81.Спорове по социалното подпомагане – понятие, правна характеристика, ред за уреждане  

Правна уредба – чл. 10, ал. 6 ЗСПД; чл. 13, ал. 5 ЗСП; чл. 48, ал. 9 ППЗИХУ; чл. 9 ППЗСПД; чл. 36в, чл. 39, ал. 3, чл. 40б, чл. 44, ал. 3 ППЗСП -> всички препращат към АПК, тъй като става дума за субективни притезателни публични права; само за изпълнение на договорите с доставчици на частни услуги – ГПК.

Няма легална дефиниция за спор по социалното подпомагане – той е разногласие в становищата на участващите в правоотношенията по социалното подпомагане относно правото или размера на подпомагането. Спорът се характеризира с два белега – предмет и страни: предметът е това, което е обект на спора, това, по което са налице различия в становищата на страните по правоотноешението (напр. отказано е настаняване в специализирана институция или неправилно е определен размер на дадена помощ; предмет на спор може да е и лицензирането и регистрирането на частни доставчици на социални услуги); страните са участниците в съответното материално правоотношение (органът по социално подпомагане, доставчикът на социалните услуги, нуждаещото се лице).

Ред за разглеждане на споровете:

Спорове между органа по социално подпомагане и нуждаещото се лице – компетентният орган да разглежда тези спорове е директорът на дирекция „Социално подпомагане“ (чл. 13, ал. 5 ЗСП, чл. 40б ППЗСП във вр. с чл. 81, ал. 1 АПК), когато се оспорва акт на кмета на общината, или директорът на Агенцията за социално подпомагане (чл. 40 б ППЗСП във вр. чл. 81, ал. 1 АПК), когато се оспорва акт на директора на дирекция „Социално подпомагане“, и накрая – административният съд. Производството се образува по жалба на заинтересуваното лице. Спорът се разглежда в закрито заседание въз основа на представените документи. Адмнистративният орган винаги решава спора по същество, като той е длъжен да мотивира решението. Решаващият орган е длъжен в 7-дневен срок от постановяване на решението да го съобщи на жалбоподателя.

Спорове между органа по социално подпомагане и доставчик на социални услуги – решават се по административен ред от по-горестоящия орган.

Спорове между частен доставчик и потребител на социални услуги – по ГПК.

80. Ред за предоставяне на социални услуги  

Общ ред:

Искане от нуждаещия се – чл. 40, ал. 1-3 ППЗСП; то се обективира в писмена молба, към която се прилагат документи, доказващи наличието на нуждата. Молбата по своята правна природа представлява волеизявление на нуждаещото се лица за наличието на жизнена потребност и необходимост от съдействие за нейното задоволяване. Молбата посочва потребността и социалната услуга, която търси нуждаещият се. Документите зависят от характера на нуждата. Адресатът на молбата зависи от доставчика на социалната услуга – молбата се отправя до директора на дирекция „Социално подпомагане“, когато услугата се предоставя от държавата; тя се отправя до кмета на общината, когато услугата е общинска; отправя се органа на управлението на частен доставчик, когато услугата се предоставя от такъв.

Въз основа на искането се извършва социална оценка, предвидена в чл. 40 ППЗСП – основанието на тази оценка е молбата от нуждаещия се; оценката се изразява в преценка за действителното наличие на съответната нужда и на възможността тя да бъде удовлетворена по желания от лицето начин. Въз основа на извършената социална оценка се прави доклад-предложение в зависимост от доставчика на социалната услуга (да се откаже или да се предостави услугата).

Предоставянето на услугата става със заповед на доставчика (чл. 40, ал. 1-4 ППЗСП). При настаняването в специализирана институция или при предоставянето на социална услуга без откъсване от домашната среда се сключва договор с доставчика на услугата (чл. 40в ППЗСП) – страни по него са доставчикът на услугата и потребителят на услугата; задължително в писмена форма; минимално необходимото съдържание е определено в чл. 40в, ал. 2 ППЗСП.

Когато услугата се предоставя в институция, се приемат индивидуални планове – единият е план за цялостното обслужване в институцията (чл. 40 г, ал. 1-3 и 5-6 ППЗСП). Планът подлежи на периодично актуализиране. Другият план е за здравни грижи (чл. 40г, ал. 4 ППЗСП) – в него се включва наличието на алергии, потребности от лечение, хранене и т.н.

За лицата, които са настанени в специализирани институции, всяка институция е длъжна да води регистър (чл. 40д ППЗСП) – в него се включват данни за лицето, на негови близки за контакт, опис на парични средства и материални ценности и др.

Специални правила за отделни категории социални услуги:

При социални услуги за деца – чл. 40 ЗЗДет., глави 3-4 ППЗЗДет., ППЗСП, ПУДДОВДОРГ, Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца.

Такива специални правила са установени най-вече за доставчиците на социални услуги за деца – те трябва да отговорят на определени стандарти и са установени в Наредбата. Необходимо е лицензиране от Държавната агенция за закрила на детето (гл. 4 ППЗЗДет.) – без този лиценз Агенцията за социално подпомагане не може да впише съответния доставчик в регистъра на доставчиците на социални услуги.

Предоставяне на услугите (чл. 40 ЗЗДет.; чл. 40, ал. 4 ППЗСП) – то се извършва въз основа на искане от нуждаещия се в писмена форма (молба), което се подава от родителите на детето; молбата се подава след извършването на социалната оценка (чл. 9-12 ЗЗДет.). Изготвянето на социалната оценка се прави на основание сигнал до дирекция „Социално подпомагане“. Събира се информация от детето, родителите, училището, роднини, близки и пр. Когато се стигне до заключение, че детето се нуждае от социална услуга, се предлага на родителите и на детето да бъде предоставена таква услуга – органът по социално подпомагане е длъжен да предостави информация, предвидена в чл. 19 ППЗЗДет. Изборът на социалната услуга се прави от детето и от родителите и след като бъде избрана се подава молбата за предоставяне. Предоставянето на услугата става със заповед на доставчика на социални услуги и въз основа на нея се издава направление.

Правила за социални услуги за лица в риск (чл. 40, ал. 5-8 ППЗСП) – предоставянето трябва да стане незабавно; ако става дума за майка и дете, те винаги се настаняват заедно. Предоставянето на тези услуги не зависят от постоянния адрес на нуждаещото се лице. Доставчиците на такива социални услуги имат и определени задължения за уведомяване – напр. на органите на МВР.

 

79. Социални услуги за хора в риск

Социални услуги за лица в риск – винаги специализирани институции; правото на тази услуги принадлежи на лица и семейства, които са застрашени от неблагоприятни фактори в живота; целта е да се предотврати риска или неговото преодоляване, ако вече е настъпил:

Център за временно настаняване (пар. 1, т. 23 ДР ППЗСП) – в такъв център се настаняват бездомни, докато е възможно лицето да бъде устроено със жилище; това е краткотрайна услуга за срок до 3 месеца.

Приют (пар. 1, т. 35 ДР ППЗСП) – той също е услуга за бездомни, но когато има необходимост от неотложна грижа (например при влошаване на метереологичните условия); приютът няма за предназначение да подготви и подпомогне устройването в постоянно жилище, както центърът за временно настаняване.

Кризисен център (пар. 1, т. 25 ДР ППЗСП) – в такъв център се настаняват лица, пострадали от насилие, трафик на хора или други форми на експлоатация, когато е налице необходимост от спешна намеса за подпомагане на лицето. Настаняването е за срок до 6 месеца.

Защитено жилище (пар. 1, т. 27 ДР ППЗСП) – малки групи от хора живеят на едно място и се приучват към самостоятелен начин на живот; жилището е защитено, защото има ограничен достъп за външни лица и на живеещите постоянно се предоставя помощ от специалисти.

Преходно жилище (пар. 1, т. 32 ДР ППЗСП);

Наблюдавано жилище (пар. 1, т. 33 ДР ППЗСП) – за оказване на подкрепа и консултиране на лица, които напускат специализирана институция и им предстои да водят независим начин на живот; то е подобно на преходното и защитеното, но е по-малко присъствието на специалисти.

Звено „Майка и бебе“ (пар. 1, т. 30 ДР ППЗСП) – за майки, при които има опасност да изоставят децата си; майката се настанява заедно с детето в такова звено, където се извършват консултации, обучение и др., като целта е да се предотврати изоставянето на детето.

Център за обществена подкрепа (пар. 1, т. 29 ДР ППЗСП) – в него няма настаняване за постоянно пребиваване, а само се извършват консултации и обучение на родителите, когато има опасност детето да бъде изоставено.

Център за работа с деца на улицата (пар. 1, т. 31 ДР ППЗСП);

Социален учебно-професионален център (пар. 1, т. 34 ППЗСП) – в него се извършва професионално обучение на лица над 16 години с намалена работоспособност и на деца в риск с цел облекчаване на положението на пазара на труда.

78.Социални услуги за лица с увреждания на здравето:

Личен асистент (пар. 1, т. 17 ДР ППЗСП) – това е физическо лице, на което е възложено полагането на цялостни грижи на лица с трайни увреждания на здравето; той определен брой часове пребивава в дома на потребителя, приготвя храна, извършва прости медицински манипулации и пр.; може и лицето да не е инвалид, но да има тежко заболяване, което не му позволява само да се грижи за себе си.

Социален асистент (пар. 1, т. 18 ДР ППЗСП) – неговата задача е свързана с организацията на свободното време и осъществяването на контакти на лице с трайно увреждане.

Домашен помощник (пар. 1, т. 19 ДР ППЗСП);

Център за социална рехабилитация и интеграция (пар. 1, т. 22 ДР ППЗСП) – лицето пребивава в домашната си среда, но в центъра има възможност да общува с други хора, да участва в общи занимания и т.н.

Кучета-водачи (пар. 1, т. 47 ДР ППЗСП);

Домове за лица с увреждания според възрастта и характера на увреждането (пар. 1, т. 37-43 ДР ППЗСП) – в тях се осъществява цялостно битово обслужване съобразно характера на увреждането, както и се оказва медицинско подпомагане.

 

77. Социални услуги за стари хора

Домашен помощник (пар. 1, т. 19 ППЗСП) – тази услуга се изразява в осигуряване на лице, което да поддържа хигиената в дома на стария човек, закупува и приготвя храна и пр.

Домашен социален патронаж (пар. 1, т. 20 ППЗСП) – малко по-ограничен е обемът му в сравнение с домашния помощник; той се изразява в ежедневно доставяне на готова храна на подпомаганото лице и поддържането на дома на определени периоди.

Обществена трапезария (пар. 1, т. 28 ППЗСП) – тя се изразява в приготвяне и предоставяне на определено място на храна, когато не е възможно самостоятелното ѝ приготвяне от потребителя поради липса на средства или физическа възможност; трапезариите се организират от органите на социалното подпомагане, благотворителни организации, църквата и др.

Дом за стари хора (пар. 1, т. 44 ДР ППЗСП) – в дом за стари хора могат да бъдат настанявани граждани, които са навършили възрастта за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст (не е нужно да получават пенсията); това лице трябва да е в невъзможност само да полага грижи за своето цялостно ежедневие (заради трайно увреждане, което се удостоверява с решение на ТЕЛК, липса на средства, напреднала възраст и др.). В дома се осъществява цялостно ежедневно обслужване на лицата.

76. Социални услуги за деца

Социални услуги за деца – идеята е те да се представят в общността, без откъсване от домашната среда:

Приемна грижа – пар. 1, т. 24 ДР ППЗСП;

Център за обществена подкрепа – пар. 1, т. 29 ДР ППЗСП; услуга, свързана с превенция на изоставянето, насилието и отпадането от училища и т.н.; обучение и консултации на детето и родителите; тази услуга е предназначена да закриля деца, които са изпаднали или има опасност да изпаднат в неблагоприятно положение; без откъсване от обичайната среда.

Център за работа с деца на улицата – пар. 1, т. 31 ДР ППЗСП; при нея детето не се откъсва от обичайната си среда; услугата се изразява в индивидуална работа с детето и семейството, консултиране, обучение на родителите в родителски умение и др.

Услуги в специализирани институции – целта е все повече да се намалява броят на такива услуги и институции:

Център за настаняване от семеен тип (чл. 41а ППЗСП) – субекти на правото на тази услуга са деца с трайни увреждание и необходимост от постоянни медицински грижи; в него трябва да е осигурена 24-часова медицинска грижа; трябва да е налице и необходимо оборудване за осигуряване на грижата, а не само персонал; откриването на такъв център става след съгласуване с министъра на здравеопазването.

Преходно жилище (пар. 1, т. 32 ДР ППЗСП) – приучване към независим живот с помощта на специалисти като подготовка за извеждането от специализирана институция.

Дом за деца, лишени от родителска грижа (пар. 1, т. 36 ППЗСП) – в него се настаняват деца от 3 до 18 години, а ако не са завършили средното си образование, до завършването, но не повече до 20-годишна възраст; целта е отглеждане и възпитание на деца, чиито родители не полагат грижи за тях по различни причини.

Дом за деца с физически увреждания и дом за деца с умствена изостаналост (пар. 1, т. 37 и т. 38 ДР ППЗСП) – предстои тяхното пълно закриване в страната затова не ги разглеждаме подробно.

 

75. Социални услуги в общността и в специализирани заведения

  • Според мястото на предоставяне на услугата:
  • Услуга в общността
  • Услуги в специализирани институции;

Първите имат предимство.

 Услуги в общността– тези, при които лицето не се откъсва от обичайната си семейна среда, то живее там и услугата му се предоставя или в дома- дом. Помощник или извън дома, но лицето нощува в дома си- дневен център например. Идеята: колкото се може повече лицето да пребивава при обичайните си условия на живот, за да не се стигне до допълнителни психични натоварвания => мястото на предоставяне е без откъсване от обичайната страна -> предоставят се с предимство.

 

Услуги в специализирани институции, посочени в чл. 36, ал.3 от ЗСП – дом за деца, дом за възрастни хора с увреждания, дом за стари хора и тн. Чл. 36, ал. 4 от ППЗСП – изрично изискване- след изчерпване на възможностите за извършване на услуги в общността. Мястото на предоставяне на тези услуги е извън обичайната домашна среда на лицето- там се храни, живее и нощува- извън (в специализираната институция).

За да може да предоставят социални услуги специализираните институции трябва да отговарят на определени стандарти и критерии, посочени в чл. 40е до 41 от ППЗСП. Първо, това са преди всичко стандарти и критерии за местоположение и материална база- да има достатъчно спални помещения, помещения за хранене,санитарни помещения, помещения за социални контакти и тн. Второ, стандарти за хранене- чл. 41, ал.1. Трето, трябва да отговарят на определени стандарти за образователни услуги и предоставяне на информация- чл. 41, ал.4 ППЗСП. Четвърто, стандарти и критерии за организация на свободното време и личните контакти- чл. 41, ал.4 ППЗСП- възможност самостоятелно да организират личното си време; контакти със семейство и близки и тн. Пето, стандарти и критерии относно обслужващия персонал- чл. 41, ал.5 ППЗСП.

 

  • Според тяхното съдържание:
  • Общи социални грижи – съдържанието на тези СУ се изразява в цялостно ежедневно обслужване. Може да се установяват както в домашна обстановка (домашен патронаж по смисъла на пар.1, т.20 ДР на ППЗСП) така и в специализирани заведения (приют по пар.1, т.35 ДР на ППЗСО)- цялостни дейности, които 1 лице би извършвало, ако живееше в дома си. . Поемане на цялостното обслужване и бита на възрастни хора/лица с увреждане, които не могат сами.
  • Специализирани (целеви) грижи за задоволяване на конкретна нужда– например според пар.1, т. 47 ДР на ППЗСП- кучета- водачи на хора с увреждания; дом за деца с умствена изостаналост – детето там пребивава, но то там получава и допълнителни грижи, различни например от тези услуги за децата с физически увреждания.

 

74. Доставчици на социални услуги

  1. Доставчици на социални услуги. За разлика от социалните помощи, които се предоставят винаги от държавата, СУ се предоставят от различни категории правни субекти, които се наричат доставчици на СУ.

 

  • Правна уредба: чл. 18 ЗСП и гл.3 и гл.4 от ППЗСП; ППЗЗД- относно СУ за деца;

 

  • Понятие: пар. 1, т. 15 ДР ППЗСП- държавата и общините, както и вписаните в регистъра на Агенция за социално подпомагане лица по чл. 18, ал.1 , т.3 и 4 от ЗСП. Тази точка не дава легална дефиниция, а посочва категориите доставчици. Доставчик- правен субект, който предоставя социалната услуга. Той е страната по ПО по социалното подпомагане, която предоставя социалната услуга (аналогично на осиг оран, който предоставя осиг престации)

 

 

  • Категории: пар. 1, т.15 ДР ППЗСП и чл. 18 ЗСП.

В зависимост от техния х-р:

  • Публични – тези, които са включени в системата на държавния апарат.

à Държавата. Според чл. 18, ал.1, т.1 от ЗСП СУ се извършват от държавата. Тя извършва СУ като делегира тези правомощия на местните органи и открива специализирани институции и финансира част от дейността на инситуциите.

  • Общините – когато са им делегирани правомощия или когато осъществяват конкретни дейности с оглед конкретната община;
    • Частни– ФЛ/ЮЛ;
  • Всякакви ЮЛ- чл. 18 ЗСП може да предоставят СУ;
  • ЕТ: чл. 18, ал.1, т.3 ЗСП – български ФЛ, регистрирани по ТЗ и ФЛ по т. 4;
    • Изисквания за доставчиците:
      • Регистрация в АСП-редът е установен в гл. 4 ППЗСП – АСП води регистър на лицата по чл. 18, ал.1, т.3 и 4 от ЗСП, които могат да предоставят СУ. Регистрацията се извършва въз основа на Заявление – чл. 43 от ППЗСП. Производството е едностранно. Акт: Удостоверение по чл. 44, което се издава от изпълнителния директор. Изп. Директор – издава удостоверение за регистрация или издава мотивиран отказ. Регистърът към АСП е публичен. Достъпът до неговото ползване е безплатен.
      • Предварителен лиценз от Държавна агенция за закрила на детето по правила, установени в гл. 4 от ППЗЗД. Лицензията се извършва въз основа на заявление – чл. 35 от ППЗЗД. Това изискване е необходимо във вр с особения х-р на услугите, които се предоставят на деца и във вр със специалната закрила, която се дължи на децата
      • Частните доставчици дължат ежегоден отчет за своята дейност пред Агенцията за социално подпомагане. На частни доставчици на СУ може да се предоставят извършването на такива услуги, когато те се финансират от Д/общини и това става чрез конкурс, който се провежда по реда на чл. 37-39а от ППЗСП. Специален ред, а не общия ред от Закон за обществените поръчки. Конкурсът се обявява от кметът на общината. Със спечелилият конкурса се сключва договора, условията при които СУ ще се предоставя и тн.

 

  1. Видове социални услуги.

 

  • Според доставчика:
  • Публични услуги– предоставят се от държавата и общините. Правото на такава услуга се дава/отказва от Директора на дирекцията СП или кмета на общината- например: услугата личен асистент- чл. 36, ал.1, т.1 и пар.17 ДР на ППЗСП. Личен асистент- лице, което полага цялостни ежедневни грижи за възрастни или за тежко болни. Публична услуга е също и дневен център за деца с увреждания- чл. 36, ал.1, т.5 буква А от ППЗСП.
  • Частни услуги- тези, които се предоставят от ФЛ/ЮЛ. Тези доставчици се определят въз основа на конкурс. Съгласно чл. 37, ал.1 от ППЗСП кметът на общината може да възлага управлението на СУ след провеждане на конкурс. В конкурса могат да участват само регистрирани в АСП участници. Тези доставчици дължат ежегоден отчет за предоставените от тях услуги на АСП. Съгласно чл. 47 от ППЗСП- до 31 май всяка година регистрираните лица предоставят в АСП отчет за дейността си, св с предоставяне на СУ. Например: дом за стари хора, където се осигурява цялостно битово обслужване на лицата. Дом за лица с умствени нарушения също и тн.
  • Това разграничение има значение за тяхното финансиране: публични- от Д/ общините, а потребителите заплащат определени такси, а частните въз основа на д-р с подпомаганите лица и това разграничение има значение за отчетността и частните доставчици дължат такъв ежегоден отчет.

 

6.1. Според продължителността на услугата:

– Краткосрочни- пар.1, т. 46 ДС от ППЗСП- кратка СУ – тази , която има продължителност до 3 месеца.

– Дългосрочни – пар. 1, т. 45 ДР от ППЗСП – тези, които се предоставят за период повече от 3 месеца. Може да има/няма определена продължителност, но важното е да е за повече от 3 месеца.

Допълнителни задължения на доставчиците на дългосрочни услуги- приемане на *индивидуален план за съответното лице съгласно чл. 40г от ППЗСП след оценка на всеки потребител. Вън от индивидуалния план се приема и* план за здравни грижи от лице с подходящо мед. Образование. Тези планове подлежат на 6- месечна актуализация от доставчика на социална услуга.

 

73. Социална услуга – понятие, обща характеристика, видове

СП се изразява в подкрепа на граждани, семейства и съжителстващи лица, които не могат сами или с помощта на свои близки да задоволяват свои жизнени нужди. В зависимост от съдържанието на СП, то бива 2 форми- социални помощи и социални услуги.

  1. Правна уредба на социалните услуги.
    • Международноправна уредба– разглежда СП като елемент на правото на социална сигурност в две форми – СП и СУ.
  • Всеобща декларация за правата на човека – чл. 22 – разглежда социалната сигурност като елемент от достойнството и свободното развитие на личността, а чл. 25- изрично включва социалните грижи като елемент на правото на достойно жизнено равнище. Чл. 25 установява задължение да полагат в тази насока особени грижи за майките и децата.
  • Международен пакт за икономически социални и културни права- чл. 11- подобряването на условията на живот като елемент на правото на достойно жизнено равнище, а СУ са свързани тъкмо с подобряване на условията на живот на лица в особено уязвимо положение.
  • Конвенция на ООН за правата на детето, която е в сила за БГ0 чл. 19- задължава държавите, страни по нея, да приемат специални програми за защита на детето, които вкл грижа за детето освен/вместо грижа на семейството; чл. 20- специална грижа и помощ при оставане на детето вън от семейна среда; чл. 23, т.3 задължава държавите- страни по Конвенцията да полагат особена грижа за нуждите на деца с физически/умствени недостатъци;
  • Конвенция за правата на хората с увреждане- БГ е страна по нея- Конвенция на ООН- чл. 9 „Достъпност”- изисква държавите- страни по Конвенцията да осигурят достъп до физическата среда, транспорта, информацията, общуването с други хора, специално по отнош на хората с увреждания; чл. 11- специални мерки за подпомагане на хората с увредено здраве за приличен живот, а чл. 20 е посветен на личната мобилност на тези лица.

 

  • Регионално европейско равнище:
  • Европейска социална харта (ревизирана) – чл. 13-15 ; чл. 17; чл. 13- урежда правата на социална помощ в общия му смисъл – social assistance ; чл. 14 – установява помощ на нуждаещите се лица от службите по социални грижи; чл. 15 закрепва правото на инвалидите на независим живот, а чл. 17- правото на децата и младежите на особена закрила от обществото.
  • Чл. 24- 26 от Хартата за основните права на ЕС- установява също международноправни задължения, към ДЧ на ЕС- отнася се до правата на детето по чл. 24; правата на възрастните хора по чл. 25 и интеграцията на хората с увреждания по чл. 26;

 

  • Вътрешна уредба
  • Конституционно основание на уредбата- чл. 47, ал. 2-4 – особена закрила на децата и семейството; чл. 51, ал.1- относно общото право на социално подпомагане;
  • Текущо законодателство- доста разпръснато, повече, отколкото социалните помощи са;

*гл. 4 ЗСП и гл. 3 от ППЗСП;

* Закон за закрила на детето и ППЗЗД;

*Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца;

*Наредба номер 4/ 1999 г. за условията и реда за извършване на социални услуги.

*Тарифа за таксите за социални услуги, финансирани от републиканския бюджет;

 

  1. Социална услуга- понятие:
  • Легална дефиниция– пар. 1, т.6 ДР на ЗСП- дейности, които подпомагат и разширяват възможностите на лицата да водят самостоятелен начин на живот и се извършват в специализирани институции на общността..
  • Правна характеристика– пар.1, т.1 ДР във вр. с чл.16 ЗСП;
  • Характеристика/съдържание на СП:

Първо, социалната услуга според пар.1, т.6 от ДР е дейност => по своето съдържание това , в което се изразява СУ като форма на СП е дейност, това означава, че тя се изразява във фактически действия, за разлика от СП, които винаги имат материален характер. Те могат да се изр във финансови средства/ материални блага, а СУ само във фактически действия.

Второ, видът на тези дейности се определя от нуждата. В едни случаи може да бъде почистване на дома; в други- консултации; мед. Грижи => конкретната нужда определя вида на съответната дейност. Поради това СУ са винаги лични престации. При СП има случаи , при които СП може да се изплати на законен представител- тук не може, защото тя винаги е свързана с личността и нейните потребности.

Трето, характерен белег е че СУ не зависи от имущественото състояние на нуждаещия се. Лицата , които получават СУ се нар. потребители на СУ. За разлика от СП, правото на СУ не са свързани с имущественото състояние- то може да има значение за финансиране на услугата, но нейният характер и обусловеното от това право на нуждаещия се, не са обвързани от имущественото състояние.

 

  • Социално предназначение: извлича се от чл. 16, ал.1 от ЗСП. Соц. Предназначение е да се улеснява нуждаещият се в ежедневния му живот и контакти с обществото; да се съдейства на нуждаещия се по възможност за водене на достоен живот.

 

Затова в едни случаи- чл. 16, ал.1, т.1- дейностите имат ежедневен х-р и СУ се извършва в ежедневни дейности- храна, лична хигиена при настаняване; От друга страна предназначение на СУ може да бъде включване в обществото – социално включване – чл. 16, ал.1, т.2; Пар. 1, т.3 ДР на ЗСП- Социално включване е създ на условия и възм в най- висока степен за участие на подпомаганите лица в обществения живот, т.е да може лицето да отиде на театър, да се среща с други хора, да може да общува и тн.

 

  • Източници на финансиране (трети белег, освен съдържание и социално предназначение) – чл. 17 ЗСП – ал.1 – СУ се извършват срещу заплащане на такси или по договаряне от лицата, които ги ползват. Съществуват две категории СУ: безвъзмездните СУ – могат да се предоставят от Д, общините, ФЛ, ЮЛ, без никаква насрещна престация- рядко срещани – напр. от благотворителни организации; от Българската православна църква и тн. По характерна за СУ е възмездността – освен с публични средства и такси, СУ се предоставят и срещу заплащане – може да се изразява в заплащане на такси- не цялата стойност, а на определени такси. Съгласно чл. 17, ал.2 ЗСП- таксите се определят с тарифа, утвърдена от МС. Чл. 17, ал.3 ЗСП – общинските такси за заплащат по Закон за местните данъци и такси (ЗМДТ). Освен такси СУ могат да бъдат и за сметка на подпомаганите лица- хипотезата на частни доставчици. Съгл. Чл. 17, ал.4 ЗСП- „по договаряне” от частни доставчици.

 

  1. Разлика между СУ и социалната помощ като форми на социално подпомагане
  • Съдържание: за разлика от СП- мат характер, СУ представляват фактически дейности;
  • Източници на финансиране: Второ, за разлика от СП, които заместват или допълват личните доходи до определен минимум => са обвързани от имущественото състояние, СУ не зависят от имущ. Състояние на потребителя;
  • Ред за предоставяне: СП- едностранни, без възмездни престации, публични, СУ се финансират и със средства на потребителя, СП се отпускат винаги от Директора на служба „Социално подпомагане”, при СУ – зависи според вида на услугата;

 

  1. Право на социална услуга
  • Субект на правото на СУ е винаги изрично посочен според характера на услугата.
  • Предпоставки за възникване на правото на СУ:
  1. Специфична основна жизнена потребност. Тази потребност при социалните услуги не е от парични средства! Тази потребност е за живота на човека не като биологично същество, а като личност, индивид- задоволяване на ежедневни битови потребности чрез домашен социален патронаж; включване в обществото; излизане вън от стаята- чрез социален асистент, кучета водачи;
  2. Невъзможност за задоволяване на потребността по друг начин.

 

72. Ред за отпускане и предоставяне на соц. помощи

  1. ДОСТАВЧИЦИ на СУ – по силата на чл.18 ЗСП и на легалната дефиниция в §1,т.15 ППЗСП такива са:

 

1.1. държавата – когато държавата самостоятелно финансира, организира и предоставя СУ се спазва следният ред – Изпълнителният директор на Агенцията за СП със заповед открива, променя съставя или закрива съответната СУ, която се предоставя в спец. Институции или в общността. Услугите и доставчикът – държавата не подлежат на вписване в регистъра на Агенцията;

1.2. общини – когато самостоятелно финансира, организира и предоставя СУ се спазва следният ред – Директорът на РДСП прави мотивирано предложение, към което се прилагат посочените в закона документи (те се отнасят до собствеността на сградите, където ще се предоставя услугата и нейния вид). Въз основа на него Изпълнителният директор на Агенцията за СП в 14-дневен срок издава заповед, с която открива съответната СУ. Заповедта е ИАА и подлежи на обжалване по реда на АПК. Услугите и доставчикът – общината не подлежат на вписване в регистъра на Агенцията;

1.3. по силата на чл.18, ал.1,ал.2 и ал.3 ЗСП доставчици могат да бъдат и ФЛ-ЕТ или ЮЛ, които са вписани в регистъра на Агенцията по СП. Ако се доставят СУ на деца до 18г. трябва да имат и лицензия, издадена от Държавната Агенция за закрила на детето;

1.4. Държавата и общините освен самостоятелно могат да предоставят СУ и съвместно с договор с ЧП доставчици по т.1,т.3. Преди скл. му се осъществява конкурсна процедура, която е специална по отношение на Закона за Общ. Поръчки.

 

  1. ОБЩА Х-ка на режима за ВПИСВАНЕ –

2.1. към Агенцията по СП се води регистър на доставчиците на СУ

  • функции – да предоставя достъпна инфо относно доставчиците на услуги на всички нуждаещи се лица; да осигурява прозрачност в конкурсните процедури, които се провеждат от кметовете по реда на ЗСП;
  • регистърът е публичен, а достъпът – безплатен;
  • данните, подлежащи на вписване се отнасят до идентификация на доставчика, лицензията, ако такава се иска, промени след първото вписване и др.

2.2. Производството е едностранно. Реализира се между лицето и Агенцията. Охранително е, тъй като целта му е да се проверят определени факти. Започва със заявление, към което се прилагат съответните документи (чл.43,ал.2 ППЗСП) Ако са ок, ИЗп. Директор на Агенцията или упълномощено от него лице издава удостоверение за регистрация в 2 екз. Ако има пропуски се дават указания за преодоляването им и ако не бъдат преодолени – отказ, който може да се обжалва по АПК. Заличаване става на основанията в чл.46 ППЗСП. То лишава автоматично лицето от правото да осъществява съответната услуга. Става със заповед на изп. Директор, която е ИАА и подлежи на обжалване по АПК, но обжалването не спира изпълнението.

2.3. Лицензиране (Ако се доставят СУ на деца до 18г.)-  по реда на чл.43б-чл.43з ЗЗДетето и гл.4 ППЗЗДетето. Лицензът е личен и е за 3г. Производството е охранително, а лицензът се издава/отнема със заповед на Председателя на Държавната агенция за закрила на детето и е ИАА – съответно подлежи на обжалване по АПК.

 

  1. РЕД за ПОЛЗВАНЕ на СУ – с молба в писмена форма за действителност

до изпълнителния директор на Агенцията, ако държавата е доставчик;

до кмета, ако община е доставчик;

до органа на управление на сътоветния доставчик (напр. Ако е ООД – до управителя).

И в трите случая въз основа на молбата се извършва социална оценка. С нея се проверяват декларираните в молбата факти и се изготвя доклад. Въз основа на него ИД на АСП или кметът издават заповед за предоставяне на услуги или отказ; при доставчик ЕТ или ЮЛ – се скл. Договор.

Настаняване на деца в приемно семейство или спец. Институция става със съдебно решение съгласно чл.226 ЗЗДет. До постановяването му то се настанява временно със заповед на директора на ДСП.

 

Ред за предоставяне на социални услуги

Общ ред

Социална услуга се предоставя винаги по искане на нуждаещия се – чл. 40 ,ал.1 и ал.2 ППЗСП – лицето подава писмена молба…

 

Искането на нуждаещия се – волеизявление за наличието на основна жизнена потребност и необходимото съдействие за нейното задоволяване.

Форма на искането – писмена молба – чл 40,ал.2 ППЗСП – към нея се прилагат определени доказателства – това са документи, които удостоверяват характера на нуждата(например експертно решение за трайна неработоспособност, личен амбулаторен картон и т.н.).

Адресат на волеизявлението на нуждаещия се зависи от доставчика на социални услуги

Чл 40,ал.1 ППЗСП – адресат на искането е директора на дирекция „Социално подмопагане”

ААДРЕСАТ на искането за услуги, предоставяни от общината е кмета на общината, а адресат на изкането за социални услуги, предоставяни от частни лица е органът на управление на дружеството/ ЕТ.

Необходимо е да се извърши оценка на необходимостта и възможностите за нейното задоволяване. Чл 40,ал.4 ППЗСП – в 20 дневен срок се извършва оценка на потребностите а лицето.

Оценката се извършва от социални работници.

Въз основа на оценката се изготвя доклад –предложение –чл. 40,ал.4 ППЗСП – по образец.

Докладът се изготвя в типизирана форма – установява установените фактически обстоятелства при оценката и ….. дали да бъде предоставена услугата

Предоставяне на услугата – чл. 40а и чл.40в-чл.40д ППЗСП

Предоставянето на услугата става със заповед на доставчика.

Когато се предоставя социална услуга за настаняване със специализрана институция, въз основ ана заповедта за настаняване, се сключва договор с доставчикА. Договора ОПРеделя съдържанието на услугата, правата и задълженията на страните.

По изключение една социална услуга може да бъде предоставена със съдебно решение – приемна грижа.

ЗЗакр детето – …. и със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане”

 

Особени правила при настаняването в специализирано заведение:

–              След сключването на договора се изготвя индивидуален план –

–              чл.40г,ал.3 – ал.5 ППЗСП – планът включва различни специфични дейности в зависимост от конкретните нужди на лицето.

Освен него- за настаняване в специлизрани заведения за лица с увреждания – изготвя се и план за здравни грижи – чл.40,ал.4 ППЗСП

Всички настанени в заведение за социални услуги се вписват в нарочен регистър – чл.40д ППЗСП – съдържа данни за името и адреса на подпомаганото лице и др.

Чл.40д,ал.3 и ал.4 ППЗСП – доставчикът на социални услуги води и книга на настанените лица