ал.2 ЗСП и чл.10-чл.12 ППЗСП- може да се изразява в използване на жилищната площ, участие на безработни в програми за заетост. Може да бъде и чрез задължените по закон да издържат нуждаещото се лице- чл.140 СК.

1. Специфични изисквания- например за да получи помощ за заплащане на наем за общинско жилище доходът му трябва да надвишава 250% от……

Правото на СП се изразява в получаване на определени материални блага. Това са социални помощи(средства в пари или натура) и социални услуги.

Правото на СП може да е субективно право или правна възможност:

• Субективно право- семейните добавки за деца, месечната социална помощ
• Правна възможност- помощ за задоволяване на инцидентно възникнали потребности.

Подпомаганите лица имат две задължения:

1. За полагане грижи за задоволяване на жизнените си потребности- чл.2,ал.1 ЗСП
2. Да уведомяват за промени в обстоятелствата относно правото и размера на подпомагането- чл.15,ал.1 ЗСП- при неизпълнение се лишава от право на подпомагане за 1 година.