53. Наем (locatio-conductio)Консесуален договор, чрез който една от страните (наемодател) се задължавала срещу определено възнаграждение (обикновено изчислено в пари) да достави на другата страна (наемател) временното ползване на една вещ или своите услуги за изпълнението на определен резултат.

    Видовете договори за наем са:
    1) Наем на вещ
    Наемодателят се задължавал да предостави временното ползване на една вещ на наемателя срешу определено възнаграждение. Не е било необходимо наемодателят да бъде собственик на вещта.
    – Елементи: 1) предмет: телесни вещи от гражданското обръщение, които не се консумират при първо употребление; плодоползване; работата на роб. 2) цена: уговаряла се в пари (с изключение на полските имоти – можело и в натура).
    – Задължения на наемодателя: да предаде своевременно вещта; да осигури ползването на дадената вещ на наемателя и да я предаде в състояние, което позволява това; да гарантира срещу евикция и в отделни случаи – за скрити недостатъци; да заплати всички разноски за запазване или подобрение на вещта от наемателя.
    – Задължения на наемателя: да заплати уговорения наем – това се гарантирало със залог; да полага грижата на добър стопанин; да върне вещта с всичките й принадлежности и в добро състояние.
    Задълженията на наемодателя се санкционирали с actio conducti, а тези на наемателя – с actio locati.
    – Прекратяване на договора: 1) с настъпването на края на уговорения срок; договорите за наем на полски имоти се сключвали без определен срок и можели да се прекратят когато някоя от страните пожелае. 2) по взаимно съгласие; 3) когато едната страна не спазва задълженията си, другата може да прекрати договора.
    Мълчаливо подбовяване – когато наемателят със знанието на наемодателят продъжавал да ползва вещта след изтичане на уговорения срок.

    2) Наем на работа
    Консесуален договор, по силата на който едната страна предоставяла на другата своя труд срещу определено парично възнаграждение. Наемодател е работникът, а наемател – работодателят. Работникът бил длъжен да престира своя труд през уговореното време, а работодателят – да заплати определената сума. Първият бил санкциониран с actio conducti, а вторият – с actio locati.

    3) Наем на трудов резултат (предприемачески договор)
    Едната страна предоставяла определен трудов резултат срещу парично възнаграждение. Разликата между този договор и наемът на работа се състои в това, че при вторият налице трябвало да бъде определен резултат, а не количество труд. Предприемачът се задължавал да извърши уговорената работа в определения за това срок, бил длъжен да полага грижата на добър домакин. Наемодателят (клиентът) трябвало да заплати на предприемача уговорената цена.

 

56. Мандат (mandatum)

    Консесуален договор, по силата на който едната страна (мандатарят) се задължава към другата страна (манданта) да извърши по нейна поръчка безвъзмездно едно юридическо или фактическо действие.

    1) Елементи
    – Предмет: дадено юридическо или фактическо действие. Извършеният юридически акт от мандатаря пораждал правните последици в негово лице, а не в лицето на манданта (за разлика от представителството).
    – Безвъзмезден договор: в предлкасичекото и класическото право се прибавила възможността мандатарят да получи хонорар.
    – Мандатът трябвало да бъде сключен в интерес на манданта.

    2) Права и задължения
    – Мандатарят бил задължен да изпълни поръчката точно според указанията на манданта;
    – След изпълнението на поръчката мандатарят бил длъжен да даде сметка и да прехвърлирезултата от извършената работа;
    – Мандантът бил задължен да заплати разноските на мандатаря по изпълнението на поръчката.

    3) Погасяване на мандата
    Погасявал се с изтичането на уговорения срок, по взаимно съгласие на страните, едностранно, поради смъртта на една от страните.

 

58) Пактове

1) Добавъчни пактове
Съглашения, които нямали самостойно значение – сключвали се с цел да видоизменят едно главно задължение, произхождащо от един договор. Те били пактове за увеличение или намаление на задължението. Можели да се сключват веднага след сключването на главния договор или след известно време. Различните добавъчни пактове имали различни видове правни последици.
Пактовете за увеличаване на задължението произвеждали правно действие, когато били сключени едновременно с главния договор в класическото римско право. Следкласическото им признало правно действие.

2) Преторски пактове
>> Рецепт – преторски пакт, бил три вида:

– Рецепт на арбитъра: неформално съглашение, чрез което едно лице, избрано за арбитър от две спорещи страни, давало своето съгласие да бъде такъв.

– Рецепт на корабоначалниците, на стопаните на страноприемници и конюшни: по силата на това съглашение едната от страните (корабоначалникът и т.н.) се задължава да пази внесените вещи в кораба и т.н. му. Така той отговаря за всичко, с изключение на непреодолима сила, отговорността се носи дори и при липсата на изрично съглашение.

– Рецепт на банкера: пакт, чрез който един банкер се задължавал да плати задължението на негов клиент към трето лице.

>> Конститут – съглашение, по силата на което едно лице се задължавало да заплати на един нов срок едно съществуващо от преди задължение. Първоначално се явил като отсрочка за дадено задължение. В последствие можело вече да се сключи не само между същите страни, а и между нови.

3) Легитимни пактове
Неформални съглашения, снабдени с иск от императорските конституции.

– Обещание за учредяване на зестра
По време на имп. Теодосий и Валентиниан простото обещание за учредяване на зестра било снабдено с юридическа санкция – на съпруга се давал иск за получаване на обещаната зестра.

– Обещание за дарение
Преди Юстиниан дарението било валидно след сключване на формален договор. Той дал иск на надарения въз основа на простото неформално съглашение, ако стойността му не е по-голяма 500 златни солида. Ако сумата е по-голяма, то се вписва в съда.

– Компромис (съглашение за арбитраж)
И то е уредено от Юстиниан – призната е обвързващата сила на простото съгласие на страните да отнесат разрешението на един съществуващ между тях спор пред едно трето лице – арбитър.
_________________

 

Въпрос 60: Недължимо платено. Други отношения, уреждани…

 

1. Кондикции: Когато едно имуществено благо е преминало от едно имущество в друго без правно оправдание, говорим за неоснователно обогатяване.

   Като средство за премахване на неоснователното обогатяване, римското право използвало кондикцията. Тя била създадена от lex Silia и lex Calpurinia и била абстрактен иск. Във формулата не се оказвало конкретно основание, на което се води искът. Изисквало се само да бъде налице една datio (прехвърляне на собственост), и полученото по този начин да се задържа без основание от получателя.

   Оформили се следните искове за неснователно обогатяване: condictio indebiti; condictio causa data, causa non secuta; codictio ob turpem vel iniustam causam; condictio sine causa.

   2. Иск за връщане на недължимо платено

   а) condictio indebiti – Този, който бил платил по погрешка, можел да търси връщането на недължимото платено с този иск. Необходимо, за да бъде даден иска било:
   – да е извършено едно плащане, имащо за цел да погаси едно задължение
   – платеното да бъде недължимо, напр. когато дългът въобще не е съществувал или вече не съществувал, или все още не същтествувал, или като свой бил платен един чужд дълг, считайки го за свой.
   – плащането да е извършено по грешка, която била извинителна
   – получателят да е добросъвестен. Ако бил недобросъвестен, срещу него се дава condictio fortiva

   Последиците на condictio indebiti се свеждали в това, че добросъвестният получател на нещо, което не му се дължи, трябвало да върне това, с което незаконно се е обогатил. Когато обогатяването на получателя не се равнявало на обедняването, получателят трябвало да върне всичко, което е получил и само него.

   3. Други отношения, уреждани чрез кондикции:

   а) condictio ob rem dati – дава се, когато била извършена престация, с огле на една позволена бъдеща цел, която не се е осъществила. (напр. един съдоговорител предава роб на друг срещу друг роб. Ако вторият не предаде своя роб, дава се този иск, с който се иска първият роб). С него се искало връщане на даденото.

   Необходими били две предпоставки: да е извършена престация и целта, с оглед на която била извършена престацията, да не се е осъществила.

   б) condictio ob turpem vel iniustam causam
   – cindictio ob turpem causam – давала се тогава, когато била извършена една престация с оглед постигането на една цел, неморална за получаващия престацията, но не и за противната страна
   – сondictio ob iniustam causam – давала се, когато едно лице получавало престация, забранена от правния ред. Например незаконна лихва. Заплатеното в този случай могло да се иска обратно с този иск.

   в) сondictio sine causa – когато една престация била обещана без причина или когато причината, с оглед на която била извършена, била престанала да съществува.

 

Въпрос 62: Персонална инюрия. Увреждане на вещ.

 

Персоналната инюрия и противоправното увреждане на чужда вещ са видове деликти.

1. Персоналната инюрия – представлява противоправно увреждане на личността.
Според Закона за 12-те таблици бива:
– членовредителство (наказва се с талион, т.е. „око за око, зъб за зъб“)
– строшаване на кост (наказва се с глоба)
– удар (наказва се с глоба)
По Юстинияновото право:
Инюрията представлява както увреждане на личността, така и увреждане на честта и морала на личността. Наказанието е глоба, определянето на която зависи от съдията според случая.

2. Противоправно увреждане на вещ
Дванадесетте таблици не познавали този деликт, само отделни случаи.
По-късно е уреден по следния начин:
– при увреждане на роб или животно плаща се най-високата цена през последната година
– при увреждане на друга вещ плаща се най-високата цена през последните 30 дни.