33. Възстановяване на българската екзархия и уставът за нейното управление

    1. Възстановяване на Екзархията – След завладяването от османците,българският народ е поставен под покровителството на ръководената от гърци Цариградска патриаршия. Съществува реалната опасност народът ни да загуби своето българско самосъзнание. Водят се дълги борби за преодоляване на зависимостта от Цариградската патриаршия.

    – Гюлхански Хатишериф от 1839г. – българите могат да се обръщат с жалби с/у гръцкото духовенство при султана.
    – Хатихумаюнът от 1856г.
    – 27.02./11.03 1870г. – султан Абдул Азис подписва „Ферман за учредяване на българската екзархия”,наречена „една особена духовна юрисдикция”.
    – най-високият по ранг – екзархът.
    – седалището е в Цариград
    – дава легитимен израз на многогодишните борби на бълг. народ за самостоятелна цъква и духовно управление.
    – Бълг. екзархия е първото официално признато от османските власти бълг. учреждение. Тя е зависима от Високата порта в духа на цезаро-папизма. Преди да се назначи екзарх,той трябва да бъде одобрен от правителството,а след това султанът издава берат за назначаването му (чл. 4). По този начин бълг. екзархия става част от османската система от органи на власт и управление,субект на османското публично право.
    – териториални граници:

    • Русенска
    • Силистренска
    • Шуменска
    • Търновска
    • Софийска
    • Врачанска
    • Ловешка
    • Видинска
    • Нишка
    • Пиротска
    • Кюстендилска
    • Самоковска
    • Велешка
    • Варненска – общо 14 епархии

    – чл.10 – в спорните епархии се прави допитване до населението и при 2/3 мнозинство,тази епархия влиза в териториалните граници на Бълг.екзархия. (Пряка,непосредствена демокрация).

    – Екзархията е административно-териториална институция в юридически смисъл.
    – диоцезът -> обединяване на българите в една културно-историческа и религиозна общност,чиито граници съвпадат с етническите. Ферманът е юридическата основа,базата за формиране на елементи,присъщи за държавата. Високата порта признава българите като отделна народност на своята територия.

    2. Екзархийски устав – март 1870г.,със съгласието на султана,събрание от 40 представители на по-активните и авторитетни цариградски българи избира Временен смесен съвет. В него са включени владиците от Светия синод и 10 души миряни.
    – Председател: Иларион Ловешки.
    – цел: да изготвят проектоустав за управлението на Бълг. църква,чийто предварителен проект е изготвен от Гавраил Кръстевич.
    – 29.01.1871 – съставен е регламент за работата на Народно-църковния събор. Определят се съставът, мястото, и времето за работа. Решава се въпросът за кворума: ½ присъствие,2/3 гласове. Явно гласуване,но при 5 предложения се приема и тайно.
    – чл.8 : не може някой да гласува от името на някого друг.
    – Съборът е открит на 23.02.1871г. с тържествен водосвет. Присъстват повече от 40 духовни и светски лица. Заседават до 24.06.1871г. -> общо 37 заседания.
    – 14.05.1871г. се приема Уставът.

    УСТАВЪТ съдържа 134 текста,разделени на три групи:
    – за лицата;
    – за правата и задълженията на управителното и съдебно ведомство;
    – за приходите и разходите на Църквата.
    Определя се и начинът на избиране на екзарх,като гръцкият патриарх няма право на глас.
    – Бълг.екзархия се управлява от Светия синод,а всяка епархия – от митрополит.
    – с материалните дела на Църквата се занимава върховен мирски Екзархийски съвет,съставен от екзарха и шестима миряни (двама задължително да са цариградски българи).
    – > За екзарха – чл. 15:
    – да е духовно лице;
    – да е поданик на Осм.империя
    – да е родом българин
    – да е навършил 40 години
    – да има прави мисли в/у православната вяра и да спазва точно църковния ред
    – ум и разум в духовните и мириянски дела,непорочно поведение
    – да е почитан и доверен сред всички.
    – Екзархът се избира чрез Църковен събор. Неговият мандат е 4 години.

    – съдебна юрисдикция на Бълг.православна църква:
    – епархийски съвет и Светия синод са висшите съдебни органи;
    – съществуват и помирителни съдилища,които предхождат епарх. съвет и Св.синод.
    – епархийските съвети се състоят от духовници и миряни. Гледат се дела за родство при стъпване в брак,незаконни бракове,разваляне на годеж,развод и други,за които може да се наложи епитимийно наказание.
    – Светият синод е последната инстанция.

    – Уставът е демократичен и либерален,но след Освобождението се правят промени в това отношение и се ограничават правата на миряните,а държавата се меси в нейните вътрешноустройствени и управителни дела,както и в сферата на имущественото й право.

32. Възстановяване на българската държавност след Руско-турската война от 1877-1878 г. и ВРУ

Етикети: История на Българската държава и право

Българският въпрос заема централно място в руската политика през лятото на 1876 г. Тогава кръгът около граф Николай Игнатиев налага да се предприеме военно решение на бъларския въпрос. Правните принципи, на които се основава руската политика, са формализирани в записка на княз Владимир Черкаски до военния министър Димитрий Милютин (1 ное 1876 г.). Княз Черкаски е либерален помешчик, участник в аграрнат ареформа в Русия и Полша. В записката той формулира главните принципи в политиката на Русия:

необходимост от незабавно сериозно проучване на живота на българите
На основата на тази записка главнокомадващия генералния щаб на руската армия изпраща доклад до император Александър II (15 ное 1876 г.), в който се обосновава необходимостта от създаване на специален орган, който да се ръководи от висше гражданско лице и да извърши тези проучвания. Русия не трябва да се задоволи само с временно поддържане на реда в освободените земи, ами и да създаде здрава организационна структура, при която е възможна намеса на правото в материалния бит и разцвет на местното самоуправление.
На 16 ное 1876 г. е създадена Канцелария за гражданско управление (КГУ), подчинена на Генералния щаб и начело с княз Черкаски. Нейните задачи са:
>> събиране на статистически и исторически материал до войната;
>> постепенно въвеждане в българските земи на местно гражданско управление;
>> осигуряване охраната на населението;
>> създаване на национална съдебна система;
>> осигуряване на религиозна свобода на другите вероизповедания;
>> подпомагане на църквата и училищата;
>> подобряване на данъчната система;
>> намиране на лица с български произход, влияние сред местното население и проруска ориентация за административните постове: Найден Геров, Тодор Бурмов, Марин Дринов. Резолюция на Александър II върху доклада: Да, искам точно това.

турските чиновници да бъдат сменени с български
Желанието е бързо да се привлекат българи в управлението – изразено пряко в манифеста на руския император от 10 юни 1877 г.
4 юли 1877 г. – освобождават Свищов
7 юли 1877 г. – възлага се на княз Черкаски въвеждането на гражданско управление в българските земи – с рескрипт на Генералния щаб на Дунавската руска армия:
>> Найден Геров – пръв губернатор, помощник – Марко Балабанов
>> създадени са окръжен и градски съвет, съдебен съвет, финансово ведомство;
>> 8 губернии (Свищовска, Русенска, Тулчанска, Оряховска, Търновска, Софийска, Пловдивска, Сливенска), 56 окръга; помощници на окръжните началници са българи
>> създадена е система на административни, съдебни и полицейски органи;
>> устроени са полицейска стража и въоръжени местни караули.

34. Изработване на проекта за Органически устав на Българското княжество

Етикети: История на Българската държава и право

„Основи на бъдещия мир“ (19/31 януари 1878 г.) е първият международен акт, с който се признава освобождението на българския народ от турско робство.

10 апр 1878 г. >> първа инструкция до княз Дондуков-Корсаков да работи за утвърждаване на националната самостоятелност на България
15 апр 1878 г. >> втора инструкция до княз Дондуков-Корсаков да свика събрание на видни българи, които да изработят под негово ръководство Органически устав за управление на българското княжество
Най-общи принципи:
>> князът се избира от народа и няма неограничена власт;
>> Народното събрание има право да законодателства, утвърждава ежегодния държавен бюджет;
>> министрите се назначават от княза, но са отговорни пред парламента.
Това определя страната като конституционна монархия.

чл. 4 на Берлинския договор: в Търново да се изработи Органически устав на Княжество България, като се съобрази с интересите на другите етночески групи.
24 юли 1878 г. >> трета инструкция до княз Дондуков-Корсаков за по-енергично изработване на проекто-закона; подчертава се, че постановленията в устава трябва да защитават правата и интересите на българското население, но също така и равноправието на всички други народности.
Нотабили – представители на административните, управителните и съдебните съвети и на духовенството на всички вероизповедания.

Окончателното изработване на Органическия устав, изборът на първия български княз и назначаването на правителство се извършват под егидата на императорския комисар.

Според историко-правната наука има три етапа на изработване и приемане на Българската Конституция:
>> Първоначален проект на Сергей Лукиянов
>> Преглед, допълване и усъвършенстване на проекта в Петербург от Особеното съвещание при МВнР
>> Допълване на Петербургския проект в България, обсъждане на Учредителното събрание и приемане на окончателняи Устав.

1) Проектът на Сергей Лукиянов и Евгений Янковски
Лукиянов е щатски съветник при Министерството на правосъдието, завежда съдебния отдел при Съвета на императорския комисар, а Янковски е полковник от жандармерията, организира полицейската служба в Княжество България и Източна Румелия.
Като първоизточник на проектоустава се използват Органическия устав на Сърбия (1869) и Румънската конституция (1866), преведени на български.

>> Органически устав на Сърбия (известен като Наместнически устав)
Висши органи на управлението са: княз (има висши правомощия в трите власти, заедно с НС има законодателна власт, изцяло съдебна и изпълнителна; личността му е неприкосновена, не носи отговорност пред никого; назначава и уволнява министрите и другите държавни служители, само той може да сключва международни договори); ; голямо и малко Народно събрание (НС има законодателна функция); държавен съвет (подпомага княза и МС в тяхната дейност).
Наместническият устав узаконява гражданските права и свободи – равенството пред закона, свободата на личността и правото на частна собственост.

>> Румънска Конституция (1866)
Заимства принципи и постановления от Белгийската конституция (1831). Висши органи на управлението са: княз (по-късно крал; наследствена власт; назначава и уволнява министрите; утвърждава законите; има право на абсолютно вето; разпуска парламента; командва армията); правителството провежда избори за НС, законодателната власт е подчинена на изпълнителната; двукамерен парламент – Национално събрание и Сенат – изборни; Декларация за правата и свободите на гражданите:
>>> статут на гражданин се придобива със заявление или след 10 години живот и работа в населено място;
>>> лична свобода;
>>> неприкосновеност на жилището;
>>> свобода на словото;
>>> свобода на съвестта и вероизповеданията;
>>> неприкосновеност на частната собственост, но може принудително да бъде отчуждена по военни или санитарно-епидемиологични събражения или за изграждане на съобщителни пътища.
Върху съдържанието на проектоустава влияние оказват и някои текстове на Берлинския договор, с които императорския комисар трябва да се съобразява, също и действащото руско законодателство.

Според княз Дондуков-Корсаков Органическият устав на Сърбия е най-подходящ за българското население и предоставя значителни правомощия на княза. Използва се в най-голяма степен, но някои постановления са значително преработени – по-систематизирани, избягват се абстрактните формулировки и се раздробяват обемните текстове на първоизточника.
Заемки от Органическия устав на Сърбия:
>> ВНС и ОНС
>> Държавен съвет
>> Държавен съд за търсене на отговорност от министри
>> Колективно изборно регентство
>> Законодателна инициатива на княза
>> Реда за обсъждане и приемане на законите
>> Издаването на наредби със сила на закони от МС
>> Правото на княза да свиква и разпуска НС
>> Неприкосновеността на народните представители
>> Правомощията на парламента да обсъжда и приема държавния бюджет, да разрешава заеми и др.
Заемки от Румънската конституция
>> невъзможността на княза да бъде управител на друга държава без съгласието на ВНС
>> определянето на източното православие за официална религия
>> независимостта на Българската църква
>> правомощието на МС да управлява ако владетелят загине до полагане на клетва на новия монарх
>> въвеждане на задължително първоначално образование за всички.
Влияние на руското законодателство
>> наименования на глави и отделни текствове – изцяло 1-4 глава; 5 и 8 глава почти съвпадат; 9 текста в глава „За престолонаследието“ и „За вярата“.

Проектът на Сергей Лукиянов дава широки правомощия на монарха (в изпълнителната и законодателната власт) и ограничени финкции на НС. Княжеската власт е наследствена, ВНС включва: представители на висшето духовенство, губернатори, вицегубернатори, председателя и членове на Върховния съд, председателите на градските, окръжните и губернските управителни съвети, избрани депутати. Свиква се при изменение на Органическия устав, при избор на нов княз, регенти и др. ОНС включва половината членове на ВНС (без губернатори и вицегубернатори), депутати, назначени от княза (на двама избрани се пада един назначен). ОНС се превръща в съвещателен орган на княза, а не в действащо представително учреждение. Обсъжда законопроекти, предложения за държавни заеми и държавния бюджет и др.
Държавният съвет и Министерският съвет са висши органи на изпълнителната власт, осъществяват връзката между княза и НС. Държавният съвет има 7-11 членове, назначени от княза и по двама депутати от всяка губерния, избрани от НС за две години. Князът избира от членовете председател и негов заместник.
Министерският съвет не допуска съсловно делене. Министрите се назначават от княза и са отговорни пред парламента. Гарантират равенство на българските граждани, неприкосновеността на личнпстта и частната собственост, задължително първоначално образование, свобода на печата и др.

В инструкцията от 24 юли 1878 г. руското правителство възлага на императорския комисар и помощниците му сами да изработят проектоустав, за да не се губи време и да се избегнат упреци и недоволство. Княз Дондуков-Корсаков все пак решава, че е уместно да се запознае с мнението на видни български общественици и духовници.
В началото на октомври 1878 г. се изготвя покана до 40 българи да изразят мнение (екзарх Йосиф, митрополити Антим, Натанаил, Милетий; проф. Марин Дринов, Тодор Бурмов, Марко Балабанов, Драган Цанков, Николай Геров, Никола Палаузов, Тодор Икономов и др.). Всички те се изказват „за“ ограничена монархия, като цяло техните предложения са по-консервативни от проекта на Лукиянов.

2) Обсъждане на проекта в Русия – Петербургски проект
6 ное 1878 г. – проектът на Лукиянов и 16 мнения са изпратени в Русия и са прегледани лично от император Александър II, впоследствие и от управляващия Министерството на външните работи (Н.К. Гирс) и от княз Лобанов-Ростовски. Няколко дни по-късно проектът е изпратен в Петербург.

Предложения на княз Лобанов-Ростовски:
>> отчуждаването на територии да става от ВНС;
>> неприкосновеност и свещеност на монарха;
>> против чл. 66 – църквата да се управлява от Министерството на вътрешните работи и вероизповеданията;
>> в Държавния съвет да влизат само лица, назначени от княза.

Предложенията на Дмитрий Милютин:
>> съгласява се с направените допълнения;
>> чл. 1 – за избора на княза – еднократен акт и не е необходимо да се включва в Органическия устав;
>> не смята за удачно в Устава да се фиксира размерът на цивилната листа на държавния глава;
>> не смята за удачни чл. 55 и 57 – НС да изменя размера на средствата, отпускани на княза;
>> чл. 113 – да остане само една фиксирана двойка имена на двата вида НС;
>> не е съгласен с княз Лобанов-Ростовски по въпроса за Държавния съвет – трябва да има и изборни членове.

Същинското обсъждане на проекта става през декември 1878 г. във Второ отделение на императорската канцелария.
Създадена е специална комисия – Особено съвещание (княз Урусов, Мягков, Брун, Мелников, Александър Градовски – професор по конституционно право и история на правото в Петербургския университет, славянофил, умерен либерал).

Записка на Ал. Д. Градовски от 15 дек 1878 г.
>> за избора на княза и княжеските правомощия – възражения:
>>> държавното устройство не бива да дава поводи за вътрешни разпри;
>>> необходимо е демократично устройство, за да може Княжеството да се превърне в център за нравствено единение на всички българи;
>> намира неприемливо ОНС да се излъчва от ВНС чрез двустепенни избори – преки избори;
>> князът – избран от народа – да се избира от духовенството и мнозинството народни представители, Органическият устав да определя само прерогативите му;
>> против е двукамарен парламент;
>> законодателната инициатива да е на ОНС, а не на княза;
>> против разпоредбата за бюджета.
Трябва да се създаде правителство, ползващо се с доверието на народа, а не на „замаскирана диктатура“.

Особеното съвещание под председателството на княз Урусов заседава от 11 до 22 дек 1878 г.
>> предпазливост в допълненията и измененията;
>> сравнява само с Органическия устав на Сърбия и с Румънската конституция;
>> приемат се без възражения препоръките на военния министър Милютин и МВнР;
>> по-демократичен от проекта на Лукиянов;
>> важна задача: да не е по-консервативен от Органическия устав на Източна Румелия.

Подобрен е чл. 7 – става чл. 3 в Петербургския проект – Княжество България е монархия наследствена и конституционна с народно представителство;
Стремеж към точно спазване на международните договори – васално княжество;
Изменения в текстовете за конструирането и свикването на ОНС и ВНС: ОНС се състои от депутатите по право, но се увеличава броя на депутатите по озбор; избира се пряко от народа (на 20 000 души – 1 депутат), а не чрез двустепенни избори; няма такива по назначение.

11 яну 1879 г. – проектът се връща на княз Дондуков-Корсаков, който има право също да коригира.

Препоръки на Н.К. Гирс:
>> чл. 1 – допълнителен текст за съществуващото административно-териториално делене;
>> допълнително постановление, напомнящо васалното положение на Княжеството;
>> изменение на чл. 16 – нкязът да няма повече правомощия от предвидените в Берлинския договор;
>> да бъде облекчен режимът за получаване на поданство от българите, живеещи в Източна Румелия.

Последни корекции на княз Дондуков-Корсаков:
>> изключва от състава на НС председателите на губернски, окръжни и градски съвети;
>> добавя чл. 170 – Органическият устав да се прилага 5 години и след това да се преразгледа.

Проектът е преведен, отпечатан на български език и представен на Учредителното събрание от 1879г.

36. Политически и икономически идеи в Търновската конституция

Етикети: История на Българската държава и право

1) Политически идеи
>> от теорията на Жан Жак Русо за „Обществения договор“ – учението за народния суверенитет, т.е. властта в демократичната държава произлиза от народа. Това е един от аргументите срещу Сената – че той ще утвърди привилегировано съсловие и ще наруши народния суверенитет („Власт от народа и за народа“).
>> равни политически права на гражданите, за да участват в управлението – чл. 57 – всички български поданици са равни пред закона.
>> разделение на властите – основен конституционен принцип в демократичната държава о гаранция за политическата свобода на гражданите.
>> правото на свобода на индивида – прокарано в редица разпореждания (чл. 40, 73, 74, 77 и др.).

2) Икономически идеи
>> чл. 67 – правото на собственост е неприкосновено – конституционна основа на новобългарското гражданско право. Практическият смисъл на правото на собственост се свежда до правото на притежаване на собственост – най-солидната гаранция за политическа свобода на гражданите: абсолютно право на собственост и свобода на разпореждане със собствения труд.

Прогласените в Търновската конституция свободи на гражданите отразяват същността на извършените радикални промени в българското общество след войната от 1877-1878 г. За пръв път в историята на българите по законодателен ред се прокламират универсалните лични свободи на индивида, свободата на печата, на събранията и дружествата, определящи най-важните особености в правното положение на личността.

3) Обществено-политически принципи
Наличие на приемственост на юридически принципи във френската Декларация за правата на човека и гражданина (1789). Конституционните принципи за свободата на личността се приемат от търновските учредители като необходимо условие, за да не става гражданинът жертва на произвола на чиновниците; както и като средство, гарантиращо неприкосновеността на индивида.

>> глава XII, дял VI – текстове, гарантиращи личната неприкосновеност, неприкосновеност на жилището и тайната и неприкосновена лична кореспонденция (чл. 77)
>> чл. 73 – никой не може да бъде наказван без присъда
>> чл. 74 – арестуването и обискирането на гражданина става само по установен от закона ред – израз на принципа за законоустановеност на наказанието.
>> свобода на печата, събрания на дружествата
>>> чл. 74 от законопроекта е отхвърлен – наказателната отговорност за злоупотреба със свободата на печата;
>>> чл. 79 – свободата на печата не допуска цензура
>>> чл. 82 – свобода на събранията – не се отнася на тези на открито
>>> чл. 84 – „право за подаване на прошения“ – гражданите могат да оказват известно влияние върху законодателството и управлението на страната.
Търновската конституция ограничава правото на колективни петиции на учрежденията – само законоустановените им представители (подобно на други европейски институции).

Правомощия на монарха в изпълнителната, законодателната и съдебната власт

Първата българска конституция установява теорията за разделение на властите на Монтескьо, които биват законодателна, изпълнителна и съдебна, оглавявани от различен титуляр. В чл. 9 от ТК се регламентира законодателната власт, в чл. 12 – изпълнителната, а в чл. 13 – съдебната.

По силата на международните договори, България е монархия. Тази форма на управление не се е успорила на Учредителното събрание – „монархия наследствена и конституционна с народно представителство“, а именно върховенството на монарха над другите органи на държавна власт.

1) Правен статус на монарха
>> „Князът е върховен представител и глава на държавата“ (чл. 5) – неговата власт е производна от вота на народните представители: княз Александър I Батенберг (Първо ВНС на 17 апр 1879 г.) и княз Фердинанд (Трето ВНС на 25 юни 1887 г.);
>> властта му е пожизнена;
>> властта е наследствена по мъжка низходяща линия по реда на първородството (персонифицирана).
Във връзка с наследяването на властта, на УС възниква спор – изключва се възможността начело на страната да застане княгиня/царица. В завършена форма наследяването е отразено през 1911 г. след промяната на чл. 24, когато се добавя фразата „на Н.В. Царя на българите Фердинанд Сакс-Кобургготски„.
>> при непълнолетие на владетеля се определя регентство, докато навърши 18 години; за останалите български граждани пълнолетието настъпва с 21-вата годишнина.
Регентите са трима, избират се от ВНС, което се свиква в едномесечен срок след смъртта на монарха. Дотогава страната се управлява от МС.
ВНС е длъжно да се произнесе, дори ако владетелят приживе сам е определил регентите. Роднини на монарха нямат право да бъдат регенти.
По време на ТК са събирани четири пъти регентски съвети:
>>> 1886 г. – при абдикацията на Александър Батенберг: Стефан Стамболов, подп. Сава Муткуров, Петко Каравелов (26 авг 1886 г.) и Стефан Стамболов, подп. Сава Муткуров и Георги Живков (1 ное 1886 г.).
>>> 1943 г. (9 сеп) – когато умира цар Борис III: проф. Богдан Филов, ген. Никола Михов и княз Кирил Преславски (брат на царя) – избрани от XXV ОНС;
>>> 1944 г. – когато Отечественият фронт завзема властта – проф. Венелин Ганев, Цвятко Бобошевски и Тодор Павлов – от МС.

И четирите избора за регентство са неконституционни – не са избирани от ВНС, министри, има случаи на роднини и т.н.
Настойниците се грижат за възпитанието на младия княз и управлението на неговото имущество. Назначават се МС със съгласието на овдовялата княгиня.
Регентите не могат да бъдат едновременно и настойници.
Наместник на княза – според първоначалния текст на чл. 19, князът е длъжен винаги да е в княжеството. Когато напуска държавната територия, трябва да назначи наместник и да съобщи в прокламация тези две неща. В първата редакция на ТК не се регламентира кои лица могат да бъдат наместници и какви са техните правомощия. През 1911 г. чл. 19 е променен – царят назначава МС за наместник, правата и задълженията му се определят със закон. Този закон така и не се приема, в конкретните случаи царят определя правомощията на МС преди да напусне страната.

2) Почетни права и лични прерогативи на монарха
>> право да носи определена титла на почит и лично достойнство
„Светлост“ – титлата му според ТК, но консерваторите още от начало го титулуват Александър Батенберг „Царско височество“
„Царско височество“ – тази титла става официална едва след промяната на чл. 6 през 1893 г.
„Негово величество Цар на българите“ – 1911 г.
>> право на възнаграждение от държавата
600 000 франка годишно (ТК) – намалява се със съгласието на монарха и се увеличава със съгласието на НС.
>> особата на княза е свещена и неприкосновена – чл. 8
свещена – израз на теологическата и патримониална концепция за монархическата власт от Средновековието; божествен произход на владетелската власт; патримониалният елемент е изоставен, защото князът не е собственик на държавата;
неприкосновена – освободен е от всякаква гражданска и наказателна отговорност („The king can do no wrong„).

3) Монархът и изпълнителната власт
чл. 12 – изпълнителната власт принадлежи на монарха; той е неин едноличен, пълновластен носител;
>> начело на държавното управление;
>> определя правомощията на всички органи на изпълнителната власт;
>> назначава и утвърждава съответните длъжностни лица;
>> цялата система от органи на изпълнителната власт действа от негово име и под неговия върховен надзор – той е единственият пълновластен титуляр на изпълнителната власт – има най-широки правомощия и не се отчита на никого.

3.1) Представлява Княжеството/Царството пред други държави
чл. 17 – князът по предварително пълномощие от НС може да сключва „особени сговори“ само със съседни държави, и то за работи във връзка с управлението на Княжеството, за които се изисква участие и съдействие на тези държави. По силата на Берлинския договор България все пак е васална държава.
Независимостта и отхвърлянето на капитулацията водят до редакция на чл. 17 през 1911 г. – царят представлява страната в международните отношения. Международните договори се сключват от негово име, без той да се нуждае от предварително пълномощие от НС, и то с всички държави и всички видове договори. Уведомява НС за сключения договор, ако го позволяват „интересите и сигурността на страната“ – начало на тайната дипломация.
3.2) Има право да назначава лица на всички представителни длъжности, както и да ги уволнява – чл. 150 и 152
3.3) Върховен началник е на въоръжените сили
>> извършва служебните назначения в армията;
>> дава военни звания;
>> дава военни и граждански ордени и отличия по установен ред.
1/13 януари 1880 г. – указ – I военен орден „За храброст“ > граждански лица, назначени на висша правителствена длъжност, полагат клетва за вярност към княза и Конституцията; военни лица – полагат клетва за вярност само към княза.
3.4) Издава различни актове, за които обаче ТК не дава определения
>> укази (най-често) – този термин се включва в ТК през 1911 г.; според конституционната теория: укази са всички актове, издадени на основание на чл. 18 > институт на контрасигнатурата – мин-председателят или ресорния министър не само удостоверяват истинността на княжеския акт, но и поемат отговорност за неговата законност.
>> царски (тронни) слова – личен акт на монарха, с който открива редовните сесии на НС. В него обикновено владетелят очертава вътрешното и външното положение на страната и посочва законопроектите, които ще се обсъждат. НС задължителнто дава отговор на словото.
>> височайши заповеди – монархът ги издава в качеството си на върховен началник на въоръжените сили.
>> прокламации и манифести – издават се при оповестяване на важни събития (Съединението, Независимостта, обявяване на война).
>> рескрипти – частни писма на монарха, които не са свързани с управлението на държавата.

4) Монархът и законодателната власт
чл. 9 – законодателната власт принадлежи съвместно на княза и народните представители – противоречи на учението за разделение на властите; ТК дава на монарха правомощия, позволяващи му да има господстващо положение над парламента – не многобройни, но важни – близост с конституционализма на Джон Лок.
>> монархът насрочва парламентарните избори;
>> единствено той свиква НС на сесии; има право и да разпуска НС;
>> неограничено право на законодателна инициатива – с княжески указ мин-председателят или министрите внасят в НС законопроекти, законодателната власт налага политиката си в дейността на НС.
чл. 47 – определя случаи, в които монархът под общата отговорност на министрите има право да издава наредби със силата на закон, които в последствие да бъдат одобрени от първото свикано след това НС (извънредни случаи, при които монархът може да изземва законодателните функции на ОНС на обща отговорност на всички министри):
>>> наличие на вътрешна или външна опасност за страната;
>>> невъзможност да се свика сесия на НС.
Това правомощие създава условия за длегирано законодателство, при което изпълнителната власт изеемва функциите на народното представителство.
>> чл. 10 – приетите закони от НС задължително се обнародват от княза;
чл. 45 и 46 – утвърждаването от княза е условие за влизане на закона в сила;
>> право на абсолютно вето – монарха може да не утвърди приетия закон; ТК не разпознава отлагателното (суспензивно) вето – когато законът влиза в сила след изпълнението на определени, предварително установени в Конституцията условия;
>> обнародване (промулгация) на утвърдения закон в държавния официоз също е прерогатив на монарха.

5) Монархът и съдебната власт
>> той назначава съдиите и прокурорите по ред, определен в Закона за устройство на съдилищата – те правораздават от негово име (коронни съдии);
>> той има право да помилва (помилването е отделен акт с конкретен адресат), да смекчава и дори да отменя наложени присъди (изключение е ако е осъден министър за нарушения на ТК – чл. 15);
>> той има право на амнистия, съвместно с НС (тя важи за неопределен кръг лица, осъдени по конкретен случай, тя е акт с по-голямо значение от помилването – средство за умиротворяване на страната).