53. Имуществена отговорност за нарушаване на осигурителното законодателство

/в , /от

Имуществена отговорност – уредена е в чл. 110 и чл. 113 КСО, гл. 16 и гл. 21 ДОПК. Тя се изразява в задължение за възстановяване на виновно причинени вреди – тя има за предназнанчение да компенсира причинените вреди от определено неправомерно поведение.

Субекти на отговорността – определят се от разпоредбите на чл.110, ал.1 КСО и чл.110, ал.2 ДОПК. Най-общо това са физическите или юридическите лица. Могат да бъдат осигурители (им. отг. а невнасяне на осиг. вноски,причиняване на реди чрез издаване на док. с невярно съдържание); длъжностни лица на осиг. органи (неправилно извършени осиг. разходи); осигуреното лице (виновно получаване на недължимо пращане)

Основание за имуществена отговорност – наличие на причинена вреда, изразяваща се в намаляване на средствата по осигурителните фондове. Възможни са и двете форми – претърпяна загуба и пропусната полза. За да възникне отговорност не е достатъчно обаче само да е причинена вреда, но също така лицето да е осъществило противоправно поведение, т.е. да не е изпълнило свое задължение към осигурителния орган (чл. 110, ал. 1 КСО). Между противоправното поведение и вредата трябва да има пряка причинна връзка, тя трябва да е причинена единствено и само от противоправното поведение на задълженото лице; ако има съпричиняващи фактори, отговорност няма да бъде наложениа. напр. длъжностното лице по пенсионното осигуряване неправилно е отпуснало пенсия, но защото осигуреният е представил удостоверение за осигурителен стаж с невярно съдържание. Задължителен елемент е също и вината – субективното отношение към противоправното поведение.

Съдържание на отговорността – изразява се в обезщетение на вредите. Наред с размера на вредата в опр. случаи се дължи и лихва (чл.113 КСО +20пункта)

 

Ред за налагане – за да се наложи имуществена отговорност е необходимо да бъде установена вредата, т.е. да бъде установен размерът на вредата, нейният произход и причинител. Компетентните органи, които установяват вредата, са контролните органи на НОИ – чл. 110, ал.1 КСО (вредите от неправилни осигурителни плащания). Компетентни органи са и контролните органи на НАП – чл. 112, чл. 118, ал. 2 ДОПК (вредите от невнесени осиг. вноски). Такива органи са и финансовите инспектори на РЗОК (чл. 73 ЗЗО). (нарушаване на правилата относно финансирането на медицинската помощ)

Отговорността се налага с ревизионен акт за начет. При здравното осигуряване финансовите инспектори на РЗОК съставят протокол. Със съставеният акт се поставя началото на производството по налагането на имуществената отговорност – той трябва да бъде връчен на нарушителя, за да може той да му възрази в 7-дневен срок, ако прецени. Контролният орган се произнася по възражението с мотивирано заключение.

Налагането на наказанието е възложено на длъжностно лице на НОИ – чл. 110, ал. 3 КСО. При здравното осигуряване отговорността се налага от арбитражна комисия при РЗОК (чл. 76 ЗЗО).

Актът, с който се налага отговорността, по правило е разпореждане (едностранно властническо волеизявление на длъжностно лице в териториалното поделение на НОИ) и е ИАА – то трябва да бъде връчено на нарушителя, за да породи действие. То трябва да е издадено в 14-дневен от срок от получаването на ревизионния акт заедно с възраженията на нарушителя.

Задължението за обезвреда подлежи преди всичко на доброволно изпълнение – чл. 110, ал. 3 КСО и чл. 127, ал. 1 ДОПК. Доброволното изпълнение става чрез превеждане на дължимата сума по сметките на общественото осигуряване. Когато задължението не се изпълни доброволно, то подлежи на принудително изпълнение – предвидени са няколко способа за това: запор по сметки на длъжника и на свързани с него лица (чл. 110, ал. 5, т. 1 КСО, чл. 215, ал. 1 ДОПК, пар. 1, ал. 1, т. 6 ДР КСО); изпълнение върху движими и недвижими вещи на длъжника (чл. 110, ал. 5, т. 2 КСО, чл. 215, ал. 1 ДОПК) чрез изнасяне на съответната вещ на публична продан; изпълнение върху вземания на длъжника (същите разпоредби).

Отговорност за трети лица – чл. 110, ал. 7 КСО.

52. Принудителни административни мерки при нарушаване на осиг. законодателство

/в , /от

Принудителни административни мерки – те винаги са властническо правомощие за предотвратяване или отстраняване на правонарушения, които са свързни с публичноправни задължения. Основанието за налагането им е винаги обективно правонарушение – несъответствие между предписаното от закона и фактически осъщественото поведение. Всяка ПАМ представлява индивидуален административен акт с преобразуващо действие – това е акт на компетентен орган, с който се налагат определени задължения и се отстранява определено нарушение.

Видове ПАМ:

1) задължително предписание (чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО; чл. 344 КСО) – заповед за отстраняване на нарушението; обект може да бъде невнасяне на ос. вноски, неспазване на ос. законодателство, изменение в правилник на фонд за доп. осигуряване. В предписанието се посочват нарушението и мерките, които тр. да бъдат взети. Адресат може да бъде всеки правен субект, който има задължения според законодателството – осиурител, упр. орган на осиг. дружество и т.. Предписанието може да поставя срок, но може и да не поставя (незабавно изпълнение);

2) спиране на изпълнението на незаконни нареждания и действия (чл. 108 ал. 5 и чл. 344 КСО) – действието се преустановява до отстраняването на констатираното нарушение;актът не се отменя, но неговият авотр тр да го приведе в съответствие с изискванията на правната уредба;

3) свикване на събрания и заседания – при допълнителното обществено осигуряване (чл. 344, ал. 1, т. 4 КСО); когато са застрашени интересите на осигурените лица; свикване на общо събрание на акционерите и за заседания на УС, надзорният съвет или съвета на директорите на осиг. дружество;

4) назначаване на одитор или квестор (чл. 344, ал. 1, т. 13 и ал. 2, т. 1 КСО) – отново при допълнителното осигуряване; назначаването на одитор е въпрос на преценка на контролния орган, а на квестор – допустимо в предвидените в КСО. Квесторът упр. надзор върху дейността на дружеството до назначаване на ликвидитор или синдик. Назначението е за сметка на осиг. дружество.

5) освобождаване на членове на управителни съвети на осигурителни дружества (чл. 344, ал. 1, т. 4 КСО);

6) отнемане на разрешение или лиценз за осъществяване на дейност по допълнителното обществено осигуряване (чл. 344, ал. 1, т. 14 и ал. 2, т. 3 КСО); – най-тежка ПАМ, налага се при тежки нарушения на законодателството относно доп. общ. осиг.

Ред за налагане на принудителните административни мерки – компетентни да ги налагат по основното задължително осигуряване  са контролните органи на НОИ (арг. чл.108 КСО); контролни органи по Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (зад. предписания за отстраняване на нарушения във връзка с производството, разпростр и пр. на лекарства и да спират дейността на обекти);

Компетентни да налагат ПАМ по допълнителното осигуряване са контролните органи на НОИ на основание чл. 108 КСО (във връзка със задълженията на осигурителите ) и КФН (чл344 ал2.КСО) (и нейният заместник председател; мерките по чл.344 ал1. КСО). Налагането става с индивидуален административен акт.

Сигнална функция на органите на НОИ – чл.108а КСО

 

Отговорност за нарушаване на осигурителното законодателство – неспазването на правната уредбна осигурителните отношения може да доведе и до налагане на санкции, когато това неспазване е извършено виновно.

Правната уредба на отговорността се съдържа в чл. 110 за основното обществено осигуряване и гл. 41 КСО за допълнителното; уредба се съдържа и в гл. 15 и 28-29 ДОПК; гл. 5 ЗЗО; гл. 5 от Закона за съсловните организации на лекарите; гл. 6 от Закона за съсловната организация на медицинските сестри; чл. 115-118 ЗЛЗ; субсидиарно се прилага и ЗАНН.

Отговорността в правото е санкция за виновно неправомерно поведение – в конкретният случай тя е санкция за виновно неправомерно поведение на страните по осигурителни правоотношение, както и на други участници в тези правоотношения. Отговорността се изразява в задължение за понасяне на неблагоприятни последици от това неправомерно поведение.

Общите предпоставки на отговорността за нарушаване на осигурителното законодателство са две:

1) нарушение – неправомерно поведение, неспазване на предписани от закона правила за поведение; обект на отговорността е осигурителното законодателство; субекти на нарушението могат да бъдат преди всичко страни по осигурително правоотношение (напр. осигуреното лице е представило неверни документи за осигурителен стаж); субект може да е и изпълнител на медицинска помощ, който не изпълнява своите задължения по договора с РЗОК и по ЗЗО; субект на отговорността може да е и субект извън осигурителното правоотношение (напр. когато една пощенска служба не изплаща в необходимите срокове пенсиите на осигурените лица);

2) вина – за да се наложи санкция за неправомерно поведение е необходимо нарушителят да е действал виновно; в едни случаи санкция се налага само при умисъл, а при други формата на вината няма значение; могат да се кумулират отговорности;

Контролните органи могат да налагат имуществена и административнонаказателна отговорност. Ако констатират данни за документно престъпление, те са длъжни да уведомят прокуратурата.

51. Контрол за спазване на осигурителното законодателство

/в , /от

Правна уредба на контрола – разпръсната в множество източници. Тя се съдържа преди всичко в гл. 7 и гл. 39-41 КСО; гл. 15 ДОПК; гл. 2, разд. 10, гл. 3, разд. 5, гл. 4-5 ЗЗО; Закон за Комисията за финансов надзор; ЗДФИ; ЗЛЗ.

Обществена функция на контрола – гаранция за спазване на правната уредба на осигурителните отношения чрез предотвратяване и отстраняване на нейните нарушения.

Понятие за контрол – контролът за спазване на осиг. законодателство е правно регламентирана дейност, насочена към гарантиране спазването на правните разпоредби чрез предотвратяване и отстраняване на техните нарушения. Контролът е власнтическа дейност, осъществява се въз основа на служебно начало (може и при получаване на сигнал). Съдържанието на контрола се изразява в проверка на състоянието на прилагането на правната уредба на общественото осигуряване. Това е оценъчна дейност– установяване на фактически осъществените действия по прилагане на правната уредба с изиксваните такива.

Видове контрол:

Според обекта на контрол – финансов (отнася се до бюджета на фондовете на зад. общ. осигуряване и на НЗОК чл.110 КСО; чл. 70 и 1л.72-73 ЗЗО и се осъществява от финансови инспектори на НОИ и на РЗОК и от контролните органи на НАП) и административен (има за обект правата и задълженията на осигурителите, на осигур. лица и на осиг. органи по осъществ. на общественото осигуряване; осъществвява се от контролните органи на НОИ и НЗОК, а в областта на здравното осиг. тр да се добави и контрол върху дейността на изпълнителите на мед. помощ от контр. орг. на НЗОК);

Според отношението на контролните органи и контролираните обекти – вътрешноведомствен контрол(когато се намират в същата ведомствена система с контролираните обекти – контрол върху дл. лица в системата на НОИ и НЗОК); външноведомствен (намират се извън ведомството на контролираните обекти – контрол на НОИ върху осигуители и осиг. лица) и т,н);

 

Контролни органи:

1) по основното обществено осигуряване – при зад. общ осигуряване при  неработоспособност, майчинство, смърт и безработица имаме две категории органи: за финансов контрол – дирекция „Финансов контрол“ в ЦУ на НОИ, контролни органи в НАП, финансови инспектори в ДФИ; за административен контрол – ръководител на НОИ и на ТП на НОИ; специализирани контролни органи в НОИ.

2) по здравното осигуряване – финансов контрол осъществяват контролните органи на НАП, финансови инспектори на НЗОК (чл. 73, ал. 1 ЗЗО), Сметната палата контролира изпълнението на бюджета на НЗОК; органи за административен контрол:

– за общ контрол: управител на НЗОК, Изпълнителна агенция „Медицински одит“;

– за специализиран медицински контрол (изисква спец. подготовка в определена област –медицината): лекари-контрольори (чл. 74, ал. 1 ЗЗО), комисии по професионална етика, районни центрове по здравеопазване, министърът на здравеопазването, специализиран орган по акредитация при МЗ, вътрешни контролни органи на лечебните заведения, държавни инспектори по контрола върху хранителни продукти;

3) Контролен орган по допълнителното обществено осигуряване е преди всичко КФН (чл. 120б, ал.2, чл.145-147 и чл.344-346 КСО). Също така Изпълнителна агенция „Медицински надзор/одит” (чл. 101, ал.1, т.2 ЗЗО върху допълнителното доброволно здравно осигуряване (здравното застраховане)) и контролните органи на НАП (допълнителното задължително пенсионно осигуряване)

Права и задължения на контролните органи:

1) Права – контролните органи имат право преди всичко да извършват проверки и ревизии (чл. 108, ал. 1, т. 1 КСО; чл. 10 ДОПК; чл. 73 и чл. 102 ЗЗО). Контролираните обекти са длъжни да осигурят достъп и да съдействат при осъществяване на проверките и ревизиите. Друго право е правото на получаване на информация – това право означава, че контролните органи могат да изискват документи за дейността на осигурителите и изпълнителите на медицинска помощ, да получават обяснения и сведения от тях (чл. 108, ал. 1, т. 4 КСО; чл. 68, ал. 3 и чл. 77 ЗЗО).

2) Задължения – съществуват предписания за дължимо поведение от контролните органи; в повечето случаи това поведение се изразява в бездейстивие – да се въздържат от предписаните в хипотезите на съотв. правни норми действия. Задължение за опазване на служебната тайна от страна на контролните органи – служебна тайна за тях са тези факти и обстоятелства, които са им станали известни при осъществяване на контролните им функции (чл. 109, ал. 2 КСО; чл. 68, ал. 4-5 ЗЗО). Контролните органи не могат по силата на чл. 109, ал. 1 КСО да полагат допълнителен труд в обектите, които са свързани със служебните им правоотношения. Установена е и забрана за търговска дейност, свързана с контролните функции – чл. 109, ал. 1 КСО.

50. Спорове по обществ. осигуряване – понятие, правна характеристика, ред за уреждане. Разлика със споровете относно експертизата на работоспособността

/в , /от

Правната уредба на споровете по общественото осигуряване не е кодифицирана. Тя се съдържа преди всичко в ч. 1, гл. 8 КСО, на различни места в ЗЗО, Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина, гл. 17-19 ДОПК; субсидиарно по неуредените въпроси се прилага АПК.

Осигурителен е спорът по осиг. правоотношение. Изразява се в различие в становищата на страните по тези правоотношения във връзка с правата и задълженията им относно обществ. осиг (извод от 1л.117 ал.1 и др. КСО). Както всеки правен спор и спортъ по осиг. правоотношения се характеризира със своят предмет и своите страни.

Предмет на осигурителноправния спор – той може да бъде определен от от чл. 117, ал. 1 КСО и чл. 144 ДОПК; споровете са винаги спорове за права и затова те се решават въз основа на принципа на законосъобразност, а не на целесъобразност. Предмет на споровете може да бъде преди всичко правото на осигурително плащане (чл. 117, ал. 1 КСО). Спорове във връзка с правото на осигурително плащане са и тези по чл. 117, т. 2, б. „д“. Предмет на спора може да бъде и размерът на плащането. Предмет на спора могат да бъдат и задължения към осигурителния орган – напр. спорове относно задължителни предписания на контролните органи. Осигурителноправен характер имат и споровете относно признаването или непризнаването на злополука за трудова.

Страни по спора – не са посочени изрично, но могат да бъдат определени въз основа на разпоредбата на чл.117, ал.1 КСО; едната страна винаги ще бъде осигурителният орган; страна по спора може да бъде и НАП, когато спорът е свързан с осигурителните вноски; страна по спора може да бъде и заинтересувано лице – това, което има пряк и личен интерес отностно съответно право или задължение. Заинтересувано е преди всичко осигуреното лице (правото и размера на осиг. плащания; възстановяване на неосн. получени плащания); страна могат да бъдат и наследниците на осигуреното лице – когато наследниците имат самостоятелни права от смъртта на осигуреното лице (напр. наследствена пенсия за сирак) или при встъпване в права на починалия. Страна по спора може да бъде и осигурителят – когато става дума за осигурителни вноски (ревизионни актове за начет – при невнесени ос. вноски) или за признаване или непризнаване на злополука за трудова.

Особености на споровете по здравното осигуряване – тези особености се отнасят по-спец. за правоотношенията относно осъществ. на осигуряването; предметът на тези спорове се извлича от чл. 35, т. 6 и чл. 74, ал. 1 ЗЗО. Предмет на спорове може да бъдат преди всичко нарушения на закона или договорите по здравното осигуряване. Освен това, предмет на спора могат да бъдат и нарушенията на правилата за добра медицинска практика, видът и обемът на медицинската помощ, видът и количеството на предписаните лекарствени средства, съотношението между оказаната медицинска помощ и заплатената цена.

Страни по тези спорове са винаги осигурителният орган (НЗОК), който дължи медицинската помощ на здравноосигурените лица. Заинтересувано лице е преди всичко осигуреното лице, но заинтересуване може да бъде и изпълнителят на медициска помощ, когато не му е заплатена дължимата цена или му е отказано неправомерно да сключи договор с НЗОК.

Ред за разглеждане на споровете – те се разглеждат по административен ред.

Органи – ръководителят на ТП на НОИ (чл. 117, ал. 1 КСО), управителят на НОИ (чл. 117, ал. 4); актовете относно осигурителните вноски се обжалват пред директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ при централното управление на НАП; споровете по здравното осигуряване се решават от директора на РЗОК (чл. 35, т. 6 ЗЗО).

Образуване на производството – то се образува във всички случаи чрез сезиране с подаване на жалба. Жалбата е едностранно волеизявление на заинтересувано лице, че са нарушени негови права по съответното правоотношение; към нея трябва да са приложени писмени доказателства, ако има такива. Срокът зависи от предмета на спора – по правило той е 14 дни; само за споровете по пенсионното осигуряване е предвиден по-дълъг 3-месечен срок. Той започва да тече от момента на получаване на съответния акт.

Срокът за разглеждане на спора е 1 месец от получаването на жалбата. Ако съответния орган не се произнесе в този срок, сме изправени пред мълчалив отказ, който съгласно АПК се приравнява на изричен отказ и може да бъде обжалван. Органът, който решава спора, го решава по същество. Производството е закрито. Спорът се решава само въз основа на писмени доказателства.

Установен е 7-дневен срок от постановяване на решението на съответния срок, в който то да бъде съобщено на осигуреното лице. Споровете са безплатни за осигуреното лице (чл. 120, ал. 1 КСО), не се внася държавна такса. Ако е наело адвокат обаче, има право да му бъдат възстановени разноските само ако жалбата му бъде уважена.

Споровете по здравното осигуряване се решават чрез проверки от финансови инспектори и лекари-контрольори (чл. 73-74 ЗЗО).

Освен по административен ред, осигурителноправните спорове е възможно да достигнат и до съдебен ред – той се прилага при обжалване на постановени по административен ред актове. Съгл. чл. 118, ал. 1 и 2 КСО решението на ръководителя на ТП на НОИ/управителя на НОИ може да се обжалва пред административен съд. Подсъдността е по чл. 133, ал. 1 АПК – административният съд по местонахождението на издалия акта орган.

За споровете по общественото и здравното осигуряване се прилага дял трети от АПК, а за споровете относно осигурителните вноски се прилагат особените правила по чл. 157-161 ДОПК.

Осигурени са кратки срокове за сезиране на съда – по правило срокът е 14 дни, като е установено задължение на издалия акта орган да изпрати преписката, създадена въз основа на подадената жалба, до компетентния съд. И в този случаи не се заплащат държавни такси. Обжалването на актовете не спира изпълнението им; само при обжалване пред съда може изпълнението да се се спре при условията на чл. 118а, ал. 2 КСО.

Спорове по допълнителното обществено осигуряване

Спорове по допълнителното задължително пенсионно осигурвяне – споровете относно осигурителните вноски се решават по реда на ДОПК, а относно изпълнението на на осигурителните и пенсионните договори – по реда на ГПК.

Споровете по доброволното осигуряване са винаги спорове между осигурено лице и търговско дружество и затова се решават по реда на ГПК.

Разлика със споровете във връзка с мед. експертиза – споровете по мед. експертиза са свързани с обществ. осигуряване, доколкото мед. експертиза е основание за осъществ на осиг. плащания, а понякога и за опр. на техния размер. Те не са осигурителнопр. спорове обаче. Тези спорове не се развиват между страните по ос. правоотн – осигурено лице, осигурител, ос. орган. Техен предмет не са права и задължения по набирането и разходването на средствата. Те се развиват по повод осиг. права и задължения, макари и между страни извън осиг. правоотн. Страните по осиг. правоотн. могат да участва в тези спорове, но те не са спорове помежду им, а между някоя от тях и орган на експертизата на работосп. Те са спорове по повод осиг. правоотн. Свързани с изясняване на специални фактически, а не правни въпроси – здр. състояние на физ. лице. Актове на лек. лекар се атакуват пред ръководителя на лечебното заведение или на ЛКК; на ЛКК- пред ТЕЛК, на ТЕЛК – пред НЕЛК, НЕЛК – пред Администр. съд гр. софия по АПК.

49. Изпълнители на медицинска помощ

/в , /от

Изпълнителите на медицинска помощ предоставят от името и за сметка на здравноосиг. орган дължимитите на здравноосиг. лица здравноосиг. престации, а осиг. орган им предоставя от името на осиг. лица паричната равностойност на тези престации.

Съгласно чл.58 Закон изпълнителни на мед. помощ са лечебните заведния по Закона за леч. заведения и нац. центрове по проблемите на общ. здраве по Закона за дравето.

Лечебни заведение:

Понятие – характеризират се с два юридически признака, отразени в лег. дефиниция на понятието „леч. заведение” по чл.2 ЗЛЗ (организационен – лечебното заведение има своя самостоятелна стурктура и свои органи на упр; съдържателен – свързан с предмета на дейност на заведението – 2 групи дейности необходими (чл.2, ал.1, ЗЛЗ) и възможни (чл.2 ал 2-3 ЗЛЗ)

Правно положение:

– търговци – ЕТ или ТД (Чл.3,ал.2 ЗЛЗ) – специализирани болници, многопроф. болници;

– кооперации (чл.3,ал.1 ЗЛЗ) – диагноститично-конултативен център;

– бюджетни учреждения (чл.5, ал.1 във вр. с чл.35 ЗЛЗ) – финансирани от държавата напр. центрове за спешна мед. помощ;

– физически лица (чл.3, ал.2 ЗЛЗ) – извънболнична първична или спец. помощ.

Видове:

– в зависимост от собствеността върху лечебното заведение – публични (държ. и общ. леч. заведение с повече от 50 на сто от капитала държ. или общ. собственост – §ДР ЗЛЗ) и частни (от физически или юридически лица, пр. положение се определя от ТЗ, З-н за кооперациите и др) (чл. 4 ал.1 изр.2 ЗЛЗ) независимо от това те са равнопоставени и подлежат на контрол от държавата;

– в зависимост от мястото на предоставяне на мед. помощ – извънболнична мед. помощ (чл.8 и гл. 3 ЗЛЗ – амбулаторнии за първ. мед. помощ, за спец. помощ, медико-техн лаборатории;  предоставената от тях помощ не изисква пребиваване на точно опр. място) и болнична помощ (чл.9 и гл. 4 ЗЛЗ – предполага постоянно пребиваване на осиг. лице за опр. период от време в самото леч. заведение – болници, диспансери, хосписи);

– в зависимост от терит. обхват                       

Национални центрове по проблемите на общ. здрве – чл.58 ЗЗО. Уредени в чл.22-24 ЗЗдр. Дейността им е свързана предимно с профилактика на заболяванията.

Аптеки – не се включват в изпълнителите на мед. помощ, но чрез тях се осъществ. един от елементите на правото на здравно осиг – право на лекарства, консумативи; лег. деф в Закона за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина – здравно заведение с предмет на дейност съхранение, приготвяне, опаковане, на лекарства по лекарско и без лекарско предписание.

Здравен /зъболекарски/ кабинет – вид здравно заведение; дейности по профилактика и лечение в заведенията, към които са създадени.

Основни права на изпълнителите на мед, помощ – уреждат се в Нац. рамков договор и договорите с РЗОК:

Индивидуални – парични престации (паричната равностойност на предоставената мед. помощ (чл.47 ЗЗО), насочено към осигурителния орган; потребителска такса (чл.37 ЗЗО) – към осигуренот лице;

Колективни – упр. се чрез съсловните организации на лекари, зъболекари и т.н  – участие в сключването на Нац. рамково договор (чл.54, ал.1 изр1. ЗЗО), приемане на правила за добра мед. практика и на кодекса на проф. етика; контрол при спазване на тея правила;

Основни задължения –  предоставяне на мед. помощ; спазване на правата на пациента (установен в Нац. рамков договор и ЗЗдравето); опазване на проф. тайна (чл.68 ЗЗО); предоставяне на информация (чл.65 ЗЗО)

48. Здравноосигурителни престации

/в , /от

Всяка осигурителна система функционира чрез предоставяне на осиг. престации на осиг. лица при настъпване на ОСР. За здр. осиг. това е система от действия и веществени престации, определяни с родовото понятие мед. помощ (чл.4 ЗЗО)

Понятието „мед помощ” за нуждите на здр. осиг. е опредлено легално в §1, т.9 ДР ЗЗО. От там може да се извлекат правните белези на това понятие – човешка дейност, система от дейности; осъществяване от мед. специалисти:

– човешка дейност – може да бъде диагностична (оценка на здр. състояние на конкр. лице и опр. на настъпило у него заболяване като напр. неотл. мед. помощ по чл.45.ал1.т.5 ЗЗО, мед. експертиза по чл.45,ал.1т.13 ЗЗО и др прегледи и изследвания); лечебна (преодоляване на увреждането на здравето и на последиците от увреждането (различни мед. манипулации и процедури, хирургична намеса); рехабилитационна (да се укрепи здр. състояние след прекарано заболяване (мед. процедури като физиотерапия, предоставяне на мед. изделия и диетични храни по чл.45 ал.1 т.12 ЗЗО); профилактична (предотвратяване на уврежданията на здравет (балнеолечение, проф. прегледи, имунизации);

– система от дейност – свързани по между си насочени към постигане на обща цел – опазване на здравето на хората като висша ценност в обществото;

– осъществ. от мед. специалисти – физ. лица, които притежават спец. знания в областта на медицината, придобити по установен в норм актове ред; изискванията се съдържат в чл.183-193 ЗЗдр. (завършено мед. образование в страната или чужбина и членуване в съотв. съсловна организация); биват различни категории (с оглед областта на медицината – хуманна, зъболечение, фармация; равнището на притежаваните знания – висше с разл. степени)

Видове:

– фактически действия – свързани с предотвратяването, откриванет и отстраняването на възникнало увреждане на здр. състояние (чл.45, ал.1, т.1-5,9 и др. ЗЗО);

– веществени блага – материални блага, необх на осиг. лице във връзка с неговото здравно състояние (лекарства и транспорт по мед. показания);

– възстановяване на разходи – чл.36 ал.1 ЗЗО

Ред за предоставяне на мед. помощ по зад. здравно осигуряване:

Предпоставки:

– избор на мед. помощ (чл.35, т.2 ЗЗО); първична – избор на лекар от леч. заведение (само да е сключил договор с РЗОК; не е еднократен, може да се променя от 1 до 30 юни и от 1 до 31 дек чрез рег. форма); специализирана и извънболнична помощ (мед. направление от личния лекар чл.10, ал.1 НОПД); лечебно заведение за болн. помощ (чл.21 ал.1 НОПД – направление за хоспилатизация от лекар); изборът е субективно публично притезателно право;

– редовно здравно осиуряване – да са внесени всички дължими здравноосиг. вноски;

Изиксвания към мед. помощ – трябва да е необходима, т.е подходяща, и достаъчна, т.е да не надхвърля мащаба на необходимото; качеството тр да съотвества на нац. мед. стандарти и на правилата за добра мед. практика (чл.46 ал.2 ЗЗО)

Ред за предоставяне на мед. помощ по доброволното здр. осиг:

– осъществ се от здравнозастрахователни дружества, на които осиг. лица заплащат застр. премии;

Форми – възстановяване на раходи (заплащане на направени от осиг. лице разходи за здр. обслужване, като заплащането може да бъде пълно или частично – това се опр. от застр. договор) абонаментно обслужване (фактическо предоставяне на дължимата мед. помощ – чл.222а, ал.5 КЗ)

 

47. Здравноосигурителни правоотоношения

/в , /от

Здравноосигурителни правоотношения:

  1. Правоотношения м-у НЗОК и съсловните организации на лекарите и стоматолозите
  2. Правоотношения м-у НЗОК и ос-ните лица
  3. Правоотношения м-у РЗОК и изпълнителите на медиц. помощ
  4. Правоотношения м-у изпълнителите на медиц. помощ и ос-ните лица

Правоотношения м-у НЗОК и съсловните организации на лекарите и стоматолозите:

Предмет на това ПО е установяването на общите условия и ред, по който се осъществява ЗЗОс-не. То е двустранно ПО-е.

Основните задължения на НЗОК са:

а.) да заплаща договорената с НРД медиц. помощ на изпълнителите

б.) да провежда лекарствена политика, която осигурява еднакъв и постоянен достъп до необходимите лекарства в съответствие с реалните нужди на лечението и приетия бюджет на НЗОК

в.) да предоставя актуална информация за видовете и обема на договорените медиц. и стоматологични услуги и за изпълнението на договорите за извънболнична помощ

г.) да скл. договори с изпълнителите на медиц. помощ и др.

Основните задължения на БЛС и ССБ:

а.) да отстояват интересите на лекарите и стоматолозите при скл. на НРД

б.) да помагат на своите членове при изпълнение на медиц. помощ

в.) да предоставят на своите чл. информация по изпълнението на НРД

Правоотношения  м-у НЗОК и ос-ните лица:

З на НЗОК по това ПО-е са :

а.) да осигурява отделните видове медиц. помощ по Чл.45 ЗЗО на здравноосиг. лица: за предпазване на от заболявания, за ранно откриване на заболяванията, извънболн. помощ, лекарствени средства и консумативи за домашно лечение, медиц. помощ при бременност и раждане и др.

б.) да предоставя на осиг. лица информация за здр. ос-не.

Здравноосиг. лица имат както П, така и З.

П’ им са предвидени в Чл.35 ЗЗО:

  1. да получават медиц. помощ в обхват по чл. 45, в НРД и в договорите между РЗОК и изпълнителите на медиц. помощ;
  2. да избират един изпълнител на медиц. помощ, сключил договор с РЗОК;
  3. на спешна помощ там, където попаднат;
  4. да получават информация от РЗОК за договорите, сключени от нея с изпълнителите на медиц. помощ;
  5. да участват в управлението на НЗОК чрез свои представители;
  6. да подават жалби пред директора на съответната РЗОК при нарушения на закона и на договорите.

А тяхното осн. задължение към НЗОК е да заплащат дължимите здравноосиг. вноски.

Правоотношения  м-у РЗОК и изпълнителите на медиц. помощ:

Тези ПО-я се основават на НРД и на договорите, скл. с изпълнителите на медиц. помощ.

Задълженията на НЗОК се изпълняват от съотв. РЗОК, чийто директор е подписал договора с изпълнителите на медиц. помощ. Тези задължения са:

а.) да заплаща договорената и извършена д-ст на изпълнителите на първичната и специализираната извънболн. медиц. и стоматолог. помощ

б.) да заплаща лекарствени продукти и консумативи на аптеките, скл. дог. с РЗОК

Изпълнителите на медиц. помощ имат следните осн. задължения:

а.) да оказват извънболнична първична и специализирана медиц. и стоматолог. помощ съгласно пакета от медиц. услуги.

б.) да осъществяват дейността си сп. правилата за добра медицинска и стоматолог. практика.

Правоотношение  м-у изпълнителите на медиц. помощ и ос-ните лица:

Задължения на изпълнителите на медиц. помощ са:

а.) да предоставят реално пакета от медиц. услуги и съпътстващите ги дейности

б.) лечебните завед. за първична извънболн. помощ да създават условия за осъществяване право на избор на лекар или стоматолог от здравноосиг. лица.

Задължения на здравноосиг. лица към изпълнителите на медиц. помощ:

а.) да заплащат за всяко посещение при лекаря или стоматолога по 1% от МРЗ и на лечебните заведения по 2% от МРЗ – за всеки ден болнично лечение

б.) да изпълняват предписанията на лекуващите лекари и за профилактиката на заболяванията.

Престациите по здр. ос-не са осиг. обезпечения, които осиг. орган (НЗОК) дължи на осиг. лица.Тези престации са достъпната медиц. помощ. Медиц. помощ е :

система от диагностични, лечебни, рехабилитационни и профилактични дейности, осигурявани от медицински специалисти.

Според мястото, където се оказва медиц. помощ бива 2 вида:

а.) извънболнична помощ

б.) болнична помощ

 

46.Здравно осигуряване – понятие, функции, основания

/в , /от

Уредба:

– актове на ООН – Всобща декларация за правата на човека; Международния пакт за икономически, соц и културни права;

– конвенции на МОТ – Конвенция №3 за закрилата на майчинството 1919; Конвенция №24 относно осигуровката болест (индустрия); Конвенция №25 относно осигуровката болест (земеделие); Конвенция №130 относно медицинските грижи и обезщетение при болест 1969;

– Европейска цос. харта; Хартата на основните правана ЕС;

– чл.52 КРБ – правото на здравно осиуряване като основно право на гражданите;

– Закон за здравното осигуряване

– Наредба за осъществяването на достъп до мед. помощ; Наредба №28 от 2004г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията;

– Национален рамков договор и договори между РЗОК и изпълнителите на мед. помощ

Функции:

– закрилна – изразява се в осигуряване на достъпна мед. помощ (чл.52 КРБ; чл.4 ЗЗО); осигуряването се постига чрез поемане на разходите за мед. помощ и профилактика на заболяванията от нарочно обособени средстава – бюджет на НЗОК;

– стимулираща – стимулиране на осиг. лица към поведение, чрез което се предотвратява, намалява или преодолява увреждане на здравето (чл.5 т.4 ЗЗО – задължение на осигурените да се грижат за собственото си здраве); израз на тази функция са правила относно участието на осигурените в набиране на средствата за здр осиг, в задължението за изпълнение на предписанията на мед. органи.

Същност:

– лег. дефиниция в чл.2 ал.1 ЗЗО: 2 елемента – 1.здравното осиг. е елемент на осигурителната система (задължение на осиг. лице за участие в набиране на средства  и предоставяне на необх. закрила от осиг. орган); 2.здравното осигуряване е елемент на осиг. система, свързан със здравето на гражданите)

Съдържание на правото на здравно осиг:

Получаване на определени мед. блага, характеризирани най-общо като мед. помощ (чл.35 т.1 и 3 ЗЗО). Обемът на мед. помощ се опр. от чл.45 ЗЗО и Нац. рамков договор. Дължимите претации имат материален характер и личен характер. Това право правото на здр. осиг и имуществено, и лично. Правото на здр. осиг. съдържа множество разнородни по своя характер балага (им. престации и фактически действия), затова то е сложно. Същността на здравното осиг. е лицата да получат полагащата им се мед. помощ без да заплащат нейната парична равностойност. Тя се заплаща от НЗОК (чл.45 ал.1 ЗЗО) или здравнозастрахователно дружество (чл.83 ЗЗО).

Покривани ОСР:

– болест – отклонение от нормалното здр. състояние на човека без значение от причината за болесста (чл.45 ал.1 т. 1-3 ЗЗО); няма значение също последиците й за работоспособността на лицето;

– бременност и раждане – чл.45 ал.1 т.6 ЗЗО – НЗОК оказва мед. грижи при бременност и раждане  и майчинство (за здравното осигуряване са от значение само биол. елементи на риска майчинство – бременност и раждане)

Съотношение с ОО при неработоспособност, майчинство и смърт – свързани все с особености в биологичното състояние на човешкия организъм; един орган набира средствата за осъществяването на зад. осигуряване – НАП, но се разходват от НОИ И НЗОК. Различен е кръгът осигурени лица (ЗдрО е с по-широк кръг); различен е осиг. орган; размерът на осиг. вноски и на дохода, върху който се изичслявата, видът на осиг. престации.

Съотношение с ОО при безработица – 2рото е свързано с неблагопр. обстоятелства не в личността на осиг. лице, а в състоянието на пазара на труда и предполага здраво и трудоспособно лице, което не може да намери работа.

45. Прекратяване и възстановяване на пенсия – основания и ред

/в , /от

При прекратяването на пенсията се погасява предсрочно самото право на пенсия. Окончателно се преустановява изплащането на пенсията, за разлика от спирането, при което само временно се преустановява изплащането, тъй като основанията са такива, че може да отпаднат.

Прекратяването на пенсията е уредено в чл. 96-99 КСО. Чл. 99 е озаглавен „изменяне или отменяне на разпореждането“- става дума за разпореждането, с което е отпусната пенсията. НО всъщност само в два от случаите става дума за изменяне – когато представи нови доказателства или когато е определена в по-голям или по-малък размер. Всички други ЮФ са основания за прекратяване – за окончателно преустановяване на изплащането на пенсията и погасяване на самото право на пенсия.

Уредбата на прекратяването е доразвита в НПОС.

Основанията са нововъзникнали или новооткрити обстоятелства, които са от значение за самото право на пенсия (не за размера на пенсията, не за упражняването на правото).

Една група от тези основания са свързани с порок при отпускането на пенсията. За да се приложат те, е необходимо съответният порок да бъде установен по предвидения в закона ред (а кой е той зависи от основанието).

  • Общи:
  • Отпускането на пенсия въз основа на неистински, подправен или документ с невярно съдържание (чл. 99, ал. 1, т. 2 КСО). Използването на такъв документ с цел извличане на имотна облага, е престъпление от общ характер. Това престъпление трябва да е установено по съдебен ред.
  • Когато е неправилно отпусната пенсията (чл. 99, ал. 1, т. 5 КСО). Тук става дума за отпускане на недължима пенсия. Тук осигурителният орган сам преценява, че е неправилно отпусната пенсията, т.е. при отпускането например на наследствена пенсия на преживялата съпруга не е установил, че съпругата междувременно е встъпила в нов брак.
  • Специфични (приложими само към определени видове пенсии):
  • Умишлено причиняване на инвалидност (чл. 99, ал. 1, т. 3 КСО). Това основание може да се приложи при пенсиите за инвалидност и при някои наследствени пенсии (когато например наследствената пенсия може да се отпусне на преживелия неработоспособен съпруг преди достигане на възрастта, на която по правило се отпуска). Умисълът е в причиняването на инвалидността с цел да се черпят права от това положение, и това трябва да бъде установено по съдебен ред.
  • Причиняване на инвалидността в резултат на умишлено престъпление на осигуреното лице (чл. 99, ал. 1, т.3 КСО). Умисълът тук не е бил да се самонарани. Лицето извършва умишлено престъпление – например влиза да краде, идват си собствениците на жилището, скача от третия етаж и си чупи гръбнака… Това основание се отнася до пенсиите за инвалидност, в редки случаи може и за наследствени.
  • Умишлено причиняване на смъртта на наследодателя (чл. 99, ал. 1, т. 4 КСО). Тук умисълът не е да се убие, за да се получи пенсия. Умисълът е просто да се убие – причините нямат значение. Но не може, като си убил баща си, да претендираш и да получаваш наследствена пенсия от него. (в учебника пише, че убийството е с цел получаване на таква пенсия)
  • Причиняване на смъртта на наследодателя, от когото е получена пенсията, е в резултат на извършено от наследника умишлено престъпление (чл. 99, ал. 1, т.4 КСО) – умисълът не е бил смъртта на наследодателя, но смъртта е настъпила в резултат на умишлено престъпление от осигурения (ядосал се, запалил къщата, може да е знаел, може и да не е знаел, че майка му е вътре…).

Пенсията може да бъде прекратена и поради обстоятелства, настъпили в процеса на упражняване на правото на пенсия. Това са новонастъпили обстоятелства. Тези основания се прилагат екс леге, без да е необходимо някакво особено производство за тяхното установяване. И те, както и другите основания, може да бъдат общи (приложими при всички видове пенсии) и специфични (приложими само към някои пенсии).

  • Общи:
  • Смърт на пенсионера (чл. 96, ал. 1, т. 1 КСО). Пенсията е лично плащане и смъртта на субекта на правото на пенсия води до погасяване на всички негови ПиЗ. Смъртта може да бъде основание за отпускане на наследствена пенсия, но личната пенсия на пенсионера се прекратява от месеца, следващ месеца на настъпването на смъртта. Органите по гражданска регистрация информират НОИ.
  • Отпадане на основанието за получаването на пенсията (чл. 96, ал. 1, т. 4 КСО).
  • Специфични (само за наследствените пенсии):
  • Навършване на възрастта за получаване на наследствена пенсия от дете (чл. 96, ал. 1, т. 1 КСО)– пенсията се прекратява, когато детето навърши възрастта, до която може да получава наследствена пенсия, а тази възраст зависи от обстоятелството дали детето продължава образованието си.
  • Осиновяване (чл. 96, ал. 1, т. 2 КСО) – според Средкова неправилно е обособено като самостоятелно основание, защото това си е по същество отпадане на основанието за наследствената пенсия. Пенсията се прекратява, когато детето е осиновено.
  • Встъпване на преживелия съпруг в нов брак (чл. 96, ал. 1, т. 3 КСО).

 

Ред за прекратяване (чл. 98 КСО; чл. 1 НПОС).

Орган – органът, отпуснал пенсията. Моментът зависи от основанието за прекратяване. Когато основанието за прекратяването е свързано с порок към момента на отпускането (например умишлено причиняване на смъртта на наследодателя), прекратяването е от момента на отпускането на пенсията. От този момент насетне тя е недължимо платена и се дължи нейното възстановяване на осигурителния орган. Ако обаче основанието е свързано с нововъзникнали обстоятелства, тогава пенсията се прекратява от момента на възникване на обстоятелството (например студентът завърша висшето си образование на 25г. възраст – от този момент ще се прекрати наследствената му пенсия).

 

Има случаи, когато по изключение може да бъде възстановена прекратена пенсия (повечето основания за прекратяването са такива, които не могат да отпаднат). При възстановяването става дума за ново възникване на право на пенсия, след като е отпаднало основанието за прекратяването й. Пенсията, според чл. 97, ал. 2 КСО, се възстановява от… Например встъпилият в нов брак преживял съпруг е прекратил новият брак – може да се възстанови правото му на наследствена пенсия.

Редът за възстановяване е реда за прекратяване на пенсията. А моментът (чл. 97, ал. 2 КСО) зависи от момента на подаване на заявлението за възстановяване. Пенсията се възстановява от деня на отпадане на основанието за прекратяването й, ако заявлението е подадено в 3-годишен срок от тази дата.

РЕД ЗА ИЗПЛАЩАНЕ НА ПЕНСИИТЕ

Изплащането на пенсиите е уредено в Глава 2 от НПОС. Уредба за пенсиите, които се отпускат въз основа на международни договори, има в самите тези договори. Регламент 883/2004 на ЕС урежда реда за изплащане на пенсиите при условията на координация на системите за социална сигурност.

Що се отнася до пенсиите по допълнителното осигуряване (доброволно или задължително), редът за тяхното изплащане се определя в пенсионните договори.

 

Изплащане на пенсии на български граждани, правото на които пенсии е придобито у нас

Пенсиите по основното задължително пенсионно осигуряване може да се изплащат чрез пощенски станции или чрез банкови клонове. Изплащането чрез пощенски станции е уредено в чл. 50, ал. 1 и чл. 51-66 НПОС. Съгласно чл. 50, ал. 1 НПОС – пенсиите и добавките към тях се изплащат от териториалните поделения на НОИ чрез пощенските станции и банките в страната.

Пенсията се изплаща поначало в сградата на пощенската станция. По изключение тя може да се изплаща в дома на пенсионера. Това са хипотезите, когато става дума за пенсия за инвалидност или за лице, достигнало до определена възраст (тя се променя).

Начин на изплащане: пенсиите се изплащат по установен от НОИ график. Съгласно чл. 52, ал. 2 НПОС, пощенските станции изплащат пенсиите и добавките към тях в период от 7-о до 20-о число на месеца, за който се отнасят. Изплащането се извършва по график, определен от ръководителя на пощенската станция, който се утвърждава от ръководителя на областна пощенска станция и ръководителя на ТП на НОИ. Графикът се обявява на гражданите. Изготвя се по години на раждане. По правило пенсията се изплаща чрез изплащателен картон (чл. 54, ал. 1 – ТП на НОИ изготвя за всеки пенсионер електронен изплащателен картон, по който пощенската станция изплаща). Когато пък се изплаща в дома на пенсионера, има хартиено копие на електронния изплащателен картон.

По изключение пенсията може да бъде изплатена с пенсионен запис. Кога е допустимо това, е посочено в чл. 63, ал. 1 НПОС – плащане на пенсия за непълен месец; пенсия, спряна от изплащане за текущия месец и неполучена пенсия от починал пенсионер.

 

Другият способ за изплащане на пенсиите, предвиден в чл. 50, ал. 1 НПОС и уреден в чл. 57 до 77 НПОС – превеждането на пенсиите по посочена от пенсионера лична банкова сметка.

 

Според чл. 169а, ал. 2, т. 5 и чл. 237, ал. 1, т. 4 от КСО – редът за изплащане на пенсиите по допълнителното осигуряване (доброволно или задължително) се определя с пенсионния договор, който се сключва въз основа на осигурителния договор при отпускането на пенсията.

 

Когато се дължи изплащане на пенсии в чужбина, било по международен договор, било по силата на Регламент 883/2004г. – чл. 78 до 92 НПОС – пенсията се превежда по лична банкова сметка на пенсионера в съответната страна. Както и пенсии от чужбина, които се изплащат в България, се изплащат по лична банкова сметка на пенсионера.

 

Законодателството установява и някои общи правила за изплащането на пенсиите.

Що се отнася до периодичността на изплащането – по правило тя е месечна (чл. 52, ал. 1 и чл. 71, ал. 1 НПОС).

Еднократно или разсрочено е допустимо изплащането на пенсии САМО по допълнителното осигуряване, тъй като тези пенсии не са основен източник на доходи.

Пенсията е лично плащане. Затова по правило тя се изплаща лично на пенсионера срещу неговия подпис. Когато се изплаща чрез банков клон, е необходимо писмено заявление на пенсионера, в което той изразява желанието си пенсията да му бъде превеждана по банков път и определя сметката, по която да бъде превеждана. Съгласно чл. 67, ал. 1 НПОС по писмено заявление на пенсионера до ТП на НОИ, което изплаща пенсията му, тя се превежда по разплащателна или спестовна безсрочна лична сметка в посочена от него банка.

По изключение пенсията може да бъде изплатена на законен представител (чл. 54, ал. 3 и 4 НПОС). Например наследствена пенсия на малолетно дете или лична пенсия на лице, поставено под пълно запрещение.

Възможно е пенсията да бъде изплатена и на договорен представител – на упълномощено от пенсионера лице. Това е възможно в две хипотези:

  • Еднократно упълномощаване за конкретна пенсия за конкретен месец. Това може да се случи най-много до три пъти в една календарна година. Съгласно чл. 64, ал. 4 НПОС пенсия за текущия месец може да се получи чрез изрично писмено пълномощно без нотариална заверка на подписа. Всеки път се представя отделно пълномощно.

Постоянно – когато се иска пенсията постоянно да бъде изплащана на упълномощено лице, е необходимо пълномощно с нотариална заверка на подписа (чл. 64, ал. 1 НПОС)

43. Отпускане и изменение на пенсия – основания и ред

/в , /от

Пенсионното производство е особен вид административно производство – една поредица от правни действия, к тр да бъдат осъществени от компетентни органи за удостоверяване наличието на право на пенсия, определяне на нейния размер и разрешаване на упражняването на това право. То се развива пред определени в закона компетентни държ. органи и има за цел да установи наличието или липсата на предвидено в закона право  да признае или откаже това право на конкр. лице. Актовете, с които приключва производството, имат характера на инд. адм актове, по смисъла на чл.21,ал. 1 АПК. В допълн. пенсионно осигуряване отпускането и промяната на пенсиите се изразява в ред и начин на изпълнение на права и задължения по ос. договор.

Общ е редът за отпускане на пенсия, за който изрично не е предвиден др. ред.  Друг ред е предвиден за отпускане на персонални пенсии. Общият ред се развива пред ос. орган – териториално поделение на НОИ. Произв. се образува въз основа на сезиране на заинт. лице чрез подаване на заявление до ос. орган (чл.94 ал.1 КСО във вр. с чл.1 ал.1 НПОС). Заявлението е в писмена форма по установен образец и формата е за действ. Към заявлението се прилагат необх. док. за правото и размера на пенсия (ОУД посочени в чл.2-6 НПОС). Заявлението може да бъде подадено (чл.1,ал.1 изр.2 НПОС) лично, от законния представител, чрез посл. осигурител, от упълномощено от канд-пенсионера лице. Поради това, че правото на пенсия не се погасява по давност, неговото упр чрез подаване на заявление до комп. орган не е обвързано със срок. Срокът е от зн за момента на отпускане на пенсията. При нередовност на заявлението, органът тр да уведоми заинт. лице в 15дневен срок, а лицето има 3 месечен срок да го поправи. Пнесията се отпуска от дл. лице, на което е възложено ръководството на пенс осигуряване в териториалното поделение на НОИ или упълномощено от него лице с разпореждане – инд. адм. акт (в случая облагоприятстващ) – волеизявление на оправомощен държ. орган, с което се признава наличието на право на пенсия и се определя размерът й. Моментът, от който се отпуска, е опр. в чл.94 КСО.

Особен ред – персонални пенсии. По предложение на министърът на труда и соц. политика, съгласувано с мин. на финансите (чл.7 ал.1 НПОС). Предложение въз основа на заявление от заинт. лице, док удостоверяващи наличието на основание за отпускане, разпореждане, с което му се отказват др. пенсии, предложение на обш. съвет за отпускане на персонална пенсия. Мин. съвет отпуска пенсия с решение, което е ИАА.

Пенсията е едно плащане по ДОО, което се предоставя през предварително неопределен период от време, а това означава, че в живота на пенсионера може да настъпят или да бъдат открити определени обстоятелства, които не са били известни на пенсионния орган при отпускането на пенсията. Затова пенсионното производство включва и други, освен действията по отпускане на пенсията. Това се отнася преди всичко до изменението на пенсията.

Изменението на пенсията се изразява в промяна на размера на отпусната пенсия поради нововъзникнали обстоятелства. Пенсията е отпусната на определено лице, в определен размер. Изменението не означава преминаване на една пенсия в друга – това би било отпускане на нов вид пенсия, а промяна в размера на конкретната пенсия на конкретно лице.

Уредбата на изменението се съдържа в чл. 98-99, чл. 102 КСО и в чл. 1 от НПОС.

Изменението трябва да се различава от осъвременяването на пенсиите (чл. 100 КСО) – т.нар. швейцарско правило. Чл. 100, ал.1 предвижда, че пенсиите, отпуснати до 31.12. на предходната година (2015г.) се осъвременяват ежегодно от 01.07. (2016г.) с решение на Надзорния съвет на НОИ с процент, равен на сбора от 50 на 100 от нарастването на осигурителния доход и 50 на 100 от индекса на потребителските цени през предходната календарна година. От тази разпоредба могат да бъдат направени няколко извода.

На първо място, за разлика от изменението на пенсията, което се отнася до конкретна пенсия и става при наличието на изрично посочени в закона основания, осъвременяването се изразява в изменение на размера на всички пенсии. Това изменение на размера на всички пенсии се прави с цел привеждане в съответствие с осигурителния доход и потребителските цени. Втората алинея посочва- в случай, че процентът по ал. 1 е отрицателно число, пенсиите не се осъвременяват – т.е. ако няма увеличаване на осигурителния доход/индекса на потребителските цени.

Осъвременяването се прави служебно от Надзорния съвет на НОИ, за разлика от изменението, което се прави по правило въз основа на сезиране и само по изключение – служебно.

 

Изменението на пенсията става на определени в закона основания. Това са обстоятелства, възникнали или установени след отпускането на пенсията. Пенсията се изменя при представяне на нови доказателства (чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО). Влязлото в сила разпореждане по чл. 98 (разпореждането за отпускане на пенсия) може да се измени от органа, който го е издал, когато пенсионерът представи нови доказателства за придобит осигурителен стаж, осигурителен доход, гражданско състояние и други. Това могат да бъдат доказателства, които не са представени при отпускането, например не е представено доказателство за някакъв осигурителен стаж и после лицето се е снабдило с това доказателство; или пък след отпускането на пенсията е продължил да осъщ трудова дейност, за която се е осигурявал или е бил осигуряван и т.н.

Другото основание за изменение е неправилно определяне на размера на пенсията. (чл.99, ал. 1, т. 6 КСО)- пенсията е определена в по-голям или в по-малък размер.

Какъв е редът за изменение на пенсия? – следва реда за отпускането. Изменението става предимно въз основа на сезиране от пенсионера (като открие нови доказателства или придобие нов осигурителен стаж). Служебно може да бъде изменен размерът когато пенсията е определена в по-голям или по-малък размер (чл. 12, ал. 1 НПОС). Актът, с който се изменя пенсията, е същият като акта за нейното отпускане – разпореждане на органа, отпуснал пенсията. В основния брой случаи – разпореждане на длъжностното лице по пенсионното осигуряване в ТП на НОИ.