Спирането на пенсията представлява временно преустановяване на изплащането на пенсията при запазване на субективното право на тази пенсия. Временно се преустановява упражняването на правото на пенсия, НО самото право не се засяга – то продължава да съществува и в това е основната разлика с прекратяването.

Спирането на пенсията е уредено главно в чл. 95 и чл. 97-98 КСО + чл. 1 НПОС (отнася се до реда на издаването на разпореждане от пенсионния орган).

Основанията за спиране на пенсия са юридически факти, настъпили в процеса на упражняването на правото на пенсия, които са от значение за правото или за размера на пенсията. Основанията за изменение може да настъпят в процеса на упражняването, но може да са били налице и преди да бъде отпусната пенсия (например неправилното определяне на размера). Докато при спирането основанията винаги са настъпили след отпускането и в процеса на упражняване на правото на пенсия.

В зависимост от тяхното приложно поле, основанията за спиране на пенсия могат да бъдат обособени в две групи – общи и специални. Общите са приложими към всички видове пенсии. Специалните са приложими само към някои видове пенсии.

Общите:

1. Искането на пенсионера – чл. 95, ал. 1, т. 1 КСО. Законът не посочва с какво трябва да бъде мотивирано това искане – то може да е свързано с различни обстоятелства, например придобило е право на друг вид пенсия, която е в по-голям размер и не може да се кумулира с отпуснатата пенсия. Искането е писмено мотивирано заявление до пенсионния орган, по което пенсионният орган се произнася.
2. При неполучаването на пенсията повече от 6 месеца (чл. 95, ал. 1, т. 3 КСО). Тук целта е да се изясни причината за неполучаването на пенсията – може например пенсионерът да е починал. Наличието на това основание може да се констатира само когато пенсията се изпраща чрез пощенски клон – защото тогава всеки месец срещу личен подпис се удостоверява получаването на пенсията. Когато се превежда по банков път, не може да се следи дали е получавана или не.
3. Недопустимост на кумулиране – чл. 95, ал. 1, т. 4 КСО – когато не се следва изплащането й по чл. 101. Например не се кумулират лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Специални основания (прилагат се само за пенсиите за инвалидност):

1. Неявяване на преосвидетелстване – чл. 95, ал. 1, т. 2 КСО. За да бъде основание за спиране на пенсията – неявяването ще съществува, след като лицето е повикано служебно от органите на експертизата на неработоспособността. ВАС приема , че когато неявяването на преосвидетелстване не е по вина на осигурения (защото не е получил повикването), той не следва дапонася неблагоприятни последици от това обстоятелство.
2. Неспазване предписанията на органите на медицинската експертиза (чл. 95, ал. 1, т. 5 КСО). Когато пенсионерът не спазва предписанията на органите на експертизата на работоспособността по отношение на противокопазните условия на труд. Няма пречка пенсията за инвалидност да се кумулира с трудово възнаграждение, т.е. да се полага труд, НО този труд трябва да бъде съобразен с предвиденото в експертното решение, той не трябва да бъде противопоказен за заболяването.

 

Редът за спиране е установен в чл. 98 КСО и чл. 1, чл. 11 НПОС.

Правилото е, че пенсията се спира от органа и по реда, по който е отпусната.

• Това може да стане преди всичко въз основа на сезиране от пенсионера (когато става дума за негово искане или когато пенсионерът сам е разбрал, че не може да се кумулират две пенсии, които са му отпуснати).
• Може да стане и служебно (например неполучаването на пенсията за повече от 6 месеца или установяване, че не се е явил на преосвидетелстване).

Моментът, от който се спира пенсията, зависи от основанието за спирането. Определен е казуистично в чл. 11 НПОС. Например – спирането на пенсията по чл. 95 КСО се извърша:

• По чл. 95, ал. 1, т. 1 – по искане на пенсионера – от датата на заявлението или от друга дата, ако такава е посочена;
• По чл. 95, ал. 1, т. 2 – неявяване на преосвидетелстване – от датата, до която е отпусната пенсията за инвалидност. (и т.н.);

 

Възобновяване на спряна пенсия (чл. 97 КСО).

Изразява се в продължаване на упражняването на правото на пенсия, което е преустановено поради спирането. (Например спряна е пенсия за инвалидност поради неявяване на преосвидетелстване. Лицето се явява – продължава да получава пенсията си.)

По правило възобновяването настъпва при отпадане на основанието за спирането.

Редът е от органа, който е отпуснал пенсията. Съгласно чл. 98, ал. 1 КСО пенсиите се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват с разпореждане, издадено от длъжностното лице в ТП на НОИ или в НОИ, когато е по международна спогодба.

Моментът, от който се възобновява, зависи от основанието за спирането. Когато лицето се яви на преосвидетелстване, тогава пенсията продължава да се изплаща от датата на явяването (а не от датата на спирането). Или, когато не е получавал пенсията си повече от 6 месеца, ще се възобнови от деня на спирането, тъй като не е налице обстоятелство, което да се отразява върху правото на пенсия. Когато неяваването се дължи на уважителни причини, пенсията се възобновява от датата на спирането й, а не от датата на явяване на преосвидетелстване, когато отпада основаниет. Не се определя кои причини са уважителни, но се преценява конкретно във всеки случай (чл.95 ал.1 т.2 КСО).

1. Персонални пенсии:

Предоставят се на лица, за които липсва някое от изискванията за получаване на друг вид пенсия – в случая, необходимият осигурителен стаж за придобиване на пенсия за осиг. стаж и възраст. Неконтрибутивни пенсии, по основното задължително пенсионно осигуряване. Персонални са, защото се отпускат в изключителни случаи, които създават състояние на особена нужда и са минимално средство за задоволяване на тази нужда. Изплащат се от фонд „Пенсии, несвързани с трудовата дейност” на НОИ.

Уредба – чл.92 КСО и чл.7 НПОС

Предпоставки: наличието на изключителен случай по смисъла на чл.92 КСО във вр. с чл.7 ал.1 НПОС. Изключителността се опр. от кумулативно наличие на следните условия:

– тежко материално положение – няма редовни достатъчни доходи, от които да осигурява издръжката си; материалното затруднение се изразява в наличие на парични средства под определен годишен максимум (чл.7 ал.3 НПОС). Удостоверява се с декларация за семейно и имотно състояние (чл.7, ал.4 т.4 НПОС);

– предполагаема трайна неработоспособност – достигане на опр. възраст (док за самоличност или акт за раждане);

– липса на право на друг вид пенсия – чл.7, ал.4, т.2 НПОС; удостоверява се с разпореждане на дл. лице от тер. поделение на НОИ за отказ за отпускане на пенсия; с документи, представени от лицето, че няма право на др вид пенсия;

– наличие на изрично посочено в закона обстоятелство, което е причина за липса на право на др. вид пенсия; (многотетни майки и грижи за тежко болен);

– минимален осигурителен стаж – 3 години (чл.7 ал.3 НПОС)

1.2. Видове:

1.2.1 Персонална пенсия на многодетна майка –  чл.7, ал.2, т.2 НПОС.

Субект – лице от женски пол.

Предпоставки – да е родила най-малко пет деца (с актове за раждане чл.7, ал.4, т.5 НПОС) и да ги е отгледала до 18г възраст (лично, без да ги дава за осиновяване или отгл. в спец. заведения); удостоверява се с удостоверение от общината или кметството съгл. чл.7, ал.4, т.5 НПОС.

1.2.2. ПЕрсонална пенсия за гледане на тежко болен член на семейството – чл.7, ал.2, т.3 НПОС

Субект – всяко физическо лице.

Предпоставки – членове на сем, които имат правно значение в случая са посочени в чл.7, ал2.,т3 НПОС (съпрузите и техните възходящи и низходящи); трябва да са инвалиди и то с най-висока степен (не по-малко от 90 на сто) – това се извежда от изискването за необходимост от чужда помощ, защото само в тези случаи органите на мед. експертиза се произнасят относно необх. от чужда помощ (чл.63, ал.1 НМЕ); удостоверява се с експ. решение на ТЕЛК и НЕЛК (чл 7, ал.4, т.6 НПОС); продължителност на гледането не по-малко от 10години – удостоверява се с решението на сесията на общ. съвет чл.7, ал.4, т.3 НПОС)

1.3 Размер – чл.7 ал.5 НПОС – 90 на 100 от соц. пенсия за старост

2. Социални пенсии

2.1 Социална пенсия за старост:

Тя е неконтрибутивна. Отпуска се по социалното подпомагане. Предоставя се по основното задължително пенсионно осигуряване за сметка на фонд „Пенсии, несвързани с трудовата дейност” на НОИ. Неконтр. й характер се опр. от обстоятелството, че за придобиването на правото на пенсия не е необходимо осигуряване на лицето чрез внасяне на ос. вноски. Социалният й характер се определя от, от 1 страна, от обстоятеството, че се предоставя от фонд, средставата по който се попълват чрез субсидии от държ. бюджет(данъчно зад. лица), а от др. страна, размерът й е минимален и служи за задоволяване само на най-елементарните физиологични потребности на лицето.

Уредба – чл.89а КСО, чл. 6 НПОС

Субет – всеки гражданин, който отговаря на предвидените в закона условия.

Предпоставки – чл. 89, ал.1 КСО; кумулативно:

– навършена опр. мин. възраст – 70г. и за 2та пола (документ за самоличност или акт за раждане);

– материално затруднение – доход, който не надвишава сумата от гарантирания минимален доход за 12 месеца, определени към датата на навършване на 70г. възраст, ако заявлението е подадено в 6м срок от тази възраст; ако не – към датата на подаване. чл.6, ал.1, изр. 2; удостоверява се с декларация за семейно и имотно състояние на годишния доход на членовете на семейството (чл.6, ал.1 НПОС)

Размер – определя се от Мин. съвет (чл.89, ал.2 КСО). Еднакъв за всички – тази година 115,15лв.

Правно значение на соц. пенсия за старост:

– самостоятелен вид осигурително плащане по дълг. общ. осигуряване за най-нуждаещите се лица;

– основа за определяне на другите неконтрибутивни пенсии – гр. инвалидност, военна инвалидност и т.н

2.2. Социална пенсия за инвалидност:

Неконтрибутивно плащане по основното задължително пенсионно осигуряване. Тя се изплаща от фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност”.

Уредба – чл.90аКСО и чл.6, ал.2 НПОС

Субекти – всяко трайно неработоспособно физическо лице, навършило 16г. възраст. Може да бъде както осигурено, така и неосигурено. Няма значение причината за неработоспособността.

Предпоставки – кумулативно чл.90а КСО:

– минимална възраст – 16г; гражданите стават работоспособни съгл. чл.301, ал.1КТ и могат сами да се грижат за своята издръжка (удостоверява се с документ за самоличност или акт за раждане)

– трайна неработоспособност – няма зн. причината, нито кога е насътпила; 71 и повече на сто;

Размер – съотношение с размера на соц. пенсия за старост (чл.90а, ал.2 КСО) – зависи от степента на загубена работоспособност.

Когато на осигурено лице, получаващо пенсия за осг. стаж и възраст, е призната инвалидност 71 и повече загубена работоспособност поради общо заболяване, то няма да има право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, но на общо основание ще има право на соц. пенсия за инвалидност.

ПЕНСИИ ЗА ИНВАЛИДНОСТ

Пенсиите за инвалидност са самостоятелен институт на осигурителното право. Обхваща се от дългосрочното обществено осигуряване, а не от краткосрочното такова.

Правната уредба е в чл. 71-90а КСО; Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж; Наредбата за медицинската експертиза.

За да открием какво се крие зад пенсиите за инвалидност, трябва да отворим в чл. 42, ал. 1 КСО. Той гласи: паричното обезщетение за временна неработоспособност и т.н. се установява от първия ден на настъпването до възстановяването на работоспособността или до установяване на инвалидност. По краткосрочното обществено осигуряване няма инвалидност; инвалидността е само по дългосрочното обществено осигуряване – имат право определени лица да получават пенсия при наличие на предпоставките за това.

Какво е инвалидността? – тя е състояние, при което може да се полага различен вид пенсия за инвалидност. Инвалидността – лицата (чл. 71 КСО) имат право на пенсия за инвалидност, когато са загубили напълно или частично работоспособността си завинаги или за по-продължителен период от време; пенсията за инвалидност се определя на лица с 50 или над 50 на 100 намалена работоспособност. По правилото на чл. 72 право на пенсия за инвалидност се определя на лицата, които имат 50 или над 50 на 100 загубена работоспособност.

Каква е пенсията за инвалидност за разлика от помощите – обезщетение се плаща при краткотрайна загуба на работоспособността; пенсия се плаща за загубилия работоспособността си напълно или частично за по-продължителен период от време.

Видове пенсии за инвалидност? – биват пенсия за реална нетрудоспособност (изплаща се пенсия за инвалидност); а за презюмирана нетрудоспособност се изплаща пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Какви са тия пенсии, за които се изплаща пенсия за инвалидност? – те могат да бъдат или контрибутивни, или неконтрибутивни пенсии, които се изплащат от НОИ на увреденото лице. Пенсиите, които са контрибутивни, се изплащат от НОИ на увреденото/осигуреното лице, което по един или друг начин е загубило работоспособността си. От къде се изплащат тези пенсии? – от фонд „Пенсии“ се изплащат контрибутивните пенсии и от „Трудова злополука и професионална болест“, когато тр-та злополука и проф-та болест са довели до пенсия за трудова злополука и професионална злополука. Другите пенсии – за военна инвалидност, за гражданска инвалидност, социалните пенсии за инвалидност – се изплащат от „Пенсии, несвързани с трудовата дейност на лицата“. Вноските се набират… ., а другите се набират от държавния бюджет.

Пенсиите за инвалидност са лични пенсии!

ЛИЧНИ И НАСЛЕДСТВЕНИ ПЕНСИИ

При наследствените пенсии наследниците имат право на наследствена пенсия, а не тия, при които са ,…. т.е. увреденото лице има право на наследствена пенсия – да извършва трудова дейност както по трудово ПО, така и по административно ПО, така и по гражданско ПО е първата хипотеза. Втората хипотеза – така и като самоосигуряващо се лице.

По чл. 4, ал. 3 и ал. 4 от КСО.

Ако се спрем на осигурените социални рискове, знаем, че биват общи и професионални. Общите рискове могат да причинят или временна неработоспособност, или трайна неработоспособност (още наричана инвалидност). При първия случай те ще получат обезщетение в размер на 80 % … (чл. 41, ал. 1 КСО), а при професионален риск ще получат обезщетение за професионален риск, който е причинил временна неработоспособност. Когато се премине към трайната неработоспособност, пак се делят на две – пенсия за инвалидност поради общо заболяване (чл. 74 и 75 КСО); а на общите заболявания противостоят професионалните болести. Професионалните заболявания също могат да доведат до временна нетрудоспособност или до трайна неработоспосоност. Правата на осигурените лица са в чл. 78 и 79 КСО.

Принципът е, че лицата, пострадали от трудова злополука или професионална болест, имат по-благоприятен режим от общото заболяване като осигурен социален риск.

Най-напред, правото на пенсия при трудова злополука и професионална болест, е в по-благоприятен размер от правото на пенсия поради общо заболяване. Правото на пенсия при трудова злополука и проф болест е уредено в чл. 79 КСО, докато правото на лична пенсия, породена от общо заболяване, е уредено в чл. 75 КСО. По-благоприятен е режимът на професионалните осигурени социални рискове, в сравнение с общите осигурени социални рискове.

На второ място се определя при общите заболявания- се изисква определен срок, през който увреденото лице да е работило по правоотношение (каквото и да е, стига да бъде осигурен за този риск) – по трудово ПО, по служебно ПО, по гражданско ПО и за обща болест по чл. 4, ал. 3 КСО.

Задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, са и тези лица – самоосигуряващите се. Срокът, който се изисква от лицата, подлежащи на общо заболяване поради непрофесионално заболяване, са уредени в чл. 74, ал. 1 КСО ??????

При професионалните осигурени рискове независимо от трудовия стаж им се дължи пенсия за трудова злополука или професионално заболяване, когато това се е случило.

В подкрепа на казаното до сега, Миролюб чете чл. 78 КСО…

В заключение: при общата болест се изисква определен срок, в който осигуреният е трябвало да натрупа осигурителен стаж и да има право той на пенсия за инвалидност поради общо заболяване (чл. 74, ал. 1 КСО). А за професионалните рискове, такъв срок не се изисква.

На трето място, пенсията за инвалидност поради общо заболяване и пенсията за инвалидност поради професионално такова – при общото заболяване има само една пенсия (две са те, ама ще кажем в края…) основно-пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Кой я дължи? – НОИ в частта му при дългосрочното или пенсионно обществено осигуряване. Само един от субектите я дължи тая пенсия на осигуреното лице… Докато пенсията за инвалидност поради професионален осигурен социален риск се дължи не от един, а от два субекта – първото ПО е осигурително ПО, то се дължи от НОИ на осигуреното лице за пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест; а разликата се дължи от работодателя – чл. 200 до 202 КТ.

Допълнителната пенсия за инвалидност по чл. 244 от КТ. …

Каква е разликата? – при осъществяване връзката вертикална – отгоре има дължащ пенсията НОИ, към осигуреното лице. Дължащо пенсията е пенсионноосигурителното дружество, което .. .А между осигуреното лице и ПОД е капиталов принцип. (Докато първата е разходопокривната система – с НОИ).

На контрибутивните пенсии съответства неконтрибутивните пенсии за инвалидност. Те са неконтрибутивни, тъй като не се изисква внасяне на осигурителни вноски във фондовете на НОИ. Вземат се от държавния бюджет. Защо?- в съответствие с принципа за обществената солидарност се правят плащания. Пенсията, несвързани с трудовата дейност, са уредени в Раздел 4, чл. 85- пенсия за военна инвалидност, пенсия за гражданска инвалидност и социална пенсия за инвалидност.

Пенсията за военна инвалидност – те са уредени в чл. 85 и 86 от КСО. В чл.1- право на пенсия за военна инвалидност имат лицата, които са загубили работоспособността си поради това, че са заболели или пострадали по повод на наборна военна служба; службата в запаса или в резерва. В Бг наборната военна служба не е основание за получаване на военноинвалидна пенсия, но получилите пенсия за военна инвалидност продължават да си ги получават ???службата в запаса или в резерва. Право на такава пенсия имат и лицата, пострадали при оказване на съдействие на въоръжените сили (дори и цивилно да е това лице).

Разлика между срочно служещите и свръхсрочно служещите във военния състав на въоръжените сили?.. .

Друга пенсия е пенсията за гражданска инвалидност. Уредена е в чл. 86-88 КСО. Тя също е пенсия, несвързана с трудовата дейност. Право на пенсия за гражданска инвалидност имат лицата, които са загубили работоспособността си (или заболели, или пострадали) при изпълнение на граждански дълг. Граждански дълг е неправно задължение, а е морално задължение. Изплаща се от фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност“.

Третият вид е социалната пенсия за инвалидност. Уредена е в чл. 70а КСО. Право на социална пенсия за инвалидност имат лицата, навършили 16-годишна възраст с трайно намалена работоспособност – степен на увреждане с повече от 70 на 100 от работоспособността на здравия човек. Става дума за лицата, които могат със свой личен труд да си набавят вещи за лично потребление. С правото на лицата на социална пенсия се свързва както трудовата, така и осигурителноправната възможност да работят и срещу полученото трудово възнаграждение да си закупуват вещи за лично потребление?? Трудова правоспособност и трудова дееспособност трябва да има налице – а лицето я има при навършване на 16-годишна възраст. Когато тези лица са с намалена трудоспособност, имат право на пенсия, несвързана с трудовата дейност. Или, затова, че нямат възможност да се трудят, лицата получават пенсия, свързана с осигурителното право, а не с трудовото право. Освен това, право на лицата с трайно намалена работоспособност повече от 71 %???

Как се получава такава пенсия (в тия три групи?)- правото на получаване на такава пенсия – подчиненото лице трябва да подаде заявление за получаването й, подписано лично от него или чрез законов представител/чрез последния осигурител/чрез осигурителните каси или чрез упълномощеното ТП на НОИ по постоянен адрес на заявителя.Това заявление е едностранно волеизявление по смисъла и със значението на чл. 44 ЗЗД – когато от това може да причини последици на заявлението се придава тази сила?? Заявлението е писмено – значи се съставя документ и е от тия документи, които са диспозитивни (а не свидетелстващи). Диспозитивен е документът, наричан заявление, понеже предизвиква определени правни последици. До кого е заявяването? – до ТП на НОИ. НЕ чрез договор!- защото договорът е факт на частното право, а не на публичното. …

Как ще бъде доказано това, което се иска в заявлението – чл. 1, ал. 1 в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.

Към заявлението се прилагат всички необходими документи, доказващи правото на лицето на определен вид пенсия – дали е контрибутивна или не е контрибутивна, приложенията са различни. Но трябва да ги има, за да докажат, че лицето, което иска пенсията, е действително инвалидизирано, и в качеството си на инвалидизирано иска тази пенсия. Върху тях с писмени белези е изявено или волеизявление, или изявление за знание. Докато заявлението е диспозитивен документ, то приложенията са свидетелстващи документи. Те свидетелстват за това, че даденото лице има право на пенсия. Дали е контрибутивна или не е контрибутивна, няма значение.

Към всеки вид пенсия си има определени приложения. Към заявлението за лична пенсия за инвалидност се представят; при пенсиите за инвалидност поради общо заболяване и при пенсиите за тр злополука и проф болест документите до датата на инвалидизирането, с изключение на документите на прекратяване на осигуряването, защото то може да не е прекратено (чл. 3, ал. 1 НПОС). Експертно решение на ТЕЛК или НЕЛК. Експертното решение е индивидуален административен акт, с който се признават или не се признават обстоятелства, свързани с това дали е общо заболяване, дали е тр злополука или проф болест.

Ако е друг вид – неконтрибутивна пенсия (чл. 3, ал. 1, т. 4 НПОС)- при пенсия за военна инвалидност се предоставя и уверение от съответното поделение за датата на постъпване и уволнението от служба, и заявлението на лицето.

Актът, с който НОИ въздейства на осигуреното лице, е разпореждане от съответните длъжностни лица по чл. 90, ал. 1, т. 1 и 2 КСО за съответния вид пенсии за инвалидност ! Това е ИАА, с който съответното длъжностно лице към НОИ повелява на осигуреното лице да се отпусне пенсия. Двойственото положение на държавния орган – това е от компететноста му – след като при него достигне заявление без значение каква по вид инвалидна пенсия ще се поиска (контрибутивна/неконтрибутивна), той има право и е длъжен да се произнесе с разпореждане. Това разпореждане е ИАА, с който висшестоящият орган определя на нисшестоящия какво да се прави и какво да не се прави с тия средства, наречени пенсии.

В заключение – глава 8 на КСО: „Спорове“ – чл. 117 и следващи, които уреждат процесуалните способи. Това са материални и процесуални способи за реализация на формите и значението на материалноправната уредба. Чл. 117, ал. 1, т. 2, б.А КСО –за отказ или за неправилно определяне, изменение, спиране на пенсиите, добавките и компенсациите – а това са инвалидни пенсии, по които осигуреното лице и други лица имат право да искат вземания на пенсия от НОИ.

Плащане по основното задължително пенсионно осигуряване. Изплаща се от фонд „Трудова злополука и проф. болест”.

Уредба: чл.78-79 КСО и чл.22-30 НПОС

Субекти:

– осигурените по всички ОСР по чл.4 ал.1 КСО

– осигурените за някои ОСР, сред които са трудовата злополука и проф. болест по чл.4 ал.2 и чл.4а, ал. КСО

Предпоставки: наличие на трайна неработоспособност най-малко 50 на сто в резултата на 1 от двата риска (чл.78КСО). Не се изисква предварителен осигурителен стаж както за пенсията за инвалидност поради общо заболяване.

Размер: чл.79 ал1 КСО – произведението от средния месечен осигурителен доход за страната (чл.70, ал.2 – обявява се от управителя на НОИ), индивидуалния коефицен на осигуреното лице (осигурителен стаж и осигурителен доход до деня на инвалидизирането) и специален коефицент за инвалидност поради ТЗ и ПБ (чл.79 ал.1 КСО – зависи от степента на загубената работоспособност);

– минимален размер – съотношение с мин. размер на пенсията за ОСтаж и възраст в зависимост от загубената работоспособност (чл.75 ал.2); чл.79 ал.3 КСО – мин. размер на пенсията не може да бъде по-малък от размера, ичислен като пенсия за индвалидност поради ОЗаболяване);

– максимален размер – §6 ал.1 ПЗР КСО

Тя е професионална, защото е свързана с характера на изпълняваната работа. За ранно пенсиониране – преди придобиването право на пенсия за осиг. стаж и възраст. Пенсия по доп. задължително пенсионно осигуряване.

Субекти – лицата, които работят при условията на пръва или 2 категория труд (чл.127 ал2);  категоризиране зависи от характера и особените условия на труд (1 категория – най-неблагопр усл под земята; 2 категория – цехове за олово и т.н; останалите 3 категория).

Установява се чрез документ

Предпоставки чл.168 ал1

Размер чл.169 ал.2 – натрупани средства, техн лихва %, срок на получаване.

Пенсия от УЧ. пенсионен фонд

Предпоставки:

– възраст §5 ал.1 ПЗРКСО – спрямо общата 3г. по-ниска;

-осиг. стаж тр да е учителски

Размер на пенсията §5 ал2 ПЗРКСО

Срок – до момента на придобиване на пенсия за ос.стаж и възраст;

Професионална пенсия (пенсия за ранно пенсиониране) – чл. 142, чл. 165, чл. 168, чл. 169 КСО. Тя се отпуска на осигурените в професионален фонд лица (тези, които работят при условията на първа или втора категория труд). Отпускането на тази пенсия предполага определен осигурителен стаж при условията на съответната категория (чл. 168, ал. 1 КСО).

Размер на пенсията – той се определя по правилата на чл. 169, ал. 2 КСО. Първият показател са натрупаните средства по индивидуалната партида на осигурения от вноски и доходи и инвестиции, като се приспадната таксите за дейността на дружеството. И тук е от значение техническият лихвен процент, който се определя от КФН. Но тук не участват биометричните средства, а от значение е срокът за получаване на пенсията, защото тази пенсия е винаги срочна – тя се отпуска, докато се придобие право на обща пенсия за осигурителен стаж и възраст.

За риска „старост“ са осигурени всички категории задължително осигурени лица. Почти две трети от средствата на НОИ отиват за неговото осигуряване. Осигурителните плащания при старост се наричат пенсии. Нашето законодателство предвижда редица пенсии при старост.

Най-разпространеният вид пенсия е пенсията за осигурителен стаж и възраст. Тази пенсия има богата уредба – тя се съдържа в чл. 51, ал. 1 и 3 КРБ; пенсията има своите корени и в междунарадното право от универсалните актове за основните човешки права – чл. 25, ал. 1 ВДПЧ, чл. 12 ЕСХ, чл. 34, ал. 1 ХОПЕС, Конвенции 35, 36, 71, 102 на МОТ.

Вътрешно законодателство – ч. 1, гл. 6, раздел 1 КСО; Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (чл. 2, чл. 15-22); Наредба за категоризирането на труда при пенсиониране; Инструкция 13 на НОИ за прилагане на Наредбата за категоризирането на труда при пенсиониране.

Субекти на правото:

А) Задължително осигурени лица по чл. 4, ал. 1-3 и чл. 4а КСО.

Б) Доброволно осигурени по чл. 4, ал. 5-9 КСО.

Предпоставки за възникване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст – те се извличат от разпоредбите на чл. 68-69в КСО:

1) Възраст – общата възраст, на която се придобива правото, се определя в чл. 68, ал. 1 КСО според пола -> прилага се във всички случаи, за които изрично не е предвидена друга възраст. Възрастта обаче не е закрепена фиксирано – възрастта в чл. 68, ал. 1, изр. 1 се прилага за 2015 година, а след това се посочва, че възрастта постепенно ще се увеличава, докато възрастта за двата пола се изравни на 65 години (не е необходимо да запомняме точно разпоредбата).

Има случаи, когато придобиването на правото на този вид пенсия възниква на по-ниска възраст – това са хипотези, обусловени от особеностите на изпълняваната работа:

• работа при условията на първа или втора категория труд – чл. 69б, ал. 1 КСО; категорията труд изразява работата при по-неблагоприятни условия – на основание чл. 104, ал. 1 КСО определянето кой труд към коя категория се причислява се извършва от Министерския съвет, който е упражнил това си правомощие чрез Наредбата за категоризирането на труда при пенсиониране (изрично са посочени само първа и втора категория, докато всички останали са трета категория);
• учители (чл. 69в КСО);
• военнослужещи и приравнени на тях държавни служители по ЗМВР, ЗСРС, ЗИНЗС, ЗПУ, ЗСВ, ЗДАНС и др. (чл. 69 КСО);
• балетни артисти (чл. 69а КСО);
• при наличие на необходимия осигурителен стаж (чл. 68а КСО) – пенсиониране до 1 година по-рано, когато е налице изискуемият осигурителен стаж, но пенсията се изплаща в намален размер пожизнено

Има и една хипотеза, когато възрастта е по-висока от общата възраст (чл. 68, ал. 3 КСО) – 65 години и 10 месеца за двата пола; лицето е достигнало тази възраст, но няма необходимия осигурителен стаж и затова законът допуска да се отпусне пенсия, но в намален размер.

2) Осигурителен стаж – определен период от време, през който лицето е участвало в натрупването на средствата по осигурителните фондове с осигурителни вноски

Общ осигурителен стаж (чл. 68, ал. 1 и 2 КСО) – според пола; за тази година осигурителният стаж е 35 години и 2 месеца за жените и 38 години и 2 месеца за мъжете, като отново се предвижда постепенно увеличение, докато се достигне 37 години за жените и 40 години за мъжете.

Хипотези на изискуем по-малък осигурителен стаж:

• работещи при първа или втора категория труд (чл. 69б, ал 1-4 КСО);
• учители (чл. 68в, ал. 1 КСО) – в този случай стажът трябва да е само учителски, а това означава да е придобит на определени длъжности, които са посочени в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж;
• военнослужещи и приравнени на тях държавни служители по чл. 69 КСО – 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети да са действително изслужени като военнослужещи или като резервисти на активна служба;
• балетни артисти – 25 години осигурителен стаж;
• в хипотезата на чл. 68, ал. 3 КСО – най-малко 15 години действителен осигурителен стаж;

Размер на пенсията – правилата за определяне на размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст са установени в чл.70 и 70а КСО. Най-общо може да се каже, че според чл. 70, ал. 1 размерът на пенсията се определя като доходът, от който се изчислява пенсията се умножи със сумата, образувано от по 1,1 на 100 за всяка година осигурителен и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж. Най-важно е да знаем доходът, от който се изчислява пенсията, и продължителността на осигурителния стаж. Доходът се определя от средномесечния осигурителен доход на страната за 12 месеца преди отпускане на пенсията, обявен от НОИ, като той се умножи по индивидуалния коефициент на лицето, който се определя според чл. 70, ал. 3 от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода на 3 последователни години за последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му.

Законът все пак установява минимален и максимален размер на пенсията – минималният размер съгл. чл. 70, ал. 9 се определя ежегодно със ЗБДОО (към този момент е 157, 44 лв.); максималният размер съгл. пар. 6 ПЗР КСО не може да бъде повече от 35 на 100 от максималния осигурителен доход, който за тази година е 2600 лева (тоест стават около 870 лева). Пенсията по чл. 68, ал. 3 се определя в размер, пропорционален на осигурителния стаж.

Социална пенсия за старост – тя е предвидена в чл. 89а КСО.

Предпоставки за възникването на правото на тази пенсия – достигната възраст от 70 години за двата пола. Изисква се също член на семейството да има доход не по-висок от гарантирания минимален доход, който се определя от Министерски съвет.

Размерът на тази пенсия е еднакъв за всички лица и се определя от Министерския съвет – тази година е 115, 15 лв.

Правното значение на социалната пенсия за старост не се изчерпва с това, че тя е самостоятелен вид осигурително плащане за старост, която се изплаща на затруднените от материална гледна точка граждани, които нямат право на друг вид пенсия. Тя е и основа за определяне на размера на неконтрибутивните пенсии.

Персонални пенсии – чл. 92 КСО; чл. 7 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Те се отпускат в особено тежки случаи от Министерския съвет. Те са вид неконтрибутивни пенсии.

Правото на този вид пенсия предполага липса на право на друг вид пенсия. Минималната възраст е 65 години. Максималният доход на член от семейството за предходната година трябва да е по-малък от гарантирания минимален доход. Изисква се и минимален осигурителен стаж – 3 години. Последната предпостаква е да е налице някакво изключително обстоятелство – те са две и са предвидени в чл. 7, ал. 1 от Наредбата. Едната хипотеза е за жени, които са родили поне 5 деца и лично са се грижили за тях до навършване на 18-годишна възраст (никое дете не трябва да е било настанено при приемни родители например). Второто изключително обстоятелство, което е свързано с право на персонална пенсия, е гледане на член от семейството – за да се отпусне пенсията в тази хипотеза, е необходимо лицето да се е грижило за тежко болен член на семейството (чл. 7, ал. 1, т. 3 от Наредбата – съпрузи и техните възходящи и низходящи); този член на семейството трябва е тежко болен до такава степен, че да му е призната 90 процента загубена работоспособност и медицинските органи са признали необходимостта от чужда помощ чрез експертно решение на ТЕЛК. Това гледане трябва да е продължило поне 10 години.

Размерът на персоналната пенсия съгл. чл. 7, ал. 5 от Наредбата е 90 на 100 от социалната пенсия за старост (получава се около 100 лева).