Общественото осигуряване предоставя материални обезпечения на определени в закона лица при настъпване на определени в закона събития. Тези обезпечения се предоставят за сметка на предварително натрупвани средства, к се дължат от осигурителите или от осигурените лица, или заедно. Тези средства се управляват от определени органи- осигурителните органи.

Осигурителният орган е орган, който осъществява общественото осигуряване. Той го осъществява чрез набиране на средства и предоставяне на осигурителни престации при настъпване на осигурителни случаи, т.е. при настъпване на конкретен осигурен социален риск за конкретно осигурено лице с конкретни неблагоприятни последици.

Осигурителните органи са държавни или други органи със специална компетентност управление на общественото осигуряване. ДО е например НОИ, к осъществява основното задължително обществено осигуряване. Недържавните органи са частни институции, осигурителни дружества, които осъществяват допълнителното задължително пенсионно осигуряване, както и частното осигуряване. Правната уредба на осигурителните органи се съдържа преди всичко в осигурителните закони. Това е КСО, част първа, глави 1-3 и част втора, дял 1 и 5. ЗЗО урежда осигурителните органи по здравното осигуряване в глава 2, раздел 3 и глава 3, раздел 1. Уредба на осигурителните органи по допълнителното обществено осигуряване и по доброволното здравно осигуряване се съд в специални закони – ТЗ (урежда осигурителните органи по допълнителното задължително и по доброволното осигуряване, които са акционерни търговски дружества). Кодексът за застраховането – урежда доброволното здравно осигуряване, осъществявано от застрахователни дружества. Уредба се съдържа също така в подзаконови нормативни актове за прилагане на осигурителните закони, Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху к се правят осигурителните вноски.

Правна уредба се съдържа и в устройствени актове на осигурителните органи – напр Правилник за устройството и дейността на НОИ; Правилник за дейността на осигурително дружество и т.н.

Какво характеризира осигурителните органи като главна страна в осигурителните ПО?

1. Техният предмет на дейност – това е осъществяване на общественото осигуряване. По своя характер осигурителният орган може да бъде бюджетно учреждение. Такива са осигурителните органи по основното задължително обществено осигуряване и по здравното осигуряване, съответно НОИ и НЗОК. Те са бюджетни учреждения, тъй като функционират въз основа на ежегодно утвърждаван със закон техен бюджет.
2. Осигурителният орган може да бъде и търговско дружество – хипотезите на допълнителното задължително общ осиг, на доброволното общ осиг и на здравното осигуряване.

Видовете осигурителни органи:

1. Органите на задължителното осигуряване – те имат основно значение, участват в ПО с най-голям кръг осигурители и осигурени лица.  В зависимост от своето значение задължителното осигуряване се разделя на основно и допълнително. Основното предоставя осигурителна закрила на най-широк кръг осигурени лица. Допълнителното предоставя по-висока осигурителна закрила, но не на всички, а на определени категории осигурени лица.

Орган на основното обществено осигуряване е НОИ. Орган на здравното осигуряване е НЗОК.

Родната уредба на положението на НОИ се съдържа в глави 2 и 3 от КСО и в Правилника за организацията и дейността на НОИ. Неговият предмет на дейност е задължително обществено осигуряване при неработоспособност, майчинство, безработица и смърт. По изключение НОИ осъществява и доброволно обществено осигуряване за лица, които не подлежат на никакво основание на задължително осигуряване – например съпрузите на дългосрочно командированите дипломатически служители, бг граждани, изпратени на работа в чужбина от бг посредник и други, посочени в чл.4, ал. 4 до 9 КСО.

НОИ е публично бюджетно учреждение, което работи въз основа на бюджет, определян ежегодно от НС с отделен закон (Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване). Бюджетни учреждения са не само тези, к получават средства от държавния бюджет (например СУ), но и тези, които получават средства и от други източници (в случая от осигурителни вноски), но които могат да функционират само в рамките на този бюджет, който определя размера на приходите и допустимите от тези приходи разходи.

Каква е структурата на НОИ? – той включва централно управление с функционални и териториални поделения. Централното управление е в София и се състои от ръководство и функционални звена, например краткосрочно обществено осигуряване, международно сътрудничество и координация на системите за социална сигурност в ЕС и т.н. Териториалните поделения на НОИ са създадени в областните центрове. Те се наричат Районни управления „Социално осигуряване“.

Управлението на НОИ се осъществява от два органа: единият е Надзорният съвет. Неговият състав и функции са установени в чл. 35 и 36 КСО. Надзорният съвет е тристранен орган. Той включва по равен брой представители на държавата и на представителните синдикални и работодателски организации. Представителите на представителните синдикални организации изразяват интересите на най-големия кръг осигурени лица, каквито са работниците и служителите и приравнените на тях други лица, които полагат зависим труд (държавни служители, съдии и пр.). Представителите на представителните работодателски организации изразяват интересите на най-широкия кръг осигурители. Представителите на държавата изразяват интересите от една страна на държавата като осигурител на редица лица (д-те служители, военнослужещи и др.), но и общия интерес от нормално, безпрепятствено функциониране на осигурителната система.
Надзорният съвет приема основните насоки на дейността на НОИ, взима решения за използване на средствата от резерва по бюджета на държавното ОО и т.н.

Другият орган е управителят. Той се подпомага от подуправител. Техните правомощия са уредени в чл. 37 до 39 КСО. Избират се от НС с 4-годишен мандат, без ограничение на броя на мандатите. Управителят представлява института, организира и ръководи дейността му. В негово отсъствие или в изрично определени от него случаи, функциите му се изпълняват от подуправителя.

Териториалните поделения на НОИ се ръководят от ръководители, определяни въз основа на конкурс.

Орган на основното задължително здравно осигуряване е НЗОК. Нейната правна уредба се съдържа в глава 2, раздел 2 от ЗЗО и в Правилник за устройството и дейността на НЗОК. Предмет на дейност е задължителното здравно осигуряване. НЗОК се състои от централно управление и териториални поделения. Централното управление има седалище в София – то има определени функционални поделения, например „медицинска помощ“, „контролни органи“ и др. Териториални поделения на касата са Районни здравноосигурителни каси. РЗОК се създават в областните центрове.

Органи на управление на касата са Надзорен съвет и управител. Съставът и функциите на Надзорния съвет са установени в чл. 13 до 19 от ЗЗО. Надзорният съвет на здравноосигурителната каса е четиристранен орган. За разлика от Надзорния съвет на НОИ, к се състои от равен брой представители на представените в него страни, този се състои от 9 членове, от които 4 са представители на държавата, а другите 5- представители по двама на представителите синдикални, съответно работодателски организации и един представител на представителните организации за защита на правата на пациентите.

Надзорният съвет приема правилника за устройството и дейността на НЗОК, участва в подготовката и сключването на Националния рамков договор и упражнява други функции, предоставени му в чл. 15 ЗЗО.

Представител на НЗОК е нейният управител. Функциите му са определени в чл. 19  ЗЗО. Той се избира от НС, мандатът му е 5 години. Управителят се подпомага от подуправител, чиито правомощия са определени в чл. 19а ЗЗО. Териториалните поделения на НЗОК и съответните районни здравноосигурителни каси, серъководят от свои директори.

И НЗОК, както НОИ, е бюджетно учреждение, к функционира въз основа на ежегодно приеман от НС бюджет на НЗОК.

Допълнителното осигуряване предоставя допълителна осигурителна закрила при настъпване на риска старост на определени в закона лица. Това осигуряване се осъществява от пенсионно-осигурителни дружества. Правната им уредба се съдържа в чл. 121 до 121г и чл. 317 до 339 от КСО.

Пенсионноосигурителните дружества са винаги капиталови акционерни дружества. Тяхната правна уредба се съдържа в част 2, раздели 1 и 2 от КСО, както и в множество подзаконови нормативни актове за прилагане на кодекса. По неуредените въпроси се прилага ТЗ.

Предметът на дейност на пенсионноосиг дружества е единствено допълнително пенсионно осигуряване. Това е изключетелен предмет на дейност – друг, освен нарочно създадени пенсионноосигурителни дружества не може да осъщ допълнително пенсионно осигуряване, но и те не могат да осъщ друга дейност освен тази.

Пенсионноосигурителното дружество се създава или за управление на универсален пенсионен фонд, к предоставя допълнителна пенсия за старост; или за управление на професионален пенсионен фонд, к предоставя срочна пенсия за ранно пенсиониране на лицата, к осъществяват трудова дейност при условията на първа или втора категория труд.

Пенсионноосигурителните дружества са акционерни дружества с изключителен и единствен предмет на дейност. Законът установява някои изисквания, които се различават от общите изисквания към капиталовите търговски дружества, установени в ТЗ. Такова е изискването за минимален размер на капитала – според чл. 121в, ал. 2 КСО минималният размер е 5 млн лева. Изрично изискване има относно фирмата ПОД – според чл. 121а, ал. 1 КСО – тя трябва задължително да съдържа в комбинацията думите „пенсия“ и „осигуряване“ или производни на тях.

Пенсионноосигурителните дружества подлежат на лицензиране и регистрация. На основание КСО лицензирането се извършва от Комисията за финансов надзор. Според чл. 122, ал. 1, за да извършва дейност по допълнително пенсионно осигуряване, акционерното дружество трябва да получи пенсионна лицензия от комисията.

Регистрацията на лицензираните ПОД се извършва от Агенцията по вписванията в нейния търговски регистър (чл. 122г), след предоставяне на издадената от КФН пенсионна лицензия.

ПОД, за разлика от общите правила относно АД, може да издава само безналични акции с право на един глас. То не може да издава облигации, да предоставя заеми, да бъде гарант на трети лица.

Определени ограничения установява чл. 121в КСО и на емисионната и инвестиционната дейност на ПОД.

Органи на доброволното осигуряване, което в най-големия брой от случаи е пенсионно, са две категории. В едни случаи се осъществява от НОИ – по чл. 4, ал. 4 -10 КСО. (Например, к бг медицинска сестра, изпратена на работа във Великобритания с посредничеството на бг посредник, желае да се осигурява при условията по чл. 4, ал. 4, това се прави в НОИ). Това е изключението.

Правилото е, че доброволното пенсионно осигуряване се осъществява от пенсионно осигурителни дружества – те са търговски дружества, създадени по ТЗ с ограниченията за осигурителните дружества.

Пенсионно осигурителните дружества, в зависимост от конкретния предмет на осигуряването, може да бъдат дружества за управление на общ фонд (може да се осигурява всяко ФЛ за пенсия за старост или инвалидност) или за управление на фонд по професионална схема, в к осигуряването е въз основа на колективен трудов договор.

В КСО е предвидено и доброволно осигуряване за безработица, к е възложено на осигурителни дружества, уредени в чл. 123к-123л КСО), но към настоящия момент няма създадени такива дружества.

Доброволното здравно осигуряване се осъществява от застрахователни дружества, които са особен вид ТД. Съгласно чл. 83, ал. 1 ЗЗО дейност по доброволно здравно осигуряване може да осъществяват застрахователните АД, лицензирани по видовете застраховки, лицензирани по… – това са застраховките „Живот“, „Медицинска помощ“ и „Смърт“.

РАЗГРАНИЧЕНИЕ МЕЖДУ ОСИГУРИТЕЛНИ ОРГАНИ И ДРУГИ ПРАВНИ ФИГУРИ, КОИТО УЧАСТВАТ В ОБЩЕСТВЕНОТО ОСИГУРЯВАНЕ

1. От осигурителя (по чл. 5, ал. 1 и 2 КСО, но не и по пар. 1, т. 14 от допълнителните разпоредби на ЗЗО, според к осигурител по смисъла на този закон е НЗОК). Осигурителят е правният субект, к държи осигурителни вноски на осигурителния орган. А ОО е този, к събира и управлява разходването на средствата, получени от осигурителните вноски.
2. Осигурителната каса (чл. 8 КСО) – тя осъщестява осигуряването на своите членове като събира техните вноски и ги внася в ОО, и поддържа документацията във връзка с осигуряването. Осигурителната каса служи като посредник от 1 страна между осигурителя и осигурителния орган чрез превеждане на дължимите от осигурителя осиг вноски, а от друга страна – между осигуреното лице и ОО, като поддържа и съхранява документите във връзка с общественото осигуряване.
3. Органите по експертизата на работоспособността, определени в чл. 113 от Закона за здравето. Това са лекуващ лекар, лекарска консултативна комисия, ТЕЛК и НЕЛК. Органите на експертизата на работоспособността осъществяват дейност, к е свързана с общественото осигуряване, но това е фактическа дейност – специализирана медицинска дейност, к се изразява в оценка на здравното състояние на осигуреното лице. А здравното състояние на осигуреното лице е основание за здравно осигуряване, както и за обществено осигуряване при неработоспособност и бременност. Тези органи не са независими, както ОО- те са в системата на Министерството на здравеопазването и техните актове имат характера на експертни медицински заключения. Докато ОО са независими – било бюдженти учреждения, било ТД. Те осъществяват не фактическа, експертна, а правна дейност- набиране на средства и преценка за наличието на необходимите предпоставки за разходване на тези средства.
4. С определени правомощия в областа на общественото осигуряване разполагат пощенските оператори. Тези правомощия са свързани с изплащането на пенсии и са уредени в чл. 50-63 и чл. 67-77 от НПОС.Пощите изпращат чрез пощенски запис или по личен картон пенсиите на лицата, к не са изрично пожелали да им бъдат превеждани в посочена от тях банка.
5. Банката – правомощията им са установени в чл. 67-77 НПОС; чл. 23 Наредбата за изчисляване и изплащане на обезщетенията и помощите по държавното обществено осигуряване; чл. 11 Наредбата за обезщетенията при безработица. От една страна както пощенските оператори, така и банките могат да изплащат пенсиите на осигурените лица. В този случай, когато пенсионерът изрично пожелае и посочи сметка в определена от него банка, пенсионният орган превежда средствата от пенсията му в тази банка; ако не го е направил, превеждането е чрез пощенския оператор. Освен пенсиите, по банкови сметки се превеждат обезщетенията и помощите по краткосрочното осигуряване (например за бременност) + обезщетенията за безработица. За разлика от банката, ОО осъщ осигуряването, управлява средствата по осигуряването и той е задълженият към осигуреното лице, а не банката/пощенският оператор.
6. НАП – (чл. 7, ал. 7 КСО) – тя не осъществява осигуряването. Тя само събира осигурителните вноски по задължителното обществено осигуряване и служи като посредник между осигурителя и осигурителния орган, защото тя не управлява събраните от осигурителни вноски средства, а ежедневно ги превежда по сметките на осигурителните фондове и по бюджета на НЗОК. Сметката на НАП за осигурителните вноски е само набирателна – тя не разходва тези средства, а ги превежда на осигурителните органи.
7. Изпълнител на медицинска помощ (чл. 58 ЗЗО) – това е ФЛ или ЮЛ, което има право да осъществява медицинска дейност. Изпълнителите на мед помощ предоставят от името и за сметка на осигурителния орган дължимата по здравното осигуряване престация (медицинската помощ). Медицинската помощ е високоспециализирана фактическа дейност, която не може да бъде осъществявана от самия осигурителен орган, а само от лица със специална подготовка. Затова изпълнителят на мед помощ е също посредник между осигуреното лице и осигурителния орган. Престацията по здравното осигуряване се дължи от НЗОК, но се предоставя чрез едно трето лице, каквото е изпълнителят. На това трето лице НЗОК предоставя от името на осигуреното лице паричната равностойност на предоставената помощ.

ОСИГУРИТЕЛНИ ФОНДОВЕ

ОО се осъществява за сметка на специално обособени средства, които се натрупват в осигурителни фондове.

Осигурителният фонд представлява специално обособени средства, набирани по определен ред и разходвани за точно определени цели – целите на общественото осигуряване. Общественото осигуряване в двете му разновидности (основно и допълнително; задължително и доброволно) е изградено изцяло на фондова организация на средствата, за разлика от положението до 1996г., к бе приет отмененият Закон за фонд Обществено осигуряване, когато общественото осигуряване се изплащаше от държавния бюджет. Различни са фондовете на задължителното и на доброволното осигуряване.

Основното задължително обществено осигуряване, което се осъществява от НОИ, функционира за сметка на няколко фонда – всички те се управляват от НОИ. Не можем да открием някакъв общ критерий за разграничение на тези фондове и затова условно като общ фонд може да бъде определен фонд „Трудова злополука и професионална болест“, уреден в чл. 23 и 24 КСО. Общ, защото по него се извършват осигурителни плащания както по краткосрочното осигуряване, така и по дългосрочното осигуряване. Осигурителните вноски по този фонд се дължат само от осигурителите – това са работодателите за р/сл по тпо и държавата за различните категории държавни служители. Другите два фонда изплащат само обезщетения по краткосрочното осигуряване. Един от тях е фонд „Общо заболяване и майчинство“, уреден в чл. 25 и 26. От него се предоставят обезщетения и помощи само по краткосрочното осигуряване. Подобен на него е фонд „Безработица“ (чл. 26а и 26б КСО) – от него се изплащат обезщетения по краткосрочното осигуряване, каквото е осигуряването при безработица.И двата фонда натрупват средства от осигурителни вноски, дължими както от осигурителите, така и от осигурените лица в определено от закона съотношение. Другите фондове са по дългосрочното осигуряване. Тук съвсем няма критерий.  Основният е фонд „Пенсии“, уреден в чл. 21 и 22 КСО. От него се извършват плащания по дългосрочното обществено осигуряване, което се нарича още пенсионно осигуряване (пенсии за осигурителен стаж и възраст, пенсии за инвалидност поради общо заболяване, наследствени пенсии и т.н). Нов фонд (от тази година) – „Пенсии за лицата по чл. 69“ (чл. 22а-22б КСО) – тези лица са различни категории военнослужещи, държавни служители по Закона за МВР, вкл цивилни, Закона за специалните разузнавателни средства, ЗИНЗС, Закона за пощенските услуги и т.н. Особеното е твърде привилегированият режим за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от тези лица. Например, за разлика от общия случай, при който правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2015г. се придобива при наличието на 60 г и 10 м възраст на жените и 63 г и 10 м от мъжете, правото на пенсия от военнослужещите се придобива на възраст 52 г и 10 м. За разлика от осигурителния стаж, к в общия случай е 35 г и 2 м за жените и 38 г и 2 м за мъжете, за тази  категория е 27 г. С различни вариации при такива по-благоприятни условия придобиват право на пенсия и други категории лица, посочени в чл. 69. За да не се получи дисбаланс във фонд „Пенсии“, бе създаден този нов фонд.

Още един фонд – „Пенсии, несвързани с трудова дейност“ – уреден в чл. 22в -22г КСО. Пенсиите, несвързани с трудова дейност, са неконтрибутивни плащания по дългосрочното осигуряване. Те не предполагат предварително участие в набирането на средствата за тяхното изплащане. Такава е например пенсията за гражданска инвалидност, к ще бъде отпусната на лице, пострадало при изпълнение на обществен дълг. Или например пенсия за военна инвалидност; социална пенсия за старост.

Всички тези фондове почиват на разходопокривен принцип. Това означава, че всички средства от осигурителни вноски, от държавен бюджет, от дарения и т.н. постъпват общо по фонда, но те се разходват само за конкретно лице, при настъпване на конкретен осигурителен случай.

Има и още един фонд по основното задължително общ осигуряване- „Учителският пенсионен фонд“, предвиден в чл. 20а КСО – от него се изплащат пенсии и добавки към тях, отпускани на учителите по силата на чл. 69в КСО при по-благоприятни условия. По този фонд постъпват средства от осигурителни вноски и се разходват за пенсиите на учителите до достигането на обшата възраст, на която се добива право на пенсия за осиг стаж и възраст.

Фондовете по допълнителното осигуряване:

• Универсален пенсионен фонд/фонд „Пенсии“ или „Пенсии за лицата по чл. 69“ (чл.4б; чл. 139 КСО) – допълнителното осиг предоставя допълнителна пенсия за старост, за която са осигурени лицата, родени след 31.12.1959г. Този фонд се управлява от пенсионно осигурително дружество. С измененията на КСО от лятото на 2015г. с новия чл. 9б и „в“ се предвиди възможност по избор на осигурените лица осигуряването за допълнителна пенсия за старост да може да бъде вместо в универсален пенсионен фонд, във фонд „Пенсии“ на НОИ или ако лицето е военнослужещ – във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“.
• Професионален пенсионен фонд (чл. 140 КСО) – за пенсия за ранно пенсиониране. Фондът се управлява от пенсионно осигурително дружество за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Този фонд отпуска пенсии за ранно пенсиониране на работещите при първа или втора категория труд.

И двата фонда, макар че се управляват от ПОД, са самостоятелни ЮЛ. И двата са изградени на капиталов принцип – това означава, че средствата от осигурителни вноски се натрупват по индивидуална партида на осигуреното лице. По тази партида се натрупват и средства от инвестиции, които прави фондът. От тези средства се приспадат таксите за обслужване и каквото остане, се изплаща като пенсия на осигуреното лице. (Затова по-големи са разходите по разходо-покривния принцип: независимо от това колко сме внесли, ще получаваме дължимата ни пенсия; докато при капиталовия принцип ще получавам само това, което се е натрупало по моята индивидуална партида, но при евентуална смърт, натрупаните средства се изплащат на наследниците по закон).

Доброволното осигуряване:

• Пенсионно – за сметка на два фонда: общ (чл. 212, ал. 1 КСО), от к може да се изплащат пенсия за старост или пенсия за инвалидност. Или от фонд по професионална схема (чл. 212, ал. 2 КСО). За тях се отнася казаното за фондовете по допълнителното задължително пенсионно осигуряване – управляват се от ПОД, едно ПОД може да упр само един такъв фонд, функционират на капиталов принцип.
• Осигуряване за безработица – от фонд за доброволно осигуряване при безработица и професионална квалификация (чл… – упр от ПОД

Задължителното здравно осигуряване – финансира се от бюджета на НЗОК по чл. 22-33 НЗОК. Бюджетът на НЗОК е финансов план за набиране и разходване на средствата за задължителното здравноосигуряване. За разлика от фондовете на задължителното обществено осигуряване, к са изградени на разходо-покривен принцип, и за разлика от принципите на допълнителното задължително осигуряване (капитало принцип), при здравното осигуряване няма нито разходо-покривен, нито капиталов принцип. Плащаме различно, получаваме еднакво. („Направо като при комунизма, хехе!“).  Размерът на здравноосигурителните престации е еднакъв за всички здравноосигурени лица, независимо от размера на осигурителните вноски.

Доброволното здравно осигуряване – финансира се от капитала на застрахователното дружество.

Осигурителен стаж – правната уредба на осигурителния стаж се съдържа в чл. 9-9а КСО, ЗУТОССР, Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (чл. 37-45).

Понятието за осигурителен стаж се извлича от разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от Наредбата (да го копирам). От тази разпоредба може да направим извод, че осигурителният стаж е юридически факт, с настъпването на който възникват осигурителни права или се определя техния размер. Този период може да бъде разделен на две категории – същински осигурителен стаж и приравнени на осигурителния стаж периоди. Същинският е този, който отговаря на чл. 37, ал. 1 от Наредбата, а приравнените са периоди, за които не са налице някои от тези белези.

Същинският стаж се характеризира с два правни белега – единият е наличие на осигурително правоотношение; сп. чл. 10 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или 4а бла-бла до прекратяването на тази дейност. Другият е внасянето на осигурителни вноски – те трябва да са реално внесени от задълженото лице. Ако не са реално внесени, то осигурителните вноски трябва да са дължими – ако не е изпълнено задължението от осигурителя да внася вноските (напр. СУ не внася вноските на преподавател); когато внасянето на осигурителните вноски не е периодично, а след определен период от време – напр. за осигурителен стаж се зачита времето за отслужване на военна служба, но вноските се дължат след кандидатстването за отпускане на пенсия.

На осигурителния стаж са приравняват дадени периоди, защото не са налице някои от изискванията за осигурителен стаж. В едни хипотези сме изправени пред наличие на осигурително правоотношение, но без задължение за внасяне на осигурителни вноски – напр. на основание чл. 9, ал. 2, т. 1 КСО за осигурителен стаж се зачита времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете. В друга група случаи изобщо няма осигурително правоотношение – напр. сп. чл. 9, ал. 1, т. 1 КСО за осигурителен стаж се зачита и времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1-4 и чл. 4а, ал. 1 не са работили поради незаконно недопускане или отстраняване от работа.

Хипотеза на закупен осигурителен стаж – чл. 9а КСО; напр. сп. ал. 1, т. 1 за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето за обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование.

Осигурителният стаж се изчислява в дни, месеци и години. Това е предвидено в чл. 9, ал. 1 КСО. Две са изискванията, за да бъде зачетене единица осигурителен стаж за лицата, които полагат зависим труд – да са работили при пълно работно време и осигурителният доход да не бъде по-малък от минималния осигурителен доход, който се определя от осигурителните прагове.

Що се отнася до осигурените, които осъществяват дейност за своя сметка – там стажът се определя само в месеци и години. За да се зачете един месец стаж, трябва само да са внесени дължимите осигурителни вноски.

Как се установява осигурителният стаж – източникът на информация за него е Регистърът за осигурените лица, воден от НОИ. От друга стана, стажът се установява и с определени в чл. 40-42 от Наредбата документи – такъв документ е трудовата книжка по чл. 347 КТ, служебната книжа по чл. 110 ЗДСл., осигурителната книжка или друг документ, издаден от осигурителя по образец.

Ако липсва някой от горепосочените документи, тогава ЗУТОССР предвижда удостоверяването на стажа по съдебен ред. По този ред може да се установява само осигурителен стаж при полагане на зависим труд (не може за свободни професии). Производството е исково и се развива пред районния съд по постоянния адрес на ищеца. Ответник е ТП на НОИ. В това производство се прилага началото на писменото доказателство, уредено в чл. 4-6. Трябва да бъдат представени документи, които да удостоверяват достатъчно основание да се предполага съществуването на трудово правоотношение (напр. трудов договор, заповед за командировка). Може и със свидетелски показания.

Осигурителният стаж има важно правно значение в три насоки – в едни случаи той е основание за възникване на осигурителни права (напр. правото на обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване възниква след 6 месеца осигурителен стаж); на второ място, стажът служи като критерий за определяне на размера на осигурителните престации; третата насока е като критерий за определяне на продължителността на осигурителните плащания.

Една категория са осигурени за всички ОСР-ве. Общата характеристика на тези лица е полагането на зависим труд. Основанието за тяхното осигуряване е осъществяването на трудова дейност за другиго. Тези лица са посочени в чл. 4 КСО. Кои са те? Първо, класическата категория ОЛ са работниците и служителите. Задължението за ОО-не на работниците и служителите за всички ОСР е установено в чл.129 КТ, в чл. 4, ал. 1, т. 1, изр. 1 и т. 6 КСО. За да бъдат осигурени за всички рискове, съгласно чл.4/ал.1, т. 1 раб. и сл. трябва да са наети на работа за повече от 5 работни дни или 40 часа през един календарен месец – предполага трайно получаване на трудови доходи. Поредното недоразумение в КСО е че се  предвижда, че задължително осигурени са работниците и служителите, в т. 6 се  предвижда лицата, които работят по втори или допълнителен трудов договор, като че ли те не са работници или служители. Задължението за тяхното осигуряване възниква с тяхното постъпване на работа – денят, с който започва фактическото изпълнение на създадените ТПО-я. От деня на постъпване на работа работниците и служителите стават осигурени.

Задължително осигурени за всички рискове са държавните служители. Задължението за осигуряването им за всички рискове е установено в чл. 38 ЗДС и чл. 4, ал. 1 т. 2 и 4 КСО. Тази категория включва както ДЛ-ли в общия ЗДС – за държавната служба, така и ДС по специални закони – ЗОВС, ЗМВР и др. Задължението за тяхното осигуряване възниква в деня на постъпване на държавна служба – последното означава начало на фактическото изпълнение на задълженията по служебното ПО ,след издаването на акт за назначение и полагането на клетва от ДС. Това се установява с акт за встъпване в длъжност.

Третата категория осигурени за всички ОСР-ве са служителите в съдебната система. Последните работят по специфичен вид ПО, съдържащо елементи и на публично ПО и на частноправно ТПО. Те са осигурени за всички ОСР-ве  на основание чл.4/ал.1, т. 3 КСО, от деня на встъпването им в длъжност.

На четвърто място, осигурени за всички социални рискове са член кооператорите в производствени кооперации. Те са осигурени на основание чл.4/ал.1, т. 5, предл. 1 КСО. Производствената кооперация е такава кооп-я, в която нейните членове участват освен с имуществото си, още и с личен труд. ТПО на член кооператорите не е самостоятелно, а е част от срочното членствено ПО, което съдържа освен ТПО, организационно ПО по участие в управлението в Кооп. и имуществено ПО по участие в набирането на имуществото на Кооп. и разпределяне на печалбата по нейната дейност. Осигурени задължително са само тези, които работят по ТПО. Пар. 2 КТ – към тези лица се прилага съответно трудовото законодателство.

Отношения по управление и контрол в търговски предприятия – изпълнителите по договори за управление и контрол са задължително осигурени за всички ОСР-ве. Договорът за управление и контрол е специфичен граждански договор, по който едно лице се задължава на свой риск и отговорност да постигне определени резултати в търговското предприятие. Изпълнението на договора се осъществява при условия близки до ТПО, макар и договорът да е граждански.

Синдиците – подобно положение. Чл. 4, ал. 1, т. 7 – осигуряване за всички рискове.

Същата е хипотезата с ликвидаторите – предвидена в чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО.

Задължително осигурени за всички рискове са лицата, които осъществяват трудова дейност въз основа на избор. Осъществяването на трудова дейност въз основа на избор – основание за задължително осигуряване по чл.4/ал.1, т. 8, предл. 1 КСО – за всички ОСР-ве, когато тази дейност не се осъществява по ТПО или въз основа на договор за управление – тогава има самостоятелна хипотеза. Общинските съветници например.

За всички рискове – служителите с духовно звание в различните вероизповедания – свещеници, ходжи, равини и др. служители във вероизповеданията, регистрирани в Б-я, съгласно З.Вероизповеданията.

Последната категория осигурени лица са специализантите (но не всички, а в лечебните заведения) – съгласно чл. 4, ал.1 , т. 9 КСО това са специализантите, които получават възнаграждение … за придобиване на специалност… чл.181/ал.1 ЗЗ. Същественото е, че чл. 78, ал. 2 ЗЗдравето предвижда различни форми, в които може да се придобива медицинска специалност – психиатрия, вътрешни болести и др. Тези специализанти, които получават възнаграждение по държавна поръчка са осигурени за всички рискове.

Освен осигурени за всички рискове, има редица категории лица, които са задължително осигурени за някои рискове – за изрично определени ОСР-ве. В едни случаи осигуряването е за неработоспособност (Нер.), майчинство и смърт (т.е. без безработицата). Лицата, които са задължително осигурени за всички осигурени социални рискове, без безработица, са три категории:

• Член кооператори, които работят в кооперацията без трудово ПО-е – чл. 4 ал. 1 , т. 5, предл. 2 КСО.
• Лица, които работят по програми за насърчаване на заетостта. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1, изр. 2 КСО – те не се осигуряват за безработица. Странно е това законодателно решение, защото според ЗНЗ-стта тези програми – напр. подкрепа на майчинство – се изпълняват въз основа на трудов договор и съответните лица имат на общо основание качество работници или служители – но не се осигуряват за безработица.
• Морски лица. По силата на чл.4а/ал.1 КСО – тези лица са задължително осигурени за всички ОСР-ве, с изключение на риска безработица. Понятието морско лице е определено в параграф 1, ал. 1, т. 5а КСО – МЛ е ФЛ, което заема длъжност по ТПО като член на екипажа на морски кораб, вписан в регистъра на корабите на ДЧ на ЕС, независимо дали се намира на брега или на борда на кораба, притежава свидетелство… чл.77/ал.1 КТК. От тук излиза, че не са морски лица членовете на екипажа на речни кораби.

Наред с лицата, осигурени само за Нер. – майчинство и смърт, има задължително осигурени за други групи рискове – това са осигурените за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт. Тези лица не са осигурени за едната възможна последица от общото заболяване – временна Нер., не са осигурени за майчинство, нито за професионалните рискове. Те осъществяват трудова дейност за своя сметка. Те са посочени в чл. 4, ал. 3 КСО. Те са няколко категории – сред тях традиционно са упражняващите свободна професия. Осигуряването на тези лица е предвидено в чл. 4 , ал. 3, т. 1, предл. 1 КСО. Понятието за лица, упражняващи свободна професия се извежда от пар. 1, т. 29 ДР ЗДДФЛ и в чл.1, ал.5 Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (Нар. за ОО). Съгласно чл.1/ал.5 Наредбата за ОО за лица, упражняващи свободна професия се считат тези, които упражняват дейност 1) на основание на предварителна регистрация, определена с НА – адвокати, нотариуси, застрахователни агенти по чл.164/ал.1 КЗ и др.; 2) като плащат патентен данък и не са ЕТ; 3) като извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка – дейци на науката, културата, архитекти и др. ФЛ, регистрирани с единен идентификационен код (ЕИК) по рег. БУЛСТАТ.

Втората група осигурени за тези рискове са занаятчиите. Осигуряването – чл.4/ал.3, т. 1 КСО, а понятието за занаятчия се извежда от чл.3/ал.1 ЗЗанаятите. Основните признаци на занаятчийската дейност е произвеждане на изделия или предоставяне на услуги по занаятчийски начин, където преобладава ръчният труд, която дейност се усвоява чрез продължително обучение или по дарование и лицето е регистрирано в регистъра на занаятчиите – шивач, дърводелец и пр.

Третата категория са търговци. Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1 – ЕТ, собствениците и съдружниците в търговски дружества. По смисъла на ТЗ търговец е лице, упражняващо търговска дейност по занятие. Осигуряването е за съдружниците в персонални търговски дружества – само там те участват с лична трудова дейност. На основание чл.4/ал.3, т.2 КСО се осигуряват членовете на неперсонифицирани дружества – гражданските дружества.

Следваща категория са регистрирани земеделски производители. Осигуряването им е предвидено в чл.4/ал.3, т. 3 КСО, а понятието за земеделски производители се съдържа в пар. 1, ал.1, т.5 ДР КСО – такива са ФЛ-ца, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба и са регистрирани.

Самостоятелна категория са регистрираните тютюнопроизводители – също ФЛ, които произвеждат растителна продукция, предназначена за пазара, но на тютюн.

Последната категория от тази група са лица, полагащи труд без ТПО-е. Те, от своя страна са две категории – едната е предвидена в чл.4, ал.3, т. 5 КСО и включва лицата, които не са осигурени на друго основание. За да бъдат задължително осигурени е необходимо да получават месечен осигурителен доход, не по малък от минималната работна заплата, след приспадане на нормативно признатите разходи. Втората категория са лицата, които полагат труд без ТПО, но са осигурени на друго основание, напр. като работя по ТПО със СУ и давам консултации на КНСБ. Тогава осигуряването е независимо от получавания доход.

За отделни специални рискове (трета група) – осигурените за инвалидност поради общо заболяване, ТЗ, ПБ, старост и смърт. Какво липсва? Временна Нер., майчинство и безработица – това са лицата по чл. 4, ал. 2 КСО – работещи по ТПО за краткотрайна услуга – които полагат труд не повече от 5 работни дни или 40 часа месечно.

Друга категория са допълнително задължително осигурени за старост. Това е т.нар. втори стълб на пенсионноосигурителната система, по който се предоставя допълнителна осигурителна закрила, наред с общата закрила. Тези лица са две групи: 1) допълнително осигурени в универсален пенсионен фонд. Чл.127/ал.1 КСО – лица, родени след 31.12.1959 г., ако са осигурени по условията и по реда на част 1. За да бъде едно лице допълнително задължително осигурено в универсален пенсионен фонд са необходими две кумулативни изисквания – 1) да е задължително осигурено по част първа; 2) възрастта – трябва да са родени след 31 декември 1959 г. Идеята е да има достатъчно време в трудовия живот, през който да се натрупат средства за тяхното осигуряване.

Втората категория задължително допълнително осигурени за старост са задължително осигурените в професионален пенсионен фонд(ППФ). ППФ предоставя пенсия за ранно пенсиониране – на лицата, работещи при по-тежки условия чл.127/ал.2 КСО – лицата, работещи при условията на 1-ва и 2-ва категория труд.

Задължително здравно осигурени – те са посочени в чл.33, ал.1 ЗЗО. Те са три категории: При едната категория основанието за осигуряване е гражданството – всички български граждани по силата на чл.33/ал.1, т. 1 и 2 ЗЗО. За лицата, които са само български граждани този факт е достатъчен. Задължението за осигуряване настъпва с раждането или придобиване на българско гражданство. За лицата, които имат и друго гражданство, е необходимо да пребивават постоянно в Р Б-я. Втората категория задължително осигурени са гражданите на ЕС, за които се прилагат правилата за координация на осигурителните системи. Чл.33/ал.1, т.6 ЗЗО – задължително осигурени в НЗОК са: лицата, извън посочените в т.1-5, за които се прилага законодателството на Б-я, съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност – отнася се до гражданите на ЕС, на Швейцария и на страните, членки на ЕИП(Европеиското Икономическо Пространство)

Третата категория задължително здравно осигурени лица са лицата с трайна териториална връзка с българската държава. Тези лица са посочени в чл. 33, ал. 1, т. 3-5 ЗЗО. Те включват чуждите лица, лица без гражданство, бежанци, лица с хуманитарен статус и право на убежище и някои чуждестранни студенти/докторанти (лица с български произход).

Това бяха задължително осигурените лица.

Доброволно осигурени лица.

Доброволно осигурено е това лице, източник на задължението за осигуряване на което е неговата воля, отразена в осигурителен договор.

За Нер., майчинство, смърт и безработица.

Предвидена е възможност преди всичко за осигуряване за всички общи социални рискове (без професионалните). Тази възможност е предвидена в чл.4/ал.4 КСО – лицата по ал.3, т. 1, 2 и 4 – упражняващи свободна професия, търговци и др. по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Осигуряването им, макар и доброволно, е в НОИ.

Пак в НОИ е допустимо доброволно осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. Това са няколко категории лица, които не са задължително осигурени. Осигуряването е отново в НОИ. Това са лицата, изпратени на работа в чужбина от български посредник –чл.4/ал.5 КСО. Второ, това са съпрузите на дипломати, изпратени на дългосрочна командировка в чужбина – чл.4/ал.7 КСО. Трето, това са докторантите, на основание чл.4/ал.8 и на четвърто място, това са пенсионерите, които осъществяват трудова дейност за своя сметка (напр. пенсионер – ЕТ).

Възможно е доброволно осигуряване за безработица (но не и за професионална квалификация). Две са хипотезите на такова – 1) едната хипотеза включва морските лица. Те са задължително осигурени на основание чл.4а/ал.1 КСО за всички рискове, без безработица. Чл. 4а, ал. 2 предвижда, че лицата по чл. 1 по свой избор и желание могат да се осигуряват изцяло за своя сметка и за безработица. Осигуряването – отново в НОИ. 2) Втората категория са задължително осигурени по чл. 4, ал. 1-3 КСО. Това са лица, които са задължително осигурени за всички или за някои рискове. На основание чл.262/ал.1 КСО те могат да се осигуряват доброволно допълнително за безработица.

Четвъртата възможност за доброволно осигуряване е доброволно осигуряване за пенсия. То е възможно в две хипотези. Едната е хипотезата на доброволно осигуряване в общ пенсионен фонд. (за да се различава от универсалния е наречен общ, макар че общ и универсален е едно и също). Този фонд предоставя допълнителни пенсии за старост и инвалидност – чл.210/ал.1 КСО (В такъв може да осигурява всяко работоспособно ФЛ, навършило 16 години или да бъде осигурявано). В тези случаи осигуряването е в пенсионно осигурително дружество,

Втората хипотеза – в пенсионен фонд по професионална схема. Това е допълнително осигуряване от работодателя на негови работници и служители въз основа на колективно споразумение. Съгласно чл.235/ал.1, т. 2 КСО – договорът за допълнително доброволно ПО урежда отношенията и се сключва между пенсионноосигурително дружество и предприятие осигурител.

Доброволното здравно осигуряване е предвидено в чл. 84 ЗЗО. По силата на чл. 84 ЗЗО договорите са писмени, сключени между здравноосигурителни дружества и ФЛ/ЮЛ. Страна по договора са работодатели, членове на семейства и др.  Всяко ФЛ може да се осигурява доброволно по здравното осигуряване било за своя сметка, било за сметка на другиго.

Осигурителноправното положение на ОЛ се удостоверява с осигурителни книжки.

Осигурителната книжка е официален удостоверителен документ за факти и обстоятелства относно общественото или здравно осигуряване на конкретно ФЛ. Съгласно чл.7 Наредбата за общественото осигуряване осигурителните книжки се издават на лицата, които осъществяват трудова дейност за своя сметка, както и на работниците и служителите при частен работодател. Здравноосигурителни книжки се издават на всяко здравно осигурено лице. ОК се издава от териториалното поделение на НОИ а здравноосигурителната книжка от НЗОК, чрез РЗОК. За лицата, които осъществяват зависим труд значението на ОК имат трудовата, съответно служебната книжка. Това е за персоналната идентификация на ОЛ.

Що се отнася за ОЛ в национален мащаб, се води регистър на здравноосигурените лица по чл.63 ЗЗО – в НЗОК и регистър на осигурените лица, на основание чл.5/ал.4 КСО в НОИ.

Освен според основанието за осигуряване, системата на ОО може да бъде разгледана и според източника на задължението за осигуряване. В зависимост от източника на задължението за осигуряване, то може да бъде задължително и доброволно.При задължителното осиг. задължението за осигуряване възниква ex lege, не е необходимо никакво волеизявление. В зависимост от обема му, задължителното осигуряване е основно и допълнително. Основното задължително ОО е това, което предоставя минимална осигурителна закрила на най-широк кръг лица. Това е ОО по чл. 4, ал. 1-3 КСО и здравното осигуряване по чл. 33, ал. 1 ЗЗО. Основното задължително ОО е публично (или държавно). Осигурителните органи са публични институции: НОИ и НЗОК. Задължителното ОО е изградено на разходо-покривен принцип – т.е. всички осигурени лица участват лично или заедно с другиго или чрез другиго в набирането на средствата по ОО. Работниците и служителите, заедно с работодателите; търговците –само за своя сметка; държавните служители – само за сметка на държавата. Осигурителните плащания се предоставят от осигурителния орган, независимо от размера на участието. Едно лице може да е участвало 40 години в натрупването на вноските и нито веднъж да не настъпи осигурителен случай, друго лице може да е участвало само 6 месеца, и като настъпи ОСР-общо заболяване да получава осигурителни плащания. Може в първия ден при постъпване на работа да настъпи трудова злополука, а ако настъпи смърт в първия ден на осигуряването децата, осигурения съпруг и др. – наследствена пенсия. Средствата се натрупват общо ,но се разходват при настъпването на конкретен случай.Основно е задължителното ОО за всички осигурени социални рискове – чл.4/ал.1 КСО; за определени рискове по чл.4/ал.3 КСО, задължителното здравно осигуряване по чл.33/ал.1 ЗЗО.

Другият вид задължително ОО е допълнителното. То е допълнително(добавка към основното), защото съществува успоредно с основното и предполага основно ОО. Чрез него се предоставя допълнителна осигурителна закрила. Допълнително осигуряване има само в областта на пенсионното осиг. То е предвидено при осигуряването – универсален пенсионен фонд – родените след 1967 г. – на които се предоставя допълнителна пенсия за старост, а също и осигуряването по професионален пенсионен фонд – лицата, работещи в по-неблагоприятни условия – първа и втора категория труд.

Допълнителното задължително ОО е частно. То се осъществява от акционерни дружества. Осигурителните дружества за допълнително задължително пенсионно осигуряване, са на персонален принцип. Средствата за това осигуряване се набират по индивидуални партиди на осигурените лица, а  допълнителните плащания се извършват от средствата, натрупани по индивидуалната партида,като тук има значение абсолютния размер на средствата.

Доброволното осигуряване – това е задължението за осигуряване което възниква по волята на осигуреното лице, изразена в осигурителен договор. Чрез доброволното осигуряване се дава допълнителна осигурителна закрила.Например съгласно чл.82,ал.2,изр.1 ЗЗО – чрез доброволното ЗО се обезпечава предоставянето на здравни услуги и стоки извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, например ако искаме в болницата да ползваме самостоятелна стая или да се ползват безплатно услуги. По правило доброволното осигуряване има допълнителен характер. То предполага основно осигуряване, но в някои случаи, то може да бъде и самостоятелно – например български граждани на работа в чужбина или докторантите – могат да се осигуряват само поради това си качество – чл.4/ал.8 КСО – докторантите – по свое желание или за своя сметка… Редовният докторант се обучава, той не извършва трудова дейност, затова не е задължително осигурен.

Доброволното осигуряване е също частно – осъществява се от АД-та и е изградено на персонален принцип. Има специални формули (трябва да се знае какво участва във формулата, а не точно как се изчислява).

Системата на ОО може да се раздели на 2 основни групи, в зависимост от предмета на осигуряването: 1) ОО-не при неработоспособност, майчинство, безработица и смърт и 2) здравно осигуряване.

Има и друго разбиране –според проф. Мръчков – общественото осигуряване и здравното осигуряване са самостоятелни системи. Може да се поддържа всяко от становищата. Аргумент на Мръчков – предмет на ОО е загубата на трудови доходи, а при ЗО – увреждане на здравето. Проф. Средкова – те са елементи на една система. Във всички случаи става дума за заместване на доходи или покриване на разходи,като от това няма особени правни последици.

ОО по 1)(първата група) има за предмет покриване на загубени трудови доходи. Това осигуряване според неговия обем може да бъде за всички ОСР-ве или за определени рискове. Осигуряването е за всички ОСР-ве по чл.4,ал.1 КСО. Осигуряването за всички ОСР-ве е за лицата, които полагат зависим труд (държавни служители, съдии, прокурори, следователи, държавните съд изпълнители, членовете на ВСС и др.) Осигуряването е за всички рискове, защото лицата, които полагат зависим труд не могат да въздействат върху условията, при които се полага този труд, а от друга страна по правило те нямат други трудови доходи.

Осигуряването за определени ОСР-ве е това по чл.4,ал.2 и ал.3 КСО. Това са лицата, осъществяващи ли незначителна работа по ТПО или работа за своя сметка (напр. съгласно чл.4/ал.2 КСО – раб/сл. за не повече от 5 дни… – инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест; лицата, упражняващи свободна професия и т.н.). Осигуряването за определени рискове е за тези лица – те сами организират труда си, имат допълнителни доходи. Предположението е, че поради предполагаемите по-високи доходи, те биха могли да си заделят бели пари за черни дни. Но все пак е предвидено задължително осигуряване – инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт – най-тежките ОСР-ве). У нас осигурителната култура е твърде ниска (лица, осигурени само за някои рискове не само не поемат допълнително осигуряване, но и пропускат да си внасят задължителните осигурителни вноски).

ОО бива краткосрочно и дългосрочно.Краткосрочно ОО е това, при което осигурителните престации се дължат за предварително определен период от време, през който се очаква преодоляване на причината за загубата на трудовите доходи. Този период от време може да бъде определен от закона – напр. КСО – осигурителни плащания за безработица – от 4 до 12 месеца, в зависимост от продължителността на осигурителния стаж. Във втора група, периодът е определен от медицинските органи. Например обезщетението за временна неработоспособност се дължи за периода на неработоспособността, посочен в болничния лист. Очакването, че ще бъде преодоляно това състояние прави осигуряването краткосрочно. Може да е 3 дни, 14 дни (лекуващ лекар); 1-6 месеца (от ЛКК). Не фактическият период, а очакването, че ще бъде преодоляна причината – че болният ще оздравее.

Дългосрочното обществено осигуряване е това, при което липсва вероятност за преодоляване на причината за загуби на трудови доходи. Починал е бащата, има две непълнолетни деца – отпуска се наследствена пенсия – до навършване на пълнолетие, а ако продължава учението си  – до 26 год. Възраст, а  ако дотогава детето се инвалидизира, ще получава цял живот пенсията.

В зависимост от причината за полагането на труда имаме две хипотези: 1) причината за невъзможността за полагане на труд е у самото осигурено лице. Тази причина може да бъде свързана лично с него или с негови близки. Например на временна неработоспособност поради общо заболяване са приравнени гледане на болен член на семейството,гледане на дете и др. Тези случаи се приравняват на общо заболяване, също и ОО при неработоспособност, майчинство и смърт.

В една хипотеза – ОО при безработица, причината не е у лицето, а в състоянието на пазара на труда. В другия случай, според предмета на осигуряването, другият елемент е здравното осигуряване. Предметът на ЗО са разходите за профилактика и лечение. Причината е увреждане на здравето, независимо от последиците за неработоспособността на лицето. ЗО може да се прилага едновременно с ОО, поради неработоспособност (лицето има право на лечение и пр.). Тогава двете хипотези се прилагат едновременно. В много случаи нещата се преплитат. Например един инвалид има увреждане на долните крайници – пенсия за инвалидност, право на прегледи, обезболяващи, помощ за ортопедични средства, помощ за рехабилитация.