Пр. уредба на соц. подпомагане изхожда от опр. ръководни правила, които опр. нейното съдържание.  Това са нейните основни принципи. Те улесняват тълкуването и прилагането на  правната уредба. Някой от тях са изразени изрично в законодателството, а други се извличат чрез логическо и сист. тълкуване

обществена солидарност – чл.1,ал.2,т.2. Изразява се в преодоляване състоянието на нужда на отделните ФЛ чрез средства и с участието на обществото; натрупаните с участието на всички или по-голяма част от гражданите средстава се разхождат за нуждите на отделни лица; принципът намира израз в правилата относно източнитците за набиране и условията за разходване на срествата за соц.подпомагане;

индивидуализация на престациите – осъществява се за задоволяване на конкретна нужда след нейното преценяване; осъществява се според особеностите на всеки конкретен случай – доходи, сем. положени, здравно състояние и др. (чл.13 ал 2-3 ЗСП); нуждата е винаги конкретна и за преодоляването и се предоставят конкретни престации – различни видове соц. помощи и соц. услуги; проявява се в индивуалното установяване на състоянието на нужда; инд. опр. на предоставената престация;

зачитане на човешкото достойнство – съгласно чл.1,ал.5 ЗСП СП се отпуска само при искане; осигуряване на средства за подходящ начин на живот или със съдействието за жизнено важни дейности, които индивидът иначе не би могъл да извършва; проявява се в правилата относно определяне на вида и размера на помощите и услугите, предоставянето им по искане на нуждаещите се и др;

помощ за самопомощ – чл.1,ал.2,т.4 и чл.2,ал.1 ЗСП – СП е само преходно средство за развитие на собствените си възможности; не само да стимулира задоволяването на конкр. материална нужда, но и да помогне за избягване на други такива нужди в бъдеще;ж

субсидиарност – чл.2,ал.2 – ЗСП – СП се отпуска, когато не е възможно да се използват други средства (трудова дейност, налично имущество и др.) в предпоставките за соц. подпомагане се проявява тоя принцип

57. Метод на правно регулиране на отношенията по соц. подпомагане

Координация на системите за социална сигурност в ЕС

За да се гарантира една от основните свободи в ЕС- свобода на движение на трудещите се. Още при създаване на ЕИО се мисли не само за трудовите права, но и за правата, производни на тях.

Още през 1958г се приема Регламент 3 относно координацията на системите за социална сигурност.

Предмет на координацията

Общозадължителни правила, установени от компетентни институции на ЕС за регулиране на осигурителните отношения, отношенията по социалното подпомагане и др. системи за социална сигурност в д.чл. на ЕС при упражняване на свободата на движение на трудещите се.

Тези общозадължителни правила имат за цел да предотвратят положение, при което гражданин на една държава, пребиваващ в друга държава, да бъде осигурен и в двете държави, или пък в нито една от тях.

 

Основни източници на правна уредба

• Първично право – чл.151 и чл.153 т.1 б. „б” ДФЕС

Чл.151 –задтлжение на  държавите- страни по договора да осъществяват подходяща социална политика

Чл.153 т.1 б. „б” задължение на ЕС и на д.чл да полагат усилия за гарантиране на социалната закрила и социалната сигурност на трудещите се.

• Вторично право – уредбата е кодифицирана

Регл. 883 от 2004г за координация на системите за социална сигурност

Регл. 987 от 2009г за прилагане на Регл. 883 от 2004г.

 

Регламентът  – на страницата на МТСП. (На изпита тя ще ни го осигури, така че да не си го разпечатваме. Ще ни осигури и Директивите)

Директиви за гарантиране на принципа на равенство

Практика на СЕС – много важен източник

 

Характерното тук е, че за разлика от други области на обществените отношения, в областта на социалната сигурност се прилага принципът за координация – т.е. не се установяват еднакви задължителни правила за вътрешните правни системи (например колко да бъде възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст). Създават се правила за съгласуване на различните национални разпоредби.

Възможност за упражняване на придобитите в една държава социални права във всяка друга държава, на чиято територия се намира гражданинът.

 

Цели на координацията:

1. Преодоляване на колизията на закони – Регл. 883 определя кое е приложимото право.

Правилото е, че за трудещите се  („ икономически активни граждани”), независимо от основанието, на което се прилага трудът, се прилага lex loci laboris – мястото, където се полага труда.

За икономически неактивни лица (например студенти) се прилага законът на държавата по местопребиваване. ( lex loci habitationis)

 

Специални правила относно приложимото право

Отнасят се до командированите лица – лица, изпрагтени от работодател на една държава да осъществяват за него трудова дейност в друга държава

Установени са в чл.12 Регл. 883

Относно самостоятелно заетите лица, които упражняват временно трудова дейност в чужбина (например ЕТ или лице, упражняващо свободна професия)

За тези лица, специалните правила се съдържат в чл.14 Регл. 883

Относно лицата, които осъществяват трудова дейност в повече от една държава  – правилата са установени в чл.13 и чл.14 Регл. 883

 

2. Да се преодолее нееднаквото третиране на база различия в гражданството на лицата, пребиваващи на територия на д.чл.
3. Преодоляване на териториалните изисквания за придобиване на права и предоставяне на осигурителни обезпечения

(има държави, в които някои осигурителни плащания са свързани и с пребиваване на съответната територия – например в Дания, Финландия. За да не се лишат гражданите на др. държави, които не са пребивавали толкова време на съот територия, са създадени механизми за зачитане на придобитите от тях другаде права)

 

Основни принципи на координацията

1. Принцип на еднакво третиране на субектите на права – чл. 2 Регл. 883 – определя персоналния обхват на координационните правила; чл.4 – предвижда равно третиране на субектите на права.

Чл.2 – … и преживелите ги лица – неточен превод – в оригиналния текст е само низходящите, а не всички преживели лица.

Става въпрос за ФЛ – граждани на ЕС, а действието на Р е разпростряно и върху граждани на държавите от Договора за ЕИП и Швейцария, както и за лица без гражданство и бежанци, които упражняват свободата на движение.

Правилата не се прилагат към гражданите на държавата, които живетя там, а само когато упражняват свободата на движение на трудещите се.

Няма значение характерът на упражняваната дейност. Важно е при упражняването на свободата на движение да е била прилагана друга система за социална сигурност. (А не например, когато за пръв път се полага трудова дейност)

2. Принцип на еднакво третиране на обектите на права – (в Р – „обекти, доходи, факти и събития”)

Чл.5

Означава – правила за получаване на обезпечения в компетентната държава, където лицето е осигурено и е възникнало правото на обезпечение, да се приравнява на получаването на такива обезпечения във всяка друга държава

(пример: придобито право на пенсия в България, да може пенсията да се получава и в Австрия)

Става въпрос за възможност за упражняване на придобити права, но и за износ на обезпечения (например придобит трудов стаж)

 

Предметен обхват на координацията

Чл.3 Регл. 883 – изрично и изчерпателно

Важното е предназначението на съответните плащания, а не кой е техният източник.

Чл.3 т.5 – изрично изключва от координацията плащанията по социалното подпомагане, но само за обща издръжка на живота; медицинското подпомагане; отговорността за причинени вреди (например по чл 200 КТ – отговаря само бълг. Работодател към работник, който полага труд в България. Не може например р/сл да претендира такова обезщетение от гръцкия си работодател)

С оглед на предназначението им обаче, някои от тях могат да бъдат включение чрез изрична декларация на съответната д.чл. – в България – това е направено само за социалната пенсия за инвалидност).

Координацията се отнася както до паричните, така и до натуралните престации. Дължимите парични престации (например пенсии)могат да се получават във всяка д.чл., в която пребивава лицето, независимо от това къде е придобито правото. Натуралните престации (преди всичко дължимата  медицинска помощ0 се предоставят от институцията по местопребиваване за сметка на компетентната институция.

Инсититуция по местопребиваване – органът осигурителен или друг, който предоставя съответните престации в държавата- членка (за България например това е НЗОК)

Компетентна институция – институцията, в която е осигурено лицето.

(например ако временно пребивавам в Германия и трябва да ми се предостви мед. помощ, предоставя ми я компет ентната институция в Германия, но за сметка на компетентната за мен институция – НЗОК). Става дума за възстановяване на разходи.

3. Принципна зачитане на осигурителен стаж и продължителност на пребиваване (нарича се още сумиране на периоди)

Уреден в в чл. 6 Регл. 883

Когато за придобиване на някакво право е необходим придобит осигурителен стаж или определен период на пребиваване в една държава, придобитият стаж/пребиваване се зачита във всяка друга д.чл.

4. Недопустимост на кумулиране на обезпечения

Чл.10 Регл. 883

Не може да се получава повече от едно обезпечение, на едно и също основание.

 

За целта на прилагането на координационните правила, всяка държава е длъжна да определи компетентна институция. В България това са НОИ, НЗОК, Агенция за хората с увреждания, Министерство на здравеопазването (за редките случаи, когато мед. помощ се заплаща не от НЗОК, а от министерството на здравеопазването).

Имуществена отговорност – уредена е в чл. 110 и чл. 113 КСО, гл. 16 и гл. 21 ДОПК. Тя се изразява в задължение за възстановяване на виновно причинени вреди – тя има за предназнанчение да компенсира причинените вреди от определено неправомерно поведение.

Субекти на отговорността – определят се от разпоредбите на чл.110, ал.1 КСО и чл.110, ал.2 ДОПК. Най-общо това са физическите или юридическите лица. Могат да бъдат осигурители (им. отг. а невнасяне на осиг. вноски,причиняване на реди чрез издаване на док. с невярно съдържание); длъжностни лица на осиг. органи (неправилно извършени осиг. разходи); осигуреното лице (виновно получаване на недължимо пращане)

Основание за имуществена отговорност – наличие на причинена вреда, изразяваща се в намаляване на средствата по осигурителните фондове. Възможни са и двете форми – претърпяна загуба и пропусната полза. За да възникне отговорност не е достатъчно обаче само да е причинена вреда, но също така лицето да е осъществило противоправно поведение, т.е. да не е изпълнило свое задължение към осигурителния орган (чл. 110, ал. 1 КСО). Между противоправното поведение и вредата трябва да има пряка причинна връзка, тя трябва да е причинена единствено и само от противоправното поведение на задълженото лице; ако има съпричиняващи фактори, отговорност няма да бъде наложениа. напр. длъжностното лице по пенсионното осигуряване неправилно е отпуснало пенсия, но защото осигуреният е представил удостоверение за осигурителен стаж с невярно съдържание. Задължителен елемент е също и вината – субективното отношение към противоправното поведение.

Съдържание на отговорността – изразява се в обезщетение на вредите. Наред с размера на вредата в опр. случаи се дължи и лихва (чл.113 КСО +20пункта)

 

Ред за налагане – за да се наложи имуществена отговорност е необходимо да бъде установена вредата, т.е. да бъде установен размерът на вредата, нейният произход и причинител. Компетентните органи, които установяват вредата, са контролните органи на НОИ – чл. 110, ал.1 КСО (вредите от неправилни осигурителни плащания). Компетентни органи са и контролните органи на НАП – чл. 112, чл. 118, ал. 2 ДОПК (вредите от невнесени осиг. вноски). Такива органи са и финансовите инспектори на РЗОК (чл. 73 ЗЗО). (нарушаване на правилата относно финансирането на медицинската помощ)

Отговорността се налага с ревизионен акт за начет. При здравното осигуряване финансовите инспектори на РЗОК съставят протокол. Със съставеният акт се поставя началото на производството по налагането на имуществената отговорност – той трябва да бъде връчен на нарушителя, за да може той да му възрази в 7-дневен срок, ако прецени. Контролният орган се произнася по възражението с мотивирано заключение.

Налагането на наказанието е възложено на длъжностно лице на НОИ – чл. 110, ал. 3 КСО. При здравното осигуряване отговорността се налага от арбитражна комисия при РЗОК (чл. 76 ЗЗО).

Актът, с който се налага отговорността, по правило е разпореждане (едностранно властническо волеизявление на длъжностно лице в териториалното поделение на НОИ) и е ИАА – то трябва да бъде връчено на нарушителя, за да породи действие. То трябва да е издадено в 14-дневен от срок от получаването на ревизионния акт заедно с възраженията на нарушителя.

Задължението за обезвреда подлежи преди всичко на доброволно изпълнение – чл. 110, ал. 3 КСО и чл. 127, ал. 1 ДОПК. Доброволното изпълнение става чрез превеждане на дължимата сума по сметките на общественото осигуряване. Когато задължението не се изпълни доброволно, то подлежи на принудително изпълнение – предвидени са няколко способа за това: запор по сметки на длъжника и на свързани с него лица (чл. 110, ал. 5, т. 1 КСО, чл. 215, ал. 1 ДОПК, пар. 1, ал. 1, т. 6 ДР КСО); изпълнение върху движими и недвижими вещи на длъжника (чл. 110, ал. 5, т. 2 КСО, чл. 215, ал. 1 ДОПК) чрез изнасяне на съответната вещ на публична продан; изпълнение върху вземания на длъжника (същите разпоредби).

Отговорност за трети лица – чл. 110, ал. 7 КСО.