Народно събрание, видове, конституиране и правомощия

Етикети: История на Българската държава и право

Според чл. 85 на ТК народното представителство на България е Народното събрание. То бива обикновено (ОНС) и велико (ВНС). Те се различават по численост и правомощия, които не се дублират.

1) Конституиране
ТК урежда твърде демократично начина на конституиране на НС – чрез всеобщи тайни избори. За времето си това е изключително демократично и не съществува другаде. Активно избирателно право имат всички български граждани над 21 г., които не са лишени от граждански и политически права. Пасивно избирателно право имат всички български граждани над 30 г., които не са лишени от граждански и политически права и са грамотни (чл. 86).
Въпреки, че няма полова или имуществена диференциация, на практика жените не получават избирателни права, макар да са им гарантирани в ТК. Това нарушение не е толкова фрапиращо предвид факта, че по това време никоя друга конституция не дава на жените да гласуват. Най-рано това прави Нова Зеландия (1893), следват я Англия (1919), Франция (1924), САЩ (1944). В България омъжените жени получават активно избирателно право през 1937 г., а пасивно – 1945 г.
Нормата за представителност е 1 депутат на 20 000 души за ОНС и 2 депутати на 20 000 души за ВНС. След 9 сеп 1945 г. броят на депутатите е твърдо установен на 240.

2) Дейност на НС
2.1) Свикване
В двумесечен срок след изборите князът свиква НС на първа сесия, председателствана от най-възрастния депутат. По-късно се избира ръководството на НС чрез тайно гласуване. То включва: постоянно бюро, председател, подпредседател, секретари и квестори.
Депутатите подават клетва, ако откажат – губят мандата. От клетва се освобождават само депутатите-духовни лица, които се обричат да работят за благото на народа. Мандатът на ОНС първоначално е три години, през 1893 г. е увеличен на пет, а през 1911 г. е намален на четири. Повечето НС, действали по времето на ТК, са прекратявали предсрочно своя мандат. От 1878 до 1944 г. се сменят 25 кабинета.
2.2) Дейност на ОНС
ОНС работи на сесии. ТК предвижда НС да се свиква само на една редовна сесия в годината. През 1911 г. е нанесена поправка – втора редовна сесия 15 яну – 15 мар. Това са само редовните сесии, при необходимост могат да се свикват извънредни сесии. Сесията се открива с тронно слово на монарха или изпратен от него. Словото представлява програмата и задачите, които парламента. Депутатите са длъжни да отговорят на словото, но не са обвързани със съдържанието му. Когато НС се свика, само решава колко точно да работи.
Заседанията на НС са публични – обществото може да осъществява контрол. При определени обстоятелства (само ако въпросите за разискване го налагат) и по предложение на 1 министър или 3 депутати, заседанията могат да са тайни.
Депутатите имат свобода на мнението и не носят отговорност за казаното в парламента. Имат и имунитет, който започва 5 дни преди сесия и продължава до края й. Депутат може да се задържа при тежко престъпление със съгласието на НС.
НС е титуляр на законодателната власт. Право на законодателна инициатива има всеки депутат, ако е събрал подписите на 1/4 от колегите си, както и всеки министър. ОНС гласува и приема държавния бюджет, сключва държавни заеми, решава фискалната политика и данъчните въпроси, сформира бюджетни изпитателни (анкетни) комисии, търси отговорност от министрите.
2.3) ВНС
ВНС се свиква не само от княза, може да се свика и от други органи на изпълнителната власт, като МС или регентския съвет. Правомощията му са точно определени:
>> въпроси за отстъпване или размяна на държавна територия (това не се реализира);
>> изменяне на Конституцията – IV (променя се „княз“ на „цар“) и V ВНС правят несъществени промени;
>> избор на регенти или княз;
>> дали монархът има право да съуправлява друга страна.
Дейността на ВНС е с неопределена продължителност – заседава докато изпълни задачата, която е конкретен повод на свикването му. Така например I ВНС заседава само един ден, а III ВНС заседава близо година.

43. Устройство и съдебна система в Източна Румелия

1) Органически устав на Източна Румелия
За разлика от Княжество България, приемането на Органически устав в Източна Румелия не става така бързо. Разискванията в Международната европейска комисия по изработването му продължават около половин година. Първоначално заседава в Цариград, след което се премества в Пловдив. Представителите на Англия и Австро-Унгария защитават правата на султана, а представителите на Русия се стремят да запазят българския характер на областта и да разширят нейното самоуправление.

Уставът е приет на 14 април 1879 г. (два дни преди приемането на ТК). Той нормира сложно и несъобразено с желанието на българското население управление.

Съдържание – 15 глави:
>> Публично право на областта;
>> Право на гражданите;
>> За Главния управител;
>> За централното управление на областта;
>> За Областното събрание;
>> За подразделенията на областта и управляването им;
>> Финанси;
>> Земеделие, търговия и общи строежи;
>> За съдебните власти;
>> Верослужение;
>> Народно просвещение;
>> Местна милиция;
>> Жандармерия;
>> Устройство на поземлената собственост;
>> Законни условия за публичните чиновници.

2) Областно събрание
Колективен представителен орган. Състои от 56 народни представители и се конституира от три категории депутати:
> по право – 10 души (мюфтията на областта, петима християнски духовници, главният равин, председателят на Върховния съд, председателят на Върховния съд за административни разпри и главният контрольор на финансите);
> назначени от Главния управител – 10 души (те се избират от съсловието на най-видните земевладелци, търговци и стриалци; измежду чиновниците и съдиите, а третата част – от гражданите със свободни професии, които имат диплома за доктор или лисансие от някой университет);
> избирани от населението (чрез пряко тайно гласуване).

Активно избирателно право имат жителите на областта над 21-годишна възраст, отговарящи на имуществен ценз (той или негов родител да притежава недвижимо имущество или търговско предприятие), то не се изисква за духовници, професори, учители и съдии, както и за лицата с висше образование. Военизирани лица, осъдените за криминални престъпления, за кражба, грабеж или измама, намиращите се под съдебно запрещение, фалирали търговци и лица на чуждестранна служба нямат избирателни права.

Пасивно избирателно право имат всички избиратели над 25 години. Не могат да бъдат избирани за депутати окръжните и околийските административни чиновници, които се назначават от правителството, както и военизираните лица.

Мандатът на народните представители е 4 години. Осъществява се ротационният принцип – на две години се заменят половината от тях. Първите избори за ОС – сеп 1879 г. (31 българи, 3 гърци и 2 турци).

Правомощията на ОС са:
>> изработва и приема правилник за вътрешния ред;
>> избира ръководни органи;
>> дава отговор на тронното слово;
>> обсъжда и приема областния бюджет;
>> обсъжда и приема законите на областта.
Основното правомощие на ОС е да законодателства – има право да приема закони, които уреждат службите и правомощията на административното, съдебното и финансовото ведомство; данъчната система и кредитните учреждения; бюджета на областта, народното просвещение, съдебното устройство и гражданското съдопроизводство. Законите, които приема задължително трябва да бъдат одобрени от султана.

Дейността му е на сесии по два месеца годишно. Разпускането се извършва от султана по предложение на областния управител. Извънредни сесии се свикват от титуляра на изпълнителната власт.
Ръководи се от председател, двама подпредседатели и двама секретари. Първият се избира от генерал-губернатора измежду двама, посочени от депутатите, кандидати.

Постоянен комитет се избира от 10 народни представители и 3 заместници ежегодно. Той служи като Административен съвет на генерал-губернатора. Постоянният комитет приема публичноадминистративни правилници, които имат силата на закон между сесиите на ОС. Те се обнародват от генерал-губернатора.

3) Гавен управител (Областен управител/Генерал-губернатор)
Това е представителят на султана в Източна Румелия. Той се назначава от султана с одобрението на Великите сили за срок от 5 години. Той назначава съдиите и другите административни служители; областната полиция и войската са под негово ръководство. Той издава актове, които се обнародват под формата на заповеди, декрети. Трябва да се съвещава с Постоянния комитет по всички въпроси извън кръга на обикновеното изпълнение на законите.

3.1) Отговорност на главният управител:
>> наказателна
Той отговаря за предателство, нарушаване на ОУ и за причиняване на щети на Турция. Наказателно производство започва служебно от Високата порта или по „оплакване“ от ОС (такава жалба трябва да е разписана от 4/7 от депутатите). Разглежда се от специален съд, в 11-членен състав – за да бъде осъден, трябват 7 гласа от състава.

3.2) Помощници на главния управител
>> Директорат (частен или таен съвет):
>>> главен секретар и директор на вътрешните работи (за разлика от останалите, които се назначават от генерал-губернатора, той се назначава от султана) – отговаря за религиозните общини, общата полиция, състава на Върховния съд и др.;
>>> директор на правосъдието – управлява личния състав на съдилищата в областта, надзирава прокуратурата, привежда в изпълнение влезлите в сила присъди и др.;
>>> директор на финансите – изработва проекта за бюджета на областта, проекти за данъчни закони и правилници на финансовите служби и др.;
>>> директор на просвещението – упражнява надзор върху областните възпитателни и учебни заведения и др.;
>>> директор на земеделието, търговията и обществените строежи – той подпомага обществени строежи, земеделието и търговията, отговаря за лова и риболова и т.н.;
>>> началник на местната милиция и жандармерия – отговаря за въоръжените сили, снабдяването им с оръжие и т.н.

4) Съдебна система
ОС урежда подробно съдебната система на Източна Румелия. На нея е посветена девета глава: „За съдебните власти“. Тя е двуинстанционна.

4.1) Видове съдилища
>> кметски съдилища в общини без околийски съдии – кмет + двама съдебни заседатели > за движими вещи до 300 гроша и други „дребни“ наказания;
>> околийски съдилища – наказателни дела за престъпления, наказвани с лишаване от свобода до един месец или глоба до 1000 лв.;
>> окръжни съдилища – имат граждански и наказателен отдел, председател + подпредседател + отдел на член-съдии + има прокурор с помощници и следователи; първа инстанция
>> Върховен съд – седалище Пловдив; два отдела – граждански и наказателен; председател + подпредседател + отдел на четирима член-съдии; апелативна инстанция. втора инстанция
>> Особени съдилища:
>>> Админидтративни съдилища
Във всеки окръг; публично-правни спорове; вреди, нанесени от администрацията;
>>> Военни съдилища
Престъпления, свързани с военната служба или от военизирани лица. Висшата му инстанция е Върховният военен съд, учреден през 1882 г.;
>>> Духовни съдилища
Семейно-брачни дела; създават се във всяка епархия. Освен каноническият съд на християнската религия, в областта функционират съдилища и на другите вероизповедания.

4.2) Видове съдии
>> постоянни
Околийските съдии, председателите и съдиите на окръжните съдилища и Върховния съд.
>> временни
Кметовете, които правораздават, съдебните заседатели в кметски и околийски съдилища.

Тази съдебна система се запазва до Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. От 1 яну 1886 г. законите на Княжеството влизат в сила и в Южна България съгласно указ на княз Батенберг.

Създаване на новобългарското облигационно право

Етикети: История на Българската държава и право

Закон за задълженията и договорите (ЗЗД) – 1892 г.

ЗЗД е един от първите и най-важни актове в областта на гражданското право. С него се уреждат облигационните отношения, съдържа норми, регулиращи стокообмена и стимулиращи развитието на стопанските отношения.

1) Изработване на ЗЗД
Проектът за ЗЗД е изработен от законодателната комисия при Министерството на правосъдието в състав
> Христо Стоянов,
> д-р Петър Данчев и
> д-р Атанас Петров.
Използват Италианския граждански кодекс (Codice civile) от 1865 г., който от своя страна се основава на Френския граждански кодекс (Наполеонов кодекс). Изборът на тези граждански кодекси е мотивиран от факта, че те съдържат всичко, което теорията и практиката прилагат най-справедливо, както и от факта, че за разлика от Германцкия граждански законник, който отразява интересите на търговския човек, романският отразява тези на селския.
ЗЗД представлява буквален превод на текстовете от Италианския граждански кодекс.

2) Съдържание на ЗЗД
> Първи отдел: съдържа постановления за източниците на задължения като обръща най-голямо внимание на договорите (предмет, причина, действие и тълкуване), различните видове задължения, способите за погасяване на задълженията.
> Втори отдел: урежда видовете договори.
>> договори, с които се прехвърля собственост – покупко-продажба (нормиран най-широко защото е най-често прилаган) и замяна; не е нормиран договор за дарение, това става със Закона за наследството 1890 г.

>> договори за възмездно ползване на вещи и работна сила:
>>>> наем на вещи: наем на покрити и непокрити недвижими имоти;
>>>> наем на работна ръка: наемане на работа (отразен изключително пестеливо), на преносвачи по суша и вода, на предприемачи, на изполица;
>>>> наем на добитък: обикновен наем на добитък, на добитък и половина, на добитък заедно с имението;
>>>> заем на вещи и заем за послужване.

>> договори за дружество:
общи (дружествата на всички настоящи имоти и дружество на всички печалби) и частни дружества (тези, които имат за предмет няколко определени вещи или тяхното ползване или плодовете, които могат да се добият от тях; също и когато няколко души се обединят за определено предприятие или занятие);

>> договори за: пълномощие, спогодба, рента, застраховка, игра и обзалог, влог, секвестър, антихреза и поръчителство.

3) Принципи на облигационното право

>> Равенство на гражданите (чл. 9 на ЗЗД)
„Всяко лице може да сключва договори, ако то по закона е способно…“
Неспособни са: непълнолетните; запретените; тези под ограничено запрещение; лица, на които законът забранява да сключват определени договори.
Равенството на гражданите е юридическо (формално) – отрицание на средновековните ограничения и привилегии в областта на стокообмена. Нормира се дееспособността на субектите на облигационните отношения.

>> свобода на договаряне – следствие от свободата на личността – човек сам може да договаря собствеността си.
Всяко дееспособно лице е свободно да договаря:
– всяко физическо лице може да сключва договори;
– свободно е да избере своя съдоговорител;
– свободни са да включат в договора материално съдържание каквото искат;
– избират формата на договора сами.
Основно условие е сключеният договор да не противоречи на закона.
Не са предписани съответни форми при отделните видове договори. При прехвърлянето на недвижима собственост се иска сключване на нотариален акт.

>> принцип на безусловно изпълнение на договорите
Законно сключените договори имат силата на закон за тези, които са ги сключили – по подобие на закона, договорът има силата на източник на права и задължения.
Договорите могат да се развалят само по (1) взаимно съгласие или по (2) съдебен ред (чл. 28, ал. 2 от ЗЗД).

>> облигационно-вещен ефект
ЗЗД по модела на Френския и Италианския граждански кодекс усвоява т.нар. облигационно-вещен ефект – той се проявява при договорите за обмяна на вещи. Договорът за покупко-продажба и замяна влиза в сила когато стане съглашението, независимо дали вещта реално е преминала в ръцете на купувача (чл. 218 ЗЗД). Така риска преминава в ръцете на придобиващия я в момента на съглашение (чл. 30 ЗЗД).

ЗЗД е изменян и допълван, като влияние е оказвало немското гражданско право. Той действа до 1951 г., когато се заменя с едноименния закон, създаден на основата на принципите на социалистическото право и плановата икономика.

Създаване на новобългарското семейно право

1) Обща х-ка
До 1945 г., когато се приема Наредба-закон за брака и семейството, брачното ни право е каноническо и стои извън светсткото цивилно право. През целия период източник на норми за годежа, брака и развода е Екзархийският устав на Българската православна църква. Сферата на семейно-брачните отношения се нормира десетилетия от архаичния правен режим, установен от каноническото право.
Източниците на семейното право са (1) законите, приети по предвидения в Конституцията ред и (2) актовете, създадени по каноническите правила.
Държавата признава и придава гражданскоправно значение на всеки брак, сключен под компетенцията на църковните власти. Българската православна църква и духовните учреждения на другите религии са компетентни по въпросите за брака и развода, а държавата чрез своите съдебни органи решава имуществените отношения между съпрузите. Изключение прави мюфтийският съд, който има права да се разпорежда с имуществените въпроси.

2) Устави, закони и наредби, уреждащи семейно-брачните отношения
2.1) Канонически
>> 1871 г. >> Устав за управлението на Българската Екзархия – освен канонически разпореждания от духовен х-р, съдържа и норми, отнасящи се пряко до семейното право; Българската Екзархия има правото да разрешава всички спорове, които произлизат от годежа, брака и развода; при решаването на спорове тя прилага разпоредбите на общоканоническото право, нормите от Кормчая книга и Арменопуло, както и тези от обичайното ни семейно право.
>> 1883 г. >> Екзархийски устав (ЕУ) – изработен от Държавния съвет, подписан от Светия Синод, приет от НС и утвърден от княз Батенберг; функционира до 1895 г.
>> 1895 г. >> Нов Екзархийски устав – не съдържа специални правила, които да уреждат развалянето на годежа и развода.
>> 1897 г. >> Допълнение към Екзархийския устав – включва се Част шеста „Бракове“; в шест глави се уреждат условията за сключване на брак, причините за разтрогване, правила за производство на бракоразводни дела, незаконните бракове и унищожаването им.

>>> Годежът според ЕУ – уреден е пестеливо, според чл. 185 от ЕУ, има сила пред църковната власт, когато е извършен от енорийски свещеник в присъствието на свидетели; църквата придава религиозна форма на годежа, наречена обручание; разваляне се извършва само от църковната власт.

>>> Условия за встъпване в брак – лицата трябва да са (1) дееспособни – младежи – 19 г./девойки – 17 г. (до 1985 г.: младежи – 20 г./девойки – 18 г.), не поставя горна граница за бракосъчетание, също така не поставя и условия за разликата в годините на младоженците; (2) съгласие на родителите; (3) да няма никакво родство; (4) да не се намират в брачна връзка с другиго; (5) да са душевно здрави; (6) да не са осъдени на безбрачие; (7) да имат кръщелни свидетелства; ( да изкажат взаимно съгласие.

Сключването на брак става чрез религиозния обред – венчание, изключва сключване на такъв между християнин и нехристиянин. Гражданският брак не получава подкрепата на Българската църква до 1945 г.

>>> Основания за развод
>>>> четиригодишно отсъствие на мъжа, който не осигурява прехрана за семейството си;
>>>> тригодишно отсъствие на съпругата; жените на войници са длъжни да чакат мъжете си докато са на служба;
>>>> прелюбодеяние на някой от съпрузите;
>>>> когато единият от двамата се отдаде на пиянство и разпилява средствата и имотите;
>>>> когато единият буйства и изтезава другия;
>>>> когато единият е осъден за тежко престъпление;
>>>> когато единият обвини другия в прелюбодеяние, което не е доказано и др.
! Развод по взаимно съгласие не се допуска.
Когато съпругата е виновна – няма право да търси зестрата си. Когато съпругът е виновен – жената има право по съдебен ред да вземе зестрата, подаръците й и издръжка. Рождените деца се дават на невиновната страна; деца до 5 години се дават на майката, ако не е „опорочена в нечестен живот“. Размерът на издръжките се определя от гражданските съдилища.

2.2) Светски
>>>> Първият светски закон в областта на семейното право е Законът за настойничеството (1890).
С Временните съдебни правила настойничеството се учредява от местните стрейски съвети. Непълното нормиране е причината за изготвянето на законодателния акт.
Държавният съвет приема Закон за настойничеството през 1881 г., но през 1886 г. Държавният съвет при ВКС постановява, че той не отменя Временните съдебни правила. Той не може да има силата на закон. Така Министерството на правосъдието възлага на д-р Атанас Петров да изготви проектозакон. Приет е 1889 г. и влиза в сила през 1890 г.
По право настойничеството преминава на преживелия съпруг/а – майката може да откаже настойничеството.
Настойничество се учредява при:
>> смърт на двамата родители и наличието на низходящи;
>> при отнемане на родителската власт на бащата, когато децата не са оставени на майката;
>> при смърт на единия родител и безивестно отсъствие на другия;
>> при поставяне на пълнолетно лице под запрещение.
Свиква се Роднински съвет – мировия съдия и 6 членове. При свикването му мирояият съдия обявява настойника, ако няма такъв, съветът избира.
Предвижда се избор на поднастойник. Той се намесва когато интересите на малолетния са в разрез с тези на настойника.
Освобождаването от настойничество става по право, когато поставеният под настойничество сключи брак, или е станал на 18 г. – това става с постановление на роднинския съвет, назначава му се попечител. Когато навърши пълнолетие (21 г.), се изготвя акт за пълнолетие от мировия съдия в присъствието на настойника/попечителя.

>>>> Закон за припознаване на незаконородените деца, за узаконяване и осиновяване (1890) – частта за незаконородените деца минава без дискусия и остава с изключително незадоволително съдържание.
Забранява се търсенето на бащата – тъй като не може безусловно да се установи произхождението на детето от един мъж, това предпазва обществото от скандали и злоупотреби. Както жената не може да търси бащинство и издръжка, така и детето не може да търси наследствени права.

>>>> Закон за лицата (1907) – той разглежда въпросите, свързани с:
– гражданското местожителство и местопребиваване;
– отсъствието на физически лица;
– родство и сватовство между лицата;
– произход на лицата;
– родителска власт;
– пълнолетие, пълно и ограничено запрещение;
– актове за гражданско състояние.
С този закон се отменя глава втора от Закона за настойничеството и Законът за забележване ражданията, женитбите и умиранията от 1892г.

Създаване на новобългарското вещно право

Новобългарското вещно право се урежда със Закона за имуществата, собствеността и сервитутите (ЗИСС) (приет 1903г./ влязъл в сила 1904г.). В изработването на ЗИСС има рецепция от италианския ГК, френския ГК, германския граждански закон (BGB) и др. С влизането му в сила се отменят окончателно постановленията на турското законодателство в областта на вещното право.

Собственост – с приемането на ЗИСС се установява собственост върху имуществата със съответните правомощия – владение, ползване, плодоползване и разпореждане. Правата на собственост на неприкосновени и тяхното отчуждаване за държавна или обществена нужда може да става само след справедливо и предварително заплащане
Сервитут – упражняване на вещни права върху чужда вещ

1) Законът за имуществата, собствеността и сервитутите дава юридически израз на вещното право като съвкупност от норми, регулиращи имуществените отношения, в които съответното лице може да упражнява своите права над имуществото(… регулира правата на едно лице върху дадена вещ. Възможността да извършват облигационни сделки с нея и прочие …). Вещното право е клон на правната система, който урежда имуществените отношения на гражданите. Това е юридическо правомощие, упражнявано пряко върху дадена вещ, което позволява да бъдат извлечени всички или част от нейните икономически облаги.

В Закона за имуществата, собствеността и сервитутите е възприето разграничението на вещите на недвижими и движими.
Недвижимите вещи са такива по природа, по назначение или до предмета, за който се отнасят.

По природа:
> дървото на корен и неговите плодове, преди обирането им; след като се оберат плодовете стават движими вещи
> земята; заровеното имане е движима вещ
> сградите: временните постройки са движими вещи
> водопроводи

По назначение:
> всички вещи, които се използват от собственика за обработка на земята – работен добитък, пособия

По предмета, за който се отнасят:
> плодоползването на недвижими имущества
> поземлените сервитути
> искове за недвижими вещи

Всичко извън по-горе посоченото са движими вещи:
> всички материални предмети; също така акции, дялове в търговски или промишлени дружества, ренти и др.

Различия между недвижимите и движимите вещи се свеждат до следното:
> недвижимите вещи могат да се ипотекират, а движимите се дават в залог
> отчуждаването на недвижими вещи се подчинява на формални изисквания – прехвърлянето на собствеността става с частен писмен договор или нотариален акт; при отчуждаването на движими вещи не са предвидени формални изисквания

2) Сервитутите са вещни права върху чужди вещи. По силата на сервитутите една вещ служи на друго лице или на друга определена вещ. Българският ЗИСС признава както личните, така и поземлените сервитути.
Лични сервитути са онези, установени върху вещ в полза на определено лице. Сервитутът, който дава право на едно лице да се ползва от чужда вещ, както се ползва самият собственик, се нарича плодоползване.
Поземлените сервитути са онези, които се установяват върху един недвижим имот в полза на друг поземлен имот. При тях единият имот се нарича служащ, а другия господстващ, който има право на сервитут.

Във връзка с облигационното право (ЗЗД) и вещното право (ЗИСС) е Законът за давността (ЗД) от 1989г. До влизането му в сила давността се определяла от някой членове на Турския граждански законник, Закона за земите и Турския търговски закон.

Законът за давността е създаден на основата на Италианския ГК и Испанския ГК. Той нормира придобивната и погасителната давност, която е различна по срок за облигационните и вещните искове.
Условията за придобивна давност са:
> вещите, които се придобиват по давност, да се намират в гражданско обръщение – към тях се отнасят и сервитутите, частните държавни, окръжни и общински имущества, имуществата на юридическите лица
> юридическо основание – Според ЗД „Юридическо основание е това, което по закона може да служи за прехвърляне на правото на собственост или на друго вещно право, на което се прилага давността“.
> добросъвестност – Изразява се в увереността на владелеца, че лицето, от което е получил вещта, е било неин собственик и има правото да прехвърля собствеността й.
> законно владение – Според ЗД „Владението е законно, когато то е постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерението да се държи вещта като своя собствена“.
> изтичане на определено от закона време – придобивната давност на правото на собственост на недвижими вещи и други вещни права е 10г., когато се владеят добросъвестно и при наличие на юридическо основание. Когато липсва добросъвестността и юридическото основание, придобивната давност е 20г.

Погасителната давност на вещните искове е 15г. или 20г. в зависимост от добросъвестността или недобросъвестността и наличието на правно основание.
Погасителната давност на облигационните искове е 6 месеца, 1 година, най-често 3 години, а максималният срок – 5 години.